Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Да заколиш агнето

И за какво ти говорех преди малко? А, да. Някои си мислят, че геологията е скучна работа, ама не е така. Знаеш ли колко много можеш да научиш от камъните? Те приличат на мълчаливите хора, скрили мъдрост в себе си. Само трябва да четеш в душите им, тъй да се каже...
Май не ти е интересно, явно не е п ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

2010-06-11T00:16:07+03:00 1.6K 6

Приказка за лека нощ

ПРИКАЗКА ЗА ЛЕКА НОЩ
На дъщеря ми, с много обич
Сънуваш ли сега, принцесо? Спиш толкова сладко, както преди години, мое мило момиченце! А аз реших да ти напиша, да ти разкажа една приказка за лека нощ! Реших да ти разкажа за Любовта, която ти вече познаваш и носиш в сърцето си! Чудя се... какво да е ...

Vili1305

Проза » Писма

2010-06-10T23:08:49+03:00 2.2K

Сърдечно недостатъчно интервю с Любовта

duffmckagan: Откога те търся за интервю, Любов, но ти си неоткриваема... Къде си?
Любовта: В болница...
duffmckagan: Какво ти е?!
Любовта: Страдам от сърдечна недостатъчност.
duffmckagan: Как така?! ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-06-10T22:57:38+03:00 993 5

С аромат на самота и малко обич...

Пътят е дълъг... А мнения много! И във всеки случай не всички от тях целят твоето добро и щастието ти... Животът ми мина в борба за чуждата радост и удовлетвореност и нито един път не пожертвах хорските усмивки, за да почувствам топлината на своята собствена... А времето мина, както листопадът, койт ...

Monny

Проза » Разкази

2010-06-10T22:54:28+03:00 1.4K 1

Съмнението на Алоген II - Харизмата отменя състезанието

- Който не е виждал младата Азра, не е виждал нищо – спокойните ръце на мъжа я уловиха за лактите и я придърпаха към себе си.
- А когато Азра остарее? – повдигна вежди жената.
Мъжът се приведе над нея.
- Тогава тия, които сме виждали младата Азра, ще тъгуваме за онези, които така и няма да могат да ...

selsal

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-06-10T22:47:49+03:00 1.3K

Спасение?

Летя като птица. Крилете ми закриват слънцето и съм толкова близо до него, че сякаш ще ги изгори. Високо, горе, светът изчезна под облаците. Всичката мръсотия и гняв останаха там. Сивотата е заменена от розово, розовото на изгрева, розовото на залеза. Нощта вместо да прикрива ужаса, сега е необятен ...

Izida

Проза » Други

2010-06-10T22:32:10+03:00 1.2K

Кошери

КОШЕРИ
С Михалаки работим в неговия пчелин. Кошерите му се намират в много красива местност. Винаги идвам тук с удоволствие да му помагам. Наслаждавам се на красотата на природата, докато работим. И уж идвам да свършим нещо, да се пораздвижим, да се поизморим, а се прибирам вкъщи бодър и отпочинал.
...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-10T22:28:10+03:00 881

Осъзнаване - 31 и 32 от първа част на романа

XXXI
На следващото утро потеглихме за София. Майстор Ильо ни проводи, заедно с чираците си, придружаващи тежко натоварения му добитък. Неговият керван превозваше илядо подкови и клинци за конете на османската войска, която през София се придвижваше към Белград. Ильо беше задължен от кадията, да отка ...

Eia

Проза » Повести и романи

2010-06-10T08:54:14+03:00 1.2K 12

Не угасвай

Не угасвай
Тази нощ изгря звезда, по-красива и по-ярка от останалите. Това не е обикновена звезда. Тя се роди в момента, в който ти ме срещна и с всяка изминала вечер тя става все по-ярка, тъй както любовта ми към теб става все по-силна. Светлината ù проникна в сърцето ми и го излекува от дълбоката ...

ThE_vAmPiRe

Проза » Писма

2010-06-10T00:31:59+03:00 1.4K 1

На доктора, с любов

Навярно отдавна е минало полунощ. Тази лампа, толкова силна и без абажур, ме дразни. Но няма как да я изгася, нито да я избегна. Не трябва да се движа. А може би вече и не мога.
Сами сме, двете: лампата и аз, забравени... През деня: кръвно, пулс, хемоглобин - на всеки 30 минути, но лекарят от нощнат ...

