Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Между сън и действителност

МЕЖДУ СЪН
И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Гледаше занемял. Тя вървеше през света, като през своя градинка – така бе проникнала във всичко. Вървеше през утрото, като призрачно видение, сякаш забравено от недосънувания сън на някой вълшебник. Прегърнала зората, идваше към него и се усмихваше с изгревния руменец на б ...

ivliter

Проза » Разкази

847

Една душа по-малко

Вечерта беше тиха и мрачна. И пуста.
Вървях по безлюдното, изоставено и забравено от години шосе. Минавах през преспи сняг без проблем. Не ми правеше впечатление, че съм боса и почти гола. Нищо не усещах. Просто вървях напред, сякаш знаех къде отивам, но всъщност не беше така. Усещах вятъра, който н ...

Vaguelady

Проза » Разкази

1.2K 2

Последният ден на ХХ век

Секунда. Още една. И още една... Един по един отлитаха последните мигове на този ден, надбягвайки се с малките и крехки снежинки към Вечността. Вече всичко беше побеляло. Всичко наоколо беше кристално бяло. Замръзналите дървета, къщи, улици, хора - целият свят. Като че ли всичко бе започнало да се п ...

AndyVTR

Проза » Разкази

1.3K 1

Ловната историйка на Иван Фурлина

«Хе, да му се не види, макар! Целият баир е разоран от зурли! С кой акъл си дадох пушката на съседски Дончо?» Тъкмо наум се укорявах за глупостта си, когато насреща ми изскочи едър глиган - поне на мен ми се видя бая охранен. Ама нямах време много да се оглеждам - плюх си на петите и бегом, а той - ...

Eia

Проза » Хумористична

1.2K 14

Чудо - Втора част

Пътувахме вече близо три часа. Безпокойството и натрапчивите ми видения бавно се разсейваха като дима над есенните полета, покрай които минавахме. Мълчахме. Детето спеше отзад. Мъжът ми здраво държеше волана заради високата скорост и страничния вятър. Опитвах се да пропъдя последните предателски тъм ...

division-bell

Проза » Разкази

1.2K

Дрипльото

В един скучен, но красив ден, я видя. И сърцето замлъкна. Хората замръзнаха по местата си. Вятърът спря своята песен. Птиците прибраха крилете си и се сгушиха по медните жици на стълбовете. Сякаш слънцето намали топлината си. С всяка нейна крачка цветенцата я милваха по нежните стъпала. Тя ходеше, а ...

metallzone

Проза

1.4K 7

Моят приятел, циганинът

Продавам книги. Стари книги на сергия, на едно кръстовище. Там е шумно и натоварено, там наблизо има пазар, коли, автобуси, сергии, павилиони, стока, хора. Моята сергия е от тия дългите, дървени маси със сгъваеми, железни крака. Тия, на които по цяла България продават стари книги. Отстрани имам и 5 ...

StefkaGaleva

Проза

2.5K 1 15

Под луната (|| глава)

2.
На гости
Мина цяла седмица, откакто започнах да живея без магии. Естествено, че ми беше изключително трудно, но свикнах. Леля беше права – стана ми интересно и забавно.
Завъртях кранчетата на душа, грабнах хавлиената кърпа и се омотах с нея. Днес беше почивен ден за простосмъртните и не трябваше ...

play-girl

Проза

1.4K

За морето, което ме направи по-истинска

Истини, покрити от песъчинки, остават там. Но не биват забравени.
Мечти от сусамени пилешки хапки остават в чинийката, но никой никога няма да ги отмие.
Метеоритен дъжд над морето се оглежда в очите и сбъдва желания.
Масло за почерняване изтрива грозната белота от кожата ни и оставя след себе си за ...

viky8

Проза

1.5K 4

Линията на покровителстваните

Хладно. Най-накрая беше хладно и се дишаше, това поне им е хубаво на нощите тук. И са едни такива ясни нощи... Луната и Слънцето като че ли се виждат на по-различно, понеже сме по-близо до екватора. Но внезапните ми географски пориви ги наруши той, Везните. Везните могат да бъдат доста колеблива и н ...

IvoAndreev

Проза » Други

1K 2

И си мисля понякога...

