Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Студ в Мадрид (III. 3. Дона))

Трета част
III
Дона
–Нали ще ми държиш таблета, мамо?
Дона пъхна тънкия таблет в бездънната си торба, която носеше безропотно на рамо. Детето изтича напред и залепи чело на една пролука във вратичката, скована от тънки дървени летвички. Над нея пъстрееше голям надпис „Забавление във Фермата“. Добре, ...

bojilova1

Проза » Повести и романи

968 1

Остани си със здраве

Пустата му Гана! Ходи, ходи и все не знае къде ходи. Скита се като гламава и обикаля кошовете. Няма ли си дом, тая жена, бе! Разправят, че на времето била една от най-богатите жени в квартала. Знаете ли как е забогатяла, а? Станала кредитна милионерка. Пари, коли, магазини със супер стока. Ама на ти ...

mari45

Проза » Хумористична

1.6K

Мъртвец

Искам да избягам,
де се събудя от този кошмар,
да изкрещя,
да мога просто да избягам
от всичко това... ...

BeautifulGrotesque

Проза » Други

988 3

Децата на Истанбул II

Отново станах самодива и изгубена тичам през полята. Но всъщност търся по целия свят, надлъж и шир, да събера разпилените парчета от себе си. Дали са долу в подземното царство, или горе в небесата? Какво съм аз – Бог, човек или животно? Опитвам се да разгранича гласа на душата от този на духа, но ка ...

jasmine

Проза » Повести и романи

1K 1

Неразбраният мъж

Не знам защо жените се имат за много сложни и неразгадаеми откъм емоции и преживявания особи, толкова, че видите ли, ние, елементарните мъже, не можем да ги разберем! А нас много ни разбират! Щото те, жените сложни и задълбочени, а на нас акъла и съсредоточеността ни събрани между краката. Това пак ...

latinka

Проза » Хумористична

1.1K 7

18+ Ограбен живот - трета част

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - трета част
След една приятно изкарана вечер на кръчма, същата тази, в която Нора ме заведе на първата ни среща. След дългата целувка пред таксито, което трябваше да я откара до тях, след като се разбрахме, че на следващата вечер ще се видим в барчето, аз се прибр ...

emo2

Проза » Повести и романи

1.8K 11

Събиране на задълженията

Когато отвори очи, Милена видя групичка мъже и жени, облечени в бели престилки, които се суетяха пред някаква футуристична на вид апаратура. После нещо избибка и всички се обърнаха към нея. В този момент осъзна, че от носа и устата ù излизат пластмасови тръбички. Стресна се. Зачуди се как се е озова ...

Ambrouse

Проза » Разкази

827 4

Прашинка спомен

Онзи ден на улицата се сблъсках с някого. Не обърнах внимание и му се извиних, като едва долових ъгълчето на очите му, едва погледнах в тях. Това "едва" беше достатъчно да намразя и този ден, и този непознат, и това извинение. Очите, в които погледнах, наподобяваха син цвят - някога са били сини, до ...

IncredibLe

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

827 2

Възкресение

Изобщо не разбрах как стана.
Може би защото се бях разсеяла – говорех по телефона. Може би защото беше дъждовно и видимостта не беше добра, а пътят – хлъзгав. Може би бях превишила скоростта, защото по принцип съм малко нервна, когато шофирам.
Усетих само силния удар отпред и последното, което видях ...

hristam

Проза » Разкази

979 3

Влюбването

Музиката, алкохолът наоколо и димът от многото изпушени цигари... Прохладната лятна нощ промени живота на Анастасия коренно... Но откъде можеше да знае това невинно и младо момиче какво го очаква, нима можеше да се предпази от непознатото...?
След тази среща невинното сърце на Анастасия заби по разл ...

sex_kriska

Проза » Други

1K

За нея (продължение)

- Много скоро ще разбереш. Много скоро всичко ще разберете. Всички...
Замълчах за миг. Чувствах се някак си объркана от този отговор. Исках да знам много повече от това. Исках да знам много по-конкретно. Дали нещо ме грози. Дали грозеше всички ни. И каква беше причината тя да избяга от реалността. Т ...