YannaKaloyanova

Проза » Разкази

2010-06-10T00:30:41+03:00 1.7K 21

Зорница и Феноменалното място Рупите!

Зорница и Феноменалното място Рупите
Зорница за пореден път разтвори дневника си. Той оставаше единственият "мълчалив събеседник", най-търпеливият и най-мъдрият!
Тя споделяше с него всичко - болки и радости, успехи и разочарования, надежди и стремежи.
Сега искаше да му разкаже за поредния ден, в кой ...

5907077

Проза » Разкази

2010-06-10T00:21:26+03:00 1.3K 7

А сега накъде?

Обръщаш се назад - не виждаш любов, оглеждаш се наоколо - не намираш любов, поглеждаш напред - просто няма любов.
Тежкият ритъм в сърцето ти напира, търсиш нещо непознато, но не попадаш на нищо ново, потъваш в дълбоки размисли и заплетените мисли те поглъщат. А сега накъде?
Тихо обсипваш Вселената с ...

let-me-feel-y0u

Проза » Повести и романи

2010-06-10T00:14:20+03:00 970

Няма да умреш

„Няма да умреш!!!”
В едни по-различни времена, когато имало безкрайни гори и поля – изпълнени с магически създания и хора, живял Келвин – младеж едва прехвърлил двадесет години, с огромен потенциал за воин и още по-голям – за магьосник.
Той имал мечта – да влезе в битка с боен рев – равняващ се по с ...

_Hellscream_

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-06-10T00:10:35+03:00 1.2K 2

Смугла нощ

Смуглите очи на вечерта се процедиха в нея, сляха се с тена ù и се вплетоха в черните снопове на косите ù. Светлините на рекламите проблясваха върху лъщящите ù устни – плътни и чувствени, които блестяха повече от безизразния ù поглед. Деколтето ù бе разтворено до дъното на душата ù, полата – едва пр ...

Лепидоптерия

Проза » Разкази

2010-06-10T00:01:45+03:00 1.3K 6

Нобелова награда

На мен вече ми писна.
Редовно ме спират по улицата.
- Ти ли си Пишпунта веее...?
- Да аз съм, защо?
- Ееее, Пишпунтааааа, само Нобелова награда за тебе беее... ...

Pishpunta

Проза

2010-06-09T22:21:16+03:00 1.1K

Интервю със Смъртта

duffmckagan: Честно да ти кажа, малко ме е страх да вземам интервю от теб, че ако ти задам някой по-неудобен въпрос и те подразня, не знам какви ще бъдат последствията!...
Смъртта: ...Смъртоносни!
duffmckagan: Именно!
Смъртта: Е, не съм чак толкова докачлива! Няма да те убия, просто ще ти съкратя жи ...

duffmckagan

Проза » Други

2010-06-09T22:17:09+03:00 1.3K 6

Портрет

На фоне Ван Донгена (Дама в чёрной шляпке).
По паважа на уличката прибягват минувачи, някои вече отворили чадъри в разни цветове - от черно, прилягащо на възрастните, до бяло или червено, което е приоритет на кокетните дами от квартала. Там долу могат да се видят и лицата на тия, дето вървят по отср ...

kalin8

Проза » Разкази

2010-06-09T21:53:23+03:00 687 3

Спирам да чета, само ще пиша

Звъни ми една позната миналата вечер и ми реве.
- Какво бе, момиче, стига рива, кажи скакво става?!
- Четох един стих, че младостта е безвкусна и незнам каква още, но общо взето гадна. После, че болестите са наказание отгоре, а аз съм настинала, значи... После в друг стих, че няма любов, щастие и зл ...

svetlanal

Проза » Други

2010-06-09T15:19:37+03:00 2K 34

Педагогиката на бащата

ПЕДАГОГИКАТА НА БАЩАТА
Един баща говореше на сина си:
- Учи сериозно, сине, защото иначе си за никъде.
- Ами нали ходя на училище бе, тате.
- Ходиш. А вчера защо си избягал пак от часовете? - ядосва се бащата. ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-09T09:41:35+03:00 1.1K 2

Без край

С посвещение на един загубен приятел.
"Приятел е този, който знае песента на сърцето ти и може да ти я запее дори, когато си я забравил."
Чувал ли си някога една от онези истории, които започват хубаво, после стават тъжни, а края им е неизвестен?! Сигурно си слушал и разказвал много такива. Но присе ...

