Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Ако някой някога

Ако някой някога реши да напише сценарий по живота ми, не вярвам да му бъде лесно. Това са 20 години на лутане, скитане мислено и физически сблъсъци, възходи и падения (като вторите са сякаш по-често срещано явление), срещи, раздели и пропуснати познанства, любови от всякакъв род и калибър (понякога ...

lud_kupon

Проза

1.7K 2

05 Приказка

ПРИКАЗКА
Един грък отишъл на пазара да купи нещо. Търсил, търсил и намерил това, което търсил при един турчин. Гъркът не знаел турски, турчинът не знаел гръцки. Започнали да се пазарят.
- Саранда (40) - казвал гъркът.
- Кърк (40) - отговарял турчинът.
- Къкара, мъкара, бен беле бем. (къкъра, мъкара, ...

SARNE42

Проза

1.4K 3

Моят свят

Защо спря да пишеш? Помниш ли онзи порцеланов свой свят с дъх на кадифе и залез, който извайваше грижливо от своите мечти и вяра, и оцветяваше с най- кървавите тонове на своето сърце? Една трошлива реалност, издялана сякаш от музика. Толкова беше красиво. Най-бистрите реки бяха в него и именно твоит ...

Cursed

Проза » Писма

1.6K 2

Изповед или самопризнание?

Отрязах и главата на моята любов,
а тя риташе, пищеше, безсилна
пред стоманеното острие.
Кръв тече много и грозно беше...
Тялото ù ритуално погребах, ...

stefitopz

Проза

857 1

Как Пепеляшка се спаси

Радостта ù от факта, че без особени усилия успя да се намъкне в любимата си пола от 2007-ма, бе триумфално отбелязана с канонада от одобрителни кимания срещу огледалото. Тъй като нямаше време за по-продължителни тържества, точно след няколко секунди и няколко бързи и отработени движения, русата ù гл ...

LyuboLyubenov

Проза » Разкази

1K 3

Осъзнаване - 15 и 16 от втора част на романа

XV
На хубаво място оставих Доброслав - в селото Боженци и то баш в двора на дядо Миньовата къща, тая дето още през седемнадесети век е била с най-високите порти. А къде съм аз? Огледах се. В къщи от няколко дни нямаше вода. Купища мръсни чинии пълнеха мивката, а от тоалетната се носеше ужасна смрад. ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.3K 19

Човекът от сребърната планина

Човекът от сребърната планина
единствен, сам живее на света
със природните стихии,
ядещ от плътта на майката Земя.
От векове не виждал чаша вино и жена, ...

zaizuiznai

Проза » Други

904 2

Как пътувах гратис

Бях командирована в Сопот, "Вазовски машиностроителни заводи", за една седмица. Исках да отида до Карлово, съседен град, само на шест километра. Там имало огромна и богато снабдена с техническа литература и речници руска книжарница. За мен - начинаещият преводач - това си беше златна мина.
В понедел ...

YannaKaloyanova

Проза » Разкази

2.8K 22

Среща

Чувам глас. Някой ме вика. Късно е, но не ми се спи. Ставам. Малко е хладно. Сигурно и тази нощ ще вали. Поглеждам през прозореца. Ето го - там срещу мен е. Слизам бързо по стълбите, наметнала първата дреха, изпречила се пред очите ми. Мама спи сега, не искам да я събудя.
– Какво правиш тук?!? Толко ...

Aija

Проза » Разкази

1.3K 2

Великденски пътепис - 2

Събужда ме Руди, който нетърпеливо ходи из стаята, отваря прозореца и ни лъхва студеният въздух. Точно под балкона ни е цъфнала в бели цветове една слива, а наоколо - всичко заскрежено; явно температурите са паднали под нулата през нощта. Върхарите на близката планина - със сняг!
След закуската - пр ...

