40 409 резултата
"Когато човек рисува красиви неща, когато използва много цветове, просто това, което му тежи, това, което се е вързало вътре в него, започва полека-лека да се освобождава."/ Екатерина Малчева
Реката лазеше бавно. Надводните части на речните растения пъстрееха. Камъчетата покрай брега напомняха боичк ...
Реката лазеше бавно. Надводните части на речните растения пъстрееха. Камъчетата покрай брега напомняха боичк ...
2057
43
"Отровните стрели", вкарани отвън, започнаха бавно да разяждат този толкова здрав доскоро "организъм". Двойката дори се унизи да слезе до нивото на въпросните „роднини“ и „приятели“, да се срещнат и да говорят с тях; да им поискат обяснения за изречените думи. Те реагираха различно. Някои гледаха на ...
590
Понякога се събуждам нощем и търся едни светли очи сред мрака в стаята. Понякога се сгушвам като дете между възглавниците, както се сгушвах в теб. Понякога си тананикам онази мелодия, която свиреше, преди да заспя. Понякога си спомням с тъжна усмивка за теб. Когато си тръгнах, не бях готова да те ос ...
807
1
2
Среднощна авантюра
Вдъхновение – няма. Пускам си музика в опит да задържа и последната идейка, докато тя се плъзва нежно по върха на пръстите ми и... бяга. „Чакай!” казвам ѝ. „Няма да те нараня”. А тя се смее и продължава да танцува, все по- и по-далеч от мен. Не, не, не! Стой! Смехът ѝ заглъхва, мо ...
Вдъхновение – няма. Пускам си музика в опит да задържа и последната идейка, докато тя се плъзва нежно по върха на пръстите ми и... бяга. „Чакай!” казвам ѝ. „Няма да те нараня”. А тя се смее и продължава да танцува, все по- и по-далеч от мен. Не, не, не! Стой! Смехът ѝ заглъхва, мо ...
582
1
Случилото се през онази сурова зимна нощ съвсем не бе в противоречие с природата. По-късно забравено, се появяваше от време на време в главата на малцината, свързващи го със дни на необичайни ниски температури. И не случайно. Тогава от седмица студът се бе съюзили с мъглата и не позволяваше на бледи ...
1550
6
“Добрите учители дават на децата си корени и криле. Корени, за да знаят къде е домът им, и криле, за да летят надалеч и да правят онова, на което са били научени”
Дж. Солк
Плачеше ли?!
Ангелите не плачеха. От раменете ù се отрони и бавно полетя към пода поредното перо. Двете кървави клечки на гърба ...
Дж. Солк
Плачеше ли?!
Ангелите не плачеха. От раменете ù се отрони и бавно полетя към пода поредното перо. Двете кървави клечки на гърба ...
810
4
Събуждане
Въпреки ранния час, още на началната спирка „петицата“ беше претъпкана,. Стоях до седалките на лявата страна хванала се за месинговата дръжка. От дясната ми страна грамаден мъж беше обърнал гърба си към мен и висеше на кожената дръжка. Пред мен възрастна жена с чанти и торби заемаше простр ...
Въпреки ранния час, още на началната спирка „петицата“ беше претъпкана,. Стоях до седалките на лявата страна хванала се за месинговата дръжка. От дясната ми страна грамаден мъж беше обърнал гърба си към мен и висеше на кожената дръжка. Пред мен възрастна жена с чанти и торби заемаше простр ...
3576
5
Ангели и дяволи
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есе ...
Нещо трепна в него. Тази малка тръпка премина през цялото му тяло, стигна до дълбините, до последните бръмки на неговата душа и го разтресе. Толкова силно, толкова ясно, че сега той си помисли: „Що за глупак съм бил!” Наведе тъжно глава. На мократа пейка, подгизнала от безкрайния есе ...
2124
10
Ад
Саша стисна малкото дървено кръстче в ръката си и пое дълбоко въздух. Сълзи започнаха да се стичат по порозовелите ù бузи, докато се молеше пред иконата. От устните ù се откъсваха малки въздишки и тя шептеше нежно, едва доловимо. Беше сама в голямата църква. Около нея пламъчетата на свещите потре ...
Саша стисна малкото дървено кръстче в ръката си и пое дълбоко въздух. Сълзи започнаха да се стичат по порозовелите ù бузи, докато се молеше пред иконата. От устните ù се откъсваха малки въздишки и тя шептеше нежно, едва доловимо. Беше сама в голямата църква. Около нея пламъчетата на свещите потре ...
