Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

От същата кал съзиждат световете си...

От същата кал лястовиците съзиждат световете си…
„Хората се нуждаят от малко лудост,в противен случай, никога няма да имат смелост да прережат въжето, за да се освободят”.
(Никос Казандзакис)
Тих бе Младен - в лудостта си, в самотата си, вече шест години. Тишината го бе поставила в обятията на живот ...

azura_luna

Проза

2010-07-04T17:03:37+03:00 1.3K 16

Осъзнаване - 47 , край на първа част на романа

XLVII
По неволя за десетина дни се залежах в дома на Тодор Балина. Много пъти правех усилия да преодолея болката и да се движа, но ми причерняваше и падах. Сега пак се надигнах и не ми се зави свят. Направих успешно няколко крачки, огледах се и продължих. Обиколих не само одаята, но и целия двор. На ...

Eia

Проза » Повести и романи

2010-07-04T12:42:44+03:00 1K 15

Философия между лехите

ФИЛОСОФИЯ МЕЖДУ ЛЕХИТЕ
Ангел изправи гръб, подпря се на мотиката сред лехата и се заслуша в нежната мелодия на цигулката. Тя идваше от отворения прозорец на съседската къща, спускаше се меко и сякаш докосваше всяко стръкче тревичкаи листенце. Нежността на музиката проникваше в чувствителната му душа ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-04T10:30:34+03:00 938 3

Бягство

Бягам. Всички бягаме. От света и най-много от себе си. Липсва ми решителност, но вече съм готова. Готова съм за най-глупавото, нелогично и безсмислено нещо в живота ми. Готова съм да избягам от моята истина и да те изтрия. Да те изтрия с гумичка от нарисуваните ми тъжни спомени, заседнали в жилавите ...

kopele

Проза » Писма

2010-07-04T10:03:06+03:00 1.1K 3

Къде съм

Отново съм си у дома, а дали това е точно домът ми, дали действително съм тук? Дълго време си задавах този въпрос и все не намирах точния отговор или правилния вариант за разсъждение. Дълго издирвах обратния път и всеки път се убеждавах, че няма такъв. Когато една нишка се скъса от живота ти, я връз ...

kleopatrasv

Проза » Разкази

2010-07-04T10:01:47+03:00 1.1K 6

Добруджа

Лежим в тъмното. Крушката е загасена, само телевизорът работи. Минава полунощ.
- Разкажи ми за Добруджа? – тихо ме моли той.
Минава време. Той без да е помръднал – пак тихо ме моли:
- Разкажи ми за Добруджа?
Аз мълча, гледам вяло в телевизора. ...

StefkaGaleva

Проза » Разкази

2010-07-04T09:36:26+03:00 1.1K 2

Продължение от книгата

Павлето често се срещаше с три имами, които идваха в кафенето. На главите си носеха големи чалми, а раменете им бяха покрити с дълги наметала. На всеки две педи върху тях се виждаха надве-натри зашити стари парчета плат, а дъждовете и ветровете така бяха ги прали, че цветовте им не можеха да се разл ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-07-04T00:13:21+03:00 835

Няма страшно, държа те, гледай напред!

Колелото на времето се върти. И ето ме на улицата - на същата улица от моето детство, на която се научих да карам колело. Но вече не като дете, а като баща. Там, на мястото на татко - зад колелото на дъщеря ми, държейки я за седалката. На това място някога беше той, когато ме учеше да карам. Държеше ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-07-03T17:56:55+03:00 1.2K 6

Вторият Ноев ковчег

Това беше краят. Краят на света. Краят на всичко. Истинският и окончателен Край. След който нямаше да има нищо. Абсолютно нищо. Само празнота и пустота.
Не можеше да повярва. Не искаше да повярва. Това не можеше да се случи!
Но те бяха тук. Бяха пристигнали преди повече от месец с техните два космич ...

AndyVTR

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-07-03T16:48:50+03:00 1K

Али (Втора част)

Точно, когато политна напред, някой я сграбчи с две ръце през кръста...
- Не, не, не!! Пусни ме! Пусни ме, по дяволите! Искам да умра!
Али крещеше, риташе, драскаше с нокти здравите ръце, които й пречеха да падне, но те не я пуснаха. Момичето продължаваше да се бори още известно време, но накрая вся ...

