Проза и разкази от съвременни български писатели

42.1K резултата

Страната на осколките. Глава втора

Алекс 1. Може и по-зле.
Отговорите на много въпроси оставаха нечути. Малките градчета в сянката на Стената сякаш търсеха нещо, но не бяха направени да предлагат решения. Но все пак, нещо в днешния ден не беше такова, каквото трябваше да бъде.
Алекс седеше полусвит на шофьорското си място в бронирани ...
611

„ЗАВИНАГИ” е днес

Реплика на разказа „Гласът”
(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
І част от eliboto Дарина се стресна и се събуди. Огледа бавно стаята със замъглен поглед като фокусираше всеки предмет изпречил се пред очите ù. Беше плу ...
2.1K 1 12

С дъжда дойде и той...

Тя стоеше на своето любимо място в малкото кафене край улица ‘‘Пиер‘‘. Тук беше нейното пристанище. Мястото, където размишляваше защо и как бе стигнала дотук. До този голям град, до всичко ново, което я откъсваше от единствения ù дом. Отдавна бе свикнала с мисълта, че никога повече няма да види прия ...
920

Разпериушичка

На Маги
Така я наричат обитателите на Трептящата поляна, защото ушите ù са вечно щръкнали нагоре. Разперени са като крилата на врабче готово ей сегичка да хвръкне и трепкат във всички посоки на света. Всъщност, разперени и трепкащи са всичките ù сетива. От ноздрите ù, които все пърхат като пеперуда ...
1.5K

Незабравимата Лейла - първа част (Срещата)

НЕЗАБРАВИМАТА ЛЕЙЛА – ЧАСТ ПЪРВА ( СРЕЩАТА )
Джош Кембъл си проправяше път с колата си под наем през така познатите му до болка улички на градчето Ривърхил. Беше отново обратно в Тексас, заради сватбата на сестра му – Лиса. Прие поканата положително, защото му даваше шанс да се отдели от адвокатскат ...
1.1K 7

Щастие

Момчил обичаше магистралата, за него тя бе нещо вълнуващо, модерно и възвишено, символ на всичките му мечти и надежди. Често в задушните летни вечери на 1984-та той прекосяваше пеш полето, прескачаше „заешката ограда” и се настаняваше на някой камък близо до аварийното платно, където вдишваше дълбок ...
807

Пътник в митологията - 3 част

Лина остана сама в гората. Сякаш след като Пан си отиде всички птички, пеперуди и скакалци си отидоха с него. Настъпи пълна тишина. Вятърът спря да подухва приятно и прохладно. Дърветата спряха да се поклащат. Лина имаше чувството, че дори и рекичката спря да тече. Стана зловещо тихо. Смразяващи тръ ...
1.3K 1

10 прилики между децата и автомат "Калашников"

1-ва прилика:
Децата, както автомат "Калашников", имат прекалено много кинетична енергия за освобождаване.
2-ра прилика:
Децата, както автомат "Калашников", могат да нанесат много поражения за малко време.
3-та прилика: ...
864 4

18+ Гласът (втора част)

(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)
продължение от първа част на елибото
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна!
SULEIMO
До сега не се беше възбуждала от разговор с клиент. Но в този глас имаше нещо. Усещаше го като котешки лапички по гърба. Желанието ù мал ...
2.2K 2 9

Мисъл

Запознаваш се с хора. С времето те стават твои близки, твои приятели, като семейство. Разчиташ на тях и те разчитат на теб. Споделяте добри и лоши мигове заедно. В един момент осъзнаваш, че обичаш тези хора и си мислиш: "какво ми трябва повече, след като имам добри приятели". И не след дълго човекът ...
734

С прекалено много дъх на канела

Погледнах я. Седяща на мекия стол, гушнала чашата близо
до гърдите си, загледана в хоризонта, винаги все така далеч от момента.
Замечтана в нещо, което едва ли ще включва мен. Имах чувството,
че е просто образ на моето съзнание и ако се обърна настрана,
тя ще изчезне. Не че не е ставало. ...
1.3K 4

Една душа - една година (глава 4-та)

Алексис... името ми е Алексис
Старият детектив се беше затворил в кабинета си и вече с часове разглеждаше уликите по делото на Нина. Бяха в сериозна задънена улица, тъй като нямаха нищо, с което да обвинят главния заподозрян, който всъщност беше и единственият такъв. Вече дори не беше сигурен, че то ...
770 2

Тайната зад лудостта

Питър Фишър беше обикновен мъж. Всъщност, той беше счетоводител, а в живота по-обикновен от това не можеш да бъдеш. Той беше на 35 години, среден ръст, средно скроен и все още притежаваше всичката си коса. Той винаги я сресваше назад, защото не искаше да покрива искрящите му сини очи. Питър живееше ...
1.1K 1

