Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Танцът

Танцът е като буквите, с които е изписано името му. Изящен, леко наклонен, изписан от невидимо перо като с магия, съвършен до лудост. Хипнотичен е, завладяващ. Разпалва душата, а след това огънят остава да тлее, дълго след като музиката е вече минало. Ритъмът отговаря на ударите на сърцето ти, мелод ...

Dess-troyer

Проза

2013-04-14T12:54:51+03:00 1K

Нов обществен договор

Гласувайте с бюлетина номер 69!
Ние ще ви даваме устно празни обещания,
а вие, към майките ни, ще връщате орални "благопожелания".

mihri61

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2013-04-13T20:23:50+03:00 795 2

Изневяра!

Когато дойде да ме искаш, пак ли не знаеше? Ами
когато се сгодихме, пак ли не знаеше? А когато плачех
на рамото ти, защото знаех, че в живота ти има
друга жена? Как можа да ме предадеш по толкова
долен начин? Нямаш право да плачеш! Сам си си ...

maraya94

Проза » Други

2013-04-13T20:22:27+03:00 767 1

С БДЖ: дотам и обратно

В един ужасен зимен ден ми се наложи да се прибера до родното си място. Работата, която трябваше да свърша, беше спешна, и за мое голямо съжаление всичките автобусни билети бяха разпродадени. Оставаше ми само един избор – един колкото легендарен, толкова и зловещо-примитивен транспорт – БДЖ. Никога ...

xpired

Проза » Хумористична

2013-04-13T15:48:34+03:00 1.5K 6

Писането е лудост

Нима всеки, който има необятно въображение е луд?
Онзи, който има талант, не може да избяга от съдбата си да пише, да тръгне по пътеката на оная луда страст, където утоляваш жаждата си, подреждайки разпилени мисли. Този безумен порив да подредим себе си, ни кара да опознаем вътрешните си светове. То ...

Aleto12

Проза » Други

2013-04-13T14:35:21+03:00 968 1

Аз - това си ти

Направи ми впечатление ник нейма – „аз-това си ти”. Хм, усмихнах се мислено, всеки с номера си. И веднага получих в отговор едно усмихнато личице.
Е, добре, помислих си, и аз обичам да се шегувам, така че, защо да не разменим няколко сладки приказки и да не се поопознаем. Тогава започнаха изненадите ...

hristam

Проза » Разкази

2013-04-13T14:13:31+03:00 1.1K 4

Приятелка

Приятелка
Понякога тъжна.
Понякога щастлива.
Това си ти!
Макар и понякога да не ти личи! ...

Haruka

Проза

2013-04-13T13:53:37+03:00 744 1 1

Убийство

Запъхтян затръшва вратата зад себе си, обляга се на нея и се свлича на пода. Ръцете му са покрити с кръв. Понечва да покрие лицето си с тях, но се отвращава: от кръвта, от себе си. Виновен е, отне живот, а оръжието си захвърли в съседната стая. Иска да избяга и физически и психически. Не е вярвал, ч ...

heliclosethedoor

Проза » Хумористична

2013-04-13T13:51:16+03:00 771 3

Поетично нали?

И знаеш ли кое е най-поетичното в случая? Това е, че не знам дали въобще някога ще мога да обикна някой друг... Колкото и странно да звучи, с цялото ми същество осъзнавам, че той е любовта на живота ми, онова уникално и единствено по рода си чувство, което не те напуска никога, което живее в теб зав ...

pRiNsTi

Проза

2013-04-13T13:27:15+03:00 765 1

Зеления топаз - 21

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Изминаха три дни. Мич работеше в гробницата. Бе изследвал всички гробове. Препрочиташе легендата вече за стотен път, но не можеше да определи местоположението на саркофага на Пролот Велики. Изкачи се по стълбите и мина пред олтара. Тогава я видя. Стоеше на входа на храма и го оглеж ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-13T12:41:33+03:00 1.1K

Унищожителят

Звуците на сирените бяха пронизващо силни, а паниката, която караше сърцата на хората да бият ужасно бързо, се разнасяше напосоки. Киселинни облаци капеха над мъртвата земя и изгаряше и последното. Ангелите падаха като капки от небето, падаха и се пръсваха от силната бързина, белите им криле бяха бо ...

