Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Пътят към Рая

Той се обърна и я видя. Тя стоеше сама на пътя и го гледаше без да казва нищо. Момчето не можа да повярва, че след толкова много години отново се срещат. След толкова години, изпълнени с болка и тъга. Тъга по нея. Толкова бе плакал, като малко дете, толкова се бе молил отново да я зърне дори и за ми ...

liubomira97

Проза » Разкази

1.2K 7

Дана

Помня всичко, сякаш беше вчера...
Октомври се настаняваше удобно в креслото на годишните сезони. Със себе си той донесе приятни дъждове, шарени листа и прохладен вятър. Аз бях още ученик – млад и търсещ своето място в света. Дъждът заваля, като по поръчка, защото в този ден се чувствах объркан и пот ...

LordZombie

Проза » Разкази

961 1

Избор

Бавно пристъпвам към олтара. Всяка крачка ми коства неимоверни усилия. Той е там – човекът, който ще ми помогне да превъзмогна болката. Или поне се надявам да го направи. Дългата бяла рокля, обсипана с диаманти не може да запълни празнотите, които този брак би оставил в мен. Всичките ми роднини и бл ...

liubomira97

Проза » Разкази

1K 4

Децата ни

Говорим си за книги, литература, за загадките в живота ни, за космоса, за древни цивилизации, за откритията на света. Неусетно двата часа се изнизват. Неусетно душата ми се пълни с огромна изненада и такава разтапяща наслада. Чувствам се горда дори, че съм седнала заедно с тях на една маса. Не помня ...

StefkaGaleva

Проза » Други

1K 8

Сивата редица

Нека направим един експеримент. Затворете очи и кажете какво виждате. Нека ви кажа аз какво виждам – нищо. Говоря за едно голямо нищо, което си е там още преди сътворението на света. Така виждах живота преди години, а нещо от онзи светоглед ми е останало и днес. Всичко ми изглеждаше празно и без ник ...

Stanislavson

Проза » Разкази

1.5K 4

130709 кестена

Стоейки в креслото, съзерцаваше огъня от камината. Огнени ръце се плитаха едни в други, издигаха се и се снишаваха, достигаха до тухлените стени и отново всичко се повтаряше. Медно-червени отблясъци лазеха по косата ú и се вкопчиха в късите ú нокти. Тя се беше килнала на една страна и с половин длан ...

indigo

Проза » Други

1.2K 1

Роб

РОБ
Валеше от дни. В началото, пресъхналата от жегите земя жадно пое влагата. Утоли се, пресити се, но дъждът не спираше. Пръхкавият чернозем подгизна и се превърна в лепкава кал. Отгледаното от семенце загни, само тревата полудя и се извиси. Последва пороят... почернялото небе замята мълнии, оглуши ...

zelena

Проза » Разкази

3.3K 43

Честит първи учебен ден, дете!

- Извинявам се много, но ще ви събудя. Не се озъртайте. Ученическата чанта съм. Не сте ме чували досега, нали? Не се налагаше да говоря. Но сега... Сега ме чуйте.
- Не се чувствам обикновена ученическа чанта. Специална съм. Да. Специална, защото съм и на специална ученичка - чанта. Сега в училище и ...

HariMarSui

Проза » Приказки и произведения за деца

1.8K 1 3

Моето момиче "Станиол4е от дъвка"

Ето я и нея!
Моето момиче - "Станиол4е от дъвка"!
Представяне през декември в Бургас!
Надявам се...

gergana-yancheva

Проза » Други

1.3K

Дълга приказка за цветовете и други неща (1)

1.
Всичко започнало в един чудесен ден, в един град на брега на морето.
Там, където брегът прегръща вълните, корабите се завръщат у дома, чайки и гларуси посрещат и изпращат слънцето, а повечето хора, улисани в делника си, дори не забелязват как час след час морето мени дрехата си – цвят след цвят.. ...

