Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Земя

Жадувам да съм дете на природата, на майката Земя – в нейната прегръдка да се отпусна и да се преродя. Жадувам да изляза от мътните води и да заживея просто, да ходя боса из зелените треви. Жадувам да изследвам жълтурче, паяк или мравка, да наблюдавам техния тих, съвършен живот. Жадувам към корените ...

jasmine

Проза » Други

1.1K 2

Всичко свърши

Той беше влюбен в друга. Разбрах го още преди да стигна до края на писмото, и светът сякаш спря да се върти за мен. Той ме предаде. Разруши всичко, което имаше някакво значение за мен. Намразих го, намразих и онази жена без име и лице, която ми го бе откраднала. Представих си какво ще ù се случи, ак ...

maraya94

Проза » Други

688

Самота и в... социалната мрежа

Време е за спане. Хората отдавна са ли легнали и заспали. Има и будни, но те са в компания или на чашка. Може и да празнуват? Но повечето спят. Все пак е неделя вечер, а утре – понеделник са на работа.
Само дето аз не спя. Не мога да спя. Природна даденост. И завиждам на всички, които могат да спят, ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

1.2K 14

Част от произведението "Дона Жуана"

Когато отвори очи, тя си мислеше, че е сънувала или че все още сънува. За първи път в живота си изпитваше толкова неописуемо щастие и радост. Всичко в нея, всяка клетка и мисъл се къпеше в любов и блаженство. Усещаше една приятна лепкавост и топлина по тялото и бедрата си. Беше сложила главата си на ...

sav11

Проза » Повести и романи

1.3K

Вещица част 6

Макар и от лампата, светлината падаше по перфектния начин върху лицето на Мартин. От черните му очи не бе останала и следа – сега Леа зяпаше в този интересен шоколадов цвят, който се беше получил.
- Ехо? –той е погледна въпросително и размаха ръка пред погледа й.
- Да! Да, аз съм Леа- отвърна тя, се ...

TheThirdEye

Проза » Фантастика и фентъзи

1K

Безопасен ковчег

Безопасните ковчези
Когато бях малка обичах да се разхождам из гробището. Да разглеждам различните видове надгробни камъни, да чета имената на мъртвите и да се вглеждам в снимките им. Представях си какъв живот са имали, от какво са умрели, тъжи ли някой за тях. Приемах смъртта като портал към друга ...

NikitaYan

Проза » Разкази

1.2K

Лудият с гълъбите

Утрото едва бе настъпило. Слънцето се издигаше бавно над земята и още от ранните часове я обливаше с горещия си дъх. Лятото беше в разгара си и морните жеги бяха нормални. Птиците се радваха на настъпилия нов ден и кръжаха весело в небето, наблюдавайки сградите на събуждащия се град. По улиците вече ...

Boyan

Проза » Разкази

1K 1

За да полетя

Винаги съм искал да мога да летя.
Не, не със самолет, делта планер или да скачам с бънджи или парашут. Искам така, както го правят птиците-да мога да разперя криле и... Дори го сънувам понякога - усещането е фантастично, дори ме е яд, че се събуждам. Иначе съм пробвал и скокове с бънджи и парашут - ...

hristam

Проза » Разкази

1K 1

Зеленият ад

Беше някъде към 1230*, когато телефонът пак иззвъня.
- Кой пак бе!? – нямаше отърване. Но пък беше Мишо.
- Радев, стягай се за Черешиш тая събота и вземи повечко пари, че ще е с приспиване.
- Е аз съм закъсал. Ще гледам да взема, ама не гарантирам. Ще се събираме ли за подробности?
- Ще се обадя доп ...

radew

Проза » Разкази

1.5K

Цветовете на целувката

Целуни ме силно преди да тръгнеш, нека усетя по мене дъха ти.
И в безсилна пред теб да ме превърнеш и да слушаш как тихо шептя ти.
Да! доближи се, отнеми дъха ми. Нарани ме силно преди да тръгнеш.
Усещам ръцете ти по мен, устни до устни, жива страст в целувка.
И сякаш сияйно проблясват очите, и все ...

