Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Създаване на любовен квадрат

Някои неща само на мен може да ми се случат. Например да отида с втория си мъж на море и да срещна на плажа първия. И стой, та ме гледай между двамата!
Първият - синеок красавец, с тежест, с положение. Вторият - зеленоок красавец, тънък и строен, страшно обещаващ, понеже е млад до безобразие и няма ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2010-06-22T13:17:31+03:00 1.3K 5

Кристина

За Идеалния Цвят,
който украсява живота на друг...
Това не е история за живота на Кристина от Люлин 5, а само разказ за нощта, когато той завърши.
А той завърши в Събота срещу Неделя, в 3:01 часа.
Това до известна степен е хубаво, понеже Кристина мечтаеше да умре в Неделя. Когато беше малка, беше ос ...

The_Crimson_King

Проза » Хумористична

2010-06-22T13:06:21+03:00 2.3K 5

Старата жена

СТАРАТА ЖЕНА
На Христина Т.
Работех вече близо година в централното кафене, точно срещу градския фонтан. Наричахме фонтана „градския”, макар да не беше единственият фонтан в градчето, но този заемаше видно място на главната улица и може би затова се беше наложило това название. Кафенето беше хубаво, ...

georgibogdanow

Проза » Разкази

2010-06-22T11:24:22+03:00 1.3K 2

Завързаното търсене

Идваш ли да преплуваме пясъка,
да построим замъци от вода,
да изпушим облаците,
да оковем във вериги ограниченията?
***** ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-06-22T11:11:42+03:00 1.2K

Портрет - 5 част

img1.liveinternet.ru/.../15005995_Klod_Mone.jpg
- Приятелката ми Демиен се реши на операцията! Да знаете само, господа, колко много се радвам. Мисля си, как да ви се отблагодаря, задето я подтикнахте... Страхът ù се стопи! Значи, ставаме цяла дружина, вярващи в нея... - Мария сияе цялата, като едва- ...

kalin8

Проза » Разкази

2010-06-22T10:51:22+03:00 671 2

Случайности за цял живот, част 5

Следовател Страшимир Караиванов седеше на дивана в кабинета си и четеше нещо от монитора на лаптопа си. Правилните черти на лицето му, доближаващи се до абсолютната симетрия, не издаваха с нищо какво четеше. Само лекото потрепване на раменете показваше някаква съпричастност към това, което беше на е ...

rarebird

Проза » Повести и романи

2010-06-22T10:47:52+03:00 1.6K 5

За срам сме и двамата

Действие I
"Твоят поглед е... олеле, майко" - долових лек зеленикав цвят в зениците. Естествено, като се има предвид обстановката: задимен, препълнен с еуфория и възбуда бар. Каква е възможността да видя цвета на очите ти? На кой му дреме, прекалявам.
Странностите в този бар са част от интериора. Ко ...

Monyto

Проза » Други

2010-06-21T22:41:31+03:00 943

Късметлийка

КЪСМЕТЛИЙКА
По ред причини и на мен, както и на много българи се наложи да си „сменя” професията. Да зарежа всичко и да хукна по белия свят – така лелеяната от много Европа. Да стана гледачка на болни хора. И пътят ме доведе до това малко, спретнато градче, в сърцето на Баден – Вюртемберг. Работата ...

izli4ko

Проза » Хумористична

2010-06-21T21:51:49+03:00 1.3K 3

Нищо не знаех (част 2)

Чуха се остри забързани токчета по лъскавия теракот, той се обърна и я видя. И точно тогава то се случи. Гледаше я, изучаваше с професионално око, без да може да открие нещото. Онова, което го привлече силно като магнит. Фатално изкушаващо беше желанието да прокара пръст по бузата ù, да се приближи ...

posh`

Проза » Повести и романи

2010-06-21T19:30:56+03:00 995 5

Нежно цвете

НЕЖНО ЦВЕТЕ
Седях на плажната кърпа и гледах към огромния басейн, пълен с боричкащи се младежи, родители, които учат децата си да плуват и възрастни хора, които се опитваха да докажат на себе си, че все още са в добра форма, както някога.
Смесица от весели смехове, плискаща се вода, писъци на момиче ...

