Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Приказка за палмата

ПРИКАЗКА ЗА ПАЛМАТА
„Ако не е истина, не е и лъжа...“
Живял някога на своя пуст, "неугледен" остров самотен корабокрушенец. Малък бил островът и не особено богат, та затова и не привличал вниманието на големите кораби, кръстосващи Световния океан. Нямало на него нито купища самородно злато, нито пла ...

danieltsokev

Проза » Разкази

1.2K 2

Сърцебиене

Сърцебиене
Мога да те усетя тук. Тук, в сърцето си! Точно тук... Туп-туп-туп! Чуваш ли как лудо бие за теб? Все по-бързо и по-бързо, за да го чуеш. Чуй го, иначе ще ме убие! И теб ще погуби, защото ти си част от него... Чуй го, спаси го!!! И нас спаси ни! Успокой го, обичай го... Вече боли ме. Хайде ...

liubomira97

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K

Спирка "Незабравка"

„В мойта памет смътно светят
ранни гарови бюфети с дъх на прегоряла ръж.
Под клепачите ми пари дим от евтини цигари,
от сбогуване с другари под замисления дъжд.”
Тя е високо в планината. Цялата в напукана и олющена мазилка, с чукче и камбанка под стряхата. С варосани камъчета покрай изкорубените счу ...

lubara

Проза

1K 8

Мъртва есен

Мъртва есен
Вървя бавно по самотната алея. Злокобната тишина, разпростирайки се около мен, е нарушавана единствено от шума, получавайки се от ядосаното изритване на падналите жълти листа, което правя по пътя си. Мразя есента. Изпълнена с толкова много промени, промени все към лоши неща. Училището – ...

liubomira97

Проза » Други

966 1

Състояние на душата

Дори да знам, че нямаме бъдеще заедно, през тези няколко дни с теб бяхме двама мечтатели, които държаха света в ръцете си.

Geri_Peneva

Проза » Писма

1.8K 1

Красивият спомен остана...

КРАСИВИЯТ СПОМЕН ОСТАНА ...
Трябваше да замина за Италия във връзка с проучвания за доставка на модерна автоматична мивка за големи автокомпозиции, предназначени за извършване на международни превози.
За първи път щях да пътувам за Италия и то сам, защото моят приятел Асен Дяковски, който беше предс ...

ХристоЗапрянов

Проза

2K

Просто Хора

Просто Хора
Когато слънцето затвори очите си и се търкулне лениво по хоризонта, денят е свършил. И отново никой не е обърнал внимание, никой не се е замислил и на никой не му е станало мъчно, че е изгубил светлината си за поне още една нощ. Не, никой не се усъмни, че това може да е последната нощ на ...

Незнам_коя_съм

Проза » Други

1.2K 3

Изкуството да се страхуваш

Изкуството да се страхуваш
Когато падне тъмен мрак
и странни сенки се събудят,
страхът изправя те на крак
в скована, трескава възбуда! ...

donkooooo

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 3

*** (2)

Пясъкът пари под тялото ми, всяка залепила се песъчинка ме гори.
Слънцето ме изгаря, залепнала съм на мястото си, лежа и чакам да ме спасиш. Очите ми са отворени, но не виждам нищо: само ярък пламък от жега. Дишам учестено, устните ми съхнат. Още малко и ще изгоря.
Изведнъж усещам влажни устни върху ...

irukkandji

Проза

1.2K

Дворците на Виена - първа част

Дворците на Виена
Като бивша столица на велика империя, Виена се слави с богато културно-историческо наследство и с чудесни архитектурни паметници, които напомнят за управлението на династията на Хабсбургите. Днес Виена е модерен, космополитен град в сърцето на Централна Европа, който черпи своята е ...

vita65

Проза

2.8K 6

Писмо (Първа Глава)

По цялата стая се стелеше цигарен дим и мирис на никотин.
Стените, криви, пожълтели, с оронена мазилка отразяваха мрачния силует на средновисок мъж с цигара в ръка.
Неподвижен, втренчен в пепелника, разлистваше мисли, които го тормозеха от седмици.
Прашните говорители на старо - черно радио, възпрои ...

HopekilleR

Проза » Повести и романи

1.6K

Когато Смъртта излезе в годишен отпуск

Намерих кога да умирам! Точно когато Смъртта си беше взела годишния отпуск. И така - тръгнах да умирам, но не умирах. Стигнах до Смъртта, а тя оставила бележка на вратата на кабинета си "В ГОДИШЕН ОТПУСК СЪМ! АКО НЯМА КОЙ ДА ВИ ДОВЪРШИ, ОБЪРНЕТЕ СЕ КЪМ ЖИВОТА В СЪСЕДНИЯ КАБИНЕТ". И аз, какво да прав ...

duffmckagan

Проза » Разкази

971 1

Не може да свърши

Не може да свърши
Не, не, не може да свърши,душата ми
кърви.Тази усмивка е фалшива, аз
опитах горчивината на любовта.
Не поглеждай тъмнината вътре в мен. ...

