Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Чужда работа

Мончо беше хубавец. Още от малък. Всички хубави мацки се надпреварваха да му бъдат гадже. Някои успяваха, някои си чакаха реда, но той беше с добра душа и рано или късно, обръщаше внимание и на пренебрегнатите. Така почти нямаше момиче да му бе мераклия и да не е опитало от прелестите, дарени му "от ...

Daytona

Проза » Хумористична

1.7K 7

Красиво привидение

Тя навлезе с тихи стъпки, сякаш беше котка. Лека, грациозна, черните гарванови коси се спускаха като водопади по раменете ù. Пристъпваше бавно, сякаш дебнеше. Той я следеше - изящните движения, начина по който пръстите на ръцете ù танцуваха по нежния червения воал. Кафявите му очи я изпиваха бавно- ...

Aleto12

Проза » Разкази

882

По следите на забравения Бай Ганьо

Създаденият герой от Алеко Константинов, станал впечатляващ символ на българщината, отдавна е изживял своето време. Преди близо сто години, актуален за тогавашните събития, Бай Ганьо остава в сърцата на българина със своите нелепи случки от Европа и политическите си действия в България. Но какво ще ...

Cvii

Проза » Други

1.1K

Fire and Rain 🇬🇧

Once upon a time in a town not so far away there was a girl. A girl so pretty, so smart, so kind, so strong that everyone wanted to be like her. She had the most beautiful soul. She believed in the best of people. Her name was Maya. Some people connected her name with the month may as then everythin ...

eva96

Проза » Разкази

3.6K 1

Какво да открием на тази Земя?

На перваза се припичат гълъби. Тишина и застиналост. Като камъни се изтъркулват един по един, един по един в сивия въздух на бавни коли. После политат като куршуми право надолу, докато други чистят перата си.
Не ти ли напомнят тия гълъби на нас, хората? Ние, хората, върху перваза на един бетонен жив ...

adventure1997

Проза » Други

1.3K 1

Дъждовна импресия (Из "Животът, какъвто е...")

Ние, децата, обичахме, когато вали. Бяха щастливите дни, в които не бе справедливо да ни се карат защо сме закъсняли и за мънистата кални парченца, украсили ни щедро от глава до пети. Харесвахме барабанчето от разкази на дъждовните капки по прозореца. По-късно разбрах, че съм се влюбил в дъжда такъв ...

ВТ

Проза » Други

832 1

Нещо в центъра - 2

Яго беше изненадан. Вниманието му бе изцяло привлечено върху обекта на вратата. Опитваше се да си спомни нещо за нея. Даже и най-дребната подробност щеше да му е от полза. Искаше му се поне да се сети за името. С все сили въртеше лентата от миналата вечер, която винаги свършваше на едно място – танц ...

SecondTower

Проза » Повести и романи

701

Срещи с необяснимото (30 години по-късно)

Лежах по корем върху широката спалня на полуприглушена светлина и слушах новия албум на DIO - Master Of The Moon. Но нито неповторимия вокал на Рони Джеймс, нито Блак Сабат-ския саунд бяха в състояние да ме разсеят от тежките и мрачни мисли, които като олово тежаха в главата ми. Мъката също бе засед ...

skeleton

Проза » Разкази

2K 4

Усмивката на първи май

„Да спрат фабричните комини и всеки черен труд да спре, и туй намръщено море от морни роби и робини да озари и приласкай усмивката на първи май!” - Христо Смирненски
Е, доживяхме и стигнахме и до тоя първи май! Работници, работници - колко щеш! С лопата да ги ринеш! Ама работа няма, бай Ицо-о-о, ням ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

817 1

Философия на живота

Философия на живота
"След всяка тъмна нощ
идва по-светъл ден." - Тупак Шакур
Тъмнина. Всичко наоколо тънеше в тъмнина. Стоях неподвижно и не смеех да мръдна. Не виждах нищо. Не чувах нищо. Просто усещах присъствието си... просто съществувах. Нямаше го тялото ми. Имаше само мен.
Не усещах страх. Чувс ...

