Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Помниш ли?

Скъпа Любов,
Помниш ли, когато се запознахме? Ти беше така изненадан от запознанството ни, а аз бях възхитена от теб. Гледах те и се опитвах да разбера как може да има толкова съвършено същество. Изглеждаше толкова невинен, толкова истински. Още тогава разбрах, че ще имаш отредено място в сърцето ми ...

dark-lady2

Проза » Писма

1.2K 1

Жена с името Мария

Когато за пръв път влезе в книжарницата, беше ранна пролет. Навън листата на кестените все още растяха в пъпките си, само белите маргаритки плахо надничаха всред отсрещната зелена алея. Търпеливо изчака възрастната жена, която искаше да разбере прави ли се кръщене в съседния параклис.
- Вие заедно л ...

lubara

Проза » Разкази

1.4K 5

Разковани дъски - 62

Основен закон на завистта:
Усетят ли те, че губиш почва под краката си, бързат да ти я насипят отгоре.
Абе, що гледате така лошо, да не се е случило нещо хубаво в тази държава?
Колкото повече свобода даваш на един простак, толкова повече свобода изземваш от хората, които наистина се нуждаят от нея, ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 7

Знаеш ли?

Държа да ти кажа някой неща, които иначе никога не бих се осмелил и въпреки риска ще го направя..
Знаеш ли, че когато ме попита какъв точно ми е телефона си помислих, че си решила да ми направиш подарък, не знам защо, но си помислих, че искаш да ми купиш нов калъф... и го очаквах с нетърпение.
Знаеш ...

sunchine

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

Приказка за правдата

Приказка за правдата
Живял нявга един мъж в едно малко планинско селце. Не бил богат, но и не бил беден. Имал една нива, от която се прехранвал и хубава бяла къщичка точно на края на селото – на най-хубавото и тихичко местенце.
Мъжът имал двама сина. По-големият бил висок и строен, бил красив и рабо ...

soundsanin

Проза » Приказки и произведения за деца

2.6K 3

Забвение

Забвение
„Анимационният човек“...
Това е името на току-що завършения ми роман. Правите ли връзката? ... Анимация – гротескна крайност, човек – човешки взаимоотношения.
Да, най-общо казано, книгата ми е за крайностите в човешките взаимоотношения. Избрах за най-удачно да изразя идеята си с гротеската ...

smallevil

Проза » Разкази

1.3K

Кости

Ужасяващ сън сънувах. Около мен се поклащаха скелети. Гледаха ме с празните си очни кухини и се смееха озъбено, тракайки със сухите си кости. Невероятно реалистичен кошмар, сякаш наистина чувах тракане.
Събудих се, облян в пот. Но тракането продължаваше. Втрещих се от ужас, закрещях.
Вятърът блъскаш ...

Ambrouse

Проза » Разкази

771 1

В парка

В ПАРКА
Искаше да излезе на разходка в парка със съпругата си, но тя му отказа.
- Ще сготвя яхния с пиле – любимото ти. Трябва ми време. Ти върви.
Боже, рече си, обожавам пилешка яхния. Златна е жена ми, цена няма. Ще й позволя да ме поглези, а после ще спя до нея за благодарност. Така ще разбере, ч ...

exuded

Проза » Хумористична

1K

Сърцето още мъничко за теб тупти

Сърцето още мъничко за теб тупти.
… Цяла съм… пипам си краката – тук са, ръцете ми – и те, главата... всичко, всичко си е тук... светът наоколо – тук е... у дома съм – оцеляла съм... аз съм…
Тогаз – ще продължа да плача, докато имам сълзи, докато… но, не мога – защо, опитвам пак… не става и... разбр ...

ParvaNova

Проза » Други

1.8K 8

Старата приятелка

Прибираш се в къщи. Да в къщи, не у дома, а просто в къщи. Тук не е твоят дом, та ти си отишъл на хиляди километри, за да правиш кариера, и може би да изпълниш нечие желание или просто да задоволиш своето любопитство.
Та прибираш се и какво правиш в пустия апартамент? Нищо не можеш да направиш нищо. ...

sunchine

Проза » Други

1.7K 1 1

По истинска история

Трудно ми е да започна долния разказ, но ще помоля за коментари - положителни, отрицателни, укорителни, порицателни, но вашето мнение. Стана така, че близки мои братовчеди не искат да ме видят и да ме чуят повече. Обвиняват ме в това, че съм искала да уморя нашата обща баба. Баба от известно време и ...

energi4nata

Проза » Други

1.5K

Кожено палто

КОЖЕНО ПАЛТО
Положението вече бе съвсем нетърпимо или, както казват: вместо просто да се влошава, ставаше безнадеждно. Беше му напълно невъзможно да намери три хиляди лева, за да купи онова грозно, дебело, безформено и претенциозно палто на жена си. Нямаше никакво значение, че в края на зимата отстъ ...

exuded

Проза » Хумористична

1.1K 1

Честно, не се ли събуждаме по задължение?

