1 175 резултата
Седя си в хола на фотьойла и драскам поредната глупост върху белия лист. Допивам си Бейлиса и не спирам да си задавам въпроси…
Мислите ми препускат като стадо буйни коне из полетата на ума ми…
Защо? Защо не ми каза? Защо не ме допусна до себе си? Защо се държеше сякаш не чувстваше нищо? Защо толкова ...
  711 
Не е ли страхотно, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го це ...
  1789 
Вероятно, в някой от празничните дни на декември 1999. година,
Данаилови са осъществили най-съкровената си мечта.
Ако пък не е било сбъдване на мечта, а празничен инцидент,
то не бих могъл да бъда по-задължен на случайността,
защото 9 месеца след последния декември на 90-те, в 15:40, ...
  980 
Раздяла…Още ми е трудно да асимилирам какво се случи вчера, мила. Аз ли бях виновен, ти ли не ме разбра…Защо човек трябва да бъде себе си, защо трябва да изрича думи сякаш излезли от устата на друг…
А всичко беше толкова хубаво…преди.Обичахме се, обещавахме си пътят ни да бъде осеян само с рози, но ...
  854 
Здравей, мило мое момиче,
Може би се чудиш защо използвам такива думи, които се казват между двама влюбени, между две близки души.
Не, не съм сгрешил, и пак мога да ги повторя. Просто усещам, това което мисля на глас. А думите не винаги могат да изразят чувствата.
Търсих те. Толкова години. Уморих с ...
  1197 
Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения р ...
  563 
Седя на дивана и допивам бутилката бяло вино. Пуснала съм си приятна музика и съм запалила ароматни свещи. Облякла съм най-хубавата си червена рокля. Сложила съм си и от яркочервеното червило. Накъдрила съм си косата. А ти си до мен и ме гледаш право в очите. Споделяш ми нещо. Мисля, че ми казваш, ч ...
  683 
Надникнеш ли ведъж в заровените отдавна, почти забравени отломки на нищожното, страхливо взрян в небитието на възможното. Разровиш ли огнището със стара пепел разпиляна от забрава. Въглените ако съживиш, загаснали от преди сто години, едва съхранили спомена за топлината. Яркото е посивяло, изтерзано ...
  745 
Трия,пиша,трия...и единствено благодарността ми към теб ще бъде достатъчна!
Толкова ти благодаря!Поносимо е,чаках,но си заслужаваше!И голяма дума не ми се казва,знаеш,суеверна съм,но пък отричам мита за черните котки.Благодаря ти,за моментите,в които се чувствах сама в компанията ти.Благодаря ти,че ...
  877 
Нека им разкажа малко повече за теб.
Той има очи, в които можеш да се изгубиш и намериш след това на поне 10 различни места. Не можеш да определиш цвета им, защото вечно се мени. За това и в паспорта му пише "пъстри".
Носи очила, които още повече ги подчертават и му придават интелигентен и безобиден ...
  895 
Здравей бабо!
Как си днес? Изминаха три години откакто те видях за последно, три години откакто се наложи да ти кажа последно сбогом. Въпреки всички тези години обаче, аз все още не мога да свикна с мисълта, че те няма. Когато си отида на село, спомените сякаш ме удрят право в лицето. Спомням си за ...
  1078 
Здравей, звездичке, моя скрита усмивчице.
Нашата пътечка все още не се разделя. Понякога
толкова ми се иска да хвана ръката ти, да ти дам от моята сила и увереност,
когато усещам, че сивотата те поглъща. Нищо не би ми позволил да направя,
освен да пиша тук. Не знам дали ще го прочетеш... но се надяв ...
  730 
Сънувах те...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.
Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...
Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали? ...
  570 
"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., р ...
  1155 
Какъв странен сън сънувах... Сънувам как група ловджии преследват и изучават дълго един щъркел. Щъркела просто си летеше и гнездеше, сякаш се опитваше да ги зарадва, дори не подозираше какво му готвят ловджиите. След като, Щъркела попадна в капана, те отрязаха краката му, като единия свиха в колянот ...
