Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Раждането на Пленория

Раждането на Пленория
Преди много, много години на земята цареше пълен мрак. Беше царство на сенки, като по тъмната студена земя ходеше само бог Анур заедно само със своите духове. По време на мрака на земята бе сухо и никакво време не съществуваше, цареше само вечният мрак. Един ден от звездите сле ...

FrOzEn__TeArS

Проза » Разкази

1.3K 1

Самоубиецът от 7-ми Б клас

Аз съм Дончо на 14 години и искам да се самоубия. Живея с татко в София, а майка си не познавам. Седми клас съм в най-тъпото българско училище. За възрастта си съм дребен, с щръкнали уши и лице на премазан плъх. Животът ми е скучен и безсмислен – няма дори едно нещо на което да се зарадвам. Мисля, ч ...

Nikola666

Проза » Разкази

2.6K 1 12

Какви коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!?

Какви ли коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!? Може би такива...
Кашчей Безсмъртни със сигурност щеше да кара Фолксваген Голф... с пернишка регистрация. Та как иначе!? Такава кола може да се кара само от безсмъртен!
Баба Яга щеше да кара или Форд Ка, или БМВ тройка. Защо ли ...

duffmckagan

Проза » Други

1K 1 7

Необикновена валентинка

Ах, гадно време, леко мрачно, духа вятър, а уж трябва да е весело и празнично. Къде ти празник, че и романтичен. Да, проклетият Свети Валентин! Е, донякъде ми харесва, жестове, глезотийки, ама айде да не прекаляваме. Има и самотни хора, на които би им станало тъпичко, разминавайки се на всеки две кр ...

explose-girl

Проза » Разкази

1.8K 3

Овни за разплод

ОВНИ ЗА РАЗПЛОД
След три поредни отлагания, най-сетне заседанието на катедра „Биоикономика” започна. Гвоздеят на дневния ред щеше да е обсъждането на окончателен вариант на докторска дисертация на тема „Математически модели за оптимизиране на овчето стадо”. Професорът се беше разпоредил да няма отсъ ...

lordly

Проза » Разкази

2.7K 27

Мисъл

След всички прошки и всички дадени шансове и след като човека до теб не си взема поука от всички грешки, които е допуснал - просто няма вече смисъл да си с него.
denisima - 16.02.2014 г.

denisima

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Сага за Колитата и Хората

Част 4.
Тропс се изправи и продължи вместо него. Започна да се интересува кой какво мисли по въпроса. Кой на какво мнение е. Дали да разтворят пред хората историята на преданията си. Да ги посветят ли в тайните на технологията. Проблемът беше, че вече почти никой от тях не се занимаваше с наука и те ...

Mouse-Rat

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 2

Неизпратени писма - За обувките и... хората...1

"Дай на една жена правилните обувки и тя ще покори света!" -
Мерилин Монро.
Привет!
Това, че не получаваш от мен писма не означава, че не ти пиша... Напротив. Разказвам ти всичко... Вчера например си купих обувки. Та покрай това се замислих...
Обувките могат да са – нови или стари, високи или ниски, ...

iren5

Проза » Писма

1.2K 4

Изгубих всичко...III

Изгубих всичко…III
–Има ли някакво развитие в твоето битие,
което един ден да впиша в твоето житие?
–Както досега – нищо не намирам,
собствените ми мисли ме карат да умирам; ...

docheff

Проза » Други

1.2K

Белград

Има моменти в живота ни, в които успяваш да уловиш щастието в ръка... Моменти, в които времето спира някъде там и ти опиянен осъзнаваш, че си щастлив. Усещаш как щастието пулсира във вените ти, усещаш го как се разлива във вените ти като опият.
Залезът на слънцето бе нереално красив, бирата с ръката ...

l1l1th

Проза

874 1

18+ Сладко безумие

Той спря двигателя на колата и зачака. Бяха се уговорили до пет минути да излезе, а времето сякаш беше спряло.
Денят бе от онези снежните, които тя обичаше. Кристина отвори вратата на жилищния блок и погледна нагоре. Снежинките падаха по лицето ѝ и се топяха. Усмихна се и побърза да нахлупи шапката ...

alexgrau

Проза » Еротична

3.5K 16

Сага за Колитата и Хората

Част 3
Човекът ме виждаше. Говореше ми. Толкова се учудих че за малко да зяпна – продължи Молито. Попитах го:
- Ти ме виждаш? Знаеш за нас?
- Специално дойдох тук. Чух, че най-умния и най-чудатия коли обитава тази изоставена плевня. Исках да те намеря и ако е възможно да говоря с теб.
- Ти си първия ...