811
Критик съм по обходно стечение на обстоятелствата. В ранните години на юношеството си, когато формирах своите характер и интереси, по неосъзнат за мен начин си бях втълпил, че трябва да се изразявам чрез музика. Родителите ми нямаха специално отношение към това изкуство и съответно не ме бяха записа ...
629
1
Какво (о)става, когато голямата ти любов те напусне?
Задавам си този въпрос, откакто си тръгна. Търся отговор във всеки повей на вятъра, във всяко безизразно лице на случаен минувач, в тихата мелодична и ритмична песен на щурците нощем, в припукващия звук от цигара, когато вдишвам от отровната ù сла ...
Задавам си този въпрос, откакто си тръгна. Търся отговор във всеки повей на вятъра, във всяко безизразно лице на случаен минувач, в тихата мелодична и ритмична песен на щурците нощем, в припукващия звук от цигара, когато вдишвам от отровната ù сла ...
804
1
... Някой ден незнайно откъде и как ще влезеш в живота ми, без да питаш, без да искаш разрешение дали може да бъдеш част от него - без съмнение, без извинения и оправдания; просто, без увъртания. Тихо ще преобърнеш живота ми на 180 градуса, ще предизвикваш както най-доброто в мен, така и дявола, скр ...
773
Софийска сага 23
Глава двадесета
Цялата поляна беше кървава. Сякаш някой беше разливал кофи с кръв. Зора се огледа. Нямаше жива душа. Беше сама, съвсем сама насред поляната, осеяна с хиляди, а може би и милиони макове. Очите я заболяха, Зора извърна глава от кървавата картина и погледна далеч към хо ...
Глава двадесета
Цялата поляна беше кървава. Сякаш някой беше разливал кофи с кръв. Зора се огледа. Нямаше жива душа. Беше сама, съвсем сама насред поляната, осеяна с хиляди, а може би и милиони макове. Очите я заболяха, Зора извърна глава от кървавата картина и погледна далеч към хо ...
865
2
Знам, че страдаш за нея. Знам, че болката бавно те разкъсва и че искаш тя да се върне. Знам, че си готов да дадеш дори живота си за един последен миг в нейните прегръдки, за един последен допир до топлите ù сладки, нежни устни. Знам, че тя беше целият ти свят. Знам какво е да обичаш, но да бъдеш изо ...
629
1
Той седеше на едно прекрасно открито пространство и гледаше как Слънцето залязва. Гледаше го и се питаше как бе стигнал до тук, но не ставаше въпрос за това къде се намира, а за положението, в което се намира. Това открито пространство беше една селска ливада, която му напомняше за ранните му безгри ...
625
Горещият вятър лудо докосна разпилените кичури на косата ù, нашепвайки ù стари, забравени песни. Стълбата, развълнувана от тежестта на нозете ù, скърцаше както някога. Ясемин изкачи и последното стъпало. Сърцето ù биеше като лудо, даже ù се стори, че има две сърца, толкова силно усещаше ударите в гъ ...
1658
7
"Кога беше това? Може би тогава, когато птичето ято отлиташе на юг! Или онази жълта есен, когато листата падаха и моята съдба вървеше към своя залез" - така си мислеше Валя, крачейки бавно по шумния булевард. Край нея преминаваха хора, а тя сякаш беше престанала да ги вижда.
Годините се нижеха една ...
Годините се нижеха една ...
665
2
Евангелие според Лука 12:49
„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”
В седмицата поне веднъж се изправям в цял ръст пред голямото огледало, закачено на стената в тесния коридор на скромното ми жилище. Слабовато лице, чисто бяла брада и въздълга, рядка коса с ...
„Огън дойдох да хвърля на земята; и какво повече да искам, ако се е вече запалил?”
В седмицата поне веднъж се изправям в цял ръст пред голямото огледало, закачено на стената в тесния коридор на скромното ми жилище. Слабовато лице, чисто бяла брада и въздълга, рядка коса с ...
852
1
Най обичам да ми отговарят, преди да си задам въпроса. Ти не само, че ми отговори, а и ми даде най искрения и точен отговор и така добре те разбирам, защото там описваш и мойте чувства. Това не е просто поезия, а истински изживяни на момента чувства, и който не съумява да проникне в думите и в тях д ...
952
"Земята ни днес не ражда Апостоли...
Ако Левски живееше днес, навярно щяха
да убият без съд и присъда..."