talantliva2

Проза » Разкази

2010-06-21T19:19:06+03:00 1.3K 1

В прегръдката на водата

Потъвам. Потъвам.
Мислех, че ще изплувам, но все още краката ми не докосват дъното.
Но, дори да успеят, значи ли това, че ще изплувам? А искам ли?
Потъвам в красивата, неизбежна бездна. Бездната на вечно течащите води. Бездната на живота.
Тук, където нищо не се задържа, където първоначалната аксиома ...

pinky6000

Проза » Други

2010-06-21T15:07:20+03:00 1.1K 2

Разказ без име

Симона стоеше на брега и гледаше реката. По страните ù се стичаха сълзи. Спомени нахлуваха в главата ù бавно и мъчително. Припомни си всеки момент, който искаше да запомни, но това ù носеше голяма болка. Всеки спомен ù напомняше за него. За човека, който обича, за човека, който я изостави, за човека ...

Mim4etUu

Проза » Разкази

2010-06-21T13:53:55+03:00 1.3K 3

Най-красивата дума

Tолкова! Толкова, колкото! Толкова много, колкото можеше да се иска от перфектната любов! Мъжът ми е най-красивото нещо, което очите ми някога са съзирали! Когато слънцето залязва, той нежно ме прегръща и топлината на тялото му облива моето, както вълните измиват мидите по пясъка. Когато слънцето из ...

Monny

Проза » Разкази

2010-06-21T13:23:23+03:00 915 1

Да ме убият трябва, за да те оставя

Ръката ми държеше ти, разказваше за своите мечти. Главата ти на мойте колене и слънцето пак грееше над мене. Говорихме си двама с часове, сливаха се нашите гласове. Отдавна помня бе казал, че за тебе вече тя нищо не значи.
Така до мене ти стоеше и още стоиш, казваш, че от мен не искаш да се отделиш. ...

lility

Проза » Други

2010-06-21T13:16:43+03:00 1.1K

Продължение от книгата

Мъжете ги качват на един украсен, със скъпи неща кон и с шествието обхождат всички първенци на града, заедно с новия мюсюлманин, като го възвеличават. На третия ден след свещения празник, след тържественото шествие, той бива обрязван по предписание на пророка. В дома на шейх юлисляма биват посветени ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-06-21T12:21:42+03:00 698

Осъзнаване - 39 и 40 от първа част на романа

XXXIX
В следващите дни доста обители обиколих и с интересни люде се срещнах. Тъкмо бях разтворил чудно изписан панегирик в една манастирска библиотека и се любувах на везаното писмо, когато някой ме потупа по рамото. Насреща си видях мой стар познайник. С поп Петър ни се беше случило да посетим софи ...

Eia

Проза » Повести и романи

2010-06-20T09:10:11+03:00 1.3K 6

Осъзнаване - 37 и 38 от първа част на романа

XXXVII
По залез слънце най-после съгледахме стените на Търновската крепост. След многото премеждия ни било писано да достигнем старопрестолния град. Огнен ореол обрамчваше останките от българските дворци, патриаршия и крепостни стени с порти и с кули по тях, които сякаш бяха коленичили молитвено на ...

Eia

Проза » Повести и романи

2010-06-19T07:25:30+03:00 1.5K 8

"Празно. Кубче."

"Празно. Кубче."
Прасковите в градината вече окапваха.
Есента напираше да влезе в нашия дом, защото никъде другаде не я искаха.
Ние винаги я приемаме с отворени обятия и готови за пожълтяване, листа.
Тук е градината на времето. ...

Pusciferian

Проза » Разкази

2010-06-18T14:11:39+03:00 1.2K 2

Огледалото

ОГЛЕДАЛОТО
Градът беше притихнал. Не от страха, който носеше думата “война”. Беше замрял в тиха есенно-обедна леност. Врабците се криеха в сенките на стрехите. Тесните калдъръмени улици дремеха. От малко прозорче бяла завеска се опитваше да излети навън – първом трепваше леко, като клепка в съня, сл ...

