39 892 резултата
17.09.2004г.
Сам Веласкес лежеше в леглото си и гледаше замислено в едно петно на пожълтелия таван.
„Ссссст”
Усети остра болка в главата и за момент мисълта му спря, сякаш спря да съществува.
Погледът му се фокусира, отново гледаше петното, но сега го виждаше от по-близо. ...
Сам Веласкес лежеше в леглото си и гледаше замислено в едно петно на пожълтелия таван.
„Ссссст”
Усети остра болка в главата и за момент мисълта му спря, сякаш спря да съществува.
Погледът му се фокусира, отново гледаше петното, но сега го виждаше от по-близо. ...
971
3
Себастиян лежеше в леглото си, буден и загледан в нищото на тавана, и чакаше да стане време за ставане. Сякаш след цяла вечност тихият звън се разнесе сред стаята – настъпваше утрото. Той седна на ръба, провеси краката си и погледна през прозореца. Терминаторът бавно пълзеше към дома на мъжа и бавно ...
657
Иван и Георги седяха на върха на света и гледаха ярките светлини на огромния град. Иван се обърна към приятеля си:
- Кажи ми, Фантоме, какво виждаш?
- Нищо – отвърна фантомът. – Виждам един студен свят без никакви ценности, виждам глад и мизерия. Не знам, Гарване, те ли са жертвите или ние. Ние ги т ...
- Кажи ми, Фантоме, какво виждаш?
- Нищо – отвърна фантомът. – Виждам един студен свят без никакви ценности, виждам глад и мизерия. Не знам, Гарване, те ли са жертвите или ние. Ние ги т ...
706
Нещо лепкаво ме е обляло. Като сапун, ама катранен. Трудно се измива и мирише много, много гадно. Бая ще има да се търкам, докато го изчистя. А още по-лошото, че се е полепил не по кожата ми. По душата ми се е полепил. И всеки път като усетя вонята му, ми иде да повръщам.
..........................
...
..........................
...
772
2
Времето минаваше. Младият мъж вече живееше в собствен дом. Създаде семейство.
Кучето обичаше да ляга в краката на младата стопанка. Обичаше пръстите и да го галят. Абе, хубаво му беше с тези хора. Знаеше, че го обичат.
Посрещна новия член на семейството с любопитство. Гледаше как го хранят или къпят ...
Кучето обичаше да ляга в краката на младата стопанка. Обичаше пръстите и да го галят. Абе, хубаво му беше с тези хора. Знаеше, че го обичат.
Посрещна новия член на семейството с любопитство. Гледаше как го хранят или къпят ...
560
1
(импресия)
Сезоните се сменят някак плавно, с лекота,
а брулят душите човешки, натрупват тъга след тъга.
И без да усетим, като в от мигване миг,
росата на пролет, приветствала птичия полет, ...
Сезоните се сменят някак плавно, с лекота,
а брулят душите човешки, натрупват тъга след тъга.
И без да усетим, като в от мигване миг,
росата на пролет, приветствала птичия полет, ...
772
9
Колко сте много, колко сте мотивирани от мисълта, че може да съм ваша.
А аз, аз не ви искам дори.
И как плахо пристъпва всеки един от вас, да вкуси устните ми иска.
А аз, аз зная как да разпалвам огъня, зная как да го владея. Вас гори.
Изгарям ви! ...
А аз, аз не ви искам дори.
И как плахо пристъпва всеки един от вас, да вкуси устните ми иска.
А аз, аз зная как да разпалвам огъня, зная как да го владея. Вас гори.
Изгарям ви! ...
665
1
Как да ти кажа колко те обичам като не мога да го опиша, защото ти си една мечта, един несбъднат сън и аз знам, че никога няма да те имам, колкото и да те искам. Ти си един връх, който аз не мога да достигна, един блян, който никога няма да се осъществи. И аз знам това, но някъде дълбоко в мен се та ...
1510
1
Снощи се прибрах в три. Съблякох скъпата рокля и я приготвих за химическото чистене. Махнах бижутата и грима си. Влязох под душа, за да отмия миризмата на алкохол и цигари, които скъпите парфюми не можеха да скрият, но не толкова се надявах тях да отмия, колкото миризмата на мръсните пари. Изсуших с ...
896
И сърцето си загубих, ако изобщо някога съм имала такова. Може би не съм живяла достатъчно дълго, за да срещна много хора, нито имам богат житейски опит за жалките си двадесет години. Може би просто имам лош ден. Или, както някои казват, просто преигравам. Може би съм пълна идиотка, защото продължав ...
1294
3
Тъжният Клоун
Празно.
Празно и тъмно.
