Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Най-железният Крисчо, когото познавам

Няма начин да не пиша за Крисчо - нашето комшийче, защото той е култова фигура. Крисчо е малък, но голям образ - винаги чист и спретнат, с ококорено големи, умно гледащи сини очи и къса руса косица, сресана по комсомолски на път. Това е просто Крисчо - новият верен поданик на Сашко. Той следва Сашко ...

duffmckagan

Проза » Приказки и произведения за деца

1.1K 2

Изплъзнали се нежно...

Разбиващи до края, проникващи отвъд тишината на погледите - заслепяващи дори лъчите, изплъзнали се нежно между тях и намиращи утеха в отливането им... Недостигнато в корабокруширали вълни в обтегнатите тетива на телата - търсещи се в дивите сенки на съня, от прошепващите спомени... Изписващи живите ...

portishead

Проза

1.4K 2

03. Лош късмет

Веднага след пристигането на кораба в Холанар моряците побързаха да го напуснат, подобно на мишки, бягащи от потъващ плавателен съд. Не бяха виждали суша от месеци и сега жадуваха да опитат от всяко едно нещо, което цивилизацията можеше да им предложи – от прах по обувките до посещение в истински хр ...

Kypinka

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K

Влакове

Безплатно. Имам нова отрова. Силна, замайваща, вредна. И до болка красиво мастиленосиня. Изгубвам се в недописани изречения вътре в мен. Не си ми муза, но ми се иска, ако ми позволиш, да те докосна, само за малко. За толкова кратко, че да мога единствено да усетя как дъха ти и безразсъдството ми се ...

kopele

Проза

962 4

Островът на чувствата

На един oтдалечен остров на име Миранда живееха чувствата: щастието, самотата, суетата, алчността и скръбта. Тe всички невинаги се разбираха поради различията си. Например алчността винаги искаше всичко за себе си и не даваше нищо на никого, самотата пък винаги нямаше компания и се чувстваше много с ...

Mon4iii

Проза » Други

1.4K 2

Продъление от книгата

- Айде, чедо, време е да си починеш, че та чака цял концерт. А и требва да са облечеш прилично, та да та ареса момата.
Павлето сведе глава. Когато думаха за Вяра, нещо трепкаше под лъжичката му и свиваше корема му. Сега той тръгна към одаята си.
Часовете бавно се редяха. Малкият часовник в гърдите м ...

mari45

Проза » Повести и романи

694

В мъглата (разказ за Джон Смит)

Сенките на минувачите изплуваха една по една от мъглата. Първо се показваха тънки тела, които постепенно нарастваха, а главите се виждаха, едва когато човекът беше на 4 – 5 метра. След като ме подминеха, изчезваха първо главите им, а след това безглàвите им тела се стопяваха в мъглата, докато не изч ...

darkwish

Проза » Разкази

1K

И самураите понякога сънуват нежност

И самураите понякога сънуват нежност... Той ми разказа своя сън... разказа ми го още преди да сме се срещнали, разказа ми нашия бъдещ спомен...
Докосваме се само с върховете на пръстите - нежността прелива и изтича през тях, залива ни, разперва криле от мъгла и ни обгръща в неонов воал...
Скрити и з ...

Rondissima

Проза » Други

832 2

Зелена карта за Диърборн, щата Мичиган... след 3 години

2007 година...
''Не ми се ходи в Америка!''... Казвах го така, сякаш всичко зависи само от това дали искам, или не искам да ходя в Америка, а другите неща са просто дребни подробности. Сякаш американските емиграционни власти само чакат да изявим желание. Гризат си нервно ноктите от нетърпение. Ще си ...

duffmckagan

Проза » Хумористична

1.9K 5

От моя сън полуреален

Събуждам се, разтърквам очи и примигвам от ярката светлина, процепваща се през прозореца. Изтягам се бавно като котка, готова за стръвни подвизи и си мисля вече за сутрешното си кафенце, но нещо не ми мирише на кафе, пък аз нали съм свикнала да ми го поднасят веднага. Оглеждам се и протягам ръката с ...

kleopatrasv

Проза » Разкази

951 2

Стара легенда - 14

000000000000000000000000000000000
Джулио тичаше като обезумял. Стигна в къщата и извика баща си.
- Влез, момче, кажи какво стана? Къде е Джак?
- Джак влезе в храма. Намира се в забранените пещери. Ще трябва да повикаме полиция!
- Ще се справим сами. ...

