Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Писателят и червената роза

Един от синовете на крал Минзухар беше убит тази вечер и не се очакваше да се прероди след по-малко от два века, а, за лош късмет, точно тоя хубавец беше горд носач на червената роза, която принцеса Розенблум си беше поръчала за рождения ден, защото в царството нямаше никакви рози освен бели и тя я ...

Dufy12

Проза » Разкази

2014-01-19T22:39:25+02:00 1K

Манна небесна

Днес е неделя и аз след като изпратих в градска отпуска децата, а мъжът ми отиде до мазата на съседния вход, в която мъжете си основаха клуб, да челастри белота, останах сама.Турих си в една голяма книжна кесия печен слънчоглед- домашно производство и седнах в кварталната градинка на една скамейка д ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

2014-01-19T22:23:42+02:00 872 2

Притча за Любовта и Страха

Любовта е дълготърпелива...
Любовта е глътката вода в зноен ден...
Любовта е топлото огнище в люта зима...
Любовта е и омаята на пролетта...
И тежък плод през есента... ...

vessta

Проза » Разкази

2014-01-19T22:17:51+02:00 1.8K

За няколко чашки повече

За няколко чашки в повече
Ранното декемврийско утро се пробуждаше в София. Зимата не бързаше да посипва късокраките си дни с ледени капки вода. Върху обречената тревица сланата искреше като сребро. Беше се показало слънце. Сланата обаче познаваше зимното слънце-скъперник и затуй не отпущаше тревите ...

svobodey

Проза » Разкази

2014-01-19T22:14:14+02:00 1.7K 5

За топките на един тарикат

ЗА ТОПКИТЕ НА ЕДИН ТАРИКАТ
Тарикат момче беше Желязко Джина и левент, и хубавец на всичкото отгоре. Лепяха му се кварталните хубавици, че и от центъра идваха да го заграждат.
А му вървеше, на каквото и да посегнеше – ставаше. Беше заминал по Европа, после се обади от щатите, последно чух, че бил в Б ...

lordly

Проза » Разкази

2014-01-19T22:06:00+02:00 794 7

Приказка без край. Историята на Котарачко (по идея на Росен Балабанов)

Живял едно време един котарак, голям рошав жълт котарак. Живеел с един дядо в една красива малка къщичка на края на едно село , съвсем накрая, почти в гората. Живеели двамата заедно с две кокошчици, една козичка и един славен петел. Сутрин рано, рано петелът ги будел с песен. Неговото ку-ку-ри-гу ог ...

snevra

Проза

2014-01-19T22:03:40+02:00 1.1K 4

Сърце отваря врати

Виждам някаква странна обява: „Сърце отваря врати”.
Има табела, сочи наляво. Някой е поръсил трошици по пътя, за ориентир.
Любопитството ми се обажда и не се опитвам да го заглуша. Tръгвам в указаната посока. Колкото повече приближавам, толкова повече се ускорява пулсът ми. В главата ми започват да ...

elituUu

Проза » Други

2014-01-19T20:31:45+02:00 958 1

Главният редактор

Димитър Иванов, познат още като Чудовището, седеше в офиса си и пушеше отегчено. Не бързаше да се прибира у дома, защото истеричната му жена най-вероятно беше подготвила поредния скандал. Обикновено не u обръщаше внимание, което допълнително я вбесяваше и разпалваше болната u фантазия.
След напрегна ...

satanas

Проза » Разкази

2014-01-19T20:28:57+02:00 844 2

Приказка без край- Родословното дърво- 1 част

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
първа част
С ученическата си раница на гърба, със затъкнатата около презрамките ѝ връхна дреха с дълъг ръкав, омърляна от тебеширеното ежедневие на класната стая; с изпоцапаните си от темперните боички пръсти, Ачо приседна на пейката пр ...

линасветлана

Проза » Други

2014-01-19T15:14:48+02:00 1.8K 3

Приказка без край - Историята на Петела

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Историята на Петела
В красива бяла къщичка с китно дворче, с червено покривче, с пъстра сянка под лозницата за обитателите, със звънче, пеещо ведра песничка на пристигащите гости, с веранда, побираща милувките на слънцето денем и на звездите нощем се случ ...