И си мисля понякога...
Скайп,
фейсбук,
форуми,
сайтове... ...

pagane_1

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 5

Чудо – първа част

- Сложи си колана!...
- Ииии, мамо...
Разбрах, че го казах твърде рязко, а дъщеря ми беше сънена, но паниката, която се беше свила на топка в корема ми при тръгването ни от Несебър, вместо да изчезне, неудържимо се катереше нагоре към гърлото и вече не можех да я спра. На моменти усещах как ме задуш ...

division-bell

Проза » Разкази

1.2K

Лятна любов

Лятна любов
Бети миеше чашите и ги нареждаше под бара. Самуел наливаше питиетата и важно разклащаше шейкъра.
- Как си днес, Марко. Уиски ?
- Добре съм. Забъркай нещо с текила.
- Оздравя ли кракът ти ? ...

marco777

Проза » Хумористична

3.6K 43

Маг Навона, част 11

В това време Ани се появи с гръм и трясък на вратата в хола и стресна Невена. Носеше огромен сребърен поднос, върху който беше наредила две големи порцеланови чаши с горещо и ароматно кафе, студено прясно мляко в стъклена каничка, нарязани, в чинийка на парчета, банани и портокали. В друг съд бе изс ...

valia1771

Проза » Повести и романи

1.6K 10

Враг

Огледай се около себе си.
Той идва за тебе.
Погледни в огледалото.
Наднича зад гърба ти.
Враговете са толкова близо. ...

strawberryvampire

Проза

1.5K 2

Другата реалност

Съществува една реалност, в която е позволено да си объркан. Настъпва понякога, когато истинската е прекалено тясна за да разпръснеш разочарованието си. Там момичето влюбено в залеза, се превръща в лед. И когато сълзите му потекат, нищо не се топи. Там няма никой. Само фасове и лунна светлина. Там н ...

viky8

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.5K 2

Ако Господ имаше профил във Фейсбук

Ако днес Господ имаше профил във Фейсбук, нещата нямаше да бъдат по- различни от библейско време. Той пак щеше да има тълпи от приятели, които щяха да натискат бутона "Харесва ми" на всяка Негова публикувана притча или проповед на планината. Но, когато стане време да Го разпъват на Голгота, нито еди ...

duffmckagan

Проза » Други

1.5K 2

За къпини

ЗА КЪПИНИ
Това лято се бяха родили много къпини. Всички се хвалеха, че са направили компоти, сокове и сладка. Затова решиха да отидат и те, макар и да не знаеха, къде точно могат да се наберат тези ароматни плодове. Ще се поразходят из планината и все някъде ще се натъкнат на тях. Ако ли пък не, щеш ...

ivliter

Проза » Разкази

981

Аз и животинското

Променя ли го? Променя ли света си? - Излишен въпрос. Разбира се, че не. Стои и чака. Тъпче на едно място. Като кон. Кон с капаци... Яд ме е. Вбесява ме. Съдбата не раздава шансовете си току-така. Не ги разпилява за щяло и нещяло. А вижте я нея, хем галеница, хем неблагодарница. Възможностите ù са п ...

Cveti_e_LuDa

Проза » Други

1.3K 4

Ден Девети

10.07.2010 - wreck of the day
Утрото носи утеха. Отваряш очи и сякаш светлината те съживява. Няма ги сенките на нощта, криещи се в ъглите. И самотата вече не е така осезаема. Осъзнаваш, че уплахата ти е била така детинска. Утрото носи новото начало… или поне желанието за такова. Колко пъти се заклев ...

littlestranger

Проза

1.2K 1

Под луната 1-ва глава

1.
Странна среща
- Адела – прошепна майка ми, - не е необходимо да го правиш.
Погледнах я право в широко отворените като на четиригодишно дете очи и се запитах дали това наистина е правилното решение. Как бих могла да изоставя милата си и любяща майка тук сама?!?
- Но аз искам да отида – гласът ми п ...

