Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Любовта на един рицар

Влюбих се, но не така набързо, по ученически - за ден-два, а така, както човек обича с цялото си сърце и душа, както се случва веднъж, дваж през целия живот. И знам, че е истинско, не поради купища причини - те дойдоха в последствие, а просто разбрах. Тя ме докосна истински и чисто с един поглед за ...

Bheil

Проза » Други

2008-09-11T23:44:07+03:00 1.6K 4

Разпитът

- Свободно, сержант. Седнете тук, моля. Вие сте сержант Раул Ернандес, личен идентификационен номер UF3885536S016327, така ли е?
- Да, сър. Сектор "Мохаве" от Базата на Обединените Сили, втори батальон.
- Аз съм полковник Дезмънд Колман, началник-щаб на Сектор "Мохаве".
- Да, сър. Искам да кажа, тов ...

dark_tales

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-09-11T23:42:33+03:00 1.2K

Из записките на един б.г. бизнесмен

... Вчера се отбих в църквата, която се строи с мое дарение да проверя до къде са стигнали. Оказа се, че строежът е почти приключен и се осъществяват довършителните работи - външните и вътрешни мазилки, инсталации, дограми и др., както и изографисването на иконите. Онова копеле - художникът - едно б ...

radi.

Проза » Разкази

2008-09-11T23:20:39+03:00 1.1K 4

Ще грея само за теб!

- Искам те! - прошепна тя.
- Не може! - отвърна й той.
- Защо?
- Прекалено си малка.
- Но аз наистина искам... ...

Shade

Проза

2008-09-11T23:12:16+03:00 2.2K 1

Лудориите на една крава, Глава Първа

Лудориите на една крава.
Глава 1
Добре, предавам се, всичко ще разкажа.
Името ми е Крава. Тази година ми се случиха някои неща. Свързани с мен, моето семейство и целия свят. Беше пролет. Аз почиствах новата ни къща. Съвсем наскоро бе забранен човешкия труд и затова бяха създадени нови хуманоидни роб ...

RalitsaAleksandrova

Проза » Повести и романи

2008-09-11T14:34:01+03:00 1.8K 9

Звярът в красавицата (Дневникът на една умираща надежда) - Част 5

Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 5 -
Във тъмнината на нощта се чуваха само стоновете ни... Ти беше с мен и по всеки възможен начин ме усещаше... И бяхме се преплели като струни, които неуморно свиреха Симфония на любовта...
А после, когато отвори очи... Не, не бях аз... ...

Heart_of_Fire

Проза » Разкази

2008-09-11T13:17:45+03:00 1.1K 2

Сгрешеният път

Сгрешеният път
Валя беше високо момиче със сини очи и дълга кестенява коса. Тя не бе много голяма на години или поне не достатъчно за пороците, които бяха нейното ежедневие. Те бяха нейният живот от месеци наред - лъжлив, глупав и сляп. Но Валя го харесваше. Обичаше да мисли, че знае, може би е преж ...

Nikoleta94

Проза » Разкази

2008-09-11T13:10:38+03:00 1.6K 1

Що е то приказка?

Аз съм Шира - разказвачът, наскоро бях на гости на братовчед си Ко Та Рак (на галено Ко) и... посгафих малко. Ко има един приятел Но Щен Вълк, двамата живеят в околността на едно много странно село, което на пръв поглед е в постоянната реалност, но явно някъде в или около него има теч и за това мяст ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-09-11T12:29:37+03:00 2.5K 2

Момичето и драконът

Объркана съм.
Понякога си мисля, че под безпомощната ми женска обвивка се крие огнедишащо, люспесто, страховито същество. През повечето време то спи упоено, свило ципестите си криле, заплетено в пръстените на опашката си, до момента, в който не бъде пробудено от някакво случайно ехо от външния свят. ...

