Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Липсваш ми

Липсваш ми
(на Иван)
Липсваш ми... Винаги ще ми липсваш. И във всяка моя история - ще има част и за теб. Ще има част, в която ще можеш да се откриеш. Цял живот липсваш от мен. И това не е никак поетично. Напротив. Ужасно е и даже грозно. А вече нямам думи, с които да ти описвам как те чувствам. А и ...

lady_rose

Проза

1.3K 1

Хлапето

ХЛАПЕТО
(синопсис за кратък филм)
Бистрата, буйна, игрива и непокорна планинска река Черна Места весело подскача от камък на камък и бърза към топлите вълни-прегръдки на Егейско море. Около нея лъкатуши и кръшно се извива малка горска пътечка. Като палаво хлапе пътечката прескача реката от време на ...

svobodey

Проза

1.8K 1 8

Моята борба с журналистите

Обожавам заглавия като„Сашо Диков ще се мести в бТВ?“, или пък „Лора Караджова бременна?“. Трогва ме високото доверие, което ми гласува авторите на такива статии – чрез въпросителната форма признават, че съм близо до истината, колкото и те самите. Такова отношение посява в мен копнеж за истина, така ...

popolo

Проза

706

Млечножълто слънце

Големият прозорец в спалнята на Виктория беше с пуснати завеси.
Самата тя, лежаща от часове будна на леглото, намиращо се само на сантиметри, размишляваше в унес за това как стигна дотук. Макар и почти от три години да мечтаеше само за това, което имаше сега - апартамент в една от онези високи жилищ ...

programings

Проза » Разкази

996

Свети Валентин

Свети Валентин
14.02.2014
Побесняла тя се качи в трамвая, дори не погледна кой номер е. Просто трябваше да се отдалечи от него. Хвърли балона във форма на сърце и кутията с бонбони в ръцете му, но той все пак не си тръгна. Щом влезе застана до прозореца. Надяваше се той да е останал на спирката. Над ...

WanderlustGirl

Проза » Разкази

611

Когато договорът изтече

Новината за смъртта на Киара ме свари в банята. Часът бе осем без петнадесет, а денят петък, седми май. Разсънен от слънчевата вълна, връхлетяла през прозореца, и последвалите пръски задължителен сутрешен тоалет, настървено подсушавах ръцете си, докато констатацията за увеличилите се торбички под оч ...

smelo_sarce

Проза » Разкази

1.1K 3

Всичко било е до тук

А помниш ли, когато всичко ставаше без наше усилие? А помниш ли, когато нещата се нареждаха точно, както ние желаехме, за да ни покажат точния път, по който трябва да вървим. А тръгнехме ли по отделно всичко се нареждаше по обратния начин, показвайки и на двама ни как няма друг път и трябва, задължи ...

eliegeorgieva

Проза » Писма

1.1K

Лудата в дерето

Има една луда, която ходи в дерето, не може да не сте я забелязали, влачи крака, тътри се... Изобщо личи си, че не е в ред... Та същата тази луда веднъж се беше родила, беше преди около двайсет и шест години в някаква болница в един сив град.. Някой да ù беше казал... че ще полудее! Щеше с малките с ...

Anne_Jonson

Проза » Разкази

1.2K

Тя

Тя...
Жена, красива, последователна, амбициозна...
Разтърсваща с мисли ума на всеки дръзнал да я зърне.
Копнееща с много страст към нещата, които обича.
Жива, смела... ...

mikebelan

Проза » Други

1.2K 1

Ограбен живот - продължението - 23-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 23-та част
Когато еуфорията ни утихна и нещата придобиха нормалния си вид, попитах Вичонти:
- Какво ще правим нататък?
- На първо време ще се приберем по къщите и ще чакаме да видим накъде духа вятъра. После ще решим! ...

emo2

Проза » Повести и романи

1K 10

Духът в машината (продължение)

Третата луна се придвижваше монотонно по своята дълга орбита, около газовия гигант в далечината, като закриваше бавно остатъка от неговия силует. По нейния гладък контур пълзяха ярките лъчи на залязващата зад хоризонта звезда. Пространството беше изпълнено с виолетова светлина, бликаща със сетни сил ...

