Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Леля Дена

Леля Дена е емоционална жена. Винаги добре си е гледала семейството и къщата. С готовност помага и на съседите си. Когато има някоя работа да се свърши, не чака на другите, а бърза да я приключи. Дори и на мъжа си не отстъпва. Докато той даваше дежурства в пожарната и често отсъстваше, тя поемаше и ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-09-16T10:20:20+03:00 954 2

Хроники на Юга

Да се уточним още в началото - това е политически некоректен разказ, ама много. И той започва с това, че си мисля какво особено нещо е това да ти го начукат. Много е специфично. Оставя ти една особена бразда в душата, и не само. Да си го кажем, че направо си виждаш какво е имал предвид народът, кога ...

satine

Проза » Други

2014-09-16T10:13:24+03:00 1.3K 3

Малко... хляб

Малко… хляб
– След шибания тест ‘де ще ходим? – попита Майната.
– Факъм ли го, ама ей там, до Пратикото има едно скритичко плейсче, може да отразим по една калабрийска.
– Ква калабрийска бе, курва ли? – сега пък беше ред на Дивака да задава тъпи въпроси.
– К’ви ги плещиш, бе Дивак, не ти ли каза Лал ...

Bezzhichen

Проза » Хумористична

2014-09-16T01:00:46+03:00 1.5K 10

Кратка история на социалните мрежи, предшестващи Фейсбук в България

Фейсбук не е нито първата, нито последната социална мрежа в България. До масовото навлизане на Фейсбук в социалния (или по- скоро - асоциалния) живот на България, по нашите географски ширини през вековете се развиват най- различни форми на подобна комуникация между хората...
1. Социалната мрежа през ...

duffmckagan

Проза » Други

2014-09-16T00:46:40+03:00 909 4

Няколко приказки

Няколко приказки
"Няма такова нещо като общество"!
"Развитието на една организация е в конфликтите, не в работата в екип"!
"Ти си враг на всекиго, всеки ти е враг - така се работи за развитие"!
"Всеки се стреми да измести този, който макар и малко, макар и формално, е над него"! ...

Bezzhichen

Проза

2014-09-14T22:51:58+03:00 1.2K 2 9

Септемврийско

СЕПТЕМВРИЙСКО
Ето, че вече е септември и вятърът се обърна. Задуха откъм запад, подравни морето и изгони всички софиянци обратно в голямото село.
Най ми е хубаво на мен пък сега. Водата топла, морето дюс, плажовете празни и сме си останали само ние. Сутрин сме едни и същи по брега. Познаваме се, ким ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-09-14T22:47:35+03:00 1K 1

Нали, Ели!?

Отварям си едното око. Още не се е съмнало достатъчно. Затварям го. Унасям се. Точно насред най-сладкото някъде напреки на унеса ми се чува дрезгаво кукуригане на петел.
Дааа…
Поглеждам към прозореца. Определено не е лято. Вън вече не е толкова светло. Потривам вежди и клепачи. Нещо им е трудно да с ...

rygit

Проза » Разкази

2014-09-14T22:44:30+03:00 964

Дяволското езеро-приказка

Старият замък,намиращ се във вътрешността на страната,бил най-подходящото място за това. Природата наоколо била прекрасна. От двете страни на замъка се простирали гъсти вековни гори върху високи хълмове. В подножието им растяли дъб, бук, клен, бреза, трепетлика. А по-нагоре се извисявали бор, смърч, ...

ZAGORA

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-09-14T22:28:40+03:00 1.2K

Ставам в шест

“ Ах, кой ли би могъл да разбере
момичето с тъгата мълчалива!
… едно момиче и едно море…
И сянката, която си отива…
Изпращам ги с очи във вечерта ...

mjinga-uhuru

Проза » Разкази

2014-09-14T22:20:36+03:00 1.1K 2

Новодошла

През прозореца на спалнята ясно се виждаше голата ѝ фигура, изтегнала се на леглото с дясна ръка между бедрата. В топлата тъмнина единствено светлината от лаптопа очертаваше извивките ѝ, надигащи се като вълни. Гледам я така вече цяла седмица, знам къде ѝ харесва, знам колко време ѝ трябва и как зву ...

lillyiv

Проза » Еротична

2014-09-14T21:07:52+03:00 1.9K 6

Венецианската маска (3)

Следващата седмица ми се стори протяжно дълга. Шефовете бяха изнервени, а офисната работа извираше като досаден водопроводен теч. Господин Казанова отбелязваше присъствие в социалните мрежи и се плезеше дяволито от прозорците на месинджъра. Ама какво изобщо намирах в него? Нито беше красив, нито беш ...