MiddayDelusion

Проза » Разкази

2010-07-03T11:00:54+03:00 878 2

Стара легенда - 8

- Напротив… зная… преподавател съм по история в университет и знам това-онова за този Бог…
-Но не знаеш всичко! Ще те заведа при гмуркачите на бисери. Те ще ти разкажат нещо. Да вървим! - старецът нави набързо неизчистената мрежа и я заряза в лодката. Тръгнаха покрай брега. Вървяха около половин час ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-07-03T10:52:58+03:00 1K 1

Еднообразието

ЕДНООБРАЗИЕТО
Дядо Манол е седнал в тревата под старата ябълка. В топлия юнски ден пеперуди танцуват в зеленината край него. Внучето му Милко изглежда се бе отегчило от играта си и отива да седне при дядо си в тревата. Пита го:
- Дядо, какво те е измъчвало най-много през дългия ти живот?
- Много е п ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-03T10:38:13+03:00 950

Един летопис за кризата, прочетен в chitanka-та

ЕДИН ЛЕТОПИС ЗА КРИЗАТА, ПРОЧЕТЕН В CHITANKA-ТА
„Трябва да взема спешни антикризисни мерки – рече си Яхве. – Не стига, че ония грешници долу злоупотребиха с повелята ми да се плодят и разсипаха ресурсите на обетованата земя, ами и поради беднотията се навъдиха стада пирати, че и разни независими про ...

Svetozar

Проза » Хумористична

2010-07-03T10:30:34+03:00 1.2K 1 2

* * *

Бледо-синьо, мастилено изживяване. Скок. Отвътре-навън. За да мога да погледам този миг. Да му се насладя. А после наобратно. Така че той да се влее в мен, да ме изпълни, да ме погълне, да ме изпие цялата и да не остави нищо от мен, освен онова, което искам да ти подаря. Искам да ти подаря розовото ...

kopele

Проза » Писма

2010-07-03T10:25:32+03:00 855 2

Обречена съм

Когато те срещнах в един слънчев ден, все още ми се искаше да не залязва това Слънце и да си мечтая, че всеки ден ще е като този...
Видях те прекалено ясно и ме докосна онова твое странно изражение на невинност, онази твоя скрита чаровност, която ме накара да забравя, че някога изобщо съм имала пред ...

kleopatrasv

Проза » Разкази

2010-07-03T08:07:31+03:00 1.7K 1 6

Вали...

Вали, все по-силно вали… Събувам се и тръгвам боса… вървя, вървя бавно, много бавно… Дъждът се сипе, като из ведро. Така силно плиска в лицето ми, като че ли иска да изтръгне от мен някакво признание, иска да споделя нещо с него, но … не мога! Падам на колене и замирам в тъжните мисли, а той вали ли ...

meri2505

Проза » Други

2010-07-02T23:04:17+03:00 758

Градска трагедия 7

Стоях пред входа на болницата, подпряна на дървените патерици, които ми бяха дали, и гледах ужасено стълбището. Докато вървях по коридора на излизане, не срещнах особени проблеми при придвижването с патериците, но сега имах чувството, че ще падна и ще си счупя още нещо. Огледах се безпомощно наоколо ...

Heel

Проза » Разкази

2010-07-02T22:48:25+03:00 920

10 неща, които изкарват мъжете от душевно равновесие

Теоретично мъжете са силния пол. Но на практика те отдавна не са толкова силен пол, колкото са били или им се иска да бъдат. Иначе нямаше да ги има тези най- малко 10 неща, които могат да изкарат един мъж от душевно равновесие...
Първо нещо: БЕРБАТОВ ИЗПУСКА ДУЗПА, НО ПРОДЪЛЖАВА ДА ГЛЕДА ВСЕ ТАКА МЕ ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

2010-07-02T22:42:36+03:00 1.7K 9

Али

Али гледаше надолу. Някаква следа от вина премина за миг по лицето й. Дългата й черна коса стигаше до голия й кръст и я гъделичкаше, но тя не се дразнеше – беше свикнала. Отдавна беше започнала да носи къси потници и тениски. Краката й бяха дълги и изящни в късите панталонки, тялото й беше като на м ...

