Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Жената, която пожела да спаси своя убиец

Облаците плътно покриваха небето и не позволяваха на нито един лунен лъч да се спусне над града. Едрите дъждовни капки се сипеха над глухата уличка.
В мрака на тази малка уличка, без нито една здрава лампа, освен дъждът се чуваше и тракането от женски токчета. Съвсем бързо тропаха, без да спират вър ...

darkwish

Проза » Разкази

2010-06-25T19:53:12+03:00 821

Съдба

Глава 1 – Зара
Събуждане
Будилникът звъни. Зър!
Измрънквам нещо неразбираемо и го бутам на пода.
Зър! ...

Amazon-girl

Проза » Повести и романи

2010-06-25T19:48:29+03:00 710

Откровено

Искам да облека кожата ти върху мускулите си. Искам да взема устните ти и да ги сложа наместо моите. Искам да взема сърцето ти, за да пулсира вместо моето и да прелея твоята кръв в себе си, за да достигнеш всяка тъкан в мен. Искам да взема твоя кислород, за да живее всяка моя клетка чрез теб. Искам ...

frini

Проза

2010-06-25T16:19:31+03:00 909

Когато цъфне кексът

Тогава кифла няма.
Шоколадовите трюфели се топят най-добре.
Какаото не е на прах, какаото е на пясък.
Зеленото на ментата е по-зелено.
Супа няма. ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-06-25T14:56:18+03:00 1.2K 8

Аз съм

Аз съм…
Няма нужда да се представям, защото по-добре от мен знаеш коя съм. През твоите очи винаги съм изглеждала много по-съвършена, отколкото съм. Забележи, този път не злоупотребявам с думата „винаги”, защото наистина винаги сме били една до друга. Ако „винаги” е времето, през което сме били живи. ...

discovery

Проза » Писма

2010-06-25T14:53:05+03:00 1.4K

Музата

Станах, измих си зъбите и си направих кафе. Седнах да го пия и си запалих цигара. Реших да си пусна музика, но докато прехвърлях хилядите песни, не си харесах нито една и затова просто не си пуснах музика. Вчерашния ден се беше случило нещо голямо. Ехото от него все още отекваше в душата ми, но махм ...

NNY

Проза » Разкази

2010-06-25T14:52:03+03:00 1.1K 2

Стара легенда - 2

- Точно така!
- Къде го открихте?
- Ще ти кажа по-късно. Сега го разгледай внимателно! Обърни внимание на този монограм.
- Прилича на Бога Оро. Хм! Интересно!
- Някои изследователи смятат, че е имало жертвоприношения и на хора от всички полинезийци, но това не е доказано. ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-06-25T14:46:02+03:00 881

Свръх доза

***
Слушам фонтана, камбаната, вътрешния си глас и рядко разговорите на хората около мен.
***
Събуждаш клоуна в мен!
В злобен, разочароващ смях. ...

vseki.sledvasht

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-06-25T11:33:33+03:00 1.2K 1

Природа

Птича песен прозвуча рано сутринта. Слънцето все още не бе изгряло, но луната вече бе залязла и земята бе студена. Дърветата изглеждаха като застинали помисли на някой съмняващ се във всичко и отказващ да даде мир на душата си бог. Тези от тях, които бяха напъпили, напомняха на хора, които са обвили ...

Liudmil

Проза » Разкази

2010-06-25T09:49:22+03:00 2.3K

Лебед от билетче

Лебед от билетче...
Беше мрачен и дъждовен ден, но не от онези обикновените за зимния период, а от първите такива, когато всеки се буди сутрин и усеща в гърдите си онази буца лед, която е заседнала там. Денят не просто беше мрачен, той бе изпълнен със студ, студ дълбоко покълнал в телата на всички о ...

Pusciferian

Проза » Разкази

2010-06-25T09:43:38+03:00 1.4K 2

Осъзнаване - 43 и 44 от първа част на романа

XLIII
О, бедни български народе, кой ли не те потъпка, кой ли не те попари!? Та агаряните ли не бяха, та татарите ли или пък уж дошлите да ти помогнат власи, трансилванци и хабсбурги? След всеки набег на която и да е войска, ти гасеше пожари, оставаше без стока и стада, по-беден и обруган отпреди.
Т ...