670301

Проза » Други

1K 1

Перфектният бизнесплан

Господин Н. е бизнесмен. Това му се отдава с лекота. Още от студентските години, когато изучава атомна физика в бившия Съюз. Мъкне лекарства и матрьошки към България, а обратно се навлича в три ката кожуси, които продава за щури пари, изкарал медицинска тапия, че страда от рядко заболяване и трябва ...

lubara

Проза » Разкази

1.4K 15

Последното копче на последния романтик

Вселената, в която живее Животът, се намира далеч от нас. Ние не знаeм и не виждаме, но в момента Той е седнал на огромния си трон и върху масата, направена от дърво, старо колкото времето, старателно е подредил 21 копчета. Всяка от жените, които бе срещал преди Нея, също като Нея закопчаваха сърцет ...

LyuboLyubenov

Проза » Разкази

816 2

Монолог

От странен монолог към себе си изгубих мярата на времето. Не знаех, че тече и никога не спира... дори когато птиците запеят. Бях спряла тук под цъфнала акация, в последните дни на месеца. Стоях и взирах се в моя свят, в очакване на изгрева... изпращах с усмивка последната звезда на небосвода. Аз паз ...

djudji89

Проза » Други

1.1K 1

Сутрешно

Много често го правя! Преноса.
Според анализите на душепознавачите пренасям проблемите си на неодушевени предмети. И така ги омаловажавам.
Гледам този Балкан. Толкова извечен. Толкова къдрав! И си мисля – “Колко ли века си стои там, непоклатим. Голям. Силен. Могъщ. А ние сме едно мигновение. Клепка ...

kitke

Проза

1.2K

Състезанието - част първа

- Според картата трябва да сме на точното място - заяви Но Щен Вълк, който се бе оказал най-успешният навигатор в отделението. - Какво пише на табелата?
- Не се чете - отговори Ко Та Рак.
- Как така не се чете?! - учуди се Черната Пантера Ра. - Толкова ли не можеш да прочетеш една табела?!
- Чета си ...

Bersek

Проза » Разкази

845 2

18+ Брутална изповед 2

психотрилър, ужаси
да не се чете от лица под 18 години от хора със слаба психика!
Петър Антонов си оправяше вратовръзката. За него тази част от облеклото имаше огромно значение за добрия му външен вид. След няколко минути отново щеше да започне предаването "Факти", на което той бе водещия.
Днес отно ...

donkooooo

Проза » Разкази

2.1K 4

Съжалявам

Съжалявам.
Съжалявам, че с всеки ден се чувствам все по-безполезна, когато съм с теб.
Съжалявам, че когато плача, ти не ме разбираш, а обясня ли ти, не искаш да ме слушаш повече.
Съжалявам, че когато завъртиш очи заради проблемите ми, ме заболява.
Съжалявам, че съм готова да направя всичко за теб, а ...

unbreakable

Проза

1.9K 1 1

Онова място

По улицата вървеше момче на видима възраст около 16 години, което водеше до себе си на каишка своето куче Барни. Момчето обичаше кучетата, но за жалост Барни не го удовлетворяваше, тъй като беше порода болонка, а момчето искаше немска овчарка, но се радваше и на това, защото животинката беше единств ...

aleksandartomov

Проза » Разкази

1.2K

Странният гост

Втора глава
Странният гост
През една лятна нощ, докато се разхождах по поляната, видях тъмен образ, който приличаше на мъж. Погледът беше толкова зловещ и реших да тръгна към къщата ми, но през цялото време ме дебнеше странна птица. Докато се отбих в една тъмна селска улица, излезе доста силен вятър ...

ElisBekir

Проза » Разкази

925

Комисията Кушлев погва пенсионерите

След като се справи с вилните и митничарските селища, “Комисията Кушлев” дойде и при мене.
- Какви доходи имаш?
- Пенсионер съм.
- Колко ти е пенсията?
- Двеста лева. Има хора и с по-малки. ...

Ангар

Проза » Хумористична

917 4

Приключения в Страсбург

ПРИКЛЮЧЕНИЯ В С Т Р А С Б У Р Г
Беше средата на октомври. Трябваше да отида до Париж, а след това и до Страсбург. На летище “Орли” ме посрещна представителят в Париж Коцев, който беше дошъл със служебния “Ситроен”. Навремето неговият предшественик Ковачев беше успял да убеди ръководството на СО МАТ, ...

