Проза и разкази от съвременни български писатели
42.2K резултата
Пътят
Дъжд вали. И чука по покрива. Стъклата се замрежват. От дъха ми. От хлада отвън. Осиротели, стъклата се премрежват. Преди миг бяхме двама. Дъждът валеше и чукаше по покрива. Слушахме "Канзас" тихо, докато той редеше причини да си отиде.
Дъждът вали. И чука по покрива. Слушам "Канзас" тихо и не мога ...
Дъждът вали. И чука по покрива. Слушам "Канзас" тихо и не мога ...
756
1
Генийчета: Посланието
Генийчета: Посланието
- Да слушате баба си и дядо си! - Каза строго Петър Чакъров към двамата му синове - Радослав и Камен. - Да не стане като миналата година. - Да, миналата година двамата заедно с братовчедите им Любослав и Пламен си бяха направили електро-лаборатория в плевнята, която избухна и з ...
- Да слушате баба си и дядо си! - Каза строго Петър Чакъров към двамата му синове - Радослав и Камен. - Да не стане като миналата година. - Да, миналата година двамата заедно с братовчедите им Любослав и Пламен си бяха направили електро-лаборатория в плевнята, която избухна и з ...
1.3K
3
Има ли въпрос, или няма?
Опитах се да направя няколко неща едновременно и естествено нищо не свърших достатъчно добре.
- Добре де - възкликнах на глас. - Как се е справял Наполеон?!
Като цяло не очаквах отговор, защото все пак бях сам, но такъв получих:
- Първо - започна Шира - За да разбереш, трябва да имаш нещо, с което д ...
- Добре де - възкликнах на глас. - Как се е справял Наполеон?!
Като цяло не очаквах отговор, защото все пак бях сам, но такъв получих:
- Първо - започна Шира - За да разбереш, трябва да имаш нещо, с което д ...
936
6
Отражения 16
Отражения 16
Числовото превъзходство на група хора не гарантира правотата на тяхното становище.
Георги Гълъбов
Числовото превъзходство на група хора не гарантира правотата на тяхното становище.
Георги Гълъбов
1.1K
3
В миг тя се поспря. Потърси го с поглед, но него вече го нямаше...
Тя продължаваше да плаче, а есенният дъжд се опитваше да заличи следите от мъката й. Сълза подир сълза се стичаха по красивото й младо лице. Така хубава беше тя и в същото време, толкова тъжна. Какво й се бе случило и защо страдаше така неутешимо, никой от забързаните минувачи не знаеше. Те бързаха ...
1.4K
3
Да се събудим...
Сънят... Една илюзия... Едно докосване... Една мечта... Един кошмар... Време. Без граници, без условия, без мисъл, просто усещане... Усещане за нереалност, вечност, неизмеримост. Свобода, чувства, магия... Има ли думи, които да опишат състоянието ни, когато сънуваме? Има ли място, на което да попадн ...
1.7K
1
Диаболично кресчендо
В малката тъмна стая малкото момиченце бе коленичило до старото разкривено легло.
- Дядо, събуди се! Дядо... - каза Клара, милвайки с малката си ръчичка лицето на заспалия старец. - Оплетох кощничката за господина от Улица № 9 ... Дядо! Деденце, ей сега тичам да му я занеса...
Дядото лежеше безмълве ...
- Дядо, събуди се! Дядо... - каза Клара, милвайки с малката си ръчичка лицето на заспалия старец. - Оплетох кощничката за господина от Улица № 9 ... Дядо! Деденце, ей сега тичам да му я занеса...
Дядото лежеше безмълве ...
2.5K
21
Qualis pater, talis filius (Какъвто бащата, такъв и синът)
QUALIS PATER, TALIS FILIUS*
Майка му едва що не припадна. Добре, че беше седнала на дивана и нямаше опасност да се нарани при падането. Баща му, който стоеше до прозореца, запази присъствие на духа и се опита да смекчи ефекта от бомбата:
- Предполагам, че се шегуваш?
- Не, не се шегувам. Ще се оженя ...
