Проза и разкази от съвременни български писатели
Окъс(н)ели разкази -19. Старата къща. Част пета.
Б.
Гайдата е отново надута и...”Стига ми са, момне ле, навдигай...Барем да не та познавам, чийна си мори дощеря...”- Баритоново оглася кухнята отец Никола. Имам закачени чанове на една греда отсреща... Като гледам- гото ...
Студ в Мадрид (IV. 2. Мара))
II
Мара
Колоната деца пресичаше земния път, по който вървеше Мара. Истинска жива бариера, толкова необичайна, че тя се спря, за да ѝ се порадва. Малчовците маршируваха в редички по трима-четирима. Коленцата им се повдигаха високо, а босите им крачета тупаха с такова вдъхновение по пръс ...
18+ Ограбен живот - десета част
Пушихме цигара след цигара и чакахме нещо да се случи, но за съжаление усилията ни не се увенчаха с успех и някъде към два часа се прибрахме в мотела, като преди това Светльо не пропусна да запише адреса и номера на колата му.
Бях се схванал да стоя ...
Високата череша
Ограбен живот - девета част
Таксито спря в един от крайните квартали на града. Около мен имаше голямо пространство от неподдържани тревни площи, а в средата на тях – ограждение със зелени дървени бараки в него. Не ми се видя Шопа да беше толкова пиян снощи. Погледнах листа на ко ...
Четвърта част
Виелица
Човек, ако е годен да мисли, се опитва в краткия си и често абсурден живот, да доплува до своя въображаем остров на щастието. И след всяка поредна глътка солена вода той продължава да се гърчи сред безпощадните вълни, докато прозрението не му подскаже поносимо пристанище или не бъде приютен ...
Децата на Истанбул III
Коя съм аз? За какво е всичко? Тези екзистенциални въпроси не ме напускаха. Не можех да се примиря с преходността на всичко, копнеех да се докосна до вечността. Опитвах се да си припомня по интуиция нещо от предишен живот. Със сигурност имаше някаква нишка, някакъв модел, приемственост между тук ...
Мистерия
По ...
Комарджията I 76-86
На един лакът от морската вода в скалите имало отвор колкото един човешки бой. Отляво на входа било издълбано хайдушко знаме, отдясно пушка, която е насочена към горната част на входа с издълбана мечка- пазача на входа. Бай Яни знаел, че отлива трае 6 часа и ако влезе в пещерата и закъснее да се ...
Ограбен живот - осма част
Когато слезнах на автогарата в Хасково, се огледах за такси. Не знаех адрес, но предполагах, че като кажа на шофьора къде искам да ме закара, нямаше да има проблем.
- Трябва да отида до полицията – казах като се настаних в спрялото на помахването ми та ...
Нито тук, нито сега (Плейнхилс 3)
Епизод 3
Нито тук, нито сега
- Добър ден! Заповядайте.
- Здравейте! Благодаря! ...
Демиургът II
Винаги съм бил най-добър във всичко. Сред обществото често се възхищаваха на моя интелект, неприсъщ за едно дете. Семейството ми бе едно от най-уважаваните и с отличен финансов и социален статус. Цялата ми фамилия се помни с добро име и често биваме канени на различни събития. Определ ...
Речник на автомобилните термини за жени
Педали на съединител, спирачка и газ: мини фитнес уреди, предлагащи различни степени на ...
Малката знамепродавачка
Не знам къде бъркам
Сигурно се чудиш, като ме гледаш ...
Комарджията - I 66-75
Язовирът беше малък, но за неговите представи голям и дълбок, като живота, в който навлизаше и трябваше да се научи да плува, за да не потъне в първата дупка. Беше лято. Адски горещо. Слънцето беше прогонило всичко живо и щеше да бъде единствения свидетел на неговата победа или поражение в борба ...
Ограбен живот - седма част
Понеделник сутрин. Бях спал като заклан, без да си спомням нищо от съня. Вечерта с родителите на Нора, беше много тягостна и тъжна. Майка и постоянно плачеше и ме молеше да я намеря, баща и само мълчеше, но погледа му ме викаше за помощ. Казах им да зв ...