Emiliq3

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1

Чердак

Посивелият калпак на бай Кольо идеше откъм прашната селска улица. Цървулите му пристъпваха в коловозите, издълбани в земята. Безброй каруци бяха минавали по този път и още безброй щяха да преминат. Това беше пътят, водещ до съседното село- Драчево.
Д`митре, идвам от къщата на чорбаджи Петко. Иска да ...

Tanev

Проза

768 1

Прощъпалник

ПРОЩЪПАЛНИК
Вие може и да не го помните, ама аз – да: и не защото съм проходил късно, а защото от малък съм си паметлив.
*
Та значи, беше едно слънчево утро, кога баба ми ме измъкна от „паяка” и подкрепяйки ме с два пръста, ме заподканя:
- Хайде баби, ходи-ходи-ходи-ходи! ...

lordly

Проза » Разкази

831 3

В мислите на един самотник

Тежко е да паднеш от там, горе градейки толкова дълго, но накрая свален от собствената си небрежност заради предателство от доверие.
Тежко е по пътя си надолу да видиш ограничения поглед на странния самотник, който носи заслепената си душа изчезваща като цигарения дим в "черните дупки", получени от ...

Alighieri

Проза

546

Горчивият вкус по набраздените ѝ устни

Филтърът на цигарата бавно омекваше между пръстите, оставил натрапчив сладникав вкус по побелелите ѝ устни. Димът нежно я обгръщаше като пелерина, галеше дробовете ѝ и изпълваше всяка жива клетка с щастие. Аромат се впиваше в кожата ѝ, навлизаше във вените и неусетно достигаше до бавно туптящото ѝ с ...

nocturnal-aurora

Проза » Разкази

1.1K 1

Дружен плач

Ех, какви времена бяха! Нямаше алкохол-менте, нямаше толкова полицаи по пътищата. И коли нямаше… Предприятието ни имаше служебен автобус. С него ходехме на работа и на банкети. Коледа не беше кой знае какъв празник тогава. Бях млад и натоварен с тежката задача да отговарям за шофьорите. Всеизвестно ...

maistora

Проза » Хумористична

2K 1 6

Помощник Хъдсън 2

Компютърът даде указания Миана да бъде поставена в резервоар със защитена среда. Хъдсън не знаеше какво е това нещо, но го намери в инвентарния файл. Оказа се, че въпросният резервоар се намира в един кашон на два метра от него.
Хъдсън сглоби резервоара и го монтира под напътствията на приложената к ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

961 2

Просто сън

Толкова много обичам, а не искам. Ходя, мисля и мечтая а може би сънувам. И копнея, плача да усетя щипещите снежинки, да попия цветовете, да усетя лъчите, да вдишам от дъха на вятъра, да докосвам чувам, помирисвам, вкусвам всичко което си ти. Но вместо това просто псувам, блъскам, пия и понякога сън ...

Emiliq3

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Безсмъртен

…
- А твоето име какво е?
- Безсмъртен.
- Как така безсмъртен? – наивно попита малкото ангелче.
- То описва същността ми. – отново отговори безучастно Той. ...

teddy7

Проза » Разкази

792 2

Как се измерват десет години

искам вечер с него.
тиха. топла. без вятър.
да се прибираме пеша.
да крачим бавно.
да се опитваме да удължим часовете. ...

Dess-troyer

Проза

786 3

Митко Палаузов

МИТКО ПАЛАУЗОВ
Седим си до прозореца с бай Симо Политиката и аз му чета от спортната страница, пък той се мъчи да вкара, или да изкара навита на фитил салфетка в/от лявото си ухо.
- А, видя ли го тоз дето мина – сепна ме възгласът му и се ококорих, ама проследих само гърба на един отдалечаващ се, ле ...

lordly

Проза » Хумористична

1.1K 4

Докосвам тишина

Капка дъжд или сълза, не разбирам,
виждам просто тишина.
Светкавица проблясва тихо, виждам очите и ръцете и крадливи.
Разтапям се от нежност на фона на гърма...
И чувам просто тижина. ...

Emiliq3

Проза

1.2K 3

Загадка

Много години търсих отговор на един въпрос ”какво ми се случи тогава” и до ден днешен не го открих, но реших да споделя преживяното и ако някой реши, че има отговор, може да ми пише.
Свекърва ми беше още жива и е дошла на гости. Дъщеря ми тогава навършваше 4 години и празнувахме рождения ù ден. След ...