линасветлана

Проза » Други

2014-01-18T23:46:13+02:00 2.1K 9

Задушница

Задушница е времето, в което близките на мъртвите ходят до гробищата, правят помен и се молят за прошката на починалите. Всеки знае, че има четири Задушници, но за малцина е ясно, че на само една от тях душите от Рая и Ада могат да напуснат вечната си обител и да се върнат за един ден обратно на зем ...

Rasha

Проза » Разкази

2014-01-18T19:56:32+02:00 1.1K 1

Разговор с КОЛ центъра на Смъртта

КОЛ центъра на Смъртта. Телефонът звъни. Дежурният оператор вдига слушалката...
Оператор: Здравейте, пардон - болейте, слушам ви!
Гражданин: Ало, Смъртта ли е?!
Оператор: Смъртта е много заета, но вашето обаждане е жизненоважно за нас, затова, моля, останете на линия!
Гражданин: Колко ще чакам на ли ...

duffmckagan

Проза » Други

2014-01-18T18:59:05+02:00 706 3

Довиждане, продажни хора...

Уморих се от хората, които ме заобикалят. Сигурна съм, че поне един такъв заобикаля и Вас всеки ден.
Уморих се от тези хора, които изискват прекалено силно вниманието ни, изискват да бъдат част от живота ни. Изморих се от хора, които майсторски циркулират в живота ми. Не обръщат внимание на истински ...

Slamiliq

Проза » Други

2014-01-18T18:56:56+02:00 1.7K 1

Другата приказка за Златното момиче

ДРУГАТА ПРИКАЗКА ЗА ЗЛАТНОТО
МОМИЧЕ
Кой си има Златно момиче у дома, си седи в къщи, а кой си няма, ходи по конкурси за миски.
На тези конкурси, най-близките места до подиума са заети от най-големите мискини, щото те казват кое ще е Златното момиче. По тази причина, аз едва успявам да се вредя за вт ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-01-18T18:40:40+02:00 823 7

Ванеса,Борис и другите- глава 13

Ванеса, Борис и другите
Глава тринадесета
Инж. д-р Херман Гертнер, беше мъж на средна възраст, рижав, с бяла кожа и лице осеяно с множество тъмни петна, които някои наричаха “лунички”. Вече почти двадесет години работеше във фирма “Сименс”, отдел за медицинска апаратура. Беше постъпил в световно изв ...

gudman

Проза » Повести и романи

2014-01-18T17:27:06+02:00 889 2

Дъжд - Седма глава

Седма глава*
Пролет. Дойде май. А аз сякаш се събудих от зимния си сън. Огледах се. И видях Вейл. Беше минала половин година. Всеки ден беше един и същ. Скучен и потискащ. Стояхме вътре, най-често пред камината. Понякога не говорех по цял ден, въпреки че се стараех да не се затварям в себе си. Но Ве ...

Nightingale

Проза » Повести и романи

2014-01-17T23:27:31+02:00 1K 4

Самоубийството на конете

Беше една от онези зими, които помня още от дете. С накачулени от снежни преспи борове, като белобради старци накацали по склона на връх Персенк. Застинали в студена тишина, от която оживява пред очите ти ледена приказка.
От там се открива величествена картина към безкрая, в който диша Родопа планин ...

M1234567891

Проза

2014-01-17T23:02:05+02:00 1.4K 7

Игри на съдбата - ХV

ХV
... – Нали не сме се изгубили? – шеговито попита Атанас – оглеждайки девствената природа, в която навлизаха – Та тук сякаш човешки крак не е стъпвал...
Иван се разсмя от сърце.
- Не, не сме се изгубили. Просто тук е така. Един друг свят далеч от хаоса на ежедневието. Навремето баща ми го открил. ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-17T22:55:40+02:00 754 1

Приказка без край- Историята на Кокошката

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов - Oracle
Историята на Кокошката
“Колко крачки
се налага да измине Пътникът ...