Rondissima

Проза » Приказки и произведения за деца

2K 5

Ирония в късните нощни часове

Лунна светлина и езеро, пълно с лъчи. Пия шампанско, а под мене светът блести, блести, блести. А колко боли.
Не, не душата, днес си контузих коляното. Май ще ми се наложи да ида на лекар. И сигурно ще ми се наложи да ида до поликлиниката... Драма, драма. За сметка на това лекарката ми е изключително ...

reason_of_life

Проза » Хумористична

1.2K 1

Овчарка

Овчарка
Както всяка сутрин, така и тая Стоименка мина заедно с овцете си покрай баба-каменовата къща, която от няколко години насам беше - също като стопанката си, най-тихата в цяло Филиповци. А мина покрай нея, понеже се намираше в центъра на селото, където хората събираха овцете си и ги изпращаха ...

argortedil

Проза » Разкази

4.5K 1

Кой ще поеме отговорността?

– Господин президент, Земята е унищожена. – гласът беше задъхан. Думите излизаха на части и бяха почти неразбираеми.
– Големи ли са пораженията и загубите ни?
Кратко мълчание.
– Ядреният удар беше прекалено силен… загубихме почти всичко… планетата е опустошена…
Пак мълчание, този път малко по-продъл ...

AndyVTR

Проза » Разкази

1.1K 3

Не ми се пише, бе!

Събудих се късно на обед, изпърдях се и си направих кафе. След кафето хубавичко се изсрах, взех си един душ, отворих си бира и се заех да не правя нищо. Работа щях да намеря за целия китайски народ, обаче воля, за да я свърша – не. Въртях се около пишещата машина, гледах я как ме гледа и ù казвах:
- ...

NNY

Проза » Разкази

1.8K

Безименно

винаги сме знаели какво ще се случи, ако се случи – не го ли бяхме виждали стотици пъти? – добрите граждани, улисани в работа, внезапното прекъсване за спешен репортаж, многоликата тълпа поглежда нагоре, малчуганите сочат небето и викат, устите зяпват, куче лае, коли замират, пазарски плик плясва на ...

GeEv

Проза » Фантастика и фентъзи

906

Маг Навона, част 12

Вече трети ден Невена обикаляше безцелно улиците на Атина. Безделието и безпаричието започнаха да ú натежават. Началната еуфория, че хубавата работа само нея чака, бавно започна да я напуска. Не ú беше хубаво на душата и лъскавите витрини вече не я привличаха. Дори не ги поглеждаше. Какво да ги глед ...

valia1771

Проза » Повести и романи

2K 14

Чародейка

Чародейка съм била... Ааааа? Да можехте да си представите интонацията...
Според някои мисията ми в този живот е да вкарвам мъжете в беля... ааааа?
Голяма беладжийка съм значи, магьосничка също. То сигурно затова ония смелите, „истинските мъже” бягат през глава, кой на където му видят очите. Ей го на ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

1.9K 2

Знакът

Той знаеше този път наизуст. Даваше на заден, после потегляше, превключваше на втора, след завоя ускоряваше и на 250-280 метра беше стопът. Не му бе нужен, защото хиляди пъти бе минавал от там. А когато преди 2-3 години кварталът им се застрояваше и един самосвал го събори, той с един от съкварталци ...

Monsej

Проза » Разкази

1.3K

Преродих се!

Как една вечер може да преобърне всичко? Да те накара да преосмислиш всичко, цялото съществуване, миналото, настоящето и бъдещето... На пръв поглед – вечер като всички останали, но с малката подробност, че един човек ти говори тихо на ушенце, споделя ти мечтите и стремежите си, а сте се запознали пр ...

stefitopz

Проза » Писма

1.4K 2

Усещане за… утре

Пристигнах в къщата на Лора късно след обед. Тя ме покани да остана при нея един месец. Имах нужда от това бягство сред природата, за да помисля.
Тази страстна любов с Петър... Шеметно запознанство, шеметна страст. Две години и после... Какво се случи? Някак и двамата решихме, че трябва да се раздел ...

svetlanal

Проза » Разкази

1.9K 23

Неизпратено писмо

Неизпратено писмо
Как? Ще се замени ли? И изпитото вино, и изпушената цигара? Думите, казани... Това, в което си се вричал? Всичко ли ще бъде продадено?
Не срещу супа. Не срещу ненавист и подлост. Срещу онова, което се продава!
Да, допустимо е, защото е допуснато. Шумен рок, глуповато „заковаване”, ...

