Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Защо?

Защо хората, които обичаме най-много ни нараняват, най-много ни огорчават и най-много болки ни причиняват? Защо? Нима това е от онези въпроси, на които не можем да си отговорим или просто отговорът е някъде вътре в нас и трябва сами да го открием. Вярваш, доверяваш се, доказваш любовта си, обичаш и ...

denisima

Проза » Други

2014-02-10T17:30:05+02:00 793

Приказка за Суровият Свят

Животът приказка ли е, кажи ми? Или пък е сън? Дали е толкова розов наистина, колкото ме убеждаваха родителите ми, че ще бъде, като малка, когато ми разказваха поредната приказка за лека нощ Не! Отказвам да бъда герой в това произведение... Където има гладни и жадни. В което има нещастни и зли. Защо ...

LittleLiar

Проза

2014-02-10T17:13:10+02:00 472

Като нощна пеперуда

Идваше при мен всяка нощ, откакто останах сам.
Приятелката ми каза, че отива да погостува на майка си, но знаех, че няма да се върне. Бях твърде незначителен за нея, за разлика от онзи тип, с когото знаех, че се среща, въпреки че не беше сметнала за необходимо да ми каже. Знаех, че я губя, но не бях ...

hristam

Проза » Разкази

2014-02-10T17:12:02+02:00 835 1

Баскервилската мечка

Баскервилската мечка
От една седмица мълчи като гъз. Сърдит. Закачил е един чаршаф между двете легла, нещо като Берлинска стена между гадняра Куш и ангелчето Дечо. Комуникацията от негова страна става чрез бележки под чаршафа, на "Вие " естествено. "Господин Занев, ако сте приключили с учебника по Т ...

kushel

Проза » Хумористична

2014-02-09T19:57:02+02:00 1.5K 11

Хайваз

Хайваз
е музиканта, с когото Недялка Керанова изпя най-хубавите си песни по сватби и сборове, един от последните ученици на легендата Рамадан Лолов!...
- Циганин, ама на много българи вика „назад”!... Когато свири, ти казва с кой крак да стъпиш! – казват по-възрастните.
Хайваз има характерно чувство ...

Volter

Проза

2014-02-09T19:53:51+02:00 1.6K 3

Профилактично

Профилактично
Глава скала не е - тежкò му кой я наведе!

Nejnostt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-02-09T18:58:30+02:00 815 1

Надежда не крепи ме вече!

Надежда не крепи ме вече!
Помниш ли деня, в който тя се роди?
Помниш ли смеха й ?
Първите й стъпки?
Първите й думи?... ...

Sssuzzzi

Проза » Други

2014-02-08T22:05:49+02:00 572

Диалог в 5 сутринта

5:00 a.m.
- Какво правиш тук?
- Дойдох да поговорим.
- За...?
- Всъщност, дойдох, за да говоря. А ти ще ме изслушаш. Ако нямаш желание, ще си тръгна. ...

dessch0y

Проза » Разкази

2014-02-08T21:25:12+02:00 727 2

В сънищата

Искам тази нощ да ме сънуват - и двамата. Единият като неосъщественото желание, което го изгаря отвътре и при което можеше да остане, но не пожела достатъчно, а сега съжалява ужасно много. А другият - като момичето, с което пропуснаха любовта... Което той знаеше колко много го иска, макар че никога ...

dalinda93

Проза » Други

2014-02-08T21:21:53+02:00 597

Предотвратяването-4

Сутринта Наташа се събуди рано. Прекалено рано. Никога не се събуждаше преди алармата, но сега бе отворила очи 40 минути преди 7:00. Мразеше да гледа часовника... Въздъхна уморено и потъна в затоплените завивки. Тъкмо се бе унесла когато чу крясъци от долния етаж и тя седна рязко в леглото. Оцъкли о ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-02-08T19:55:29+02:00 1.2K

Срещу ръб

СРЕЩУ РЪБ
„Не сядай срещу ръб на масата, че ще си подминеш късмета и няма да се ожениш”, ми думаше баба ми и не се оказа права, щото аз откак излязох за пръв път с жена, само срещу ръбове седях, даже на кръгла маса не сядах и пак два пъти се жених, а сега с третата вече 10 години „живея на семейни н ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-02-08T18:47:24+02:00 718 6

Нели

Нели
е кобила. По-точно Недялка, така я наричат възрастните, но децата ù казваме гальовно – Нели!
Дядо твърди:
- Откак се помня все сме имали кон и все за мелез сме оставяли женско и все са били Недялки… С прабабата на тая изкарах цялата война като кавалерист… Свикнали сме с т’ва име - що да го смен ...

