Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

За другия тип любов

Бащата да води дъщеря си за ръка в парка, да се разхождат. Да й казва, че е истинска принцеса. Да й повтаря колко я обича. Заедно да се смеят на неуспешните опити за готвене на майка й. Да се цапотят заедно. Да редят заедно конструктор. Вечер, когато тя сънува кошмари, да търси прегръдките му. Той д ...

explose-girl

Проза » Други

1.3K 8

Най-ценното в живота...

Светлините... прожекторите... хилядите фенове, които крещяха от еуфория, само и само той да продължава все така. Сърцето му тупкаше все така, а вълнението му избиваше на ситни капчици пот, стичащи се по челото и по обливаха цялото му пулсиращо същество. Yeaaaaaaah, I got to break free... – едвам пее ...

Beli-Ruje

Проза » Разкази

1K

И Господ да не си

Опит да помръдне…
Поне ръката…
Да изтрие…
Това, де се стича по лицето…
Не стана! ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

978

До теб

Здравей...
Явно се чудиш защо ти пиша. Да, отдавна не съм ти писала не от това, че не искам, а просто от мисълта, че ще ме отхвърлиш. Сега по лицето ми се стичат сълзи, защото теб те няма и няма повече да те видя, Но нали си в сърцето ми. Да, но това не ми стига искам да си до мен. Искам когато те п ...

me4eto19

Проза » Писма

1.7K 2 1

На ръба

Бъдеще, превърнало се в минало. Дали времето е една права, или пък по-скоро прилича на окръжност? Дали след като те загубих, някой ден ще се върнеш при мен, без дори да усетя липсата ти? Ще си спомняме ли за днешните дни с усмивка, или пък бихме дали всичко, за да забравим. Да забравя теб... не е в ...

liubomira97

Проза » Писма

1.2K 1

Дневникът- Надявам се да дойдеш

Дневникът - Надявам се да дойдеш
Случва се, понякога, човек да не знае къде се намира. В емоционално отношение, това изгубване е за потърпевшия истинска трагедия, а околните дори не я забелязват. За да се "намери", изгубеният в "непознатото" задава, на който мине край него, въпроси, но как да ти отг ...

линасветлана

Проза » Други

1.7K 2 9

откъс от '' Щастие по никое време"

IV
Б р я г н а С л ъ н ц е т о
ноември 2003 година
квартал Изгрев ; гр. София
-Защо си изчистила печката ? ...

Shikov

Проза

701

За онази любов говоря

За онази любов говоря. За онази, нали знаеш… която кара сърцето ти да бие учестено… или да спира. Да спира и да не знаеш колко време точно си бил мъртъв. За онази любов - от най-старите приказки. И онази, за която няма да прочетеш в нито една легенда. Лудата, необяснимата, понякога баналната… караща ...

in4enceto_91

Проза » Други

1.2K 1

Жената от оградата

За първи път я видях при пристигането си. Ефирно създание, чиято цветна рокля единствено напомняше за присъствието й. Без нея вероятно нямаше да я забележа. Беше слаба, губеща се из пространството. В последствие разбрах, че почти никой не я познава и не я е виждал. Не се изненадах. Трудно е да задър ...

Sensuality

Проза » Разкази

776 1

Надежда

Вървях леко приведен, опитвайки да се предпазя от изсипващия се, като порой, дъжд. Старият ми, прокъсан каскет беше плътно захлупен над очите, в опита ми да спра дъждовните капки да се стичат по очилата. Защото беше невъзможно да виждам през тях, когато малки рекички се стичаха по иначе ясните им ст ...

Ahearyn

Проза » Разкази

622 1 1

Последната дума

Погледнах се в огледалото, зад мен стоеше тя.
Беше Смъртта. Попитах я - Време ли е вече?
А тя ми отвърна с леден дъх - Да. Имаш право на едно последно желание.
Тогава я попитах - свали си качулката. Искам да те видя за последен път.
Тогава тя свали качулката и любимата ми се появи. ...