*AyA*

Проза

2008-09-11T12:15:03+03:00 1.4K

Един дъх (част 1)

Слънце.
Слънце, тишина, жега.
Топлината изсмукваше дъха от гърдите на човек преди да е поел и глътка от него. Вятър нямаше - дори и най-слабият полъх би бил благодат.
На върха на обраслия с трева хълм се издигаше самотна дървена сграда, боядисана в тъмнокафяво. Някога там се беше помещавало начално ...

michael

Проза » Разкази

2008-09-11T12:10:33+03:00 1.2K 4

Мухоловка

Излизам. Ей, така! Без сбогом! Страницата се затваря с плясък зад гърба ми. Няма връщане назад! Избягах от познатия том. Тичам гола по масата. Съблякох следите от белези, трупани с години. Свалих всеки наизустен спомен от застиналия живот - застинал в минутата на създаването си, за да бъде изживяван ...

snowdrop

Проза

2008-09-11T12:09:03+03:00 1.2K 1

Едно последно обещание

По-черна заради скръбта, по-студена заради болката. Нощта е огледалото, в което се оглеждам. Само тя познава мрака по-добре от мен. И само тя крие повече неизказани думи.
Онази нощ лежах в леглото си, завит с плащеницата от мрак. Бях с отворени очи и пред тях се изреждаха сцени от миналото. Времето ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-09-11T11:35:00+03:00 960

Изповед

Историята на човечеството е дълга, но моята е кратка: влюбих се и ето ме тук, пред теб, с разтреперени колене и прескачащо сърце. Идвам да кажа „ела при мен”, „докосни ме”, „целуни ме”, „прегърни ме” – „твоя съм”! Но уви, ни дума не излиза от устата ми, ни вопъл, ни стон проронен. Може би мога да го ...

Ниня

Проза » Други

2008-09-11T11:25:49+03:00 879

За мъжете, секса и още нещо...

Често се питам как е възможно мъжете да са толкова подвластни на секса? Чак до будалалък, както се казва... Всичко са готови да пожертват само заради едното... А после сърцераздирателно се кълнат, че това нищо не значи за тях. Де да можеха жените спокойно да приемат тази реалност! А онези, които про ...

feia

Проза » Хумористична

2008-09-11T07:14:50+03:00 2K 21

Самодивско цвете

Тялото и потръпна рязко и тя се събуди, като едва потисна силния писък, проправящ си път от устата и навън. Отново странен сън. И не просто странен. Изчерви се, нещата, които бе правила, не би и помислила да ги извърши наяве. Тялото и все още пулсираше от възбуда, а топлината между краката някак си ...

Fenris

Проза » Разкази

2008-09-11T00:00:02+03:00 1.7K 1 2

Продавам мечти...

Добре дошли в моя малък магазин за мечти. Има всякакви мечти. Разглеждайте, избирайте, грабете - нищо да не остане. На тази полица са мечтите за света и живота, на втората за бъдещето, а на третата за любовта. Хайде, взимайте, грабете! Колко струва една мечта ли?! Колкото една душа - 163 грама - нищ ...

gall

Проза » Други

2008-09-10T23:49:11+03:00 1.8K 6

Нарисувай ми сълза

Откакто оставих всичко зад гърба си и реших да продължа напред, сякаш нещо в мен загина... Вече не е същото, вече съм друга... някак непозната. Усмихната, а стаила такава болка в себе си... С гордо вдигната глава, а сърцето ми не бие вече лудо. Устремена, ала не и замечтана. Сякаш когато си заминах, ...

vasiola

Проза

2008-09-10T23:40:08+03:00 1K

Странното писмо - 2

ДО ЕДИН "РАЗКРЕПОСТЕН" ВИРТУАЛЕН НЕПОЗНАТ
Случи, че продължително време нямах достъп до Мрежата (има и такива места по света, където хората не са оплетени в нея). Когато после отворих пощата си, имах писмо от администратора на сайт за пълнолетни мъже и жени, които се регистрират там, защото желаят н ...

Юлия

Проза » Писма

2008-09-10T23:27:39+03:00 1.5K 2

Нестинарска всеотдайност

От обич
и от страсти завладяни,
навярно и душите ни така
изгарят
с нестинарска всеотдайност ...

azura_luna

Проза » Разкази

2008-09-10T22:47:22+03:00 1.2K 16

40 дни - последна част

Ден 3
Предишната нощ осъзнах, че имам нужда от сън, макар и да нямам тяло, което да зареждам с енергия, и мозък, който се нуждае от почивка. Въпреки това се върнах в парка и легнах на Прокълнатата пейка. Свих се сама в себе си и за миг се почувствах уютно. Така спях, когато бях жива. Беше ми хубаво ...

watergabi

Проза » Други

2008-09-10T14:41:28+03:00 3.3K 1

Любовно писмо

Резюме: Една вечер, както си стоях, реших да се пробвам да напиша любовно писмо. Досега не съм го правила и не съм била влюбена. Беше само експеримент. Ето го и резултатът.
Виж, знам, че е глупаво, но просто наистина не знам как да започна. Затова е по-добре да си го кажа направо: Обичам те!
Срам ме ...

lovex

Проза » Писма

2008-09-10T14:04:25+03:00 6.5K

Помощ !