puntina

Проза

1.3K 1

18+ Ограбен живот - втора част

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - втора част
Прибирах се от работа доста по-късно от обичайното време, когато видях пред вратата на бар”НИКО” на един стол да седи Нора и да ме следи с очи. В този момент се притесних малко, защото за пръв път се засичахме без до нас да има и други хора, но после с ...

emo2

Проза

1.4K 13

Вярвам, защото боли

Аз вярвам в любовта. Да, все още, аз вярвам, макар сърцето ми да бе разбивано на части и очите ми да са се давели в сълзи. Самотата ме обгръщаше, чувствах само студ и празнота, обсебващи до неузнаваемост те ме потискаха, свалиха усмивката от лицето ми за много дълго време.От всяка глътка въздух ме б ...

xteahx

Проза » Други

985 1

Винаги си в сърцето ми...

Колко често си мислите за мъртвите си близки? Колко често си спомняте аромата им, усмивката им? Още ли пазите в сърцето си всеки един миг, прекаран с тях? Все още ли ви липсват? Познавам болката от загубата и знам, че нищо не би могло да излекува раната, нищо не би могло дори да притъпи ужасяващата ...

Tifa

Проза » Разкази

1.1K 1 1

Думите, за който все не намирах време, мамо...

Не помня да те е нямало или да има нещо преди теб! Най-ранният ми спомен, най-чистият – това си ти. И нищо на света не би могло да развали връзката между майка и дъщеря. Винаги си била до мен.. но уви, дори думата „винаги” е малка, за да опише времето си отделила за мен. Когато Аз самата не вярвах в ...

krasitoo

Проза » Други

1.2K 1

Ограбен живот - част първа

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман
Жанр - криминален
,,Когато понякога казваме,
че не съжаляваме за миналото си,
ние се опитваме да оправдаем нашето бездействие,, ...

emo2

Проза

1.5K 1 14

Комуникации

Семейство Пенчеви се караха рядко, но когато се караха, ставаше страшно, най–вече за съседите, които не бяха свикнали да слушат викове със сила над сто децибела. Не че Калоян Пенчев и жена му Албена не се обичаха. Напротив, много се обичаха даже, просто бяха твърде различни по характер и темперамент ...

Ambrouse

Проза » Разкази

1K 4

По мед и масло

Зажаднял за работна среда, в която сам да съм си шеф, реших да започна собствен бизнес. Взех под аренда тоалетната на пазара в Люлин, сложих транспарант над входа „Последен напън“, седнах отпред и зачаках оборот. Първият ден направих 3 лева, вторият – 2!! Откъдето и да го погледнеш, пълен провал. То ...

popolo

Проза » Хумористична

899 7

Среща

Апатия Патова е цялото ми име.
...
Приятно ви е? Не ме ли познахте? Срещали сме се!
...
Не сме се? ...

tsveti4ka

Проза » Разкази

1.1K 2

Затруднението на Бог

Когато края на света стигна до ръба си,
геноцидът го бутна откъм гърба, смеейки се –
радваше се, че му е сложил края.
Дъното, посрещна края с ново начало,
а геноцидът, се разтвори в пустотата на пространството, ...

kasius

Проза » Други

830 1

* * *

Един човек ми каза, че ако не говоря с теб и
не ти кажа какво чувствам, ще започна да
си говоря сама и сама себе си ще унищожа!
След това си помислих, че не искам цял живот
да си задавам този глупав въпрос, чийто отговор ...

maraya94

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

748 1

Празник в древния Тримонциум

Празник в древния Тримонциум
Ооо! чудна нощ и дали не сънувам, и денят ще да тури край на моя сън. Две думи още мили мой Катанецо и после лека нощ. Ще се видим догодина във Вакарел.
Древен град на три тепета, Тримонциум! Джамбаз тепе, Небет тепе и Таксим. Град познал победите на Филип Македонски/ са ...

