Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Между мъже

МЕЖДУ МЪЖЕ
- Виж, драги, това твоето, освен че не прилича на нищо, ами от всякъде си е „хурка”!
- Ъ!
- Не ми ъ-кай, ами сложи малко от шпековият, щото тази шунка е менте!
Гледам го и му се чудя на поведението! Да му треперя от една шепа вълна и кокали, да го въвеждам, и да го ощастливявам при най-го ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-01-29T15:23:39+02:00 890 10

Възхвала на кафето

Аз правя хубаво кафе. То, не че се хваля, ама май така се получава.
И да си дойдем на думата. Няма да ви занимавам с историята на кафето. От къде, от кога, как, защо. Важното е, че след като се е разпространило по цял свят, кафето е заело мястото на най-консумираната напитка. Сега се пие много кафе. ...

snevra

Проза » Разкази

2014-01-29T10:08:30+02:00 1.3K 9

Обичат ли мидите мляко

ОБИЧАТ ЛИ МИДИТЕ МЛЯКО
Лято. На палатки сме на река Камчия с приятелско семейство. С бат' Наси сме застанали на десетина метра един от друг, гледаме плувките и от време на време нищо не хващаме. Щерка му, Мартина, е 4-5 годишно момиченце и цопа покрай баща си в плитчините по пликчета, местейки камъч ...

gogataa

Проза

2014-01-29T09:59:16+02:00 2K 11

Плесницата

Плесницата,
отзвучава в душите ни докато сме живи! Особено, когато е несправедлива, тя безжалостно се врязва в съзнанието ни и остава там да тлее! И по никакъв начин не можем да я изтръгнем, да я изтрием и избягаме… от себе си!
Времето сутрин най не достига! Татко се насапунисва и точи бръснача, мам ...

Volter

Проза » Разкази

2014-01-29T09:53:40+02:00 1.6K 4

Приказка - част 3

Лилит вървяла из една заснежена гора, а наоколо нямало никого, птичи гласове не се чували, а клоните на дърветата били голи, нямало нито едно листенце. Всичко в тази гора като че ли било мъртво, дори дърветата, като че ли спели дълбок, непробуден сън. Лилит ги докосвала нежно, говорила им, но те не ...

Amiliq999

Проза

2014-01-28T22:44:03+02:00 1.1K 3

Колеж за бардове (глава първа)

Всички сме чували песните на бардовете в претъпканите таверни. Грубите им пръсти, галещи струните, и гласовете им, извисяващи се над всичко и всички, карайки шумотевицата да спре. Когато песента започнеше, всички обръщаха глави, сякаш проклетият император изнасяше реч. Не, дори по време на речта щеш ...

regina95

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-01-28T22:42:12+02:00 1.1K 1

"O tempora, o mores!"

"Учителят трябва да бъде търпелив като вол, добър като агне и телесно здрав като битолски просяк" - Христо Ботев.
Някъде в едно N-училище, в час по литература, в Република България. Време, когато учениците са се досъбудили вече и трябва да разредят енергията, насъбрала се в тях, след изяждането на п ...

Stalev_

Проза » Хумористична

2014-01-28T22:19:53+02:00 1.3K 8

Изглежда като реклама, ама не е

ИЗГЛЕЖДА КАТО РЕКЛАМА, АМА НЕ Е
Купих си две наколенки на д-р Ливайн, щото съм инвалид и си рекох, че може да оздравея. Имам протокол от ТЕЛК, който казва, че почти сто процента съм нефелен и нямам право да се занимавам с никакъв вид труд. Значи, докато натискам клавишите на компютъра, аз мога да ми ...

кумеца

Проза

2014-01-28T14:59:37+02:00 704 5

Бях влюбена в едно момче

Бях влюбена в едно момче. Особено момче. Някак асоциално, отдалечено от обществото. Щом бяхме заедно, заедно се отдалечавахме от него.
И сега разбирам толкова много неща. Не бях влюбена. А може би бях, но не знаех какво е това платонична любов. Ала сега си припомням спомени, които ме връщат в същите ...

mementoxmori

Проза » Други

2014-01-28T11:21:09+02:00 938 1

Камъкът

КАМЪКЪТ
Децата вече са пораснали и са се променили, но винаги, когато се връщаме назад във времето, се сещаме с умиление и гледаме с по-други очи на случвалото се. Някои неща избледняват, за други се сещаме в неочакван момент, трети не искаме да ни се спохождат отново. Човек е богат не с пари, а с т ...