линасветлана

Проза » Други

2014-01-17T15:34:54+02:00 1.2K 9

Вечерна липса

Протягах ръцете си към теб... Опитвах да те докосна... Исках да те усетя... Търсех те. Гледах за теб. Очите ми не намираха покой. Устните ми ставаха все по-безчувствени. Имах нужда да те видя. Чувствах се безсилна. Чувствах липсата ти. Чувствах разстоянието. Чувствах те толкова далеч... А беше близк ...

lov4e

Проза

2014-01-16T18:06:02+02:00 991 1

Наяве или сън

Наяве или сън
Латинка Минкова
Да се взираш по дванадесет часа в монитора съвсем не е лека работа. Отстрани погледнато, дори може да се каже, че е нищо, дето казва народът, нито вятър те вее, нито дъжд те вали. Седиш, тракаш по клавиатурата, от време на време подпираш глава с ръце и си придаваш дълбо ...

latinka

Проза » Разкази

2014-01-16T17:57:07+02:00 820 2

Приказка без край

Приказка без край
Всичко в тази приказка се е случило отдавна. Толкова отдавна, че само един дядо в едно далечно село го е чувал. А той го е научил от неговия дядо. А неговият дядо го е научил от дядо си.
И този дядо в това далечно село живеел самичък. В една малка къщурка на края на селото точно в ...

Oracle

Проза » Приказки и произведения за деца

2014-01-16T17:46:46+02:00 1.6K 6

До теб, мой страннико

Ти май спиш сега... Как ли спиш? По къси панталони по корем или по пижама по гръб? Не знам... И сигурно никога няма да узная. По-добре е така. Да не те познавам още, да не мисля за теб. Ако не спеше, можеше и да говориш с мен, но това само от теб зависи. Знаеш ли, че има нещо специално в теб? Нещо т ...

lov4e

Проза » Писма

2014-01-16T12:37:26+02:00 1.3K 1

Алхимикът 1

Алхимикът
Писъци на безпомощност кротко се разливаха по стените. Локва кръв отразяваше измъчено лице. Той имаше само една цел, да създаде отвара, която прави хората безсмъртни, а тя можеше да бъде направена, ако събере 127 човешки сълзи. Не бе спал нито ял с дни. Бе нужно да причини болка за да полу ...

noonecan

Проза » Разкази

2014-01-15T22:33:45+02:00 693 2

Помогни ми, докторе

Публикувам този разказ, с риск да разкрия самоличността на младата жена, за което предварително и се извинявам. Публикувам го, защото се чувствам задължена пред всички, които са се развълнували от съдбата на малкото момиченце от „Студено ми е, мамо”
Зловещият вой на сирената разцепи въздуха. Призори ...

snevra

Проза » Разкази

2014-01-15T22:25:18+02:00 2.2K 12

Игри на съдбата - ХІV

ХІV
... Морето блестеше като огледало, въздухът трепереше нажежен от юлското слънце, нямаше дори лек полъх и всичко беше замряло в очакване на вечерната прохлада. Елена също беше примряла, свита в шезлонга под голямата смокиня. Тя стоеше втренчена в младежа срещу себе си и трескаво поглъщаше всяка н ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-15T21:25:10+02:00 940

Идеалният партньор

Вече беше твърдо убеден, че трябва да го направи. До този момент все не се решаваше, измисляше си какви ли не оправдания. Защото истината беше, че го е страх.
От години знаеше за Усъвършенстваната компютърна програма за намиране на най-подходящия партньор, услугата бе много рекламирана и широко разп ...

hristam

Проза » Разкази

2014-01-15T21:24:18+02:00 1K 3

На клинчната пътека

НА КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
От малък съм си пътешественик. Първото си пътешествие съм извършил на 20-дневна възраст и от тогава, все така. Пътувал съм по магистрали, шосета, междуселски макадам, маркиран и немаркиран планински терен. Последно време пътувам по клинични пътеки. За едно такова пътешествие ще ...

lordly

Проза » Хумористична

2014-01-15T21:18:14+02:00 880 11

Първа част (импровизиран роман)

Любовта... Всеки човек разбира "любовта" по различен начин, нали? Е, сега ще ви разкажа как срещнах един човек, който промени живота ми... и представата ми за любов...
Разходката вечер, казваха ми, била много разведряваща. Само дето не се чувствах разведрена... точно обратното. Нощта беше топла, не ...

malkata.natalka

Проза » Повести и романи

2014-01-14T23:30:14+02:00 1.1K 2

Ограбен живот - продължението - 19-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 19-та част
Понеделник 8.00 часа сутринта. Бяхме паркирали колата в една пресечка близо до центъра на града и не откъсвахме поглед от входа на една нова кооперация, която се намираше срещу нас. В нея се помещаваше офиса на модната агенция за която ни раз ...

emo2

Проза » Повести и романи

2014-01-14T23:16:09+02:00 946 5

Никога не е късно

да кажеш
Обичам те
Когато го чуеш в главата си – кажи Обичам те;
Когато пеперуди се разхождат в корема ти – кажи Обичам те;
Когато настръхнеш при глас или аромат – кажи Обичам те ...

