Или, както моят приятел, писателят и преводач Рейнол Васкес, казва: “Има много изтънчени начини да умреш от глад. Един от тях е като специалист по български език.”
Кристин Димитрова – “Какво е да си български писател”
Температурата навън падна до минус 20 градуса и втори ден Нина не можеше да стигне ...
Бебето ме укоряваше с проницателните си сини очи, все едно знаеше нещо, което криех от останалите. Опитах се да му се усмихна, ала то извърна глава. Срещите ни винаги бяха кратки и сдържани, но поне то не се боеше от изпъкналата на челото ми вена. Тя пулсираше и ме караше да изглеждам като злодей.
О ...
- Как се казваш, синко? – пасторът ме гледаше някак странно от другата страна на преградата в изповедалнята.
- Джон Смит, отче. – казах машинално и веднага ми се прииска да не бях се представял.
- Откога не си се изповядвал, Джон?
- Това ми е за първи път – и така, както вървеше, е последен.
- Какъв ...
- Настоящето занятие е ориентирано към подобряване на уменията ви да се ориентирате по карта - каза Сержант, докато раздаваше картите на отделенията. - Зеленият хикс е настоящето ви местоположение, а червеният - целта. Там ще намерите - продължи с обясненията той. - По една черна кутия, която трябва ...
Валеше, а на тях сякаш не им правеше впечатление. Две жени. Майка и дъщеря. Потънали в красотата на две различни епохи. Притежаваха нужната мъдрост, непокътната невинност... и близост. Eдна последна надежда, за разгадаването на неразгадаемото...
- Тогава, когато изгубиш смисъла, когато изгубиш себе ...
Приказка за двата облака
Хари беше седнал на пейката в парка и вече час наблюдаваше кроткото море. Чайките почти не смущаваха сумрачния покой на вълните, а те пък не личеше да се впечатляват от умисления повей на вятъра. Морска идилия. Хари погледна над себе си и видя две облачета. Едното беше бяло, ...
... и единствено студеният вятър остана покрай мен, нашепвайки името ти... забравих! Кой съм? Къде съм? Защо съм тук? Някой да ми каже! И ето я отново пронизващата болка, обсебваща и душа и тяло... напомняща, че още дишам... Не знаех, че ще боли толкова много... Защо никога не сме готови за това? За ...
Голи, докосващи се тела. Дали някой не прокара електричество в тръпнещата кръв в лабиринта на вените ми?
Една? Две? Колко още секунди имам? На колко още имам право? Днес ми се мълчи. Ще ми правиш ли компания? Преди да те няма. Или преди аз да успея да събера смелост да избягам от твоето тръгване. Ис ...
Звездно семейство
Ярката, топла светлина от недалечното Слънце огряваше Зелената луна и нейните многобройни големи и малки съседи.
Те всички безкрайно обикаляха около огромната планета, привлякла ги в своето гравитационно поле от незапомнени времена. И бяха може би най-интересната и любопитна гледка ...
Мрази ме! Мрази ме с цялото си черно сърце, мрази ме повече от вчера и по-малко от утре, нека видя огъня в очите ти, когато изричаш моето име, нека видя отвращението, нека усетя нетърпеливост във въздуха, да усетя властта си над теб. Ругай ме в главата си, нека те е яд, че съм на този свят, изпитвай ...
Година втора.
Мисля, че станах много добър. Развих такъв слух, че ги чувам още като отворят входната врата. Няма начин да ме видят. Няма начин да ги видя. Това е хубаво. Не искам да ме гледат. Не искам да ги виждам. Така ми е добре.
Сигурно има и по-хубави неща от това да седиш на масата и да пишеш ...
Билет за Рая
Вратата се отвори. Смъртта влезе, прокара ръка по прашните мебели и застана в центъра на стаята. Усмихна се на увехналите цветя и се вторачи в снимката на камината. Приближи се и я пое в кокалестите си ръце. Огледа лицата, бавно попивайки всяка извивка. Целуна това в средата и постави с ...
Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
7
“Невероятен успех на танцовото изкуство!“ – заглавията на вестниците с едри букви отразяваха грандиозното събитие, което разтърси емигрантската общност в многомилионния град. – “Шоуто, което грабна сърцата на публиката и възпламени душит ...
