Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Кривите огледала

КРИВИТЕ ОГЛЕДАЛА
Не че не ни е хубава Морската градина, хубава е, по-хубава от преди, ама не и от още по-преди, кога в зоологическата живееше Пешо Маймуната и имаше „Къща на смеха” с криви огледала.
За Пешича чак толкоз не ми е, щото от бая време всички сме на неговото дередже, ама кривите, кривите ...

lordly

Проза » Хумористична

1K 12

Ин и Ян

Гледаше през черните капки по стъклото на прозореца. Е, не бяха съвсем черни. Във всяка от тях като блестящо златно мънисто се пречупваше и отразяваше жълтата светлина от уличната лампа. Това ги правеше да изглеждат красиви. Изведнъж се фокусира върху отражението в стъклото - на собственото ù лице, ...

heartandsoul

Проза

1.3K 3

ограбен живот - продължението - 20-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 20-та част
Наблюдението върху Саръка ни отне повече от седмица. Докато траеше, постоянно се притеснявахме да не би да замине за морето и да си приебе кончината…поне за момента, но за наша радост не стана така. Това да следиш някой приклещен в кола си е ...

emo2

Проза » Повести и романи

954 5

Игри на съдбата - ХХІІ

ХХІІ
... Пред нея в целия си блясък, ухилен до уши, но с някаква хищна нотка в погледа стоеше Християн.
- Здравей, Слънце – каза той, препречвайки пътя и за бягство, а гласът му звучеше като острие по ламарина – с теб май имаме да си поговорим за доста неща?
Той взе телефона ú, почти грубо я избута ...

reinbow

Проза » Повести и романи

819

Литературни апетити

- Пусни я! - прогонвам съществото, което се е скрило под моята кино седалка. Но то продължава да дърпа книгата ми със своите силни челюсти.
Чувала съм някога да се говори за тези същества. Живеят под редовете кино седалки. Никой обаче не знае естеството на техния произход. Знае се, че се раждат в го ...

Shushu-Mushu

Проза

1.7K 1

Нощувка в рая

- Ако в няколко думи бих могъл да изплача мъката си и да се оттърся от сторените грехове, не бих скъпил времето си, нито думите. Сега в духовния ми свят се шири голямо гробище, в което са погребани толкова много мечти на някои, от които не помня вече името. - така започна драматичната си изповед г-н ...

m770921

Проза » Разкази

860

Животът е нещо, което върви.

Животът е нещо, което върви.
Това първо изречение е особено. То утвърждава. Но да видим дали се справя само по себе си със задачата, която само си е поставило. Нека го разгледаме по-отблизо.
Животът е нещо, което върви- става ясно, че темата е животът. Голяма тема. Тема-бездна. Безмерна. Извънвремев ...

manniwelle

Проза » Други

711

Пътят към Норголен

За тази чужда земя знаем от карти и описания, които са правели моряците и мореплавателите от Акреим. Те я нарекли Норголен и писали за пръв път за нея през 1386 година от първото летоброене, когато мореплавателите от Рондейл - Харн и Бретилен тръгнали на запад, през Великото море и достигнали брегов ...

FrOzEn__TeArS

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K

18+ Нека да бъдат щастливи

- Нека премахнем правото на частна собственост...
- Вече го премахнахме, Господин Президент. Преди повече от една година. Сега хората живеят в социални кошери и плащат десет монети на месец. Тяхното имущество бе конфискувано и разпределено между нашите най-пристрастени екстремисти.
- Тогава ще се на ...

Shushu-Mushu

Проза » Разкази

2.1K 1 6

Няма заглвие

Имаше тъмнолилава коса, големи, блещукащи очи и малко сладко носле. Усмивката й изкарваше тръпчинките й на показ. Кожата й беше бяла, а дрехите й тъмни. Тялото й имаше перфектните извивки, сякаш беше излязло от най-смелите ми фантазии. На китката на лявата си ръка имаше татус - слънце и луна, вплете ...

ampy94

Проза » Повести и романи

655

Писмо

Писмо
...
Пиша писмо, а не мейл, защото искам да го почувстваш като мен. Ще ме усетиш седнала до теб, ще усетиш парфюма ми, дори ще чуеш гласа ми да изрича написаните думи. Знам, че ще се усмихваш с тези редове и ще плачеш, както плача аз докато пиша.
Започвам с многоточие, защото нямаш име. Имената ...

