Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Нов свят

Нов свят
Листът не ти харесва и започваш на нов... Лесно е... Светът не ти харесва... Смени го... Избери си друг... Как ще изглежда? Ще има ли рози, толкова много, че бодлите им да са повече от цветовете? Ще има ли хълмове, толкова високи, че да достигат върховете на тревичките и облаци толкова бели ...

Незнам_коя_съм

Проза » Други

1.2K 1

За т.н. Бай Ганьо в литературните сайтове

/Написано твърде отдавна, по повод самонадеяността на литературния гений Бай Ганьо, четящ и превъзнасящ единствено себе си, защото всички други са “маскари”. Публикувано за първи път в “Литературен клуб”, като част от романа “3,14”, започнат от Денис Коробко, чиито продължения се пишеха от читателит ...

Eia

Проза » Други

1.8K 13

Защо Б.Б. замръчка поканата от Мръчково

Кметският наместник Цвятко, или както всички го наричаха Цвъкльо, беше съкрушен. Не, той беше съсипан!!! Унизен, смачкан до безнадеждност и попарен от случката, за която ще стане реч по-долу. Но първо да обясним странното му име. Любимата дума на Цвятко беше „цвъкам” и нему производните. Тази всеобя ...

latinka

Проза » Хумористична

1.5K 2

Пролог към "Скреж и пясък" (разказ за една пустиня)

Пролог
Светът е плосък – това гласи първият закон на Вегри! Шуплива плоскост, поръсена с живот: растения, хора, животни, магични твари; Орелефена плочица земя, наквасена или скована, с прах покрита или на места с роса. И щом огледаме се, осъзнаваме, че погледът ни гмурка се в безкрая, закътан зад въ ...

Arogarn

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 1

Първата цигара

Започваше да се смрачава, но студеното слънце все още леко се показваше зад планината на запад. Тоби се беше облегнал на моста и гледаше съсредоточено как тече водата. Цялата беше осеяна с тиня, остри камъни, стъкла и боклуци, които безотговорните хора хвърляха постоянно. Покрай него отмина един вис ...

up-1-level

Проза » Разкази

1.4K 6

Към Васильов

КЪМ ВАСИЛЬОВ
Изкачвахме връх Васильов в надпревара с пролетта. Зелената пролетна вълна бе заляла само подстъпите към височините и ние крачехме нагоре, попаднали в тихото им междусезоние. Някои дървета и храсти бяха облекли нови резедави ризи, други сега отваряха очи за слънцето, а буковете по най-в ...

ivliter

Проза » Разкази

986 3

Животът и любовта на Варт – част първа

Животът и любовта на Варт
Варт беше родена в семейството на богат търговец от арменски произход. В Франция се бяха заселили преди повече от двадесет години, т.е в самото начало на деветнадесетия век. Родът Гюлбенкян произхождаше от видна фамилия от град Ван, където имаха много чифлици, имоти, търгов ...

gudman

Проза » Повести и романи

1.3K 4

Невъзможна любов

Ще ви разкажа една история за любовта. За тази любов, която остава неразбрана от другите хора. За любовта между две влюбени души, която променя техния живот. История за истинската любов.
Училище „Спика” бе най-елитното в страната. В него винаги цареше хармония и спокойствие. Но не и на този ден.
- Н ...

Al3x

Проза » Разкази

1.4K 1

Самотата

- Усещал ли си я някога - ей така до теб, как те прегръща, става ти топло, не можеш да дишаш, там си е!
- Кое, бе?!
- Как така, кое? - Самотата.
- Е, какво да ù усетя?!
- Прегръдката, милувката, топлината. Да усетиш как топло те обгръща и всичко изчезва, усети го бе, човек, струва си! ...

ANT

Проза

920 4

Червеният балон

Стоях пред двуетажната, тясна като комин къща. Първият етаж е построен от дялани камъни. Върху него строителят е издигнал по-високия втори етаж от измазан кирпич и дървени греди.
В сянката на каменния зид, подобно на селски пес, се свиваше пряспа мръсен сняг. Снегът можеше да се види и по сенките на ...