Нима самоубийството не е просто плах опит да се упражни контрол над живота и смъртта? „Хей, вижте ме, готов съм точно сега! Сега е моментът според мен. Не искам утре или пък вдругиден!” Но според общовалидните правила това просто е грешно. „Не може така, това е грях!” - чух строг глас някъде от висо ...
Отдавна не ù беше вървяло на клиенти, както този ден, а толкова искаше да остане сама, да си почине и наспи като хората след бурната нощ. Но не можеше да ги върне. Женицата се беше отчаяла, че синът ù, който бил много добро момче, е изчезнал от няколко дни и не ù се обаждал. Търсела го по всички нег ...
Реквием за един кроасан
Има малки моменти в този живот, заради които си заслужава да се живее. Например: да прочетеш хубава книга, да се усмихнеш на красиво момиче, да изпушиш добра кубинска пура или да изядеш сутрин един току-що изпечен кроасан с кашкавал в комбинация с ароматно кафе. Боже! Кроасан ...
Когато излязоха от водата, усетиха студа, предизвикан от лекия ветрец. Те легнаха и започнаха да се припичат на следобедното слънце.
- Досега не се бях забавлявал толкова - каза усмихнато Анди.
- Значи ти е забавно с мен, така ли? - отвърна Лиса.
- Да, и то много забавно.
Двамата се гледаха известно ...
Опушеното квартално кръчме всъщност беше гараж. От ония, които изникваха на дълги редици в междублоковите пространства на панелките. Тези гаражи почти никога не се използваха по предназначение. Още от построяването си се превръщаха в работилници и складове за натурии. С растящата цена на тока, в усл ...
Има един виц, с който бих искала да започна. Прибира се един мъж вкъщи след командировка и какво вижда? В кухнята някакви голи мъже пият бира и играят карти, в хола някакви пак голи мъже гледат футболен мач, въобще страшна лудница. Потресен от видяното, мъжът отива към спалнята, отваря вратата и зав ...
Щото кълките ù бяха дебели. По това време бяха на мода дебелите кълки и заоблени задници. За такива жени мъжете примираха от удоволствие. Мъжът на Парашкева беше невзрачен човечец и тя не можеш да му прости, дето я беше оставил без дете. Влачеше се все с чужи мъже, та да му го върнеше тъпкано, така ...
"Залезът на едно време" (из поредицата "Някъде на запад")
РОМАНЪТ НЕ Е ДОВЪРШЕН! ОСТАВА ОЩЕ ДОСТА РАБОТА ОТ НЕГО, НО ВАШЕТО МНЕНИЕ ЩЕ МИ ПОМОГНЕ ДА ГО ЗАВЪРША!
I
Името ми е Джони Саба. Но не е необходимо да ви разказвам биографията си, тъй като нямам особено добри черти, с които да се похваля. Все пак ще научите част от моята история; поводите, поради коит ...
Част 1
Борис
Август неусетно се търкулна към септември, който за един миг премина в октомври, придвижвайки със себе си черните северни облаци, които развалиха хубавото време в иначе постоянно слънчевата Варна. Дъждът унищожи последните спомени от летния сезон, а в последно време започна да се просму ...
Снежанка и принцът преминаха през портите на палата.
-Огледалце, Огледалце, повтори коя е най-красива на света! - злата мащеха дочу радостни възгласи през прозорчето на стаята си, но те не я интересуваха - важен бе единствено отговорът на огледалото. Винаги най-важно бе огледалото, то знаеше истинат ...
Всеки със своята история, своите мисли, своите загуби, победи, открития. Всеки борещ се свободeн електрон в рамките на една безкрайна вселена, чиято същност никой не е осъзнал. Загубени, открити, преродени.
Иде ми да раздера илюзията наречена небе с писък, за да може и утрото да ме чуе. Но съм няма, ...
Нямаше представа за времето...
Сякаш нощта поглъщаше и нея, и всичко, клонящо към логика и разумна мисъл. Очите ù странно пусти се взираха и търсеха там, където се простираше нищото. Залъгваха себе си, че търсят доказателство, знак, който да донесе отговорите, които така отчаяно търсеше. Само разбив ...
