Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Ако и в Ада имаше Фейсбук

Ако и в Ада имаше Фейсбук, какви ли постинги на "стената" щеше да има?...
... Например:
"... А аз си мислех, че през август е горещо!"
" Когато ме посрещнаха на Небето, Господ ми говореше на "Вие", а Дяволът на "Ти" . Мислех си, че "Вие" и "Ти" са просто форма на обръщение, а те се оказаха... присъд ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

1.5K 1

Фасада

Декемврийски изтръпващ нощен студ. Бледото улично осветление със своята прекомерна низост навява тихо пронизващ спомен за някогашно докосване. Заедно сме, а се изроних от самота.
Аз съм остаряла, ронеща се мазилка на скучна сива сграда. В нея живеят много хора в добре подредени, уютни помещения. Но ...

kopele

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 1 10

Лилия

- Нали я обичаше?
- Обичам я. Любовта обаче е различна, винаги. Обичам я, защото ме обича. Теб обичам, просто защото няма как да не те обикне човек. Бях забравил как изглеждаш. Променила си се. Преди беше малко объркано момиче, сега си прекрасна жена. Растеш като цвете. Всеки ден - по-красива. Цвето ...

irukkandji

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K

* * *

Пролетта напира! Слънцето започва да се изкачва все по-високо и лъчите му да топлят. А топлината пробужда цялата природа. Птичите песни стават все по-смели и те карат да се заслушаш в тях. Цветята са проболи майката земя и красивите им главици уверено раздават от своята хубост...
Иска ми се да бъда ...

nejnata200

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K

Дилемата - 2

А сега де! Как така заедно? И къде – някъде? И исках ли? Усетил колебанията ми, Жоро каза с усмивка:
- Не е нужно да бързаш с отговора. Ще ми отговориш на последния танц...
Кимнах, той ми отвори вратата и ми даде път. Естествено, че всички на нашата маса бяха проследили и излизането му след мен, и в ...

DanyD

Проза » Повести и романи

1.7K 5

18+ Брутална изповед 5

да не се чете от лица под 18 години и с лабилна психика!
Петър Антонов отново правеше обичайните си процедури преди интервюто, което щеше да се състои. Поемаше с изискан стил кафето пред него, сякаш това, което вършеше, бе някакво изкуство, а той - изискан аристократ! Някои от колегите го упрекнаха, ...

donkooooo

Проза » Разкази

2.6K 6

Сънищата са будни

Дали ще посмее някой да каже, че дори и насън не е истина!
Нещо се случва или унесът ти прави шеги, подлъгвайки мислите!
Но в момента не можеш да спиш и напълно буден, бдиш над своето съзнание.
Не се радвай в завивките с чувство за дълг да сънуваш.
Не дишаме само чрез думите, а се опитваме да сънува ...

MANIA

Проза » Други

1.2K

Драма

Драмата се заражда в контраста, в противоречието и в сблъсъка. Самият сюжет е едно задяване с произволни случки, за да има драма. Защото тя се заражда там - в неочакваното и необикновеното. Една разгоряла се интрига, израснал парадокс. Има я навсякъде, ако сме отворени за различното, недопустимото и ...

Arogarn

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Проходна пешка

Сектор 3 Д. Астероиден пояс на планетната система Бат.
Разузнавателната сонда се носеше сред скалните отломки подобно на призрак. Движеше се по привидно хаотична траектория наподобяваща движението на астероидите, но в действителност следваше бързо изстиващата следа оставена от целта и. Подмина поред ...

MiG21

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K 5

Кошмар

Пристигаме на колибата в село. Не сме идвали повече от седмица. Още не съм прибрал багажа.
Влиза комшията отсреща.
Влиза и вика:
- Сядай! Остави багажа и сядай!
Придърпваме столове и се курдисваме един срещу друг: ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

996 1

А може пък в отвъдното да има интернет

Ти винаги и за всичко бързаше, Явора. Светът ти изглеждаше толкова малък, а животът - толкова ясен, че прескачаше времето като лекоатлетка на пистата. То много се ядосваше от това неуважение към него и сподавено ръмжеше, но ти се правеше, че не го чуваш и си продължаваше напред. Не искаше много от т ...