dinko1963

Проза » Разкази

2014-01-28T11:09:48+02:00 1.1K 7

Той и То

1.
Той леко се поклащаше в топлата вода. Не плуваше, беше отпуснат и само лекото потрепване на опашката и страничните перки му позволяваше да стои на едно място. Неподвижен. Или почти неподвижен. Наслаждаваше се на покоя. На тишината около него. На топлината.
Но мисълта му не беше в покой. Той мисле ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

2014-01-28T11:07:28+02:00 982 6

Цветелина (част 5)

- Защо едно богато момиче ще се омъжи за старец? - попита Валентин.
- Знам ли! Причините може да са най-различни, но никой нищо не може да твърди. Може би красивата дъщеря е бленувала за още и още. Сега вече има всичко, а може би мечтае да се издигне още по-високо. Ако имах много пари, още утре щях ...

EvgeniKD

Проза » Повести и романи

2014-01-28T11:05:57+02:00 724

Избери

Избери живота. Избери работа. Избери кариера. Избери семейство. Избери си голям скапан телевизор. Избери пералня, кола, музикална уредба и електрическа отварачка за консерви. Избери здравословен живот, нисък холестерол и личен зъболекар. Избери ипотека с фиксирана лихва. Избери си първи дом, приятел ...

noonecan

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-01-28T10:57:24+02:00 923 2

Воловарски неволи

Воловарски неволи
Имаш ли хабер, какво е да пасеш волове, дето сутринта са преяли с попара!... Хвърчал ли си, от единия край на мерата, до другия, с торба врязана до кръв в рамото! Преглъщал ли си без слюнка, щото си излял манерката, та да олекне тая пуста торба? Залитал ли си от глад, че си изхвърл ...

Volter

Проза » Разкази

2014-01-28T10:56:42+02:00 1K 3

Пречупено огледало

Животът на всеки един от нас е като едно парченце от голямото огледало на света. Ние сме част от него и го допълваме до идеала, но не го контролираме, защото не всеки е перфектен, не всеки може да остане без драскотинка. Тогава, образът се пречупва, променя се и придобива нова, различна форма. Никог ...

Cvii

Проза » Разкази

2014-01-27T19:18:38+02:00 987 1

Грешни спомени - 11

Ека ми беше казал "Не му се доверявай", което не беше особено конкретно и каквото и да е имал предвид, най-вероятно щях да го разбера прекалено късно, като си знам късмета.
На Бол така и не му вярвах, така, че оставаше Кам, а той ми беше предан до гроб.
Или пък не?
Не знам, все тая, щях да наблюдава ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

2014-01-27T19:12:04+02:00 1.2K 1

Спор

СПОР
Живеехме в Стара Загора. Двамата ми сина бяха малки, е, не съвсем. Бяха ученици и имаха някакви познания по география - поне за родните си градове. Големият ми син беше студентско бебе и роден в Пловдив, малкият син си беше старозагорец.
Един ден чух двамата братя да спорят. Баткото казваше:
- ...

anka-dimitrova

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-01-27T18:58:26+02:00 797 2

Разковани дъски -48

Имам нужда от (пълно)ценностна система...
Усъмних се в начина си на мислене и си направих проверка. Идея си нямах как съм се прецаквал досега!
Бавно, но сигурно се отдалечавам от хората. Особено от техните...
Чашата на търпението ми... се оля.
Много ми е приятно, когато не съм добре. Знам, че точно ...

muhaninja

Проза

2014-01-27T18:21:39+02:00 1.3K 4

Меглен

Меглен
Не беше като другите деца. Докато останалите тичаха след топката, лудуваха, ходеха за риба, Меглен повече стоеше на брега и съзерцаваше морето. С часове обичаше да седи на високите скали, да гледа прибоя, да слуша крясъка на чайките, докато вятърът галеше руменото му лице и си играеше с перче ...

