Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

За овцете и хубавата тревa

За овцете и хубавата тревa
За да достигнеш до хубавата тревичка, трябва да сложиш маска на овца, или ти самият да си такава. Защото хубавата тревa може да бъде изконсумирана само от овце. Кои по-тъпи, кои малко по-умни...
Но за жалост аз не съм овца. Аз съм пастир, неспособен да контролира стадото. ...

_NK_

Проза » Разкази

809 1 1

Обичам те... жива

Дейзи стоеше в колата си в покрайнините на града и се взираше в тежката мътна стена, образувана от слелите се в едно тъмни планини и оловносиво небе. Двигателят на "Форд"-а работеше тихичко, чистачките ритмично избутваха напористия дъжд встрани, а радиото някак плашливо лееше тиха музика, сякаш го б ...

Lord_Dobs

Проза » Разкази

2K

"Онзи Живот, който вечно обичам"

(На един Печатар)
Нощта - безкрайна улица.
В тишината вятърът се смее.
Сякаш Самотата е разбрала -
за Щастието дошло с мастилото. ...

vseki.sledvasht

Проза » Други

1K 2

Отражения 24

Отражения 24
Живей така, че да не се страхуваш да отвориш входната врата, когато се звъни.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 6

Преобразуване

Нека си представим целта.
Свят от хора, лишени от съвест.
Свят от хора, лишени от морал.
Свят от хора, лишени от неразумни търсения.
Свят от хора, облягащи се на знанието. ...

newking

Проза » Други

1.1K 14

Теория за обратния ефект

... Значи хич си нямам представа кой ме запозна с нея. Стара история, но още ми държи влага и като си спомня, започвам да се дърпам без причина и да се озъртам неспокойно в някакъв параноичен стрес, сякаш непрекъснато очаквайки да ме сполети нещо непредвидено. Е да, няма да си кривя душата - хубавиц ...

radi.

Проза » Разкази

1.1K 8

Костените

*Костен-кестен-диал.
Есента прегръщаше планината със златни криле. Стоях на пост в малката гранична застава, а исках да съм в София, да се разхождам в Борисовата градина с Нели и да я целувам под падащите листа на дърветата. Вместо това пазех върха на планината в най-затънтеното място на света, къде ...

inakrein

Проза » Разкази

1.6K 18

Спомените

Представи си... идеален свят. Не! Невъзможно е! Знам, че това ще ми отвърнеш. Няма да го оспоря, защото е самата истина. Реалността стана ужасна!Постоянно ни се натрапва колко тежък е животът. Всеки е забързан в делничния ден да свърши своята работа. Така настървени и бранещи своя хляб като рицари к ...

audio_master

Проза

1.4K 1

Равно безвремие

Що за човек съм? В друга ли съм се превърнала? И има ли смисъл да се радваш на сутринта, на деня, на ежедневието?
Не мога да бъда човек. Уморих се да бъда човек. Трудно е да бъда човек. Ужасно е да чувствам като човек. Кошмарно е да страдам като човек. Непосилно ми е да живея човешките дни.
Трудно п ...

Hexagramm

Проза » Разкази

1.2K 4

18+ Как реших да стана гадно тъпо копеле

Вися на мекия космат хуй на времето. Безумно прозрение, което ме осени на другия ден след като Лора ме разкара. Още един по-рано аз бях зарязал Лара заради нея. Лежах си, пиех бутилка розе, препрочитах някакъв Пратчет и се сдухвах същевременно. Опитах се да вмъкна маргиналните си проблеми в гениални ...

Foolosopher

Проза » Разкази

3.2K 3

Кристалните земи - I част

Ето един опит от мен да пиша нещо подобно. Нямам конкретен сюжет, затова ще пускам кратки части и накрая ще видим какво се е получило.
1. Поглед към Земята
Първите слънчеви лъчи бавно се промъкваха между голите клони, галеха сухите треви и потъваха в сърцевината на Черната Гора. Според легендите гор ...

Taceria

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 4

... (Без заглавие)

Внимателно ме изряза от картон.
Нарисува ми очи, носле и усмихната уста.
На главата ми постави кичурче от своята коса.
Уши ми дрешки и мънички обувки на краката ми обу.
И когато свърши с мен, си отиде без дори да кажеш чао. ...

The_Crimson_King

Проза

2.6K 1 13

Разминаване

РАЗМИНАВАНЕ
трета част
- Все някой трябваше да се сети за другия - продължи с игрива лукавост невъзмутимият тембър на гласа му. - Няколко пъти звънях у вас, но те нямаше - каза той, за да изкупи вината си.
После се облегна с въздишка на стола и започна да я гледа внимателно, като се стараеше усърдно ...

dezmond

Проза » Разкази

1.2K

Поща

Почука се гръмко на вратата. Мария остави цигарата в пепелника. Беше се събудила преди минути и пиеше сутришното си кафе. Затова и беше още по пижама (розова като мечтите й). Наметна набързо халата си и се запъти към вратата. Чудеше се кой нарушаваше съботното й сутрешно спокойствие.
Пред входната в ...