Tiberius

Проза » Писма

1.1K 3

Надежда

Надежда
Навън е тъмен есенен ден. Едри капки дъжд се стичат по прозрачното стъкло. Гъста мъгла се е надвесила над града.
В стаята ми се промъква хлад, който като нежната ръка на ледена кралица милва кожата ми.
Пред мен стои твоята снимка. Спомням си добре деня, в който си замина. Бе топло циганско л ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Писма

1.6K

Аромат на декември

Миризмата на студен, декемврийски, зимен въздух полазва кожата ми сякаш с дълги, нишести, отровни пипала на насекомо. Впива се безмилостно остро и безочливо в нея и я попарва с вледеняващата си целувка. Горещият ми дъх мигновено се превръща в бяла плътна пара, която се вглежда в мен и ме изпива. Дър ...

kopele

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2K 9

Когато думите идват от сърцето...

Знаеш ли, казах ти вече, че те обичам. Влюбвам се в теб, макар и да не съм сигурна, че знам какво е точно. Но както ти споменах, болно ми е като не те чуя, става ми ужасно мъчно. Когато ми се обадиш, се чувствам прекрасно, сякаш всички лоши мисли изчезват. Обичам да слушам гласа ти, да ми говориш за ...

sunshine9

Проза » Писма

1.8K 1

Част от това да си родител

Движим се в различни коловози – ние и децата ни. Всеки върви по своя път, усещайки или не своята уникалност. С опита разбираме, че животът се повтаря отново и отново и искаме да предпазим децата от нашите грешки. Успели ли са нашите родители да ни предпазят? А може би искаме да сбъднем нашето несбъд ...

670301

Проза » Други

929 4

Разговор с един римски патриций

РАЗГОВОР С ЕДИН РИМСКИ ПАТРИЦИЙ
Бях в командировка в Либия. Придружаваше ме един от заместниците ми – Станко Христов. След като си свършихме работата в Киренайка, при което значителна част от дебелата тетрадка на Станко бе изписана, заминахме с кола за Триполи - на 1000 км. от Бенгази.
Когато присти ...

ХристоЗапрянов

Проза

1.5K 5

Вой

Снегът превръщаше цялата долина в еднообразно бяло поле. На някои места имаше ниски храсти, оголели през зимата до грозно стърчащи чукани, но сега и те бяха затрупани и превърнали се в малки снежни купчини.
Снежната виелица завари пътника точно насред нищото. Вятъра го блъсна грубо и силно в гърба и ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

1.1K 2

Продължение от книгата

- Седни, сине! Седни тук, на канапето! - подкани Керана.
Павлето леко се приведе и седна. Жената прекоси одаята и излезе. На вратата се показа Вяра, с поднос в ръце. В него се виждаха три стъклени чинийки, със сладко от череши. Не бяха забравени чашите и каничката с вода. Имаше и шишенце с вишновка. ...

mari45

Проза » Повести и романи

907 2

Спомен за надежда

Спомни ли си тези моменти, когато не си достигал мига да бъдеш промяната!
Засичащи образи, напразни стремежи, надежди нетърсещи!
Това те мени, прави те пъзел, който трябва да има успеха да бъде сглобен, за да стигнеш цял до края си.
Препитваш и многократно търсиш отговор, а гръмкото ехо ти отговаря, ...

MANIA

Проза » Други

1.3K

Краят

Тази вечер луната е така червена, сякаш е изпила кръвта на всички влюбени. Изтръгнала е сърцата им бавно и мъчително, за да удължи агонията от смъртта.
А звездите светят по-ярко от всякога, сякаш всички изгубени души търсят брод и спасение в нищото.
А луната като Дявол ги омайва и примамва в своята ...

*pussycat*

Проза

1.1K

Там, където мечтите се сбъдват ...