nekro

Проза » Разкази

2013-04-13T10:42:23+03:00 939 1

Граничен контрол

ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ
Беше около три часа сутринта, когато станцията на Радо изписука.
- Радо, имаме най–вероятно самоубийство на войник на граничния контрол в Драгоман. Събирам оперативната дежурна група и ще дойдат да те вземат – съобщи му дежурният офицер.
Тръгнаха към четири, следовател, съдебен лека ...

fric65

Проза

2013-04-13T10:36:58+03:00 951

Куфарчето призрак

Банковият касиер най-после се реши да отиде на зъболекар. Към обяд зъбоболът му стана нетърпим. Започна да се разсейва, бузата му се наду като балон, а усмивката към клиентите беше недотам свежа и вече наподобяваше мазната гротескна гримаса на изнудвач. Заплашваше го реална опасност да направи фатал ...

marinax

Проза » Хумористична

2013-04-13T10:30:13+03:00 1.2K

Ретро роман 7

Глава седма
Радослав се въртеше в леглото по цели нощи. Сънят бягаше от уморените му клепачи. В душата му бушуваше отеловска ревност и любовна мъка. През тези безсънни нощи беше разбрал жестоката истина, той беше влюбен. Авантюрата с Мила не беше само физическо привличане, а нещо много по-дълбоко, к ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-04-12T02:45:24+03:00 917 1

Антология на смъртта

Част І
В този слънчев пролетен ден никой не подозираше, че една млада жена бе решила да стигне до края. Но не за да започне на чисто и не за да положи поредното "ново" начало. Решила бе да стигне до онзи край, към който всички ние сме се устремили от мига на своето раждане. Като малки прашинки, разп ...

VenY

Проза » Разкази

2013-04-11T21:47:39+03:00 1.2K 1

Тя (целият разказ)

Вървеше към колата и усещаше тялото си. Усещаше твърдите си бедра, стегнатото си дупе, токовете, които ритмично отмерваха крачките и я правеха да изглежда още по-сексапилна. Тя го знаеше. Знаеше, че дългата ù коса се развява след нея, чувстваше аромата ù. Нарочно не закопча дългото тънко палто. Тяло ...

Endlesss

Проза » Еротична

2013-04-11T18:55:42+03:00 5K 6

Щастлив омлет

Необходими продукти:
Три яйца от щастливи кокошки
Натрошено краве сирене от усмихнати крави
Развеселен червен пипер
Кикотеща се чубрица ...

popolo

Проза

2013-04-11T18:19:47+03:00 900 1 5

* * *

Имало едно време едно малко момченце. Това момченце си имало всичко. Това момченце обикаляло улиците само, качвало се на високо и по цял ден бягало от всички, но всъщност бягало от себе си. То се страхувало, страхувало се да бъде обградено от хора, защото хората не го разбирали. Те не разбирали него ...

Familytree

Проза » Разкази

2013-04-11T17:42:52+03:00 855

Зеления топаз - 20

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
Мич се бе улисал в работа. Не разбра кога е станало вечер. Усети, едва когато се мръкна. Трябваше да тръгва.
- Ако искате, останете да спите при нас. Вече е късно да се прибирате.
- Не бих могъл да Ви притеснявам... - Мич си мислеше, че трябва да види Боби. Но пък можеше и да я чуе ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-10T21:08:01+03:00 1.1K

Разковани дъски - 28

Като почна да хъркам и се включват алармите на колите чак от блока отсреща...
Съдбата остави върху него своя отпечатък. От среден пръст.
Едно от условията за пълноценен секс е да си буден...
Кучето, дето го изстреляха руснаците в космоса, стана "Герой на социалистическия труд", а китайското - "Герой ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2013-04-10T20:51:31+03:00 1.7K 6

* * *

Депресия... Онази творческа, обсебваща, мрачна депресия и тежката музика, която някак смазваше съзнанието. Дали щастието не се състоеше в апатията към външния свят... Дали не беше по-добре да не бъдеш докоснат от хората и по този начин да запазиш вътрешния си мир. Тя стоеше мрачна, както винаги, и ч ...