marasheih

Проза » Повести и романи

934 1

Как се става звезда

Да си влюбен, да обичаш, да гориш и да искаш всичко покрай теб да е светло и слънчево, живо и диво, е толкова хубаво, че страх да те хване.
Да се страхуваш от обичта и да се терзаеш от факта, че си влюбен, да отричаш и да търсиш причина да избягаш е толкова малодушно, колкото и факта, че се чувстваш ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.1K 2

Испански дневници (Питката и видението)

2.
ВИДЕНИЕТО И ПИТКАТА
Преди много години имах видение. Жена в бяло ми каза, че преди да си отида от света ще напиша живота си на чернова. Сън беше май...Не мога да тълкувам добре видения и сънища, но решението ми да запълвам тетрадки беше продиктувано от мисълта, че ако пропусна мига, черновата ще ...

Enena

Проза » Разкази

2.9K 11

Продължение от книгата

- До кога ше е така, мале? Няма ли за тях някой по-якичък, па да ги подпретне с една дряновица, та да видат тогаз?
- Ей, ей, по-тихичко, че ако на чуят, живи няма да сме!
- А бе и сега сме кат мъртъвци. Живейм и едвам дишаме.
- Недей да рачиш така, сине! Нъл знайш? Търпиш, търпиш и накрай не мойш. О ...

mari45

Проза » Повести и романи

755 2

Някъде в неосъзнатото

Някъде в неосъзнатото
(“Misery loves company”)
Лежа в окъсаните посивели чаршафи, опънати върху продънения дюшек и си мисля, втренчил празния си поглед към бялата светлина на луминесцентната лампа. Една паяжинка, спускаща се от нея, сякаш единствена, намира сили да танцува на фона на олющената мазил ...

Marelka

Проза » Други

1.4K 4

Легенда за Адам и Ева (хумористично-еротично)

(моля, лица под 18 и лица с твърди религиозни убеждения да не четат)
... и сътвори Бог човека от кал, по свой образ и подобие. И за да не бъде самотен, направи Жената от реброто на Мъжа.
Но, за да се различават един от друг, сложи повече кал на гърдите евини, а после ù даде по-дълги коси и по-голям ...

nellnokia

Проза » Хумористична

3.5K 26

Как щеше да изглежда автобиографията ми, ако бях не човек, а автомобил

Име на модела - duffmckagan. Година на производство - 1976. Инженер-конструктор, автор на проекта - Господ. Производители - майка и татко. Семеен автомобил от 2001 година. Двигател с вътрешно... емоционално горене. Разход на гориво - 10 на 100 нерви градско и 7 на 100 нерви извънградско. С мекушаво ...

duffmckagan

Проза » Други

911 3

Ана, част 3

Ана избърса сълзите си. Пред нея се изправяше неизвестно откъде появил се замък. Кулата му беше паднала и той изглеждаше обрулен, самотен, рушащ се. Искаше ù се да го прегърне. Да го утеши. Влезе в него, защото вратата зееше широко отворена, но сякаш присъствието ù по никакъв начин не беше усетено о ...

rarebird

Проза » Повести и романи

1.8K 5

Откровение... от преди

Борбата е безмилостно жестока.
Борбата, както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?! ...

gall

Проза » Писма

1.6K 2

Боклук

Боклук
Талашитената барачка беше тясна, за да побере двете смени – малък ритуал, в който работниците си предаваха смяната. Ритуалът включваше и ежедневните заяждания и ругатни, които рядко стигаха до сбиване – по-скоро бяха отдушник за насъбралата се негативна енергия от обществените неуредици. Пора ...

gitarist

Проза » Разкази

1.4K 3

Къщата на Данте

Някъде далеч от високите сгради и лъскавите магазини, някъде сред гората, се намираше тайнствената къща на семейство „Карлови”. Те имаха син на име Данте. Той беше малко дванайсетгодишно момче с тъмна черна коса и искрящи сини очи. Къщата на Данте не бе като другите - тя бе като някаква приkaзка за ...

