Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Колиматорът (Части - 18; 19)

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
18
- Не удивляйтесь! Мы знаем все о вас. Не случайно, моя кличка „ново сибирская крестная мать” – засмя се рускинята на протягащия се под завивките до нея Юри, който в този момент се ...

kasius

Проза » Разкази

2014-09-28T18:08:34+03:00 1.7K 3

Минчо 10 - В немилост

Глава десета
В немилост
Изминаха три дни,а кака Яна все още не можеше да прежали любимите си червени рози,лежащи погребани в Минчовия алпинеум, за който единствено напомняше голямата купчина втвърдяваща се кал, залепена за оградата. Нищо друго не можеше да я разведри, освен представата за натопения ...

charo

Проза » Хумористична

2014-09-27T22:47:12+03:00 1.4K 1 2

Пък да му мислят

- Ей, защо си кахърен, мой човек? Гемиите ли ти са потънали?
- Как да не съм кахърен? Булката кривна, па ела да видиш!
- Какво да видя, Димка?
- Ами, хванах ги дибюдис, голи, на наща спалня.
- Как тъй? ...

mari45

Проза » Хумористична

2014-09-27T22:11:25+03:00 977

В търсене на...

Здравейте, драги читатели!
Много искам да споделя с вас как преминава един мой творчески ден в търсене на рими – шедьоври.
Ставам, поглеждам се в огледалото и си казвам: „Боже, какъв талант се е пръкнал насреща ми, единствен в цялата Галактика!” (и това всяка сутрин, без изключения и грим), след кое ...

Anita765

Проза » Хумористична

2014-09-27T21:59:48+03:00 1.6K 39

Разни неща

Познавах един тип, който цяла седмица звънеше на вратата ми, предлагаше разни неща и само се наливаше с виното ми. Беше досаден тип и аз се опитвах да го разкарам, но той звънеше на вратата, раздразнен и жаден. Всеки път, когато излизах, подвикваше едно и също:
- Ей, драги, имам нещо точно като за т ...

Bardejov

Проза » Разкази

2014-09-27T21:36:35+03:00 1.1K 4

Калници

Калници /разказ по действителен случай/
Знаех, че ще вали. Тази дълга и тежка зима си отиваше без никакво желание. Тежките облаци там горе, бяха готови да атакуват с отчаяното настървение на отстъпващ узурпатор, самотен и нежелан.
И аз се чувствах самотен. По-самотен от онази голяма комета, която пр ...

ledohod

Проза » Разкази

2014-09-27T20:47:23+03:00 1.2K 5

-

Какво трябваше да направи? Какво, какво, какво?? Да бяга? Да се скрие? Не, не и не, нищо нямаше да помогне. Трябваше просто да продължи да... да продължи да какво? Да държи ножа? Да стои над тялото? Да гледа как кръвта се стича към обувките му?
Как се стигна дотук?
Не искаше да го направи, никога не ...

zunk111

Проза

2014-09-27T20:29:21+03:00 508 1

Обичам те

обичам те
трепери
мокро
пред входа
мрънка ...

Dess-troyer

Проза

2014-09-27T20:13:57+03:00 769 1

За рибарите, зидарите, малките и големите папи, хоросана и раждането отново

Това станало една пролет, но не за пръв път. Били неколцина набедени рибари. Те живеели в една палатка близо до рекичка. По цял ден ловели риба. Но наближила зима, застудяло и задухал един такъв резлив ветрец. Та те решили да построят къща. Отишли при един мъдър строител и той им дал точен план и те ...

Lebovski

Проза

2014-09-27T12:45:19+03:00 759 2

С болка разбрах - 1

С болка разбрах, че:
1. Най-близките ти хора могат да бъдат най-жестоки с теб.
2. Когато правиш добро, не получаваш благодарност.
3. Когато мислиш за някого, той те пренебрегва.
4. Хората гледат повърхностно и дават оценки, без да вникват в нещата. ...

sani-ti

Проза » Други

2014-09-27T12:30:45+03:00 1.4K 6

За поотраслите деца!