Искам да си построя щит. В тази криза пари за замък няма.
Иска ми се да се скрия. Да се скрия от някои хора, лични и нелични... Да се скрия от света озлобен и освирепял. Всичко е една измама. Човешките сърца потънали са в дълбока яма. Кои от тях тогава работещи остават? Работещи няма. Работеща остав ...

zuzara

Проза » Други

1K 2

Краят

Краят
Тя вървеше съвсем сама по същия път, който така добре познаваше и по който двамата бяха минавали стотици пъти през изминалото лято. Нощта беше паднала преди няколко часа, но тя продължаваше да върви, без да спира, без да знае къде отива. В нощ като тази, лунната светлина сякаш изсмукваше румен ...

Cristin

Проза » Разкази

1.1K

Старият бук

Старият бук
Небето е синьо и гладко като копринено кадифе. Няма нито едно облаче. Синева докъдето ти видят очите. Единствено някоя птица нарушава простора от време на време. Рее се високо, бавно и тържествено, след туй се спуска стремглаво надолу, прави кръг над голямата поляна и отново полита нагор ...

gudman

Проза » Разкази

1.2K 2

Джо Камбузо

Джо Камбузо с мъка разлепи гуреливи клепачи, дарявайки света с мътен и разфокусиран поглед. Първото нещо, което установи бе, че водното му легло се е спукало. Второто – че никога не е имал водно легло, а просто през нощта пак е валяло в уютната му канавка. Огледа свойски леговището си, проклинайки н ...

Gugnelid

Проза » Разкази

1.1K

Прозорец

Представи си, че душата ти е прозорец. Когато се родиш, прозорецът е толкова чист, колкото Mr. Proper не си е представял. С годините прозорецът започва да се цапа – първият път, когато си обидил майка си, после - когато си я излъгал, първият път, когато си издал приятел, за да отървеш вината. Дребни ...

Рима

Проза » Разкази

1.8K 4

Вчера

Вчера ми дойде на гости. Още с влизането ме запита:
-Как си Днес?
-Ами... - позамислих се за малко, - както Вчера!
-Така ли, а помниш ли какво ми обеща? - "От Утре ще бъда друг, ще се променя, обещавам, ще видиш..." - изсипа ми цял водопад от обещания, а сега какво, все същото - каза Вчера.
-Ей, ей ...

abagar

Проза » Други

1.9K 1 31

Толкова крехък в ръцете на Бога

Крещеше когато се раждаше, толкова крехък в ръцете на Бога. Чувах виковете ти от земята и се молех Той да те пусне да слезеш при мен. А ти крещеше и крещеше, сякаш искаше да сгрешиш. Когато се изтръгна от ръцете му виковете ти стихнаха бавно и тръгна да падаш. С бясна скорост идваше към мен. Тогава ...

velikataniki

Проза

1K 11

Тъгата

Понякога ми се иска да познавах някого, който да е изпитвал същото като мен, така би било по-лесно и знам, че този някой би ме разбрал, без да се налага да давам каквито и да било обяснения. Макар да знам, че и с хиляди различни думи да обясниш на някого как се чувстваш, ако не го е изпитал... няма ...

ttsanova

Проза » Други

1.6K 1

Изправи се

Защо си сложил тази маска, нима очакваш удар!? Или той те иска и надушва страха ти!
Влюбена сам само заради теб, но в хаоса, уви!
Това вчера беше младостта ти, объркваща и дива!
Нима човекът е роден от глупост, та не вижда глупостта!
Колко дълъг е престоят на едно място, когато търсиш посока! ...

MANIA

Проза » Писма

1.3K

Откровено

Нямам нищо по-лично от миговете преди да заспя, тогава съм сама и съм себе си. Понякога заспивам преди да си намеря страницата в книгата (така и не се научих да си я отбелязвам), понякога разучавам сенките дълго, дълго. Ей такава съм - хем различна, хем малко скучновата. Още се усмихвам, още се смея ...

spidercho001

Проза » Писма

1.6K

Безроглавие

Днес срещнах елена Рудолф. Но не онзи, който е собственост на Дядо Коледа. Тялото му беше тъмно кафяво, последвано от тънки малки чертички, вероятно дар от Бога. Рогата му бяха като разклонения на коренче. Обичаше да обикаля и търси деца, но не за да им подари подарък, а съвет. Това беше неговото вс ...

krisi15

Проза » Разкази

1.1K

П, Ф. и К.