Mon4iii

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K

Ледена кралица

Снегът бе покрил скованата земя, която плачеше от мъка по цветните друми и перленосиньото небе. Валеше сякаш от векове и ставаше все по-студено и по-студено. По покривите на къщите висяха ледени шипове, а улиците бяха пусти и зловещи. Тя вървеше от часове, но никъде не видя признак за живот – това я ...

sladyr4e95

Проза » Други

1.2K

Метафизично

МЕТАФИЗИЧНО
Ето главните и не толкова главни действащи (понякога бездействащи) лица (подредбата е напълно произволна, не отразява отношение, а всяка прилика с когото и да е, е може би случайна...):
- Тя (Ах, иметоооо, името! – кой кого прави, кой кого преправя – само последният знае...)
- Градският ...

Rondissima

Проза » Разкази

960 1

Вторият шанс на Стюърт Пиърс

Когато Стюърт Пиърс изпусна дузпата за Англия, всички го обявиха за най- големия неудачник. Човекът, който съсипа Англия и нейните надежди за световна титла. Минаха се четири години, на следващото Световно първенство Англия отново стигна до дузпи на елиминациите. И последната, решителна дузпа, която ...

duffmckagan

Проза » Други

928 2

Към Прохода

Двете пълзящи фигури стигнаха до почернялата от загниващ мъх ограда и се свиха до нея. Онзи, който беше по-висок, се надигна и огледа полето напред. В полумрака не се виждаше почти нищо, затова той затвори за миг очи и се ослуша. Другия чакаше търпеливо, затаил дъх и не откъсваше очи от пътя, по кой ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

958 1 1

Стара легенда - 13

Джак пое въздух и излезе от скривалището си. Влезе в тесния проход и тръгна по него. След процепа, пещерата се разширяваше. Проходът водеше навътре в скалите. Внезапно чу стъпки зад гърба си. Намали ход.
- Май закъсняхме, друже. Да побързаме. Церемонията ще започне всеки момент. - Джак само кимна и ...

marasheih

Проза » Повести и романи

928 2

Безкрайност

Сребристи, златисти, червени и пъстри рибките плуваха в аквариума, гмуркаха се между камъчета и водорасли, хранеха се с късчетата специална храна, която Христо беше им пуснал, ритмично отваряха и затваряха хриле, за да дишат – живееха своя собствен рибешки живот и не се интересуваха от нищо страничн ...

Handzhieva

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1

Ана, част 2

- Докторе, докторе! Тя плаче...
Млада жена със стройна фигура, дълга до кръста къдрава, но вече леко прошарена коса и огромни очи, пълни със странна смес от тъга и надежда, нахлу в кабинета на дежурния лекар – доктор Хаджипетров.
- Успокойте се. Нормално е да плаче. Тя е жива. Само не е в съзнание.
...

rarebird

Проза » Повести и романи

2.4K 6

Пчели и цветя

ПЧЕЛИ И ЦВЕТЯ
Огрени от утринното слънце, полюшвани от полъха на ветреца, цветята в лехата отрано бяха подмамили пчелите. Тихото пчелно жужене потапяше стареца в дълбоките води на сладки размишления за живота. „Всеки цвят в градинката е като живота на някого от нас. Озарен от слънцето на любовта, жи ...

ivliter

Проза » Разкази

1.8K

Екстаз

Екстаз
Старият орех се разлисти. Опъна едни листа, като огромна мъжка длан. Опря прозореца ни. А повей, и той вкарва в стаята ни аромата си на орех.
Понякога шуми, понякога не, но винаги мирише. И тази нощ беше такава. Ухаеща на орех. Малко на йод, малко на зелено и прясно, малко на тъмно, черно, ар ...

StefkaGaleva

Проза » Повести и романи

925 1

02. През Великото море

В трюма на кораба беше задушно и вонеше на развалена риба. Вече седмица Инари не беше виждала небето и започваше да губи представа за времето. Знаеше, че за да стигне до Холанар, щеше да ù е необходим поне месец, а това бе много време на затворено. За щастие пристъпите на морска болест бяха приключи ...

Kypinka

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K

Какво направих?

Какво направих?
Съзнателно или не, обърках и твоят живот. Как ми го позволи? Как си го позволих?… Страхувах се да не се окажеш поредният глупак с разбити мечти. Разбих ги, без да се замисля как ще се почувстваш ти от това. Някак си в онзи момент нямаше значение дали ще те заболи, аз мислех само за с ...