WIK

Проза » Писма

1.1K

Нищо не знаех (част7)

Не е ли просто една прелестна мистерия как двама абсолютно различни човека могат да се вплетат и да създадат съвършената хармония. Понякога млякото е прекалено сладко за един мрачен ден, а кафето само би вгорчило още повече свъсеното време. Но когато смесим млякото и кафето се получава вълшебната на ...

posh`

Проза » Повести и романи

894 1

На задната седалка

Тя се хвърли пъргаво като сърна на задната седалка и автомобилът потегли в ранната утрин, като гумите му изскърцаха неистово, сякаш не одобряваха постъпката ù.
Стоеше смирено, като провинила се ученичка, а душата ù се раздираше от противоречия!
Как я докара дотук и докъде стигна в забежките и малкит ...

dimi49

Проза » Разкази

2.8K 1 23

Моята - чудна, малка фея

Моята – чудна, малка фея се казва Алекс. Моята – чудна, малка фея се казва Александра. Моята – чудна, малка фея е само на... четири годинки! Тя наистина ми е ангелчето.
Толкова е крехка, толкова е крехка, че сега дори, когато пиша за нея, едвам натискам клавишите . Повечето букви дори не се печатат. ...

StefkaGaleva

Проза

1K 4

Писмо до моя приятел от Нет-а

Писмо до моя приятел от нета
(написано с малко самоирония и с усмивка към моите приятели)
Мараба, Брато!
Голямо черпене имаш от мен. Задето ме светна да се мууна в оня сайт – сещаш се - дето си правят профили, канят си приятели, пишат си разни работи, блогове, снимки, пращат си картинки, коментарчет ...

garvancheto

Проза » Хумористична

6.7K 3 19

Примлясващото старче

Примлясващото старче
В днешно време хората все повече предпочитат бързото и често мълчаливо пътуване с автобус пред освободеното, живописно и ведро пътуване с влак. Основна причина – комфортът. С влакове се тътрят разговорливи, но и често немарливи хора, в огромната си част от работническата класа. ...

Arogarn

Проза » Хумористична

1K 3

Щеше да е пролет

Мирише ми. Мирише ми на пролет. Преспите сняг сигурно все още загърлят кокичетата зад зелената ограда, но те инатливо са навирили глави. И плочникът сигурно е измит. И пръчките на асмата някак слънчево се навират в прозорчетата на старата къщичка на Редута.
И потропване на тояжка чувам. Сигурно - Ма ...

670301

Проза » Други

799

Сън, обвит в бял сатен

1.
Трудно се върви, когато пътищата ги няма. Умората е всичко, което мускулите усещат, докато тялото се катери по стръмните скали. Мислите ѝ често предателски прошепваха „Откажи се!“, но тя намираше сили и продължаваше упорито напред. Знаеше, че ще е трудно още когато пое по пътя. Но не знаеше, че в ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K

Виновница

Тя беше виновна.
Тя беше пренебрегнала принципите и предразсъдъците си.
Тя мечтаеше за него вечер, преди да заспи, когато сенките по тавана рисуваха тихо обречени силуети.
Тя плачеше, когато си спомняше.
Тя го чакаше там, където той никога нямаше да се върне. ...

kopele

Проза

1.1K 1

Осъзнаване - 10 от втора част на романа

X
След няколко месеца вестоносец ми донесе писмо от Дионисий Рали. В него митрополитът ме известяваше, че неговите господари му били възложили важна мисия и за да я изпълни трябвало по-скоро да посети руския цар. Питаше ме дали до десетина дена ще мога да стигна до седалището на Естергомската архиеп ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.2K 9

Живот на високи токчета 2

Лин заключи вратата, тръшна на дивана торбите с покупки и с бързи крачки се запъти към онази отлежала бутилка ликьор, която пазеше за някоя забавна вечер с момичетата.
''Е, Лин, тази вечер ще пиеш сама'' помисли си тя, докато отсипваше глътка в чисто новата си чаша Leonardo. Този сервиз също бе пред ...

Звездичка

Проза » Разкази

1.4K 4

Само се чудя

Седях на покер масата с още 15 големи блайнда. Тъкмо бях на бутона и картите се раздадоха. На масата имаше още седем човека, като единият от тях беше обрал почти цялата паплач, включително и мен самия. Пред мен един рейзна, двама платиха, а останалите се отказаха от картите си.
- Вие сте на ход – ка ...