onepagelife

Проза

782 1

* * *

Дълги години учените не можели да разберат причините за масовите катаклизми на Земята, докато един ден не открили, че оръжия от чуждоземно естество причиняват всички трагедии.
Скрити дотогава планети, наобиколи земното кълбо, постепенно започнали да се открояват в небосклона. Незнайни същества обстр ...

myriame

Проза » Разкази

967 1

Арогантното му Аз

Арогантното му Аз го качи на скапания автобус, така както го свали и от полета. Шест и половина часовият му дом е тесен, но ще я намести до себе си. Тя го прави завършен клоун и той не може да рискува да я хвърли между бурканите, лекциите и чувствата, които пътниците са изоставили в багажното отделе ...

bogibo

Проза » Други

1.4K 4

Свидетели на Йехова vs. Свидетели на Хюндай

Франсоа живееше вече пета година в България и говореше свободно езика ни. Рядко използваше фамилията си л’Олоноа, защото се срамуваше от пра-пра дядо си, останал в историята като един от най-кръвожадните пирати. Баща му, дребен буржоа, се гордееше с именития си предшественик и дори кръсти първородни ...

satanas

Проза » Разкази

1.1K

Чужда работа

Мончо беше хубавец. Още от малък. Всички хубави мацки се надпреварваха да му бъдат гадже. Някои успяваха, някои си чакаха реда, но той беше с добра душа и рано или късно, обръщаше внимание и на пренебрегнатите. Така почти нямаше момиче да му бе мераклия и да не е опитало от прелестите, дарени му "от ...

Daytona

Проза » Хумористична

1.8K 7

Красиво привидение

Тя навлезе с тихи стъпки, сякаш беше котка. Лека, грациозна, черните гарванови коси се спускаха като водопади по раменете ù. Пристъпваше бавно, сякаш дебнеше. Той я следеше - изящните движения, начина по който пръстите на ръцете ù танцуваха по нежния червения воал. Кафявите му очи я изпиваха бавно- ...

Aleto12

Проза » Разкази

926

По следите на забравения Бай Ганьо

Създаденият герой от Алеко Константинов, станал впечатляващ символ на българщината, отдавна е изживял своето време. Преди близо сто години, актуален за тогавашните събития, Бай Ганьо остава в сърцата на българина със своите нелепи случки от Европа и политическите си действия в България. Но какво ще ...

Cvii

Проза » Други

1.1K

Fire and Rain 🇬🇧

Once upon a time in a town not so far away there was a girl. A girl so pretty, so smart, so kind, so strong that everyone wanted to be like her. She had the most beautiful soul. She believed in the best of people. Her name was Maya. Some people connected her name with the month may as then everythin ...

eva96

Проза » Разкази

3.6K 1

Какво да открием на тази Земя?

На перваза се припичат гълъби. Тишина и застиналост. Като камъни се изтъркулват един по един, един по един в сивия въздух на бавни коли. После политат като куршуми право надолу, докато други чистят перата си.
Не ти ли напомнят тия гълъби на нас, хората? Ние, хората, върху перваза на един бетонен жив ...

adventure1997

Проза » Други

1.3K 1

Дъждовна импресия (Из "Животът, какъвто е...")

Ние, децата, обичахме, когато вали. Бяха щастливите дни, в които не бе справедливо да ни се карат защо сме закъсняли и за мънистата кални парченца, украсили ни щедро от глава до пети. Харесвахме барабанчето от разкази на дъждовните капки по прозореца. По-късно разбрах, че съм се влюбил в дъжда такъв ...

ВТ

Проза » Други

844 1

Нещо в центъра - 2

Яго беше изненадан. Вниманието му бе изцяло привлечено върху обекта на вратата. Опитваше се да си спомни нещо за нея. Даже и най-дребната подробност щеше да му е от полза. Искаше му се поне да се сети за името. С все сили въртеше лентата от миналата вечер, която винаги свършваше на едно място – танц ...