VenusofUrbino

Проза » Еротична

2014-09-13T22:52:49+03:00 1.9K 1

Днес искам да ти кажа

"Чакат ни още тъй хубави дни..."
Когато си между живота и смъртта, дори само хипотетично, осъзнаваш много неща.
Звучи банално и изтъркано, но на никой не го пожелавам. Изпадаш в странно състояние. Страхуваш се. Отчайваш се. Разбираш колко си малък и незначителен, и колко си заблуден. Много бързо жив ...

sani-ti

Проза » Писма

2014-09-13T22:47:49+03:00 1.8K 12

Приказка за Доброто и Злото

ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО И ЗЛОГО
В едно приказно царство се родили братя- близнаци. Кръстили ги Добро и Зло. Те били много различни и по външност, и по характер. Доброто било много мило дете нежно, с руса, къдрава косичка и сини като безоблачно, чисто небе очи. Също ангелче. Все искало да прави добрини и ...

anka-dimitrova

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-09-13T22:46:42+03:00 3.3K 5

Но никога не ни достига

Но никога не ни достига
RemaTe
Със думите се мъчим да простим,
но всъщност всяка дума ни убива.
А чувствата във себе си таим - ...

SouLmaTe

Проза » Писма

2014-09-13T21:18:25+03:00 1K 1

Иде 15 септември

Пътуване от точка А до точка Б. Тази важна точка С
Автобусът дойде и аз се качих.Трябваше да отида до едно място. За пеша е далече, та взех автобуса. Качих се аз в точка А, за да се придвижа до точка Б. Нали така се задават условията на задачите по математика, като почнеш от пети клас, а може вече и ...

snevra

Проза » Разкази

2014-09-13T21:11:03+03:00 1.4K 6

Как, по дяволите, да живея!?

Защо и за какво имам тази болка? Така беше сгърчила гърдите ми, притиснала дишането ми до жалки хлипове. Скътан в един ъгъл на най-грозните ми мисли, моят страх пищеше неопределен. Жадно нагъваше от вътрешностите ми, облизваше разкривените си устни и дращеше по сърцето ми.
В тъмна малка стаичка аз б ...

danidimitrov

Проза » Други

2014-09-13T21:09:51+03:00 1.1K

Магията на гората, глава 4

Глава 4 Саможертви
Мьонг-у изпита шок от неочакваната целувка на принца, но не помръдна, нито се опита да го отблъсне. И не защото това особено му харесваше... но принципно принцът беше господарят на Мьонг-у и в момента психически беше изнервен заради утрешната сватба и сигурно искаше да си го изкар ...

thewriter92

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-09-13T21:09:15+03:00 1.2K

Мигове сътворение - Глава 7

Глава 7: Контакт
Друго си беше човек да се изкъпе след толкова дни мизерстване. Последната им баня беше в Хоуп, а след това бяха пътували в какво ли не, търкаляли в тъмници, бити, и … Тръпки побиха Крон при мисълта за последното. Да можеше да му изтрият и спомените така както му се върнаха обратно п ...

eomer

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-09-13T20:28:46+03:00 1.5K

Дяволското езеро-приказка

Било е в много древни времена когато е имало други небеса и друга земя.В едно далечно царство, там някъде накрая на света, векувала безкрайна и гъста гора.Толкова високи били в нея дърветата, че върховете им не се виждали. Дванадесет човека едновременно не можели да обхванат дебелите им стволове с р ...

ZAGORA

Проза » Повести и романи

2014-09-13T20:25:34+03:00 789 2

Сред пясъците на Саркания. Част втора: Експедицията

Сред пясъците на Саркания. Част втора: Експедицията
Автор: Светослав Александров
Карта на света Саркания:
Днешната проповед се оказа футуристична и това напомни на Евелин за странната ѝ вчерашна разходка. Девойката се разстрои. Тя преминаваше през един от странните парадокси на религиозността – хем ...