Eia

Проза » Повести и романи

2010-06-25T07:49:40+03:00 1K 7

Случайности за цял живот, 7

***
Страхил отключи апартамента си. В коридора и в хола беше тъмно. Предпочете да се събуе на тъмно, за да не буди Антоанета. Тъкмо оставяше служебното си куфарче на портмантото, когато светлина го накара да затвори очи.
- Прибра се все пак, а?
- Антоанета, какво ти става? Просто си върша работата. ...

rarebird

Проза » Повести и романи

2010-06-24T22:03:41+03:00 2.6K 6

Бутилки за спомен...

Бутилките бира стояха на перона. Влаковете идваха и заминаваха, преминавайки покрай тях с писък, каращ ги да звънват като кристални чаши, вдигнати за тост. Хората ги прескачаха забързано - десетки крака всеки миг заплашваха да нарушат крехкия им баланс и да ги превърнат в купчина начупено стъкло. Чи ...

lud_kupon

Проза

2010-06-24T19:54:03+03:00 1K

"Бягай, Слънце, но към светлината!"

Той беше отегчен от всичко, а тя объркана. Срещна ги един сайт за запознанства, сайт за самотници, всеки от които беше изгубил нещо по пътя, опитвайки се да бъде щастлив както го разбираше. Докато тя ожесточено се опитваше да обясни на заговарящите я, че не търси нищо в този сайт, а само разглежда п ...

pepsi1975

Проза

2010-06-24T19:47:39+03:00 882

Прозрение

Въпрос на време е да прозреш истината за „любовта”. Три пъти се привързвах към трима различни мъже – и по външност, и по характер, и по интелект. Значи ли това, че три пъти съм променяла себе си, докато съм търсела същността си? Вероятно...
Първата ми любов. Това беше една странна любов, в зората на ...

kamee

Проза » Разкази

2010-06-24T15:26:55+03:00 568

Градска трагедия 4

Когато мръсникът започна за разкопчава копчетата на палтото ми, аз успях да се извъртя, след което го одрах по бузата. Очите му се опулиха от изненада.
– Кучка – изсъска той и ме перна през устата.
– Махай се или ще ти избода очите – казах с изненадващо спокоен глас аз и се опитах да отблъсна гнусни ...

Heel

Проза » Разкази

2010-06-24T14:33:58+03:00 976

Стара легенда - начало

СТАРА ЛЕГЕНДА
МАРА ШЕЙХ
Всичко започна, когато телефонът в стаята на професор Диксън иззвъня.
- Здравейте, професор Диксън, обажда се секретарката на професор Стоун. Дали ще можете да се срещнете в 19.30 часа в кабинета му?
- За какво става въпрос? - в този момент се чу отваряне на врата. ...

marasheih

Проза » Повести и романи

2010-06-24T13:15:30+03:00 887

Mio Fratelo

Времето сякаш отлетя безметежно бързо. Пет години.
Сякаш онзи майски ден бе вчера, когато се запознахме.
Помня го още ясно сякаш току-що всичко се случи.
Помня как се задавих от цигарата, от която ми даде да си дръпна.
Много се смя, помня, сякаш беше преди пет минути. ...

DjonDoe

Проза » Писма

2010-06-24T12:37:00+03:00 1.2K

Хектор

Вървеше по тъмната улица с ръце в джобовете. Бързаше след убийствения ден към уютната мекота на дълбокото кресло в дома си. Жадуваше да избяга от мислите за бизнес, сделки, проценти и печалби.
Ниско прелитаща птица го накара да погледне с копнеж небето и да завие бързо към сградата. Поздрави разсеян ...

inakrein

Проза » Фантастика и фентъзи

2010-06-24T10:49:44+03:00 1.8K 19

Човекът, който имаше рожден ден

Един човек имаше рожден ден, но не ме покани. Да сме големи приятели – не сме, да съм се почувствал обиден – не съм, но ми става чоглаво като си помисля що ядене и пиене ще има.
На обявената дата за партито наминавам „случайно” на адреса. Голяма сграда, на алеята пред нея паркирани тузарски автомоби ...