Stalev_

Проза » Разкази

2014-01-27T18:17:07+02:00 1.1K 4

Детската стъпчица

ДЕТСКАТА СТЪПЧИЦА
Беше по времето, когато все още по улиците на крайните квартали не светеха лампи, а за асфалт още никой не беше чувал. Мимето живееше с майка си и баща си в една стая в къщата на някаква баба, която според майка й беше много добра. Да, но Мимето обичаше само своята баба, на която я ...

kasandrabg1

Проза » Разкази

2014-01-26T23:04:26+02:00 853 5

Зевзеклък

ЗЕВЗЕКЛЪК
То, зевзеклъкът не е човек. То е вътре в него и в един, най-неочакван момент бута човека да направи някоя такава простотия, че всички да му кажат машала, не на човека, а на онова в него, зевзеклъкът де.
*
Такова нещо ще да се е вселило в Любо Беевски, мой състудент, ама от по-горните курсо ...

lordly

Проза » Други

2014-01-26T22:57:44+02:00 877 13

Урок по съблазняване

- Хайде, де, позволи ми най-после да покажа на света какво криеш под тази маскировка!
Мразех, когато ми говори така. Приятелки сме от деца, но сме съвършено различни, без това ни най-малко да наруши силната връзка помежду ни. Тя и досега си остава най-красивото момиче, което някога съм виждала, и то ...

hristam

Проза » Разкази

2014-01-26T22:41:12+02:00 1.1K 7

Капки вода от Места

Капки вода от Места
/синопсис за пълнометражен филм/
Автобус с турска регистрация преминава през ГКПП Капитан Андреево и поема по автомагистрала Марица, а после продължава да се движи и по автомагистрала Тракия. На информационната табела отпред до шофьора е написано на кирилица и латиница БУРСА-ИСТА ...

svobodey

Проза » Други

2014-01-26T22:27:46+02:00 946 1

Свободен, необзаведен и готов за нанасяне...

Свободен, необзаведен и готов за нанасяне...
Всъщност, това съм Аз. Омръзна ми да се появявам в най-различни образи, ту със снимка (казват, че те привличали вниманието) - вятър, само създават грешна представа за истинския ми чар, ту без – внасяйки известна доза загадъчност, или може би по-скоро елем ...

galentin

Проза » Писма

2014-01-26T22:19:18+02:00 970 2

Митама

Когато духът на починал човек бъде освободен, той се превръща в ками, а четирите души, които го изграждат, образуват т.нар. митама. Всяка една от тях представлява отделно лице, олицетворяващо определено качество на духа, допълвайки се взаимно с останалите.
Куши-митама - „Чудна душа”, която изгражда ...

macabre

Проза » Разкази

2014-01-26T22:09:53+02:00 773

Мъж

Мъж
- вече съм на седем и мама ми уши черен брич - радост голяма!... На бегом обикалям цялото село, да ме видят колко сербез съм с тоя опнат брич… За мой късмет се смрачи, и никой не ме срещна, никой не ме видя, никой не ми каза: „Я-я-я, пък много са ти хубави гащите!...”
Кой е като мен! Досега, сра ...

Volter

Проза » Разкази

2014-01-26T22:07:38+02:00 1.5K 8

Приказка без край - Луната

Приказка без край – Луната
-Аз съм най-неоправдания герой! За слънцето, вятъра, че даже и за гората толкова се говори... А за мен? – мърморела си луната.
Загърнала се по плътно с нежния си воал и продължила да крачи по небосклона.
-Мен даже рядко се спират да ме погледат... Особено през студените ве ...

Oracle

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-01-26T21:55:41+02:00 1.9K 2 4

Цветелина (част 4)

Втора глава
Четвърта част
Като написа две-три писма по електронната поща, куриерът отвори куфара, извади нови дрехи, облече се и преди да излезе, натисна звънеца.
След минута влезе предишният слуга.
- Какво ще желаете, господине? ...

EvgeniKD

Проза » Повести и романи

2014-01-26T21:47:52+02:00 725

Последна спирка

Търсиш я отново там, където я изгуби миналия път. Пристъпваш бавно през мрака, разперил ръце, сякаш почти можеш да усетиш лепкавата тъма, полепваща по пръстите ти. Нощта се увива около тялото ти като гъста мъгла. Тежкият оловен въздух те задушава. Тишината никога не е била толкова плашеща. Чуваш сам ...

ANONIMNIQ

Проза » Разкази

2014-01-25T20:47:38+02:00 789 4

Сън в зимна вечер

Седях си кротко във фотьойла, чатих си, надниквах по форумите, нормално прекарване на времето на човек от 21 в., на който приятелите му са основно виртуални. Тъпеех и завиждах. Завиждах на 99% от човечеството, че може да си легне и да заспи, просто така опирайки глава във възглавницата. За да съм че ...

