Писма - Проза

Да продължим заедно...

Затварям очи. Аз и ти. Хванати за ръка. Вървим през гъста гора, осеяна с разноцветни листа. Вятърът духа, но мен не ме е страх, защото съм с теб. Преминаваме през трънливи храсти, които се опитват да ни отдалечат един от друг, но въпреки това ние не се пускаме. Продължаваме смело напред. Озоваваме с ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-03-31T07:52:08+03:00 1K 1

Петият е вторият трети

/Рис/к/ов Апокалипсис/
– Пак старата песен! – каза той на Едвин. – Какво значи „алена“?
– Това значи червена.
– Червеното си е червено, нали така? Защо тогава да се надуваме и да казваме „алена“?
Джек Лондон "Алената чума" ...

МарияДимитрова.67

Проза » Писма

2020-03-31T07:51:42+03:00 914

Липсваш ми...

Когато си тъжен…
Чувствам се сякаш съм огледало, хвърлено в земята. Тогава се чупя на хиляди малки парченца и ранявам всичко наоколо.
Луната се превръща просто в небесно тяло, а песента на птиците в най-обикновен шум.
Когато си тъжен имам чувството, че се губя в гъста и тъмна гора. Тогава крещя, но ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-03-29T17:42:59+03:00 962 1 2

"Ad mortalis animas..."

Всички ние искаме да изчезнем -
понякога за миг, за няколко минути или пък час, в повечето случаи - за ден, два или три, да се махнем,
и да гледаме отстрани как минават животите ни. Но не можем, а ни се иска ей така -
изведнъж с пръст да щракнем и хоп да ни няма - като на магия. Колко прекрасна ще б ...

Nevium

Проза » Писма, Други

2020-03-27T23:07:41+02:00 1K 3

Приятелство

Казваме, че сме просто приятели. А приятелите, така като нас ли правят? Гледат се с пламък в очите, протягат ръце, а след допир ги прибират, като костенурка в черупката си.
Поглеждам към затворената врата, все едно чакам ти да минеш през нея. Дали е все едно или наистина чакам? Може би е истина, не ...

еМПи

Проза » Писма

2020-03-26T07:22:01+02:00 1.2K

Не спирай да ми говориш...

Думите ти…Специални. Вливащи се като приливи в сърцето ми. Защото…помня всяка една от тях…
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка но ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-03-25T08:06:54+02:00 944 1

Вярвам ти

Ти си поезията, стичаща се между вените ми... Есенен дъжд, който ми нашепва истории. Топъл октомврийски вятър, който разпилява косите ми... Носиш уханието на любимите ми зюмбюли. И въпреки мрачното и студено време навън – ме топлиш повече от камината...
Разпалваш пожари в мен. Докосваш ме. Повече от ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-03-24T09:45:52+02:00 1K 1

Рисувай по мен...

Ти си торнадото, което се разхожда из тялото ми и шепне с плътния си тембър…
Звездният прах, който разпръсквам по хълмовете всяка нощ…
Когато си наоколо ме караш да светя като Луната…
Ти си този, заради когото започнах да пиша…
Песента, която звучи постоянно в ушите ми… ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-03-20T22:15:42+02:00 2.4K 9 11

А ти?

Аз съм твоята сянка. Следвам те смело по петите, макар и с тихи стъпки. Говоря ти, макар и без думи. Усещам те, дори да си далече. Знам повече неща отколкото предполагаш. И те разбирам...
Изглеждам тъжна, а вътрешно се усмихвам когато те видя. Изглеждам щастлива пред останалите, но те крия надълбоко ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-03-14T20:22:13+02:00 964 1

Червено и черно

Ти си като торнадото. Грабваш за секунди и увличаш след себе си.
Или като червената роза – имаш в себе си страст, красота, но и много болка. Разбира се, имаш и бодли, които много често ме боцкат леко по ръката, но въпреки тях, си струва да съм около нея и да вдъхвам от сладкия и аромат…
Или пък като ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-03-05T08:03:42+02:00 952

Защо...

Седя си в хола на фотьойла и драскам поредната глупост върху белия лист. Допивам си Бейлиса и не спирам да си задавам въпроси…
Мислите ми препускат като стадо буйни коне из полетата на ума ми…
Защо? Защо не ми каза? Защо не ме допусна до себе си? Защо се държеше сякаш не чувстваше нищо? Защо толкова ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-03-04T00:24:30+02:00 909

Не е ли страхотно?