А един глух шум пронизва тишината.
Червено, червено и бяло. ...
Празно.
Празно и тъмно.
А един глух шум пронизва тишината.
Червено, червено и бяло. ...
1650
3
Обича я до ъгъла на тротоара.
Самотна е до следващата пряка.
Самотна е до следващата пряка.
812
Проглеждане
Студено е! Снежинките се стелят толкова красиви… Носят се от вятъра, сякаш са свободни… но за кратко. И въпреки това те се наслаждават на свободата си, докато не се превърнат в шепа студена вода. Колко кратък е техният живот!...
Навън, опряла гръб в едно дърво, стоеше една жена. От очите ...
Студено е! Снежинките се стелят толкова красиви… Носят се от вятъра, сякаш са свободни… но за кратко. И въпреки това те се наслаждават на свободата си, докато не се превърнат в шепа студена вода. Колко кратък е техният живот!...
Навън, опряла гръб в едно дърво, стоеше една жена. От очите ...
771
ЖАНРОВИ ЕТЮДИ II: ЕРОТИКА
От самото начало Милена не го изпускаше от поглед. Висок мъж с прошарена, но иначе непокътната коса. Тънък аристократичен нос и дълбоки очи, които подобно на морски фар сканираха лицата в малката коктейлна зала. Може би имаше 50, може би дори повече, но Милена не бе виждала ...
От самото начало Милена не го изпускаше от поглед. Висок мъж с прошарена, но иначе непокътната коса. Тънък аристократичен нос и дълбоки очи, които подобно на морски фар сканираха лицата в малката коктейлна зала. Може би имаше 50, може би дори повече, но Милена не бе виждала ...
2161
5
ІІІ
- Не. Такава ракия няма. – обяви Аврамов и удари на екс поредната чаша. – Върло е лепа.
Всички кимнаха дълбокомислено като старейшини и последваха примера му. В двора на къщата гореше голям лагерен огън. Оркестърът свиреше с пълни сили, а половината село тропаше хоро около къщата. Другата полови ...
- Не. Такава ракия няма. – обяви Аврамов и удари на екс поредната чаша. – Върло е лепа.
Всички кимнаха дълбокомислено като старейшини и последваха примера му. В двора на къщата гореше голям лагерен огън. Оркестърът свиреше с пълни сили, а половината село тропаше хоро около къщата. Другата полови ...
962
11
Двамата се гледахме няколко секунди. Аз реагирах първа и се изправих.
- Здравей, казвам се Мари. Франк ме покани да остана за обяд.
Усмихнах се и го огледах, като се опитах да прикрия любопитството си. Вероятно беше на моята възраст, по-висок от мен, с късоподстригана кестенява коса. В чертите на ли ...
- Здравей, казвам се Мари. Франк ме покани да остана за обяд.
Усмихнах се и го огледах, като се опитах да прикрия любопитството си. Вероятно беше на моята възраст, по-висок от мен, с късоподстригана кестенява коса. В чертите на ли ...
631
2
Кучето пак беше център на внимание. Всички говореха само за него. Как се хвърлило във водите на реката. Как спасило детето. Много говореха, а то, ако разбираше нещо, това беше, че му поднасяха за ядене все вкусни неща. Беше си само едно куче.
Времето минаваше. Сменяха се сезони. Майк ата на момчето ...
Времето минаваше. Сменяха се сезони. Майк ата на момчето ...
654
2
СЛАДОСТТА ОТ БОЛКАТА
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Н ...
Някой изрече полугласно в главата ми - „Бягай!“
Стомахът ми се сви. Устните ми трепериха. Краката ми се движеха сами, по спомен. Явно смътен, защото не знаех накъде. Изпречи ми се врата, отворих я и слънцето ме блъсна, като стена, готова на всичко, но да ме вижда пред себе си. Н ...
804
1
Кавал свири на поляна…
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява! ...
Един ръб, на един скат.
Надвиснал над околните дворове и къщи. На върха му поляна. На нея камък, като купа сено, къща с едничка стая и до тях един дръглив, крив салкъм…
Настане вечер, месец изгрее…
Всичко притихне. Опустява! ...
758
3
Всеки път, когато алкохол попадне в кръвта ни,
смелост придобиват нашите сърца.
И искаме света да променим с хиляди мечти и лудостта.
И аз желая, като всички други, да бъда честна и гола пред таз земя.
Да кажа без да се срамувам, че искам те за мен сега. ...
смелост придобиват нашите сърца.
И искаме света да променим с хиляди мечти и лудостта.
И аз желая, като всички други, да бъда честна и гола пред таз земя.