NNY

Проза » Разкази

1.2K

Ау, колко гнусни и злобни са българите

А, не, това не е мое възклицание! Не съм го чула и от устата на чужденец. Напротив, те ни харесват. Казват, че сме слънчеви, гостоприемни, любезни, услужливи… Това, че сме гнусни завистници и злобари, е определението на някои от българските чужденци. От ония, които като видяха задалите се трудности, ...

latinka

Проза » Други

2.2K 1

Времената сигурно са полудели - 43 глава

43.
Часът беше 11:15, а аз започвах да се потя от нервност. “Ако спазят условията, батерийката на Ленц би трябвало да се появи тук след пет минути”, споделих аз мислите си със Смърделин. Той, разбира се, ми отговори с едно кратко “Знам”. Ленц така и не се беше върнал в стаята ми, изглежда беше преце ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1

Гробницата на любовта

Въведение
Някога, преди много години, на остров Карбо пристигна тричленно семейство.
Детето бе момче на около 13 години и се казваше Шон.
Баща му - Майкъл Копул - и майка му - Сара - бяха замислени хора и не обичаха да се разхождат и да говорят. На острова имаше много репортери и поведението на роди ...

tonkatabg

Проза » Разкази

933

Аз искам да живея

Ехооооооо?
Чуваш ли ме?
Аз искам да живея. Искам да живея… не на думи, не чрез изречения. Аз искам да усетя с всяка моя фибра, че живея. Искам да полета, да пея… да се смея. А после да падна… болезнено от високо. Нищо, че ще боли… Нали ще чувствам, че живея!
Аз искам да живея – сега… в този миг, а н ...

gall

Проза » Други

1.8K 3

Манастирът

МАНАСТИРЪТ
или кратък разказ за сексуалната криза в живота на благопристойните момичета, в който ключов е изразът:
„Не че не ми се иска...”
Всички ни знаят като най-развратния випуск, пристъпвал някога прага на българска гимназия. Ние носим в себе си духа на сексуалната революция и разкрепостеността ...

watergabi

Проза » Хумористична

1.4K 2

Сълзи от радост и смях(1)

Сълзи от радост и смях
-Любимото ми дневниче!-целувам аз последната тетрадка,на която пишех до скоро.(Бях я скатала в едно чекмедже и ми струваше време да я намеря.)-Ще продължаваме ли? Аз съм готова отново да осъмваме само двама на голямата спалня с изкорубените възглавници, с луната и звездите и в ...

Enena

Проза

3.1K 18

Синята пейка

Синята пейка гледа към планината, облегнала гръб на нашата крепост. В очите ти има същото синьо, на което се облягам аз. Взирам се във всяка извивка на билото, във всяка гънка на небето и всеки път откривам нещо ново. На преден план е планината, в която са изсипани бели къщички. След нея се изправя ...

qhve

Проза

1.3K 2

Лист от Есента

Пада...
нежно, плавно, бавно. То не е единствено, има безброй други като него, но се чувства самотно. Избрало е дълъг път, който само ще трябва да измине... Тихият вятър е негов приятел, води го напред и му показва вярната посока, ако е тръгнало по грешната. И няма да спре, докато не стигне целта си ...

Aleks-Green

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Пътят към Рая

Дана

Избор

Децата ни

Сивата редица

130709 кестена

Роб

Честит първи учебен ден, дете!

Моето момиче "Станиол4е от дъвка"

Дълга приказка за цветовете и други неща (1)

Ирония в късните нощни часове

Овчарка

Кой ще поеме отговорността?

Не ми се пише, бе!

Безименно

Маг Навона, част 12

Чародейка

Знакът

Преродих се!

Усещане за… утре

Неизпратено писмо

Нищо не знаех (част7)

На задната седалка

Моята - чудна, малка фея

Писмо до моя приятел от Нет-а

Примлясващото старче

Щеше да е пролет

Сън, обвит в бял сатен

Виновница

Осъзнаване - 10 от втора част на романа

Живот на високи токчета 2

Само се чудя

Ау, колко гнусни и злобни са българите

Времената сигурно са полудели - 43 глава

Гробницата на любовта

Аз искам да живея

Манастирът

Сълзи от радост и смях(1)

Синята пейка

Лист от Есента

Опашка