Sarkaniec

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-09-12T01:50:14+03:00 769

Двадесет и пет, нула, четири

2504
Борислав Ичев
Обожавам момента, в който всичко затихва, точно преди треньора ми да свирне и целият ми отбор пак да започне да тъпче земята като стадо говеда. Сякаш това е миг на съвършенство – пълна тишина, в която можеш да събереш мислите и да се отпуснеш. И естествено, докато се усетиш, мелет ...

smallevil

Проза » Повести и романи

2014-09-12T01:45:40+03:00 2K 1

Кампания

На вратата се звъни. Отварям – усмихната натура, даже прекалено усмихната.
- Здравейте! Аз съм кандидат-депутатът от вашия район, приятно ми е – Бонев! Нашата партия Ж реши да ви подмени безплатно плочките в банята. А ако има нужда, ще ви изциклим и паркета. Безплатно, разбира се.
- Благодаря, но ня ...

popolo

Проза » Хумористична

2014-09-11T22:00:45+03:00 744 4

Минчо 8 - Майстор Минчо

Глава осма
Майстор Минчо
Гъсто обсипаният със звезди безкрай нахлуваше през отворената врата на мазата, разстилайки бляскавия си килим пред прехласнатия поглед на блажено отпусналия се върху чувалите Минчо. Неизменната бутилка с червено винце изпълваше дланта на едната му ръка, а в другата стискаше ...

charo

Проза » Хумористична

2014-09-11T21:59:42+03:00 1.5K 1 3

Венецианската маска (2)

"Ще те чакам след работа. Майка ми ще ми идва на гости, така че можеш да останеш само два часа." В отговор на екрана на лаптопа ми изскочи игриво изплезено човече.
Беше упорствал цяла седмица да се видим, за да се запозная с вездесъщия му език. Не спираше да ми пише по цял ден, за да рекламира умени ...

VenusofUrbino

Проза » Еротична

2014-09-11T18:18:36+03:00 1.9K 3

Странностите във вилната зона

ужаси
***
Странностите са навсякъде около нас.
Няма човек да не е преживял или поне видял събитие, което не би могъл да обясни лесно, използвайки логиката и известните нам природни закони. Често губим безследно предмети, за които смятаме, че едва ли не са били пред очите ни; често чуваме неведоми зв ...

donkooooo

Проза » Разкази

2014-09-11T18:15:44+03:00 882 9

За кабелите, парата и загорелия боб

ЗА КАБЕЛИТЕ, ПАРАТА И ЗАГОРЕЛИЯ БОБ
Аз нали ви казах, че от моя прозорец виждам морето. Виждам, ама вече само половината. Другата ми я скриха с една кооперация. Бях се ядосал и аха да се преместя в нея, и те построиха пред нея друга. Думата ми, обаче не е за това, а за туй що стана вчера подир обяд, ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-09-11T18:13:51+03:00 1.2K 2

Ограбен живот - продължението - 28-ма последна част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 28-ма последна част
Сряда, 10 септември 2014 година. Затвора в Пловдив.
Девет години! Толкова минаха от онази злополучна нощ, в която моя скъп и незабравим приятел беше убит. Толкова минаха, откакто бях заловен и арестуван. Девет години от момента от ко ...

emo2

Проза » Повести и романи

2014-09-11T17:57:27+03:00 1K 13

Лудница

В лудницата затварят хора със способности. Не мислете, че са станали луди защото ги имат. О не. Те са си съвсем добре в ума, само че не го знаеха.
Но не и тя. Разхождаше се с уплашен поглед сред другите „луди”, бяха ги накарали да си мислят, че са такива, а тя знаеше, че е наред с главата, просто бл ...

kristaY

Проза » Разкази

2014-09-11T17:53:19+03:00 650

Говорещи сини панталони

Седях на една пейчица в една градина и се наслаждавах на хубавата есенна сутрин и плъзналите хора, е всъщност на тях не чак толкова. Просто миришеше на прясно окосена трева и това ме кефеше неимоверно, нищо че косачката бичеше на метри от мен и можеше да изпили нервичките на всеки що годе нормален ч ...

satine

Проза » Разкази

2014-09-11T10:12:02+03:00 1.2K

Колиматорът (Части - 1;2;3)

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
1
Всеки има дни в които, ама нищо не върви както трябва. Днес ми е скапан, нервен ден. От сутринта не съм в час. Три пъти се връщах от долу пред входа до третия етаж, да проверя дали ...

kasius

Проза » Разкази

2014-09-10T23:36:34+03:00 1.4K 4

Здравейте!