The_gold_f

Проза » Разкази

1.8K 11

Луд

Аз съм на четиридесет години. Спомням си ясно времената на двадесет. Странно обаче, защо нямах почти никакви спомени на двадесет години за двадесет години по-рано. А откакто се помня, не вярвам в актуалната си възраст. Преследва ме нещо. Мисъл ли е, или чувство - не знам, но знам,просто знам, или мо ...

PetroffSlav

Проза » Други

1.4K 2

Междуселски вражди

Преди достатъчно много
години в една всеизвестна Галактика,
в най-популярната Слънчева система, на една
Зелена планета, в една китна държава, между два баира:
ЕПИЛОГ ...

Lord_Dobs

Проза » Разкази

2.5K 4

Отражения 23

Отражения 23
Потвърждение, че природата е създала първо тялото, а след това разума, срещаме на всяка крачка, наблюдавайки поведението на някои от околните, които все още не са получили ценната доставка.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 3

Студ...

Зима...
Над земята се посипват ситни бели снежинки.
Тишина...
В едно тихо и закътано селце всичко спи под дебелата покривка на снега... Клоните на дърветата се огъват почти до счупване от тежестта. Вятърът вие в комините на набитите в земята къщи и лудува, като че ли иска да играе. Шум от страшно ск ...

pa4oppp

Проза » Други

1.4K 2

* * *

Дъждът тихичко шепти, капките игриво падат по моето лице. Очите ми с буден поглед търсят звездите. Чувам твоя глас до мен, очите ти - виждам в тях отражението на Луната. Прегръщаш ме - замижавам. Усещам те със сърцето си, търся те с ръцете си. Знам, че утре ще се събудя до теб. Усмивката ти като утр ...

love_feat_pain

Проза

1.2K 1

Ако искаш да потънеш някъде...

Отново животът те тласка в непознатото, от което те хваща страх. Отново мъгла се е спуснала, като завеса и ти пречи да виждаш светлината... А трябва да спреш да мислиш, обичаш, мразиш, говориш, мислиш, анализираш и да се впуснеш в течението, което ще те отведе на брега.
На онзи бряг, където непознат ...

beytula_bubu

Проза » Други

1.2K 3

Нежна есен

От много време не бях сядала пред белия лист и бях забравила лекия път на писалката по тънкия ред.
Но щом погледнах в листа хартия, сякаш сам се изписа за миг, имах натрупани толкова думи, че се изляха като пролетен дъжд над златни нивя от жита.
А мастилото синьо се пръсна като бурно море, сдържало ...

katia_chortova

Проза » Други

1.3K

Всеки петък

Всеки петък се събираме с колегите и колежките в любимия ни ресторант. Аз доста време отсъствах, защото или съм на работа, или съм на среща с двете ми приятелки, или на среща с откровенци. Или любимите ми петъчни вечери, когато взимам малката Симонка и до неделя вечерта живея в приказка.
Една петъчн ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2K 24

Последна среща на гарата

Последна среща на гарата
Беше ранно октомврийско утро. Слънцето все още плахо разкъсваше облаците. Тънката мъгла може би щеше да се вдигне съвсем. Крачех бавно. Не бързах. Почти бях стигнала пиацата със спретнато наредени таксита. Падналите листа танцуваха едва-едва под дирижирането на слабия вятър. ...

just.neli

Проза » Други

1.5K 1

Рецепта за щастие

РЕЦЕПТА ЗА ЩАСТИЕ
"Да бъдеш жена - това е болка.
Когато ставаш девойка, боли.
Когато ставаш любима, боли.
Когато ставаш майка, боли. ...

Lilims

Проза » Разкази

2.3K 1

Смотльо, Воднистия и Бялата Смърт

Трябва да е ясно, че Смотльо, въпреки името си, далеч не беше някой смотаняк. Дори минаваше за готин, макар и малко странен, тъй като често се държеше привидно твърде инфантилно и наивно. От друга страна, Смотльо знаеше, че е по-добре да те мислят за кретен, докато не се наложи да демонстрираш проти ...

Foolosopher

Проза » Разкази

1.2K 4

Някой иска ли сладолед

- Някой иска ли сладолед? - пита Гар Ван една вечер.
- Аз - каза Ко Та Рак.
- Аз - каза Но Щен Вълк.
- Аз... - чу се като ехо още един глас.
- Какво?! - учуди се Гар Ван. - Колко сладоледа да нося? ...

Bersek

Проза » Разкази

897 1

Дърварски трепети

ДЪРВАРСКИ ТРЕПЕТИ
Слънцето определено се беше влюбило в златисторусите коси на Бистра и губеше ценно време за пръскане на живителна светлина и топлина в игра с буклите й. Тази невинна закачка пък неизменно привличаше вниманието на младите мъже в село Букова шума. Сега Бистра беше седнала до чешмата ...