Mouse-Rat

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K

Сага за Колитата и Хората

Част 2.
Ако някой се вгледаше в Късата поляна нямаше да види нищо освен люлеещи се стръкове трева. Но не като от вятър в една посока. А сякаш вихрушката беше в почвата и стръковете се огъваха във всички посоки. Това беше така защото на стан се бяха разположили няколкостотин колита. Някои бяха разпре ...

Mouse-Rat

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K

Сага за Колитата и Хората

Част 1.
Колитата съществуваха на този свят много отдавна. Много преди хората да се появят като вид. Помнеха появата на динозаврите. Помнеха изчезването им. Помнеха кога се появиха първите примати. Знаеха, че един ден – след много, много години светът щеше да е техен. Но той беше и на колитата. Това ...

Mouse-Rat

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K

Зидаря и кучето - Сборник разкази "Истински истории"

Зидаря и кучето
Cum tacent, clamant () - Като мълчат, крещят ().
Беше краят на лятото.Братовчед ми предложи да търсим някой си Дичо – зидаря. Не му стигали платна за арматура. Та му казали че Дичо е „стара къща” и само той може да знае къде има в повече.Вместо да спре пред къщата на Дичо братовчед м ...

vaesoli

Проза

898 2

Безалкохолно

- ... следва деформация, уголемяване и цироза на черния дроб. Кожата придобива мръсно пепеляв цвят, капилярите набъбват и уголемяват носа до неузнаваемост, очните ябълки пожълтяват заради неработещия черен дроб.
Краят е бавен и особено мъчителен. И за всичко това е виновен алкохолът! Бичът на съврем ...

йеромонах

Проза » Разкази

826 1

Кивотът

КИВОТЪТ
Това можеше да значи само едно! Куетенако впери поглед в затихващото синкаво сияние, а сърцето му заби учестено. Боговете се бяха върнали! Младият мъж захвърли калния плетен кош, подпря несръчно греблото на близкото дърво и се спусна по пътеката. В далечината пред него се издигаше каменната ...

Entelodon

Проза

1.2K 4

Съглашение

СЪГЛАШЕНИЕ
„Работата отива вече на към обяд, а на лозята ни човек, ни магаре, нито бъклица даже”, пустосва се св. Трифон Зарезански, облизва жадни устни и току запраши накъм селището. Изтопорчва се на мегдана и що да види, цялото женско население под каските във фризьорският, а адамовият род на опаш ...

lordly

Проза » Хумористична

1.3K 8

Тост

Вдигам тост за вълците сред стадото, за визионерите, креативните, лидерите без титла, тези които вдъхновяват чрез примера си, за мащабно мислещите, мечтателите, за тези които не зачитат законите на физиката, иноваторите, прогресивните, тези които вървят срещу течението, екстремните, тези които не пр ...

alhimika

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.8K 1

Два несеподелени копнежа и един живот

Два несподелени копнежа и един живот
Приятел, който бе в чужбина ме помоли да отида на вилата му и да ремонтирам два, три улука. Подлизвали били под основите. Покекнат на върха на една алуминиева стълба от високото виждах, как съм съвсем сам в целия тараф. Пък понеже аз си нямам вила, случвало ми се ...

rygit

Проза » Разкази

1.9K 6

Аз vs. Св. Валентин

Чрез думите на своята героиня Амели Петрович в пиесата "В полите на Витоша", П. К. Яворов обрисува по следния начин народа ни: "... с много празници в календара и с никакъв празник в сърцата..." А в седмицата, в която за пореден път ще отпразнуваме 14-ти февруари, съвсем преднамерено си припомням за ...

mtrifonov

Проза » Други

1.1K 3

Приемам идеи и предложения

Моят брак е точно това, което наричат средностатистически.
Тоест нормално законно съжителство между мъж и жена с неизбежните от това последствия.
Не искам да прозвучи, сякаш се оплаквам - далеч съм от подобна мисъл. Толкова добре се знаем с жена ми, че освен любовници имахме време и приятели да си с ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 5