ruji

Проза » Писма

2.2K 1 1

Дяволето

ДЯВОЛЕТО
Само не ме убеждавайте, че не го познавате. То е онова нещо дето се навеждаше над детското креватче и ви шепнеше в ухото:
- Реви, бебчо, реви, защото иначе няма да те вземат на ръце и ще има да чакаш за млекце!
*
Така Дявалето научи първия и най-голям дяволък, че „най-важният съм си аз” и о ...

lordly

Проза » Хумористична

906 3

Малките жестове

Измъкнаха ме от калта. Няколко пъти. Бърсаха съзлите ми, когато се разпадах на хиляди атоми. Бърсаха лигите ми, докато ме валчеха към болницата. Бърсаха петната от разлято вино, тогава когато плачех и говорех за миналото си. Бърсаха до кръв лошото в мен, така че да остане само белота...
Ядосваха ме. ...

l1l1th

Проза

838 4

Фобия

Седеше в края на леглото и гледаше отражението си в огледалото.
Отдаваше се с цялата си любов, с цялото си същество, и накрая... нищо.
Винаги се възползваха от тялото й. От душата никой не се интересуваше. През леглото й бяха минали стотици – млади, стари, умни, красиви, грозни... Общото между тези ...

satanas

Проза » Разкази

911 9

Малките неща :)

Картина в бяла рамка,стояла закачена за пиронче на стената, вече полуизбеляла. Рисувана от стар, така и неизвестен художник. Даже не е и художник... а просто ценител на красотата с дарба почти изгубена във времето.
Небесносиният фон едва-едва се вижда... (но аз така добре го пазя в мислите си). Точн ...

iwa-kondewa

Проза » Други

1.5K

Никога

Никога
Не може да ме чуваш. Аз вече не говоря. Аз вече не търся. Аз вече не искам. Аз вече не мога.
Не може винаги да ме чуваш. Аз не винаги говоря. Аз не винаги търся. Аз не винаги искам. Аз не винаги мога.
Не може никога да ме чуваш. Аз никога няма да ти говоря. Аз никога няма да те потърся. Аз ни ...

lady_rose

Проза » Писма

1.4K 2 3

В период на разпад

Тъмнина. Огромна бездна. Един безкраен тунел, в който не се виждаше нито лъч светлина. Това бяха последните няколко години от живота на Мишо. Сещате се – същият този Михаил, който едно време беше царят на чалготеките в Студентски град. Сега обаче всичко се беше преобърнало на 180 градуса. Едно време ...

xpired

Проза » Разкази

1.2K 1

Настроение

Едно момиче било болно. Дълго време била на легло. По едно време си внушило, че ще умре. Било късна есен и вятърът брулел листата на дървото до прозореца ù. Споделила с приятеля си: „Когато и последното листо падне, аз ще умра”. Момчето много я обичало, взело тиксо и залепило здраво листото. Всички ...

mjinga-uhuru

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 1

Разковани дъски - 51

Човек се уморява от глупостите, които слуша по цял ден, от онези, които върши сам и от резултата, произтичащ от взаимодействието между двете.
Понякога борбата за сърцето на принцесата, е просто борба за част от менюто.
Подпис: канибал-царедворец
Министерство на оХолната среда и вредите...
Българскат ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 4

Когато ти е писано

Сега като си помисля, всичко започна заради онази рокля.
Мразя да ходя по магазини, особено когато не ми се налага. Изобщо не ми е в стила да надзъртам тук-там, за да убивам време или просто да позяпам. Обаче роклята стоеше прекрасно на манекена, а на витрината имаше еднометров надпис - "разпродажба ...

hristam

Проза » Разкази

1.3K 12

Маски / Проектът Кифла

Сърцето ù му принадлежеше, дори след годините, които бяха минали. С всяка изминала секунда, в която тялото ù се тресеше от тъгата, маските ù падаха една по една. Накрая останаха само сдържаните сълзи. Исках да я прегърна и да накарам всичко, да изчезне, но не можех да сваля гарда. Минутите минаваха, ...