TheHunter

Проза » Други

685

Отнесени от прехода

Стоят си двама на дивана, дядо и баба, говорят си за отминалото време. В техните размисли и страсти човек би открил смисъла на живота в млякото и истината за съседа-ловджия, а може би дори и за това как пенсиите отдавна вече не стигат, за да имат въпросното мляко в хладилника. Тъжно, но факт, на изт ...

Cvii

Проза

1.2K 3

На кръстопът

На кръстопът
Когато луташ се из мрака
и не знаеш накъде да тръгнеш ти ,
тогава погледни там горе - към луната,
там ще видиш моите очи. ...

mariqnap

Проза » Други

564

Ех, Живот!

Ех, Живот!
Животе, от теб аз зная, че на този свят случайно няма.
И случайност не е, че има Ден и Нощ, Добро и Лошо, Красиво и Грозно...
че монетата както всичко друго на света, има своите две лица.
От теб аз зная, ...

Sssuzzzi

Проза » Други

664

Севлиювските градски музиканти

Автентичната приказка преиначена по-късно в скучната и бездарна версия „Бременските градски музиканти”.
О-о-о-о,здравейте,здравейте, мои мили чучовничета,кратунковци, шушончета и бюлбюлчета!Като горещ чайник кипя и преливам от щастие,че ви виждам. Ако ви е досадно от непрестанните мрънкания на възра ...

ZAGORA

Проза » Приказки и произведения за деца

1K

Семейна сага-глава втора

Глава втора- Станоз
Днес, за обяд баба Сара беше сготвила любимата ни супа. Само тя умееше така вкусно да я сготви. Не че беше нещо необикновено, но имаше една малка подробност която я правеше изключителна. Пилешки или агнешки бульон с ориз и застройка с кисело мляко. Лека запръжка с краве масло и д ...

gudman

Проза » Повести и романи

934

Водно конче

Вита e седнала на масата сама и бавно отпива от студеното кафе. Денят е слънчев, но в него като че ли няма нищо особено, нищо впечатляващо. Един от многото слънчеви дни, откъснати от кехлибарената огърлица на младостта ù. Тя бавно остарява и дните ù все повече заприличват на полупрозрачни, наситени ...

Tifaret

Проза » Разкази

1.6K 3

Хората от блока

Хората от блока
Под влияние на един добър приятел аз започнах да чета книги. Бях тогава шестнайсетгодишен. Никога преди това не съм чел редовно, а само отделни приказки, и то поради родителските заплахи от свиреп побой. Иначе не бих докоснал книга, защото смятах четенето за скучна и отвратителна раб ...

Chotrov

Проза » Разкази

1.3K 7

Щастливите хора четат и разказват истории...

„Когато бях момче...
високо колкото три ябълки,
говорех доста силно,
за да бъда мъж.”
„Сега зная” Жан Габен ...

Sensuality

Проза » Разкази

812 7

Секунди живот

Отвори внезапно очите, заслепи го силна, бяла светлина. Тя постепенно се стопи и пред него се разкри един дълъг и снежнобял коридор. Мъртвешката тишина, която го бе обгърнала, изрисува също така и белите стени и бял под. Лъчът светлина постепенно се сви, до степен че се превърна в една миниатюрна то ...

Beli-Ruje

Проза » Разкази

1.1K 1

Ти спиш

Спите, мили мои.
И някои от вас сънуват, че са будни.
Четат това и вярват, че "не спят".
Вярват, че разбират какво четат
или, че ще разберат. ...