soundsanin

Проза » Разкази

1.4K 1

Началото на края - част 1

Ива нервно се вглеждаше в ръцете си очаквайки присъдата.
- Най-много седмица… може би две…- д-р Стаматов го каза някак небрежно – Все пак е нещо. Някои нямат и толкова.
Дали някога беше мислила за смъртта? Да, определено. Всеки някога е мислил за тези неща. Почива някой на твоята възраст преждевреме ...

sisi-s-i

Проза » Повести и романи

1.1K 3

Домът на ужасите (1-ва част)

ужаси
***
Книги, издателства, книжарници,... премиери, читатели, критици, пътувания,... - това са нещата, по които трябва да балансира един успяващ писател. Недостигът на свободно време и ограниченото лично пространство натежават на психиката, а в съчетание с лошите емоции заради недоволни читатели, ...

donkooooo

Проза » Разкази

1K 12

18+ Срещи с необяснимото

Сигурно е било някъде 1974 или ' 75 година. Със сигурност още не ходех на училище, но и не бях прекалено малък.В ероятно съм бил на 5-6 години.Т ака или иначе събитията от онези дни на моя тепърва оформящ се съзнателен живот и до днес, са толкова ярко запечатани в паметта ми, че без затруднения по в ...

skeleton

Проза » Разкази

1.2K 6

“Годините набръчкват кожата, но само страхът набръчква душата”

Когато Дончо дойде в селото преди тридесет години, тогава все още младите слушаха старите какво им говорят. Кога за добро, кога за лошо, кога каквото Господ даде. Ама Господ понявга нищо не даваше – нито добро, нито лошо. Само те оставя да се люпкаш като орехова черупка в бурно море. Ама то, морето, ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.5K 5

Без страх! (Детското)

Оперирай се от какъвто и да било страх.
Без упойка. В съзнание. Със съзнание. Собственоръчно. Самостоятелно. Сама.
Проблемът е, че всички ги е страх. Това е единственият проблем.
Трябва обаче, да е пълно безстрашие. За беда, ще има много загуби в определени моменти, но няма как друго яче.
Дори да зн ...

selene727

Проза » Други

805 5

Козунаци

Мразовит обяд, Велики четвъртък е. Пред пекарната на улица "Иван Асен" се вие опашка от хора. Яйцата са боядисани и сега всички се замислят за другата важна част от празничния обяд - козунака. Късметлии са тези, които са вътре на топло в пекарната, останалите мръзнем под дъжда. Едрите капки сякаш ра ...

EllyBelly

Проза » Разкази

629

Страшничко, а?

Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега светът ще свърши. Нея целува, останал без ...

deepimpact

Проза » Разкази

1.2K 4

Трудността да си намериш тема - споделяне от една млада и смела писателка

Сядаш на стола. Празният бял лист лежи пред теб. Толкова бял и чист, като пухкав сняг. Докосваш го, дори го галиш – съвършен е. Той те чака, чака да излееш в светлото му пространство въображението си. Знаеш какво трябва да направиш – да го изпъстриш с чертички, ченгелчета, заврънтулки... дори и петн ...

velislava111

Проза » Разкази

1.5K 4

Тъжен празник

Събудих се от липсата му. Болезнено, задушаващо събуждане. Пред очите ми - неговият образ, а в главата ми името му кънти и разпилява всичките ми мисли, като ураган и не ми позволява да мисля за нищо друго, освен за него...
През последната година се случваше все по-рядко да имам такива утрини. В дни ...

Rabellaa

Проза » Други

668 1

Ще съм една малка Вселена...