  663 
Ще си тръгна тихичко, без да се усетиш. В един обикновен, спокоен ден. Ще си тръгна... От теб, от нас, от нищото което сме. Ще ме потърсиш, няма да ти отговоря. Ще разровиш в себе си за спомените, скрити зад лъжите. Ще разлистиш времето назад, в опит да разбереш причините. Няма да повярваш, ще отрич ...
  627 
Уважаеми...
Уважаеми...
Съжалявам, но не мога да си спомня името ви. Дали защото съм го забравила, дали защото така и не го споделихте с мен, кой да знае. Сега как да започна писмото си?
Скъпи другарю, не знам дали ме помните, аз самата едвам успях да извадя крехките спомени за вас блуждаещи в глава ...
  1134 
Понякога може да викаш или крещиш, но това се превръща в едно кухо и празно ехо,което никой не чува. Понякога може да си жаден, но се намираш в пустиня, която няма оазис или поне не си го открил. Ако можех да се върна към миналото сигурно щях да поправя абсолютно всички грешки, които съм направила. ...
  1043 
Ей, ти! Казах ти да не го не правиш. Защо продължаваше да изграждаш нови сюжети? Не ти ли омръзна да въвличаш нови играчи и края винаги да не идва. Какво се стремеше да постигнеш, да потъпкваш собствения си страх да не останеш сама и вечно гледаща в телефона си, как другите качват снимки, на които с ...
  923 
Пак е 9 септември. На тази дата те погребахме, тате, преди цели 31 години. И аз пак не мога да дойда на гроба, ти. Пак не мога да запаля свещичка, там в твоя памет. Паля, но не при теб, а в параклиса на хълма до града, в който живея. И ти, говоря, татко, как сестра ти изпратихме. Замина си и тя горк ...
  1935 
За всички там, които са на това място, не знам какво да кажа всъщност.
Сякаш си заредил последния си коршум и стреляш в мрака. Когато останеш без коршуми, изваждаш ножа и атакуваш с него. Ако загубиш ножа си започваш да се бориш с голи ръце и продължаваш да се бориш. Бориш се до последно. Никога не ...
  908 
Не можеш да ме забравиш? Знам. Незабравима съм. Веднъж влюбиш ли се в мен, ще ме помниш завинаги. И се питаш с какво съм по-различна от другите. Нека ти подскажа. Аз създавам симфония там където липсват музикални инструменти. Защото те карам да чувстваш, въпреки че отдавна нямаш сърце. Нали така? Не ...
  630 
Аз съм Галинитчето! Искам да споделя с всички вас моите мъки и болки! Моля Ви да ме разберете и изслушате!!!
Обичам с цялата си душа и сърце един човек. Той е моето прекрасно слънчице, той е радостта ми, той е щастието ми, любовтта ми, смисъльла на живота ми. Всичко за мен! Стиховете, които тук всич ...
  1083 
Септемврийският хлад не носеше нищо друго освен чувство на самотност, а вятърът разпиляваше мислите ми като калинки и объркваше душата ми...
Поглеждам се в огледалото и не мога да разпозная образа, който стои насреща, и ме гледа втренчено (много е възможно отражението също да не ме е разпознало).
Пъ ...
  605 
Знам, в реалността е друго.
Не така нежно, не така деликатно и романтично. Затова те пресъздадох в мечтите си, допускам те в сънищата си...
В мислите си гостенин без покани. Позволих ти да се настаниш удобно. Не си у дома си, но се почувствай така. Би ми било добре.
Ако успееш да се почувстваш, ще о ...
  813 
Здравей, моя любов!
Четох писмата ти. Препрочитах ги отново и отново. Сълзите ми често се стичаха, докато четях думите ти. Знаеш ли колко много ми липсваше през тези дни, през които даже и не можех да те виждам. Изпратих си снимките ти по тайното си дневниче, за да мога да те виждам поне на снимка. ...
  604 
Някой ден бих ти разказала как в четири сутринта аз броя всички спомени, които не успяхме да си подарим, строя кула от фантазии, върху която да стъпя щом ме залее цунами от болка по липсата ти. Бих ти разказала как взимам свръх доза от чужди докосвания, в чужди легла, а сетивата ми изпадат в абстине ...