MiddayDelusion

Проза » Разкази

2010-07-02T22:32:37+03:00 843

Ези-тура

На Д.Б.
Ти си всичко за мен.
Незнайно как се появи
и бързо тайнствено
обсеби ме изцяло. ...

dandria

Проза » Писма

2010-07-02T15:50:41+03:00 761

Стара легенда - 7

Двамата мъже се настаниха в самолета, но не забелязаха, че две седалки назад седна мъж, със среден ръст, кестенява коса, кафяви очи, облечен в тъмносин костюм. Той определено се интересуваше от тях!
Самолетът излетя.
- Как смяташ да я открием?
- Не зная, чичо Никос, не зная, но все ще измислим нещо! ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-07-02T15:40:23+03:00 890

Мъченик

Мъченик
На тези, които, търсейки щастието, са открили отчаянието.
Беше ден без слънце и плътна завивка от мъгла покриваше влажната задушаваща се земя.
Отвън влезе светлина, мътна, като прецедена през мъглата. Веднага я разпознах. Паднах на пода и обвих бедрата ù с ръце.
Какво ще поискаш този път? Да ...

LeCoeurGothique

Проза » Други

2010-07-02T15:37:23+03:00 1.3K 2

На чаша бира

НА ЧАША БИРА
Жената от съседната маса в кафенето вади шишенце с лекарства и отпива с чая си една таблетка. На лицето ù е изписано страдание и отчаяние. За съжаление, в живота на човека идват и такива мигове" - си помислих, докато я наблюдавам.
- Свободно ли е мястото? - спира до празния до мен стол ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-02T09:19:00+03:00 820

Иронията

Ирония… Да си направя справка в тълковния речник. Няма смисъл, след като отдавна не зная значението на тази дума. Дори сега да го науча, не би ми било от полза, защото грешката е много, много стара, а раната е почти заздравяла.
Иронията е нещо, което… нещо, което пренебрегнах навремето. А дали пък н ...

AvR1tO

Проза » Други

2010-07-02T09:04:17+03:00 1.2K 1

Бяла приказка

С бавна, уморена стъпка се приближи до прозореца. Пак валеше. Остана загледана в сивотата навън пропита във всеки един клон и керемида; с невиждащи очи и хлипащо сърце.Остави влагата да проникне до дробовете и и да се настани необезпокоявана там; остави падащата мъгла да замъгли погледа и. Но сърцет ...

pinky6000

Проза » Разкази

2010-07-02T09:01:40+03:00 1.1K

Сливане

Не мислех, а по-скоро усещах как потъвам под повърхността на събитията между две крайности - вакумирани във времето... Зад мен имаше позната неизвестност, а пред мен просто светлосенки от щрихи - леко загатнати, избивайки като симпатично мастило върху белите страници...
Мислех, че всичко се случва т ...

portishead

Проза

2010-07-02T08:27:05+03:00 785 3

00. Пролог (2 част)

Дезертьорите на Фредрас
Голяма стая с голяма маса по средата и много хора около нея – военен съвет. По традиция такива се провеждаха в Дурнас веднъж месечно. На тях се събираха генерали от всичките краища на кралството, за да обсъдят най-новите стратегии срещу вечния враг – Сантиния, въпреки че реал ...

Kypinka

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-07-02T08:15:04+03:00 1.2K

Нищо не знаех (част 3)

Нощта беше като извадена от приказките - чуваха се щурци, небето беше пробито от безброй звезди и светлините на града самотно допълваха пейзажа. В 4 часа след полунощ е единственото уединение в този пулсиращ от бързащи хора град. През останалото време хората все летят нанякъде - към работа, към учил ...

posh`

Проза » Повести и романи

2010-07-02T08:06:07+03:00 870 4

00. Пролог (1 част)

Сантиния отвъд мъдростта
- Шейн, не знам дали някой ти го е казвал, но си изключително глупав. Уби още един без да го разпиташ като хората. Не оставяй гнева ти да те води напред. Осъзнай се! От колко време не си бил истински спокоен?
В мрачното подземие двама мъже с тъмносини роби сваляха един труп ...