Volter

Проза » Разкази

2014-02-08T17:40:48+02:00 1.1K 2

Конкурс

КОНКУРС
Всички обитатели на гората - и вървящи, и летящи, и пълзящи, се били събрали на горската поляна на събрание. Трябвало да решат какво да направят, та никому неизвестната им гора намираща се в полите на незнайна планина, която не била отбелязана дори на най-подробната географска карта, поне ма ...

anka-dimitrova

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-02-08T17:31:16+02:00 809 2

Ако Животът беше пътуване с влак

Ако Животът беше пътуване с влак, сигурно то щеше да започне от една малка, но толкова слънчева гара - гарата на безгрижното детство! Локомотивът ще изсвири, по-точно - изпищи, и ще потегли от първи челен коловоз на Живота. В началото влакът на Живота ще бъде експресен, след това бърз, пътнически и ...

duffmckagan

Проза » Други

2014-02-08T17:08:21+02:00 702 1 1

За мъжете с любов

Езикът ти се върти на пълни обороти в устата ми, гърбът ми е долепен до някаква студена стена и само се моля да не ме полази паяк, докато ръцете ти пълзят бавно към гърдите ми.
Толкова е тъмно, че дори да дойде някой, няма да го видим.
На теб явно не ти пука.
***
И докато ти смучеш врата ми за лека ...

Sammanta

Проза » Хумористична

2014-02-08T16:48:52+02:00 742 2

Ей, Човеко!

Ей, Човеко – ти като изхвърлиш десетдневни кученца в контейнера за смет после какво правиш? Прибираш се и животът ти продължава без досадни задължения. По някое време минава ли ти мисълта, че някъде там аз или те вием от болка, глад и студ? Ние няма да умрем веднага, ще мине време, ще агонизираме пр ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

2014-02-07T00:38:49+02:00 1.4K 2

Изгубих всичко...

Всичко…
–Здравей, как си?
–Зле съм. Мисля, страдам и се мъча,
изгубих всичко и не зная дали ще мога да си го намеря,
всичко, що ме караше да съм щастлив, го няма вече. ...

docheff

Проза » Други

2014-02-07T00:33:02+02:00 1K

Игри на съдбата ХІХ

ХІХ
... Дните на фамилия Зареви бяха изпълнени с черния цвят на мъката, отчаянието и неизвестностите на бъдещето. Не им беше останало нищо хубаво, което да ги крепи и те с настървение започнаха приготовленията за новия си живот с надеждата, че това начало ще върне цветовете в техния свят. Както ги б ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-02-07T00:28:16+02:00 757

Болка

-Когато свикнеш с нея до такава степен, че тя престане да те притеснява, това до голяма степен започва да напомня на смъртта... Не свиквай с болката! – Струваше ù се, макар да не бе съвсем сигурна, че монахът се усмихна... или просто очите му се присвиха и единственото, което успя да забележи бе, че ...

Arman-lewon

Проза » Други

2014-02-07T00:25:58+02:00 1.5K 1

Микроскопът

Откритието не можеше да се нарече революционно, по–скоро бе някаква смесица от въведени преди десетки години технологии. Все пак резултатът бе впечатляващ. Професор Копърщейн бе успял да изобрети електронен микроскоп, който е три пъти по–мощен от съществуващите до момента аналози. Със сигурност прод ...

Ambrouse

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-02-07T00:20:09+02:00 1K 2 2

Ангелът с присъда

И когато си мислех, че просто вече е невъзможно сърцето ми да се влюби след последователно нанесените му удари, изведнъж ти се появи... Не те познавах кой си, нито знаех причината за запознанството ни. Но ето, че просто се случи. Не знаех дори името ти, но то за мен нямаше никакво значение, след кат ...

