Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Погнусата

Сряда
Не бива да се боя.
Нещо ме преследва. Нещо ме е преследвало цял живот. Като сенките, които те стряскат по зимните пусти улици. Нещо неопределено и безформено. То е в мен... Един страх, едно чувство на безпомощност пред съществото, което се зъби в съзнанието ми. Онзи ден, докато пътувах във вла ...

pinky6000

Проза » Други

2010-06-30T14:28:46+03:00 1.1K

Да се сдобиеш с благороден елен

Не е лесно да го откриеш. С месеци може да се луташ из горите с пушка в ръце, да отстрелваш менте елени и да кълнеш. Запомнете: най-важното е вече да има големи рога. Големи, дълги, много разклонени рога... Това значи, че вашият елен вече е претръпнал към превратностите на живота и колкото по–големи ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2010-06-30T12:08:19+03:00 1.2K 4

Лъчи над Мечти

Лъчи над Мечти
- Хей! Здравей! Мале, от колко време не сме се виждали!
- Здравей!
- Човече, забравихме се!
- Жалко, наистина! ...

Pusciferian

Проза » Разкази

2010-06-30T11:54:46+03:00 1.1K

Без заглавие

Нямам какво да ти кажа - Лъжа! Имам толкова много, че не знам откъде да започна. Всъщност всичко е в това, че нещо тежи на сърцето ми. Не мога да определя какво е. Сякаш ти, Хармония, си избягала от мен, хаосът в душата ми те е прогонил, а сега живея с него. Той не е като теб, много е лош, наранява ...

малка_любознателка

Проза » Други

2010-06-30T11:38:05+03:00 895

След битката

Над осеяното с трупове бойно поле се бе спуснала тягостна тишина. Армиите на двете враждуващи страни се бяха оттеглили на близките хълмове, където се готвеха за ново сражение. Нямаше кой да погребе войниците, които бяха дали живота си за съмнителните каузи на властниците.
Черният гарван, който стръв ...

Heel

Проза » Разкази

2010-06-29T23:40:37+03:00 877

Шарен свят

Запознахме се на автогарата. Уж нямаше хора, а седнах до нея. Усетих я, че в торбата си носи и част от съдбата. Погледнах – от нея стърчаха бели чаршафи. Жената веднага ме заговори. Обичайните въпроси „Колко е часът?”, „За къде?”. Погледнах я внимателно в очите – сини като лятно небе, а уплашени и п ...

latinka

Проза » Разкази

2010-06-29T23:27:47+03:00 892

Целуваше го, целуваше я, целуваше го

Вагонът се раздруса отново и Елица удари главата си в стъклото. Толкова ли се бе унесла? Огледа се засрамено, за да види дали другите пътници не са я видели, но никой не й обръщаше внимание. Загледа се през прозореца – небето бе ясно и въпреки това Елица бе убедена, че съвсем скоро ще завали. Влакът ...

Рима

Проза » Разкази

2010-06-29T22:47:57+03:00 2K 7

Истината боли

Когато дълго време нещо ти е липсвало и го намериш, отваряш душата си и даваш всичко... Даваш, без да мислиш, без да мериш какво и колко... Даваш и от това се чувстваш щастлив...
Сърцето ти, което до сега е било ледено, бавно започва да се затопля... Затопля се, докато започне да гори...
Живееш така ...

Пипилота

Проза » Други

2010-06-29T22:17:34+03:00 1.6K

Една гореща молба

Един напълно обикновен и скучен ден. Нищо интересно, чудех се с какво да запълня времето си и реших да се разходя. По пътя се загледах в църквата - както всеки път - и очаквах да е пуста, но този път не беше така.
Погледът ми се спря на едно момиче. Излизаше от двора и, прекръсти се, но не тръгна. С ...

albaJ

Проза » Разкази

2010-06-29T22:10:38+03:00 1.1K 1

Разтапяне - 2

Разля се и прибра крилата укротени, разтопили восъка от кожата ми, прилепнала в неспокойните им вени...
Изпъкнали в шепнещи две думи:
- Обичам те! - в космоса сега падат, като снежни пера...
Пресегнах се в съня и те видях приседнала до мен, в голата си Светлина... Отронваш мислите си в скелетите на ...