djudji89

Проза » Други

2010-06-09T09:30:38+03:00 1.7K 2

Песимистично

Дочувах стъпките й, макар да не я виждах наблизо. Ненаситната тишина беше забола знамето си и крещеше в ушите ми, че нейна ще е плътта, от която ще шие чувствата ми. Не пожелавам дори на убиеца си подобен инцидент. Може би грешката беше в това, че заспах на страната, в която все още се чудеха чувств ...

stel88

Проза » Хумористична

2010-06-09T09:25:20+03:00 1.3K 12

Необратим похват

Продължавам все така в тъмнината да се лутам,
все там в мрак от сивота и пепел.
Отново там съм, на прага на живота и смъртта,
отново жалка и бездомна.
И така, пак съм там – в задънената улица, ...

Chrissie

Проза

2010-06-09T00:13:36+03:00 962 1

Размислите на една жена на 37

Аз съм една жена на 37. Почти съм преполовила живота си. Но още имам надежда. Понякога се чувствам сама и неразбрана. Понякога се чувствам стара, изхабена и смазана от живота. Поредният любовник си тръгва от мен. Не си тръгна. Направо бягаше. Толкова беше ужасен и отегчен от мен. Дреме ми. Ще си нам ...

katerina6

Проза » Разкази

2010-06-08T22:56:58+03:00 1.7K 1 4

Боли

Искаше ми се да няма пречки между нас... Да мога без свян да гледам в твоите очи. Да хвана ръката ти, силно да я стискам, без да се побърквам от мисълта, че е грешка. Ако живея сега, живея за теб. Всичко останало изгуби смисъла си отдавна.
Искаше ми се да се прегърнем, както сега, но знаейки, че ням ...

lility

Проза » Други

2010-06-08T22:05:39+03:00 922 3

Родина

Моята родина пълна с красота е.
Моята родина пълна с красота е.
Зелените горички пълни са с птички.
Високи планини ширят се навред.
Пълноводните реки и морето ...

l0w3

Проза » Други

2010-06-08T21:44:52+03:00 790

Интервю с апостол Петър

Едно интервю специално за "Откровения", директно от Небесното царство...
duffmckagan: Апостоле, неоткриваем си! Търся те за това интервю от цяла вечност.
Апостол Петър: Както е казал Шефа - "Който търси, намира!"...
duffmckagan: Да! Най-накрая те намерих. Къде се губиш?
Апостол Петър: Тичам по задач ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

2010-06-08T21:34:08+03:00 1.2K 6

Ти си най-хубавото, което ми се е случвало!

Не може да се каже, че той бе обикновено момче... Вече надхвърляше 19 г., което за времето, в което се развива разказът, си беше време за сватба... Но той още не бе намерил подходящата или поне така твърдеше пред приятели и близки. А подходяща имаше... И то не отскоро, просто не бе подходяща за него ...

_Hellscream_

Проза » Разкази

2010-06-08T21:16:14+03:00 2.2K 2

Пиета

С брат ми седим на пластмасови столове в парка, отпиваме от студените бири и малко сме се умълчали. Черпи ме той, това е втората ни среща за една седмица. Край нас се движат деца, кучета, майки с детски колички, млади момичета дъвчат пуканки, хванали момчетата си подръка. И по белия пух, докосващ ко ...

lubara

Проза » Разкази

2010-06-08T21:09:41+03:00 1.1K 3

Кристалин и Порцелана

~ Пролетното почистване! Пролетното почистване! - радваха се чашите от стъклената витрина в Голямата къща. Бяха видели как Старата дама внася парцалите и почистващите препарати към тяхното местенце в дома, а и слънчевите лъчи, които от няколко дена се плъзгаха по тях, им бяха подсказали предстоящото ...

Лепидоптерия

Проза » Приказки и произведения за деца

2010-06-08T21:03:55+03:00 1.8K 2

Не се страхувай, когато те е страх (Триумф над страха)

Не се страхувай, когато те е страх
(Триумф над страха)
Не се страхувай, когато те боли.
Не се страхувай, когато те е страх.
Затвори очи и се пребори със страха. Не мисли за него. Не мисли за болката и отчаянието. Те са една фалшива илюзия, създадена от тъмнината. ...

boro^man

Проза » Други

2010-06-08T20:35:14+03:00 1.9K 2

Осъзнаване - 29 и 30 от първа част на романа

XXIX
Пътят ни към Самоков не бе лек.Трябваше да бъдем предпазливи. Глашатаи разгласяваха, че се издирват неколцина мюсюлмани от Татар Пазарджишката каза - Махмуд, Хасан и Кара Ферхад, които вършели зулуми над населението на съседния Самоковски край - грабели, палели и насилвали, а много человеци, за ...

