39 778 резултата
ТЯ, ТОЙ И ЛЮБОВТА
Бяхме седнали на чашка кафе с Гошо. Споделих някой неща и той реши да сподели с мен.
Още мисля за нея. Какво направи? Едно нещо и край. Приятелят ми Димо хубаво ми казваше: "Тя не е за теб, Гоше." А аз не му вярвях. Не се усъмних в нея. Обичах я много. Живеехме двамата. Изгаряхме о ...
  641 
Опит за убийство
Краткият ноемврийски ден угасна и нощта се спусна върху столицата с устрема на хищник върху своята плячка. Мракът й се стори недостатъчна примамка и тя хвърли наметалото си от гъста мъгла върху бързащите да се приберат по домовете си хора. Подобно на призраци, те се плъзгаха по зале ...
  962  19 
Теодоси и Ертен се запознаха по неведомите пътища господни, или по-точно по неведомите пътища университетски, когато нанасяйки се в общежитието се оказаха съквартиранти. Дали поради историческата обремененост, залегнала дълбоко в съзнанието на повечето българи или поради други неизвестни причини, Те ...
  1206 
Огромни късове скали са намятани безредно, в падината. Пътят се промушва в прашните им сенки, хлътва в неравности и дупки, подскача по камъни и боруни. Най-после, измъкнал се от своеобразната каменоломнa, се засилва към реката - сив, обрасъл с буренак и тръни, прекосява излинялата отдавна зеленина н ...
  722 
За едната бройка да отнеса глоба за превишена скорост, при това без дори да съм карала. Ето как ставали грешките! А пък аз се чудех навремето защо от КАТ ми пращат „честитки” за някакви 5 лева, които им дължа, при условие, че не само никога не съм сядала зад волан, а дори не знам как се пали кола.
П ...
  924 
Умирам си да се разправям с родни институции! Ма направо кеф невероятен!...
На 32 години най-накрая допуснах мъж да ме убеди да живеем заедно. Речено-сторено. Грабнах багажа и хоп, та у тях! Предупредих го, че вероятно допуска огромна грешка, той не слуша. Сега да си троши главата! Аз от тука НЕ МЪР ...
  1901 
Тежко, леко - аз чакам.
Битието, небитието, всичко.
Чакам четвъртък, чакам единайсети, чакам Нова година, за да си легна най-после,
чакам по спирките, по хората, по ноемврийския дъжд, по стълбите често.
Чакам си. От време на време спирам, да си промия мозъка до голо. И, без да искам, ...
  894 
Той седеше на земята и виеше. Минавайки покрай него, хората си мислиха че е луд и никой не се замисляше, че може да е преживял най – жестокия удар, който съдбата би могла да нанесе някому. Денят мина, настъпи полунощ, а прозорците на болницата продължаваха да светят. Наоколо беше пусто. И там, точно ...
  935 
Пит наистина имаше намерение да вземе Алекс за уикенда и да го заведе извън града. Обичаха да ходят двамата на поход или на палатка. Обстановката ги предразполагаше да бъдат открити един с друг. Те бяха близки и откровени винаги, но когато седяха около огъня или лежаха един до друг в спалните чували ...
  951 
... по стъпките на БУДИТЕЛИТЕ
Пламъците обхванаха с яките си мишци старото дърво и запъплиха тежко, пращейки, нагоре. Църковните камбани забиха тревожно и замлъкнаха. Тънки струйки дим се извиха над дървените покриви на манастира, закътан сред скалите на планината. В тъмната нощ червените светлини о ...
  1101  14 
Когато си сам, когато си тъжен, аз съм тук. Не страдай и не скърби, а просто се вгледай в живота. Открий своите загърбени мечти. Аз ще те хвана за ръка и ще полетим. По-леки от всякога, по-волни от вятъра. Реем се, толкова млади и диви, с коси разпилени. Ето, бавно настигаме дъгата, така пъстра и кр ...
  586 
СЯНКАТА И ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото, отвъд човешките предразсъдъци, без думи и без това, което не искам да бъда. Тънка линия, през която прекрачват само фантазиите ми. Една пеперуда се блъсна в огледалото и прашецът ù го посипа. Пипала и извити крилца, но вече без сянка. Върти се в ...
  859 
Тогава…
Млади, влюбени, щастливи…
Вече имена в изкуството ни. И не само в нашето.
Заедно учили. Заедно завършили. Заедно работили, години наред, на тавана на една сграда.
Там било ателието им. ...
  620 
ІІ.