Romanov

Проза » Разкази

2010-06-24T10:47:08+03:00 1.5K 8

Любовта като споделеност

Водещ етап от личностното израстване е намирането на нещо вкусно, в поредната порция трудности от шведската маса наречена живот.
В този ред на мисли, денят е вече отлетял. Oстанал е само неговият приятен завършек. Пътувайки за мястото, се разминавам с хора. Всеки попаднал в своя си свят. Аз днес съм ...

barsi_meche

Проза » Разкази

2010-06-24T10:21:30+03:00 1.4K

За колегите с любов

След като напуснах любимата ми фирма, често си спомням за бившите ми колеги и за годините, които преживяхме заедно. Това бяха едни дни на безоблачното щастие и много смях. Екипът ни беше страхотен. Млад и готин шеф, който с течение на времето свикна с нашите изблици на лудост, аз, колежката Цвети и ...

katerina6

Проза » Разкази

2010-06-23T23:12:12+03:00 1.8K

Бягство

Бягство
Бяха изминали часове, здрачаваше се. Лицето, краката и ръцете ù бяха надраскани от клоните, роклята ù беше раздърпана на места. Но тя продължаваше да върви и да навлиза по-навътре в гората. Не след дълго изгря луната, беше пълнолуние. Лунната светлина падаше под странен ъгъл, когато момичето ...

nincheto5

Проза » Разкази

2010-06-23T22:57:19+03:00 1K

Мъртвецът не маха за сбогом I част

Като премислях всичко по-късно, можех да си спестя куп неприятности, ако не бях идвал в този град и вятърът ме бе отвял в някое по-незабележимо градче, далече на север... Рим е хубав град, дори и за лаик като мен, който не се интересува много-много от природни красоти и бърка наследството на Микелан ...

Bardejov

Проза » Разкази

2010-06-23T20:31:17+03:00 1.3K 3

Честита минала година

Ако днес ме попитат какво искам, ако някой ми гарантира, че би могъл да сбъдне едно мое желание, аз бих поискала да ме върне година назад. Ако обаче този някой бе дошъл миналата година, аз щях да поискам да ме отведе година напред...
Тогава не осъзнавах усмивката си.
Тогава нямах представа колко е х ...

gergana-yancheva

Проза » Други

2010-06-23T19:58:24+03:00 1.8K 4

Жажда за топлина, настроение, любов...

Пак съм седнала пред циганската любов и с "трепет, вълнение и ентусиазъм" се чудя какво да пиша. Може би ще е добре, ако опиша настроението си - никакво. Денят ми - скучен. Животът ми - хубав, но леко еднообразен. Бъдещето ми - някъде в Германия. Семейството ми - хубаво. Прозорецът - замръзнал. Чувс ...

dimitrinka93

Проза » Други

2010-06-23T19:51:21+03:00 813 1

Нехладнокръвно

Когато чу звука от изстрела, Сара се втурна по стълбите. Толкова искаше да избяга, че краката ù се превиха и скоро цялото ù тяло се озова на пода. Опита се да стане, но усещаше ужасно силна болка в ръката си. С големи усилия успя да стане и се хвърли през вратата с всичка сила. Бяга около десет мину ...

up-1-level

Проза » Разкази

2010-06-23T19:35:35+03:00 1.1K 2

* * *

Сън
Цял ден времето бе едно такова навъсено, цял ден едни облаци… Чувствах се отпаднала и някак си мъничка. Сякаш нищо не успяваше да грабне вниманието ми, нищо не беше достатъчно заинтересуващо...
И така в скука и безделие мина целият ми ден. Прибрах се, бързайки да скоча в леглото и да превключа н ...

novera

Проза » Други

2010-06-23T19:15:25+03:00 754 1

И на следващия ден

Ако бях оптимист, щях да си мисля само как накрая на деня ще си седя, ще си пия бирата и всичко от този ден изведнъж ще придобие смисъл. Ако бях песимист, щях да добавя, че да живееш за едната бира накрая на деня си е жалко.
Реалистично погледнато обаче, аз не мислех – аз просто седях. Седях на опаш ...

Banath

Проза » Разкази

2010-06-23T19:11:52+03:00 1.4K 1

Снимката, на която не ме виждате

Детето, което е залепило нос на прозореца, съм аз.
Всъщност на снимката не се виждам, понеже никой не снима прозорци с деца, които са сплескали носовете си в стъклата им в желанието си да видят повече и да бъдат участници в събитията. Не че не ме поканиха да се снимам. Страха си да не би да не ме за ...