Kypinka

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-07-01T20:01:32+03:00 1K

Бъдеще, програмирано от миналото

Внезапно, в бързотечащия цифров поток на световната мрежа, една малко по-сложна програма, се осъзна като нещо различно, придобило собствен облик, сред хаоса на милиардите бита информация. Сякаш прогледна и разбра, че е отделна и различна форма на съществуване, и в електронния, и в обвиващия го външе ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-07-01T16:32:01+03:00 1K 1 2

Под розовия храст

ПОД РОЗОВИЯ ХРАСТ
На пейката срещу мен, в сенчестата алея, са седнали момче и момиче. Увлечени от радостта на чувствата си, забравили света и мен, те се прегръщат нежно и се целуват. Над тях цъфти розов храст и из въздуха се носи свежият му аромат. Влюбените се отлепват един от друг. Момчето се вгле ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-07-01T13:39:12+03:00 984

Стара легенда - 6

Джак се опомни след няколко часа. Главата му щеше да се пръсне от болка!
- Ники! Ники?! Ники... къде си?! Какво стана?... По дяволите! Главата ми... Ще се пръсне от болка!! - отиде до кухнята. Там... каната за кафе бе строшена на земята, а Ники... я нямаше! По дяволите! Трябва да я намеря, преди да ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-07-01T13:20:57+03:00 862

Първата любов

Ако някой ден при теб дойде човек, който никога преди не си познавал, никога преди не си виждал. Ако този човек открадне мечтите и завладее света ти, ако точно той те подмами и ти покаже колко красив може да е света и те отведе по пътеката на сляпата думичка обич и любов. Ако този човек, който вече ...

frutito

Проза » Писма

2010-07-01T13:06:33+03:00 1.6K

Дори за миг

Обичай ме днес, моля те, не го отлагай. Бъди с мен сега, дори и после да се мразя за времето, прекарано с теб. Бъди този, за когото ще мечтая, този, за когото ще се усмихвам денем и ще плача нощем. Стой до мен, дори и допирът на кожата ти да ме изгаря. Не си отивай, не го прави, дори когато виждаш, ...

JoanaMollova

Проза » Писма

2010-07-01T13:02:53+03:00 1.3K 3

Де да знаех

Е, какво ще кажете сега?! Какво ще е следващото нещо, което ще се срути пред очите ми?! Какво ще измислите... какво ще разрушите... коя лъжа?! За какво още ще трябва да страдам… за какво ще ме боли?! Хайде, давайте... аз съм силна и ще го понеса… ще го преживея както и предишните… В крайна сметка съ ...

NeiN

Проза » Други

2010-07-01T13:01:02+03:00 1.1K

Когато късметът ти дойде на крака

- Здрасти, наборе, какво ново при теб?
- Новото е, наборе, че чакаме гости и жената ме подгони за топъл хляб, и сега докато чакам да го докарат, ще приседна до тебе в кафенето, че краката ми вече не държат...
- Сядай, наборе, сядай да ми правиш компания. Кънчо, я дай тука едно безкофеиново за дядо т ...

Довереница

Проза » Разкази

2010-07-01T11:30:14+03:00 1.6K 1 21

Испански дневници (Майчина сълза)

ИСПАНСКИ ДНЕВНИЦИ
1. МАЙЧИНА СЪЛЗА
-Знаете ли, имам идея!-говоря аз на купчината тетрадки, в които запечатвам мислите си от десет години в Испания.-Ще споделя някои неща от вас с читателите на ,,Откровения“!
Дневникът ми скача като ужилен:
- Не го прави! Ще те сметнат за луда, щом прочетат, че разго ...

Enena

Проза » Разкази

2010-06-30T23:13:12+03:00 2.2K 10

Когато адът се стовари над главата ми

Когато адът се стовари над главата ми...
Бях поставена пред дилема. Трябваше да взема най-важното решение в живота си, а нямах идея какво да правя. Нямах право на съвет от когото и да било, защото тогава изборът нямаше да бъде мой. Трудно е да мислиш, когато пистолетът е опрян в главата ти... имаш п ...

Ekaterina7

Проза

2010-06-30T21:58:24+03:00 747

В клещите на натрапника

Да не се чете от лица под 18 години, както и от хора с лабилна психика!!
Това не е разказ на ужасите, нито пък е някаква брутална тема за маниакална жестокост. В него се разказва за един мой приятел, попаднал в ужасяваща и коварна ситуация. С това искам да дам някакъв съвет, че не всичко което тече ...

donkooooo

Проза » Разкази

2010-06-30T20:12:57+03:00 11.4K 19

Стара легенда - 5

- Може да излезете от там. Вечерята дойде. Надявам се, че харесвате пица.
- Все е нещо. Не съм хапвала от сутринта нищо! Ще съм благодарна и на парче хляб.
Двамата седнаха и започнаха да вечерят.
- Малко вино?
- Не… ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-06-30T14:33:16+03:00 889