Попитаха ме кого бих желала да бъда: огън, земя, вятър или вода.
Но аз искам всичко.
Искам да бъда огън. Да създавам пожари в хората, да ги изпепелявам и от тях да остава тънък, почти невиждащ се прашец. Да изгарям сърцата им, да топля ръцете им, да създавам усмивки покрай лагерните огньове. Да съси ...

blass-dinge

Проза

1.1K 1 2

Невежество

Кратун беше късоглед. Шофираше припряно и със самочувствие, отнасяйки се с пренебрежение към останалите.
На шосето точно срещу тях в далечината се появи тир.
В тяхното платно.
– Идва тир! – се чу от съседната седалка.
Кратун беше късоглед. ...

LyubovMironova

Проза » Разкази

633 1

Не можеш да се извиняваш

Пак ми се предаде, Ейнджъл.
Пак ми падна във краката,
но не смееш да признаеш
колко страда от вината.
Казваш, Ейнджъл, настрана си, ...

margomkxd

Проза » Други

1K

Ограбен живот - продължението - 22-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 22-ра част
Излязохме на двора и свалихме качулките от главите си. Налапахме по една цигара и аз извадих запалка. Когато поднесох огънчето към лицето си, забелязах, че ръката ми трепери. Доста напрежение бях насъбрал в себе си през този изпълнен с динами ...

emo2

Проза » Повести и романи

988 7

Защото няма мен, когато няма теб

Някога някой казвал ли ти е колко прекрасен си като спиш? Дори и да не те виждам, си те представям. Винаги, когато ми кажеш „лека нощ”, си представям как си лягаш, затваряш очи и се потапяш в някой хубав сън, където животът ти е точно такъв, какъвто го искаш и надявам се – аз съм някъде там сред кра ...

eliegeorgieva

Проза » Други

856 1

Превоз

Кой?
Данчо Койчев ли?
Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, ...

Hordalendingen

Проза » Хумористична

1.1K 3

Пусто

Едно такова пусто, недовършено, като да започнеш история на последния ред на страницата или да я завършиш на първата на нов лист. И дъждът не помага. Не отмива, не носи чистота, не носи нищо ново освен прах във въздуха. Пусто. И на улицата няма никой. А е рано, няма 11. И на светофара му е самотно. ...

thesadprince

Проза » Разкази

574

Нещо в центъра

Беше прекрасна майска утрин. Разни хора крачеха наоколо и бързаха по разните си задачи. Малцина бяха тези, които забелязваха красотата на утрото, а още по-малко бяха тези, които се наслаждаваха на току що събудилата се природа. Вечерта бе валял дъжд и сега улиците и тротоарите бяха чисти. Слънцето б ...

SecondTower

Проза » Повести и романи

701 1

Красивото грозно цвете

Някога вятърът довя едно семе на едно пропукано, огряно от вечен мрак поле. Това беше мястото, където в края на деня, преди настъпването на нощта, Слънцето се скриваше и не се показваше до началото на новия ден. Там единствено Слънцето бе уязвимо.
Семето бе упорито и упоритостта му се превърна в нуж ...

mariqnchoto

Проза

1.6K 4

Мрачна стая

Вход. Антре. Празна стая. Ъгъл, в него свита една жена, обгърната от самота. Прозорец, лъч светлина пронизващ го. Сянка на жена. Легло в средата, пустош. Липса. Нямо сърце. Празна душа. Картина над леглото, сива, мрачна, носеща тъга. Стол, спрял да се люлее в ъгъла, „уморен” от чакането да се завърн ...

dust-in-the-win

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

739

Седмата нощ

Отново се събудих от съня си. Тия дни, неизвестно защо, някак не успявам да прекарам цяла нощ в омайността на затворените очи. Все се будя от едно и също – виждам езерото, после луната, нейния отблясък във водите и…
… И не зная какво става после – никога не успявам да видя. Стряскам се, отварям очи ...

dark-paradise

Проза » Други

882

Зелени ябълки

Не ме гледай, че съм стара и ходя с два бастуна. За разлика от тиквата на моя старец в мойта всичко си е наред.
Откача си човека редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. ...