Глътка свеж въздух за бъдещето

Хората непрекъснато ме питат каква искам да стана, когато порасна голяма. Мислите за бъдещето твърде често ме плашат и да взимам решения не е най-любимото ми нещо на света. Искам да стана рекламен агент, мениджър, архитект, съдия, лекар, космонавт, художник, зидаромазач, дегустатор. Искам да мога да ...
1.3K 4

Истории от Диа - Две планети

След намирането на тайното хранилище имах много работа. То беше пълно с древни книги, които само аз разбирах и трябваше да ги преведа.
Ема ми помагаше с превода и преписите и покрай това бе научила част от езика.
Една вечер тя стоеше в хранилището и четеше един от най-старите дневници. Беше късно, т ...
1.4K

Гласът

(Разказ в две части, съвместна продукция на eliboto и suleimo)
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна! І част от eliboto
Дарина се събуди с усещането, че днес ще се случи нещо хубаво. Протегна се под завивките и докато сънят се отцеждаше по дългите ù мигли, тя си припомни всичко случ ...
2.3K 1 22

Търсене

Миналата неделя, докато бях в църквата (да, аз обичам в свободното си време да бъда близо до Шефа), седях на неудобната пейка и се чудех до кога ли бабите пред мен ще спрат да обсъждат новата рецепта на Ути. И изведнъж ме осени просветлението. Истината, която беше пред очите на всички, но или само а ...
1.3K 4

Любовта на Шестака

“Има едно зло, което видях под слънцето, и то често бива между човеците”
Еклисиаст, 6:1
Викаха му Шестака, но не беше шесто дете в семейството. Ачо Чокалов получи прякора си още през студентските години в Техническия, когато любимата му фраза беше, че пълното щастие може да се купи само с шест лева. ...
1.4K 2

Самотата на просяка

Как се казваше ли? Какво значение има?! Никой не се интересуваше от това какво е името му, каква е историята му. За всички, които го подминаваха, без дори да го погледнат в очите, той бе просто един просяк. Един от многото. Мислеха си, че е избрал сам да проси милостиня от хората, за да може после д ...
1.2K 9

Вдъхновение

Вдъхновение
Вдъхновение съм. Под формата на електрон, който е някъде. За да остане там, има три условия. Красота!
Тя започва да рисува клетка за птица … защото името на феномена е същото. Харесвам се в това превъплъщение.
Толкова съм я впечатлило, че тя влиза в интернет … за да се похвали?… И намира ...
1.2K 2

Глас народен

Уважаеми поданици, това е недопустимо! – каза лъвът на годишното изборно събрание, и си среса гривата с гребен номер осем. – От половин час ви давам думата да предложите мой заместник на поста горски домоуправител, а вие седите и гледате в една точка!! В края на краищата, вашето бъдеще е във вашите ...
948 1

18+ Момичето от горния етаж

Нещо ме събуди посред нощ. Извърнах се и с мъка фокусирах очите си в циферблата на часовника. Един и тринайсет. Първата ми реакция беше да изпсувам звучно, което действие съпроводих с не по–малко звучна прозявка. Беше ме събудил някакъв шум, долетял откъм горния етаж. Не знаех защо съм толкова сигур ...
2.2K 1

Онзи миг

Хората казват, че когато го срещнеш, просто знаеш. Светът сякаш става по-ярък, по-цветен. Всички шумове са заглушени. Усещаш вятъра по лицето си. Знаеш. Погледите ви се преплитат за една безумно дълга секунда. Всичко става много бавно, като филм. Потръпваш от присъствието му. Усещаш аромата на парфю ...
831 4

Благодаря Ви

Искам да изкажа благодарност на един човек, който ме върна към живота и ми помогна да си втълпя, че животът не е толкова лош, колкото си го представях и че си струва да се изживее. А този човек е госпожата ми по танци (народни) г-жа Елена Димитрова.
Благодаря Ви! И сега ще Ви кажа няколко причини, з ...
1.3K 1

Убиецът

Бе зноен юлски ден в Аризона и температурите в термометрите почти удряха 37 градуса, на места асфалта се топеше маранята размиваше образите на забързаните минувачи като ги караше да приличат на трептящи призраци в далечината, а шадраваните бяха пълни с деца решили да се разхладят. Но в полицейския у ...
1.5K

Истински предсказател (четвърта глава)

Стоях така, потънала в мислите си, объркана от това ново откритие. Така се бях вглъбила в себе си, че не бях разбрала кога старицата е заговорила. Откъснах се от тези мисли и насочих вниманието си към Пола. Бях пропуснала началото на разказа, но нищо. Заслушах се в гласа ù.
- ... дойде да ме вземе и ...
1.1K 1