play-girl

Проза » Фантастика и фентъзи

1.8K

Нашият Чико Чиков

Нашият Чико Чиков
Чико се почеса под мишницата, и от там се понесе аромата на „умрели лебеди”. В хола вонята беше непоносима, но гостите се забавляваха чудесно. С френско шампанско и шотландско уиски днес празнуваха двадесетгодишнината от прераждането на най-преуспелия мъж в страната. Тук беше целия ...

gudman

Проза » Разкази

2K 2

Клошарят

Клошарят ме забеляза отдалече. Още докато заключвах външната врата и слагах ключа в джоба си. Аз също го забелязах. Контейнерът е близо до оградата ни и пътят ми минава оттам. Там винаги някой рови. Направи ми впечатление, че нещо блести на врата му. Той спря да рови. Изправи се. Дългото черно парде ...

StefkaGaleva

Проза » Други

2.1K 7

Кома

Дълбок сън, най-дълбокият, преди да бъдеш заличен от списъка на живота. Навярно и най-желаното място, където може да се скрие остатъка от умореното съзнание.
Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светл ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази

1K 4

Спи градът...

Спи градът в безшумни тъмнини. На нощта невярна броди тя бездомна и сама, а дъждът ръми ли, ръми... Невидими вървят след нея жалби за преминалите дни. Спомените като кучета бесни злобно я разкъсват, а скръбта расте ли, расте. Миналото ù остана тъмен край, заледен е той сега, а виковете нейни нощната ...

bLoOdYkIsS

Проза » Други

1.5K

Шкафът

Бизнесът ù потръгна. Най-накрая. След дългогодишни опити за пробив на пазара и редица безсънни нощи над книгите. Сега имаше всичко. "Животът ù започна отначало" в истинския смисъл на фразата. Накупи си куп ненужни нови вещи от най-скъпите магазини в града, а от старите бързаше да се отърве, сякаш пр ...

Татянка

Проза » Разкази

1.3K 2

Разговор без думи

Тишина. Стои между нас и ни отдалечава все повече и повече. Защо се получава така, един ден не можем да се откъснем един от друг, ръцете не могат да се отлепят, времето не стига, а думите са толкова много. А на другия телата са далечни, студени, дори и да са на една ръка разстояние, те не се докосва ...

albaJ

Проза » Други

1.5K 3

Любимото на залеза

Нощем съм... земя.
Лежа си там долу и зяпам сияйното небе... хубаво ми е!
Тихо. Спокойно.
Всички спят.
Когато очите ми се уморят, ги затварям и отивам при звездите. ...

airiskra

Проза

887 4

Влюбени, влюбени, влюбени...

Влюбени, влюбени, влюбени...
Толкова много преплетени длани се разхождат по улиците.
Думи разпиляват и хабят.
Обичам те.
Единствена. ...

iachovska

Проза » Други

1.5K 1

В името на Хари Потър (Първа част)

Първа част:
„Да нямаш други богове”
Беше прекрасен слънчев ден… някъде по света. Но там, където беше Хари Потър, беше нощ и то доста студена. Часът минаваше два след полунощ и някъде далеч на изток неделното слънце пътуваше към тях, но все още беше много далеч.
- Хари, сигурен ли си, че не си обърка ...

The_Crimson_King

Проза » Приказки и произведения за деца

2.1K 3

Среща със старите маратонки Найк

Човек често се сеща за миналото. Но не за хората от миналото. А за себе си в миналото. За какво е бил, за промените които времето е нанесло върху лицето му, за малки бръчици щастие и белези от сълзи по бузите.
Понякога се връщам в любимото си минало. Когато бях на 7 и светът беше мой.
Всичко свято м ...

viky8

Проза » Разкази

1.2K

Лесно ли е да си Водолей?... (II част)

От края на миналата година са ми се отворили едни пътища, свят да му се завие на човек. Цяла България обиколих – някои дестинации по 2 пъти. Както и да е, аз поне съм в привилегировано положение – куфар съм, демек не шофирам, возят ме, но си е изморително. Още повече, че тотално съм скарана с автомо ...

andrina_mark

Проза » Хумористична

2.5K 19

Ейнджъл 1

Глава 1
Стаята беше слабо осветена, но си личеше, че принадлежи на тийнейджър. По пода беше нахвърляно бельо, а на бюрото сякаш беше построено сметище – опаковки отчипс, бирени фъстъци и кола. От тях се подаваше един компютър. В ъгъла на стаята, точно до кошчето за боклук бяха нахвърляни смачкани ли ...

