Проза и разкази от съвременни български писатели

42.2K резултата

Благодаря...

Благодаря, че ми помогна да разбера това, което преди не осъзнавах. Да открия, че онова, което идва отвън е нищо в сравнение с това, което се ражда в бистрите води на душата.
Благодяря за това, че в самотата открих себе си и за това, че после отново се загубих, за да разбера, че без Теб съм нищото.. ...
1.3K 4

Ако знаех, че ме обичаш, Господи

Ако знаех, че ме обичаш, Господи, щях да бъда по-уверена в себе си, бих си пожелала да не ме изоставяш никога. Ако те видя, ще те помоля да не остаряват мама и татко, бабa и дядо - да са все така млади, хубави, добри. А когато ти имаш нужда от мен, знай, аз ще ти помогна с удоволствие.
Не разбирам е ...
1.7K 1 4

Рицар на кръглата чаша

Напослeдък започвам да виждам бели мишки. Много симпатични създания - те щъкат наоколо и ми се усмихват. Виждам усмихнатите им муцунки.
Това, разбира се е нелепо. Няма никакви бели мишки, а аз просто халюцинирам. Така ми каза и докторът по време на визитацията в отрезвителя, където ме бяха приютили ...
1.3K 3

Моята малка лятна „Одисея” (II част)

Дълго плануваното пътуване
до
храма „св. Петка"
От два дни се пазарим с братовчеда в кой ден да хванем пътя към Метеора, но аз съм всяка вечер на работа в пицарията, а майка ми не иска да дойде и да ме замества, защото трябва да върви половин час пеш покрай морето и да се бори с трафика (както се ка ...
1.4K

Записките на Легиона

Имперска заповед номер: 5348
От: Вътрешноимперска сигурност
До: Преториански легион (легион 17).
Резюме: Да се придвижи до Облачния проход и да укрепи гарнизона там.
Пълен текст: Началникът на Облачния гарнизон пет поредни години иска подкрепления. Поради вътрешните проблеми с узурпатора досега бяха ...
1.7K 2

Танцувай

Танцувай... Малко гласче в главата ми говори, казва ми: "Не е късно, никога не е!" Аз слушам с невярващи уши, изпълнена със съмнения не само за съществуването на гласчето, но и за всичко в мен. Танцувай... А как бих могла, когато всичко е толкова сложно? Танцувай... и вие пак ще сте заедно, казва ма ...
1.4K 1

Оранжево

Тримата вървяхме - аз и Хана хванати за ръце, Ерик - ходещ по всички възможни парапети, бордюри и облаци и мърморещ си под носа:
- Всеки път... не може да се наспи човек като хората... в 4 ще ме вдигат те... романтични щуротии... да бяхме дошли по залез поне...
Знаехме къде отиваме. Всяка събота ход ...
1.3K 2

Скорости

"Животът е велик, животът е жесток, животът е скорост." - Това си мислят младите между 16 и 25 години. Купуват си бързи коли и мотори, след което ги правят още по бързи.След първата седмица шофиране и си мислят, че карат като опитни шофьори. В града карат със 180 km/h, а за магистралата да не говори ...
1.3K 1

Мамо, далеч си

Мамо, силно те обичам и на теб приличам. Ти си толкова красива и без теб снимката става сива. Имаш хубави очи, но пълни само със сълзи. Тъгуваш за нас, но знай, за теб мислим в този час. Какво ли ще правя без теб, аз не знам. Но където и да отидеш, аз ще съм там. Не сме се отчуждили. От написаното и ...
1.7K 2

Законите на Мърфи имат много алинеи... (Някои лични наблюдения от последния месец)

>
>
>> Законите на Мърфи имат много алинеи*...
>>
>> (Някои лични наблюдения от последния месец) ...
1.8K 9

Къде си?

Затишие пред буря. Не се замисляме колко прави са всъщност хората, докато не попаднем в някаква ситуация. И какво става? Стигнал си дъното и както се казва не ти остава нищо друго освен да започнеш да копаеш надолу. Но тук си добре. Сам със своя собствен свят. Затворил си се в черупката си и въпреки ...
1.6K 5

Виртуална любов

ВИРТУАЛНА ЛЮБОВ
За къде бързаше? Прибираше се от банката, където работеше като касиерка. Бързаше към квартирата си - таванска стая, където я очакваше студена и самотна вечеря, студено и самотно легло и компютъра. Имаше предчувствие, че нещо ще се случи...
На един дъх се изкачи по стъпалата. Направи ...
1.4K 2

