Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Немирници!

Те си мислиха, че са влюбени, но според мен любовта е това - да можеш да погледнеш любимия/та и просто да му/ù споделиш всичко, що ти е на душа. Да се опитат двамата да се превъзпитат, да могат грешките да си простят, да казват всеки ден що е това, да се обичат. Те си мислеха, че го правят, но какво ...

energi4nata

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

902 2

Завръщане

Вървя. Сама. Не знам къде съм, а някак всичко наоколо ми е толкова познато. Сякаш съм била тук някога, отдавна…
Не съм сигурна къде отивам, но продължавам да се скитам безцелно. И все пак стъпвам сигурно, не се съмнявам, трябва да продължа напред. А докъде ще стигна, това не знам… Но не спирам. Няка ...

albaJ

Проза » Разкази

1.2K

Да бъда или да не бъда… лесбийка?

Изплашена съм. На последното женско с приятелките ми се отвори темата за лесбийките. И моите любими момичета като започнаха да обясняват колко им писнало от мъжете, колко било хубаво да си имаш приятелка – интимна и как една жена знаела най-добре как да ти достави удоволствие. Направо щях инсулт да ...

katerina6

Проза » Други

2.7K 4

Откраднатата топка

ОТКРАДНАТАТА ТОПКА
Малкият Даринчо плаче. Дядо Кръстю приближава до него и го пита:
- Защо плачеш? Какво се е случило?
Детето отговаря през сълзи:
- Откраднали са ми топката. Вчера я оставих тук зад оградата до вратата, а днес я няма. ...

ivliter

Проза » Разкази

842

Чух се да простенвам

Чух се да простенвам. Клепачите ми все едно не се отвориха, а се размиха и пред очите се откри тъмночервено небе. Завъртях глава и хоризонтът бавно се разкри открай докрай. Оттам, където небето бе по-светло, лъхаше гореща топлина. Не помнех как съм попаднал тук. Бях легнал върху нещо и усещането за ...

BojidarZim

Проза » Разкази

981 3

Обречена

Аз съм дума, но не мога да бъда изречена, защото съм обречена да нямам смелост да говоря. Съблечена съм от мълчание, но не се срамувам от голотата си и те обичам, когато мълчиш.
Аз съм чувство, но не мога да бъда почувствана, защото съм обречена да имам кожа. Но те обичам, когато ме искаш.
Аз съм из ...

kopele

Проза

902 3

Съвременна идилия

Августовските жеги пак бяха налегнали широкото тракийско поле, а в град Пловдив едва се дишаше. На силното слънце въздухът се къдреше и се възнасяше на вълни, на вълни, а аз пъхтях и сякаш мозъкът ми се изпаряваше. В такова състояние, в един петъчен ден, право към село Левочево заминах - на гости на ...

Eia

Проза » Разкази

2.1K 19

Оживление в офиса

ОЖИВЛЕНИЕ В ОФИСА
/ПОЛУФАНТАСТИЧЕН РАЗКАЗ/
Офис в държавно учреждение. Бюра с модерен дизайн и свръхсъвременна техника. Зад бюрата седят белокоси мъже и жени. На стената е закачен лъскав календар. Датата е 1 август 2040 година.
- Петрова! - обръща се една от възрастните дами към съседното бюро - Изп ...

zara

Проза » Хумористична

1.5K 8

Маг Навона, част 7

Събуди се в непозната обстановка. Лежеше върху твърда кушетка, без възглавница и завивка, облечена с вчерашните си дрехи. Не знаеше къде се намира. В стаята нямаше нищо друго, освен решетките на прозореца, който гледаше към някакъв заден двор, обрасъл с буйна растителност. Бавно като лавина започнах ...

valia1771

Проза » Повести и романи

1.2K 16

Тодор Златните ръце

Изкарвай, Гано, говеда:
вашите, Гано, нашите,
чичови брези биволи!
Ша ида да ги продавам –
дано ти сърце откупя! ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

1.8K 3

Цяла вечност

Често просто искам да хвана времето и да сбъдна всеки детайл от мечтите ти. Но така би се изгубила тръпката от това да го направим заедно. Понякога си мечтая да хвана китарата ти и да изсвиря всичко, на което си ме научил, толкова перфектно, че да те разплача - така, както ти го правиш. Но тогава би ...

viky8

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 2

Свети Валентин

- Разкажи ми за бъдещето? – го моля аз.
Местим се в друга квартира и двамата сме без настроение, едни такива притеснени и мълчаливи. Обръщаме печката с единия реотан почти да легне и на нея варим кафето. Става бавно, ние се опитваме да си говорим.
- Ще ми е жал за котките. Свикнах с тях.
- Те също у ...