Марин Тачков
Без присъда, Апостоле, без съдилище. Изяждаме се отвътре като червеи. Унищожаваме си историята, подаряваме я... Заличаваме всичко, неусетно и себе си. Превърнали сме се в бездушни к ...
Ако Левски живееше днес, навярно щяха
да убият без съд и присъда..."
Марин Тачков
Без присъда, Апостоле, без съдилище. Изяждаме се отвътре като червеи. Унищожаваме си историята, подаряваме я... Заличаваме всичко, неусетно и себе си. Превърнали сме се в бездушни к ...
533
2
.............
Лопатата ЛЕТИ с острия ръб към главата на Барбара! В това време от гърлото на Мики се извисява едно: "Неееееее!!!!" и той инстинктивно дърпа ръката, но не успява да спре тежкото тяло! Инстинктът за самосъхранение се задейства и при Барбара, но той не може да ù помогне, а само да завърт ...
Лопатата ЛЕТИ с острия ръб към главата на Барбара! В това време от гърлото на Мики се извисява едно: "Неееееее!!!!" и той инстинктивно дърпа ръката, но не успява да спре тежкото тяло! Инстинктът за самосъхранение се задейства и при Барбара, но той не може да ù помогне, а само да завърт ...
837
10
Желание
или Еротична импресия
Слънцето печеше жестоко, а часът беше едва 7 и 30. Седяхме пред малкото кафене и чакахме автобуса. Хората от групата се събираха бавно. До тръгването оставаше още почти час. Огромните рекламни чадъри ни предпазваха от слънцето и хвърляха сини, червени отблясъци върху вс ...
или Еротична импресия
Слънцето печеше жестоко, а часът беше едва 7 и 30. Седяхме пред малкото кафене и чакахме автобуса. Хората от групата се събираха бавно. До тръгването оставаше още почти час. Огромните рекламни чадъри ни предпазваха от слънцето и хвърляха сини, червени отблясъци върху вс ...
1744
1
Тертер се разбуди в самолета и направи опит да се раздвижи. Краката и гърбът му се бяха схванали. Доколкото можа, без да докосне съседа си по седалка, успя да се поразмърда. След малко се почувства по-добре и дори така се намести, че промени неудобната си поза, като леко се обърна настрани, подпря к ...
855
9
- Защо сега се събуждам?
- Защото ти ми каза да не те вдигам.
- Но когато виждаш, че е късно, загубил си ти всичко скъпо!
- Предупреждавах те не малко пъти за твоите сполуки.
- ТАКА Е, ВИНОВНА съм, че по-рано моите очи не отворих и твоя глас не преобработих! ...
- Защото ти ми каза да не те вдигам.
- Но когато виждаш, че е късно, загубил си ти всичко скъпо!
- Предупреждавах те не малко пъти за твоите сполуки.
- ТАКА Е, ВИНОВНА съм, че по-рано моите очи не отворих и твоя глас не преобработих! ...
735
Китно е в Китен. И лете, и есен, и пролет. Май за това са го кръстили така тоя град. Което си е истина, истина е! Най-китно, ще кажат някои, е през лятото – цветя, зелено, шарени чадъри, пълно с народ, шумно, весело на плажа и след плажа. И е така. Като свърши курортният сезон обаче, нещата се проме ...
1619
13
За лапача
1/ Много лапа,
всичко стиска
само чужди неща иска...
От алчността му ...
1/ Много лапа,
всичко стиска
само чужди неща иска...
От алчността му ...
553
Усещаш ли? Едно тяло, с новозавърнала се душа лежи така спокойно на повърхността на морската вода, ни потопено, ни издигнало се нависоко, поема дълбоко въздух, напоен с морска миризма. А лъчите галят го нежно, както галят повърхността на морето и осветяват цялата морска шир. Душата се отваря с небес ...
1152
1
В претъпкания автобус се почувства като хваната в капан, приклещена на седалката. Нямаше накъде да избяга, а той се оказа точно над нея, наврял големия си корем в пространството между нея и седаката. Елегантният черен балтон я накара да погледне нагоре към притежателя му и да замре от ужас. Бяла гъс ...
730
1
Соня дълго време беше чакала да се обади на Марти. Реши, че в сряда най-после трябва да го направи, тя обичаше да говори с него дори и по телефона. В дните, когато му звънеше, обикновено се събуждаше по-рано и беше изключително развълнувана. Тя го обичаше. Не, не беше влюбена в него. Не го мислеше з ...