Греховна нощ

Нощта се беше спуснала над притихналия град. Луната се опитваше да си проправи път през гъстите облаци, но само за секунди успяваше да се покаже в цялата си прелест, осветявайки всяко кътче, всяка глуха улица, всяка плахо пристъпваща сянка във вечерта. Времето започваше да се затопля, дърветата вече ...

allifeelisu

Проза » Разкази

942

Двете майки 3 (триптих)

Рано остана Дафина без родители. Израсна при леля си, която имаше още четири деца, но никога не направи разлика между всичките пет.
Детството й мина спокойно и дори щастливо. Едва, когато наближи възрастта за женитба, забеляза различно отношение към себе си. Но не вкъщи, а навън. Беше пъргава, весел ...

Ida-L

Проза » Разкази

1.8K 4

Благодаря ти, че ги срещнах, Господи!

Господи, искам да ти благодаря за срещите в живота ми!
За това, че ме срещна с достатъчно на брой неблагодарни хора, чрез които научих колко важно е човек да умее да е признателен дори и за най-дребния жест, защото в него е вложена частица от нечие друго сърце.
За това, че ме срещна с достатъчно на ...

mtrifonov

Проза » Други

1.6K 1 6

Искам на някой да се подаря

Годината някъде около 80-те. Яна е шестнайсетгодишна, дива и красива. Мястото е парк Родопи. Повода е зимен спортен лагер. Всичко ú е за първи път. Цигари, алкохол, мръсни думи, секс. Е... не, секса е само в главата ú. Още не можеше да скочи в дълбокото като другите от отбора. Леко им завиждаше, че ...

suleimo

Проза » Разкази

3.7K 5 56

За парлама

ЗА ПАРЛАМА
- Даскале бе, чакай, чакай – чух от подире си глас и се обърнах.
Гледам, навирил бастунката нагоре, без дори да накуцва, опитва се да ме догони Начо Папазов. Момент, той не е оня, от едно време, а наш, квартален общественик, който по съвпадение носи същото име. Не ми е по сърце, но спрях ...

lordly

Проза » Хумористична

982 6

Среднощен концерт

Някой свири на пиано. Студено е. Вали сняг. Уличната лампа премигва. Стоя до прозореца и пуша. Издухвам навън дима. Отсреща свети само един прозорец. Снежинки танцуват. Улично псе пресича улицата. Григ концерт за пиано, заслушвам се. Вземам цигулката, плъзвам леко лъка. Пианото замлъква. Само миг мо ...

zelenvik

Проза » Разкази

1.1K 12

Двете майки 2 (триптих)

Рано остана Златина без родители. Израсна при леля си, която имаше още четири деца, но никога не направи разлика между всичките пет.
Детството й мина спокойно и дори щастливо. Едва когато наближи възрастта за женитба, забеляза, че младежите я заглеждат, но не смеят да се приближат много до нея. Явно ...

Ida-L

Проза » Разкази

1.3K 4

Завръщане отникъде

Това бяха най-щастливите дни в живота ми.
Само преди броени дни се бяхме оженили, и решихме да прекараме медения си месец не по скъпи курорти и екзотични места, както всички очакваха, а в една усамотена планинска хижа. Бяхме толкова влюбени и отдадени един на друг, че не се нуждаехме от друго, освен ...

hristam

Проза » Разкази

1.2K 6

Инспектор Стрезов решава

"O AESCULALAPI ET TE NON UT ALESTRIYA VENANA NATUS SANZIO DOMENKULUS IN ABSINTHIUM DECOCTUM ET EGO NESCIEBAM EUM DEDIT.
JUSTUS ES DOMINE
LVC CEVTONII FLORIST"
Бронзовата плочка е с цвят на стогодишен махагон. Грапавата ѝ повърхност едва позволява на опитния антиквар да разчете написаното. Патината н ...

йеромонах

Проза » Разкази

927 2

Това съм аз

Следващите думи са писани в студен зимен ден. Записки са от едно от поредните лутания с метра из негостоприемна европейска столица. Резултат са от най-съкрушителната раздяла. С нея сега ни делят един Атлантически океан, а един друг ни събира.
***
Ярост.
Ядосан съм ти. Лиза беше русо лъчезарно момиче ...

timeofsorrow

Проза » Други

840 1

Полетът на ангела

Едва ли подът в тази съвсем обикновена стая е бил докосван от по-нежни крака от тези на Катрина. Малките ù, бели крака стъпваха по пода в стаята , обзаведена само с едно огледало и един диван, те описваха грациозни кръгове. Красивото тяло обикаляше стаята и се мяташе във въздуха, правейки пируети. К ...