Ekaterina7

Проза » Писма

1.1K 2

Въртележката

Дадох всичко, което имах, живях чужд живот и повтарях собствените си грешки отново и отново... Лъжех се, че живея добре, че най-сетне късметът се е усмихнал на вечния карък. Явно хората понякога се самозалъгват, забравят, че чудесата не стават за една нощ, ако те изобщо съществуват, разбира се. Хуба ...

JoanaMollova

Проза

765

* * *

Спомням си, че навремето имах своя звезда, тя беше там горе, на небето, и светеше толкова ярко... Знаех, че тя е моята звезда и че винаги, когато погледна към нея... ще се усмихна и ще знам, че в този свят винаги си заслужава да се бориш, дори и за малките неща, чиято стойност е от голямо значение.. ...

Imagination94

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

721

Ако птиците можеха да говорят

Малкото птиче погледна голямата птица до него.
– Мамо, защо ние не сме като хората?
– Така сме създадени. Така е устроен светът и никой не може да даде отговор на този въпрос.
– Защо ние летим нависоко, а те ходят по земята?
– Хората също летят понякога. ...

AndyVTR

Проза » Разкази

1.4K

Истории от прашната кутия

Искаш ли да ти разкажа за човека, който подаряваше живот? Да, това е истина. Имаше един такъв човек, дали обаче някой си спомня за него, не знам. Той искаше да го помнят, но май нямаше кой.
Живееше далеч, рядко някой му ходеше на гости. Имаше малка, но уютна стая. По стените ù беше изписал живота си ...

Silently*Broken

Проза » Разкази

1.3K

Любов или грешка

Лежах и гледах в отражението на нощната лампа. То беше изваяло сърце на тавана ми. Изведнъж лампата светна и някой влезе в стаята. Беше той. Красив както винаги, но без усмивката си. Май я бе загубил някъде по пътя си до мойта стая. Беше тъжен сякаш някой с голи ръце бе изтръгнал сърцето му. Дали не ...

gabigoranova

Проза » Разкази

1.2K

Усмивката на Господ

Това е истинска история, която звучи като приказка. Или обратното - приказка, която звучи като истинска история...
... Едно момченце решило да отиде при Господ. То знаело, че Небесното царство е далече и има много път до там, затова си взело един сандвич и бутилчица вода за път. Вървяло, вървяло и с ...

duffmckagan

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 4

Крах

Крах
.. ..
Крах стоеше пред портата. Висока фигура с мускулесто тяло и дълга, кестенява, чуплива коса. Облечена като войн от история за зверове и демони, от разкази за приказки и магии, от места потайни и места скрити от очите на невъображаемите.
Тя стоеше и всички препятствия бяха изминати, сега е ...

Pusciferian

Проза » Разкази

1.2K

Сиромашия и богатство

СИРОМАШИЯ И БОГАТСТВО
- Тате, хайде да обядваме.
- Няма какво. Забравили сме чантата с яденето у дома.
- И какво ще правим сега?
- Ще си починем и ще продължим да работим гладни. Няма нищо да ни стане, ако веднъж не ядем. ...

ivliter

Проза » Разкази

1.1K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Най-железният Крисчо, когото познавам

Изплъзнали се нежно...

03. Лош късмет

Влакове

Островът на чувствата

Продъление от книгата

В мъглата (разказ за Джон Смит)

И самураите понякога сънуват нежност

Зелена карта за Диърборн, щата Мичиган... след 3 години

От моя сън полуреален

Стара легенда - 14

Как се става звезда

Испански дневници (Питката и видението)

Продължение от книгата

Някъде в неосъзнатото

Легенда за Адам и Ева (хумористично-еротично)

Как щеше да изглежда автобиографията ми, ако бях не човек, а автомобил

Ана, част 3

Откровение... от преди

Боклук

Къщата на Данте

Ледена кралица

Метафизично

Вторият шанс на Стюърт Пиърс

Към Прохода

Стара легенда - 13

Безкрайност

Ана, част 2

Пчели и цветя

Екстаз

02. През Великото море

Какво направих?

Въртележката

* * *

Ако птиците можеха да говорят

Истории от прашната кутия

Любов или грешка

Усмивката на Господ

Крах

Сиромашия и богатство

Опашка