Проза и разкази от съвременни български писатели

42.2K резултата

Там, където бях...

И погледът ти се спира, попиващо... В сянката на нощта и сякаш откъсва с устните си, мълчанието ми, като разбиваща се вълна върху отдавна копнеещ бряг, топящ се в изкъпаната Зора... Изплувала от океана на въпросителни повърхности - изхабени от незначещи отговори... И докосването ми не пита, а потъва ...
1.2K 2

Приказка за белия и черния хляб

Едно момченце малко останало сираче и майка му го дала на чужд човек чираче.
Във недалечно време, в селцата ни красиви, живеели децата безгрижни и щастливи. Ала властта завзели управници, които ограбвали народа нахално и открито.Настанала в страната свирепа беднотия и тръгнали децата отново по проси ...
3.6K 10

Една усмивка и светът става по-красив

Много често, докато бях млада, не че и сега не ми се случва, ми подсвиркваха момчета. Те и сега ми подсвиркват, аз в гръб изглеждам добре, лошото е като се обърна и ме видят на колко съм години. Нищо, че все ги крия, ама пусти - малко или много си личат. Винаги съм се обръщала, може да е някой позна ...
2K 26

Чувал с картофи

Кратко обяснение
Творбата ми има за цел да покаже как на моменти хората са безнадеждно безпомощни срещу своята съдба. Тя разглежда смъртта като нещо наистина относително, ако се взема предвид времето. Отначало то е протяжно, а после започва да се развива все по-бързо. Тогава вече действието е ограни ...
1.1K 2

Пилотът

Мъжът се обърна. Беше в черен униформен костюм с нашивки на първи пилот. Беше хубав и стегнат. Часът беше 12:44, 1991 г. София.
Тръгна. Не погледна зад него нито летището, нито пистите за излитане, нито строените самолети, нито слънцето, което се отразяваше в малките им прозорчета, нито небето, нито ...
866

Фернандо и Мария - 3

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
5
- Невъзможно! Това е невъзможно! – вътрешният глас крещеше в главата на Мария толкова силно и истерично, че самата тя се уплаши – от себе си, за себе си.
Както и да поглеждаше, действителността се цъклеше отсреща и я гледаше със стъклен ...
1.2K

Съществувания

Малки неизживени съществувания се удрят в уморените пори на тялото ми. Онези съществувания, на които ти ми попречи да позволя да излязат извън мен, за да не би някой си случайно да си изгради погрешна представа. Знаеш ли, майната им на всички. Уморих се да поставям прегради пред поривите си, били те ...
959 1

Пламъкът на надеждата

Всяка година, щом настъпеше лятото, младежи от цялата страна, постъпили във военното училище, по своя или може би чужда воля, бяха разпределяни в най-близките градове, където трябваше да прекарат двата си свободни месеца, извършвайки различни видове доброволен, ала всъщност съвсем насилствен труд.
Е ...
1.1K 3

Старата жена

Това е ТЪП разказ, който може да затапи дори "В клещите на натрапника"! Да не се чете от хора с философски възгледи или от такива, стремящи се към морално извисяване!
Искам да ви разкажа за жената, която спаси моя живот и този на семейството ми. Надявам се този разказ да достигне до нея, да ù изкажа ...
1.1K 4

Убиец в нощта

Денят бавно преваляше, жаркото слънце бавно се снижаваше зад хоризонта и тихият ветрец известяваше за настъпването на хладната нощ. Но тази вечер луната нямаше да покаже царствения си лик, защото тази нощ беше новолуние. Жената пристъпваше бавно по насипаната с камъни повърхност. Тя огледа бегло мес ...
1K

В края на деня

Нощта се задава. Очаквах я толкова дълго. Постепенно се смрачава. Хората се разотиват бавно. Животът замира. Тя идва. Ето я. Бавно се прокрадва през извивките на града. Гали всички объркани от живота души със спокойните си ласки. Приютява отритнатите. Изгубените. Самотните. Излъганите. Сякаш времето ...
1.1K 1

Откровенци превземат Панагюрище

Откровенци превземат Панагюрище
Всяка прилика с лица и събития не е случайна
Панагюрище е хубав град с хубави хора. Все повече го заобичвам. Там осъществявам пряка виртуална връзка с културата. Сядам в кръчмето срещу Читалището. Палавата сервитьорка, наследница на стари революционери, ми носи студен ...
2K 1 16

Морето...

Седя на пясъка и гледам към безкрая. Гледам към вълните, които плавно, но мощно се разбиват в скалите, идват и до мен, заливат краката ми... и после се връщат. В началото потръпвах от допира на студената вода, но вече свикнах и не ми прави впечатление... Заравям ръцете си в пясъка, пълня дланите си ...
1.4K 3

Споменът за теб...