M1234567891

Проза

1.4K 9

Няма да оставя Карълайн!

- Не, не, не! В никакъв случай! Няма да стане! Няма да се разделя с Карълайн и да се оженя за Бетси! – Роджър се опита да изглежда уверен и решителен, но гласът му се беше разтреперил и звучеше като пред заплакване, и само дето не беше тропнал с крак по земята като малко момченце, което не иска да с ...

Rois

Проза » Разкази

873 8

Признание

А както си и мислех, тюркоазеното наистина беше твоят цвят. Това си мислех, докато те гледах как спиш кротко настрани, чертите ти отпуснати и спокойствието беше завладяло цялото ти тяло. Можех да те гледам с часове задрямала, блажено отпуснала ръката си на една страна, докато си в един друг свят на ...

radost88

Проза » Разкази

680

18+ Спомени за всички тъжни курви (по Маркес с малки отклонения)

Онези малки тъжни курви с тънки талии и огромни задници, които ще изчукаш… ще пият соковете ти с наслада и ще те оставят зависим от мъглата в очите им, да се въргаляш в леглата им, загубил собствената си идентичност и всеки опит да се измъкнеш от тях ще приключва плахо между гърдите им, които ще обл ...

dressy

Проза » Други

2.9K 2

Жертвата

Тя стоеше привечер на терасата вкъщи. Точно когато всичко е най-красиво. И да ти призная честно… за нея беше отвратително. Дишаше въздуха и сякаш я задушаваше, разбираш нали? Не беше вкусен… Как може въздухът да не е вкусен? Питай нея… Но няма да ти отговори, никога не отговаря… Глупав въздух. Децат ...

normalisboring

Проза » Разкази

1.1K 3

Червена рокля

Виктория стоеше на бара, пушеше цигара и пиеше коктейл с ром. Тялото й беше обвито в тясна ярко червена рокля с голи рамена и не по-дълга от една педя под кръста й, а краката й, обути в сандали с висок ток, бяха кръстосани един върху друг и горния нервно се поклащаше. В ръцете и беше айфона, със слу ...

Rois

Проза » Разкази

1K 2

"Дакраулските катакомби"- Глава четвърта

Посвещам тази глава на suleimo и donkooooo, чийто топли коментари ме накараха да обърна отново глава към този леко позабравен проект.
К. Иванов, 02.07.2014 г. 08:07 часа сутринта.
Глава четвърта
Оцелелите
В началото се паникьосах. Не знаех какво да правя. Помислих, че ще се натъкна на група ловци на ...

Observer001

Проза » Повести и романи

1.5K 4

Мъгливата

Знам, че няма да ми повярваш, момче. И на мен не ми се ще да вярвам, че това ми се е случило, но нямам друг избор.
Ей така се появява нещо в живота на човек понякога, тайнствено и изневиделица, и го променя из основи. И то не само живота, синко, ами и човека се променя, дотолкова, че забравя какъв е ...

hristam

Проза

926 3

Планина

Тя го гледаше така, сякаш виждаше последния си дъх.
Беше я страх да го докосне. Твърде студен, за да го вземе, но и твърде горещ, за да го остави.
Обичаше горещите ръце, но мразеше студения му поглед.
Затова просто го гледаше.
И когато той я стрелнеше с поглед, тя изтръпваше от студ, но се задушаваш ...

Emiliq3

Проза

945 1

Странна птица

СТРАННА ПТИЦА
- Странна птица е този, или пък голям карък – промърмори пак Заместника по режима, дръпна от цигарата и продължи – за четвърти път се връща, а даже сега и година не се задържа навън.
Загледах го: млад мъж, а косата му по-бяла и от моята. „Не ще да е леко и за началниците на затвора”, п ...

lordly

Проза » Разкази

906 7

Размисли в сряда вечер

Ако не си луд днес, не си нормален. Нормалните са малцинство.
Вървя по плевенската, необичайно оживена улица, и гледам с погнуса. Младежкият ми надменен поглед гледаше хилядите еднакви и не разбираше. Защо хората правят това? Защо всичко в живота им е механично, свързано с една или друга страст? Ето ...