Rondissima

Проза » Разкази

2010-06-18T13:59:27+03:00 2.2K 6

* * *

Какво е взаимност?
Равен с Равен,
че те кога са равен с равен?!!?
КОГАТО И ДВАМАТА
ВЯРВАТ В ТОВА ...

blagodat

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-06-18T12:17:07+03:00 835

Интервю със Страха

duffmckagan: Страх-не страх, ще ти взема интервю!
Страхът: Страхуваш ли се от мен?
duffmckagan: А трябва ли?
Страхът: Ако искаш да бъдеш смел, трябва да се страхуваш.
duffmckagan: Как така - хем да се страхувам, хем да съм смел?! ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-06-18T12:09:02+03:00 911

Аз и Вечността

Протягам ръка в мрака и напипвам дръжката на пистолета ми. Вдигам го, свалям предпазителя, опирам го в слепоочието си и натискам спусъка. Оръжието изщраква, но не произвежда изстрел. Опипвам барабана. Някой е извадил всичките куршуми. Шибаняци... Човек вече не може да си пръсне шибаната глава на спо ...

NNY

Проза » Разкази

2010-06-18T11:50:42+03:00 1.7K 5

Случайности за цял живот, част 4

- Момче, момче, обърни се – сестрата – около четиридесетгодишна, поддържана жена - хвана Евгени за рамото.
- Къде съм? – погледна я той недоумяващо, след като се обърна бавно по посока на гласа.
- В болница. Припаднал си в управлението.
- Аз съм изрод.
- Не си. Просто си болен. ...

rarebird

Проза » Повести и романи

2010-06-18T09:13:07+03:00 1.6K 10

Нищо не знаех (част 1)

Тя обичаше живота. Не е трудно наистина да го обичаш, когато си на 19 и светът е твой, имаш всичко. В сметките влизат тези наистина скъпоценни родители, забавни приятели, луди дни и нощи, мечти и планове за ново начало, които имат абсолютен шанс да станат реалност. С диплома в ръка, за първи път пое ...

posh`

Проза » Повести и романи

2010-06-18T08:37:29+03:00 1K 6

из "Приказки от Никъде"

- Какво става с Ръмжача? - попита един ден Скиталецът. - Къде е?
- Не зная - сви рамене Шира. - Търсих го вчера, но не си вдига мобилния телефон...
...
- Здрасти - махна им с ръка Сянка. - Как сте?
- Сянка?! - учудено възкликна Скиталецът. - Какво правиш тук, не трябва ли да си в Лагера?! ...

Bersek

Проза » Разкази

2010-06-17T17:38:03+03:00 650

PGHM „Искам да мога”…

(… кодирах се в твоето ДНК, беше нарочно, НЕ просто се случи… и сега няма избавление) :-)))
Нека оставим слънцето да изгори в очите ни… Докато…
Харесва ми да те наблюдавам как дишаш. Искам цялото ти тяло да ме диша така. Поемаш глътка въздух, равен на вечност и има някаква болезненост, защото не го ...

Moira

Проза » Други

2010-06-17T17:30:18+03:00 1.7K 14

Поздравителен адрес

Здравейте,
Искам да поздравя всички, които организират срещата на пишещите. Болно ми е, че не съм в състояние да съм там - във Велинград с вас. Но обещавам, че духом ще съм.
Поздравете всички от мен и морето на Бургас. Изпращам ви слънцето. И... запазете ми последния танц, моля.
Не зная как да ви из ...

HariMarSui

Проза » Писма

2010-06-17T16:51:18+03:00 1.3K 1

Престъпление и наказание

"Животът никога не е справедлив...
И може би това е добре за повечето от нас."
Оскар Уайлд, 1895
Нека ви разкажа една история; история, в която престъплението и наказанието невинаги вървят ръка за ръка като влюбени под пролетното слънце. История, в която няма добри и лоши, нито черно и бяло. Истинск ...

pinky6000

Проза » Разкази

2010-06-17T10:20:38+03:00 1.4K 1

Обичам те, не те купувам

Минаха месеци, а защо името ти стои на тавана още?
Защо като всичко от любов правих ти помисли, че те купувам?
Странно как момичето намерих, което години мечтаех.
Вечер като спеше, те гледах и те пазих от лошото.
Жалко, че от голямата радост убих любовта. ...

cenitel

Проза » Писма

2010-06-17T10:14:00+03:00 1.5K 1 5

Благoдаря

Благодаря на всички мъже в живота ми за агонията, която ми причиняваха с отсъствието си.
Така разбрах колко ревнива съм към времето си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за налудничавите клетви.
Така усетих насладата да постигам сама бляновете си.
Благодаря на всички мъже в живота ми за лъжите и ...

Katence_to

Проза » Други

2010-06-17T09:51:51+03:00 1.4K 1

Наздраве!