Киро Борсата имаше чувството, че е изял цяла шибана пясъчна дюна. Гърлото му беше песъчливо като кариера. Къде, по дяволите, се намираше и каква е тази пустиня, в която беше попаднал? Беше жаден като бедуин, а вода нямаше. Умираше. Тази мисъл мина през съзнанието му като проститутка по площад Пи ...
  953  15 
Къде ли беше то, детето, което роди преди три години. Сега тя е майка. Има си момиченце, а то беше момче. Владимир я изостави, защото тръгна с друго момиче. Между тях имаше любов, но той може би не я разбираше. Идеше ù да вика до полуда: "Къде си сега? Ела да видиш какво остана от мен! Може би не съ ...
  506 
Граф Уилямс нареди почивка. Разположиха палатките и шатрата за през нощта.
-Къде, по дяволите, си, Катрин!?
Тя се промъкваше безшумно из храстите, недалеч от лагера на Джон. Нещо я тревожеше. Усещаше нечие присъствие. Внезапно чу шум зад гърба си. Скочи бързо встрани и нападателят падна по очи. А ко ...
  630 
В зеленчуковата градина, грижлив стопанин зася семената на зелето и морковите. Едно до друго ги зася и те започнаха да растат. Дъжд ги поливаше, слънце ги огряваше и те растяха ли, растяха.
Морковите надигнаха рошави глави. Гледаха около себе си и все мърмореха:
- Това ли е зелето? Нали на топка тря ...
  1184 
Вечер поглеждай към небето и се моли за прошка. Моли се да дойде утрешният ден. Моли се да се събудиш. Моли се всеки твой грях да бъде опростен. Получиш ли тази прошка, научи се да си справедлив.
Не бъди суров, не бъди коравосърдечен, не бъди добър, не бъди чувствителен, не предлагай помощ, когато н ...
  700 
І част
ГОРАТА НА СЕНКИТЕ
Агамор отвори широко очи. Шумовете на гората го караха да бъде предпазлив. Небето се бе надвесило над него – мътно и тъмно. Той запристъпва леко през храстите, разтваряйки ги с ръце. Шумовете ставаха все по-страшни и някак близки. Сякаш се завъртаха около него в странен танц ...
  587 
За дъх на бонбони давам душата си. За бонбони с бадеми и сироп от смокиново сладко. За кашмирен пуловер събличам сърцето си. За кашмир и пронизваща мирис на телешки бокс.
Легни върху мен и нека пак да опитаме и ако в устата ми се върне вкусът на бонбони – ура, не умираме! Ако обаче не стане, ще има ...
  748 
000000000000000000000000000000000000000000000000
Колон получи съобщение. Последните сведения бяха обещаващи.
- Значи основната група и кралят идват към мен, а граф Бекен е тръгнал на юг. В такъв случай западът остава незащитен, както и столицата! Не смятах, че кралят ще е толкова безумен да остави с ...
  550 
Джесика се запозна с Павлин във виртуалното пространство. И тя не разбра как избра него... „Веселяка” беше псевдонима му. Отначало по-плахо, после по-смело изразяваха мисли и становища по разни въпроси. В края на зимата и началото на пролетта, нощите бяха все още дълги и хора като тях прекарваха веч ...
  1988  19 
Будителю,
викай първите петли, че гребените им все още са увиснали!
Пали звездите, за да вдигаме погледите си нагоре!
Будителю,
викай вторите петли да запеят утринната си мечта за свобода и радост! Ако още има заспали. Ако още има неразбрали. ...
  841 
... аз съм дъждът по кожата ти, нежният пролетен дъжд.
Аз съм невидимата сянка, която те следва навсякъде - докато отиваш на работа, под душа, когато хапваш набързо нещо...
А когато спиш, сядам и гледам как сънуваш.
Аз съм тихото шумолене на листата, аз съм вятърът...
Аз съм усмивката и всеки път се ...
  892 
ИСТИНСКИЯТ ОРГАЗЪМ
Да се сънуваш в малкия свят на сетивата, това е то - лудото обладаване на цветовете. Преливащи малки оргазми, спиращи до последното поемане и задържане на истинския. Събираш себе си в един миг, в едно вдишване. Свещта догаря в ръцете ти на всеки разпети петък, а после небето те об ...
  1027 
Студен мрачен ден. Есен е. Листата са красиви.
Толкова шарени, нападали около дърветата.
Не е ли това един прекрасен ден, да изляза от собствената си дупка.
Някак отново сам, сам с птичките на площада.
Прекрасно е да харесваш лошото време, ...
  866 
- Обичам пролетта. Виж белите ми цветчета. Каква премяна само имам, нали? - нареждаше малко сливово дърво. Но на цветята завиждам. Цъфтят, радват хората, които минават край тях... О, а ние само през пролетта цъфтим. Пак ми стана тъжно. Пак заплаках. Виж, цветчетата ми летят към земята. Като гледам т ...