LittleLiar

Проза

2014-02-07T00:18:21+02:00 582 2

Нощен монолог

НОЩЕН МОНОЛОГ
импресия
Понякога човек има нужда да откъсне ален зюмбюл, да вдъхне от сладкия му аромат и да забрави мислите си за миг. Да изпие топло кафе. Да запали досадна цигара. Да погледне небето. Да погали звездите. Да прегърне луната. Да изтрие себе си от битието...
Седя и умувам за пукващата ...

qnislav94

Проза » Други

2014-02-07T00:09:19+02:00 940

Tête-à-tête

- Гримът ти отново не е почистен добре. Какъв дегримьор използваш?
- Ами...какъвто има в тетъра. Тоалетно мляко с жожоба, с краставици...
- Ти не си наред! И сигурно е българско, бас държа! Българско ли е?
- Май, да... Какво лошо има?
- Не, няма лошо, само дето е евтинджос и е отврат. От друга стран ...

danda

Проза » Други

2014-02-07T00:08:04+02:00 1.2K 1 6

Живо цвете насред трънено поле

Тежките драперии – прашните завеси на храма, ритуалността, помпозните одежди и лъскави накити, целият богослужебен асортимент – муден, тромав и досадно изкуствено тържествен с приповдигнати екзалтирани гласове. Изпод всичко това, ако можеш да видиш Христос, ако можеш да Го съзреш, ако можеш да живее ...

magdalina7

Проза » Други

2014-02-07T00:02:51+02:00 814

Роза за мен

Никога не съм гледала сериозно на интернет връзките.
Вярно, контактна съм, обичам да общувам, да се забавлявам и флиртувам, а скайпа дава добри възможности за това, без да е необходимо непременно да се обвързваш със срещи. Нямам нужда от странични връзки, защото от години живея с приятеля си и въпре ...

hristam

Проза » Разкази

2014-02-06T17:55:32+02:00 1K 1

Морското чудовище

Морското чудовище
"Аз мога и да се удавя, но няма да ти го дам. Пет евро струва и нямам друго. Стига дърпа звяр мръсен! Аврамееееей, къде зяпаш, бе идиот?" Сигурно е змиорка. Много яко тегли. Като моторница. Зарганите, даже и най-големите са по две-три кила, но това нещо е най-малко десет. Скъса ми ...

kushel

Проза » Хумористична

2014-02-06T17:33:28+02:00 1.5K 11

Зион (последна част)

Мери Хариет пиеше сутрешното си кафе. Почувства се подтисната от ужасяващите репортажи. Превключи на друг канал, където фанатизиран свещник подробно обясняваше вредата от изправителните терапии на правителството, прилагани на престъпно проявили се личности, определени като обществено опасни. Той твъ ...

m770921

Проза » Други

2014-02-06T17:19:31+02:00 808

Мене Господ-Бог не бе ме създал милостив

/шести и седми откъси от първа част на романа ми „Осъзнаване“, с употребата, в цитирана заповед на султан Мурад III, на „талер“ и „дукат“/
VI
За разлика от моя прародител Доброслав, мене - Станимир Стоев, Господ-Бог не бе ме създал милостив. Когато ме изписваха от болницата, заедно с жена ми и децат ...

Eia

Проза » Повести и романи

2014-02-06T15:38:36+02:00 1.8K 1

Магия

Никoлай беше грозновато момче – воднисто-сини очи, избеляла руса коса, обратна захапка, висок и несъразмерен. Това го правеше плах, затворен и неуверен. Единствената милост на съдбата беше таланта му да композира. Може би никое момиче не би спряло поглед на него, ако не беше тази странна приумица на ...

esenna

Проза » Разкази

2014-02-05T23:31:38+02:00 1.1K 4

Принцесата

Не се случваше често нощта да падне над Селото на прокажените, без от там да се надигне отчаяният им вопъл към небесата. Техните проклятия към Създателя и стоновете на умиращите, смесени с вонята на разлагаща се плът, сякаш изпълваха въздуха с ужаса на Апокалипсиса… Но в онази нощ, когато доведоха П ...