portishead

Проза

2010-06-29T14:49:29+03:00 890 9

Wish you

Целуваш ме (в мозъка ми). Там, където е най-дълбокото дълбоко в теб…
А аз защо не бягам? Реге ритъм или просто пясък за драскотините по кожата ми? Искам пръстите ти върху моето минало, виковете ти в дъха ми… Искам да издишам самотата и да вдишам теб, завинаги!
И се спускам като дим… нагоре към мечти ...

samotnata_x

Проза » Еротична

2010-06-29T14:13:51+03:00 1.7K 3

Стара легенда - 4

Вървеше бавно към дома си и си мислеше за какво ли не. Влезе вътре и стаите му се сториха някак празни. Остави чантата си до дивана, поосвежи се и си облече удобен анцуг и тениска. Поръча си пица за вечеря и седна пред компютъра да посъбере малко информация за бога Оро. В този момент се позвъни нерв ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-06-29T14:11:09+03:00 857

Обичай своя мениджър

Какво имате против мениджърите си? Аз нищо. Някои от най-добрите ми приятели са мениджъри. Не, почакайте, грешка - бяха. Не помня какво точно се случи с тях, мисля, че така и не ги откриха след това, но важното е, че сега сред приятелите ми няма мениджъри. Ако имаше, със сигурност щях да ги обичам с ...

nqma-znachenie-nali

Проза » Хумористична

2010-06-29T14:07:12+03:00 661

Как пеят звездите

СТАНАХ УБИЕЦ. Не знам какво чувствам, защото ми е за пръв път. Стоя и чакам да се случи нещо. Нещо, което да ме разтърси. Да изпадна в депресия. Или в еуфория. Но нищо не се случва. Продължавам да чакам и се опитвам да свикна с мисълта. И докато чакам, се мръква.
Слънцето се скрива отсреща, зад дърв ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-06-29T10:02:42+03:00 1.9K 6

Оправянето на света

ОПРАВЯНЕТО НА СВЕТА
Неколцина мъже са седнали пред кръчмата в прохладната лятна вечер. Те пият бира и разговарят за проблемите в живота. Вълнуват се от предстоящите политически промени
- Аз си мисля, че каквото и да говорят противниците на царя, той ще промени положението и животът ще потръгне към п ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-29T09:54:00+03:00 737 2

* * *

Потърсих усмивка сред хората, които имат всичко, но те изглеждаха толкова празни.
Потърсих нежност в ръцете на майка си, но те бяха толкова съсипани от труд.
Потърсих щастие сред хората, които пиеха и се веселяха, но разбрах, че там има много сълзи.
Потърсих приятели сред хора като мен, но те имаха ...

steyskaa

Проза » Други

2010-06-29T09:08:01+03:00 694

Изживей ме!

Трябва да е любов... Трябва да е онова в огледалото на лунната нощ. Дори и пясъкът танцува по телата ни, вятърът запечатва целувките, огънят гони съмненията...
Ще ме изживееш като птица, като полъх от слънцето, като шепот от вярата. Искрите бавно рисуват ръцете ми по гърба ти. Гравират мен в живота ...

samotnata_x

Проза » Еротична

2010-06-28T12:39:15+03:00 2.1K 3

Мъртвецът не маха за сбогом II част

Скоро на вратата ми настойчиво и припряно се почука. Без да чакат покана, в стаята влетяха двама униформени италиански служители. По-високият от тях, с квадратна челюст и здрави зъби, не беше пълен мъж, по-скоро малко по-едър от обикновено, се потеше обилно. Извади чиста носна кърпа, прекара я по мо ...

Bardejov

Проза » Разкази

2010-06-28T12:29:20+03:00 767 2

Случайности за цял живот, 9 (последна)

Беше изминал месец от убийството в заведение „Сид”. Четирите приятелки все така водеха децата си там, но много рядко споменаваха случая на убийство. Той беше променил живота им. Самите те, до скоро, деца, израснаха много. Все по-рядко обсъждаха някого и все по-често размишляваха над това колко пъстъ ...

rarebird

Проза » Повести и романи

2010-06-28T12:23:10+03:00 1.7K 9

Градска трагедия 6

Лекарят махна шината, която бяха поставили на крака ми в линейката, а след това внимателно изхлузи десния ми ботуш. Болката отново ме жегна жестоко. Той взе една ножица и каза:
– Ще трябва да ви разрежа дънките.
– Щом трябва – отвърнах скептично аз. Устните ми все още бяха подути, но вече можех да г ...