Beautifulmadness

Проза » Разкази

1.3K 1

Компасът

Септември дойде, а с него лятото си тръгна. Моят първи септември, в който аз бездействам. Моят, любимият септември, които идва и води рождения ми ден. Моят септември с тихия дъжд, с вкуса на узряло грозде, с разбъркания ми летен гардероб, с разбърканите ми мисли и чувства. Здравей, септември, с теб ...

l1l1th

Проза » Разкази

979 1

Да си в играта му е майката и толкоз

ДА СИ В ИГРАТА МУ Е МАЙКАТА И ТОЛКОЗ
Мрънкалници са туй днешните, мрънкалници и толкоз! Джакпотът падал, когат’ Бат Серго кажел. Черепът уреждал резултатите на мачовете. Съдиите с футболистите черно тото си редили. Едноръките бандити в джобовете им бъркали и тем подобни мрънканици. Щото стръв няма в ...

lordly

Проза » Хумористична

1.8K 6

В мрежата на социалната мрежа

А за Сина казва: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.“
Послание към Евреите 1:8-9
Наречете ме старомоден или още по-зле ...

Явор_Костов

Проза » Разкази

1.1K 2

Древната жена

Имаше едно момиче. Със светнали сини очи. С дълга коса, която често се развяваше усмихнато около нея. Особено когато тичаше. Смехът и огласяше поляната, гората и стигаше до селото, в което живееше.
Имаше едно момиче. Като всички останали. Което танцуваше по изгрев. С танца си тя поздравяваше всички ...

Oracle

Проза

2.7K 2 8

Градският транспорт – начин на употреба

ГРАДСКИЯТ ТРАНСПОРТ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
Тогава Емил беше на 26, все още неженен, но вече се замисляше. След завършването беше останал в големия град, в същата студентска квартира в скромното панелно апартаментче, което делеше с още двама съквартиранти. Работата, която си намери с малко помощ от прия ...

dinko1963

Проза » Разкази

1.1K 4

Кървав залез, изгрев на забрава

1.
Тишината около Ишмалия след залез ставаше плътна и дебела като тъмна наметка, обръбена със сребристи звезди. Не се ли подгънат краищата ѝ добре под тялото, спящия град щеше да усеща хладния допир на вятъра откъм пустинята цяла нощ.
Вятъра, същия, който обичаше да разплита пясъчните нишки, скиташе ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2K 1 1

Изгубих всичко... II

Изгубих всичко… II
–Е? По-добре ли си от миналия път, когато разговаряхме?
–Не съм и никога няма да бъда!
Ах, страдание, страдание…
Защо тъй безмилостно и жестоко ме измъчваш, ...

docheff

Проза » Други

1.3K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Раждането на Пленория

Самоубиецът от 7-ми Б клас

Какви коли щяха да карат приказните герои, ако бяха реални личности!?

Необикновена валентинка

Овни за разплод

Мисъл

Сага за Колитата и Хората

Неизпратени писма - За обувките и... хората...1

Изгубих всичко...III

Белград

18+ Сладко безумие

Сага за Колитата и Хората

Сага за Колитата и Хората

Сага за Колитата и Хората

Зидаря и кучето - Сборник разкази "Истински истории"

Безалкохолно

Кивотът

Съглашение

Тост

Два несеподелени копнежа и един живот

Аз vs. Св. Валентин

Приемам идеи и предложения

Греховна нощ

Двете майки 3 (триптих)

Благодаря ти, че ги срещнах, Господи!

Искам на някой да се подаря

За парлама

Среднощен концерт

Двете майки 2 (триптих)

Завръщане отникъде

Инспектор Стрезов решава

Това съм аз

Полетът на ангела

Компасът

Да си в играта му е майката и толкоз

В мрежата на социалната мрежа

Древната жена

Градският транспорт – начин на употреба

Кървав залез, изгрев на забрава

Изгубих всичко... II

Опашка