Проза и разкази от съвременни български писатели

42.2K резултата

Една целувка вода

„В пустинята живеят хиляди момчета без име, в нея се скитат десетки кервани от и към морето. Всяка нощ се раждат мечти и през всеки ден те биват погребани под жарещите лъчи.
Тук всяка капка вода е безценна, а всеки дъжд е велико знамение. Понякога може да ни се струва, че познава вижданото на една р ...
1.1K

Продължение от книгата

Павлето се спрял пред портата на Аджемовото кафене. Огромните брястове стояха величествено и приканваха людете да поседнат и да послушат игривата и нестихваща песен на бликащата и струяща бистра като извор вода на големия шадраван и шепота на листата. Той постоя дълго омаян и зашеметен от гледката. ...
802

Ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет

Понякога си мисля просто така - хипотетично, какво ли щеше да бъде, ако Смъртта беше пътуване с двупосочен билет?! Ако умреш, отидеш до там - отвъд, а след това се върнеш обратно, в Живота. Често си мисля за татко, ако би се върнал - какво ще види, какво ще чуе, какво ще почувства?...
... Първо би в ...
993 5

Интервю (или за говоренето и казването...)

И Н Т Е Р В Ю
- Здравейте, г-н Папуняшки. Добре дошъл в нашето студио. Нека най-напред поздравим и нашите зрители и им пожелаем приятни минути с програмата ни.
- Здравейте!
- Вашият проект предизвика бурни вълнения в общественото пространство. От цялата страна, а и от чужбина, ни заливат с писма и и ...
1.1K 11

Да напасеш душата си

ДА НАПАСЕШ ДУШАТА СИ
Най-после сред природата. Художникът припряно подготвяше етюдника си за работа. Красотата на майския ден разпалваше въображението и амбицията му за творчество. Платното е поставено на мястото си върху статива, четките са подредени, налят е терпентин. Пръстите на майстора нетърпе ...
899 2

Градска трагедия 8

Реших да си мълча, за да не го предизвикам. Страхувах се да не ме нападне, още повече, че в момента се чувствах напълно беззащитна. Дори и да спреше колата, пак нямаше да мога да му избягам с този гипсиран крак, да не говорим, че патериците ми бяха в багажника. Притворих очи и се опитах да пропъдя л ...
916

Голем

Създаден бе от камък, а сърцето му беше стоманено.
Ръцете му, огромни, груби и страховито жестоки с бляскавите стоманени шипове, бяха набраздени от дълбоки пукнатини – живи рани в безчувствения камък. От вътрешната страна на лактите му имаше изписани четири руни. Четирите заедно означаваха „Живот”. ...
1.2K 1

Прозрачен мрак

Гласовете ме зоват... Отново са така настойчиви, отново са така демонични. Търся място в мозъка си, за да се скрия... Всички врати са заключени, а тези, които не са - нямат ключ... Не мога да се скрия! Да бягам ли? Май че само това ми остана... Но тук започна да става такъв мрак. Нищо, все пак ще бя ...
982 2

14729

Навън бе нощ. Индиговото небе отчаяно се опитваше да задуши луната в прашната си прегръдка, за да може градът да отпочине след тежкия ден, но непокорната разкъсваше облаците със сребристи стрели и пращаше подканващ поглед от стъклените си очи към всички, които още не бяха заспали.
Едно момиче се вгл ...
1.1K 5

Дръвчета

Едно дете решило да посади няколко дръвчета в градината си. Посяло семената и започнало да ги полива всеки ден. Дръвчетата били различни по вид и детето ги разделило с ниски оградки, за да ги различава по-лесно. Едното било дърво на Семейството и приятелите, второто – на Учението, третото – на Работ ...
808 2

Светът на слънчевите човечета

Светът на слънчевите човечета
(приказка за деца и не съвсем)
В малкото розово цветче се беше сгушило едно дребно човече, толкова малко, че наистина можеш да сложиш очила, за да го видиш. То беше видяло този красив цвят, току-що напъпил и бе решило това да стане неговото жилище, макар и за кратко. Об ...
1.4K 21

Стара легенда - 9

Джак стана, облече се набързо, изми се, грабна чантата си, сложи шапката си и погледна Чичо Никос.
- Върви, момче, и нека Бог да е с теб! - пожела му успех той.
- Благодаря.
- Джак, да те питам… спа много неспокойно. Какво сънува? – попита го Пол.
- Не сънувах нищо… Много ли се въртях? ...
1K

Скитнишка душа

скиташ
нямаш дом
имаш си семейство приятели но никога свой дом
скиташ пак си сам обичаш но си друг
скиташ ...
1.2K

Каква цена би платил за смъртта си?