Не е ли страхотно, че те срещнах, точно когато животът ми бе преобърнат с краката нагоре? Когато ураган от емоции ме бе връхлетял заради поредното ми разочарование от разбитото ми и смачкано сърце и помел всичко по пътя си… Защото те не се научиха да го обичат както трябва, те не се научиха да го це ...

Ronnicca

Проза » Разкази, Писма, Други

2020-02-18T11:24:09+02:00 2.2K 1

Любов словом и цифром

Вероятно, в някой от празничните дни на декември 1999. година,
Данаилови са осъществили най-съкровената си мечта.
Ако пък не е било сбъдване на мечта, а празничен инцидент,
то не бих могъл да бъда по-задължен на случайността,
защото 9 месеца след последния декември на 90-те, в 15:40, ...

Филип

Проза » Писма, Други

2020-02-02T20:01:22+02:00 1.3K 5

Раздяла

Раздяла…Още ми е трудно да асимилирам какво се случи вчера, мила. Аз ли бях виновен, ти ли не ме разбра…Защо човек трябва да бъде себе си, защо трябва да изрича думи сякаш излезли от устата на друг…
А всичко беше толкова хубаво…преди.Обичахме се, обещавахме си пътят ни да бъде осеян само с рози, но ...

Деянски

Проза » Писма

2020-01-19T07:48:42+02:00 1.1K

Намерих те

Здравей, мило мое момиче,
Може би се чудиш защо използвам такива думи, които се казват между двама влюбени, между две близки души.
Не, не съм сгрешил, и пак мога да ги повторя. Просто усещам, това което мисля на глас. А думите не винаги могат да изразят чувствата.
Търсих те. Толкова години. Уморих с ...

Деянски

Проза » Писма

2020-01-08T00:17:42+02:00 1.5K 1 1

Мъртво вълнение

Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения р ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2020-01-03T23:16:55+02:00 759 1

В нощта

Седя на дивана и допивам бутилката бяло вино. Пуснала съм си приятна музика и съм запалила ароматни свещи. Облякла съм най-хубавата си червена рокля. Сложила съм си и от яркочервеното червило. Накъдрила съм си косата. А ти си до мен и ме гледаш право в очите. Споделяш ми нещо. Мисля, че ми казваш, ч ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Писма

2019-12-31T00:36:53+02:00 911 3

Наказание

Надникнеш ли ведъж в заровените отдавна, почти забравени отломки на нищожното, страхливо взрян в небитието на възможното. Разровиш ли огнището със стара пепел разпиляна от забрава. Въглените ако съживиш, загаснали от преди сто години, едва съхранили спомена за топлината. Яркото е посивяло, изтерзано ...

katenstain

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2019-11-29T14:24:11+02:00 978 2

Благодаря ти,че не беше мой!

Трия,пиша,трия...и единствено благодарността ми към теб ще бъде достатъчна!
Толкова ти благодаря!Поносимо е,чаках,но си заслужаваше!И голяма дума не ми се казва,знаеш,суеверна съм,но пък отричам мита за черните котки.Благодаря ти,за моментите,в които се чувствах сама в компанията ти.Благодаря ти,че ...

ПреславаСтоянова

Проза » Разкази, Писма, Други

2019-11-24T07:49:28+02:00 1.1K 1 1

Танц по ръба - Отдаване

Нека им разкажа малко повече за теб.
Той има очи, в които можеш да се изгубиш и намериш след това на поне 10 различни места. Не можеш да определиш цвета им, защото вечно се мени. За това и в паспорта му пише "пъстри".
Носи очила, които още повече ги подчертават и му придават интелигентен и безобиден ...

NorwenaAldren

Проза » Разкази, Писма

2019-11-15T09:22:26+02:00 1.1K 2

Писмо до баба

Здравей бабо!
Как си днес? Изминаха три години откакто те видях за последно, три години откакто се наложи да ти кажа последно сбогом. Въпреки всички тези години обаче, аз все още не мога да свикна с мисълта, че те няма. Когато си отида на село, спомените сякаш ме удрят право в лицето. Спомням си за ...