SecondTower

Проза » Повести и романи

732

Срещи с необяснимото (30 години по-късно)

Лежах по корем върху широката спалня на полуприглушена светлина и слушах новия албум на DIO - Master Of The Moon. Но нито неповторимия вокал на Рони Джеймс, нито Блак Сабат-ския саунд бяха в състояние да ме разсеят от тежките и мрачни мисли, които като олово тежаха в главата ми. Мъката също бе засед ...

skeleton

Проза » Разкази

2K 4

Усмивката на първи май

„Да спрат фабричните комини и всеки черен труд да спре, и туй намръщено море от морни роби и робини да озари и приласкай усмивката на първи май!” - Христо Смирненски
Е, доживяхме и стигнахме и до тоя първи май! Работници, работници - колко щеш! С лопата да ги ринеш! Ама работа няма, бай Ицо-о-о, ням ...

ZAGORA

Проза » Хумористична

836 1

Философия на живота

Философия на живота
"След всяка тъмна нощ
идва по-светъл ден." - Тупак Шакур
Тъмнина. Всичко наоколо тънеше в тъмнина. Стоях неподвижно и не смеех да мръдна. Не виждах нищо. Не чувах нищо. Просто усещах присъствието си... просто съществувах. Нямаше го тялото ми. Имаше само мен.
Не усещах страх. Чувс ...

soundsanin

Проза » Разкази

1.4K 1

Началото на края - част 1

Ива нервно се вглеждаше в ръцете си очаквайки присъдата.
- Най-много седмица… може би две…- д-р Стаматов го каза някак небрежно – Все пак е нещо. Някои нямат и толкова.
Дали някога беше мислила за смъртта? Да, определено. Всеки някога е мислил за тези неща. Почива някой на твоята възраст преждевреме ...

sisi-s-i

Проза » Повести и романи

1.2K 3

Домът на ужасите (1-ва част)

ужаси
***
Книги, издателства, книжарници,... премиери, читатели, критици, пътувания,... - това са нещата, по които трябва да балансира един успяващ писател. Недостигът на свободно време и ограниченото лично пространство натежават на психиката, а в съчетание с лошите емоции заради недоволни читатели, ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.1K 12

18+ Срещи с необяснимото

Сигурно е било някъде 1974 или ' 75 година. Със сигурност още не ходех на училище, но и не бях прекалено малък.В ероятно съм бил на 5-6 години.Т ака или иначе събитията от онези дни на моя тепърва оформящ се съзнателен живот и до днес, са толкова ярко запечатани в паметта ми, че без затруднения по в ...

skeleton

Проза » Разкази

1.2K 6

“Годините набръчкват кожата, но само страхът набръчква душата”

Когато Дончо дойде в селото преди тридесет години, тогава все още младите слушаха старите какво им говорят. Кога за добро, кога за лошо, кога каквото Господ даде. Ама Господ понявга нищо не даваше – нито добро, нито лошо. Само те оставя да се люпкаш като орехова черупка в бурно море. Ама то, морето, ...

pepsi1975

Проза » Разкази

1.5K 5

Без страх! (Детското)

Оперирай се от какъвто и да било страх.
Без упойка. В съзнание. Със съзнание. Собственоръчно. Самостоятелно. Сама.
Проблемът е, че всички ги е страх. Това е единственият проблем.
Трябва обаче, да е пълно безстрашие. За беда, ще има много загуби в определени моменти, но няма как друго яче.
Дори да зн ...

selene727

Проза » Други

823 5

Козунаци

Мразовит обяд, Велики четвъртък е. Пред пекарната на улица "Иван Асен" се вие опашка от хора. Яйцата са боядисани и сега всички се замислят за другата важна част от празничния обяд - козунака. Късметлии са тези, които са вътре на топло в пекарната, останалите мръзнем под дъжда. Едрите капки сякаш ра ...

EllyBelly

Проза » Разкази

665

Страшничко, а?

Добре! Затвори очи! Сега си представи, че него вече го няма. Че вечно пръснатите му вещи и дрехи са в друг дом. Че нечия друга паста за зъби забравя отворена. Че някоя друга гледа така, както гледа теб. На друга се усмихва и нея прегръща така, сякаш ей сега светът ще свърши. Нея целува, останал без ...

deepimpact

Проза » Разкази

1.3K 4

Трудността да си намериш тема - споделяне от една млада и смела писателка

Сядаш на стола. Празният бял лист лежи пред теб. Толкова бял и чист, като пухкав сняг. Докосваш го, дори го галиш – съвършен е. Той те чака, чака да излееш в светлото му пространство въображението си. Знаеш какво трябва да направиш – да го изпъстриш с чертички, ченгелчета, заврънтулки... дори и петн ...

velislava111

Проза » Разкази

1.5K 4

Тъжен празник

Събудих се от липсата му. Болезнено, задушаващо събуждане. Пред очите ми - неговият образ, а в главата ми името му кънти и разпилява всичките ми мисли, като ураган и не ми позволява да мисля за нищо друго, освен за него...
През последната година се случваше все по-рядко да имам такива утрини. В дни ...