Липсва ми времето,
в което бях малко човече,
на всеки се усмихвах безгрижно
и някак си дните отминаваха
бързо и леко. ...

energi4nata

Проза » Писма

2014-09-27T12:28:45+03:00 1.3K

Пирон в крака

Сега, когато ви пиша, отново сме с Бозов в Еленския балкан, Бай Ангел е жив, машината му за разкъсване на континууми е прибрана на сухо с переспектива, а аз знам неща, които вие не предполагате, но тогава не ги знаех.
Тоя свят, хора, нищо не може да ни даде. Това съм проумял за своите трийсе и три г ...

Lebovski

Проза » Разкази

2014-09-26T19:49:29+03:00 2.1K 5

Семейна сага-глава десета

Глава десета- Кеворк и Ева 1935
Мартенничките по реверите и блузките на софиянци придаваха особено пролетно настроение на града. Слънцето весело си играеше заедно с децата по тихите улички около Женския пазар. Момчетата ритаха топка или се гонеха играейки на “стражари и апаши”, а момичетата си разме ...

gudman

Проза » Повести и романи

2014-09-26T16:02:23+03:00 1K

Ти...

Ти накара надеждата в мен да се роди и в мен да угасне.
Ти превърна безчувственото ми сърце в огромен океан от бури,
заливащи радостта ми с тъга и тъгата ми с радост.
Ти, мое неизживяно бъдеще и мое незабравимо минало.
Ти ме преобрази по всички възможни начини, показа ми приказни чудеса, магия и раз ...

VirtWorld

Проза » Писма

2014-09-26T11:31:02+03:00 1.3K

Сред пясъците на Саркания. Част четвърта: Сблъсък и примирие

Сред пясъците на Саркания. Част четвърта: Сблъсък и примирие
Автор: Светослав Александров
Архиепископът окончателно призна качествата на дромеквините, след като в продължение на почти десет часа (според усещането на Геофрей) тичаха в тръс или галопираха неуморно. Даже Загзъг сподели, че това е вероя ...

Sarkaniec

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-09-25T22:41:57+03:00 730

Настроения

Понякога ти доскучава
друг път сърцето ти се наранява
и така прекомерно времето си минава
а понякога падаш и не можеш да станеш
друг път се изправяш и без проблем ...

energi4nata

Проза

2014-09-25T22:25:11+03:00 1.1K

Колиматорът (Част 17)

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
17
- Брееей! То пък, да не вземе човек да ви остави да свършите някаква работа самички... Все гледате да си слагате ламаринка на дупетата... Че какъв ти е проблема, че ме няма? Нали ...

kasius

Проза » Разкази

2014-09-25T13:25:01+03:00 1.2K 1

420

-Зави ли я?
-Момент!
-Нали знаеш ,че не съм пушила преди?
-Знам ,няма защо да се притесняваш.Само ще те отпусне и ще те накара да се чувстваш добре.
Тони я погледна и каза: ...

noonecan

Проза » Разкази

2014-09-25T00:18:07+03:00 1.2K

Мъглявината в кристалното сияние

Мъглявината в
Кристалното Сияние
Борислав Ичев
... Опашката пред кабинета на доктор Стоилов бе доста обширна. Виеше се надлъж по целия коридор. Човек би предположил, че някакъв много опасен вирус върлуваше, тъй като хората основно говореха през маски. Окупирайки така коридорите, оживената тълпа закр ...

smallevil

Проза » Разкази

2014-09-25T00:16:08+03:00 1.2K 1

Умнотийки 6

УМКИ - ОСТРОУМКИ
101. Нямаше смисъл да говори с мисъл - беше безсмислено.
102. Намери мечтания кей и всичко стана Окей!
103. Обра плода на безплодната.
104. Нямаше идеали, беше си идеално идеален. ...

sani-ti

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-09-25T00:08:18+03:00 1.3K 2

Венецианската маска (4)

Главата ми висеше от ръба на леглото, затова с мъка успях да достигна тресящият се от повикването апарат. Един поглед върху дисплея изпрати стряскаща тръпка по гръбначния ми стълб. Беше Бонд. Не онзи Джеймс Бонд от филма, а моят Бонд. Или по - точно моето почти - винаги - отсъстващо полу-гадже фанто ...