Въжена история

Докато приготвяше масата за вечеря, по новините отново тръгна репортаж за нестихващия протест на няколко хиляди, така и не се разбра, колко точно, недоволни – и тук не се разбра, от какво, хора. Тъкмо да смени канала и нещо странно прикова погледа ѝ. Някакви млади, усмихнати деца, на има–няма двайсе ...
1.1K 1

Изповедта на Елена пред следователя

Г-н Следовател, обяснете ми, моля Ви, искал ли сте някога да сте повече от това, което сте? Да станете министър, да откриете съкровище, да ограбите банка дори? Мечтал ли сте да направите поне един истински удар в живота си? Да превземете небосвода и всички да ви ръкопляскат? А после да изпаднете отн ...
1.1K 2

* * *

Този ден, на път за работа видях нещо, на което не бях обръщал особено внимание или може би въобще не бях забелязал, до сега. Както и да е, важното е че ми се стори доста странно и интересно. А именно, как един господин, съвсем нормално изглеждащ човек на средна възраст, облечен с костюм, носещ куфа ...
914 2

18+ Непознатия

Сърчицето на русокосото момиченце трепна! В далечината виждаше своето любимо кученце – Споти. Бяха го кръстили така заради многото му черни петна за окраска на бялата му козинка. Споти си нямаше порода, но въпреки това Сали го обичаше много. За десетгодишното момиченце, Споти бе най-хубавото кученце ...
1.5K 6

Dream...

> I dream of rain, I dream of gardens in the desert sand. I wake in vain, I dream of love as time runs through my hand…
Лежах си насред огромна поляна. Зелена и свежа. Тревата гъделичкаше кожата ми, а утринната роса, стичаща се от крехките ù листенца, се пропиваше в косата ми. Небето беше толкова си ...
1.1K 5

Комарджията - I 96- 103

96.
Е... това беше вече гръм от ясно небе.
Или наистина имаше флеш роял, или блъфираше, за да го уплаши и да се откаже.
Трябваше да извика пак на помощ, чрез Силата сканиращият лъч на Ясно съзнанието си и да го отправи към щита с който Дарт Вейдър беше завоалирал своите карти, за да ги “види”.
И той ...
1.1K 1

Белият чадър на Босилко

Миришеше на забрава. Въздухът бе наситен със задушливо безвремие. Събудени от утринното слънце, нискостеблените чемшири протягаха гладките си листенца към перваза на отворения прозорец. Ранната роса не бе изсъхнала все още. Напомняше множество мигащи зелени очета.
Босилко наплиска лицето си със студ ...
2.2K 19

Софи

„Името ми е Самюел Фелпс, на 26 години съм и съм адвокат. Или поне бях, защото ако четете това, аз най-вероятно лежа в някоя стая на апартамента си в локва кръв. Пиша това не защото искам съжаление, това не е бележка на самоубиец. Това е моята кратка биография, след като срещнах най-красивото и унищ ...
1.4K 1

Рождение

Лъчите на слънцето сякаш за първи път виждаха море! С такъв възторг потапяха светещите си шапчици в синевата на водата, че от вдъхновението им вълните палеха малки искрящи фенерчета и ги размахваха призрачно над гребените си.
Тя стоеше на безмълвния бряг, онемяла от почуда. Гледаше в захлас и броеше ...
1K 1

Ограбен живот - 17-та, последна част

,, Ограбен живот,, - вулгарен роман - 17-та, последна част
Усещах нежно докосване по ръката, по лицето. Някой много внимателно си прокарваше треперещите пръсти през косата ми. ,,Къде съм? Какво се е случило?,, исках да попитам аз, но тялото не ме слушаше. От устата ми не излизаше никакъв звук. Опита ...
1.4K 17

Хорър стори

Всеки петък ще пускам тук по една от част от разказа ми. Приятно четене.
Ако мислите, че това е някаква захаросана история или любовна приказка, в която всички заживели щастливо, по-добре не четете това, все още имате време и възможност да затворите книгата и да я оставите да изгние на рафтовете.
Гл ...
648 1 1

Студ в Мадрид (V. 1) Ивана

ПЕТА ЧАСТ
I
Ивана
Ивана извади милинките от фурната, мушна две в чантата и зави останалите с бялата кърпа. Децата сигурно щяха да станат чак на обяд, защото Делян се беше прибрал от Билбао късно, след полунощ. Нищо, нека да имат и нещо за закуска, и двамата обичат месеничко. И обяд имат, и вечеря, д ...
1.2K 4

Музата на художника

Лежеше си полугол насред ателието. На пода. Отпуснал клепачи под горещите лъчи на слънцето, окъпали разхвърлената таванска стая. Тъкмо се унасяше, когато се сети, че трябва да подреди, преди да е дошъл експерта.
Надигна се сънливо. Изобщо не му се ставаше от топлия под, но трябваше. Отиде до единств ...
1.3K