Лудост (част втора)

Не усещайки диханието, не чувствайки студа, болката...
на място, където всички са единни, без болка – няма зло!
Само едно остава, спомена за всички години – ще помня!
Дали ако си отида, някой ще помни онзи, който никога и не си отиде?
Дали е така или просто, защото никой, никога не го видя? ...
878

Отражения 12

Отражения 12
Ревността е като бурен, който се загнездва в сърцето на човек със силно развито чувство за собственост и неосъзната склонност към мазохизъм.
Георги Гълъбов
1.2K 4

Богове от кал и злато

Бог създаде хората от кал. Създаде ги по свой образ и ги пусна по земята.
Хората искаха да Му се поклонят, но не знаеха накъде да се обърнат, затова издигнаха богове от злато. Издигнаха ги по свой образ. И на тези богове принесоха даровете си.
Но боговете мълчаха и хората се ядосаха. Грабнаха чукове ...
1.7K 7

Тя - някаква си там емоция...

Погледът ми разкъсва дрехата ти и дъхът ти ме омайва с дива бяс...
Строшавам илюзиите си на парчета - малки, но с плътност на новозараждаща се Вселена и потъвам в гърдите ти с трясък...
Обуздавам ръцете ти страстни с хлад и мокър пясък поляга върху дланите ти гледащи небето... Разкривам пред очите т ...
1.2K 4

Лудост (част първа)

Чувам гласове! Те ме объркват...
Сълза след сълза, капе моята душа. Падам надолу! Падам или ставам, не зная... Тези гласове, те ме карат да полудявам... Срина се и последната стена, крепяща ме на този свят.
Спаси ме! Спаси ме от идващия хаос...
Виждам как животът в мен си отива. Оставяйки броени мин ...
904 1 1

Мама!!!

- Добро утро!
Така ме събуждаше мама всяка сутрин за училище, а и през ваканциите. Дори ме целуваше и ми задаваше въпроси като "Как спинка, мое сладко дете?", а аз усмихната й отговарях "Добре". Беше вълнуващо, защото това беше мама, а това беше нейният глас. Лягах и ставах с мисълта, че мама е наок ...
2.9K 11

18+ Древликаци

Ако искате да побелеете от страх, тази книга е самата врата към вашите кошмари. Никой не може да избегне истината и това което го грози.
Никой не може да излъже реалността, защото тя е около него. Да се разминеш с всичко, това постигаш само по един начин... Красивото в живота се издирва вечно. Топли ...
1.3K 1

ПЛ...ЯС

Времето се развали и кръчмата на Хо е пълна тази вечер. Във въздуха се носи приятен аромат на няколко вида гозби, а виното се лее умерено много. Дърт Пън и Кух Че Реп обсъждат нещо над плато пържени зеленчуци и на по каничка вино, даже и малкият На Хал Че е получил чаша леко разредено вино и попива ...
1K 1

Не вярвам на сонети

Не вярвам в разни глупави сонети. К`во да правя - просто не вярвам. Така, като се изсили някой да ми обяснява как без мен не можел, като бившия ми мъж - ми не му вярвам, бе хора! Как да не може без мен, като, ей го на - има-няма седем месеца просъществува, преди да разбере за първи път, че не можел ...
981 1

Времената сигурно са полудели - 18 глава

18.
Обикалях коридорите на опустелия „Диспансер” с някакво нелепо чувство на носталгия. Уж беше преди броени месеци, пък сякаш бяха минали стотици години, откак киснахме тук двамата с Йохан в спрялото време. Тогава нещата бяха толкова по-сложни, пък изглеждаха далеч по-прости и ясни. Неочаквано възв ...
1.2K

Защо не написах "Листопад 6"?

Беше чудна октомврийска утрин. Реших да се разходя в градския парк. За кой ли път ме мамеше есенният листопад... Вдъхнови ме за поредица от стихове, които пратих в един популярен сайт. Какво ли щеше да се роди днес? От кой ли ъгъл щях да погледна на това природно явление?... На небето нямаше нито ед ...
1.6K 20

Уморих се

Уморих се от този живот. Уморих се от всекидневието. Уморих се да вървя сама по пустите улици на сивия, мрачен град и да се чувствам празна. Уморих се всеки ден да виждам изтощени лица, изстрадали цялата болка на този гаден свят... уморих се всички да изглеждат толкова съсипани и смачкани и сякаш ще ...
1.2K 2

Разкрий ме...

