Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Среща на по тъмно

Беше юнска нощ, тиха, безветрена и топла. Звуков фон от хиляди щурци изпълваше небесния простор. Полека потрепваха звездите и бледо огряваха далечния Балкан. Високата, тъмно зелена трева едва се поклащаше от мек южен полъх. Из полите на ливадите плаваха безшумно светулки. Сребриста луна висеше между ...

murjoflos

Проза » Разкази

810 1

СЪДБИ-16

Съдби
Епизод шестнадесети
-Родена съм в богато семейство. Баща ми, Кемал Авджъ, беше кмет на Карахисар. Дядо ми също е бил кмет дълги години. Имахме голяма къща на три ката на “Чичек” джаддеси, най-престижната улица на града. Бяхме осем деца, седем братя и аз най-малката. Баща ми много искал да има ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.2K 1 5

Огледалото 10

- Виж, момче – заговори отеца с успокояващ тон – със сестра Инес ходихме до издателството. Поразпитахме за теб, но никой не беше чувал за човек с твоето име. Дори собственичката, а познавам Даяна Донован от години. Тя е един от основните дарители в нашата енория и...
Отец Себастиян не можа да довърш ...

reinbow

Проза » Повести и романи

999 5

Вещица част 8

8.
- И така, в района на семейство Спаркълс е засечена силна магнитна буря с магичен профил – започна отсечено и директно председателят на Съвета. Той впери остро поглед в Ник и Ерика като орел, който се кани да сграбчи някой дребен гризач.
- Мисля, че можеше да кажете едно „Здравейте“ или нещо тако ...

TheThirdEye

Проза » Фантастика и фентъзи

932

Вечери в хоремага

Вечери в хоремага
Трети март
Според българския тълковен речник хоремаг е съкращение на хотел ресторант магазин. Демек всички тия неща в едно. Това чудо се е пръкнало по българските земи някъде към 1950 година, като реплика на Съветските такива. Може би тогава е имало хотелска част, но тя отдавна е и ...

Greg

Проза » Разкази

1.6K 7

Иван Николаев

ИВАН НИКОЛАЕВ
Възложиха му да разпита по делегация местния безделник – клошар на около седемдесет години, който живееше в една изоставена овчарска кошара горе на платото. Не си струвало да го викат чак в столицата, местното дознание можело да свърши работа. „Колко му е, ще го разпитам, но тоя хич не ...

exuded

Проза » Разкази

899 4

Огледалото 9

Нейтън агонизираше в полусъзнание, когато някъде от далеч до него достигна звукът на сирена, после два чифта ръце го вдигнаха и го понесоха на някъде.
Мъртъв ли беше?
Не, не може да е мъртъв! Трябваше да стигне до издателството, трябваше да разбере какво се случва...
Мислите му отново потънаха в без ...

reinbow

Проза » Повести и романи

1K 5

Какво прави истината

"Какво прави истината"
Имало едно време един овчар, който разказвал на всички това, което е видял. Търсил хорското внимание. Макар да послъгвал за неща, за които не бива и когато не трябва, за да се забавлява, истина бе излезнала и от неговата уста, но в късна дата. Осъзнал за грешката си, когато би ...

tretiqt

Проза » Разкази

735 1

Агенцията на Горно Лъжене

Разбира се, че се сещам за баба Троцка – беше най-дебелият и проклет бабишкел в цялото село. По цял ден се препичаше на слънце на една паянтова пейчица пред още по-паянтовата си къща и попържаше като хамалин. Ако става дума за демокрация, баба Троцка беше открила нейните принципи много преди 1989-а ...

nikikomedvenska

Проза » Хумористична

2.2K 3 9

Целувка от отвъдното

Слънцето плъзгаше по кожата му ласкави лъчи и го заливаше с разтапяща, блажена топлина. Той докосваше пясъка и от време на време загребваше от него цяла шепа. Обичаше да усеща как се стича като жив между пръстите, а после се връща обратно в безкрайното, пясъчно море. По страните си усещаше танцуващи ...