Поредния фас беше смачкан в пепелника. Поставих се на негово място - животът, ежедневието, всичко, те взема, смачква те, но ти си гений (никой не го знае освен теб) и продължаваш напук да димиш.
Димът се разля във въздуха и закри част от екрана на лаптопа.
Бирата беше горчива. Жените не са "курви", ...

charliemlad

Проза

1K 2

На гости у Бога

На гости у Бога
Отидох на Бога аз на гости - поканил беше ме отдавна - загубила се беше от
години таз покана.
Пътуването беше тихо - сякаш просто си седиш, хем знаеш че вървиш.
Очаквах да съзра го във палати, да хвъркат във градините пернати… ...

ParvaNova

Проза » Други

1.1K 12

Дамата с косата

Колко жал ми стана.
Замислих се за нейно височество смъртта.
Каква съдба има тя?
Замислих се, смях се и накрая
естествено обърках се. ...

MrGyurov

Проза

1.1K

18+ Игра на съдбата

Беше мрачна и дъждовна съботна утрин. Чувствах се леко депресирана и всяко занимание, с което се захванех, моментално ме отегчаваше до болка. Книгата, която захванах, успя да задържи вниманието ми за не повече от половин час. В крайна сметка реших да разчистя гаража, изхвърляйки всички ненужни вещи. ...

Heel

Проза » Разкази

2.5K 5

* * *

* * *
Другите те обвиняват в това, в което сами са виновни!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

Риба за двама

„Ай, хайрлия да е” – прошепна заклинанието бай Първан и хвърли за пореден път въдицата във водата. Стръвта цопна жизнерадостно и остави след себе си съвършен кръг. Той бе по-голям от друг път и приличаше повече на обещание, отколкото на кръгла нула. Сърцето на бай Първан отбеляза този факт с няколко ...

IGeorgieva

Проза » Хумористична

1.7K 16

Да бъдеш пожелана

Никой, никой освен времето не се докосна до свежестта и младостта ù, до невинната ù руменина.
Никой не усети свежия аромат на очакването ù, на желанието ù да бъде обичана, пожелавана и докосвана. Да се слее с някого. Да бъде част от него и той от нея.
Времето, само времето я ухажваше оставяйки следи ...

Valens

Проза » Разкази

1.1K 5

Да се загубиш...

Нaли знаете оновa чувство, когaто сте под душa, топлaтa струя водa се стичa по голaтa кожa, отпускa ви, сгрявa ви. Стaвa ви приятно и все едно нищо друго не съществува. Остaвaте сaм с мислите си и нищо друго. Тишина. Чувa се сaмо шумa от течaщaтa водa. Затваряте очи и губите представa зa времето. То ...

Paramore1918

Проза » Разкази

773 1

Ciao, bella

Има една звезда. Тая шибана звезда може да ти изключи телевизора, а се намира на половината разстояние от Земята до Луната.
На колко ли разстояние се намираше моята Стела? Oт София до нея са точно 1054 км. Чисто географски...
Стела на италиански е "звезда". Стела от сонетите на Филип Сидни. Умрял е ...

charliemlad

Проза

1.5K 10

Огледалото 11

Нейтън посегна да прегърне приятеля си и тогава се сблъска със неприятната действителност. Вместо приятелски поздрав, Брус извади полицейска палка, опря я в гърдите му и се развика.
- Кой си ти? Как влезе тук? Напусни незабавно!
Нейтън вдигна ръце.
- Брус, не ме ли позна? Аз съм Нейтън, твоят прияте ...

reinbow

Проза » Повести и романи

1K 8

Няма значение

Няма значение
какво ти се е случило в автобуса,
кой как те е нарекъл,
какво има в торбите ти на връщане от пазара,
дали ти се е счупило токчето, ...

evgeniya

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 3

То

То
След толкова много години още не беше сигурна дали Я беше изгубила, или...
Беше толкова отдавна, а сякаш беше вчера... Все още усещаше зеещата дупка в гърдите си, на мястото на сърцето. Все едно беше изтръгнато. И болеше... Неистово болеше.
Така и не намери думи да обясни как точно и колко силно. ...

sisidara

Проза » Разкази

1.3K 3

18+ Пиш

Той си изпи водката, стана и си тръгна. Останахме само аз и тя. Тя беше от онези глупави жени, които натоварени с комплекси от бащите, а после и мъжете си (каквито е намерила по негово подобие) не осъзнаваше каква красавица е. Тесните ѝ дънки се впиваха в сладкото дупе. Беше кръстосала краката си. Ч ...

charliemlad

Проза

1.5K 8

Добро утро, български народе!

Пиша тези редове развълнувана от публикацията на Виктор "Тук и там" и последвалите коментари. Ще се радвам, ако материалът бъде публикуван.
Защо ти, Самотни Вълко (Севделине), защо ти не написа този материал? Не го наричам разказ. Не-е-е! Това не е разказ. Това е болка, изречена с букви. Това е крещ ...

snevra

Проза » Други

1.8K 21

Господин Хикс

Познавах един човек, който не пиеше. Ако щете ми вярвайте, но не пиеше. Често го засичах преди да го заговоря. Засичахме се в Джъмбото. Ще го нарека господин Хикс. Не че нямаше име. Имаше си и то звучно, но ми го каза под секрет, а и ми показа, и други неща, но тайно, та си извадих извод да не изрич ...