- Здравейте, аз съм Антон. Жена ми ме напусна, детето се отчужди от мен, а съседите ме тормозят със силна музика. Казаха ми, че спасението е в груповата терапия, затова съм дошъл да ме изслушате, пък и аз да изслушам вас.
- Здравейте и от мен, аз съм Тодор. Антоне, братко, ти си направо цвете, а как ...

popolo

Проза

2014-09-10T15:16:36+03:00 743 2

Не искам - Искам

Не искам аз да съм бягството от реалността. Искам аз да съм реалността. Не искам аз да съм онзи излишният. Искам аз да съм този, от когото се нуждаят. Не искам аз да съм онзи, който вечно им е крив. Искам аз да съм този, с когото се усмихват. Не искам аз да съм онзи, който се опитва да открадне част ...

Eeyorestz

Проза » Писма

2014-09-09T11:51:24+03:00 1.3K 2

За хората и кучетата

Знаете ли какво е инфаркт?
Всички знаем какво е инфаркт... Но за децата и неуките, все пак да поясня - инфаркт е, като се изненадаш до смърт. Това го научих, както се казва, от първа ръка (лявата). После жена ти вика едни мъже, които по филмите са с черни костюми и сериозни лица, а в реалност са с ч ...

LeadFoot

Проза » Разкази

2014-09-09T11:47:28+03:00 1.2K 6

Изкупление

„Все трябва да има някакъв начин“ – мислеше Киро Киселото от 223-та килия. От известно време идеята за бягство се бе загнездила под раираната му шапка и не му даваше покой. Вярно, бай Ставри беше строг, но справедлив, и все пак животът навън мамеше Киро с хилядите си изкушения. От присъдата му остав ...

popolo

Проза

2014-09-09T07:58:03+03:00 736 3

Из мислите ми

Гората самотна, от суша се дави,
а сърцето ми,празнотата прегръща...
Душата ми тиха, запалена, става на жарави,
океана дълбок,в пустош се превръща.

kes4eto

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-09-09T07:52:19+03:00 1.1K

Семейна сага- глава девета

Глава девета
София 1935 – Кеворк
Първите дни на февруари напомняха за настъпващата пролет. Слънцето, макар и все още срамежливо, беше започнало да облича столичани с по-леки дрехи. Преспите сняг по улиците бяха се стопили и почерняли . Тук там бяха останали купчини мръсен сняг, колкото да напомнят з ...

gudman

Проза » Повести и романи

2014-09-09T04:41:11+03:00 959

Деперсонализация, глава 2 "Лицето с пунктирни и векторни очертания"

Глава 2
Лицето с пунктирни и векторни очертания
Маги беше много развълнувана покрай своето решение. Гледаше да бъде търпелива, но това много не й се отдаваше и постоянно си намираше нови и нови теми за разговор с Тейт. Очарова се когато разбра, че в сиропиталището са го учили как да прави рамки на г ...

smallevil

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-09-08T17:42:35+03:00 1.2K

Останките: Част I

През целия път си мислех за мястото, където отивах. Когато се реших да дойда тук, бях доста объркан и любопитен, но сега, не знам защо, се чувствах главно притеснен. Колкото повече приближавах, толкова повече ме превземаше чувството, че вече не желая да съм тук, че има нещо, което отблъсква пришълци ...

Humiliation

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-09-08T17:34:50+03:00 1K

Зимна мизантропия

Зимна мизантропия
Цареше люта зима. Навсякъде бе много студено. Цялата гора беше замръзнала. Аз също треперех от студ. Намирах се тук, насред бялата пустош, напълно вледенен и объркан. Бях загубен, сам и вкочанен от студ. Беше много, много студено. Зад гърба ми се простираше гората. Може би, ако се ...

Galifray

Проза

2014-09-08T17:29:32+03:00 648

Предупреждението

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕТО
Мозъкът му обработваше трескаво тази идея, когато стъпи на пешеходната пътека. Току що беше прочел съобщението за конкурс за кратък фантастичен разказ и мислено чертаеше сюжетната линия: нещо за свършека на света, за пророчествата, предупрежденията, поличбите за неизбежен край.
По-с ...

lordly

Проза » Разкази

2014-09-08T17:27:22+03:00 1K 7