ХристоЗапрянов

Проза » Разкази

1.9K

Тържествено честване

Враца. 2 юни. Денят, в който цяла България отдава почит на Христо Ботев и всички останали известни и неизвестни негови последователи, както и на тяхното дело.
Вече почти се бе стъмнило от падащия мрак на настъпващата лятна вечер. Погледът ми обхвана събралата се наоколо многобройна тълпа. И тази год ...

AndyVTR

Проза » Разкази

1.2K 1

Първият в света antkiller.

Дьо Шамек, Десперанца (1616-1700).
Първият в света antkiller.
Кръщелно име: Десперанца. Ражда се в богато френско семейство на модни активисти, привърженици на пропорционализма в кройките и цикламено-резедавите флорални десени. Расте под умелите грижи на баба си по майчина линия, на име Евдемоник ль ...

Talita

Проза » Хумористична

955

Великденски пътепис-1

С Мария сме като войници. Така казва Руди. Няма "това-онова"; решаваме - тръгваме! Резервирали сме апартамент в хотел "ПлаНината" за Великден. Много пъти съм минавала покрай табелките за Рибарица, но досега не съм я навестявала. А е красива, дявол да го вземе! Много е красива! Младата трева, дървета ...

670301

Проза » Други

1.1K 2

Цикъл "Неписани закони"

Нежната ръка може да заглади и най-острите ръбове
с... постоянство!

gOra

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.9K 4

Жажда за безвремие

Смееш ми се, когато плача.
Преживял два пъти по моите двайсет години.
Двайсет години преди мен си на пистата,
живял - преживял поне три катастрофи.
Виждал си много, ...

iachovska

Проза

1.1K 2

Сълзи от радост и смях (4)

Сълзи от радост и смях
(4)
–Знаеш ли?-галя аз облегалката на пейката.-То расте! Сто и четиридесет грама е!
Днес съм на работа при малката Лусия, която ме нарича Енена. Тя е моето зайче. Трябва да я взема от училище. Питали са ги какви искат да станат, а Лусия отговорила, че иска да стане голяма. Ког ...

Enena

Проза » Повести и романи

2.8K 17

Весела Нова година

ВЕСЕЛА НОВА ГОДИНА
Последните дни беше навалял приказен сняг. Ябълковата градина беше цялата с дебела снежна покривка. При най-малкото движение на клоните, от тях политаше огромен облак снежинки. Най-често виновни за това бяха премръзналите врабчета, които напразно търсеха храна по отдавна оголените ...

gudman

Проза » Разкази

2.2K 1

* * *

Сънувах, че няма време. Че няма преди, нито после. Няма декор, няма и театър. Аз съм цвят, погледнат през призмата на душата ти. Сънувах, че ме искаш такава - сляпа, няма и глуха, каквато ме направи болката. И същевременно - с толкова силно обострени сетива. Сънувах, че с теб сме звуци, загнездени в ...

kopele

Проза

1.4K 7

Инцидент

Откъм завоя се дочу локомотивната свирка. Дочка Парапанова легна на железопътната линия и се приготви да посрещне съдбата си.
„Направо съм като Ана Каренина”- помисли си Дочка, а след това с малко тъга си даде сметка, че никой няма да опише собствения ù живот. Все пак тя беше умна жена и знаеше, че ...

popolo

Проза

983 2

Най-ценният дар

Слънцето се промъкна през спуснатите щори и освети болничното легло. Лъчите докоснаха лицето на мъжа и той бавно отвори очи. Имаше чувството, че върху него е паднала скала - такава тежест и болка усещаше в гърдите, че му идеше да завие като куче. Точно така, той беше като куче, самотен, без близки, ...

pernicious

Проза

1.3K 1

Сън

Телефонът звънна. Повтори, след това потрети. Може да се каже, че бе настоятелен като пенсионер за тринадесета пенсия. В стаята беше тъмно. Една ръка бавно и фино се спусна към телефонната слушалка и събори чашата на нощното шкафче. Чу се шепот от ругатня. Към десетия път в слушалката се чу сънен же ...