StefkaGaleva

Проза

752 1

Продължение от книгата

- Дай още три парчета, та да има за мама и тате!
Третото беше определил за Вяра. Реши, че ще я изненада. Ще отиде до тях. Ще свирне от портата. А тя ще дойде при него и наново ще са видат.
Павлето подаде на Сюлейман няколко каравелчета. Той ги взе, пъхна ги в престилката си и продължи към Ортамезар. ...

mari45

Проза » Повести и романи

909 1

До всички адреси /3/

Поклон на Ницше
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за третото от най-важните три неща, които човек среща в живота си и което е длъжен да разбер ...

duraca

Проза

1.6K 1

Как да се справим с бюджетния дефицит?

Как да се справим с бюджетния дефицит?
(почти фейлетон с елементи на истина)
Живеем в криза. Държавната хазна е празна. Моят почти адаш - г-н Дянков и неговите колеги – господа министри, се чудят откъде да намерят пари, за да закърпят дупките в бюджета. Затова започнаха да закриват болници, театри, ...

gitarist

Проза » Хумористична

1.8K 1

Европейското ни самочувствие

Текстът не цели да засегне когото и да било.
Бате Кольо и компанията му седяха в селската кръчма. Барманът Данчо, който беше и сервитьор, познаваше всички. Докато полираше чашите за алкохола и чиниите за мезетата, погледът му пробягваше от маса на маса: бате Кольо, Димчо, Емил, Христо, Мартин, Коко, ...

Rasha

Проза

1.4K 2

Познаваш ли драскотините на моята душа?!

От кофата, пълна с топла вода, се вдигаше пара. Потопих гъбата, докато хубаво се накисне и започнах. С меки, плавни движения, сякаш милвам жена, започнах да мия колата. Наведох се над предния капак и се втренчих в плавния ход на гъбата, която отмиваше натрупаната мръсотия. Бавно пред очите ми се раз ...

duffmckagan

Проза » Други

999 3

Пророкът и неговият ученик

*
Пророкът се зарадва на изникналия зад завоя стан. Около огъня се виждаха насядали доста хора, а наоколо щъкаха деца. Отправи се с достойнство към мъжете. Жезълът му остави дълбоки следи в прашните коловози. Вечерта тепърва се спускаше. Огънят ухаеше уютно на дим и печен хляб. Мъжете се сместиха да ...

BojidarZim

Проза » Разкази

892 2

Криеница

Ти си... тънката нишка от паяжината от очаквания, която изплетох.
Ти си... неизживяната минута екстаз.
Ти си... тръпката, която полазва изострените ми сетива и се вкопчва в съзнанието ми.
Ти си... грешната противоотрова за моите уморени разочарования.
Ти си... чашата, от която отпивам, немислейки, и ...

kopele

Проза

1K 5

Хорското мнение

Докъде де стигна?! Господи, докъде се стигна?! Дима лежеше в леглото си и нервно се въртеше. Стоимен, мъжът ù, вече отдавна хъркаше, цял ден беше на път и се беше тръшнал на леглото още от вратата. А на Дима очите ù се не затваряха.
Днес беше разбрала една ужасна истина. Нейната малка дъщеричка Роси ...

nofi

Проза » Разкази

1.3K

Поглед.