Вестин

Проза » Разкази

1.7K 1

Слаба съм

И щом ме няма, намери ме...
Ако треперя, прегърни ме...
Щом не ти говоря, целуни ме...
Не ме оставяй да си тръгна,
от теб и от този лъжовен свят... ...

iwa-kondewa

Проза » Други

1.6K 1

Продължение от книгата

Павлето погледа малко и тръгна. В съзнанието му изникна словото, произнесено от учителя А. Биляев на 3 октомври 1866 година в Пловдив. "Децата (юношите) ще израснат като достойни бъдещи граждани, когато духовното семе - учението, бъде посято върху умствената почва, т.е. умовете на потомците. Учениет ...

mari45

Проза » Повести и романи

829

* * * Животът...

* * *
Животът е чувства, импулси... и като се намеси и разумът... става една каша от намерения.

нмг

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.2K 4

Различната вечер

Днес работата нямаше край – собственикът на фирмата искаше да тегли кредит и той, Георгиев, като негов счетоводител трябваше да приготви всички необходими документи. Четиридесет години вече в живота му имаше най-вече цифри, цифри и цифри. Работното време свърши и другите служители отдавна се разотид ...

anonimapokrifoff

Проза » Разкази

1.8K 9

Като открехната врата...

Като открехната врата...
Двамата да вечеряме във градината,
докато едва виждаме чиниите...
Нито много близо, нито много далеч...
Да разливаме виното и да отпиваме... ...

FreshBreez

Проза

739

Вампирска история

Беше студена зима. Върлуваха болести. Беше настъпила ужасна ситуация в страната. Хора измираха от глад или от студ. Насред цялата тази ужасна гледка едно момиченце по бяла нощница стоеше на заледената тераса на дома си. Виеха ветрове и улиците бяха заледени, но тя не обръщаше внимание. Гледаше проск ...

Fade-Bloom

Проза » Разкази

1.4K

Янис

драма, ужаси
I
Янис бе заминал на фронта. Майка му беше останала сама вкъщи, с притеснението си, че може да загуби завинаги единственото си дете и единствения жив роднина, който имаше. Мъжът ù, бащата на Янис, се бе споминал преди две години от тежка болест. Беднотията, безработицата и стремежът към ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.2K 7

Щастие?

Кафето ми отпива на глътки от мен. Наслаждава се на горчивата си същност и гали отвътре-навън възприятията ми. Лъже ме, че прави деня ми по-хубав.
Както и да е, успявам да го заблудя. Усмихна ме, а това е достатъчно. Да мисли, че съм щастлива.
Паркът се разхожда из мен. Есенно-безцветна симфония озв ...

take_me_away

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.7K 14

Просто мислите на една романтичка

Просто мислите на една романтичка
Ако очаквате приказки за някой сладък принц на бял кон,
по-добре не четете повече.
Иска ми се да можех да кача, че съм реалистка, но за жалост това ще бъде една лъжа. Може би не изцяло, но си е така. Всеки път като пиша нещо и просто чувствам, че вътре в мен живее е ...

шанара

Проза » Други

1.7K 6

Поп Серафим

Бежанците застанаха на брега и Рупелското дефиле зловещо замлъкна. Трупове лежаха по камъните и в самата река. Хората уплашени подтичваха насам-натам и всеки се молеше да оцелеят поне децата му, докато стигнат България.
Водата беше студена, есента настъпваше, а трябваше да се мине на другия бряг. Аз ...

inakrein

Проза » Разкази

2.1K 1 16

Там

Помниш ли как минаваше времето “все някак си”.
Затваряхме очи в понеделник и ги отваряхме в петък вечер.
Влаковете идваха и си отиваха, пепелниците подгизваха от дим, а виното никога не стигаше.
Четяхме много книги, за да можем после да си ги разказваме.
Музиката преливаше като шампанско. ...

FreshBreez

Проза » Писма

1.1K 1

Бъди щастлива, Ани

„БЪДИ ЩАСТЛИВА, АНИ”
Първото нещо, което направи щом отвори очи, беше да погледне часовника си. Стрелките показваха девет и половина, нещо, което не го изненада. Дори мислеше, че е по-късно - беше си легнал към три часа, но заспа едва призори.
Стана и влезе по пижама в хола. За разлика от друг път, ...

