Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Страната на абсурдите

Страната на абсурдите
Мама зави малката Ани с юргана и седна до нея. Погали я нежно по челото и ù рече:
- Време е за сън, мила – усмихна ù се тя.
- Искам приказка – рече малкото момиченце.
- Каква? ...

soundsanin

Проза » Разкази

2014-02-04T21:54:15+02:00 1.2K 1

Вкъщи мирише на мухъл

Прибирам се уморена. Свалям обувките, палтото, шапката и усмивката. Кой да предположи, че една усмивка, стояла цял ден кротко на лицето ми, ще боли повече от неудобна обувка? Е, вече съм вкъщи. Тук ме чакат тишината, монотонното тиктакане на стария стенен часовник и куп спомени, отдавна хванали прах ...

cryingangel

Проза » Други

2014-02-04T21:47:01+02:00 956 2

Тарикатът

Знам, че повечето хора влагат отрицателен смисъл в думата „тарикат”, но изобщо не смятам, че са прави.
Аз не крия, че съм усвоил и продължавам да усъвършенствам основните принципи на тарикатлъка, издигнал съм го в своя житейска философия, и смея да твърдя, че той е своеобразно изкуство. Дори не прос ...

hristam

Проза » Разкази

2014-02-04T21:40:40+02:00 1.7K 1

Предотвратяването-3

Убеждавайки лейтенанта да ù даде време до утре след обяд, Наташа затвори телефона със странното чувство, че е забравила нещо. Не беше лесно да го убеди, да ù даде време. И с основателна причина. Ситуацията беше сериозна, а тя имаше чувството, че не се отнася сериозно. Обаче как щеше да обясни отсъст ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-02-04T20:55:37+02:00 1.7K 1

Изглежда като реклама, ама не е 2

ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е (2)
Един ден решихме да си купим съвременно средство за чистене от Телешоп, та да можем и ние да турнем табела „Образцов дом“, дет ша са вижда от пътя. Купихме си няк`ав уред, дето произвежда пара и чисти безотказно, както пишеше в рекламата.
Жината кат зе да чисти с ...

кумеца

Проза » Хумористична

2014-02-04T14:52:58+02:00 828 8

Легенда за Мъмър

Тъжните очи на старицата ме погледнаха така, сякаш не ме виждат и отново се зареяха някъде над мен, сред гористите склонове на планината. Без да ми обръща внимание, сякаш не бях там, започна тихо да си тананика някаква мелодия… Но както внезапно започна, така и замълча. Притвори очи. Не откъсвах пог ...

Arman-lewon

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-02-04T00:13:20+02:00 1.5K 6

Адът в мислите 2

- Добро утро! Ти трябва да си Елена? - попита добре изглеждащо, младо момиче, видяло Елена да се лута из коридорите на холдинга.
- Да, аз съм.
- Е, попадна на точния човек! Аз съм Дженифър, малката сестра на шефа ти. - каза ведро момичето и ù подаде ръка.
- Приятно ми е! - усмихна се Елена - Ами, аз ...

explose-girl

Проза » Повести и романи

2014-02-04T00:07:43+02:00 1.2K

Ако имах...

Ако имах за миг свобода,
свободата при полет в орела,
то и моята земна съдба
на високото път би поела.
Ако имах хриле под ръце ...

rudin

Проза » Други

2014-02-03T21:25:26+02:00 716 4

Ванеса и Борис -14

Ванеса и Борис
Глава четиринадесета
Зимно слънце надничаше между завесите на хола. Старият часовник тихичко отмерваше последните часове на Старата година, и се готвеше радостно да приветства идването на Новата. Боже мой, колко дълго беше живял, колко Стари и Нови години беше изпращал и посрещал през ...

gudman

Проза » Повести и романи

2014-02-03T04:40:06+02:00 721 3

Да оцелея без теб

Няма две еднакви любови. Няма. И това ме съсипва. Убива ме. Убива ме, защото никога повече няма да се почувствам по начина, по който ти ме караше да се чувствам. Няма и две еднакви страдания. И това ме прави щастлива. Щастлива съм, защото вече никога няма да страдам по същия начин. И слънцето ще е р ...

in4enceto_91

Проза » Други

2014-02-02T21:44:19+02:00 1.1K 6

Хиляди въпроси...