  971 
Здравей, приятелко от далечна Чукотка,
Питаш ме какво е това портокал и какъв вкус има. Ще се опитам да ти обясня, макар че ми се струва трудно.
Това е южен плод с кръгла, като топка форма, обикновено голям колкото женски юмрук. Кората му е твърда и леко грапава, почти като замръзнал пясък. Има най- ...
  816 
В душите ни върлува страх –
безлунен, безпричинен, безпризорен.
Когато ме целуна, в себе си го разпознах.
Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...
Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?! ...
  769 
Събира сили
моето перо,
дете на разума и на сърцето,
в мастиленото ти море да топне своя връх…
Дума не съм и не бива да съм. ...
  936 
Повечето опитват от новото и избягват греха. Ти опитваш от греховното и избягваш да изпробваш от новото. От какво те е страх? Новото може да стане ежедневие само ако ти го приемеш за такова, а всичко останало може да бъде греховно и ново…Само „забраненото” ли приемаш за ежедневие? И кое забранено?
Д ...
  795 
Оглеждах се за последно в огледалото и сложих малко гланц на устните си. Косата ми беше пораснала и падаше тежко върху рамената ми. Кичурите с меден цвят леко се полюшкваха под гребена. Сресах се бавно и си мислех за Антоан. Бях решила да отида при него. Ще хапнем в едно ресторантче за обяд. И после ...
  832 
Знаеш ли, какъв е вкусът, когато карамела се стече и увие на спирала по сатена на ванилията? И…тогава виждаш смокиновият плод, тежък и сочен от захарен сироп – блести и те предизвиква да отхапеш. Мда! Вече усещаш какъв е вкусът, нали? Преглъщаш. Какъв вкус! Като живота, като любовта и като всичко ос ...
  1036  18 
Здравей, Роза! За Добро или лошо, си обещахме следващото лято пак да сме заедно. Надявам се да не измениш. Вече изминаха сто дена откакто, за последен път, видях ангелското ти лице. Стотиците километри, които ни делят, се топят в един миг. Мигът, в който мечтая за теб. Точно така, в мислите ми ти си ...
  1362 
Плувам в моя измислен свят. Свят, сътворен от теб, по твоите правила.
Следвам те...
На две крачки съм след теб. Трябва само да се обърнеш и да протегнеш ръка.
Аз съм твое продължение. Съвкупност от образи, сътворен от всяка буква,
всяка думичка, която си ми казал. ...
  1083 
Усещам докосването на погледа ти да се спуска като капки кехлибарен мед надолу от устните ми, по врата, към деколтето... Вдигам поглед и срещам твоя – Сблъсък. Вместо свенливо да го отместиш, отвръщаш ми нагло и нахално, усещам затягане около врата си.
Внимавай! Две сме… Готов ли си да събудиш втора ...
  1040  13 
Замисляме ли се, защо нараняваме хората, които в по-голямата си част от живота ни , са ни показали уважение? Даваме ли си сметка на кого какво казваме и кога го правим, защото понякога някоя изречена дума, някакво действие или постъпка би наранил точно тези хора. Защо правим неща, които потъпкат дос ...
  886 
Погледът ти я изпива. Пиян си, но не от халбата с кристално студена бира, която обгръщат пръстите ти, сякаш галят заоблеността на женска гръд. Стъклото се е замъглило от горещината на кожата ти. Париш! Но нямаш очи…
Не и за моите малинови устни. Не и за моите тревисти очи, нито за бледата ми кожа и ...
  649  11 
Номерът на стаята?! Той е само един – три осмици, като преплетени в споделена прегръдка росни тела. Обичащи се, стичащи се и неподлежащи на песъчинките на времето.
Очите ти хвърлят лепкава, разнежваща лава. Погледът ти облива с фин шоколад. Сетивата ми стенат и скърцат в стремежа да се освободят от ...
  816 
Стичам се ...по обвивката на мислите си…По кожата ми пролазва нечие внимание. Твоето внимание! Жарките ти мисли чертаят пируети. Нахален си! Стоиш насреща ми и завладяваш с погледа на всесилен господар. Не го сваляш от мен, сякаш очите ти са четката, която отново вае извивките ми. Извайва ги с огъня ...
  1008  15 
Предложения
: ??:??