Да кажа без да се срамувам, че искам те за мен сега. ...
857
1
Сърца... Защо сърца? Защо всички бързат на някъде със сърца или рози в ръцете? ...Ооох... някои дори носят и плюшени играчки. Струва ми се толкова глупаво! Минава някаква двойка... момичето е колкото мен... дори може би по-малка, а момчето изглежда поне пет-шест години по-голям.
- Не се дръж така, м ...
- Не се дръж така, м ...
992
3
- Така ли се отплащаш за това, което направих за теб? - чу се гласът на Стефан. Двамата живееха четири години заедно, но не бяха сключили брак. Нещата вървяха добре, докато един ден той разбра, че тя вземала от парите му и ги давала на детето, което беше родила. Тогава не познаваше Стефан. А сега, о ...
661
1
- Пак съм тук!
- Защо? Нима забрави нещо?
- Исках да чуя гласа ти отново...
- Та... аз мълча.
- Чувам те и ти го знаеш... обаче май е време отново да тръгвам. Но ще се чуем скоро... ...
- Защо? Нима забрави нещо?
- Исках да чуя гласа ти отново...
- Та... аз мълча.
- Чувам те и ти го знаеш... обаче май е време отново да тръгвам. Но ще се чуем скоро... ...
866
6
Есента идва в Молдова, но лятото свършва на един самотен плаж между Резово и Силистар. Пия до дъно от металното канче. Очите ми светят диво в мрака. Вятърът разказва морски приказки.
Групата се е капсулирала. Носим своето собствено време, като огромен сапунен мехур, който ни обгражда с прозрачна, бл ...
Групата се е капсулирала. Носим своето собствено време, като огромен сапунен мехур, който ни обгражда с прозрачна, бл ...
695
3
Берит се загледа дълго в малката кална локва пред него. Сякаш там, във мътната вода, минаваше целият му живот и всички страдания. За миг той видя малкия си син. За миг видя и съпругата си. Очите му се напълниха със сълзи. Осъзна, че те са вече минало.
- Може би ако има живот след смъртта – помисли с ...
- Може би ако има живот след смъртта – помисли с ...
726
1
Тя тичаше пъргаво по перона.
Посрещна на първи коловоз самотата.
...
Как да я прегърне някой?
Прилепнала е за самотата. ...
Посрещна на първи коловоз самотата.
...
Как да я прегърне някой?
Прилепнала е за самотата. ...
1137
12
Сказание за неизбродните векове
В ден първи на овена, който е четвърти след липеца, от дванадесетата мишка на родословието, във великия век на билите...
Когато степите и горите не знаеха размирие, когато вси властници се покориха на боговете...
Големият Конник гореше сред сините пламъци, пророкът Мо ...
В ден първи на овена, който е четвърти след липеца, от дванадесетата мишка на родословието, във великия век на билите...
Когато степите и горите не знаеха размирие, когато вси властници се покориха на боговете...
Големият Конник гореше сред сините пламъци, пророкът Мо ...
495
1
ТРИУМВИРАТЪТ
І
... проклет дъжд!
Свестих се. Но не отворих веднага очи – никога не правех тази грешка. За момента не се намирах на открито – показваше го акустиката на помещението. Обгръщаше ме светла топлина – много по-приятна, отколкото ми се щеше, а във въздуха се носеше пощипващият мирис на анти ...
І
... проклет дъжд!
Свестих се. Но не отворих веднага очи – никога не правех тази грешка. За момента не се намирах на открито – показваше го акустиката на помещението. Обгръщаше ме светла топлина – много по-приятна, отколкото ми се щеше, а във въздуха се носеше пощипващият мирис на анти ...
733
2
Уханието на скара, усещащо се сигурно и в съседните села, се стеле като мъглица над гълчавата и тарапанатa, събирайки мухи, кучета и полуголи, мърляви хлапета с балони, свирки и пиратки. Картината завършва с Екстра Нина на макс. И отгоре над това шарено многообразие от породи, полове, вкусове и дреб ...
860
4
Кучето не знаеше, че лежа няколко дена упоено. Раната се затвори и го освободиха. Направи първите крачки. После пак и пак. Грижеха се за него и скоро укрепна. Сега при него идваха много хора. Носеха му лакомства. Най-много се радваше на децата. С тях беше весело.
Времето се затопли и децата го взема ...
Времето се затопли и децата го взема ...
1245
2
Вече не знам коя съм, към какво се стремя, какво правя. Всичко ми е безразлично. Това, което се случва около мен, не го забелязвам. Не мога да се смея, нито да плача. Забравих напълно коя съм, почнах да се чудя дали изобщо съм била някаква. В стремежа да открия себе си, се изгубих. Попаднах в задъне ...