rhinswind

Проза » Разкази

1.4K

Подкатегория: Трагична

Често си мисля кои са по-зле у нас: работещите или безработните. Отивам да се подписвам в Бюрото по труда. Служителят ми се жалва, че са останали наполовина и от работа няма време да си изпие кафето. Кимам му съчувствено. В пощата жената зад гишето мърмори, че върши пет неща едновременно и от две го ...

feia

Проза » Хумористична

1.5K 30

04. Ай ги делим

АЙ ГИ ДЕЛИМ
Дъщерята на един българин се омъжила за турче. Зетят и тъстът обичали да ходят да ловят риба. Един ден отишли на близкия язовир и цял ден ловили, но уловили само една рибка. На зетя му писнало, че нищо не уловили и казал:
- Ай ги делим.
- Какво ще делим, та ние хванахме само една малка р ...

SARNE42

Проза

1.9K 5

Помниш ли?

Помниш ли?
Хей, помниш ли ме? Да, това съм аз. Момичето от детството ти, твоята най-добра приятелка, допреди 3 години... Аз съм същата като онази, с която всяка сутрин се срещаше на кръстовището със счупените светофари и споделяше пътя си към училище, с която делеше обяда си, на която споделяше трев ...

liubomira97

Проза » Писма

1.8K 1

Пак

Да речем, че си у вас. Вкъщи, на хотел, при баба ти, 'се тая. Сгъвал си се преди да е изгряло слънцето и не си бил сигурен дали е имало такова, когато си се връщал. Може би не знаеш дали е имало слънце, защото не си стъпвал навън изобщо.
Чинията седи пред теб, остатъците от вчера -- изблизани. Порад ...

Banath

Проза » Разкази

1.2K 1

Теле Зеле Визия

Теле Зеле Визия
(Писмо до новия ми, плазмен...)
Аз, Зина,
Отчаяната съпруга на д-р Хаус,
24 часа съм Lost ...

rosy88

Проза » Хумористична

1.3K 4

Беше не много отдавна

Беше не много отдавна. Мислех си, че постъпвам правилно. Но не беше така. Всъщност грешах. Оплитах се вътрешно в себе си и всички пътища
се събираха в една точка. Възел, преплетен милиони пъти и нямаше изход.
Нямаше светлина, нито дупка или празнина през, която да изляза. Трябваше да се боря сама.
П ...

lility

Проза » Други

913

Любов на автостоп

След около половин час мълчание ме попита имам ли книжка.
-Да – отвърнах му.
-Това е добре. Ще имаш ли нещо против да застанеш на волана след малко, не обичам да шофирам, пил.
А аз да ме возят пияни шофьори.
-Не изглеждате да сте пил! – казах му го съвсем искрено. ...

cefules

Проза » Разкази

1.4K 1

Обяд 2004г.

Вече трети месец ядем само царевица. Как каква царевица? Царевица за прасета и кокошки. Звъня на майка си постоянно и я моля да ми изпраща колет след колет. Пълни с царевица. После я варя по 4-5 часа и така я ядем. Той със сол, а аз със захар. Той не плюе люспите, аз ги плюя. И продължаваме да ядем ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1.5K 19

Проза и разкази от съвременни български писатели

Ако някой някога

05 Приказка

Моят свят

Изповед или самопризнание?

Как Пепеляшка се спаси

Осъзнаване - 15 и 16 от втора част на романа

Човекът от сребърната планина

Как пътувах гратис

Среща

Великденски пътепис - 2

Перфектният бизнесплан

Последното копче на последния романтик

Монолог

Сутрешно

Състезанието - част първа

18+ Брутална изповед 2

Съжалявам

Онова място

Странният гост

Комисията Кушлев погва пенсионерите

Приключения в Страсбург

Тържествено честване

Първият в света antkiller.

Великденски пътепис-1

Цикъл "Неписани закони"

Жажда за безвремие

Сълзи от радост и смях (4)

Весела Нова година

* * *

Инцидент

Най-ценният дар

Сън

Подкатегория: Трагична

04. Ай ги делим

Помниш ли?

Пак

Теле Зеле Визия

Беше не много отдавна

Любов на автостоп

Обяд 2004г.

Опашка