SERAF1M

Проза

967 1

Разминаване

РАЗМИНАВАНЕ
Вече не знам дали им е хубавото, или най-лошото на панелките, че всичко се чува. Навярно нарочно така са проектирани тези рожби на „развития социализъм”, но вчера се убедих, че може и да е за добро.
Нали знаете онова място зад пощенските кутии на входа, където като се скатаеш, чуваш какв ...

lordly

Проза » Разкази

768 12

Надежда

Утрото ме посрещна усмихнато. Навън бе приятно топличко.Слънцето огряваше всички цветенца, тревички и ето, лаленцата разлистиха своите червени, жълти и тъмнолилави листенца. Очарование създадено от природата.
А нарцисите, жълти и бели сякаш не отстъпваха по хубост и показваха своята красота.
Изпих к ...

vyatur13

Проза » Разкази

738 3

Модерна приказка

Модерна приказка
(синопсис на телевизионна новела)
Рано сутрин е и вали дъжд. На спирката чакат майка и дъщеричка. Майката нервно поглежда мобилния си телефон. Тя е притеснена, че закъсняват. Момичето наблюдава кучетата, които гонят колите и лаят след тях. Едно мъниче куцука подир другите. Малката Й ...

svobodey

Проза » Други

1.5K 3

Изповед

Отдавна не беше сядал да пише..
Сякаш някаква мрежа беше покрила неговото съзнание, пречеше на въображението му, на цветните, изскачащи картини на действителността и абстрактната му мисъл, пречупващи се през призмата на фантазията, непознатото и съзерцателното начало в неговият разум. Едно нещо го с ...

Beli-Ruje

Проза » Разкази

976

Погребалният агент

Беше от онези хора, които наричаха особняци. Изглеждаше винаги спретнат, мълчалив и дистанциран от всичко извън професията си, в която беше изряден до педантичност.
Не общуваше с никого извън служебните си задължения, не изпитваше никаква необходимост от социални контакти - хората го изморяваха със ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 11

Болнав свят

В „Свирката” нямаше никого, ако не броим Тенчо кръчмаря. Минаваше седем вечерта, а всички маси бяха пусти. Не звучеше дори музика.
Тенчо стоеше зад бара и омърлушено решаваше поредната кръстословица. Това бе обичайното му дневно занимание. Дотолкова се бе обиграл в разгадаването и комбинирането на б ...

krashkov

Проза » Разкази

764 2

Чувства и време

Аз съм човек. Човек като всички останали. Имам нос, уши, уста, кожа, съзнание, психика, чувства. Ям, спя, живея, чувствам, плача, смея се, ревнувам.
А какво са чувствата?
Дали е възможно те просто да изчезнат?
Защо плача? А защо се смея? А защо ревнувам?
Чудите се защо задавам толкова много въпроси? ...

Erlandsson

Проза » Други

1.2K 1

Комшийката Сийка

Комшийката Сийка
Имам се скришно хоби, ама на вас ще го кажа: през ваканцията изчуквам частно надгробни надписи. Не го правя за пари, а ей тъй, щото има нещо вечно в туй: човекът си заминал, а надписът останал, тъй я? Правил съм ги всякакви, и вдлъбнати и изпъкнали, но такъв като днешният не съм изч ...

lordly

Проза » Хумористична

1.4K 15

Самодива

Самодива
ЗАПОВЕД
№ 369/12.11.2010г.
Във връзка с ниските финансови резултати, крайно недостатъчната подготовка и недостойното представяне на “СТРОЙКО 2010”, като управител на фирма “К и П Билдинг ООД ” заповядвам:
-да се прекрати трудовото правоотношение със Самодива Теодосиева Пеева, заемаща длъжно ...

svobodey

Проза

1.8K 3

Пазя си сърца в шкафа

Лудост. И кръв. И насилие. Болка. Искам още. Ноктите ми да се забиват в плътта ти. Черно. И огнено. Задъхано. Мощно. Свалям ти ризата, бъркам в ума ти. Не искам. Не мога. Не трябва. И все пак правя го. Хапя, дера, изпивам и все търся. Гърло. Бледа кожа. Тъмни очи. Нека се слеем. Нека е кожа под кожа ...