Mariq_Vergova

Проза » Фантастика и фентъзи

1.7K 2 4

Нещо Микроскопично малко и Невидимо

Спомням си думите на мои приятели отпреди. Казваха ми, че голямата любов е една и си остава само тя, а ако изчезне нещо в теб умира. Оприличаваха го на частица, която трудно може да се възстанови, като празнина, жигосване, печат, който те променя завинаги. Разбира се не им вярвах. Как така ще станеш ...

mirkischeto

Проза » Разкази

886

Нощувка

МЯСТО ЗА НОЩУВАНЕ
Човекът попита къде е страноприемницата или хотелът, ако има такъв. Жената му обясни така:
- Няма да вървиш по моста, защото ще се объркаш. По-надолу има черен път, той ще заведе направо до долчинката. Там слиза моста и после като се обърнеш на запад, ще видиш гората. Кръчмата е то ...

exuded

Проза » Разкази

844

Огледалото 8

Понеже до сега съдбата на Нейтън му беше поднасяла всичко с пълни шепи внезапно реши да промени отношението си към него. Точно, когато всичко изглеждаше съвършено тя се намеси изненадващо и разби света му на парчета. Около година след като Даяна запълни празнината в живота на Нейтън, в него зейна ощ ...

reinbow

Проза » Повести и романи

1K 7

Дъхът на българското

Колата се движеше по неравния път към малко селце по крайбрежието на Черно море. Бащиното превозно средство подскачаше нагоре-надолу при всяко малко препятствие и чувството, че след малко ще се разпадне, не ме оставяше. Звукът на двигателя не вещаеше нищо хубаво още от самото му запалване, но нуждат ...

gerrinickolova

Проза » Разкази

836 3

Животът на едно бездомно куче

Казвам се Джони. Бях на 7 месеца и 14 дни, когато дойдох тук. Преди това живеех на бул. Арсеналски 2 в гр. София под едно величествено и красиво дърво, което лятото пропускаше до мен по-малко слънчеви лъчи, а зимата през клоните му се промъкваха малко снежинки.Не знам дали имам братя или сестри, не ...

evelina12142

Проза

1K 4

Защото ме нямаш

Последна среща. Някак го разбираме без никой да е казвал и дума за това. Тиха си, а аз някъде дълбоко в мислите си крещя. Гъстият дим от някаква пура застава пред нас като че да покаже още веднъж с мистичния си облик пропастта, която толкова безотговорно изкопахме. Пропастта между нас.
Поглеждам към ...

kalints

Проза » Други

1.3K 1

Делниците на безработния драскач

Изведнъж всички си тръгнаха. Всеки по своя път. Излизаха от заведението един по един, един по-рано, друг малко по-късно. Всички бяха човеци. Всеки със своят маршрут, по който ще се прибере. Къде? При неговите проблеми, в неговия дом с неговата жена, майка или деца. Мислех за това, докато отпивах.
Су ...

charliemlad

Проза

1K 1

Едно вълшебство на ден

Седя и гледам картината. Тя е голям формат, цветовете са подбрани така, че моето подсъзнание мърка от удоволствие. Искам да поседна под дървото, да се облегна на топлия дънер и да разсъждавам над всички вълшебства на света.
Прикрита от клоните виждам нещо като беседка, от която се вижда толкова, че ...

BojidarZim

Проза

959

Съдби- епизоди 14 и 15

Съдби
Четиринадесети епизод
Тази есен беше необикновенно топла. Даже прелетните птици я усетиха и отложиха с две седмици своето пътуване към топлите страни. Из полето тревата беше пожълтяла от летните горещини, но тук там се бяха запазили малки зелени островчета. Гората беше облекла есенната си прем ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.1K 1

Нощ - част 2

За моя огромна изненада мъжът спира колата, пуска волана и вече, отървал се от нападките ми, се обръща към мен и ме пита:
- А знаеш ли какво искам аз, знаеш ли? - гласът му звучи сдържано, но гневът е ясно откроен.
Аз отново нямам отговор, но въпросът не е единственото, което ме спира да отговоря. В ...

Elanni

Проза » Еротична

1.6K 2

Истината и само истината

Истината и само истината
Събудих се днес с настроение. Петък е. Ден на майстора. През прозореца е блеснало едно слънце. Палаво, закачливо и любовно. Някаква птичка солист изнасяше ранен концерт на терасата. И ми стана едно хубаво и спокойно. Почувствах се като свещеник, току-що зърнал Христос. Бях о ...