Rabellaa

Проза » Други

704 1

Ще съм една малка Вселена...

Попитаха ме кого бих желала да бъда: огън, земя, вятър или вода.
Но аз искам всичко.
Искам да бъда огън. Да създавам пожари в хората, да ги изпепелявам и от тях да остава тънък, почти невиждащ се прашец. Да изгарям сърцата им, да топля ръцете им, да създавам усмивки покрай лагерните огньове. Да съси ...

blass-dinge

Проза

1.2K 1 2

Невежество

Кратун беше късоглед. Шофираше припряно и със самочувствие, отнасяйки се с пренебрежение към останалите.
На шосето точно срещу тях в далечината се появи тир.
В тяхното платно.
– Идва тир! – се чу от съседната седалка.
Кратун беше късоглед. ...

LyubovMironova

Проза » Разкази

687 1

Не можеш да се извиняваш

Пак ми се предаде, Ейнджъл.
Пак ми падна във краката,
но не смееш да признаеш
колко страда от вината.
Казваш, Ейнджъл, настрана си, ...

margomkxd

Проза » Други

1K

Ограбен живот - продължението - 22-та част

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 22-ра част
Излязохме на двора и свалихме качулките от главите си. Налапахме по една цигара и аз извадих запалка. Когато поднесох огънчето към лицето си, забелязах, че ръката ми трепери. Доста напрежение бях насъбрал в себе си през този изпълнен с динами ...

emo2

Проза » Повести и романи

1K 7

Защото няма мен, когато няма теб

Някога някой казвал ли ти е колко прекрасен си като спиш? Дори и да не те виждам, си те представям. Винаги, когато ми кажеш „лека нощ”, си представям как си лягаш, затваряш очи и се потапяш в някой хубав сън, където животът ти е точно такъв, какъвто го искаш и надявам се – аз съм някъде там сред кра ...

eliegeorgieva

Проза » Други

880 1

Превоз

Кой?
Данчо Койчев ли?
Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, ...

Hordalendingen

Проза » Хумористична

1.2K 3

Пусто

Едно такова пусто, недовършено, като да започнеш история на последния ред на страницата или да я завършиш на първата на нов лист. И дъждът не помага. Не отмива, не носи чистота, не носи нищо ново освен прах във въздуха. Пусто. И на улицата няма никой. А е рано, няма 11. И на светофара му е самотно. ...

thesadprince

Проза » Разкази

602

Проза и разкази от съвременни български писатели

Липсваш ми

Хлапето

Моята борба с журналистите

Млечножълто слънце

Свети Валентин

Когато договорът изтече

Всичко било е до тук

Лудата в дерето

Тя

Ограбен живот - продължението - 23-та част

Духът в машината (продължение)

* * *

Арогантното му Аз

Свидетели на Йехова vs. Свидетели на Хюндай

Чужда работа

Красиво привидение

По следите на забравения Бай Ганьо

Fire and Rain 🇬🇧

Какво да открием на тази Земя?

Дъждовна импресия (Из "Животът, какъвто е...")

Нещо в центъра - 2

Срещи с необяснимото (30 години по-късно)

Усмивката на първи май

Философия на живота

Началото на края - част 1

Домът на ужасите (1-ва част)

18+ Срещи с необяснимото

“Годините набръчкват кожата, но само страхът набръчква душата”

Без страх! (Детското)

Козунаци

Страшничко, а?

Трудността да си намериш тема - споделяне от една млада и смела писателка

Тъжен празник

Ще съм една малка Вселена...

Невежество

Не можеш да се извиняваш

Ограбен живот - продължението - 22-та част

Защото няма мен, когато няма теб

Превоз

Пусто

Опашка