Помощ!!!
Беше един от тия разюздани петъци, през които се чудиш какво да правиш, защото вече не ти се работи, а пък и ти е скучно да си почиваш. И ходиш ли, ходиш, кръшнал по улиците с ръцете в джобовете. Слънцето с топлите си ласки прекаляваше. Жегата се мъчеше да ме размекне, ама не се давах и упо ...

pureblack

Проза » Разкази

2008-09-10T13:42:46+03:00 1K 1

Разбъркване по пълнолуние

Разбъркване по пълнолуние
(като риторични въпроси...)
Има ли край път без изход?
В тъмното нужни ли са огледалата, когато за да отразяват им трябва светлина?
Привилегия ли има фиданката, че може да се огъва? ...

pavli

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-09-10T07:44:26+03:00 1.2K 6

Исках...

Исках да съм птичка...
Както по-хубаво от това да летиш... в чистото и синьо небе, да гледаш всичко от високо, да обиколиш целия свят... докато не се измориш или куршум пробие сърцето ти... не искам да съм птичка...
Искам да съм бебе... съвсем невинно... какво по-хубаво от това да спиш по цял ден, д ...

mishie

Проза » Разкази

2008-09-10T07:14:54+03:00 1.2K 1

Тишина

Тишина. Спокойствие. Безвремие.
Мислите й бяха съсредоточени само в това да задържи въздуха си по-дълго.
Тишина.
В съзнанието й не присъстваха въпроси относно бъдещето й.
Спокойствие. ...

gripping_bosh

Проза » Разкази

2008-09-10T07:08:00+03:00 1.5K 1

Фрагменти

Един ден се забавлявах с "Танграм" (седим дървени плочки с различна форма, с които се редят фигурки по предварително зададен модел). Упражнението изисква известна доза концентрация и сигурно за това така и не усетих присъствието на натрапника, докато не заговори.
- Това какво е? Какъв е смисълът му? ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-09-10T07:01:36+03:00 744 1

Хотел „Черен Прилеп”

Хотел „Черен Прилеп”. Кой акъл ме накара да отида на почивка и да отседна там? Ами не знам, може би Господ си бе направил майтап с мен? Знам, че обича майтапите. Не ме питайте откъде, просто знам. Намира ги за поучителни. Само не разбрах какво му е поучителното в моята история. Да не съм любопитен? ...

Fenris

Проза » Разкази

2008-09-09T20:48:46+03:00 2.2K 9

Историята на един върколак

Небето започваше да се стъмва. Непрогледен мрак обгръщаше всичко наоколо. Единствената светлина, която имаше, беше от луната. Беше почти пълна. На следващия ден беше пълнолунието.
Хората в малкото градче спяха съвсем спокойно. Цареше тишина. Човек би си помислил, че там няма живи хора. Но не при вси ...

lovex

Проза » Разкази

2008-09-09T17:16:34+03:00 2.6K 5

Пианистът

Беше средата на февруари. Навън валеше и май нямаше скоро да спре. Но нека - той се чувстваше по-добре, когато валеше. И в душата му. И навън. Както минувачите оставяха кални отпечатъци по заскрежената улица, така и спомените в съзнанието му оставяха белези. Не болеше. А дали? Просто валеше...
Пиано ...

SlaY

Проза » Разкази

2008-09-09T15:19:49+03:00 1.6K 8

Книга с бели листа

КНИГА С БЕЛИ ЛИСТА
Празен бял лист! Това е, което виждам пред себе си, това е животът ми, мечтите ми, бъдещето... Толкова ослепително бял и болезнено празен, че ме обзема безпомощност, безнадеждност, отчаяние. Иска ми се да викам , но така само ще наруша мъртвешката тишина, която ме заобикаля - лист ...

akfets

Проза

2008-09-09T13:30:45+03:00 2.8K 1

За чистотата...

Го Дзи Ла бавно пристъпяше през селския мегдан. Подире си влачеше една мотика, но не сечивото правеше толкова впечатление, зер и на други се случваше да се прибират към къщурките си кой с лопата, кой с мотика, кой с каластирка, а огромната бала бурени, оплетени около дръжката му. Имаше троскут, балу ...

