39 887 резултата
Той седеше на земята и виеше. Минавайки покрай него, хората си мислиха че е луд и никой не се замисляше, че може да е преживял най – жестокия удар, който съдбата би могла да нанесе някому. Денят мина, настъпи полунощ, а прозорците на болницата продължаваха да светят. Наоколо беше пусто. И там, точно ...
952
6
Пит наистина имаше намерение да вземе Алекс за уикенда и да го заведе извън града. Обичаха да ходят двамата на поход или на палатка. Обстановката ги предразполагаше да бъдат открити един с друг. Те бяха близки и откровени винаги, но когато седяха около огъня или лежаха един до друг в спалните чували ...
963
3
... по стъпките на БУДИТЕЛИТЕ
Пламъците обхванаха с яките си мишци старото дърво и запъплиха тежко, пращейки, нагоре. Църковните камбани забиха тревожно и замлъкнаха. Тънки струйки дим се извиха над дървените покриви на манастира, закътан сред скалите на планината. В тъмната нощ червените светлини о ...
Пламъците обхванаха с яките си мишци старото дърво и запъплиха тежко, пращейки, нагоре. Църковните камбани забиха тревожно и замлъкнаха. Тънки струйки дим се извиха над дървените покриви на манастира, закътан сред скалите на планината. В тъмната нощ червените светлини о ...
1104
14
Когато си сам, когато си тъжен, аз съм тук. Не страдай и не скърби, а просто се вгледай в живота. Открий своите загърбени мечти. Аз ще те хвана за ръка и ще полетим. По-леки от всякога, по-волни от вятъра. Реем се, толкова млади и диви, с коси разпилени. Ето, бавно настигаме дъгата, така пъстра и кр ...
597
СЯНКАТА И ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото, отвъд човешките предразсъдъци, без думи и без това, което не искам да бъда. Тънка линия, през която прекрачват само фантазиите ми. Една пеперуда се блъсна в огледалото и прашецът ù го посипа. Пипала и извити крилца, но вече без сянка. Върти се в ...
От другата страна на огледалото, отвъд човешките предразсъдъци, без думи и без това, което не искам да бъда. Тънка линия, през която прекрачват само фантазиите ми. Една пеперуда се блъсна в огледалото и прашецът ù го посипа. Пипала и извити крилца, но вече без сянка. Върти се в ...
893
1
Тогава…
Млади, влюбени, щастливи…
Вече имена в изкуството ни. И не само в нашето.
Заедно учили. Заедно завършили. Заедно работили, години наред, на тавана на една сграда.
Там било ателието им. ...
Млади, влюбени, щастливи…
Вече имена в изкуството ни. И не само в нашето.
Заедно учили. Заедно завършили. Заедно работили, години наред, на тавана на една сграда.
Там било ателието им. ...
621
1
ІІ.
Киро Борсата имаше чувството, че е изял цяла шибана пясъчна дюна. Гърлото му беше песъчливо като кариера. Къде, по дяволите, се намираше и каква е тази пустиня, в която беше попаднал? Беше жаден като бедуин, а вода нямаше. Умираше. Тази мисъл мина през съзнанието му като проститутка по площад Пи ...
Киро Борсата имаше чувството, че е изял цяла шибана пясъчна дюна. Гърлото му беше песъчливо като кариера. Къде, по дяволите, се намираше и каква е тази пустиня, в която беше попаднал? Беше жаден като бедуин, а вода нямаше. Умираше. Тази мисъл мина през съзнанието му като проститутка по площад Пи ...
964
15
Къде ли беше то, детето, което роди преди три години. Сега тя е майка. Има си момиченце, а то беше момче. Владимир я изостави, защото тръгна с друго момиче. Между тях имаше любов, но той може би не я разбираше. Идеше ù да вика до полуда: "Къде си сега? Ела да видиш какво остана от мен! Може би не съ ...
511
1
Граф Уилямс нареди почивка. Разположиха палатките и шатрата за през нощта.
-Къде, по дяволите, си, Катрин!?
Тя се промъкваше безшумно из храстите, недалеч от лагера на Джон. Нещо я тревожеше. Усещаше нечие присъствие. Внезапно чу шум зад гърба си. Скочи бързо встрани и нападателят падна по очи. А ко ...
-Къде, по дяволите, си, Катрин!?
Тя се промъкваше безшумно из храстите, недалеч от лагера на Джон. Нещо я тревожеше. Усещаше нечие присъствие. Внезапно чу шум зад гърба си. Скочи бързо встрани и нападателят падна по очи. А ко ...
641
В зеленчуковата градина, грижлив стопанин зася семената на зелето и морковите. Едно до друго ги зася и те започнаха да растат. Дъжд ги поливаше, слънце ги огряваше и те растяха ли, растяха.