Каква цена би платил за смъртта си?
Каква цена би платил за смъртта си? Една въздишка? Една бетонна усмивка? Една целувка в сянката на омраза? Каква цена би платил? Би ли изгорил всичко, целия свят, за да се почувстваш защитен? Би ли имал смелостта да ме погледнеш в очите, за да усетиш пулса си или ...
1.6K 5

Непознати улици

Първа глава
Беше малко преди полунощ и се разхождах по пустите улици на големия град. Да, Ню Йорк си беше голям град и не беше за вярване, че не можех да си намеря забавление. Видях един затънтен бар в края на улицата и се запътих натам. Когато влязох вътре веднага атмосферата ми дъхна на меланхолия ...
1.6K 4

През левия джоб

ПРЕЗ ЛЕВИЯ ДЖОБ
Джон Силвър беше все още запазен мъж, русоляв, с атлетическо телосложение и походка на янки от Дивия запад. Пенсията му - нищо и никаква, само няколко хилядарки евро. Ама упорит, бе! Понаучи той стотина български думи и тръгна. Ходи, къде ходи, допря до село Чукундурово, ахна и си ре ...
1.8K 13

От същата кал съзиждат световете си...

От същата кал лястовиците съзиждат световете си…
„Хората се нуждаят от малко лудост,в противен случай, никога няма да имат смелост да прережат въжето, за да се освободят”.
(Никос Казандзакис)
Тих бе Младен - в лудостта си, в самотата си, вече шест години. Тишината го бе поставила в обятията на живот ...
1.3K 16

Осъзнаване - 47 , край на първа част на романа

XLVII
По неволя за десетина дни се залежах в дома на Тодор Балина. Много пъти правех усилия да преодолея болката и да се движа, но ми причерняваше и падах. Сега пак се надигнах и не ми се зави свят. Направих успешно няколко крачки, огледах се и продължих. Обиколих не само одаята, но и целия двор. На ...
1K 15

Философия между лехите

ФИЛОСОФИЯ МЕЖДУ ЛЕХИТЕ
Ангел изправи гръб, подпря се на мотиката сред лехата и се заслуша в нежната мелодия на цигулката. Тя идваше от отворения прозорец на съседската къща, спускаше се меко и сякаш докосваше всяко стръкче тревичкаи листенце. Нежността на музиката проникваше в чувствителната му душа ...
994 3

Бягство

Бягам. Всички бягаме. От света и най-много от себе си. Липсва ми решителност, но вече съм готова. Готова съм за най-глупавото, нелогично и безсмислено нещо в живота ми. Готова съм да избягам от моята истина и да те изтрия. Да те изтрия с гумичка от нарисуваните ми тъжни спомени, заседнали в жилавите ...
1.1K 3

Къде съм

Отново съм си у дома, а дали това е точно домът ми, дали действително съм тук? Дълго време си задавах този въпрос и все не намирах точния отговор или правилния вариант за разсъждение. Дълго издирвах обратния път и всеки път се убеждавах, че няма такъв. Когато една нишка се скъса от живота ти, я връз ...
1.1K 6

Добруджа

Лежим в тъмното. Крушката е загасена, само телевизорът работи. Минава полунощ.
- Разкажи ми за Добруджа? – тихо ме моли той.
Минава време. Той без да е помръднал – пак тихо ме моли:
- Разкажи ми за Добруджа?
Аз мълча, гледам вяло в телевизора. ...
1.2K 2

Продължение от книгата

Павлето често се срещаше с три имами, които идваха в кафенето. На главите си носеха големи чалми, а раменете им бяха покрити с дълги наметала. На всеки две педи върху тях се виждаха надве-натри зашити стари парчета плат, а дъждовете и ветровете така бяха ги прали, че цветовте им не можеха да се разл ...
858

Няма страшно, държа те, гледай напред!

Колелото на времето се върти. И ето ме на улицата - на същата улица от моето детство, на която се научих да карам колело. Но вече не като дете, а като баща. Там, на мястото на татко - зад колелото на дъщеря ми, държейки я за седалката. На това място някога беше той, когато ме учеше да карам. Държеше ...
1.3K 6

Вторият Ноев ковчег

Това беше краят. Краят на света. Краят на всичко. Истинският и окончателен Край. След който нямаше да има нищо. Абсолютно нищо. Само празнота и пустота.
Не можеше да повярва. Не искаше да повярва. Това не можеше да се случи!
Но те бяха тук. Бяха пристигнали преди повече от месец с техните два космич ...
1.1K

Али (Втора част)

Точно, когато политна напред, някой я сграбчи с две ръце през кръста...
- Не, не, не!! Пусни ме! Пусни ме, по дяволите! Искам да умра!
Али крещеше, риташе, драскаше с нокти здравите ръце, които й пречеха да падне, но те не я пуснаха. Момичето продължаваше да се бори още известно време, но накрая вся ...
928 2