Vergilii

Проза

2013-04-10T10:13:50+03:00 521

Обич

– Здравей, Жоре, нали си носиш такъмите? – Добри махна на новодошлия от верандата, надигна се тежко и тръгна към портата да посрещне госта си.
– Разбира се, нали за риба сме дошли, накъде без тях?
Младият мъж се протегна, здрависаха се, разтовари багажа от колата си и двамата прекосиха двора.
– Знам ...

malkiatprintz

Проза » Разкази

2013-04-10T09:00:17+03:00 1.2K 11

Червеният свят

Със сигурност всичко беше червено, да, ярко червено, което сякаш ме караше да се чувствам като че ли не бях тук, на земята, на някой друг свят с ярко червено, не видях никого, но като някакъв инстинкт, трябваше да мисля, да мисля и да се изгубя някъде в червената мисъл. Имаше и леко черни петна, кои ...

nekro

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-04-10T08:42:09+03:00 1.2K

Една единствена любов...

Не знам защо пиша това... Може би защото имам нужда да излея всичката тази емоция,която се е събрала в мен. Искам да
споделя всички тези приятни чувства, които вече втори месец изпълват деня ми с щастие и душата ми с радост.
Преди да ми се случи това, животът ми беше изпълнен с гадно, мрачно еднообр ...

Cvetence96

Проза » Разкази

2013-04-10T08:26:23+03:00 811

Неосъществената мечта

Неосъществената мечта
Голям и студен град. Тъмните облаци властваха на небето. Природата плачеше от мъка. Сивотата беше превзела всичко.
След дълго и неприятно пътуване, малко след зазоряване стигнах до огромното селище, което обаче беше пусто. Независимо от средата, аз бях положително зареден. В ръ ...

Armaga

Проза

2013-04-09T21:44:20+03:00 1.3K 1

Реалното щастие

Въобще не разбрах откъде се взе това момиче.
Бяхме голяма компания и в едно шумно заведение празнувахме рождения ден на приятелче от групата. Аз обикновено здравата се наквасвам и почвам да се свалям наред и да ръся простотии. Цар съм просто, грешка нямам! Да, ама още не бях стигнал тая фаза, а може ...

hristam

Проза » Разкази

2013-04-09T21:02:02+03:00 945 1

Ретро роман 6

Глава шеста
Радослав едвам дочака вратата да хлопне зад отиващата на работа Теодора, облече набързо халата и почука на вратата на Мила. Никакъв отговор. Почука втори път малко по-силно, но резултатът беше същият. Натисна бравата, вратата се отвори безшумно и пред очите му се ширна светлата, празна с ...

gudman

Проза » Повести и романи

2013-04-09T13:42:52+03:00 937 4

Заушка

Подозирам, че от доста време Любовта - тази, която е имала за задачата персонално да отговаря за мен, се беше разболяла от заушка. Нали го знаете онова заболяване, при което се подуват слюнчените жлези пред ушите? То може да доведе до импотентност, но също и до загуба на слуха. Как иначе да си обясн ...

670301

Проза » Други

2013-04-09T09:51:07+03:00 781 1

Раковината

Лида идваше тук често, в продължение на три години. Не, всъщност от три години идваше тук всеки ден. Всеки ден едно и също. Ставаше час, час и половина по-рано за работа и идваше първо тук. На тяхната улица. Тя вече не е тяхна, но си остана тяхна. На семейството ù. На проклетото или прокълнатото ù с ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2013-04-07T19:02:57+03:00 1.5K 7

По цял свят

Той влезе задъхан в малкия самолет. В последния момент се освободиха места за този чартърен полет. Имаше само две места. Едната свободна седалка беше до някакъв луд, който се клатеше напред-назад и пееше дрезгаво под нос. Другото свободно място беше до най-грозното момиче, което беше виждал. Цялото ...