Какво ли е да изпитваш това, което аз?! Задавал ли си милионите въпроси, които преследват ме и закопават ме...? Страхът да не те изгубя по-силен е от това, че те обичам и боли ме, че не ще получа някога същото от теб... колко силно е това -обичам!!!
Когато ме прегръщаш, аз се чувствам защитена. Чувс ...

pisatelkata_vt

Проза » Други

2014-02-02T21:42:09+02:00 847 1

Игри на съдбата ХVІІ

ХVІІ
... Иван Борев беше съсредоточил всичките си усилия в разкодирането на диска, който Дияна намери. В оставащите няколко дни до завръщането на Мики той успя да осигури всичко необходимо като техника, за да може младежът да приключи работа възможно най-бързо. Оборудването беше надлежно инсталирано ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-02-02T20:39:34+02:00 751

Референдум

РЕФЕРЕНДУМ
- Така повече не може – тропна по масата Бай Симо Политиката, та разля чайчето с конячето на Митьо Семето, изправи се и като посочи с пръст „Пенсионерският клуб” отсреща патетично продължи:
- Не може и не трябва да се търпи, тия отсреща да ни неглежират. Кое им дава правото, безплатните к ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-02-02T19:48:33+02:00 789 13

Илюзия или магия

Обичам да ходя на представление. На всякакво представление. В различните възрасти харесвах различни по съдържание спектакли. Никога не се отказвам от комедия, с възрастта започнах да разбирам и да търся драматични по съдържание спектакли. Спирам с изброяването, защото ще отегча публиката. Илюзионист ...

snevra

Проза » Разкази

2014-02-02T19:25:36+02:00 1.3K 7

Ало, лельо Марина, ще можеш ли...

Петък вечер е. Съпругата ми отиде за три дена до родителите си, да урежда някакви имотни въпроси. Вкъщи сме сами с петгодишната ми дъщеря. Аз съм се опънал в хола и гледам телевизия. Тя си играе в детската, но явно и доскуча и се присламчи при мен. Вече е девет. Започва някакъв филм. Излиза надпис „ ...

rygit

Проза » Разкази

2014-02-02T17:58:06+02:00 3.5K 9 13

Рекс и Джеси

Рекс и Джеси са приятели. Даже нещо повече. Те се обичат.
Джеси – чаровно дете на волната любов, абсурдна смесица от безпородни връзки.
Реск - горда овчарка, чиста овчарка. Тежък гердан от медали подрънква на шията му.
Цяло лято те прекарваха заедно. Безгрижно изживяваха своето кучешко щастие. Сутри ...

snevra

Проза » Разкази

2014-02-01T22:42:20+02:00 1.3K 5

Календарът от Лидо

Календарът от Лидо
Отивам на лов. Ще държа двете кучета на Джендо и резервната му пушка. Нещо като Санчо Панса. Оръженосец плюс кучевод. Джендо завърши Лесото и сега е шеф в горското. Всички кандидатствахме за инженери, доктори, архитекти, юристи, но той единствен в Лесотехническия. Тогава ми изглеж ...

kushel

Проза » Други

2014-02-01T22:35:15+02:00 1.5K 11

Лунен вик

- Счупен си! Нямаш нищо! Сам си! Огледай се наоколо... няма никого! Онова чувство, в задната част на гръдния ти кош, онова чувство, което потискаш. Задушаваш, игнорираш, преструваш се, че не съществува. Разяжда сърцето ти. Не ти дава да си щастлив. Болката е толкова силна и постоянна, че си забравил ...

InfinityWolf

Проза » Разкази

2014-02-01T22:29:42+02:00 1.2K

Възкръсналият спомен

Възкръсналият спомен
Той стоеше в бара, пушеше бавно от хаванската пура и вече бе почти изцяло погълнат от облака ароматен дим. Това той правеше много често в последните години. Влизаше привечер в някой бар, сядаше в най-тъмния ъгъл, обвиваше се с ароматния тютюнев дим и наблюдаваше посетителите. Из ...