VenusofUrbino

Проза » Еротична

2014-09-24T23:54:12+03:00 1.7K 1

Колиматорът (Части 15; 16)

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
15
Събудих се от прокрадващия се мирис на пържени яйца в спалнята ми.
В главата ми блъскаше рефрена на „Малахит” от снощи – „Вземи от живота, каквото можеш! Сега е момента...” Не зна ...

kasius

Проза » Разкази

2014-09-24T00:12:31+03:00 1.4K 1

Ти си всичко

Когато те погледна, от очите ти ми се усмихва живота. Когато си тръгнеш, ме обгръща самотата. Сякаш земята се отваря и ме поглъща цяла…
Преди да те срещна нямах нищо, което да обичам! А, сега? Ти си мечтите ми, другата ми половина. Светлината в нощта, топлината на тялото ми. Ти си живота, едно ново ...

alexgrau

Проза » Писма

2014-09-23T18:03:03+03:00 1.9K 8

Колиматорът (Части 13; 14)

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
13
- Дявол да го вземе – каза запъхтян Нънци, докато излизаше от трапа –
при такива операции Буцата трябва да ни плаща, освен вредни и за допълнителни изкопчийски работи. Мисля, че т ...

kasius

Проза » Разкази

2014-09-23T02:36:22+03:00 1.3K 2

Резняк

РЕЗНЯК
Има-няма месец, откак смачках джибрите. Изцедих им значи сочеца и го турих в голямото буре. От тогаз не ма свърта на едно място и по два-три пъти на ден го наобикалям, прослушвам го, като един гинеколог му слушам тоновете, и как му тече буйната и тихата ферментация.
То дорде беше слънчево и т ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-09-22T19:22:25+03:00 1.9K

Колиматорът (Части 9; 10; 11; 12)

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
9
Шумански запали предложената му любезно от Барух пура Люикс, като преди това потопи крайчето и в чашата си със скоч Гленфидих Ексълънс и хвърляйки многозначитлен оглеждащ поглед на ...

kasius

Проза » Разкази

2014-09-21T22:17:01+03:00 1.5K 4

Разковани дъски - 58

Ценител на природата: Много обичаше планината. От пари.
След падналите ангели остават само пух и перушина, а след падналите жени - смачкани възглавници, натъпкани с нея и усещането, че са се възнесли пак.
И не забравяйте:
Точно, когато си спинкате най-сладко в съботната утрин, още в ранни зори започ ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-09-20T10:11:02+03:00 1.4K 7

Ден за пазар

Всички подценяват психопатите. Подминават ни разсеяно, избягват ни в супермаркета, но когато заколя кучето на Паркър и окача месата му по телефонните жици над улицата, всички се мръщят. Твърдят, че съм аз, но няма как да го докажат, няма и какво да направят. Във всеки случай само двамата с мръсното ...

lillyiv

Проза » Разкази

2014-09-20T09:46:30+03:00 1.1K 4

Сред пясъците на Саркания. Част трета: Пустинни изпитания

Сред пясъците на Саркания. Част трета: Пустинни изпитания
Автор: Светослав Александров
Карта на света Саркания:
Докато участниците в Трета експедиция бяха отседнали в Тирий, две фигури в черни роби разгорещено водеха някакъв спор. Стояха изправени под едно самотно уродливо дърво сред червен пейзаж. ...

Sarkaniec

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-09-20T09:38:03+03:00 857 2

Три, две, едно... Момент

И той си минава и върви, идва и не си отива, седи си там просто. Ти си отиваш.
Но тогава, моментът, си мислиш, е дошъл. Обаче тоя момент идва, докато се усмихнеш, минава, а след малко осъзнаваш, че изобщо е бил момент. А то какво. Три Бири, три водки, лед и някой и друг изстискан лимон, три часа с Н ...

nikolageorgiev

Проза » Други

2014-09-20T09:28:07+03:00 963

Колиматорът (Части - 7; 8)

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
7
- Ясно – промълви угрижено старши полицай Исаев и приключи разговора си по айфона – трябваше преди да се договорим със Зоро да проверя тия палячовци.
- Защо – погледна го косо Попо ...