Стара легенда - 8

- Напротив… зная… преподавател съм по история в университет и знам това-онова за този Бог…
-Но не знаеш всичко! Ще те заведа при гмуркачите на бисери. Те ще ти разкажат нещо. Да вървим! - старецът нави набързо неизчистената мрежа и я заряза в лодката. Тръгнаха покрай брега. Вървяха около половин час ...
1K 1

Еднообразието

ЕДНООБРАЗИЕТО
Дядо Манол е седнал в тревата под старата ябълка. В топлия юнски ден пеперуди танцуват в зеленината край него. Внучето му Милко изглежда се бе отегчило от играта си и отива да седне при дядо си в тревата. Пита го:
- Дядо, какво те е измъчвало най-много през дългия ти живот?
- Много е п ...
1K

Един летопис за кризата, прочетен в chitanka-та

ЕДИН ЛЕТОПИС ЗА КРИЗАТА, ПРОЧЕТЕН В CHITANKA-ТА
„Трябва да взема спешни антикризисни мерки – рече си Яхве. – Не стига, че ония грешници долу злоупотребиха с повелята ми да се плодят и разсипаха ресурсите на обетованата земя, ами и поради беднотията се навъдиха стада пирати, че и разни независими про ...
1.2K 1 2

* * *

Бледо-синьо, мастилено изживяване. Скок. Отвътре-навън. За да мога да погледам този миг. Да му се насладя. А после наобратно. Така че той да се влее в мен, да ме изпълни, да ме погълне, да ме изпие цялата и да не остави нищо от мен, освен онова, което искам да ти подаря. Искам да ти подаря розовото ...
911 2

Обречена съм

Когато те срещнах в един слънчев ден, все още ми се искаше да не залязва това Слънце и да си мечтая, че всеки ден ще е като този...
Видях те прекалено ясно и ме докосна онова твое странно изражение на невинност, онази твоя скрита чаровност, която ме накара да забравя, че някога изобщо съм имала пред ...
1.8K 1 6

Вали...

Вали, все по-силно вали… Събувам се и тръгвам боса… вървя, вървя бавно, много бавно… Дъждът се сипе, като из ведро. Така силно плиска в лицето ми, като че ли иска да изтръгне от мен някакво признание, иска да споделя нещо с него, но … не мога! Падам на колене и замирам в тъжните мисли, а той вали ли ...
801

Градска трагедия 7

Стоях пред входа на болницата, подпряна на дървените патерици, които ми бяха дали, и гледах ужасено стълбището. Докато вървях по коридора на излизане, не срещнах особени проблеми при придвижването с патериците, но сега имах чувството, че ще падна и ще си счупя още нещо. Огледах се безпомощно наоколо ...
958

10 неща, които изкарват мъжете от душевно равновесие

Теоретично мъжете са силния пол. Но на практика те отдавна не са толкова силен пол, колкото са били или им се иска да бъдат. Иначе нямаше да ги има тези най- малко 10 неща, които могат да изкарат един мъж от душевно равновесие...
Първо нещо: БЕРБАТОВ ИЗПУСКА ДУЗПА, НО ПРОДЪЛЖАВА ДА ГЛЕДА ВСЕ ТАКА МЕ ...
1.7K 9

Али

Али гледаше надолу. Някаква следа от вина премина за миг по лицето й. Дългата й черна коса стигаше до голия й кръст и я гъделичкаше, но тя не се дразнеше – беше свикнала. Отдавна беше започнала да носи къси потници и тениски. Краката й бяха дълги и изящни в късите панталонки, тялото й беше като на м ...
895

Ези-тура

На Д.Б.
Ти си всичко за мен.
Незнайно как се появи
и бързо тайнствено
обсеби ме изцяло. ...
803

Стара легенда - 7

Двамата мъже се настаниха в самолета, но не забелязаха, че две седалки назад седна мъж, със среден ръст, кестенява коса, кафяви очи, облечен в тъмносин костюм. Той определено се интересуваше от тях!
Самолетът излетя.
- Как смяташ да я открием?
- Не зная, чичо Никос, не зная, но все ще измислим нещо! ...
934

Мъченик

Мъченик
На тези, които, търсейки щастието, са открили отчаянието.
Беше ден без слънце и плътна завивка от мъгла покриваше влажната задушаваща се земя.
Отвън влезе светлина, мътна, като прецедена през мъглата. Веднага я разпознах. Паднах на пода и обвих бедрата ù с ръце.
Какво ще поискаш този път? Да ...
1.3K 2

На чаша бира

НА ЧАША БИРА
Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето ù е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.
- Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол ...
867