  1099 
СРЕЩА С АВТОРА
(REMER СЕ НАМЕСВА)
(На онези, които искат да научат повече за героите в този откъс, препоръчвам публикуваните в профила ми „Гардеробът е доставен” и „Нощна интерлюдия”)
Когато се материализирах върху кулата на бившия Партиен дом, беше към десет часа. Ръмеше ситен и студен октомврийски ...
  725 
Лондон, есента на 1888 година. Публичен дом в Актън, западната част. Смрачава се. Градският разсилен мъкне стълба и пали газовите фенери. Зловещи сенки протягат ръце откъм ъглите на сградите и топлят длани на светлината. Спуска се противна мъгла. Преминава файтон, вътре гуляят. Чуват се крясъци, сме ...
  696 
Българският владетел, на когото Брюксел трябва да издигне паметник
След като създателят на първата Дунавска България кан Аспарух загива в битка с хазарите при река Днестър, начело на младата държава застава синът му Тервел. Така е описано в Именника на българските владетели.
Византийските писания го ...
  1930  10 
Събуждам се тая сутрин... то всъщност около обяд, ама за мен си е ранно утро... и пускам телевизора. Новините. Обичам новините – карат ме да се чувствам част от нещо, пък било то и световната финансова криза. `Щото нали човек е социално животно, та...
Както и да е! Някаква руса кака тъкмо обяснява о ...
  885 
Попито беше навел глава и из устата му излизаше по някоя благословия. Времето така го обрули, че нищо не остана от него. Обичаше живота. Пиеше от него с пълни шепи. Не се щадеше. Но настъпи ново време. Мислеше, че демокрацията ще промени живота и хората. Навсякъде властваше слободията, не свободата. ...
  762 
„Благинка е да си имаш любовница! Като се прибереш у дома и жената почне да ти дудне защо си закъснял, как била изстинала вечерята, какво там трябвало за децата и ти се доще да идеш в кръчмата и до утре да не се прибираш. Пък като идеш при любовницата, какво? Посрещне те с целувка, седнете, пък си п ...
  1848 
the TRUTH 2оо6
Как постьпва човек, когато няма избор? Как постъпва човек, щом се случи нещо необратимо? Колко още неща трябва да се случат, докато осъзнае човек, че се бори за нещо, отдавна вече изгубено?
Поглеждам назад във миналото и се виждам там в далечината, силен, незнаещ що е страх авантюрист ...
  1188 
... с думи на любов
.
Магистралата се белееше пред него, мамеща и красива като онази полушеговита илюзия за вричане, която сякаш предопредели живота му. Преследваше я вече десет години несъзнателно, без да си дава сметка какво точно прави... Последното решение, с което поиска да промени нещата, го д ...
  1971  26 
ЗАЛОГЪТ
Иво се криеше, в една мизерна боксониера вече пети ден. Никой не знаеше за този апартамент, освен него. На това разчиташе. Но все пак щеше да му се наложи да излезе от там. Три денонощия не беше ял, краката му трепереха, а стомахът го болеше много. Притежаваше всичко на всичко десет лева. Ко ...
  757 
Здравей, Буба!
Знам, че е смешно това обръщение - "здравей" към едно мъртво куче, знам, че си мъртва отдавна, но някак имам нуждата да общувам с теб... По някакъв начин. Дори и толкова смешен и глупав.
Работата е там, че не се разбирам с хората, Буба. Нито аз мога да ги достигна, нито те искат... Те ...
  1702 
Седя и чакам. Нервно поглеждам часовника си. Вече е осем и петнадесет, а нея още я няма. Къде ли се губи? Отпивам от виното и паля поредната цигара. Ръцете ми треперят от страх дали ще дойде. По дяволите! Разлях малко вино върху перфектната бяла покривка. Келнерът за пореден път идва да ме пита дали ...
  547 
000000000000000000000000000000000000000000000000000000
Кити се бе сгушила в широката топла гръд на Джон. Бе цялата в кал! Усещаше се толкова мръсна и опозорена, че я бе срам да каже и думичка!
- Хей, Кити от Катрин, нали ти бях казал да не излизаш от замъка без мое разрешение? - нежно ù каза той. Ус ...
  518 
... Ади избърса с ръкав насълзените си очи и се настани пред писалището. Извади лист за писмо и въздъхна, сякаш се съсредоточаваше над него. Превъртя няколко пъти химикалката измежду пръстите си и започна неуверено:
„Мила мамо,
утре ставам на 13. Всяка година на тази дата ти пиша писмо и се моля да ...
  1355 
Предложения
: ??:??