MoonBeam

Проза » Повести и романи

1.2K 1

Осъзнаване - 7 и 8 от втора част на романа

VII
Вече по-рядко посягах към Доброславовата история. Пак бях в депресия, която се задълбочаваше. По Великден, не само че нямах празнично настроение, а още по-осезателно чувствах лицемерието, студенината и отчуждеността, плъзнали сред сънародниците ми. Сякаш доброто бе поругано и погребано толкова д ...

Eia

Проза » Повести и романи

1.9K 6

Колко струва един стих

Какво ми се случи днес. Вървя си по Витошка и ме спира мъж, за да ми иска стотинки. Много рядко давам, защото съм виждала как ме лъжат. Искат стотинки за билет и си купуват после... няма значение. А този мъж ми каза:
- Няма да те лъжа, искам петдесет стотинки за бира, аз съм пияница. - И се усмихна. ...

svetlanal

Проза » Разкази

5.2K 40

Бар Прохлада

Харесвам този бар, поради наличието на тишина. Това е рядко явление, когато човек може да се скрие от всички крясъци и децибели на чалгослушащата общност и напиването има особено очарование точно поради този факт. В сезона на жегите се консумира предимно бира, но аз предпочитам уиски, понеже ефектът ...

radi.

Проза » Разкази

1.2K 5

Първата, която почерпи луната с вино

Температурата на тялото ми бе ужасяващо висока. Бе най-горещата лятна вечер, а аз имах хиляди причини да горя. Намирах се под звездите, с топяща се пластмасова чаша, пълна с евтино червено вино. От другата страна дланта ми бе обгърната от ръката на тяло, в чиято плът се криеше част от мен. Хиляди не ...

viky8

Проза » Разкази

1.3K

Уличница

Не смея да я погледна, защото ще съгреша.
Но знам, че тя е там, на улицата.
Уличница!
Виждам я, без да гледам.
Усещам я с всичките си сетива, дори с кожата си, защото настръхвам. ...

duffmckagan

Проза » Еротична

2K 4

Аз

Събужда ме бяла пухкава мъгла. Целият град е потопен в нея, като в приказките. Клоните са заскрежени и искрят. Тихо е. Толкова е тихо, че чак се чува как се движи мъглата. Неделя е.
Напомня ми за несъществуващите ми илюзии. Вече. Напомня ми експеримента, който гледахме преди два дни. В планината. Ед ...

StefkaGaleva

Проза » Други

960 2

Най-хубавата картина

НАЙ-ХУБАВАТА КАРТИНА
Влакът имаше престой в малкото градче. Докато чакат, той и тя решиха да се поразходят из него, защото и двамата не бяха идвали тук. В градчето нямаше кой знае какво да се види, обходиха бързо главната улица и площада. Животът в него течеше монотонно и скучно. Би било и на тях ск ...

ivliter

Проза

913

Проза и разкази от съвременни български писатели

Между сън и действителност

Една душа по-малко

Последният ден на ХХ век

Ловната историйка на Иван Фурлина

Чудо - Втора част

Дрипльото

Моят приятел, циганинът

Под луната (|| глава)

За морето, което ме направи по-истинска

Линията на покровителстваните

И си мисля понякога...

Чудо – първа част

Лятна любов

Маг Навона, част 11

Враг

Другата реалност

Ако Господ имаше профил във Фейсбук

За къпини

Аз и животинското

Ден Девети

Под луната 1-ва глава

Нашият Чико Чиков

Клошарят

Кома

Спи градът...

Шкафът

Разговор без думи

Любимото на залеза

Влюбени, влюбени, влюбени...

В името на Хари Потър (Първа част)

Среща със старите маратонки Найк

Лесно ли е да си Водолей?... (II част)

Ейнджъл 1

Осъзнаване - 7 и 8 от втора част на романа

Колко струва един стих

Бар Прохлада

Първата, която почерпи луната с вино

Уличница

Аз

Най-хубавата картина

Опашка