Dess-troyer

Проза

641

Обсада (3)

Огромният мъж зарови брадвата си в черепа на катерещия се по стената войник. Всички диваци бяха изклани. На първа линия вече бяха хвърлени корави мъже с опит и устременост. Битките се ожесточаваха. Смъртта стискаше Кристалния град в задушаваща хватка. Хака измъкна окървавената си брадва и замахна къ ...

moody

Проза » Повести и романи

771

Избелваща паста за... любов

Избелваща паста за… любов
Тя беше измислена героиня в собствения си сапунен сериал. Всеки ден изживяваше великата драма на несбъднатите си мечти, а именно да бъде обичана и да обича. Горката! – биха казали повечето от нас.
Аз я познавам, мисля… Срещам я сутрин, когато тръгвам за работа. Стои на една ...

manipuliram

Проза » Разкази

1.3K 13

Копривщица

Копривщица изпълни сърцата ни с българска романтика, красота и гордост
През почивните дни аз и моето семейство решихме да се разходим до едно красиво подпланинско градче, чието име често се споменава в славната ни българска история. Копривщица се намира на около 100 километра от София. Още с пристиг ...

somita

Проза

1.1K

Блед спомен

Когато те докосна,
ти се чупиш
на милиони малки парченца,
падащи бавно, грациозно
върху мократа трева, обсипана ...

BeautifulGrotesque

Проза

850

Игри на съдбата - ХХV

ХХV
... Слънцето бавно се разхождаше на запад от билото на планината. Сенките започнаха да се издължават, денят неумолимо изтичаше през часовника, а вечерта нахлуваше на прохладни талази между дърветата. В малката вила цареше тишина. Християн лежеше на леглото и прехвърляше на ум целия план. Отново ...

reinbow

Проза » Повести и романи

877

Все някоя ще те огрее

- Откъде се взе, бе, смешник?
- Ми... Аз... Такова...
- Какво такова, бе? Какво искаш?
- Ми, ти нали си принцеса... И...
- Бях принцеса, мойто момче. Сега съм само жена. ...

imperfect

Проза » Други

1.2K 15

Изванредно сопштение на Македонската новинарска агенцjа

Живели наши македонци,
Денеска 01.04.2014 г. се навршуват три години откако првите македонски астро-нафти стапиja на Месечината. Да си спомниме со солзи на очите той велик рачун шо го направи Македониja от дописката коja изпрати тогаш нашиот специален пратеник.
Драги сонароднци - честито!
Вечерва 1 ...

persian

Проза » Хумористична

1.3K 1 3

Пролетна магия

Пролетна магия
Потъваше в нейните очи и когато тя го поглеждаше за миг, искаше този миг никога да не свършва, защото тези очи го привличаха с необяснима магия.
Бяха на библейски курс и тя седеше пред него – красива и близка, но уви – той беше женен. И то не от вчера.
С жена си бяха минали през добро ...

obraz4e

Проза » Разкази

1.3K 3

Семейна сага-глава първа

Семейна сага
Глава първа - Станоз
Сара “медзмайриг” ( на арменски- стара майка) ни погледна с единственото си око и захвана поредната приказка.
“Имало едно време един много древен град. Той се намирал в Мала Азия, на кръстопътя между Европа и Азия. Областа се казвала Ангора, а градът Станоз, а турци ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.2K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

За другия тип любов

Най-ценното в живота...

И Господ да не си

До теб

На ръба

Дневникът- Надявам се да дойдеш

откъс от '' Щастие по никое време"

За онази любов говоря

Жената от оградата

Надежда

Последната дума

Отнесени от прехода

На кръстопът

Ех, Живот!

Севлиювските градски музиканти

Семейна сага-глава втора

Водно конче

Хората от блока

Щастливите хора четат и разказват истории...

Секунди живот

Ти спиш

Разминаване

Надежда

Модерна приказка

Изповед

Погребалният агент

Болнав свят

Чувства и време

Комшийката Сийка

Самодива

Пазя си сърца в шкафа

Обсада (3)

Избелваща паста за... любов

Копривщица

Блед спомен

Игри на съдбата - ХХV

Все някоя ще те огрее

Изванредно сопштение на Македонската новинарска агенцjа

Пролетна магия

Семейна сага-глава първа

Опашка