ХристоЗапрянов

Проза

2.2K

Любовно Писмо

Скъпа Любов,
Пиша ти това писмо като опит да освободя своя дух
и да се приближа по-близо до себе си.
Днес намерих едно невероятно красиво момиче -
видях я в автобуса. Беше като ангел - просто си стоеше, ...

kalints

Проза » Писма

1.8K 5

18+ Брутална изповед 3

Да не се чете от лица под 18 години или с лабилна психика!
Петър Антонов очакваше поредния си гост. Той пиеше кафето си сдържано и равнодушно, като гледаше хронометъра пред себе си колко време остава до ефир. Гостът бе изкаран от затвора специално заради днешното предаване, като отзад седяха няколко ...

donkooooo

Проза » Разкази

1.5K 4

Душа

Душа, Вярваш ли, че съществува Душата? Онова нещо, присъствието или
отсъствието на което ни различава от всички останали гадинки по света за добро
или лошо? Аз съм склонен донякъде да го повярвам. Ако аз имам душа, си я
представям като стая – моята разхвърляна (по мъжки начин – изглежда
безобразен Х ...

zahvurlen

Проза » Други

1.3K 2

Нейната изповед

Живот, ха, нещо толкова забавно и смешно, че чак и трагично. А къде съм аз в целия този цирк, там някъде, на дъното? Крещя, викам, но няма кой да ме чуе, явно никой не споделя мнението ми. Опитвам се да направя нещо, смислено, нещо, което ще остане, но всички ме отминават. Или ги е страх да започнат ...

PussyCatt

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K

Емпатия

Емпатия
Болка, болка, болка.
Наистина не искам да мисля за болката, направо ме отчайва неспособността ми да отвлека вниманието си от нея. Но как да обясня... мислите са нещо, което ние създаваме, а болката е нещо, което ни се случва. Само едното подлежи на контрол. Сега ме е страх да мисля твърде мн ...

watergabi

Проза » Разкази

2.6K

Дали е оцеляла

Понякога, когато спомените се завърнат в мисълта, подгонени от настоящето...
Понякога за теб си спомням... И за тази трудна, неузряла в миналото ни любов, покълнала на плодородна почва... Покълнала, пораснала, но необрана... Необрана и неизконсумирана... И останала високо, видимо и толкова невинно! ...

zuzara

Проза

966

Кошмарът, наречен Брейкъм - Предлог

Предлог
Коя съм аз?
Парещото слънце огряваше черните ми коси. Сутрешният бриз вееше роклята ми. Бе дълга и лятна, с цвят на лешник. Вървях по алеята и премислях какво ще правя днес. Изведнъж чух писък. Усетих мириса на кръв. Спрях и се ослушах. За човешкото ухо този звук бе непосилен да се чуе. За м ...

VampireDiaries

Проза

1.1K

Вдъхновение

Един ден си тръгна… Чудех се тогава как ще продължа… Как ще живея без да те има в живота ми, без да ме вдъхновяваш… Ти ми даваше всичко, а изведнъж ми го изтръгна… Почувствах се сякаш съм малко дете, на което са взели любимата играчка, стоях и те гледах как се отдалечаваш, а с теб и всичко, което ня ...

Rainbow-eye

Проза

1.5K 1

Изповед

Споменът се врязва като острие на коса в косата на гостенина. Той се сеща кой е. Може би разказът ми му е помогнал. А може би малката снимка на камината е запалила в него пожара, в който сега гостенинът се пържи. В очите му се чете омраза. Дали ще ме убие с бутилката, която държи в ръката си? Не зна ...

Empty

Проза » Разкази

1.4K 1

Историйки от джунглата

Историйки от джунглата
Маймунката Муцунка се ослуша тревожно и се огледа със страх наоколо. Ревът на съблезъбия се носеше като парализиращ газ из джунглата. Стадото маймуни се спотаи по високите клони на вековните дървета.
Муцунка бе най-жилавата и красива женска маймуна. Опашката ù бе по-дълга и по ...

sav11

Проза » Разкази

936

Устискване

След малко щяха да го откарат в операционната зала. Сестрите старателно избръснаха всяко косъмче от тялото му, дезинфекцираха го от главата до петите и вече чакаха нарежданията на операторите, но те нещо се бавеха в съседния кабинет. Дочу се гласът на доктор Иванов:
- Роднините на Петров са направил ...