RaikoJord

Проза » Повести и романи

2014-02-01T22:17:42+02:00 640

Абракадабра или как се правят фокуси с думи

Напоследък е много модерно да се правят фокуси с думички. Все едно присъстваш на представление, в което понякога единственото, което очакваш с нетърпение е антрактът.
Иначе фокусите общо взето са разделени на групички, почти както и авторите им.
При първата група абракадабризмите се състоят в следно ...

toxin

Проза » Други

2014-02-01T22:15:08+02:00 1.8K 14

Касата

КАСАТА
Тони беше поредната българка, повлечена от емигрантската вълна. Подгонена от неплатени сметки и просрочени заеми, тя потърси спасително решение в ягодовите полета на Испания. От единия край на континента, та на другия. В земеделския отрасъл. Явно не са им достигали чиниите на баш-европейците ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-02-01T22:05:51+02:00 1.1K 3

Хуанито и седемте добри духчета

Хуанито
и
седемте добри духчета
кратка
приказна ...

lina-70

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-02-01T21:49:24+02:00 1.3K

Петльовден

ПЕТЛЬОВДЕН
У вашия край може да е иначе, ама по нашенски на 2-ри февруари му думат Петльовден. По вашенско на тоя ден може да празнуват „фантифлюшките”, в нашенско е празник у всеки дом с малко мъжко момче и се коли петел, да му се намаже челото, та да е здраво, сербез и любовчия.
Да, ама този петел ...

lordly

Проза » Разкази

2014-02-01T21:25:54+02:00 869 13

За да полетя

Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога-усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - тр ...

hristam

Проза » Разкази

2014-02-01T21:22:06+02:00 813

Автобиография на Фукльо Гъзоръков

Автобиография на Фукльо Гъзоръков
Европейски формат
Съгласно изискванията на Директивата за кривите ученици (не краставици).
Вие сте щастливи и сте надарени от архивисшето – вие живеете в епохата на екстремално ненужния ви, тангиращия към безкрайно ограниченото и безгранично крайното Фукльо Гъзоръко ...

Bezzhichen

Проза » Хумористична

2014-02-01T21:03:18+02:00 1.3K 9

Понякога

Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...

denisima

Проза » Други

2014-02-01T20:15:09+02:00 826

С брат му

- Какво се е случило? Защо изглеждаш така?
- Влез де, не стой на вратата. - каза Габриела и покани приятелката си вътре.
След като седнаха на дивана в хола, Габриела се умълча.
- Ей, ама ти плачеш ли? - попита тихо приятелката й, забелязала сълзите в очите й, и я прегърна.
- Направих нещо лошо, мног ...

explose-girl

Проза » Разкази

2014-02-01T20:08:10+02:00 1.3K 2

Каменното цвете

Нямам спомен как стана така, та баш посред зима се наканихме с дядо да ходим на кино пеш до града – цели шест километра! Магарето ни умря от старост, а не взехме комшийско, че докато сме в киното, трябва да му плащаме бач в Жапоновия хан…
Та, не си спомням дядо ли рече, аз ли съм искал, ама, според ...

Volter

Проза » Разкази

2014-02-01T19:58:02+02:00 2.1K 2

Едем XXI

Колебая се да напиша след заглавието „Епилог“. Звучи много окончателно. Предопределено. Изискващо. Няма да го напиша, пък ще видим до къде ще ни доведе историята. А тя е позната. Писана, дъвкана, четена, повтаряна, измисляна и преразказвана толкова пъти. Историята на Вечността, на Безкрая. Разказа з ...

йеромонах

Проза » Повести и романи

2014-01-31T11:13:16+02:00 740

Мразовити ветрове (глава втора от "Бард")

Митра вдигна главата си нагоре и присви очи при срещата си със слънцето. Тя се сгуши в дебелите одеяла, които бяха натрупани в каруцата и се заслуша в тихите стъпки на коня и лекото пошляпване на камшика.
Мъж на около шестдесет години с кърпа, завързана здраво на голата му глава, водеше каруцата по ...

regina95

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-01-31T10:12:55+02:00 1.1K

Сляпата птица

„оставам да горя -
един човек без шапка
и птица без пера,
един човек небръснат
и птица без очи...” ...