Апостолиция

Проза » Разкази

2010-06-23T13:32:37+03:00 1.6K 5

Кафенето и Магазинът, които ....

Кафенето и Магазинът
Витрините на Кафенето и Магазина се вторачваха една в друга, и нямаше начин да не е така – разположени един срещу друг от двете страни на тихата квартална улица, бяха обречени на това.
През деня Магазинът се заливаше от смях, грейваше от цветовете на плодове и зеленчуци, крещеше ...

Rondissima

Проза » Разкази

2010-06-23T13:26:44+03:00 910 5

Случайности за цял живот, част 6

Дог виеше протяжно. Лили се усети, че залисана в подредбата на стаята на Сияна и подготовката на децата за сън, беше забравила да го нахрани. Взе консерва от хладилника и излезе при него. Погали го и му изсипа храната в паничката. Той махаше доволно с опашка, докато се хранеше. „Дог, Дог, за всички ...

rarebird

Проза » Повести и романи

2010-06-23T13:15:00+03:00 1.5K 5

Продължение от книгата

Този ден не се чуваше гласа на Лимона. В работилницата беше тихо. Павлето се спря и заслуша. Не се виждаше жива душа. Наоколо се чуваше песента на вятъра, който летеше и нямаше спиране. Едно кичурче от косата на момъка заподскача весело в унисон с вятъра и двамата заиграха лудешки танц. Павлето пост ...

mari45

Проза » Повести и романи

2010-06-23T12:55:27+03:00 950

Осъзнаване - 41 и 42 от първа част на романа

XLI
Много поселища обиколих в следващите месеци и хиляди християни заклех пред Божия кръст и Евангелието да се борят до смърт за свободата си.
За моя радост архиепископ Дионисий Рали поиска да го придружа по пътя му към Великия Никопол. Бях горд, че християнин като него е решил да се опре на мен. Но ...

Eia

Проза » Повести и романи

2010-06-23T12:49:15+03:00 1K 9

Грешни чувства

Още със събуждането усещам как сърцето ми подскача развълнувано, кръвта нахлува рязко във вените ми - днес ще го видя! Кога започнах да живея заради този петък следобед? Кога целият смисъл да ставам сутрин се сведе до очакването на този ден, да мине още една минута, която да ме доближи до момента, в ...

ani4ka_sl

Проза » Други

2010-06-23T12:46:48+03:00 1.7K 1 2

Случайност

Случайност царува,
случайност робува,
случайност патки пасе.

qp-db-qp

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2010-06-22T22:51:40+03:00 1.2K 1

Елементът на свободата

Две души, слети в една.
Две души, неизбежно свързани.
Две души, молещи се за любов.
Къде ли е тя ?
Елементът на свободата, ...

night-wish

Проза » Други

2010-06-22T22:34:27+03:00 894

Един непораснал романтик (12)

Един непораснал романтик (12)
- А ти, как се чувстваш, когато ти разказвам тази история? Да си призная, на мен ми е малко неудобно.
Въпросът ми е посрещнат със закачлива усмивка:
- На мен ми е интересно... Не съм ревнива... Влюбен си... Е, аз си мисля, че това е естественото ти състояние. Но пък ням ...

razlichen

Проза » Повести и романи

2010-06-22T22:24:14+03:00 775 1

Сибирска история

Сибирска история
Това може да се случи само във виртуален Сибир! И както в истинската географска област човек може да се скрие така, че да не го открият, и в интернет пространството се случва… ама повечето го знаят.
Така и аз попаднах в подобна история, но не в „любовен триъгълник”, а в „странен чет ...

latinka

Проза » Разкази

2010-06-22T22:08:35+03:00 958 3

Нашенка

Заръмя. Пенка погледна небето и забърза към спирката. Безцеремонно застана пред чакащите и влезе първа в пристигащия автобус. Извади телефона си, набра номер и изключи.
- Ало, Лоре, ти ли си, леля? Да питам нещо, мойто момиче - мъж или жена има в къщата?... Е, айде сега, как да няма значение, нали т ...

zelena

Проза

2010-06-22T13:28:55+03:00 1.9K 38