Водата - бистра,
ще почисти всяка моя мръсна рана,
но едва ли ще се справи със сърцето ми,
замърсено от спомена за теб...
1.1K

Една любов

Една любов
Като нежни капки пролетен дъжд ароматът ти се впива в кожата ми. С топъл дъх на малини, с нежни ръце ме докосваш. Усещам те. Усещам как косата ти се спуска по голата ми кожа, как ме галиш с меките си ръце и как телата ни се сливат в едно. Усещам. Усещам как сърцата ни туптят заедно в един ...
1.3K 1

Среднощни джаз вълнения.

Тихо свири джаз. Ноти танцуват на повърхността на локвите. Тоналности, потопени в кал, се разливат и полепват по всичко наоколо. Там, на ъгъла, до онази тухлена сграда един мъж свири своя тъжен джаз. Акомпаниран само от лъч лунна светлина и ръмящи дъждовни сълзи.
Саксофонът се извива като пластично ...
961

Градска трагедия 11

На следващата сутрин се събудих още преди зазоряване. Не се чувствах отпочинала (така и не бях успяла да заспя дълбоко), а и на всичкото отгоре ме наболяваше главата. Полежах още половин час, но не се почувствах по-добре от това.
Надигнах се и седнах в леглото, после отметнах завивката и се загледах ...
793

Лагерът - по пътя на съня

- Тактическата ви задача е да се промъкнете незабелязано в лагера - инструктираше ги Сержант. - Обаче този път всеки от вас ще трябва да се справи самостоятелно. Имате времето до зазоряване, а сега сте свободни.
- Времето преди зазоряване ще е перфектният момент за действие - каза Черната Пантера Ра ...
896 1

Когато бях маймуна

КОГАТО БЯХ МАЙМУНА
(Неправдоподобна приказка в 2 части)
Част 1. Маймуната Чико.
Родих се в едно прочуто стадо шимпанзета. Станахме прочути, когато леля Чита отгледа малкото бяло маймунче, паднало от небето. То беше голо и нямаше никакви косми по тялото си.
Такава гола маймуна никога не се е раждала ...
1.4K 3

От понеделник започвам!?

Сериозно! От понеделник започвам:
1. Ще започна да ям по-малко - само по три пъти на ден. Най-много четири! Но в никакъв случай - пет... Даже и вафлите ще спра - ще ям само по една... кутия. За цяла седмица, разбира се!... Добре де, половин кутия!
2. Ще започна да правя физически упражнения - по дес ...
875 2

Фернандо и Мария - 2

Една история за необяснимите поврати в любовта
(продължение)
3
Мария танцуваше... Танцът бе част от душата ù – откак се помнеше. Когато ритъмът на музиката потънеше в нея, нещо отвътре се отключваше и я завладяваше, а тялото й – податливо като мек восък, следваше невидимите вибрации на всеки тон. Ма ...
1.2K

Маг Навона, част 3

Но сега, на сутринта, се чудеше кой всъщност беше този господин, който така сладко хъркаше, та чак се давеше в леглото. Вчера го беше видяла за първи път. Чул за дарбата ú и я помоли да му гледа. Разпитваше я за бизнеса си, за любовницата си, а после ú предложи да отидат на заведение, защото имал ня ...
1.7K 13

Кратка завършеност (Следва продължение...)

Размит образ, замъглени очи, изветрели спомени... Ти си мъглата, в която се взирам всяка сутрин. Ненадейно влагата ти ме докосва. Чувствам се пречистен...
----------
Бели зъби в тъмнината. Отново странник ме гледа. Потръпвам, не мога да помръдна. Вкочанен съм. Зъбите стават все по-ярки, аз ставам вс ...
1K

Благодаря ти...

Сърцето на стиха видях аз онази сутрин, в която ти бе с мен. Приказката, която две мечти сътвориха, започна с историята за момичето-сянка, изгубило се в мрака. Нейното начало бе започнало от лунната светлина, която огряваше небосклона, а бледите сенки обладаваха нощта и се сливаха в мъглата. История ...
1.1K 1

За градския транспорт - с любов

За градския транспорт - с любов
Винаги съм се чудил... А бе, не точно винаги, но в последните няколко години се чудя защо продуцентите трошат маса пари да снимат „Сървайвър” в разни екзотични места на края на географията, като спокойно могат да направят това в градския транспорт на София. Това е мяс ...
1.9K 10

Домашното...

Седя си удобно в креслото с изпънати крака на табуретката и държа в ръце учебника по Вътрешни. От около десетина минути чета все едно и също изречение: "Туберкулинът предизвиква клетъчно медииран имунен отговор в организма на..."
Измежду всички мисли ми се върти една особено натрапчива... Само за ма ...
1.7K 3

Една закъсняла любов в края на лятото

1
Краят на август. Не, не на император Август от Римската империя, а на месец август, кръстен на негово име. Слънцето напича като през гигантска лупа, носена от шпионски спътник в орбита около Земята.
Гледах през прозореца и говорех с един доставчик, който бе много нахален и нагъл и от нерви произве ...
1K 1

Дори и Господ трябва да си плаща...