Извинявай. Гледам те. Вероятно съм се вторачила в теб. Има нещо в очите ти. Нещо красиво.Обаятелно. Поглеждаш ме. Срам ме е, но не мога да отдръпна погледа си. Вероятно се усмихнах. Ама че съм смешна. Свеждам поглед. Не за дълго. Ти ме гледаш. Какво си мислиш? Виждаш ли нещо в очите ми? Душата ми до ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K 4

Страшният просяк

Денят се приближаваше към своя край. Топлата лятна вечер бавно се спускаше и обвиваше града с мекото си наметало. По това време улиците бяха пълни с хора, повечето от които бързаха да се приберат вкъщи след работа или пък правеха последни покупки, преди да се приберат при семействата си. Малко бяха ...

AndyVTR

Проза » Разкази

1.2K

Болката от любовта...

Преди време разби сърцето ми… Но ето, отново, то е цяло… Готово отново да обича. Чудиш се как, след като вече е наранявано толкова пъти. Дали страхът от болката ще ми попречи отново да чувствам. И как да го направя, след като всяка част от мен ти принадлежи… Обича те… Винаги ще те обича… Дали красот ...

puholinka

Проза » Писма

2.3K

Тръгваш си, нали?

Тръгваш си, поглеждаш ме,
искаш с поглед мислите ми ти да прочетеш,
но не - ти непознат си вече, аз съм друга -
не онази твоя истинска любов!
Не, няма да тичам след теб - ...

snEjiTy

Проза » Писма

1.4K

Моля

Свикнах с идеята, че не съм най-красивата, най-умната, най-артистична, свикнах с краката си, свикнах с гърдите си, с ноктите си, с косата си, със зъбите си, свикнах с мислите си, свикнах с притеснителното, свиканх с белега, свикнах с бенките, свикнах с липсата на идеи, с недостатъчните възможности и ...

teffum

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 1

Неразбрана

- Добре дошли. Надявам се да сте пътували добре.
Тези думи ме събудиха. Бях заспал в автобуса, докато пътувах към родното си градче. Бях решил да прекарам отпуската си там. Бях изморен от големия град, напрежението в работата, исках поне за две седмици да остана сам.
Слязох от автобуса, беше ми още ...

mircata

Проза » Разкази

1.5K

Пътуване към себе си - къс разказ

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЕБЕ СИ
Няколко младежи шумно излязоха от спортната зала. Бяха се изморили по гимнастическите уреди и се насочиха да пийнат нещо освежително в близкото заведение. Влязоха с повишено настроение и самочувствие - бяха млади, силни и красиви. Какво повече им трябваше? Още при влизането вним ...

ivliter

Проза » Разкази

1.5K

Плексигласова самота.

Самота. Инжектирана във вените ми плексигласова самота.
Аз съм една неудачница. Чувствам се толкова нелепо. Хората идват и си тръгват от живота ми с превишена скорост. Аз съм прашна улица, по която минават коли. Аз съм спирка, на която никой не чака. Аз съм малка планета, а хората се завъртат около ...

kopele

Проза

898 3

Братя

- Не ме гледай така. И не смей да ми възразяваш. Знам, че не си съгласен по всички въпроси, които ти поставих, но първо ме изслушай.- Джоунс се прокашля и продължи.- Както казах, ние не сме братя. Това, че ни е родила една майка и сме от един баща, не ни прави братя... Непрекъснато ме набедяваш и пр ...

Rasha

Проза » Други

1.1K

До всички адреси (2)

(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! И тази вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за второто от най-важните три неща, които човек може да срещне в живота си и които е длъже ...

duraca

Проза » Други

1.5K 1 1

Мозъчна буря

1.
Тайната среща на високо равнище приключи успешно. Премиерът на Япония - Сакьо Йукиро и генералният секретар на Китайската комунистическа партия – Уей Хао се изправиха от креслата. Крепко и доброжелателно си стиснаха ръце. На лицата на двамата лидери се виждаха усмивки.
Заглавия на статии от китай ...

Radi-Radev

Проза » Фантастика и фентъзи

1.3K 1

Болен народ

По „На браздата” от Е. Пелин
Боне погледна с ненавист към съседния парцел, където съветски трактор смилаше угарта на сол и въздъхна:
- Ех, неправдо!... Как сега не стане другарят Ленин, та да види как мечтите му се превърнаха в прах. Хубаво го беше намислил той – „вся власт селяков” – перифразира си ...