Arman-lewon

Проза » Други

2014-02-05T23:12:31+02:00 1.1K 2

Нощна смяна

Наближаваше полунощ. Болницата бе притихнала, чуваха се само характерите за подобна институция звуци, звуци, с които работещите тук бяха свикнали и не им обръщаха никакво внимание. От време на време някоя сестра или лекар се плъзгаха безшумно по добре осветените коридори. Доктор Добряна Ненова беше ...

Heel

Проза » Разкази

2014-02-05T21:01:16+02:00 1.3K 2

Защо?

Можете ли да обичате?
Знаете ли какво е да обичаш? И да бъдеш обичан? Повечето от вас знаят.
А кои от вас обичат, но не им отвръща със същото?
Кои от вас са запознати с тази гнусна болка?
Всички вие. А които не сте, не се безпокойте, ще дойде и вашият ред. ...

Erlandsson

Проза » Други

2014-02-05T20:59:31+02:00 992

Катья

Катья
Убийте ме, но не мога да ви кажа от къде се пръкна това чудо на купона. Вярно че тарапаната беше голяма, но горе долу се знаехме всички. Правим малка фиеста на тавана. Трийсетина сме. Порядъчно накъркани. С вдигнати градуси и смъкнати задръжки. Но по него време се правеше любов а не война.
Да, ...

kushel

Проза » Хумористична

2014-02-05T20:56:09+02:00 2.1K 7

Конски истории

Конски истории
Когато цялото семейство катастрофирахме с каруца, на път за събора в местността Еллехче, където всяка година народа се сбира, заради красивата природа и лековита вода, бях само на шест години…
Ако един кон е сербез и талигата издокарана - стопанинът е тертиплия!
Керван от конски каруц ...

Volter

Проза » Разкази

2014-02-05T20:38:17+02:00 1.4K 3

Сказание за Селим Бей

СКАЗАНИЕ ЗА СЕЛИМ БЕЙ
- Доведете я – разпореди се Селим бей и зиморничаво се сви в кафтана си.
Втора зима, откак със султански ферман той, бившият спахия бе станал чифликчия. След жестоки битки и множество рани, постигна го благодарността на падишаха и получи кон, кесия злато, и тази земя между езер ...

lordly

Проза » Разкази

2014-02-05T20:29:30+02:00 845 11

Разковани дъски - 49

Откакто спрях да целувам жаби, приказките вече не са същите.
Не е задължително да си атеист, за да не вярваш изобщо в себе си.
Едноличните търговци дават почти всичко на държавата. А двуличните вземат и каквото е останало от нея...
Не всичко е ток и жици. Като няма жица, няма и ток.
(наблюдение след ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-02-05T20:12:53+02:00 1.5K 5

На моят приятел

Моят приятел не заспиваше никога през летните нощи, оставаше буден докато се зазори... По лицето му виждах умората през деня... Моят приятел имаше очи с цвят на шоколад и запази светлината в тях... Моят приятел вървеше по пътя си, кимваше и поздравяваше с усмивка, с неговия внимателен и малко лукав ...

Ema

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-02-05T11:35:21+02:00 1.2K 1

Изповед за тебе

Аз знам, че ще дойдеш - не губя надежда, ще стоплиш душата ми - с чувства горещи,
ще нахраниш сетивата ми с твоята вяра и плам!
Няма да ме кориш за минали грешки, защото ти ще ме възродиш!
... И всичко, което съм и което не съм била - всичко ще ти отдам!

barbazi

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-02-04T22:15:01+02:00 1.5K 1

Дори тя...

Есенна утрин. Студена. Студена, но слънчева. Един лъч успя да се прокрадне през щорите на стаята и озари лицето ù. Пробуди я. Направи това, което правеше всяка сутрин. Но тази сутрин беше различна. Коренно различна от другите. Жената беше спала само два часа, въпреки че беше в това легло от цели дес ...

Laura1500s

Проза » Други

2014-02-04T22:03:39+02:00 1K

Сисито

СИСИТО
Не че е моя, нито пък затова, че е със сини очи, но накрая ще разберете, че си е струвало да ви разкажа за нея.
*
Ако бяхте се опитвали да ме убеждавате, че щях да се сдобия срещу Коледа с такова невероятно женско създание, нямаше да ви повярвам, но ето вече девет години съм щастлив с нея. Пъ ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-02-04T21:56:55+02:00 857 7