655
2
Аз не съм сам тук на тази беседа за мириса, поднасян от бриза и стоманената повърхност на морето. Повечето разказвачи са пристигнали преди виделината, заедно с обедната ленивост или в спокойствието на следобеда. Превзели са аудиторията си с неумела, но непринудена епизодичност. Разказите им започват ...
913
1
ГРАДИНАТА
В София има големи паркове, които въпреки хищническото настъпление на строителните предприемачи, са все още хубави и поддържат жива връзката между града и природата. В сърцето ми обаче завинаги ще остане една малка градина в централните градски части, в която отраснах, в която усетих първи ...
В София има големи паркове, които въпреки хищническото настъпление на строителните предприемачи, са все още хубави и поддържат жива връзката между града и природата. В сърцето ми обаче завинаги ще остане една малка градина в централните градски части, в която отраснах, в която усетих първи ...
1006
Обичам, когато видя изгрева. Обичам, когато се разхождам навън, да чувам едва-едва пърхането на пеперудите и силните песни на птиците. Обичам да се разхождам в парка, в гората и да ходя на места, на които почти никой не се е осмелил да отиде – обичам силните усещания. Обичам да виждам ясното слънце, ...
826
Пустиня ли е това, което виждам сега пред себе си? Или е одеянието на моя нов Едем? Не знам. Знам само, че от тук нататък дълго време ще бродя сам сред пясъците на своя живот, съхранили праха на толкова много отминали години.
***
Иска ми се да имах още малко време, още мъничко, което да изживея с не ...
***
Иска ми се да имах още малко време, още мъничко, което да изживея с не ...
957
2
Накъде да бяга една разнебитена душа, търсейки отговор само в спомени и пропуснати възможности?! Да, това е моята душа... загубила приятелството на може би единствения човек, който ме приемаше такава, каквато съм и без упреци винаги беше до мен! 2 години този човек ме обичаше, правеше всичко за мен ...
624
1
Да чуеш Бах от малките ръчички на 10-годишно момиченце, е като да се возиш на Виенско колело - виждаш колко дребнички са хората долу и колко високо можеш да бъдеш самият ти.
От въление.
От радост.
От възхищение.
Музика, наситена с толкова много драматизъм, величество и мощ да звучи от късичките пръс ...
От въление.
От радост.
От възхищение.
Музика, наситена с толкова много драматизъм, величество и мощ да звучи от късичките пръс ...
576
2
Чувствам безсилие в моментите, в които не мога да спра съществуването на пречещия ни свят, за да протегна ръка и да докосна кожата ти...
Чувствам яд, когато разбера, че си бил близо до мен, а погледът ми не е срещнал твоя...
Чувствам копнеж по тялото ти в безсънните самотни нощи...
Чувствам безпокой ...
Чувствам яд, когато разбера, че си бил близо до мен, а погледът ми не е срещнал твоя...
Чувствам копнеж по тялото ти в безсънните самотни нощи...
Чувствам безпокой ...
1856
1
3
Миниатюри
Животът е загадка
и ако успеем да нарушим табуто
и се срещнем с Бог
лице в лице, ...
Животът е загадка
и ако успеем да нарушим табуто
и се срещнем с Бог
лице в лице, ...
519
1
Беше си такъв откакто го помня. От край време около него кръжаха най-красивите и популярни момичета и от училище, и от квартала. Външността му не беше нищо особено, даже беше грозноват с възголемия си нос и хилавата си фигура, ама имаше страхотен чар и фантастично чувство за хумор. А момичетата труд ...
815
3
Пролог
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...
Когато се влюбиш, светът ти се променя. Намираш човека, който с едно докосване те кара да изгубиш контрол, чиято усмивка лишава слънцето от каквото и да било предназначение. Той те вижда такъв, какъвто си и изкарва на повърхността емоции, които си се страхувал да опознаеш. Но той ти помага и ...
572
Тя се отпусна в ръцете му. Обичаше тези длани, които макар и груби, докосваха бялата ù кожа с лек загар от слънце. Те я караха да потръпва, да стене, да се моли неистово за още. Те я докосваха, галеха, възбуждаха. Те я прераждаха.
- Обичам те, София! – Прошепна той.
- И аз те обичам, Джеръми! – Пога ...
- Обичам те, София! – Прошепна той.
- И аз те обичам, Джеръми! – Пога ...
790
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