robinhood91

Проза » Други

865

Налюби ме с думи

Мислиш за мен! Зная! Усещам те!Помниш ли някога, бяхме само двама. Аз сънена и рошава, там на нашата поляна. Ти, див и по-влюбен от всякога. Пишеш с устни стихчета по голото ми тяло. Гъдел ме е! Спри де! Не, не спирай! Искам още и още! Насищане нямам! Очите ти тъмнеят. Оглеждам се в тях. Онази усмих ...

suleimo

Проза » Други

2.9K 5 74

Битките

БИТКИТЕ
На тази тема има велики разкази, романи, даже стихове. Не очаквайте от мен да ви предложа нов вариант на Троянската война, защото в моя разказ липсва Елена (Ленчето лятото си ходеше на село), за Олимп не става обезлесеният ни баир, а пък местните богове се събираха чак след залез слънце в кр ...

lordly

Проза » Разкази

846 13

Една Нова година

ЕДНА НОВА ГОДИНА
- Хей, Тропанчо, стига си щракал копчетата на лампите! Я върви да си играеш навън! – направи се на строг Киро, бодна едно парче от сланинката и се обърна към събеседниците си. Малчуганът не му обърна внимание, само се изплези зад гърба му и изтича от столовата да търси другарчетата ...

dinko1963

Проза » Разкази

1.3K 7

Монолог на една девствена котка

МОНОЛОГ НА ЕДНА
ДЕВСТВЕНА КОТКА
- Мияу-у-у-у, хайде надигни се, бе човек, вече обяд наближава. Водата ми от вчера несменена, в купичката ми три трохи, а пък тоалетната ми вече сигурно и на съседите мирише. Ще взема да ти се изчишкам на завитата през глава муцуна, та ще се сетиш тогаз.
Как можах така ...

lordly

Проза » Хумористична

2K 16

Игри на съдбата - ХХІ

ХХІ
... Иван Зарев не можеше и не искаше да повярва на това, което чу. В главата му беше същински хаос. Той, човекът, който се справяше във всякакви ситуации сега седеше като вцепенен и не можеше да си събере мислите.
Марин Толев. Името на един от най-доверените му хора отекваше в съзнанието му като ...

reinbow

Проза » Повести и романи

994

Бухтички за Трети март

Бухтички за Трети март
(по действителен случай)
март, 1974 година, Луковитско село
Слънчевият лъч премина покрай везаното перде на стаята, в която спеше малкият Тотко и първо близна – кестенявата му къдрава коса, после розовата му бузка и стигна да носленцето му. Той размърда двете си ръчички, проте ...

sirDIMITRI

Проза » Разкази

2.7K 1 6

Отминал живот

Отминал живот
Слънцето тук сякаш никога не е достатъчно. Ледовете не се топят. Нито тези в природата, нито тези между хората. Понякога е толкова сложно, а помня. Помня, когато го преживявах и аз. Отново и отново се връщам там, където започва играта и винаги завършвам по различен от предходния начин. ...

Bella17

Проза » Разкази

1.2K 1 1

Студеното време

Студеното време
- Чакай малко, ти за какъв се имаш?!
Това възмущение беше изразено от едно момиче, което беше се изправило срещу съученика си, за да го нападне. За щастие на момчето една жена се намеси.
- Писна ми от вас! – почна да крещи тя, хващайки момичето за ръката и удряйки момчето.
- Г-жо, аз ...

Dianna1

Проза » Разкази

709

Прокълнатият кладенец

ПРОКЪЛНАТИЯТ КЛАДЕНЕЦ
Сигурно над десет години не беше се отбивал. Спря на мегдана срещу дядовата си къща, запали цигара, извади апарата, направи няколко снимки на продънения покрив и тревясалия двор, изплю фаса и потегли.
Щеше да го подмине, но детският спомен го накара да натисне спирачката, да св ...

lordly

Проза » Разкази

938 19

Танцът на пеперудата

Лежах сама в хладния мрак на леглото си и си мислех, че този път няма да се справя със себе си. Многократно съм имала тежки моменти - че кой не е имал, но все съм намирала сили да вдигна глава и да продължа, намирала съм някакъв смисъл. Доскоро даже си мислех, че съм силна, и мога да се преборя с ка ...

hristam

Проза » Разкази

973 3

18+ Грешката

ГРЕШКАТА
Бях влязъл в Гугъла и го разпъвах на кръст. Омръзна ми, заиграх на шах. На входната вратата се зазвъня продължително. „Сигурно е някой приятел”.
Отворих. Пред мен стоеше петнадесет–шестнадесет годишно момиче, което лъхаше на алкохол и едва се държеше на краката. То нахълта край мен и се нас ...