Посветено на ...
Седеше си Бог в неговите селения и скучаеше... Такава скука не беше го застигала от има-няма няколко хиляди години. Разгръщаше Тефтера на Живота, прелистваше страниците ту напред, ту назад, попрочиташе тук-таме. От време на време изсумтяваше недоволно или гневно се смръщваше и избоб ...
2K 11

Случката във вилната зона

Случката във вилната зона
Разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
Тази вечер отново трябваше да мина през гората. Вече не ме бе толкова страх както в началото, но все пак изтръпвах, когато зная, че трябваше да я прекосявам по това време на денонощието. Но този път тъмнината изглеждаш ...
1.1K 1

Продължение от книгата

В очите им се появиха пламъчета, които засияха, заподскачаха игриво и се скриха в тишината на бездънното, синьо езеро на зениците им. На връщане към къщи срещнаха Мустафата, накандилкан до пети. По занаят беше папукчия, голям майстор от еминиите. Кефеше го мастиката. Към сакъз адасъ имаше особено пр ...
913 1

Aз.

Аз.
Тази, която може най-вече да вярва. Тази, влюбената в залеза. Онази вечно отнесената.
Аз. Която обожава свещи. Която трудно ги пали сама. Която я е страх от високото. И стремяща се именно натам.
Аз. Тази, която рядко показваше възхищение. Гордата. Жалката, която обичаше. Силната, която разбираше ...
1.4K 1

Чиста вода

ЧИСТА ВОДА
- Какво е нужно, отче, за да влезем в царството небесно? - обръща се към божия служител една възрастна жена.
- Писано е какво. Много неща са нужни.
Отговорът е много общ и не удовлетворява питащата. Той забелязва изписаното недоволство на лицето ù. Налагаше се да потърси по-конкретен отго ...
850 1

... Преди много години в една далечна галактика

"... Преди много години в една далечна галактика" - така започва STAR WARS. На това изречение реагирам условно-рефлексно като експерименталното куче на академик Павлов - потичат ми лиги! Гледам втренчено в една точка и си отварям широко устата. Само където не си изплезвам езика съвсем по кучешки...
...
1.5K

Лагерът - по-новото продължение

- Тази дама - посочи седящата като статуя котка. - Е нашият сътрудник Ге Пард. Гепардът - продължи лекцията си Сержант. - Е най-бързият индивид на сушата, а вашата задача е някой от вас да го надбяга.
Отделението се спогледа за момент и си кимнаха утвърдително.
- Аз ще бягам - вдигна лапа Но Щен Въл ...
726

Фернандо и Мария - 1

Една история за необяснимите поврати в любовта
Понякога нещата се случват необяснимо защо – по неясни за нас причини. Оказали се на предела на своите възможности, загърбили себе си и това, което сме били, се налага да превъзмогнем всички предели, до които сме достигнали, за да продължим... и да се п ...
1.2K

Писмо от 3 лице

Писмо от 3 лице
"Сега, когато разбирам, че всяка искрица любов е била фалшива, ми е още по-тежко. По-тежко ми е, защото аз бях искрена пред теб и ти разкрих онази част в мен, наречена ДУША..."
На нея ù е неприятно и тя ми шепти всяка секунда, откакто всичко между вас приключи, че се чувства омърсена ...
1.4K 4

Срещи откровенски

Както винаги и тоя път, сборен пункт преди тръгване за поредната среща на Откровения е...в Мая Попова. В точното врме сме у тях, пиеме кафе, прескачаме подаръци, сакове, чанти и кученца. Еуфория до небето. Нещо да не забравим, така, фотоапарати, зарядни...Звъни ми телефона, вдигам и Романтик:
- Айде ...
1.4K 21

Маг Навона, част 2

Към края на вечерта тя вече нямаше нищо напротив да бъде Маг Навона. Добрият човек я черпеше с уискита, морски салати, тънки мезета, кашута, соди. Появи се и някакво шампанско, от което тя не можа да отпие и глътка. Спомни си още, че той дълго пъхаше вътре в бикините на една от кючекчийките, качила ...
1.4K 15

Продължение от книгата

Пред тях се появиха три бавно движещи се файтона. Карата стоеше изпънат на седалката на единия. Килнал шапка настрани, беше облечен с обикновени черни панталони, шантиклер, със срязани под малък ъгъл параменти от вътрешната им страна, а над ъгълчетата, копчета от същия плат. Обущата му бяха с високи ...
822 1