Майка му едва що не припадна. Добре, че беше седнала на дивана и нямаше опасност да се нарани при падането. Баща му, който стоеше до прозореца, запази присъствие на духа и се опита да смекчи ефекта от бомбата:
- Предполагам, че се шегуваш?
- Не, не се шегувам. Ще се оженя ...
1.5K
2
Въпроси без отговор
Вървя си по претъпканите улици и се мъча да се добера до хотела. А хората кротичко си ме подмятат като надуваема топка. А ако случайно аз побутна някоя от тези ВИП-персони, си отнасям злобния поглед и някоя и друга обида или псувня на чужд език. Чудя се кога ли станахме такива егоисти? Кога намразих ...
1.3K
2
Изстрадана раздяла
Пожелавам ти всичко хубаво! Тръгвай си! Не се притеснявай да затръшнеш силно вратата - тук отдавна всичко е разбито на хиляди парченца. Хайде, тръгвай по- бързо! Чакам да си заминеш, за да заключа завинаги вратите към сърцето си. Заминавай! И без това много дълго се застоя. Защо стоиш още тук? Не ти ...
1.3K
2
Омагьосана
На ръба на гората сърцето ти лудо - бие до пръсване. Клони преплетени. Очи на кошута. Няма пътека и брод няма. Високо дърветата сплитат короните - вият от болка ръцете ти. Тръни къпинови нокти забиват в очите ти. Страшна и тъмна, гората зове името ти, стократно повторено - ехо от скрити клисури. Неу ...
1K
3
Понякога се случва и така
В една дълбока, дълбока пропаст, постлана с влажен чернозем, сред тресавища и гори, над които ниско се стелят мъгли, сред оглушаваща тишина лежи изтощен, запратен от вятъра, морският дух.
Дрехите му са изпокъсани и не пазят от постоянния студ, тялото му е ожулено и кракът му е счупен, очите му стран ...
Дрехите му са изпокъсани и не пазят от постоянния студ, тялото му е ожулено и кракът му е счупен, очите му стран ...
1.1K
3
Фокус
Фо Кус Ник бе в стихията си, а и публиката много ентусиазирано откликваше, което допълнително го мотивираше да покаже най-доброто от себе си.
- Бравос - изръкопляска Гар Ван.
- Супер - включи се и Ко Та Рак.
- Ъхъм - Но Щен Вълк обаче не споделяше ентусиазма им.
Фо Кус Ник изпълни особено сложен ном ...
- Бравос - изръкопляска Гар Ван.
- Супер - включи се и Ко Та Рак.
- Ъхъм - Но Щен Вълк обаче не споделяше ентусиазма им.
Фо Кус Ник изпълни особено сложен ном ...
785
Моите деди
Сигурно много от вас знаят, че по време на Руско-турската освободителна война освен руски и румънски, са участвали и финландски войни. Един от тези финландци бил редник на име Яри Кокко (впоследствие разбрах, че на финландски се изписва с двойно "к"). Как точно Яри се е озовал в армията, при условие ...
1K
2
Отражения 15
Отражения 15
Домашното възпитание не е шлифер, който да обличаме при нужда.
Георги Гълъбов
Домашното възпитание не е шлифер, който да обличаме при нужда.
Георги Гълъбов
1.1K
2
Ще вали
Ниви, ширещи се в пустото пространство напред и толкова, толкова безкрайни... сякаш прегорели от вечното слънце на лятото, изтощени от посеви и оран. Есенно е. Мрачно е, до тъмно, без лъч светлина и надежда. Лозя, почти изсъхнали, угаснали, с пъстроцветни жълти и лилави листа, с отдавна обрани плодо ...
1.7K
5
Бе или Му?
Сега... може и да не сте в течение, обаче аз съм най-красивата!... в Истанбул. Абе, аз и тука не съм съвсем крокодил, ама в Истанбул съм... ху-бост-кап-ка!!... Инак да кажеш... съм една такава - с коса, и нос имам, намира ми се отзад и отпред каквото си трябва... ей толчава на бой - нищо особено... ...
1.6K
18
Имам нужда от звук
Очите чернеят, с нощта сливат се и блясъкът е вече спомен...