Откриване на фитнес-зала "Постна пица"
Влезе пожарникарят да огледа, да види дали всичко съответства на наредбите и изискванията за противопожарна охрана. Системата за предупреждение беше съвсем нова и съвсем по правилата на ЕС. Знаеше, че при възникнал пожар, от тези душоподобни устройства ще се из ...

Шинкансен

Проза » Други

1K 1

18+ Не пускай светлините

Дъждът свирепо къпеше улиците на града. Сякаш искаше да го пречисти от греховните мисли в него. Такива бяха мислите на Даниел. Един разглезен, но добър хлапак. Мислите му се въртяха все около нея. Тази дяволско красавица. Искаше му се да я усети отблизо, да вкуси нейния нежен плод. Само това желаеше ...

ivetoo90

Проза » Еротична

3.3K 7

Сбъднато желание

СБЪДНАТО ЖЕЛАНИЕ
Във връзка с търсене на алтернатива за превозите на товари от и до страните от бившия Съветски Съюз, “Bayerischer Lloyd” AG, Regensburg реши да проучи какви са възможностите за използване на водните пътища в този регион. Във връзка с това ръководството поиска и моето мнение.
Обясних ...

ХристоЗапрянов

Проза

1.5K

Мъдрецът и чумата

Безбрежните долини свършваха в безбрежни планини, носещи водите към следващите долини и така до края на света. Който бе само следващо начало.
Сред една от тези безбрежни долини, в един самотен горски оазис живееше мъдрецът. Той знаеше всичко по тази земя. Знаеше, че цветята израстват от земята, за д ...

artemishermesitis

Проза » Разкази

888

Доброто в нас

Отново прозвуча в главата ми онзи познат рефрен от тъжната песен, която някога баба ми пееше. Тъжна и стара колкото света. Пред очите ми изплува онази лашкана от вълните самотна лодка, която се носеше без път и посока. Очите ми се премрежиха от напиращите сълзи и аз леко ги притворих. Чух неволен см ...

narduca

Проза » Разкази

1.9K 7

Обречен

ОБРЕЧЕН
"Не издържам повече! По-добре..." - думите замряха на устните на прокажения. Очите му разпознаха малка фигура на хоризонта, която тичаше радостно към него.Той почти забрави за болката в цялото си тяло. Тамар! Сърцето му заби лудо.
Откакто почина съпругата на Симон, то стана смисъла на негови ...

siaina03

Проза » Разкази

1.4K 2

Край в началото

В НАЧАЛОТО
Година 3003
Отчаян от самотата, която следваше всяка моя стъпка, това бе за мен едно откритие, което нямаше равно на себе си. Сякаш някой ме бе хвърлил точно там, където... аз се опитвах да стигна. Този път поне щях да опитам. Огромни чудати дървета обгръщаха месността. Зеленината бе пост ...

elenasim1

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 4

Реституция

Миг ли, два ли, докато усетя, какво иззвъня, телефон или звънец, и тя връхлетя. Подвижна купчина от кости и кожа. Зачудих се как се държи и очаквах да се строполи, но по пода изтрака нещо като бастунче и едновременно с тоя звук започна една тирада от думи, от които в началото почти нищо не разбирах. ...

IvanStefanov

Проза » Разкази

1.1K 1

Защото не го вижда цялото

Нещастен е онзи, който мижи срещу Слънцето!

Arogarn

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

997 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Ако и в Ада имаше Фейсбук

Фасада

Лилия

* * *

Дилемата - 2

18+ Брутална изповед 5

Сънищата са будни

Драма

Проходна пешка

Кошмар

А може пък в отвъдното да има интернет

Надежда

Аромат на декември

Когато думите идват от сърцето...

Част от това да си родител

Разговор с един римски патриций

Вой

Продължение от книгата

Спомен за надежда

Краят

Там, където мечтите се сбъдват ...

Краят

Старият бук

Джо Камбузо

Прозорец

Вчера

Толкова крехък в ръцете на Бога

Тъгата

Изправи се

Откровено

Безроглавие

П, Ф. и К.

18+ Не пускай светлините

Сбъднато желание

Мъдрецът и чумата

Доброто в нас

Обречен

Край в началото

Реституция

Защото не го вижда цялото

Опашка