Hordalendingen

Проза » Хумористична

1.5K 7

Разковани дъски - 53

Много се разбираме с нея, много се обичаме, само веднъж сме се карали - когато казах "НЕ" в гражданското.
За нуждите на алкохолиците в руската армия, започва производство на прибори за двойно нощно виждане.
Не е ли парадокс, че когато нещата натежат в твоя полза, веднага Ти олеква?
Животът е филм с ...

muhaninja

Проза

1.4K 8

Песента на канарчетата

- Моята баня е най-хубавата на света - обяви Ванко Тенекеджията и вдигна чаша за наздравица.
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се обле ...

krashkov

Проза » Разкази

712 1

Продавачът на музика

Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...

Volter

Проза » Разкази

1.3K

В отражението на луната

Ето, че отново е нощ. Пълнолуние. Спомням си за онзи ден отново и отново. Знaех, че тръгнa ли си веднъж от теб, кaжa ли "довиждaне", нямa дa имa друго "здрaвей". И товa всъщност ще се окaже неосъзнaтото "сбогом". A кaк не искaх дa го кaзвaм, не исках да си тръгна. Aко можех дa остaнa с теб, да държа ...

Tiannaa

Проза » Други

641

Желание

Тя се взря в шишенцето. То беше много мъничко, затворено с коркова тапа. Съдържанието му светеше в яркосиньо в полумрака.
- Какво е това? – попита тя.
- Нещо като еликсир – прокашля се той. – Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е то ...

TheThirdEye

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K

Шенкела

Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушин ...

йеромонах

Проза » Разкази

734 1

В този град, в който няма какво да се случи... - 2

-Хайде да идем на кино. –каза Ивелин на Любослав. - Гледа ми се филм, какъвто и да е.
-Сори, любима. С Лора се разбрахме да ядем пасти след часовете. Ти нали ще дойдеш?
-Не, мерси. – намуси се приятелят му. – И ако ходите, е време да ми кажеш. Няма да ви светя.
-Не ходим. Откъде пък ти дойде на ума? ...

Marmadun

Проза » Повести и романи

1.1K 3

На село

На село
Разправят, че на село всичко се знае. И каквото се е случило, и каквото не е. Както те преценят местните глас-медии, такъв ще си останеш и с такова име ще ходиш по прашните пътеки на живота. Че и поколенията подир теб. В една казана дума околните могат да изразят виждането си за цялата ти чо ...

dinko1963

Проза » Разкази

1.2K 3

Злото не умира

Говорите какво ли не! Предполагате! Но истината е, че не знаете нищо за мен. Не знаете как станах такава. Историята е интересна. Може да ви поучи.
Той дойде когато бях сломена. Използвам тази дума, но няма дума, която да опише нещастието ми. Животът ми... какво да ви разказвам! А любовта дойде в моя ...

deepimpact

Проза » Разкази

1.2K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Чужда работа

Красиво привидение

По следите на забравения Бай Ганьо

Fire and Rain 🇬🇧

Какво да открием на тази Земя?

Дъждовна импресия (Из "Животът, какъвто е...")

Нещо в центъра - 2

Срещи с необяснимото (30 години по-късно)

Усмивката на първи май

Философия на живота

Началото на края - част 1

Домът на ужасите (1-ва част)

18+ Срещи с необяснимото

“Годините набръчкват кожата, но само страхът набръчква душата”

Без страх! (Детското)

Козунаци

Страшничко, а?

Трудността да си намериш тема - споделяне от една млада и смела писателка

Тъжен празник

Ще съм една малка Вселена...

Невежество

Не можеш да се извиняваш

Ограбен живот - продължението - 22-та част

Защото няма мен, когато няма теб

Превоз

Пусто

Нещо в центъра

Красивото грозно цвете

Мрачна стая

Седмата нощ

Зелени ябълки

Разковани дъски - 53

Песента на канарчетата

Продавачът на музика

В отражението на луната

Желание

Шенкела

В този град, в който няма какво да се случи... - 2

На село

Злото не умира

Опашка