Oracle

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-01-14T21:05:11+02:00 1.4K 1

Минало

Понякога миналото леко почуква на вратата ти и само ако се заслушаш, може да го чуеш. Друг път блъска и напира да влезе, дори да си сложил безброй ключалки. А трети път, но само понякога, то тихо приближава като странник и долепва ухо до вратата, а след това поглежда през прозореца. И когато види, ч ...

cryingangel

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-01-14T19:51:22+02:00 898

Двамата тихо се засмяха....

Луната срамежливо надничаше през малкия прозорец. Стаята беше абсолютно тъмна. Пода на стаята беше разхвърлян. Някакви дрехи, безразборно бяха накацали, по дъските и си почиваха на различни места за през нощта. В сенките на тъмния ъгъл на стаята се чуваше слабо движение. След известно време на взира ...

snts

Проза » Разкази

2014-01-14T01:45:57+02:00 1.4K 5

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част

Краят на пътя: Омраза и Отмъщение I част
Започна да ръми. Беше черна нощ с празно небе. Хладният повей на вятъра предвещаваше буря. Далечни гръмотевици отекваха, светкавици цепеха черното, вятърът се усилваше. Това трябваше да бъде един от онези пречистващи въздуха дъждове, но изглежда бе твърде ран ...

skitca

Проза » Разкази

2014-01-13T18:28:33+02:00 6.8K 1 2

Емилия-12

Емилия
Глава дванадесета
Понеделник винаги беше напрегнат, тежък ден. Оперативки, операции, нови пациенти, и най-вече след почивния ден на никой не му се работеше. След 6-дневна работна седмица, в неделя даже Господ си беше дал почивка, въпреки че в понеделник пак нямал нищо за правене или създаване ...

gudman

Проза » Повести и романи

2014-01-13T07:25:53+02:00 862 4

Никога не ти го казах

Здравей.
Сигурно си много изненадан от факта, че получаваш писмо, и то от мен. Ще се зачудиш защо съм ти написала това, а не съм ти го казала на живо или най-малкото по телефона. Защото не мога. Реших, че ако го направя в нета ще бъде много... глупаво, затова ти пиша на този лист хартия. Знам, че ще ...

explose-girl

Проза » Писма

2014-01-12T20:44:07+02:00 1.7K 5

Ушото

УШОТО
Не мога да си сдържа и почвам да се хиля още като се появи на вратата на кафенето и все се питам, „как па никой не го забеляза и да го направи звездата на комедиен сериал”.
Скица си е Рачо Капура, щото е с дълги крака, късо тяло, пъпешовидна глава и уши на елфче, едното от които два пъти по-уш ...

lordly

Проза » Разкази

2014-01-12T20:18:22+02:00 733 3

Пречупена

Вървиш. Мислиш. Спомени. Болка. Плач. Крещиш от вътре. Спираш!
Болката се увеличава, но преглъщаш всичко. Целия гняв, яд, тревога, тъга – всичко! Спомените продължават, но се фокусираш върху нещо толкова болезнено, че да забравиш всичко. Да се отдадеш само на болката. Физическата, тази която те кара ...

JaninaGicheva

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2014-01-12T20:11:01+02:00 1.4K 14

Игри на съдбата ХІІІ

ХІІІ
... Иван Борев седеше в кабинета си пред голям бърбън и димяща кубинска пура. На бюрото бяха разпилени документи, а най-отгоре стоеше списък с пътниците пристигнали преди два дни с полета от Сейшелските острови. Три имена бяха подчертани, а Иван се взираше в тях с невярващ поглед.
- Как е възмо ...

reinbow

Проза » Повести и романи

2014-01-12T19:44:28+02:00 730

Кръвна група „Любов” положителна

Има един сън, който искам да сънувам отново и отново, защото само той ме лекува от заразената с простотия, чалга и егоизъм действителност. Това е сънят, в който бях щастлив с човек, когото Обичам...
Дори и в най-тъжните си мигове, винаги мечтая единствено за това - да имам достатъчно ум, талант и во ...

muhaninja

Проза » Други

2014-01-12T19:39:00+02:00 1.5K 16