Проклети да сме, че сме алчни...
И аз със моите преструвки..
... че всичко е идеално, поетично, вълшебно!
Не чакай, по дяволите запрати ме...
Аз искам, искам, искам, искам ДА! ...
1.1K

Как е Възможно?

>>> Твоят глас е музика за моите уши. Любовта не мога да опиша и това ме мъчи. Защо е толкова трудно, вие ми кажете?! Защо сърцето ми така бързо тупти, когато стъпя до него и се погледнем в очи? Но мълчи, мълчи... Това не можеш да опишеш ти. Читатели, любовта ми е голяма, заслушайте се, сърцето ми в ...
1.4K 1

Осъзнай се!

Осъзнай се! Трудностите изграждали характера, калявали го, правели човек силен. Е, аз мога да споря с теб, мога да ти докажа, че не е вярно. Поглеждам се в огледалото и сякаш не съм аз, която бях преди. Твоите така обичани трудности ме промениха. Не съжалявам за нищо, но не се и чувствам по-добре.
О ...
1.7K 1 1

Приказката на живота ми

Всичко започна преди няколко месеца. Имах приятел, с който бяхме неразделни. Две години живеехме заедно и се обичахме, дори вече мислехме за сватба... Докато не срещнах мъжът,който открадна сърцето ми...
С приятеля ми, който се казва Тихомир, решихме да заминем за чужбина, за да спечелим пари и да с ...
1.4K 2

Пак Дзен

Гар Ван крачи през гората без да бърза за никъде - просто се наслаждава на топлината на следобедното слънце и великолепните ранноесенни багри, когато... Жжж... жжж... жжж... Източникът на жуженето се оказа малкото драконче Дра Кон Чо, което лети около една шишарка и си мърмори нещо под нос. След кат ...
840 3

Моята малка лятна „Одисея” (I част)

Неплануваното пътуване, което трябваше да е с влак
Преди няколко дни ми се обади майка ми и ми съобщи, че е време да отивам в Гърция, защото на миналогодишния ми шеф му е писнало да ме чака и си търси работници. Но за първи път от 10 години не ми пукаше дали ще работя това лято или не. Затова реших ...
1.6K 3

Последна изповед

Чели ли сте историята за грозното пате? Да, онази, където грозното пате, от което всички бягали и мразели, се превръща в красив лебед.
И аз имам подобна история, която искам да ви разкажа.
Когато бях на 14 години, бях пълничка, с къса коса, с очила и отличничката на класа. Естествено всички ме мразе ...
4.5K 2

Щура работа

Щура работа
Щура работа - да си редактор в интернет сайт за литературно творчество.
Всяка прилика с действителни лица не е случайна.
Забележка: Цитатите са автентични - от личната ми поща. Затова са с пунктуационни и правописни грешки.
Когато се заемеш с тази дейност, нямаш представа с какво се захв ...
2.4K 28

Разходка в черно бели фотографии и музиката на огледала

Ветрилото от запечатани на лента мигове ме гледа през лица на мен...
От образа на огледало анфасът е различен - тъмно-бял в сърдитото покрай очите, а профилът го е загледала по-бледо лампа...
Чадър на черно-бяла рокля с очертанията на листа, застанал върху стъпки на крака, си контрастира с черно от ...
1.6K

Сънувах сняг.

Ослепително бяло. Сухо и кристално мразовито. Небето беше високо и много светло, почти бяло. И високият каменен зид беше почти бял. Камъните бяха изстинали до бяло, само дупките между тях леко сивееха. Някаква крепостна стена се извисяваше над мен, на върха й оголена акация не помръдваше в бялата ти ...
1.6K 2

Отражения 10

Отражения 10
От всички врагове най-опасен е този, към който си обърнат с гръб.
Георги Гълъбов
1.1K 4

Щуката, ракът и орелът

ЩУКАТА, РАКЪТ И ОРЕЛЪТ
На Щуката и беше писнало, ама наистина, и то много. Ма как може този драскач така да я изтипоса в тъпата си басня. Да причини такова нещо на интелектуалка като нея, да я осмее, да я орезили,че даже нарицателна стана и в родния водоем и извън него
На Орела не му пука, рее си се ...
1.7K

Отговор

Искам да докосвам хората.
- Да докосваш хората ли? Нелепо е да смяташ, че ако се пресегнеш към тях със сърцето си в ръка, туптенето му ще ги смути.
И все пак искам да докосвам хората.
- Сърцето ти не е бомба, която ще гали с безумните си пламъци челата им. Нито пък е бистра водица, миро, с което да ...
1.2K