Mouse-Rat

Проза » Разкази

2014-01-25T20:37:41+02:00 1.1K 3

Ние

Ние
Щастлива ли си? Не криеш.
Нещастна ли си? Не криеш.
Красива ли си? Не криеш.
Нежна ли си? Не криеш. ...

nightcam

Проза » Писма

2014-01-25T20:01:56+02:00 1.3K 2

Монолог на един завистник

Завиждам на зимата! Толкова е бяла и крещи от чистота. Опакова всичката мръсотия с белите си воали, като Кристо Явашев Райхстага и предизвиква уважение. А в мен едни мъгли се стелят, една сивота... Клокочат песимизъм и отчаяние като в отходен канал. Завиждам и на пролетта! Как може да е толкова опти ...

Daytona

Проза » Разкази

2014-01-25T19:57:06+02:00 2K 16

Тогава, сега, завинаги

Докато бягах през гората, се зачудих сама на себе си защо си навлякох поредната беля на главата.
Вярно, че „имението“, в което баща ми ме беше пратил, защото вече не можеше да понесе външния ми вид, не беше ЧАК толкова зле, но се чувствах като в кафез. Нека ви обясня какво представляваше „имението“, ...

kathya

Проза » Разкази

2014-01-25T19:50:24+02:00 1.4K

Случайност?

Като са малки всички момиченца, на принцески си играят, но аз раста и пак за принцеса се мисля. Чакам принца, чакам, все се оглеждам за него, а го няма. Изморих се да го чакам и реших една вечер да помоля Бог да го намери и да ми го прати. Аз много не вярвам, ама нищо не губя. Виждала съм хората да ...

ruji

Проза » Разкази

2014-01-25T19:26:20+02:00 1.6K 1 3

Приказка - част 2

Приказка - част 2
Дълбоко в една гора, в една тайна, от никого неоткрита пещера, закрита от клоните на вечнозелени многовековни борове живеела последната, останала в това царство, горска нимфа – Лилит. Тя била невероятно красива, с дълга червена коса, спускаща се на тежки къдрици по голите ù рамене, ...

Amiliq999

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-01-25T19:21:49+02:00 1.4K 3

Снежинките гледай*

Вън вали. Сняг. Не всичко е бяло обаче.
(а толкова исках да не виждам друг цвят...)
Гледам го. Дори го наблюдавам –
светът се променя с всяка следваща снежинка,
нежно целунала земята с лекота. ...

swee7yy

Проза » Други

2014-01-25T19:11:29+02:00 1K 1

Любовен миг

Любовен миг
Любовният живот на Кремена винаги е бил като лабиринт, пълен с разочарования, лъжи и заблуда, докато не среща момчето, което прави живота ù като приказен сън, който никога не свършва.
1 част
В последните дни от лятната ваканция Кремена се разхождаше с най-добрата си приятелка – Станислав ...

inlove00

Проза » Разкази

2014-01-25T18:56:39+02:00 746

Афоризми

1. Преди да говориш зад гърба на някого, първо се погледни в огледалото.
2. Злобата е болест, която не се лекува, а завистта е нейна сестра.
3. С пари можеш да си купиш всичко, но не и здраве.
4. По-добре кажи истината и бъди горд със себе си, отколкото да кажеш лъжа и да те мъчи след това съвестта. ...

denisima

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-01-25T18:17:47+02:00 988

Ще се омъжиш ли за мен?

- Ще се омъжиш ли за мен?
- …?
- Кажи, де? Ще се омъжиш ли за мен?
- Много странен въпрос. А може би предложение? И защо да се омъжа за теб? Защото се познаваме? Защото пеем в един хор? Защото сме свободни и на подходяща възраст? Нещо не разбирам.
- О, и ти не ставаш за това. Дано не съжаляваш. ...

Ida-L

Проза » Разкази

2014-01-25T18:17:09+02:00 1.1K 3

Цветелина (част 3)

- Потресен съм, че случайността ме изпраща в дом, където присъствието ми е само пречка! Ако знаех, щях да отседна в някой хотел... Сега не мога да сторя нищо, ще остана, но дано не преча, пазил ме Бог!... Няма да ви безпокоя, защото мои колеги имат събиране... Моля, погрижете се само за моя приятел, ...

EvgeniKD

Проза » Повести и романи

2014-01-25T18:00:18+02:00 777