kasius

Проза » Разкази

2014-09-20T06:04:30+03:00 1.3K 2

Колиматорът (Част 6)

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
6
- Много се проточи тая ваша среща – каза Юри, захвърляйки на задната седалка жълтото вестниче, което си беше купил за да не скучае.
- Карай към базата – казах аз присядайки с омекн ...

kasius

Проза

2014-09-19T21:25:44+03:00 1.2K 2

Мигове сътворение - Глава 8

Глава 8: Надежда
Последните капки дъжд се отичаха по свежо зелените пролетни листа на буковата гора. Миризмата на влажна трева, липсата на жужащи буболечки и завръщащите се пойни птици създаваха приятната илюзия за разцъфтяващ свят след дългия зимен сън. Дълбоко вдишване. Всяка глътка въздух опияняв ...

eomer

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-09-17T14:56:19+03:00 1.5K

Най безгрижното лято

Най- безгрижното лято
Забранено за лица под 12г. възраст
Наближаваше лятото, Петьо отново се беше завърнал на село, след дългия престой при баба Димитра. Седнал на малкото столче пред къщата, той попиваше зелената свежест на градината, като с любопитство наблюдаваше живота, който извираше от всичко, ...

iliavalchev

Проза » Хумористична

2014-09-17T14:43:34+03:00 1.1K 2 2

Минчо 9 - Аранжорът

Глава девета
Аранжорът
Кака Яна усмихната метеше плочките, припявайки си рефрен от весела народна песен, а радостният ù поглед не можеше да се откъсне от новата метална порта, която стоеше като бижу, закачено за оградата.
- Минчо, какво си се свил и гледаш жално като куче? Вземи, че се изпълни с ене ...

charo

Проза » Хумористична

2014-09-17T12:07:45+03:00 1.6K 2 6

Забранено! Страхът!

ЗАБРАНЕНО! СТРАХЪТ!
Като малко дете хлътваше по теб, мислеше те за специален - беше за нея, в момента, в който разбра, че си като всички други - ЕДНАКЪВ!?! Търсеше и намираше безброй начини да ù привлечеш вниманието, държеше се като "малко" дете, макар вече на възраст да не си това, но ù харесваше. ...

pisatelkata_vt

Проза » Други

2014-09-17T11:32:05+03:00 812 1

Колиматорът (Части - 4; 5;)

Тази история никога не се е случвала. Имената на хората са измислени и ако има съвпадение, то то, е напълно случайно!
4
Барух Исаев потри доволно ръце, току що беше закрил два къси пункта с изгодна печалба от продажбата на злато чрез акаунта си на Форекс платформата. Беше прогнозирал точно, кога въз ...

kasius

Проза » Разкази

2014-09-16T23:47:07+03:00 1.4K 3

Манифестацията

МАНИФЕСТАЦИЯТА
Посвещавам на всички настоящи и бивши ученици.
Вий може и да сте забравили, но аз още помня трепета преди манифестациите. Те бяха най-голямото предизвикателство за нас, учениците от горните класове, защото свирехме в училищната духова музика.
То, малко е пресилено да я наречеш духова, ...

lordly

Проза

2014-09-16T10:52:19+03:00 1.1K 2

Дяволското езеро - приказка

След изричането на тия думи някаква сила разтърсила телата им и изведнъж видели, че са ги напуснали и се реят над тях. После силата ги завъртяла в кръг и се озовала в енергийна плътна клетка, която ги понесла стремително нагоре. Чувствували се добре. Били изненадани, но спокойни. Когато въздушната к ...

ZAGORA

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-09-16T10:49:38+03:00 936 1

Магията на гората, глава 5

Глава 5 Сини очи
Мьонг-у излезе от стаята, където беше настанил принцеса Адия и си пое дълбоко въздух – беше възстановил старата магия, направена от жрец Обсифан преди толкова много години... и спомените на принцесата за ландъра отново не съществуваха. Беше грешно въобще да се среща с нея, но казвах ...

thewriter92

Проза » Повести и романи

2014-09-16T10:27:00+03:00 1.2K