Роза25

Проза » Писма

2019-11-08T15:57:02+02:00 1.4K 3 1

Писмо до теб

Здравей, звездичке, моя скрита усмивчице.
Нашата пътечка все още не се разделя. Понякога
толкова ми се иска да хвана ръката ти, да ти дам от моята сила и увереност,
когато усещам, че сивотата те поглъща. Нищо не би ми позволил да направя,
освен да пиша тук. Не знам дали ще го прочетеш... но се надяв ...

sisita60

Проза » Писма

2019-11-03T20:12:44+02:00 1.1K

Сънувах те

Сънувах те...
Ръцете ти, лицето, тъжните очи. Прегърна ме и беше тук, до мен. Часовете минаха, като секунда.
Люби ме, усетих душата ти във моята, плаках и крещях, а после пак се смях... Тръгваше си пак...
Вцепених се от безсилие, да кажа: Спри!
Знаех, че така трябва, но дали? ...

katenstain

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2019-11-02T23:42:16+02:00 806 2

В сетния ѝ миг

"Ненавиждам погледите Ви! Забиват се в мен като дъжд от борови иглички. Очите Ви пълни със съжаление... А лицата, лицата Ви са изкривени от фалшивите усмивки. Да знам! Знам, че това е краят... Защо да прикривам тъмните кръгове под очите си с грим!? Защо да крия, че косата ми вече е само спомен..., р ...

katenstain

Проза » Разкази, Повести и романи, Писма, Други

2019-10-29T16:18:00+02:00 1.5K 2 4

Щъркелът "трофей"

Какъв странен сън сънувах... Сънувам как група ловджии преследват и изучават дълго един щъркел. Щъркела просто си летеше и гнездеше, сякаш се опитваше да ги зарадва, дори не подозираше какво му готвят ловджиите. След като, Щъркела попадна в капана, те отрязаха краката му, като единия свиха в колянот ...

Darin

Проза » Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца, Писма

2019-10-24T10:10:16+03:00 915 1

Ще си тръгна

Ще си тръгна тихичко, без да се усетиш. В един обикновен, спокоен ден. Ще си тръгна... От теб, от нас, от нищото което сме. Ще ме потърсиш, няма да ти отговоря. Ще разровиш в себе си за спомените, скрити зад лъжите. Ще разлистиш времето назад, в опит да разбереш причините. Няма да повярваш, ще отрич ...

katenstain

Проза » Писма, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2019-10-22T12:47:28+03:00 875 2

Сълзи на живот

Уважаеми...
Уважаеми...
Съжалявам, но не мога да си спомня името ви. Дали защото съм го забравила, дали защото така и не го споделихте с мен, кой да знае. Сега как да започна писмото си?
Скъпи другарю, не знам дали ме помните, аз самата едвам успях да извадя крехките спомени за вас блуждаещи в глава ...

БИТИЮ

Проза » Писма

2019-10-14T13:51:37+03:00 1.5K 1 4

Мост

Понякога може да викаш или крещиш, но това се превръща в едно кухо и празно ехо,което никой не чува. Понякога може да си жаден, но се намираш в пустиня, която няма оазис или поне не си го открил. Ако можех да се върна към миналото сигурно щях да поправя абсолютно всички грешки, които съм направила. ...

Elina1

Проза » Писма

2019-10-04T23:38:37+03:00 1.4K

Направи го

Ей, ти! Казах ти да не го не правиш. Защо продължаваше да изграждаш нови сюжети? Не ти ли омръзна да въвличаш нови играчи и края винаги да не идва. Какво се стремеше да постигнеш, да потъпкваш собствения си страх да не останеш сама и вечно гледаща в телефона си, как другите качват снимки, на които с ...

bubulinabe

Проза » Писма, Рецензии, анализи, критически статии

2019-09-21T18:47:10+03:00 1.2K 1

Писмо до Татко

Пак е 9 септември. На тази дата те погребахме, тате, преди цели 31 години. И аз пак не мога да дойда на гроба, ти. Пак не мога да запаля свещичка, там в твоя памет. Паля, но не при теб, а в параклиса на хълма до града, в който живея. И ти, говоря, татко, как сестра ти изпратихме. Замина си и тя горк ...