Морковите надигнаха рошави глави. Гледаха около себе си и все мърмореха:
- Това ли е зелето? Нали на топка тря ...
Морковите надигнаха рошави глави. Гледаха около себе си и все мърмореха:
- Това ли е зелето? Нали на топка тря ...
1216
1
Вечер поглеждай към небето и се моли за прошка. Моли се да дойде утрешният ден. Моли се да се събудиш. Моли се всеки твой грях да бъде опростен. Получиш ли тази прошка, научи се да си справедлив.
Не бъди суров, не бъди коравосърдечен, не бъди добър, не бъди чувствителен, не предлагай помощ, когато н ...
Не бъди суров, не бъди коравосърдечен, не бъди добър, не бъди чувствителен, не предлагай помощ, когато н ...
711
1
І част
ГОРАТА НА СЕНКИТЕ
Агамор отвори широко очи. Шумовете на гората го караха да бъде предпазлив. Небето се бе надвесило над него – мътно и тъмно. Той запристъпва леко през храстите, разтваряйки ги с ръце. Шумовете ставаха все по-страшни и някак близки. Сякаш се завъртаха около него в странен танц ...
ГОРАТА НА СЕНКИТЕ
Агамор отвори широко очи. Шумовете на гората го караха да бъде предпазлив. Небето се бе надвесило над него – мътно и тъмно. Той запристъпва леко през храстите, разтваряйки ги с ръце. Шумовете ставаха все по-страшни и някак близки. Сякаш се завъртаха около него в странен танц ...
591
За дъх на бонбони давам душата си. За бонбони с бадеми и сироп от смокиново сладко. За кашмирен пуловер събличам сърцето си. За кашмир и пронизваща мирис на телешки бокс.
Легни върху мен и нека пак да опитаме и ако в устата ми се върне вкусът на бонбони – ура, не умираме! Ако обаче не стане, ще има ...
Легни върху мен и нека пак да опитаме и ако в устата ми се върне вкусът на бонбони – ура, не умираме! Ако обаче не стане, ще има ...
751
1
000000000000000000000000000000000000000000000000
Колон получи съобщение. Последните сведения бяха обещаващи.
- Значи основната група и кралят идват към мен, а граф Бекен е тръгнал на юг. В такъв случай западът остава незащитен, както и столицата! Не смятах, че кралят ще е толкова безумен да остави с ...
Колон получи съобщение. Последните сведения бяха обещаващи.
- Значи основната група и кралят идват към мен, а граф Бекен е тръгнал на юг. В такъв случай западът остава незащитен, както и столицата! Не смятах, че кралят ще е толкова безумен да остави с ...
563
Джесика се запозна с Павлин във виртуалното пространство. И тя не разбра как избра него... „Веселяка” беше псевдонима му. Отначало по-плахо, после по-смело изразяваха мисли и становища по разни въпроси. В края на зимата и началото на пролетта, нощите бяха все още дълги и хора като тях прекарваха веч ...
2015
1
19
Будителю,
викай първите петли, че гребените им все още са увиснали!
Пали звездите, за да вдигаме погледите си нагоре!
Будителю,
викай вторите петли да запеят утринната си мечта за свобода и радост! Ако още има заспали. Ако още има неразбрали. ...
викай първите петли, че гребените им все още са увиснали!
Пали звездите, за да вдигаме погледите си нагоре!
Будителю,
викай вторите петли да запеят утринната си мечта за свобода и радост! Ако още има заспали. Ако още има неразбрали. ...
841
3
... аз съм дъждът по кожата ти, нежният пролетен дъжд.
Аз съм невидимата сянка, която те следва навсякъде - докато отиваш на работа, под душа, когато хапваш набързо нещо...
А когато спиш, сядам и гледам как сънуваш.
Аз съм тихото шумолене на листата, аз съм вятърът...
Аз съм усмивката и всеки път се ...
Аз съм невидимата сянка, която те следва навсякъде - докато отиваш на работа, под душа, когато хапваш набързо нещо...
А когато спиш, сядам и гледам как сънуваш.
Аз съм тихото шумолене на листата, аз съм вятърът...
Аз съм усмивката и всеки път се ...
900
2
ИСТИНСКИЯТ ОРГАЗЪМ
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...
1034
2
Студен мрачен ден. Есен е. Листата са красиви.
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време, ...
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време, ...
870
3
- Обичам пролетта. Виж белите ми цветчета. Каква премяна само имам, нали? - нареждаше малко сливово дърво. Но на цветята завиждам. Цъфтят, радват хората, които минават край тях... О, а ние само през пролетта цъфтим. Пак ми стана тъжно. Пак заплаках. Виж, цветчетата ми летят към земята. Като гледам т ...