azura_luna

Проза » Други

2014-01-31T10:09:21+02:00 2K 5 21

Виктория (Историята на едно отмъщение)

Виктория
С Оня горе съм в сложни взаимоотношения. Аз не го зачитам, а той мене изобщо. Даже няма нужда и от доказателства. Ако ме броеше за човек, щеше ли да ме остави в лапите на Злобаря? Пет пъти ме къса злорадото куче, без капка угризение. Е, известна вина имах и аз, но пък такава злопаметност е ...

kushel

Проза » Хумористична

2014-01-31T09:46:44+02:00 1.5K 13

Аутопсия на една любов...

Ето... Пак е есен, листата танцуват бавно по асфалта и ти се чудиш има ли любов там някъде за теб.
Какво е истинското щастие - не клишираната дума, а усмивката на любимия човек за теб, нали?
Какво ще направиш, ако един ден той вече не е до теб?
Ще имаш ли възможността да се пуснеш пак по течението, ...

idioticD

Проза » Разкази

2014-01-31T09:40:59+02:00 1.6K 2

Преписвач

ПРЕПИСВАЧ
Някои преписаха теории, други монографии, един даже опера преписа, но не така! Не може да се преписва безразборно. Подготовка и стратегия са нужни тука. Без стратегия, резултатът е предопределен, ако и да е за конкурс. Ей затова и понеже, тук нещата са изпипани. Всичко е резултат на експер ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-01-31T09:34:46+02:00 982 21

Персонална фенка

Персонална фенка
Актьорът Илиан Кралевски въздъхна. Тежко и с премерена доза драматизъм. Направи го патетично, като че беше на сцена. Споменавайки това място, където част от народа прави какво ли не, само и само да му ръкопляскат, да получи цветя и други ухажвания, трябва да се върнем малко назад в ...

latinka

Проза » Хумористична

2014-01-31T08:30:59+02:00 1K

Мнителният

Мисля, че точната дума е предпазлив.
И не разбирам защо хората влагат отрицателен смисъл в това понятие. Ами че това си е най-добрият начин да се съхраниш от хорското лицемерие и неискреност, които са неизменна част от човешките взаимоотношения.
Е, при мен изглежда си е генетично заложено, защото та ...

hristam

Проза » Разкази

2014-01-31T08:20:57+02:00 851

Герой

Героя,
не е долнопробна впрегатна кранта, а кон арабска порода! Така му е името – Героя! А името му е така, щото хората така го кръстиха. А така го кръстиха, щото е страхотен ат - красив и силен!
Героя работи без почивка всеки божи ден - зиме и лете, в сняг и кал!... Впрегнат е в нарочно направена з ...

Volter

Проза » Разкази

2014-01-30T18:07:38+02:00 1.5K 3

Птичката на щастието и Дявола

Имало едно време една малка, но много специална птичка. Наричали я птичката на щастието. Това било, защото тя летяла от клон на клон, от дърво на дърво, от град на град и дарявала на всекиго щастие. Не щеш ли, един ден Дявола решил да я хване и да я затвори в клетка, за да може хем да отнеме щастиет ...

dfiladov

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-01-30T17:51:08+02:00 1.3K

Саша

Саша
Дим се носи над окопа. Аз и моят приятел Саша напрегнато пушехме цигара.
Дърпахме толкова силно, че филтърът изгаряше устните. Дълбоки сенки под очите, ни превръщаха в призраци. Сиво небе над нас ронеше малки снежинки, между които летяха безброй куршуми. Саша ми разказваше за семейството му, ка ...

noonecan

Проза » Разкази

2014-01-30T17:34:10+02:00 628

Научи ме да обичам

Научи ме да обичам
Нека бъде тихо, както стъпките ти, когато ми носиш кафе сутрин и си мислиш, че спя.
Страстно като целувките, които карат устните ми да се напукат от жаждата за тях.
Силно като ръцете ти около мен, когато всичко в мен крещи да си тръгна, а ти ми шептиш, че ме обичаш.
Красиво като о ...

nimperfection

Проза » Разкази

2014-01-29T15:26:53+02:00 2K 4