Снимката
***
Георги се взираше в черно-бялата снимка, правена преди четиридесет години. На пръв поглед в нея нямаше нищо странно - просто една фотография с изображение на четирима души - майка му, баща му, брат му и той. Всички бяха усмихнати, с изключение на братчето му Ники, коeто като че ли с ...
Мастило
– Сега се сещам, че го бе обзела тази идея да посети някакво село в Родопите, ако не ме лъже паметта. Чепино се казва селото. Често споделяше желанието си да отиде в това ...
Юни
Студ в Мадрид (IV. 1.Ивана)
I
Ивана
–Хайде, мили краченца! –говореше гальовно Ивана, докато мажеше кървящите си ходила с мехлема с невен и мас.-Днес е неделя, след обяд сме свободни и ще излезем. Знаете ли къде ще отидем първо? До някой банкомат! Изкарахме един месец и вече трябва да са ни внесли първата заплата. ...
Хората днес
Небивалици
Борсата на труда имаше хартия, кафе, захар, но не и труд в касата си.
Гората проклинаше нелегалните дървосекачи, които я продаваха за хартия.
Тръстиката хич не искаше да се превръща в меласа и в захар.
На кафето не му се нравеше да го ст ...
Градът на котките
Ограбен живот - шеста част
Посрещнах слънцето, седнал на пластмасовия стол на терасата, пепелникът до мен преливаше от фасове. Цяла вечер се лутах из спомените си, връщах лентата назад, но не стигнах до никъде. Не бях мигнал цяла нощ, чувствах се изтощен до краен предел, емоцион ...
България накъсо - 6
Наскоро писах на едни приятели в чужбина, че ние сме свободна и правова държава и те изпокапа ...
Прозрението
Следи
Следи. Той винаги ми оставя следи. Мънички късчета хартия, парче от стъкло, изсъхнали листа. Във всичко това имаше смисъл, наш личен замисъл. Знаех, че ги оставя, за да не се чувствам сама, за да си спомням, че той е там и мисли план. План, който да ме освободи от робството и тиранията на друг ...
Спаси ме, любов!
Тя погледна нагоре. Гранитносивите облаци стискаха слънцето в студената си прегръдка. Хладен вятър играеше с жиците, а листата шумоляха някак тъжно. Младата жена допи кафето си, усмихна се на възрастната сервитьорка, и си тръгна.
"Колко красиво е небето, Господи - помисли тя с тиха ...
Партия шах
Един ден се позвъни на вратата ми, отворих. Там стоеше Владо. Чорлав и много ентусиазиран. Влетя вътре, с размах разтреби масата, ...
Ограбен живот - пета част
Надвечер влязохме в барчето с Младен в прекрасно настроение. Беше пълно и Валя едва смогваше на бара. Огледах се за Нора, но не я видях.
- Вале, к’во става? Къде ти е помощничката?
- Не знам, трябваше да е тук още в пет – получи нова поръчка – Виж к’во ...
Осъдена
Нереална виртуалност, просто сън в реалност
От север облаците запълзяха и се посгъстиха. Върховете на високата трева се заклатиха, а въздуха стана хладен. Замириса на дъжд и на идваща буря – определи Наратин след тътена, който разтури приятната тишина на долината и се огледа за подходящо прикритие. Такова обаче нямаше никъде из голото поле ...
Разказвачката на приказки
- Не, не искам тази! - капризно бърчеше носле при всеки мой опит. - Искам онази, дето леличката в парка ни я каза!
Почувствах се абсолютно безпомощен пред непоклатимата детска логика, според която от един бащ ...
18+ Ограбен живот - четвърта част
Стоях на маса за двама във едно непретенциозно ресторантче с добра кухня и гледах към вратата, очаквайки както се досещате Нора. В джоба си имах трийсет лева ( десет мой и двайсет заем от Младен). Сутринта като тръгнахме на работа го бях помолил да ...