Lebovski

Проза » Разкази

962 6

ЗАЗ

ЗАЗ
- най-голямата автомобилна порнография от епохата на Хрушчов - въздушно охлаждане, бензиново парно, шум на трактор, но пък не чакаш 15 го̀дин ред с 25% вноска от стойността, и е три пъти по евтина от заветната за всеки българин ЛАДА…
Та, имах късмет да се сдобия с този колос на съветското машино ...

Volter

Проза » Разкази

1.3K 3

Сезонът на сакура

Тя: "Човеко, бъди достоен за цялата красота, която виждаш и не виждаш!!!"
Той: "Върви по дяволите с тази красота".
* * *
Залезът бе тъжен, наситен със спомени и обещания за утро.
Тишината му бе верна. Пророни сълзи. Нощта ги погълна. ...

zelenvik

Проза » Други

1.7K 2

Аре стига, бе! - 6

Аре стига, бе! - 6
Както и да е!
Сашко се качи в таксито и потегли. Махна ми с ръка.
О, Боже!
Забравих за Ташко. Заканата... парите... ...

sirDIMITRI

Проза » Хумористична

1.7K 6

* * *

* * *
Когато красивото омръзне, харесва се грозното!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 4

Есе

ЕСЕ
Госпожата ни възложи да напишем есе за справедливостта.
- Сложна е темата – каза баща ми. – Някакви уточнения няма ли? Каква част от справедливостта трябва да анализираш?
- Не знам. Просто есе за справедливостта – отговорих.
Баща ми помагаше в такива случаи – беше юрист. Когато дойдеше време да ...

exuded

Проза » Хумористична

2K

Вечери в хоремага 2

Вечери в хоремага
Евроатлантически ценности
Тази година март започна със слънце и почти пролетно време. Приласка ни като жена в началото на връзката и после се разфуча, като дърта вещица. Заваля сняг и се не спря, има-няма пет дена. Над осемстотин селища в страната останаха без ток. Село Плешивец не ...

Greg

Проза » Разкази

1.5K 4

Ти, леке нещастно

Животът е твърде ироничен.
Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието;
шум, за да се насладиш на тишината и отсъствие,
за да оцениш присъствието.
Ерих Мария Ремарк ...

sunchine

Проза » Разкази

1.4K 3

Толкова престарели са болките

Толкова престарели са болките. С дъх на мухъл и изкривени, пепеляви сърца. Толкова сляпо е времето. Губя го като малко сълза. В локвите. Нощните локви, събрали всички празни лица.
Мразя желанието си за близост, която никога не е била моя. Неслучена. Копняна само. И преразказана от нервните окончания ...

Ralina13

Проза » Други

1.2K 3

Лов на пешеходци

„Мило, ставай! Хайде, няма да имаш време да се оправиш! Ще закъснееш за работа!” каза тя.
Клепачите му леко се отвориха и той видя симпатичното лице на приятелката си. Косите ù бяха прилежно сресани и нежно падаха от двете страни на лицето ù. Светлината на изгряващото слънце създаваше интересни сенк ...

Tanev

Проза » Разкази

790 2

За Жената

Коя е тя?
Може би поглед?
Поглед щастлив и нежен, озаряващ, както слънцето ранното утро.
Поглед загадъчен и мистичен.
Тя е дъх! ...

stardust90

Проза » Други

1.5K

* * *

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

Емигрант

Емигрирах. Не, че България не ми харесва, напротив, но емигрирах. И не е въпрос на пари. Не. Но емигрирането ми не беше да напусна България. Не в такъв смисъл. Тук съм си телом. Емигрирах с мисълта си. Вече не живея в България. Прибирам се вкъщи и пускам компютъра, но не влизам в български сайтове. ...

berk

Проза

1.6K 3

Среща на по тъмно

Беше юнска нощ, тиха, безветрена и топла. Звуков фон от хиляди щурци изпълваше небесния простор. Полека потрепваха звездите и бледо огряваха далечния Балкан. Високата, тъмно зелена трева едва се поклащаше от мек южен полъх. Из полите на ливадите плаваха безшумно светулки. Сребриста луна висеше между ...

murjoflos

Проза » Разкази

809 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Помниш ли?

Жена с името Мария

Разковани дъски - 62

Знаеш ли?

Приказка за правдата

Забвение

Кости

В парка

Сърцето още мъничко за теб тупти

Старата приятелка

По истинска история

Кожено палто

Честно, не се ли събуждаме по задължение?

На гости у Бога

Дамата с косата

18+ Игра на съдбата

* * *

Риба за двама

Да бъдеш пожелана

Да се загубиш...

Ciao, bella

Огледалото 11

Няма значение

То

18+ Пиш

Добро утро, български народе!

Господин Хикс

ЗАЗ

Сезонът на сакура

Аре стига, бе! - 6

* * *

Есе

Вечери в хоремага 2

Ти, леке нещастно

Толкова престарели са болките

Лов на пешеходци

За Жената

* * *

Емигрант

Среща на по тъмно

Опашка