Maryroj

Проза » Писма

2019-09-18T08:26:17+03:00 2.2K 2

Депресия

За всички там, които са на това място, не знам какво да кажа всъщност.
Сякаш си заредил последния си коршум и стреляш в мрака. Когато останеш без коршуми, изваждаш ножа и атакуваш с него. Ако загубиш ножа си започваш да се бориш с голи ръце и продължаваш да се бориш. Бориш се до последно. Никога не ...

alhimika

Проза » Писма

2019-09-12T23:02:29+03:00 1.2K 1 3

Да довършим играта

Не можеш да ме забравиш? Знам. Незабравима съм. Веднъж влюбиш ли се в мен, ще ме помниш завинаги. И се питаш с какво съм по-различна от другите. Нека ти подскажа. Аз създавам симфония там където липсват музикални инструменти. Защото те карам да чувстваш, въпреки че отдавна нямаш сърце. Нали така? Не ...

Theicegirl

Проза » Писма

2019-09-12T22:32:41+03:00 879 1

Писмо

Аз съм Галинитчето! Искам да споделя с всички вас моите мъки и болки! Моля Ви да ме разберете и изслушате!!!
Обичам с цялата си душа и сърце един човек. Той е моето прекрасно слънчице, той е радостта ми, той е щастието ми, любовтта ми, смисъльла на живота ми. Всичко за мен! Стиховете, които тук всич ...

Galinit4eto

Проза » Писма

2019-09-09T07:45:38+03:00 1.4K 2 4

Съществуващ

Знам, в реалността е друго.
Не така нежно, не така деликатно и романтично. Затова те пресъздадох в мечтите си, допускам те в сънищата си...
В мислите си гостенин без покани. Позволих ти да се настаниш удобно. Не си у дома си, но се почувствай така. Би ми било добре.
Ако успееш да се почувстваш, ще о ...

zuzara

Проза » Писма, Други

2019-09-07T02:02:35+03:00 1.1K

Чакам те

Здравей, моя любов!
Четох писмата ти. Препрочитах ги отново и отново. Сълзите ми често се стичаха, докато четях думите ти. Знаеш ли колко много ми липсваше през тези дни, през които даже и не можех да те виждам. Изпратих си снимките ти по тайното си дневниче, за да мога да те виждам поне на снимка. ...

Maryroj

Проза » Писма

2019-08-30T22:15:03+03:00 844 2 5

Някой ден ще ти разкажа

Някой ден бих ти разказала как в четири сутринта аз броя всички спомени, които не успяхме да си подарим, строя кула от фантазии, върху която да стъпя щом ме залее цунами от болка по липсата ти. Бих ти разказала как взимам свръх доза от чужди докосвания, в чужди легла, а сетивата ми изпадат в абстине ...

akbar94

Проза » Писма

2019-08-28T23:00:20+03:00 1.3K 3 2

Портокалът - едно несравнимо удоволствие

Здравей, приятелко от далечна Чукотка,
Питаш ме какво е това портокал и какъв вкус има. Ще се опитам да ти обясня, макар че ми се струва трудно.
Това е южен плод с кръгла, като топка форма, обикновено голям колкото женски юмрук. Кората му е твърда и леко грапава, почти като замръзнал пясък. Има най- ...

Stasi.1

Проза » Писма

2019-08-25T19:09:33+03:00 1.1K 2 2

На прима виста

В душите ни върлува страх –
безлунен, безпричинен, безпризорен.
Когато ме целуна, в себе си го разпознах.
Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...
Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?! ...

линасветлана

Проза » Писма

2019-08-17T13:55:50+03:00 989 2 4

В милостта на това, че те има

Събира сили
моето перо,
дете на разума и на сърцето,
в мастиленото ти море да топне своя връх…
Дума не съм и не бива да съм. ...

линасветлана

Проза » Писма

2019-08-17T09:21:22+03:00 1.1K 3 8

Дълга вечерна рокля и парфюм

Повечето опитват от новото и избягват греха. Ти опитваш от греховното и избягваш да изпробваш от новото. От какво те е страх? Новото може да стане ежедневие само ако ти го приемеш за такова, а всичко останало може да бъде греховно и ново…Само „забраненото” ли приемаш за ежедневие? И кое забранено?
Д ...

LiaNik

Проза » Писма, Други

2019-08-16T18:45:08+03:00 990 4 4