korsar

Проза » Разкази

1.3K 1

Светофарна свалка

Реших да се поразходя по града. Необходимо ми беше да попътувам по задръстените улици, да погледам лицата на хората, блъсканицата, децата, бабите с бастуните. Всичко онова, което създава атмосферата на големия град. Беше ми нужно във връзка с писанието, с което вече няколко месеца прекарвам нощите с ...

snevra

Проза » Разкази

1.4K 8

Аз, фобиофобът

Евангелие от Лука 12:4-5
А на вас, Моите приятели, казвам: Не се бойте от тези, които убиват тялото и след това не могат нищо повече да направят. Но ще ви предупредя от кого да се боите: бойте се от Онзи, който, след като е убил, има власт да хвърля в пъкъла. Да! – казвам ви – от Него се бойте.
Още ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

1K

Предотвратяването-5

Беше към два и половина след обяд, когато посподин и госпожа Васа пратиха Наташа и Ана да си ходят. Сметнаха, че е добра идея и двамата с Ана излязоха от болницата. На входа срещнаха Лора и Крис, които явно са изчакали да свършат часовете за да дойдат до болницата.
Очевидно двамата с Ана не изглежда ...

Phnemonic

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 1

Петък вечер и малко след това...

Петък вечер.
Тръгваме. Най-после. Сякаш този ден никога нямаше да свърши. Ужасът на петъчните дни – работа (задължително всичката трябва да се свърши точно в петък), багаж, бързане, трафик, задръствания... Цариградско (кошмар)... Горубляне... Червено... жълто... зелено... Още малко... 60... 80... 10 ...

reinbow

Проза » Други

844 5

Колелото

Той остана сирак преди четири години. Беше малък и не разбираше защо вече трябва да живее с баба и дядо, а не с мама и татко. Не разбираше защо те го бяха изоставили. Вярно, беше болен, глух и носеше очила, но те го обичаха. Така му казваха. Една вечер излязоха да му купят лекарства и повече никога ...

gall

Проза » Разкази

1.4K 5

Книга

Забелязали ли сте какво се случва, когато отворите чисто нова книга? Започвате да я разлиствате и всяка страница се намачква, след като веднъж сте я отгърнали. Цялата книга придобива друга форма от движението на ръката ви по листите и това е завинаги. Съдържанието не се променя, но след всеки читате ...

Skrejka

Проза » Други

826 3

Диване

ДИВАНЕ
Диване съм, диване, ама на степен ента. Нали съм си турнал във фейса снимка отпреди пет и кусур години, току се залепи някоя, попишем си попишем и хайде на рандеву. Ама досега поне на снимка ще ти се покаже, ако и да е отпреди десет години, отдалече и с очила.
Тоз път – нищо и ето ме с вестни ...

lordly

Проза » Хумористична

861 8

Тайнство (Ние живите)

Тя стоеше до прозореца и пушеше. На фона на смрачаващото се небе изглеждаше красива, с разпуснати коси и нежни извивки на фигурата, почти като момиче. Но защо ли така жадно смучеше цигарата? Та току що беше изживяла няколко експлозии, които разтърсиха не само тялото ѝ, а и душата ѝ. Но Тя се беше вп ...

angelbard

Проза » Разкази

919 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Кривите огледала

Ин и Ян

ограбен живот - продължението - 20-та част

Игри на съдбата - ХХІІ

Литературни апетити

Нощувка в рая

Животът е нещо, което върви.

Пътят към Норголен

18+ Нека да бъдат щастливи

Няма заглвие

Писмо

Дяволето

Малките жестове

Фобия

Малките неща :)

Никога

В период на разпад

Настроение

Разковани дъски - 51

Когато ти е писано

Маски / Проектът Кифла

Налюби ме с думи

Битките

Една Нова година

Монолог на една девствена котка

Игри на съдбата - ХХІ

Бухтички за Трети март

Отминал живот

Студеното време

Прокълнатият кладенец

Танцът на пеперудата

18+ Грешката

Светофарна свалка

Аз, фобиофобът

Предотвратяването-5

Петък вечер и малко след това...

Колелото

Книга

Диване

Тайнство (Ние живите)

Опашка