gudman

Проза » Други

1K 9

Модерато кантабиле

Модерато кантабиле
Теменужена вечер беше обгърнала многовековния град. Скалите на шестте тепета отдаваха събраната през деня топлина, а лек полъх приятно галеше лицата на тези които се разхождаха из градския парк. Дървета и храсти облекли новите си летни премени се кипреха около асфалтираните алеи в ...

gudman

Проза » Разкази

899 4

Дебатът

– Видя ли ги тия бе, какви глупости дрънкаха? – каза Стамат, докато вадеше пижамата си от гардероба. – Нямало, разбираш ли, еволюция, ами животът се бил зародил от някакъв разум!
– Звучеше логично.
Мъжът затвори вратичката и се извърна.
– Че кое му е логичното? Ти как си го представяш този разум? До ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

1.2K 8

Прекалено "по човешки"

Твърде много време прекарваме в страхове. Дали ще стане това, дали ще се разболея от онова, ами ако еди-какво си се случи?...
Твърде често мислим за лошите неща, които ни връхлитат и забравяме, че този, „лошият“ живот, е същият, който ни е донесъл и безброй хубави мигове.
Твърде много се оплакваме, ...

Melissa

Проза

1.2K 1

Момина крепост

Вече три дни валеше, без да спира. Водата на реката, на брега на която бяхме разпънали палатките си, се чуваше как приижда от върха на планината с глухо, заканително бучене. Камъните, които реката влачеше по пътя си, се търкаляха и огласяха със страховито ехо планинските клисури. Тягостно мълчание и ...

duffmckagan

Проза » Разкази

737

Падналият ресторант

Падналият ресторант
- Не е ли забранено да влизаме тук?
- Ти как мислиш?
- Мисля, че поне трябваше да си вземем фенерчета, щото така...
- Трябваше, но не взехме. Хайде да вървим. Ще ти хареса, ще видиш. ...

azazel

Проза » Разкази

2K

Гладната мечка

Далеч от шума на едно средно голямо градче, на няколко километра от покрайнините му се намирала една обширна и гъста гора. Там гъмжало от живот. Имало всякакви горски животни, като започнем от най-малката буболечка и насекомо до най-големия горски звяр. Както в града, така и из цялата шир на гората ...

lev

Проза » Разкази

1.2K 1

Трета част

Цял ден бе така. Тя седеше и мечтаеше за неговите обятия, а не знаеше за какво си мисли той. Беше несигурна. Хората обичаха да я натъжават и да я оставят сама. А тя толкова мразеше да е сама. Винаги преживяваше самотата много тежко. Та нали затова се бе променила...
Дойде време той да заминава. Не у ...

forgetme

Проза » Разкази

808

Може би някой ден ще махна оковите си

Има ли нещо, което ви държи на едно място? Нещо, което ви пречи, дърпа и притеснява? Като ледени, стоманени окови около китките ви, вашите собствени страхове придобиват материална форма. Самовнушаваме си разни неща, плашим се от тях до такава степен, че виждаме нашите собствени обвинения към себе си ...

xteahx

Проза » Други

1.3K 5

Когато вали

Когато вали
Отскоро имам блог. Направих го, защото ми се иска да споделя мнението си с повече хора и да получа техните коментари. Естествено, мечтая си да имам група от фенове, които с нетърпение да чакат всеки следващ постинг. Това, а също и тръпката да споделям лични работи с непознати хора ме кар ...