Eia

Проза » Повести и романи

2010-06-08T13:43:15+03:00 1.2K 9

Живот на високи токчета

Неделя е, една от онези, в които търся щастието в чисто женски удоволствия. След няколко коктейла в събота вечер с момичетата и премиерата на ''SEX AND THE CITY 2'' просто няма друг сценарий за този ден. MALL BURGAS PLAZA гъмжи от красиви жени, много от които са дошли за кастинга Мисия Беллисима. Лъ ...

Звездичка

Проза » Други

2010-06-08T12:37:21+03:00 1.4K 2

Продължение от книгата

Векове наред кръстът и полумесецът са били противопоставени емблеми. Полумесецът, който напомня на сърп, не отстъпва по древност на кръста. В Изтока той е бил свързван с женските божества, властващи над любовта. Византия също е почитала полумесеца. Казват, че турците са завладели символа заедно с гр ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-06-08T10:40:21+03:00 740 2

Концертът

КОНЦЕРТЪТ
С мой приятел се срещнахме на площада. Каза ми, че отивал на концерт. Покани и мен.
- Не съм любител на концертите. По-добре да се поразходим - предложих.
- Ела. Познавам добре певеца. Ще ти хареса.
Започнах да се колебая. И, понеже приятелят ми много настояваше, се съгласих. Какво ми преч ...

ivliter

Проза » Разкази

2010-06-08T09:42:39+03:00 827 1

Ербаплии

- От свинята мас и от комуниста власт само с нож се взема! - бая подпийнал, Гаро се ерчеше в селската кръчма.
От съседната маса куц Нено се изцепи:
- Заврян зет с дядо комунист вкъщи, какво друго да рече, а?
- Как какво? Ами да рече - благ си е мой дедо, разбран и кротък чиляк, също като Деньовото м ...

Eia

Проза » Разкази

2010-06-07T09:34:20+03:00 1.3K 8

Вик, разцепващ тишината

Помня - светът около мене се въртеше в един огромен кръговрат.
Пред погледа ми беше само черен образ и ярки цветни светлини.
Замаях се и паднах на земята. Замлъкнах в миг уплашена и заплаках с глас.
С вик разцепвах тишината - копаех дупки във пръста.
Разбирах, че в живота не всичко е обсипано във яс ...

lility

Проза » Други

2010-06-06T23:21:40+03:00 826 2

Разговор с Дявола

Веднъж попитах Дявола на чашка кафе:
- Ако зависи от теб, би ли се отново родил?
- Кога? По-рано? По-късно? От всичко съм доволен. А ти? – усмихна се той.
- Не говорим за мен. Може би. Все едно. Но не бих се променял. Отново ще бъда, какъвто съм бил. Харесва ми да съм струна от виола, арфа, пиано. Б ...

ВТ

Проза » Други

2010-06-06T21:32:59+03:00 911 2

Старецът и Любовта

Днес вървях... прегърнала болките от безсънните нощи и потънала в мисли за утрешни дни, вървях и мислех за себе си... Денят едва започваше и, както в повечето планински градчета, утрините са свежи и ти дават сили... все едно ще полетиш! В един момент си помислих, че, всъщност, аз не знам къде отивам ...

Vili1305

Проза » Разкази

2010-06-06T17:36:05+03:00 1K 2

Морска сол

МОРСКА СОЛ
(Август 2008)
Тичам... като всяка сутрин... все по един и същ път...
Улицата, паркът, прашният път - чак до там, където хората приютяват морето, за да роди то своето жито.
Казват, че някога, някъде солта била по-скъпа от златото... ...

Rondissima

Проза

2010-06-06T12:57:53+03:00 1.1K 11

"Мир и Хармония"

Отдавна не се беше чувствала така добре в кожата си. Събуди се много преди проклетата аларма да ú засвидетелства неуважението си с остропротяжния звук на мелодията си...
В банята, под душа, се улови, че си тананика. Чувстваше се нов човек. Имаше достатъчно време за кафе, да подбере нещо по-секси от ...

Довереница

Проза » Разкази

2010-06-06T12:54:12+03:00 1.5K 1 14