Romanov

Проза » Разкази

1.5K 7

Една наркоманка

Сгушена в тъмен ъгъл, с ръце около колената си и музика в главата си, накъде сега? Ходила досега по тънката линия на мечтите, но наляво или надясно? Реалност или не? Искаше, искаше...и все по-тъжна и самoтна оставаше. Желанието едва удържаше в себе си, толкова силно да последва мечтите. Да тръгне, д ...

reckless

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.4K

Любовница – ооо, не, мерси!!

И така, досега не знаех какво е любовница, но се поразрових и разбрах – с любовницата се прави секс, любовницата е материално подсигурена, на любовницата ù се обръща внимание, купуват ù се подаръци, полагат се непрестанни грижи за нея. Оказва се, че е прекрасно да си любовница на някого!!!
Добре де, ...

katerina6

Проза » Хумористична

2.3K 12

Нямам смелост да призная

Всичко започна с едно мило: „Ти си най-голямото ми дете” на 27 ноември 2008!!!
Тогава дори не предполагахме докъде могат да стигнат нещата. Дори не предполагахме, че може да бъдем толкова скъпи един на друг. Толкова скъпи, че забравяхме самите себе си. Или поне аз.
В началото всичко беше толкова мил ...

kakafifi69

Проза » Писма

1.2K 1

Океан

- Добро утро, шампионе!
- Болен съм.
- Виждам. От студеното е. И от простуда, и от глад. Трябва да затоплим
малко и да си издухаш носа.
Очите му блестят от температура, лицето му се е смалило, грам силички ...

StefkaGaleva

Проза

838

Надежда и малко усики с лед, моля!

Седнала бе на бара, за да отдъхне. Това място ù беше до болка познато. Години наред бе споделяла с прашната обстановка и смях, и сълзи, бе отваряла страници, бе прелиствала, бе затваряла хиляди житейски книги. Там, на онзи стол. Всяка самотна вечер. Носеше със себе си червило, копринена рокля и... с ...

viky8

Проза » Разкази

1.3K 5

Лапачите

Бате Янчо отиде за риба на езерото Ариана. Стовари багажа и се настани на столчето си. Минаха два часа, откакто бе започнал риболовът. Кукичката отново бе дръпната. Беше му кеф колко лесно налапват въдицата. Бяха глупави точно като народа, който го беше избрал за народен представител. Изтегли рибкат ...

Rasha

Проза » Хумористична

1.6K 3

Единствена.

Мислех, че съм първата която тръгва боса по чакъла. Тогава видях зад себе си захвърлени джапанки.
Исках да си събера цял плик череши от най-високото дърво, качих се и почти не бяха останали.
Продължих разходката си в пясъка и край морето чайка ловеше риба, помислих, че само аз виждам това. Докато не ...

viky8

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 5

До всички адреси (1)

(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! От днес аз започвам своя последен триптих и всяка вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за най-важните три неща, които човек може да ср ...

duraca

Проза

1.3K 1 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Немирници!

Завръщане

Да бъда или да не бъда… лесбийка?

Откраднатата топка

Чух се да простенвам

Обречена

Съвременна идилия

Оживление в офиса

Маг Навона, част 7

Тодор Златните ръце

Цяла вечност

Свети Валентин

Продължение от книгата

До всички адреси /3/

Как да се справим с бюджетния дефицит?

Европейското ни самочувствие

Познаваш ли драскотините на моята душа?!

Пророкът и неговият ученик

Криеница

Хорското мнение

Поглед.

Страшният просяк

Болката от любовта...

Тръгваш си, нали?

Моля

Неразбрана

Пътуване към себе си - къс разказ

Плексигласова самота.

Братя

До всички адреси (2)

Мозъчна буря

Болен народ

Една наркоманка

Любовница – ооо, не, мерси!!

Нямам смелост да призная

Океан

Надежда и малко усики с лед, моля!

Лапачите

Единствена.

До всички адреси (1)

Опашка