Heel

Проза » Разкази

2010-06-28T12:14:36+03:00 1.5K

Моят спомен за Апостол

Моят спомен за Апостол
Господи, колко години, колко много години ми бяха нужни, докато добия смелостта да споделя своите спомени за Апостол Карамитев. Неговата магнетичност е докоснала всички, които са имали щастието да погледнат в очите му, да чуят живата му и малко отсечена реч, да споделят с него ...

Rondissima

Проза » Други

2010-06-28T12:10:45+03:00 2.9K 10

Разтапяне

От тъмните половини на нощта се обелих, късайки струната под кръста ти и те одрах... Да, боли, знам и тогава се излях във восъка на свещ и ти ме запали в ъгълчето на усмивката си... Тогава прокапах бавно по теб и с още по-силни нотки проникнах през ушите ти - надълбоко, чак до ехото от душата ти и с ...

portishead

Проза » Еротична

2010-06-28T11:49:51+03:00 2K 6

Мулти култ за абсорбиране

Всички си тръгнаха. Първо Илюзията. Гонорея се заинати преди 60 лева да се трансформират в клинична пътека. После една жена напусна и натисна „Next track” Копчето заяде и така... Последно се изпари “Jameson” - старите приятели имат този навик. Многобройните малки предатели се събират в общ гроб, кре ...

nikolaidragiev

Проза » Други

2010-06-28T11:47:25+03:00 1.5K 3

Евтаназия

Същата вечер д-р Б превиши дозата алкохол и това го предпази от вземане на крайни решения. Бе стигнал до един предел, при който крайните решения силно зависят от дозата, поради което могат да бъдат отложени. Някъде към полунощ телефонът отново иззвъня; главата го цепеше неспасяемо и в слушалката се ...

radi.

Проза » Разкази

2010-06-28T11:42:33+03:00 1K 8

И край...

Когато започнах да се събуждам прегладняла за теб, разбрах, че те обичам. Когато осъзнах, че в сънищата си те търся, понесла свещ, с колебливо трептящ пламък, осъзнах, че не мога без теб. Когато сърцето ми започна да вие от болка, сблъсквайки се с твоето мълчание, си казах, че съм загубена.
Искаш ли ...

desi.mandradjieva

Проза » Писма

2010-06-27T23:26:32+03:00 1.2K 2

Към истината

КЪМ ИСТИНАТА
Художникът Йоргов безцелно крачеше по оживената улица, чужд на царящата около него суета. Цял живот бе бързал за някъде, цял живот бе преследвал химерите на щастието и мечтите си, за да разбере един ден, че те са неуловими. Сега искаше да не прави нищо и да си почива. А дали това не беш ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-27T23:22:07+03:00 873 2

Шофьорът, който псува на светофари

„Шофьорът, който псува на светофари”
Една студена нощ. Едно претъпкано кръстовище.
Клаксони. Ръмжене на двигатели. Една музикална дисхармония.
Светва зелено, разбира се – пешеходците тръгват първи. Пресичат пешеходната пътека.
Коли неспокойно ръмжат и все пак изчакват отминаването на глъчката хора. ...

Pusciferian

Проза

2010-06-27T23:15:16+03:00 1.6K

Стара легенда- 3

Бутна вратата и влезе. Чичо Никос бършеше някакъв стар часовник зад тезгяха и не обърна много внимание кой влиза. За сметка на другите антикварни магазинчета, тук постоянно влизаше и излизаше някой. Работа имаше. И ако някой искаше да купи нещо, тогава се обръщаше към чичо Никос. Никой не крадеше от ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-06-27T23:05:56+03:00 837

Мечтата на Иван Георгиев

Иван Георгиев имаше една мечта. Той беше обикновен човек и затова мечтата му също беше обикновена. Сигурно сега ще попитате за какво може да си мечтае един съвсем обикновен и средностатистически българин. Вие какво бихте предположили? Пари, слава, власт..? Или нещо друго, за което не сте и предполаг ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2010-06-27T20:13:44+03:00 1.1K

Осъзнаване - 45 и 46 от първа част на романа

XLV
След месец с Тодор Балина стигнахме и до трансилванския град Алба Юлия, където преговаряхме лично със седмиградския княз Сигизмунд Батори. Ние го убеждавахме, че щом се видят християнски байряци оттатък Дунава, то недоволните от османлиите, ще се вдигнат, за да смажат тиранията и агаряните лесно ...