Susean

Проза » Писма

1.5K 1

Отронен лист

О Т Р О Н Е Н Л И С Т
Вървя по широката улица на големия град, а наоколо е шумно... Силна музика и хорска глъч смущават тишината на душата ми, а сърцето пулсира в такт със стъпките по тротоара – ту бързо, ту по-бавно. Жълтата неонова светлина се слива със сенките на хора и дървета и те сякаш се разл ...

danieltsokev

Проза » Разкази

2K

Зад кулисите

Бледа луната уморено заспива над мен. Колко въздишки умират недокоснати. Помня те. Но съм забравила себе си. Тази постановка взе да ми омръзва. Скучна ми е и безинтересна. А сама я режисирах. Някога толкова ми харесваше, че се изгубих в сценария ù. В една лъжа - изкривено, счупено огледало... Знам, ...

kopele

Проза

1.3K 8

Невероятната история на един чушкопек

Всред нищото проблесна синя светлина и се появи един ангел, помъкнал под мишница голяма и наглед доста тежка книга. Желязна. Книгата беше потъмняла от времето и тук-там по нея се беше завъдила ръжда. С едната си ръка ангелът бръкна в джобa на бялата си роба и измъкна чифт очила. Другата му ръка обач ...

AnteMortem

Проза » Хумористична

1.5K 1

Едно детско стихотворение и една учителка

Едно детско стихотворение и една учителка.
В седми клас вече бях едро и хубаво момче и явно момичетата много са ме харесвали, поне ми се е искало да е така. Освен задължителните и други книги, вече бях прочел и по чудо останалите в прогимназиалните библиотечни шкафове пълни издания на списанията „Зл ...

ХристоЗапрянов

Проза

4.9K 10

***

- Искам да плувам в морето и после в теб и после пак в морето, с теб. После искам да легнем на пясъка, ти отгоре ми, мокра; все едно сме сами на плажа. Не искам да ме целуваш - само леко да прехапваш влажни устни и да ме гледаш в очите. От мократа ти коса да падат малки капчици и да се разбиват в гъ ...

irukkandji

Проза

1K

Грешница

Жената се ослуша тревожно и погледна към планината. Навсякъде вреше и кипеше от месец и тя преглътна мъчително. Мъжът ú беше на фронта, а тя сама с децата и стария свекър едва смогваха с полската работа. Слуховете, донасяни от преминаващи, караха сърцето ú да замръзва. В устата на всички бяха издева ...

inakrein

Проза » Разкази

1.8K 23

(най) Новият световен ред

Текущата седмица стойността на търговията с коприва продължава да нараства.
Експертите отчитат, че само за един месец цената на копривата е скочила с 1000 процентни пункта
8.11.2010 - 0,01 евр/кг.
8.12.2010 - 10 евр/кг.
Експертите очакват тенденциите за ръст в цените на копривата да се запазят. ...

sauronboab

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 2

Малка нощна музика

Вероятно трябва да пийна нещо. В главата ми се е загнездил един пасаж от „Малка нощна музика” и упорито подрънква в унисон с капчука, а паузите стават все по-продължителни, докато се слеят в едно безкрайно тире, уведомяващо за настъпването на самата безкрайност. Разбира се, има и мъгла. Не би било р ...

radi.

Проза » Разкази

1.9K 21

Гърбушко

Той се роди така, както светът се ражда за нов ден, когато слънцето се изкачва със своята каляска на небесния свод. Той се роди така, както се раждат растенията след продължителна суша, когато пада блаженият дъжд. Той се роди, за да научи света да гледа със сърцето си. Защото той беше добротата, люб ...

nincheto5

Проза » Разкази

2.1K 3

Помилвана от Съдбата

Времето преминаваше през безкрайните орбити на вселената и се настаняваше дълбоко нейде в ежедневните тишини. Нерешително и бавно течеше и влачеше всичките изсъхнали болки, проблеми и ненужни напластявания, останали от горещите изпарения на пустините, събрали всички земни послания, очаквайки решаващ ...

kleopatrasv

Проза » Разкази

1.5K 3

* * *

Приятели, тръгна
си от мен цветното момиче -
без дори да каже сбогом.
Остави само в душата ми рана черно-бяла
и спомените за нея бързо избледняха.

Nos7radam

Проза

1.1K

Нощ, делник

Сърцето блъска ритмично.
Изтръскана пепел в улична локва...
Малкото червено око на фаса в изящните ръце на младия мъж описва причудливи фигури във влажния нощен въздух.
Уличен музикант дърдори с акордеон зад празната си шапка.
Блясъкът в очите на слепеца на ъгъла. ...

Вангел

Проза » Други

1.3K 4

Стара мечта

-Сега ли?
- Още не.
- Сега?
- Аз ще ти кажа кога.
И двамата лежим на тревата, гледаме небето, чакаме. Чакаме да видим как се сбъдват стари мечти. Аз не бях виждала, затова той ми беше обещал да ми покаже. И ето ни - лежим на поляната и чакаме. Аз - нетърпелива, той - съсредоточен. ...

irukkandji

Проза

1.1K 1

Ръкопис

В голямата египетска пустиня живееше върху челото на сфинкса един прилеп. Той беше прадядо на един от крилатите бикове, родом от Вавилон. Малката мишка с крила воюваше отдавна с един от старите, човешки митове – митът за величието. Прилепът воюваше със своя дядо, който по-рано бе човек. Човек, който ...