Един ден няма да бъда тук
Един ден няма да съм това, което съм. Един ден ще имам криле и ще летя с вятъра, защото ще бъда прашинка, ще бъда купчина прах, лутаща се безлично. Един ден няма да мога да прегърна тези, които плачат за мен и няма да мога да се сгуша в топлината на техните ласки, защото ня ...
1. Първото и основно правило е – ако ще изневерявате, направете така, че да не ви хванат. Изневярата не е за всеки. Трябва да можеш да съчетаваш перфектния семеен живот с перфектната извънбрачна връзка.
2. Пазете телефона си – винаги трийте есемесите си, приетите повиквания и набраните номера, разпе ...
Отново се върна към предишната вечер. На отрезняла глава умът ú започна трескаво да работи. За какво ù беше да ходи на тази тъпа кръчма и да олеква за едното ядене и пиене? Специалното предложение? Ще я правят духовна наследница на Ванга?! Че то такива наследници днес взеха да се люпят като пилци. Т ...
Тя лети ли, лети...
А аз стоя замечтано прехласнат, усмихвам се и си мисля: "Доживях и това!" Доживях бащина отмяна - Сашко ми предложи помощ при внасянето на нарязаните дърва. И започна енергично да хвърля цепениците в дърварника. "На тате отмяната!", продължавах да си мисля и само как не се разхли ...
Нищо лично за лъва
Лъвът е винаги пръв - независимо кого трябва да изяде!
Лъвът е красив - въпреки смешната грива!
Лъвът е нежен - въпреки големите лапи!
Лъвът е и нежна душа - въпреки зверския нрав! ...
Сляпата и инвалида
Срещам тук една жена. Наричам я героиня. Не свързвам това с войните, не, тя живее в мирно време, в една развита демократична страна.Не виждам очите и, но я придружава куче, от онези, които придружават слепите хора тук. Я някой да спори с мен за разума у животните!
Тя и то чакат ав ...
„Отнесени от вихъра на ежедневието си, разсеяни от проблемите, повлияни от околните...
Забравихме да живеем. Забравихме за близостта, а уж всеки от нас я търси. Изгърбихме себе си, правото си да обичаме и да правим това, което искаме да правим. Разнищихме за миг мечтите си, за да използваме въображе ...
ИВАНКА ОТ КЛОНДАЙК
Малката Иванка беше израснала в прогресивно селско семейство. Още дядо ù беше член на ТКЗС-то, не само член, но и бригадир на говедарите. Два пъти беше обявяван за първенец на общината и три пъти за най-добър в професията.
Иванка израсна хубавелка, с червени бузи и черни коси, очи ...
От порите на ръцете ми изтича страх.
В мозъка ми бушуват мисли, отговори на реторични въпроси, които главата ми сама си задава.
Реториката в реалността не съществува. Сигурността вече не e нищо актуално от времената на праисторията. Затова оттогава всички имаме навика само да се залъгваме... Или пон ...
Събудих се днес, както всеки един обичаен ден. Беше слънчево и необичайно топло. По принцип дните напоследък минаваха бавно и тромаво, както обикновено се случва в периода, откогато вече не посещавам училище. Излязох до магазина за хляб, както обичайно. Но днес там обстановката бе по-изнервена от вс ...
2
Може би съм старомоден или остарявах, но така бях възпитан. Глупости. Винаги, когато ми е застанело нещо на мушка, го отстрелвах - или почти винаги. Всъщност напълно оправдавах Лили. И аз на нейните години се събуждах с различни момичета, разбира се, не чак толкова редовно, колкото имат възможност ...
КАК СЕ ВАРИ ЛЕЩА
(в помощ на мъжете като мен)
Днес!
Днес за първи път си варих леща! Понеже много я обичам, реших че е време да се науча сам. За да не завися от благоразположението на по-добрата половина от човечеството...
За целта... ...
Имало едно време, преди много, много години, през девет мъглявини в десета, през девет галактики в десета, през девет звездни системи в десета, едно... нищо. Всъщност, това било само на пръв поглед и то с невъоръжено око. Но при по-внимателно вглеждане и при използване на мощни космически телескопи, ...