1104
СРЕЩА С АВТОРА
(REMER СЕ НАМЕСВА)
(На онези, които искат да научат повече за героите в този откъс, препоръчвам публикуваните в профила ми „Гардеробът е доставен” и „Нощна интерлюдия”)
Когато се материализирах върху кулата на бившия Партиен дом, беше към десет часа. Ръмеше ситен и студен октомврийски ...
(REMER СЕ НАМЕСВА)
(На онези, които искат да научат повече за героите в този откъс, препоръчвам публикуваните в профила ми „Гардеробът е доставен” и „Нощна интерлюдия”)
Когато се материализирах върху кулата на бившия Партиен дом, беше към десет часа. Ръмеше ситен и студен октомврийски ...
728
1
Лондон, есента на 1888 година. Публичен дом в Актън, западната част. Смрачава се. Градският разсилен мъкне стълба и пали газовите фенери. Зловещи сенки протягат ръце откъм ъглите на сградите и топлят длани на светлината. Спуска се противна мъгла. Преминава файтон, вътре гуляят. Чуват се крясъци, сме ...
702
3
Българският владетел, на когото Брюксел трябва да издигне паметник
След като създателят на първата Дунавска България кан Аспарух загива в битка с хазарите при река Днестър, начело на младата държава застава синът му Тервел. Така е описано в Именника на българските владетели.
Византийските писания го ...
След като създателят на първата Дунавска България кан Аспарух загива в битка с хазарите при река Днестър, начело на младата държава застава синът му Тервел. Така е описано в Именника на българските владетели.
Византийските писания го ...
1965
10
Събуждам се тая сутрин... то всъщност около обяд, ама за мен си е ранно утро... и пускам телевизора. Новините. Обичам новините – карат ме да се чувствам част от нещо, пък било то и световната финансова криза. `Щото нали човек е социално животно, та...
Както и да е! Някаква руса кака тъкмо обяснява о ...
Както и да е! Някаква руса кака тъкмо обяснява о ...
895
1
Попито беше навел глава и из устата му излизаше по някоя благословия. Времето така го обрули, че нищо не остана от него. Обичаше живота. Пиеше от него с пълни шепи. Не се щадеше. Но настъпи ново време. Мислеше, че демокрацията ще промени живота и хората. Навсякъде властваше слободията, не свободата. ...
767
2
„Благинка е да си имаш любовница! Като се прибереш у дома и жената почне да ти дудне защо си закъснял, как била изстинала вечерята, какво там трябвало за децата и ти се доще да идеш в кръчмата и до утре да не се прибираш. Пък като идеш при любовницата, какво? Посрещне те с целувка, седнете, пък си п ...
1871
3
the TRUTH 2оо6
Как постьпва човек, когато няма избор? Как постъпва човек, щом се случи нещо необратимо? Колко още неща трябва да се случат, докато осъзнае човек, че се бори за нещо, отдавна вече изгубено?
Поглеждам назад във миналото и се виждам там в далечината, силен, незнаещ що е страх авантюрист ...
Как постьпва човек, когато няма избор? Как постъпва човек, щом се случи нещо необратимо? Колко още неща трябва да се случат, докато осъзнае човек, че се бори за нещо, отдавна вече изгубено?
Поглеждам назад във миналото и се виждам там в далечината, силен, незнаещ що е страх авантюрист ...
1204
3
... с думи на любов
.
Магистралата се белееше пред него, мамеща и красива като онази полушеговита илюзия за вричане, която сякаш предопредели живота му. Преследваше я вече десет години несъзнателно, без да си дава сметка какво точно прави... Последното решение, с което поиска да промени нещата, го д ...
.
Магистралата се белееше пред него, мамеща и красива като онази полушеговита илюзия за вричане, която сякаш предопредели живота му. Преследваше я вече десет години несъзнателно, без да си дава сметка какво точно прави... Последното решение, с което поиска да промени нещата, го д ...
1973
26
ЗАЛОГЪТ
Иво се криеше, в една мизерна боксониера вече пети ден. Никой не знаеше за този апартамент, освен него. На това разчиташе. Но все пак щеше да му се наложи да излезе от там. Три денонощия не беше ял, краката му трепереха, а стомахът го болеше много. Притежаваше всичко на всичко десет лева. Ко ...
Иво се криеше, в една мизерна боксониера вече пети ден. Никой не знаеше за този апартамент, освен него. На това разчиташе. Но все пак щеше да му се наложи да излезе от там. Три денонощия не беше ял, краката му трепереха, а стомахът го болеше много. Притежаваше всичко на всичко десет лева. Ко ...
762
2
Здравей, Буба!
Знам, че е смешно това обръщение - "здравей" към едно мъртво куче, знам, че си мъртва отдавна, но някак имам нуждата да общувам с теб... По някакъв начин. Дори и толкова смешен и глупав.
Работата е там, че не се разбирам с хората, Буба. Нито аз мога да ги достигна, нито те искат... Те ...