Arogarn

Проза » Разкази

1.2K

Когато започнах да виждам

Очите ми – те са моето проклятие.
Не, нямам предвид, че са от онези, дето урочасват. Различно е, понякога си мисля, че е по-страшно.
Случи се малко преди развода, когато жена ми ми каза, че ме напуска. Бяхме заедно повече от осем години, и си мислех, че сме щастливи. Странно, как хората се самозаблу ...

hristam

Проза » Разкази

1.1K 6

Комарджията- I 56- 64

56.
Прекръсти се три пъти с поклони и отвори втората преграда, откъдето извади кадилницата и металната кутия с Антиминса. Извади го и го разгъна на масата, така както се разгъва в определено време на богослужението преди литургия. Където и да се постави Антиминсът играе ролята на олтар, затова цар С ...

ludobile

Проза » Повести и романи

1.9K 1

Спомен

Дали си само спомен или илюзия, кой знае? Може би, дори нереален, защото изглеждаш съвършен. Блед, обвит в мъгла, прекалено далечен и същевременно толкова близък. Изгарящи черни очи, изпиващи ме с внимателен поглед през прозрачно було мъгла. Желание, страст, мъка, тъга, преплитат се в шарена нишка, ...

Aleto12

Проза » Разкази

863

Инструкции за съобразително провеждане на протест

Поради напрежението около нарастващите протести и недоволството около организацията им, предлагам да се изготвят стриктни указания и графици за успешното им провеждане. Целта на подобно упражнение е, за да не се затруднява движението по улиците в центъра на столицата и за да не се възпрепятства полз ...

heliclosethedoor

Проза » Хумористична

831

За нея

Тя седеше под бледото отражение на лунна светлина в стаята. Беше разгърнала пред себе си тетрадка с нещо написано. Почеркът изглеждаше размит и грозен, сякаш някой беше нахвърлял мислите си набързо.
Беше толкова красива, когато я гледах отстрани. Дори не смеех да трепна. Разпилените ù коси се спуска ...

puntina

Проза

1.7K 2

Студ в Мадрид (трета част) II Мара

Студ в Мадрид
Трета част
II
Мара
Мара излезе от изхода на метро Монклоа и разпъна чадъра. Делян ѝ беше казал да хване автобус до болницата, но нямаше смисъл да чака само за една спирка и да се чуди къде да пъха сгънатия мокър чадър. Една разходка под ситния дъждец щеше да ѝ дойде добре след близо ос ...

bojilova1

Проза » Повести и романи

977 3

Целувка

Бяха заедно в стаята. Имаше доста хора и той леко докосна крака ù с ръката си. Погледна я и каза: „Ела да ми правиш компания за една цигара”.
Те стояха двамата на терасата и усещаха студения полъх на вятъра нежно да ги обгръща в смразяващата си прегръдка. Той пушеше цигара и се беше облегнал с рамо ...

mimoza

Проза » Разкази

1.2K 1

Един ден от живота на Тина

Внимавай много,
когато разплакваш жена,
защото Бог брои сълзите ù!
- Обуй си кафявите обувки!
- Велурените ли? ...

esenna

Проза » Разкази

1.3K 3 2

Комарджията - I 43- 55

43.
Думите са жалък и несъвършен инструмент, с който може да се изрази изблика на радост, обхванал Николай и в миг изпращайки го на “седмото небе” (за което ще ни разкаже в една от книгите си), когато под съпровод на тимпани и победния рев на тромбон, “мидата” се отвори и от нея на бял свят се появи ...

ludobile

Проза » Повести и романи

1.1K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Студ в Мадрид (III. 3. Дона))

Остани си със здраве

Мъртвец

Децата на Истанбул II

Неразбраният мъж

18+ Ограбен живот - трета част

Събиране на задълженията

Прашинка спомен

Възкресение

Влюбването

За нея (продължение)

18+ Ограбен живот - втора част

Вярвам, защото боли

Винаги си в сърцето ми...

Думите, за който все не намирах време, мамо...

Ограбен живот - част първа

Комуникации

По мед и масло

Среща

Затруднението на Бог

* * *

Празник в древния Тримонциум

Модерато кантабиле

Дебатът

Прекалено "по човешки"

Момина крепост

Падналият ресторант

Гладната мечка

Трета част

Може би някой ден ще махна оковите си

Когато вали

Когато започнах да виждам

Комарджията- I 56- 64

Спомен

Инструкции за съобразително провеждане на протест

За нея

Студ в Мадрид (трета част) II Мара

Целувка

Един ден от живота на Тина

Комарджията - I 43- 55

Опашка