marinax

Проза » Хумористична

2013-04-07T19:00:20+03:00 1.3K 5

Зеления топаз - 10

ГЛАВА ДЕСЕТА
В болничната стая Боби вече не я свърташе. Ръката я болеше, но не бе и болка за умиране. Защо продължаваха да я държат още?! И като че ли в отговор, на вратата се почука.
- Да? - нетърпеливо извика тя. Тогава в стаята влезе принцът. - Ваше Величество?! Не Ви очаквах...
- Надявам се, Ви ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-07T16:29:19+03:00 969

Птицата

Не разбрах кога точно започна да се появява на прозореца. Птица като птица – средно голяма, почти изцяло черна, с няколко светли пера. Не разбирам много от птици, така я взех за някоя от прелитащите наоколо гугутки, и не ù обърнах особено внимание.
По едно време ми направи впечатление, че идва винаг ...

hristam

Проза » Разкази

2013-04-07T13:55:01+03:00 975 7

Три куршума отмъщение

Част 1
Отворих очи. Започва се. Станах от скърцащото легло и влязох в банята. Днес щеше да бъде специален ден и трябваше да се приведа в приличен вид, доколкото беше възможно. Сресах се и измих това, което беше останало от зъбите ми. Хвърлих един поглед в счупеното огледало над мивката и този път ми ...

moody

Проза » Разкази

2013-04-07T12:00:10+03:00 1.7K

Въже от тръни

1.
Усещаше вътрешна тежест.
Цареше тишина.
Мрак... и после трясък.
Усети болка, която прониза цялото му съществуване. Премина през всички фибри на състоянието, което обитаваше. Преминаваше през нещо меко, хрущящо и кърваво. ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2013-04-07T10:07:36+03:00 884 2 1

Обезумелите ангели и кафявите призраци_4

6.
За щастие на Винкел и на останалите, Чичарита не беше изпаднала през черната дупка. Тя обикаляше, въртейки се в орбита, по Хоризонта на събитията.
Дупката бе с диаметър от двадесет метра.
Самият феномен беше прихванат в някакъв син мехур, който го обграждаше и явно му пречеше да се разраства, да ...

presian_penchev

Проза » Разкази

2013-04-06T15:50:04+03:00 1.3K

Сърничките

Веднъж, на един лов, излязохме една по-малка група. Всички други трябваше да се разположат на пусия, а моята задача беше да отида през няколко долчини по-нататък и там да пусна кучето.
След което и сам да вървя през гората към пусията, та ако мога и аз да подплаша някакъв дивеч към тях.
Отидох на мя ...

Ангар

Проза » Други

2013-04-06T12:59:49+03:00 791 1

Денят, в който се родих

Денят, в който се родих, нямах нищо. В деня, в който се родих, видях Земята. Малките човечета, които търсеха смисъла на живота си, човешките въпроси и това, което ги връщаше обратно към душевната смърт, нещото, което те кара да гниеш в тялото си, което влачеш всеки ден, о, да, това беше човешката ом ...

nekro

Проза » Други

2013-04-06T12:04:27+03:00 991

Зеления топаз - 18

Пристигна, като че ли по-бързо от преди. И отново затаи дъх пред величието на древната постройка. Посрещна го същият монах.
- Добре дошъл. С какво мога да бъда полезен?
- Като за начало смятам, че трябва да се заема с камъка. Но не зная къде да го търся. Ще се заема отново с надписите.
- Ако Ви потр ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2013-04-06T11:38:34+03:00 1K

До истинските приятели...

В живота има много тежки моменти, но хората, които ни помагат да ги преодолеем, са приятелите... тези тъй истински приятели, които правят всичко за нас, само и само да ни видят усмихнати след труден период, в който сме били умряли и те толкова истински се опитват да ни съживят и да ни покажат хубава ...

ChristiyanIvanov9861

Проза

2013-04-05T15:59:28+03:00 797 2

Приятно пътуване

ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ
(Един страшно криминален разказ)
Отворих вратата на купето. Вътре се гушеше един-единствен пътник. Поздравих небрежно, като му хвърлих бегъл поглед и седнах срещу него. Пътуването се очертаваше приятно. Красиви гледки на планини и поля, които се нижеха през прозореца и един културен ...

marinax

Проза

2013-04-05T15:55:44+03:00 1.3K 6