Eia

Проза » Повести и романи

2010-06-27T11:06:03+03:00 1K 10

Духовен храм

ДУХОВЕН ХРАМ
В синагогата на отчаянието под оловносив купол стои човек, неназован. Взира се отвъд олтара сред запалените свещи. Мълчаливо душата си изстисква от мрачен дъжд, под който тъй дълго бе стоял. В храма пусто и тихичко смълчано всичко му се струва... Покой. В тази меланхолна празнота странн ...

MacTukaTa

Проза » Други

2010-06-26T21:33:57+03:00 982

Градска трагедия 5

По едно време до мен дотича едно голямо рошаво куче. Уплаших се, че ще ме ухапе и вдигнах ръцете си, за да се предпазя. Тъй като седях на асфалта, главата му беше на нивото на моята. Животното ме подуши и побутна с нос рамото ми. Усетих топлия му дъх.
– Махай се оттук! – извиках аз.
Кучето ме изглед ...

Heel

Проза » Разкази

2010-06-26T21:23:10+03:00 836

Бабини деветини

***
И ето я на спирката (в която аз намерих сянката на своята забрава),
лястовичката направила си е гнездо!
*****
Черешите презряха, тъй както червеите дълбаят ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-06-26T21:20:45+03:00 1.3K

Светът в краката ни, светът в крилете ни

СВЕТЪТ В КРАКАТА НИ, СВЕТЪТ В КРИЛЕТЕ НИ
Летя. Летя и е прекрасно...
Сладка умора натежава в мен и отпускам плавно криле. Не се обръщам назад. Летиш зад мен, за да ме пазиш. Знам, че си там. Знам, че ме настигаш.
Забравям миналото. Забравям самотата. Забравям тъгата. Забравям болката.
Застигаш ме с ...

Rondissima

Проза

2010-06-26T21:16:18+03:00 1.2K 11

Знанието

ЗНАНИЕТО
Дядо Стамат много остаря. Трудно ходи, оплаква се, че краката го болят, че няма сила. Седи с часове на пейката пред къщи и наблюдава как животът тече край него. И сега потътри крака към любимото си място с почукване на бастунчето по циментираната пътека. А там вече е седнал студентът Ивайло ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-26T14:25:30+03:00 981 4

Случайности за цял живот, част 8

На вратата се позвъни. Сърцето на Лили заби учестено и червенина покри лицето й. Адриана я прегърна през раменете и й се усмихна майчински, за кураж.
Следовател Караиванов се опита да се усмихне, но очите му бяха без блясък и с големи кръгове. Когато сложи ръце на масата, където го покани Лили, те е ...

rarebird

Проза » Повести и романи

2010-06-26T14:22:22+03:00 1.5K 3

Миг сега

Миналото ме преследва през нощта...
Ранява и сърце ме заболява...
Понякога май дори преиграва?!
Не иска да си тръгне, а желае да разяжда плътта ми на малки капчици тъга...
Носталгията му ме трови... По всичко унищожено и всичко изгубено... ...

me4o_puh111

Проза » Други

2010-06-26T14:11:09+03:00 833

* * *

Мълчание... заседнал е в гърлото стон. Изпратен е за теб. Не го ли чу? Тишина... притихнал е гласът ми вътре в мен. Нека с теб да помълчим, заради нея... любовта. Усещаш ли я?! Тя изпълва пространството навред. Аз ти я изпращам, недей я гони. За теб е чакала един живот. По прашни булеварди е вървяла ...

djudji89

Проза » Други

2010-06-26T14:09:15+03:00 782 1

Букет от рози

Пламъци... Само буйни огнени езици избледняваха пред очите ù. Пукот на подпалени дървета заглъхваше зад конския тропот, а стъклените ù очи плаваха в сълзи. Една сълза се търкулна по лицето ù и тупна на твърдата дървена повърхност...
- Анелия, всичко наред ли е? Да не си болна? – попита загрижено учи ...

ImmortalKiss

Проза

2010-06-26T08:57:09+03:00 601 1

Разговарях със себе си

23:30ч. На вратата се почука. Знаех, че е той, отворих му, без да се замисля, почти по навик.
Защо?
Защото това беше ТОЙ, този, на когото никога нямаше да мога да се разсърдя, каквото и да направи, колкото и да ме нарани.
Защо?
Защото очаквам същото от него, защото и той постъпва по този начин. ...

Vain

Проза » Писма

2010-06-26T08:52:13+03:00 2K 2