1036
2
МЪДРОСТТА НА ПЕПЕРУДИТЕ
В едно далечно царство през девет планини в десета, в години незаписани от никого, живеела една пеперуда. Никое божие създание не можело да се мери с нейната ненадмината красота. Крилата ù били с изящна форма и цветове по-ярки от тези на дъгата. И както казват „Преливали и см ...
В едно далечно царство през девет планини в десета, в години незаписани от никого, живеела една пеперуда. Никое божие създание не можело да се мери с нейната ненадмината красота. Крилата ù били с изящна форма и цветове по-ярки от тези на дъгата. И както казват „Преливали и см ...
2027
3
Било ранна сутрин в градчето Неaven. Лили станала рано. Мислела да излезе на разходка и така направила. Облякла си новата рокля и излязла. В този ден нямало никой навън. Всичко било запустяло. Само Райън бил излязъл и сякаш си търсел скривалище. Лили се доближила до него и го попитала:
- Защо няма н ...
- Защо няма н ...
1221
2
Легенда за пръстена
„Любовта влиза плахо, но царува със сила.”
Навън беше облачно и мрачно независимо, че бе краят на лятото. Тя седеше в кабинета си и правеше последни корекции на статията си за списанието, за което работеше. Беше в края на работния ден, когато звънна телефонът. Обаждаха й се от ре ...
„Любовта влиза плахо, но царува със сила.”
Навън беше облачно и мрачно независимо, че бе краят на лятото. Тя седеше в кабинета си и правеше последни корекции на статията си за списанието, за което работеше. Беше в края на работния ден, когато звънна телефонът. Обаждаха й се от ре ...
1437
Кулинарна грешка
Обожавам ягодов крем! Това е един от любимите ми десерти. Най-обичам крема на баба, но случката, за която ще пиша, изобщо не е една от най-сладките!
Един ден баба ни дойде на гости. Щеше да наглежда мен и по-малката ми сестра Дари, защото мама и тати бяха излезли по работа. Но всъщн ...
Обожавам ягодов крем! Това е един от любимите ми десерти. Най-обичам крема на баба, но случката, за която ще пиша, изобщо не е една от най-сладките!
Един ден баба ни дойде на гости. Щеше да наглежда мен и по-малката ми сестра Дари, защото мама и тати бяха излезли по работа. Но всъщн ...
603
1
Стая. Насред стаята - стол. Върху стола наредени предмети - банкнота от 10 лева, комплект игли за шиене, лекарски слушалки, химикалка, GSM, книга, кулинарен часовник с формата на яйце (вероятно за измерване на времето за варене на яйца). Във въздуха витае напрегнато очакване. 8 чифта очи са втренчен ...
893
3
Дните минаваха бързо. Кучето знаеше всяка команда, даже жест на момчето. Очите му не го изпускаха, толкова предано беше. Но лятото отмина. Ваканцията свърши. Момчето трябваше да започне училище и една сутрин замина.
Кучето усети болка от раздялата. Знаеше, че момчето ще се върне някой ден. Усещаше г ...
Кучето усети болка от раздялата. Знаеше, че момчето ще се върне някой ден. Усещаше г ...
667
2
Никой от вас не знае колко е хубав животът погледнат отгоре – надолу. Прекрасен е, макар и несъвършен. Пълен с красоти и вълшебства – по-вълшебни от ония в приказките. И изненади! Много изненади. Най-голямата от тях е тая, за която всеки от нас мечтае, но разбира, че я е имал, едва когато си отиде – ...
733
3
[ From Yesterday. ]
На ръба. Може би на целия му живот, а може би началото на края... Угризения. Болка. Заблуда. Самосъжаление. Обвинения. Посегнал към живота си веднъж, няма връщане назад, само страх. Лентата на живота, минаваща пред очите му. Не е сам, никога не е бил сам... но се чувстваше отхвър ...
На ръба. Може би на целия му живот, а може би началото на края... Угризения. Болка. Заблуда. Самосъжаление. Обвинения. Посегнал към живота си веднъж, няма връщане назад, само страх. Лентата на живота, минаваща пред очите му. Не е сам, никога не е бил сам... но се чувстваше отхвър ...
561
Той продължи напред, аз защо не мога? Срещна любовта, която аз не дадох. Исках, но не успях със себе си да се преборя. И днес отчаяна за втори шанс горя. Няма да се върне. Как ли го не мислих? Какви ли не намирах причини, но напразно? Той остана там, далечен, неизвестен, в мъгла покрит е само от нов ...
699
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