Eia

Проза » Разкази

1.5K 25

Хванах си златна рибка!

Беше чиста случайност! Не, че някой ще ми повярва... Аз просто загребах вода, за да се разхладя в нетърпимата юлска жега и в последния момент видях как нещо трепка и проблясва в шепата ми. Мъничко, златничко, три желания изпълнява, що е то? Златна рибка.
Не съм я търсила, не съм била подготвена със ...

*AyA*

Проза » Хумористична

1.4K 4

Някой, който знае колко ти е тежко

Изкачвах се по стълбите на излизане от един софийски подлез. Когато чух зад себе си мъжки глас: "Приятелю, май много ти е тежко!?" Обърнах се. Зад мен вървеше някакъв непознат мъж. Усмихваше ми се с разбиране. Отговорих му, че раницата наистина ми тежи. Но той ме погледна, за кратък миг очите ни се ...

duffmckagan

Проза » Други

1.2K 2

Събуди се!

Студено ми е. Замръзвам. Ръцете ми изстиват. Пресъхнах. Няма вече сълзи. Няма го морето, в което се давех по-рано... Това беше най-сладката смърт. Раждах се, за да умра отново. А сега го няма... Няма го и слънцето, което да залезе над това море. Всичко пресъхна. И остана само студът.
Не бях такава. ...

domino

Проза » Други

1.5K 1

Критичен Дъх

Критичен Дъх
Безразличието е въпрос на възприятие - нечовешко възприятие, ужасно обиждащо, неопределено, грозно, невероятно отблъскващо възприятие.
"Нищо човешко не ми е чуждо", освен елементарната човечност и ако нея я няма... то всичко останало човешко е глупост, поза, дяволска изродщина... и за ж ...

Veren

Проза » Други

1.3K 1

* * *

Любовта е една надпревара. Безсрочна борба за надмощие. Една безконечна последователност от низости. Заучени машинални действия, повтарящи се всеки път отначало. Безскрупулна игра без правила, в която просто трябва да победиш. Печели онзи, който пръв разбие сърцето на другия. Опциите за изход са огр ...

kopele

Проза

1.3K 8

Докосване

ДОКОСВАНЕ
Винаги когато погледнех към окачения на стената двуостър меч в кания от камилска кожа с чудесни инкрустации ми минаваше мисълта поне да се опитам да опиша едно мое преживяване в Сахара, за същината на което знаяха само двама изключителни мъже - единият властен, с твърд като кремък характер ...

ХристоЗапрянов

Проза

1.9K 13

Легендата на стария туарег - коктейл от проза и стихове

Легендата на стария туарег
(Коктейл от проза и поезия)
Съвременната цивилизация, в много случаи, ако не и навсякъде, до голяма степен вече успя да нанесе своите невъзвратими поражения, намесвайки се най-безцеремонно във всичко самобитно и по своему девствено. Това до голяма степен се отнася и до пус ...

ХристоЗапрянов

Проза

2.8K 12

Проза и разкази от съвременни български писатели

Нов свят

За т.н. Бай Ганьо в литературните сайтове

Защо Б.Б. замръчка поканата от Мръчково

Пролог към "Скреж и пясък" (разказ за една пустиня)

Първата цигара

Към Васильов

Животът и любовта на Варт – част първа

Невъзможна любов

Самотата

Червеният балон

Слаба съм

Продължение от книгата

* * * Животът...

Различната вечер

Като открехната врата...

Вампирска история

Янис

Щастие?

Просто мислите на една романтичка

Поп Серафим

Там

Бъди щастлива, Ани

Любовно Писмо

18+ Брутална изповед 3

Душа

Нейната изповед

Емпатия

Дали е оцеляла

Кошмарът, наречен Брейкъм - Предлог

Вдъхновение

Изповед

Историйки от джунглата

Устискване

Хванах си златна рибка!

Някой, който знае колко ти е тежко

Събуди се!

Критичен Дъх

* * *

Докосване

Легендата на стария туарег - коктейл от проза и стихове

Опашка