teddy7

Проза » Други

769

И ние сме хора

_ Хей, дребната, изрод... на теб говоря. Я се помести, не ми се мотай из краката- подвикна затлъстелият шеф на фирмата по Фран.
Само заради ръстът си това беше десетото прослушване за работа без резултат. Защо, защо хората оценяват по ръст, а не по възможностите на човека. Нима за счетоводител ти тр ...

ivkanela

Проза » Други

1.5K 1 5

Човекът с прегърбените рамене

Посвещавам този разказ на светлата памет на мама
Брат ми беше много хубаво момче. Възмъжа и момите му се лепяха като мухи на мед, но той си избра най-хубавата, най-добрата. Като им се роди първото детенце, направихме такава кръщавка, че смаяхме мало и голямо. Булката ни – същинска Богородица, като г ...

Katriona

Проза

2.3K 2 21

Да се сдобрим

Бяха се карали дълго и безрезултатно. Тя, Силвия, искаше развод, защото не виждаше перспективи в този брак, а той, Васил, искаше да останат заедно,завинаги, защото обичаше Силвия, толкова много я обичаше… че бе готов да я убие, само и само за да я запази за себе си. Той не можеше да понесе мисълта, ...

Heel

Проза » Разкази

1K 2

За звездите

Буря в пустиня или нищо...
А може би книга стара, безинтересна, захвърлена.
Провал без напредък или всичко.
Не знам за вас какво съм, но за мен сте нищо...
Просто милиони звезди в небето, всяка сама с своето его. ...

Emiliq3

Проза

1.2K 1

Балкан

Митарствам си аз природосъобразно значи, пълня си дробовете с чист родопски кислород и прочие, и не щеш ли, посред нищото, се натъквам на куче. С един такъв яден поглед, и с размерите на презадоволено теле. В погледа му чета, че е в настроение да се презадоволи и с моята тлен, което не ми оставя дру ...

popolo

Проза

1K 3

Дядо Кольо клисаря

Точно дядо Кольо измисли на Мирчо Рибката прякора, ама туй е друга история.
Те по чувство за хумор винаги бяха един вид във съревнование. Кой от кой е по-по! А не се първа младост. Мирчо на седемдесет и седем а Кольо прехвърлил осемдесeтте. Дядо Кольо Клисаря всъщност докато не умря беше и най възра ...

Hordalendingen

Проза » Хумористична

1.3K 3

Най-тъмно е преди изгрев слънце

Беше късна вечер или ранна утрин, зависи как възприемате часовете. За Дани това беше нормалното време за лягане – 4 часа и 51 минути. Времето, в което започва да се развиделява. Часът, в който слънцето се събужда и загатва на хоризонта, че скоро ще се появи в цялата си огнена прелест. Някъде там на ...

petya97

Проза » Разкази

1.6K 1

Той същият като мен

След редицата влюбвания, които съм имала, днес осъзнах нещо важно. Да намериш някой, който е същият като теб, е наистина нещо прекрасно. Да мисли като теб, да говори като теб, да чувства като теб, да се усмихва като теб. Истинско удоволствие е да общуваш с такъв човек. Романтиката, която излиза от д ...

readallaboutit

Проза » Разкази

1.1K 1 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Земя

Всичко свърши

Самота и в... социалната мрежа

Част от произведението "Дона Жуана"

Вещица част 6

Безопасен ковчег

Лудият с гълъбите

За да полетя

Зеленият ад

Цветовете на целувката

Чердак

Прощъпалник

В мислите на един самотник

Горчивият вкус по набраздените ѝ устни

Дружен плач

Помощник Хъдсън 2

Просто сън

Безсмъртен

Как се измерват десет години

Митко Палаузов

Докосвам тишина

Загадка

Няма да оставя Карълайн!

Признание

18+ Спомени за всички тъжни курви (по Маркес с малки отклонения)

Жертвата

Червена рокля

"Дакраулските катакомби"- Глава четвърта

Мъгливата

Планина

Странна птица

Размисли в сряда вечер

И ние сме хора

Човекът с прегърбените рамене

Да се сдобрим

За звездите

Балкан

Дядо Кольо клисаря

Най-тъмно е преди изгрев слънце

Той същият като мен

Опашка