Greg

Проза » Хумористична

1.9K 1 12

18+ Татко, ти си боклук

Татко, ти си боклук
Скъпите заведения, разбитите улички, дупки, бараки, кучешки лайна, магазини за алкохол и заложните къщи гледаха Дария и се редуваха, докато тя минаваше покрай тях. Само преди ден беше изгубила единствената си приятелка - нейната мила майка, която до последния си ден стоеше над ше ...

charliemlad

Проза

1.5K 4

18+ Страх и ужас в полите на Витоша

Страх и ужас в полите на Витоша
Беше четвъртък вечер. Стояхме вкъщи с Ирена и гледахме телевизия. Нямаше нищо интересно. С интерес гледах как лакира пръстчетата на краката си, пушех цигара и слушах новините.
- Рени, отивам до магазина. Искаш шоколад, нали?
- Е, преди малко изядох един, обаче...
- Ясно. ...

charliemlad

Проза » Разкази

1.2K 1 3

The Narrow Path 🇬🇧

Path of coexistence
Edge of a razor blade
An impossible journey
The blood drop is split in two
to explore both planes, ...

Burns

Проза » Други

3.4K 1

Вест

Вестта
за раждането на дъщеря ми получих по време на дневно представление в Момчиловград. На връщане помолих шофьора да спре пред десететажния блок 10, квартал Веселчане, и поканих колегите да отпразнуваме събитието.
Шевовете на боксониерата се пръскат, столовете на съседите не стигат – има седящи, ...

Volter

Проза » Разкази

1.1K

Проба, проба

Решението на Вяра дойде съвсем импулсивно. Може би подсъзнанието й се бе намесило, но факт е, че изведнъж в главата й щукна идеята да събере на едно място двете си гаджета. Трябваше да направи избор и събирането бе единственият правилен ход, така поне й се струваше.
Вяра беше студентка първи курс и ...

Heel

Проза » Разкази

1.2K 1

Не бързай да предвиждаш какъв ще бъде краят

Амбър се събуди от (третата) сутрешна аларма, която сякаш нашепваше "Закъсняваш! Закъсняваш!" и скочи от леглото си бързайки да се отправи към поредният забързан ден в нейното иначе претоварено всекидневие. Тя беше заета жена, с добра кариера, със своя си начин на живот и въпреки хаоса в него, тя ви ...

candy_girl_13

Проза » Други

1K

Хигиена

ХИГИЕНА
(Сюжет за епична криминална драма)
Големият злодей Маркос наблюдаваше множеството, скрит в сянката на комина на една висока сграда. Часът беше единайсет без двайсет, датата – седми септември, а човекът, който след малко щеше да бъде убит, си купуваше хот-дог от един денонощен магазин. Не ръм ...

exuded

Проза » Хумористична

1.6K

Срутени вселени

Пламъкът загасва. Свитата цигара потъва в пепелника, смачкана от пръстите му и остатъчния дим се разнася из полумрачната стая. Остава острия мирис на изпушеното. Облягам се назад на дивана, но не го усещам. Не усещам и пода под краката си. Сякаш левитирам на два сантиметра от повърхността. Но не е с ...

Rois

Проза » Еротична

1.4K 2

Целувката на Лунното цвете

Целувката на Лунното цвете
Вървеше през просека в гъста гора мъж, красив, надменен и самоуверен. От бързане дишането му бе накъсано и очите вперени напред, знаеше – ще мръкне скоро. Приседна, отмалял - трябваше да си почине. И се стресна – позаспал е. До него, до сами рамото си се вгледа... и видя Л ...

ParvaNova

Проза » Други

1.1K 1

Огледалото 7

Бети седеше в ресторанта и очакваше Нейтън с нетърпение. Загадъчния тон, с който я помоли да се видят на тяхното любимо място леко я притесни, но пък разпали и любопитството ú. Тя за трети път нервно погледна часовника на стената, когато вратата на заведението се отвори и през нея влезе очарователна ...

reinbow

Проза » Повести и романи

883 3

Сините очи прекрасни

'Къде беше ти? - не знам. Но аз бях там. Заслепена от любовта, коварна. Дойде ти и всичко промени... Любовта всъщност - това си ти! Заблудата ми бе голяма. Дадох любовта си няма. Но с вик понесе ме напред и тръгнах аз към теб! Все напред, все напред ме носи тя и горчилката ми отдавна вече излетя... ...

pamitam

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

807 2 3

Рози

Затварям очите си и попадам в онези мечти, които винаги изпълват човек с топлина.
Мечтая, както всички останали. Да бъда щастлива! И около мен да има красиви, червени рози, които са разцъфнали в божествената си красота, която майката природа е създала. Да вървя в градината с единствената си дълга, б ...