Нел

Проза » Хумористична

2008-09-09T12:55:24+03:00 1.2K 1

40 дни - продължение

Ден 2
Събуждам се. Спах ли изобщо? А, не. Ходих на дискотека. Приживе така и не ми се отдаде възможност да се позабавлявам на подобно място. Изобщо не беше като по музикалните клипове. Такава пушилка никога не бях виждала! Дори и да знаех, че не я усещам... я усещах! Освен това по канапетата седяха ...

watergabi

Проза » Други

2008-09-09T12:55:22+03:00 1.3K 1

Размисли, стречинг или както ви се хареса

- Практикуването на Бойното изкуство е доброволно, всеки сам за себе си избира дали, кога, как и колко да се занимава с тази дисциплина.
Днес е един прекрасен априлски ден. В ранния следобед съм Доджо и се занимавам с поддържане и подобряване на гъвкавостта си, а Ръмжачът се е изтегнал на края на та ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-09-09T09:01:13+03:00 808 2

Съдница

Точно, когато нервните ми изблици дращят с нокти по измършавялата кожа и с последни сили се опитват да ме предупредят за предстоящия рев на ранено, който се събужда в душата ми... се опитвам да задуша „крехките", според ума ми, контракции... и тълкувам болката в ушите като простуда, а не като крясъц ...

Ralina13

Проза » Други

2008-09-09T07:08:38+03:00 1.6K 5

Изводи от моя скромен практически опит

(съвети към мен)
Когато усещаш някой раздразнен, не се опитвай да оправиш положението. Ефектът винаги е неблагоприятен... за теб. (Изпитано!)
Когато някой ти крещи насреща и ти започвай да крещиш, но наум. (Не ми се удава винаги!)
Когато някой се опитва да те дразни с дума, умишлено действие или нес ...

pavli

Проза » Други

2008-09-08T21:41:57+03:00 1K 5

Истината на едно наивно момиче

Сама не мога да повярвам колко наивна бях до скоро. Вбесявам се сама на себе си, когато си спомня за това, колко много исках това и колко много те харесвах. Мислих толкова наивно, толкова детски, толкова различно. Аз не съм такава. Преди нямаше да допусна това да се случи, но сега сякаш бях променен ...

..Самотна..

Проза » Разкази

2008-09-07T22:40:02+03:00 1.9K 12

Навал или огледало

Стоя! Не, дума противна. Облъхнат от мършавостта на наличността, продължавам да размазвам с вмирисания си дъх, наблюдаващата ме жално станалост. Огледалото се пропуква, въпросителността отпада, а моята абсурдност не желае да се разкара. Не питам защо. Отнеха ми въпроса. Вече няма как да се отговори, ...

isavita

Проза » Други

2008-09-07T20:42:09+03:00 1.3K 3

Цвете с много имена

Никой…
Момичето седна на ръба на скалата и краката й увиснаха над бездната. Дълго гледа надолу към реката. Изпитваше желание да скочи, но не за да се самоубие, а за да полети. Това беше най-красивото място на света. Тук щеше да стори това, което искаше толкова отдавна.
Тя погледна надясно. Нямаше ни ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

2008-09-07T20:23:24+03:00 1.6K 3

Приказката на един горски дух

- Защо седиш тука, синко? - попита старата жена и седна до момчето на стария дънер, обрасъл с мъх!
- Тъжен съм! - думите излизаха сякаш от забравена пещера на хиляди километри от тук и се повториха в своеобразно ехо, резониращо от кухия боров ствол.
Старата жена погледна надолу към земята. Тя не зна ...

icohim

Проза » Разкази

2008-09-07T20:16:52+03:00 1.9K 8

Никога вече!

НИКОГА ВЕЧЕ!
ИЛИ КАК ХОДИХ ПО ЖИЦАТА
Януари – месец на много и хубави поводи да се събереш с приятели, да отпразнуваш именни дни, да се порадваш, да споделиш, да хапнеш, пийнеш, да се повеселиш. Така и този януари.
Неписано правило за нашата компания е на 06.01. да празнуваме Йорданов ден. Повода, р ...

izli4ko

Проза » Хумористична

2008-09-07T14:05:47+03:00 1.4K 8