WIK

Проза » Фантастика и фентъзи

2.5K 2

Мъртвият крепостен град

МЪРТВИЯТ КРЕПОСТЕН ГРАД
Известно ми е, че ако някой прочете написаното по-долу така и няма да повярва, че наистина се е случило и ще го приеме, в най-добрия случай, като фантастична измислица. Разбирам го, защото и аз на негово место бих си помислил същото. Но се случи и то с мен. Всъщност една от п ...

ХристоЗапрянов

Проза

1.4K

Едно сърце

mimsity94

Проза » Други

1.6K 2

Той каза

Неморален?
Неморален, защото искам да разкъсам дрехите ти още сега? Или защото не спирам да мисля за теб - гола? Неморален, защото имах смелостта да те поискам? Или защото те имах... Много пъти? Неморален!
За какво ми е морал? На теб трябва ли ти? На мен не ми трябва. Няма да ми трябва, докато го пр ...

irukkandji

Проза

1.1K 3

Тъмни сенки (Част Пета - Изпращане)

Глава 5
Изпращане
Когато с Брандан отново бяхме пристигнали в кухнята, видях познати лица, които бяха заели местата си около масата в средата на стаята. Всички очи се бяха втренчили в мен. А те ми казваха, че ме очакваше нещо ново и интересно, въпреки че за тях може би не беше такова.
– Седни. – реч ...

jointmania4ka

Проза

3.4K 1

Кръвен данък

КРЪВЕН ДАНЪК
Нерядко си спомням за един случай в Сирия, който така е заседнал в паметта ми, че независимо от многото години изминали оттогава , все още си е останал без да избледнее.
При една от командировите ми в Сирия във връзка със строитлството на жп линията Оронто – Латакия, пътувах сам с кола ...

ХристоЗапрянов

Проза

2.8K 8

За дъх

Затвори вратата, без да я заключва. Слезе по стълбите бавно. 126 стълби, 126 бавни вдишвания и издишвания. Спря се за миг пред входната врата, задържа длан върху бравата. Не беше сигурна, не можеше и да се върне. На 138-то вдишване отвори вратата и излезе навън.
Зима през март. Снегът беше натрупал ...

irukkandji

Проза

1.1K 1

Спор по български

СПОР ПО БЪЛГАРСКИ
Форми, методи, приложение (емпирично наблюдение)
Данчо Дюшемето и Киро Късото бяха едни от най-известните, уважавани и търсени троянски майстори в цяла Стара планина. Родени бяха в Елена, а после учиха в художественото училище в Трявна, където се сприятелиха. След училище чиракувах ...

garvancheto

Проза » Хумористична

1.9K 4

Пиянката от Гапо

За първи път чух за Наката от един комшия. Мераклия е Евгени Крушков и не обича половинчатите неща. Затова, когато се налага, разчита на най-добрите. Именно заради този му адет стана дума за Наката. Бил най-добрият касапин в района. Познавал животните. Щом ги видел, можел да прецени възрастта им. По ...

kolonal

Проза » Разкази

1.4K 1

Психо

Психо
Пустота...
Безвремие...
Океан от празни чувства...
Буря е!!! ...

Veren

Проза

1.5K 3

Големите малки неща

Големите малки неща
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, м ...

Romanov

Проза » Разкази

1.6K 7

Камъни

КАМЪНИ
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част ...

ivliter

Проза » Други

989 3

Ефрейтори - част трета

- Хайде - подкани ги Гар Ван, като влезе в спалното им. - Гасете светлината и лягайте да спите.
- А ако не искам? - опъна се един от новобранците.
- Ще те сритам - незабавно му отговори сенчестата.
- Така ли? - предизвикателно се ухили той. - И как?
БАН. ...

Bersek

Проза » Разкази

823

Онова, което нямахме

Онова, което нямахме
Никога не сме си казвали „Завинaги!”
Никога прегръдката не е била за дълго.
Никога не сме били един до друг.
Никога не бе до мен. ...

jow3

Проза » Писма

1.7K 3

Проза и разкази от съвременни български писатели

Приказка за палмата

Сърцебиене

Спирка "Незабравка"

Мъртва есен

Състояние на душата

Красивият спомен остана...

Просто Хора

Изкуството да се страхуваш

*** (2)

Дворците на Виена - първа част

Писмо (Първа Глава)

Когато Смъртта излезе в годишен отпуск

Не може да свърши

Отронен лист

Зад кулисите

Невероятната история на един чушкопек

Едно детско стихотворение и една учителка

***

Грешница

(най) Новият световен ред

Малка нощна музика

Гърбушко

Помилвана от Съдбата

* * *

Нощ, делник

Стара мечта

Ръкопис

Мъртвият крепостен град

Едно сърце

Той каза

Тъмни сенки (Част Пета - Изпращане)

Кръвен данък

За дъх

Спор по български

Пиянката от Гапо

Психо

Големите малки неща

Камъни

Ефрейтори - част трета

Онова, което нямахме

Опашка