Blagoslava77

Проза » Писма

1.3K

Последната нощ

Последната нощ
посвещава се на всички, които се борят с най-коварната болест на нашето време и техните близки
Понякога в живота ни се налага да правим разни неща. Имам предвид неща, които не са редни, които можем да не направим, но все пак ги правим. Например да дадеш цигара на умиращ от рак, който ...

charliemlad

Проза

1.1K 1

Откраднатата глава

Питате чия глава бе открадната? Открадната бе главата на пилота на товарния кораб ZL-15, който от десетина години обикаляше покрайнините на Млечния път, разнасяйки резервни части и оборудване за няколкото новопостроени станции за добив на ценни минерали. Кой я открадна? Ами пиратите, разбира се, че ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

857 2

Календар (или първия сблъсък на мечтите с реалността)

Календар
/или първия сблъсък на мечтите с реалността./
Дните изминаваха тъй бързо като полета на сокол, опитвайки се да сграбчи своята жертва в острите си нокти. Можете ли да познаете, коя е тази жертва.
Ние. Нашата младост.
Започна чисто нова година, неопетнена. Нов шанс за радости, усмивки и.. раз ...

wer8w

Проза » Разкази

782

Sorry

Откакто стана на двайсет и пет времето се превърна в зло куче, което лае срещу всичко -автомата за кафе, разпилените офис-документи, проклетия ксерокс и дори шефа й –един сладур с усмивка като дъвка. Иска й се ако може от папките да изпадне нещо, което върши работа. Любов. Нова работа. Котка.
Глупос ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Проза » Разкази

1.5K 1 3

Делото

Ограбиха ме. Сигурно на всеки се е случвало. Тогава живеех в Кърджали в къщата на баба ми. Една такава двуетажна, близо до пазара, с малко вътрешно дворче. Крадецът беше се катерил по стената над гаража и от там през терасата на вторият етаж беше слязъл по стълбите в двора и влязъл в незаключената к ...

berk

Проза » Разкази

1.5K 15

За теб, човеко

За теб, човеко, пиша.
За колко глупав си всъщност. Как вършиш дела, които те нараняват, които те карат да страдаш, но продължаваш, защото и другите го правят. И ти, човеко - колко си ограничен. Виждаш само част от хората в живота, избирайки да ги последваш, за да си като тях. Колко си се променил, к ...

evgeniya

Проза

717 1

Аре стига, бе! - 5

Аре стига, бе! - 5
Както и да е!
Не направих повече крачки, защото едно жълто такси свирна с клаксона и ме стресна. Инстинктивно отстъпих назад.
– Ей, кукло... внимавай! – извика през спуснатия прозорец на вратата един шофьор.
Спря колата и паркира до тротоара. Излезе навън. ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

1.8K 7

Проза и разкази от съвременни български писатели

Среща на по тъмно

СЪДБИ-16

Огледалото 10

Вещица част 8

Вечери в хоремага

Иван Николаев

Огледалото 9

Какво прави истината

Агенцията на Горно Лъжене

Целувка от отвъдното

Нещо Микроскопично малко и Невидимо

Нощувка

Огледалото 8

Дъхът на българското

Животът на едно бездомно куче

Защото ме нямаш

Делниците на безработния драскач

Едно вълшебство на ден

Съдби- епизоди 14 и 15

Нощ - част 2

Истината и само истината

18+ Татко, ти си боклук

18+ Страх и ужас в полите на Витоша

The Narrow Path 🇬🇧

Вест

Проба, проба

Не бързай да предвиждаш какъв ще бъде краят

Хигиена

Срутени вселени

Целувката на Лунното цвете

Огледалото 7

Сините очи прекрасни

Рози

Последната нощ

Откраднатата глава

Календар (или първия сблъсък на мечтите с реалността)

Sorry

Делото

За теб, човеко

Аре стига, бе! - 5

Опашка