Lord_Dobs

Проза » Разкази

2.9K 5

Отражения 22

Отражения 22
В тълпата високият човек се забелязва лесно за разлика от умния.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

976 6

Джойнт и богомолки в Созопол

Древно созополско бунгало с ръждив ламаринен покрив. Около лампата кръжат няколко мъжки богомолки. От време на време крилата на някоя от тях се докосват за миг до горещото стъкло и насекомото пада полуопечено на масата.
Мъжките богомолки са едни от най-преебаните от природата същества на света. Голя ...

Foolosopher

Проза » Разкази

1.9K 5

За спрялото време... и ние

sunnyrainbow

Проза » Разкази

1.5K 4

Анти проза от един непознат или Drug shit early in the morning... again?

... By the cemetery gates of my fucked up brain, I do sometimes see a light. But is that a real light, or just another urge for self destruction?...
Добре, че беше дъждът, за да отмие повръщаното по пътя ми към дома, така както нищо не можеше да отмие безбройните образи, които се редуваха пред очите ...

Пловдивският_Обама

Проза » Разкази

1K 4

Отново сама...

И ето ме сама, сама отново вървя, търсеща щастието и любовта, желаеща да те срещне отново и отново... Историята се повтаря, мечтая да дойде някой, с който да погледна смело в бъдещето. Седейки на прозореца, гледайки спящия град, мечтая да вървим заедно по тихите улички - без посока, без причина... р ...

love_feat_pain

Проза

1.2K 1

С любов... за Болката, защото никой друг не я обича, а тя би си прибрала бодлите

Хората ги боли. Боли ги и това личи.
Безизразните лица на минувачите.
Оголените клони на дърветата.
Локвите, замръзнали от студа.
Клавиатурата, пръстите ми, почти слели се с нея. ...

Vyrtina

Проза

1.5K 6

Кошмар

Беше полунощ. Пълнолуние. Студен вятър развяваше косите ми. Босите ми стъпала докосваха сухата трева. Някъде в далечината проблясна светкавица и озари черното като катран небе. Само за миг, а после тъмнината отново ме обгърна. Приближих езерото. Водата беше кристална, почти като стъкло. Пресегнах се ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2.2K 3

Морето вътре в нея

- Искам да избягам оттук… - прошепна момичето, седящо на плажа, докато не затвори очи.
Кап… кап… кап… Една по една капки топъл дъжд падаха в морето, ширнало се пред нея. Именно тук искаше да дойде, затова бе тръгнала! Седеше на мокрия пясък и се взираше. Разрови песъчинките с пръсти и вдиша блажено ...

watergabi

Проза » Други

2.6K 3

Sad but true

Ето ме пак на поредната безсмислена среща с друг. Среща, твърде силна дума за това, което се случва. Седя с някакъв човек на някакво място. Чувството е неописуемо. Никога досега не съм била в по-нелепо положение от сегашното. Всеки път с различен, на различно място. Но все едно и също. Седиш и говор ...

delight

Проза » Писма

1.4K 4

Последна възможност

Напоследък все Интернет - истории се разказват, накъдето и да се завъртиш все чуваш: Запознахме се в нет-а, от Нет-а се познаваме, Нет-а ни събра, Нет-а ни раздели... такива ми ти. Да се чудиш да плачеш, да се смееш ли? Няма лошо. Нет-ът си е начин на общуване, но... за това „но" друг път ще разказв ...

Нел

Проза » Разкази

1.5K 5

Диалози

Едно
- Искам още от онуй безцветната пиячка - каза Дра Кон Чо.
- Кое? - недоразбра Гар Ван. - Водка ли?
- Да, да, да...
- Не, не му давай! - трескаво се намеси Но Щен Вълк. - Много се сгорещява от него и пак ще подпали нещо. ...

Bersek

Проза » Разкази

840

И всред смеха сърцето си има болката... I част

Надникнах през открехната врата на стаята на майка ми. Големият дървен куфар лежеше разтворен на леглото, а вещите в него хаотично се боричкаха.
- Какво ли ставаше? - питах се аз мислено. -
- Защо грижовната майчина ръка не бе подредила вещите си, както правеше винаги?
Тихо влязох в стаята и се взря ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.4K 25

Отражения 21

Отражения 21
Тайната се пази най-лесно от един човек.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

За овцете и хубавата тревa

Обичам те... жива

"Онзи Живот, който вечно обичам"

Отражения 24

Преобразуване

Теория за обратния ефект

Костените

Спомените

Равно безвремие

18+ Как реших да стана гадно тъпо копеле

Кристалните земи - I част

... (Без заглавие)

Разминаване

Поща

Луд

Междуселски вражди

Отражения 23

Студ...

* * *

Ако искаш да потънеш някъде...

Нежна есен

Всеки петък

Последна среща на гарата

Рецепта за щастие

Смотльо, Воднистия и Бялата Смърт

Някой иска ли сладолед

Дърварски трепети

Отражения 22

Джойнт и богомолки в Созопол

За спрялото време... и ние

Анти проза от един непознат или Drug shit early in the morning... again?

Отново сама...

С любов... за Болката, защото никой друг не я обича, а тя би си прибрала бодлите

Кошмар

Морето вътре в нея

Sad but true

Последна възможност

Диалози

И всред смеха сърцето си има болката... I част

Отражения 21

Опашка