Да не мислиш, че не искам? Да чуя мислите ти, полета на птиците, усмивката на детето, къдрицата на дъщеря ти? Да чуя как пада върху засмяната ù кожа, моята кожа, да видя дните ти, да сънувам мечтите ти, да пребия страховете ти, да те накарам да вярваш, че ги няма, да ти подаря щастието и радостта, д ...

teffum

Проза

2010-06-17T01:04:55+03:00 1.3K

It's my life (Това е моят живот)

Вървя сама в мрака. Чувам единствено стъпките си и тихата музика на нощта, която ми напомня, че това е моят живот. Студено е. Топлят ме само сълзите ми, но и те като сърцето ми започват бавно да замръзват. Ето... една сълза падна на земята и се разби на хиляди малки, невидими парченца... Вече не изп ...

Izida

Проза

2010-06-17T01:02:40+03:00 1.4K

Портрет - 4 част

Когато се започна всичко това, нямах никаква представа доколко ще се задълбочи тази история. Имам един познат в тия среди. Не ми е ясно много какъв е бил преди, но сега има школа по танци - балет и подобни, та отидох до там един ден. Кой друг, ако не Михаил, щеше да знае повече за една прима-балерин ...

kalin8

Проза

2010-06-17T01:00:05+03:00 697 5

Ирландия

Здравей, приятелю - приветствия!
На мен ми допада времето, макар да знам, че не би ти харесало, а и хората също. Имали изкривен хумор? Климатът е умерен, даже малко по-студен, въпреки горещите морски масиви, а щастливите жители на Орес Мор с готовност обличат ризи с широки ръкави и си нахлузват къси ...

Arogarn

Проза » Писма

2010-06-17T00:53:45+03:00 909 3

Забрава

Кое е най-страшното нещо, което остана след нашата любов? Може би споменът, че някога е съществувала или по-скоро това, как постепенно забравата започна да измества всичко останало. Питам сърцето си, а то ми казва, че най-лошото е това, което не успявам да задържа в мислите си, колкото и да опитвам. ...

dreaming-girl

Проза

2010-06-17T00:51:22+03:00 1.3K

Ъгъл

Слънцето прониква между пердетата и лицето ми е изпотено. Някаква муха се разхожда и заплита крачета в прорасналата ми брада. Побърква ме. Ако можех рязко да извъртя глава, сигурно щях да я прогоня. Нищо не ми остава, освен да се опитам да не я чувствам.
Вероятно вече сме юни. Или юли. Много е горещ ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

2010-06-17T00:43:28+03:00 1.6K 7

Пътник

Пътник
В нощния автобус беше само тя. Снежинките падаха на едри бели парцали, а стъклата се явяваха последната им предсмъртна гара. Беше цялата в черно - черна широка шапка с козирка, черни ръкавици без пръсти - ръце, облечени в черна маска. Лицето ù оставаше мистерия. Наведена надолу, тя четеше вгл ...

zelena-muhomorka

Проза » Разкази

2010-06-17T00:32:35+03:00 933 4

Ярост

Яростта ми започна да ме поглъща. Седях на края на леглото си, хванал главата си с две ръце и се тресях от абстиненцията. Цялото ми тяло отчаяно агонизираше, искаше хероин, плачеше за него, бунтуваше се, а съзнанието ми вече беше приело факта, че ако не спра да се боцкам, съвсем скоро ще свърша в мо ...

NNY

Проза » Разкази

2010-06-17T00:17:46+03:00 2.1K 7

Тишина

Денят започна както винаги. След като се събуди, той остана да лежи още известно време в леглото, в едно странно, мързеливо състояние, без да си отваря очите. Не се чувстваше напълно отпочинал. Остатъците от умората бяха покрили мислите му като паяжина. Може би това се дължеше на факта, че беше легн ...

AndyVTR

Проза » Разкази

2010-06-16T21:50:57+03:00 1K

Легенда за звездите

Преди много години, в едни далечни земи, имало един човек. Той през целия си живот бил много добър и трудолюбив. Вършел всичко за семейството си и за другите около него. Имал добра жена, която също му помагала по време на трудност, и две дъщери, които той много обичал.
Въпреки че не били много богат ...

Jigsaw

Проза » Разкази

2010-06-16T20:28:08+03:00 2.3K