Знам, че е смешно това обръщение - "здравей" към едно мъртво куче, знам, че си мъртва отдавна, но някак имам нуждата да общувам с теб... По някакъв начин. Дори и толкова смешен и глупав.
Работата е там, че не се разбирам с хората, Буба. Нито аз мога да ги достигна, нито те искат... Те ...
1714
1
7
Седя и чакам. Нервно поглеждам часовника си. Вече е осем и петнадесет, а нея още я няма. Къде ли се губи? Отпивам от виното и паля поредната цигара. Ръцете ми треперят от страх дали ще дойде. По дяволите! Разлях малко вино върху перфектната бяла покривка. Келнерът за пореден път идва да ме пита дали ...
562
2
000000000000000000000000000000000000000000000000000000
Кити се бе сгушила в широката топла гръд на Джон. Бе цялата в кал! Усещаше се толкова мръсна и опозорена, че я бе срам да каже и думичка!
- Хей, Кити от Катрин, нали ти бях казал да не излизаш от замъка без мое разрешение? - нежно ù каза той. Ус ...
Кити се бе сгушила в широката топла гръд на Джон. Бе цялата в кал! Усещаше се толкова мръсна и опозорена, че я бе срам да каже и думичка!
- Хей, Кити от Катрин, нали ти бях казал да не излизаш от замъка без мое разрешение? - нежно ù каза той. Ус ...
529
... Ади избърса с ръкав насълзените си очи и се настани пред писалището. Извади лист за писмо и въздъхна, сякаш се съсредоточаваше над него. Превъртя няколко пъти химикалката измежду пръстите си и започна неуверено:
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...
1363
6
Крачех бавно по извитата алея и гледах нагоре към короните на дърветата, които услужливо бяха закрили гледката към сивото небе така, че да нямам
никакъв шанс да срещна сърдития поглед на Белобрадия, в случай, че изобщо съществува подобна личност... не че ми пукаше особено какво ме чака отвъд, но
опр ...
никакъв шанс да срещна сърдития поглед на Белобрадия, в случай, че изобщо съществува подобна личност... не че ми пукаше особено какво ме чака отвъд, но
опр ...
606
4
Защо ли се издавам колко съм остарял. Но Бърнард Шоу е казал, това е единственият начин да живеем дълго. А животът не е чак толкова лошо нещо! Когато за пръв път живях в Лозенец, бях много малък, на улица "Криволак". А в квартала има три улици, по които отново след седем години минавах всеки ден. За ...
873
8
Виолета беше навършила четиридесет и пет години, но вече можеше да живее само за себе си. Майка ù беше починала наскоро, а дъщеря ù започна многообещаваща кариера във Великобритания. Тя беше от малкото хора в България, които можеха да не се тревожат за приходите си, защото те бяха постоянни и в прил ...
807
11
Всичко се връща
Майната му на всичко! Писна ми все аз да съм губещата, все аз да съм пренебрегнатата, все аз да съм сама! Ядосана съм и то с основание, не ме гледай така все едно съм луда и не съм права, права съм и още как, когато ти изнася, си с мен, когато не, не си, а питал ли си МЕН какво искам ...
Майната му на всичко! Писна ми все аз да съм губещата, все аз да съм пренебрегнатата, все аз да съм сама! Ядосана съм и то с основание, не ме гледай така все едно съм луда и не съм права, права съм и още как, когато ти изнася, си с мен, когато не, не си, а питал ли си МЕН какво искам ...
1225
4
Битката на жените с килограмите винаги е била епична, но в моя случай на моменти се превръща в битка на живот и смърт. Буквално. Пък да кажеш, че съм някоя дебеланка, не съм. Просто на някои места съм малко по-пищна, отколкото ми се иска. От друга страна с физическите натоварвания съм по-скарана, от ...
804
3
Объркано нещо е животът. Днеска го гледаш един, утре се обърне и вече станал друг. Днеска си на дъното, утре си се качил на върха. Заседиш се колкото там можеш на високото, пак се завърти оня ми ти живот и пак си изпаднал на някъде. Днеска, ако си на просяшка тояга и някой ти каже „Ти след толкова и ...
1158
5
Моден бутик “ALTA VISTA”
Добре аранжирана огледална витрина: стъкло, алуминий, сухи цветя, няколко камъка, сиви, немигащи кукли с червени уста, декорирани по последния крясък на високата мода.
Лъскава, мъртва натура.
Пред нея – жив просяк.
Грозно лице, обгорено до мораво. ...
Добре аранжирана огледална витрина: стъкло, алуминий, сухи цветя, няколко камъка, сиви, немигащи кукли с червени уста, декорирани по последния крясък на високата мода.
Лъскава, мъртва натура.
Пред нея – жив просяк.
Грозно лице, обгорено до мораво. ...
1018
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