Душата чезне в необитаеми земи...
Скита някъде далеч... където няма върхове... няма ями...
където може да е сама...
А аз, бледа, към теб пристъпвам... ...
Душата чезне в необитаеми земи...
Скита някъде далеч... където няма върхове... няма ями...
където може да е сама...
А аз, бледа, към теб пристъпвам... ...
1.6K
3
Тц... тц... тц...
След като приключих с поредната идиотска ситуация (и най-прилежно си я записах*), в която поредният клиент не се слуша какво говори, а още по-малко пък ме слуша аз какво го питам, но за сметка на това си иска настоятелно това, което си иска, се замислих защо всъщност се получават такива ситуации. Ед ...
1.1K
Пътят на едно младо момиче.
Глава първа: Новото начало
Всичко започна един слънчев септемврийски ден. Лятото си бе отишло почти, но емоциите все още не бяха стихнали. Все още ведрото настроение съпътстваше ежедневието ни. Работната седмица бе започнала, но това в никакъв случай не означаваше нещо трудно и тягосно за нашата скъ ...
Всичко започна един слънчев септемврийски ден. Лятото си бе отишло почти, но емоциите все още не бяха стихнали. Все още ведрото настроение съпътстваше ежедневието ни. Работната седмица бе започнала, но това в никакъв случай не означаваше нещо трудно и тягосно за нашата скъ ...
1.2K
1
Сватби и годежи
В ресторант "Империал" на провинциалното северно финландско градче Йоргсен - току на полярния кръг свиреше естрадна музика, въпреки че гостите не бяха особено многобройни и танцуващи двойки почти не се мяркаха. Независимо от гръмкото си название фирмата - собственик на комплекса хотел ресторант едва ...
2.9K
2
Войната
Започна войната
и наскачаха в окопите на времето
белите и черни войници,
готови да потънат в безвремието
и забвението на следвоенния мир. ...
и наскачаха в окопите на времето
белите и черни войници,
готови да потънат в безвремието
и забвението на следвоенния мир. ...
1.6K
5
Обичам...
Oбичам да ме чакаш у дома, когато се прибирам уморена.
Обичам звука на ключа, когато го превъртам във ключалката.
Обичам миризмата на лимон и жълти рози, когато отворя вратата.
Обичам даже кучешкия лай, с който ме посреща Дони.
Обичам да седя до теб на гушнато, когато ти чета на глас. ...
Обичам звука на ключа, когато го превъртам във ключалката.
Обичам миризмата на лимон и жълти рози, когато отворя вратата.
Обичам даже кучешкия лай, с който ме посреща Дони.
Обичам да седя до теб на гушнато, когато ти чета на глас. ...
1.3K
3
Любов ли е това??
ЛЮБОВ ЛИ Е ТОВА?
Красива и слънчева есен! Ей, тия цигани, какво прекрасно циганско лято ни спретнаха пред прага на зимата!
Красив и слънчев е и денят ми, забързана в своето ежедневие, сред потока от хора - срещам поглед - топъл и смутен... на витрината (уви!) на магазина... Отминаваме, като винаги - ...
Красива и слънчева есен! Ей, тия цигани, какво прекрасно циганско лято ни спретнаха пред прага на зимата!
Красив и слънчев е и денят ми, забързана в своето ежедневие, сред потока от хора - срещам поглед - топъл и смутен... на витрината (уви!) на магазина... Отминаваме, като винаги - ...
1.1K
4
От дълбините на нежната мъжка душа
Попита ме колко те обичам. Замълчах. Почесах се по челото и тихо казах "Много". Натъжих те. Вгледах се в очите ти и видях как една сълза се отрони самотна, а ти побърза да я изтриеш с ръка. Не казах нищо. И как бих могъл? Как да опиша всички тези чувства, напиращи в мен щом те видя? Как да ти кажа, ...
1.9K
4
За любовта и виното
Сипвай, другарю, сипвай горчивото вино! Досипвай, другарю, да пия тази вечер, горчивата болка на виното да усетя! Да забравя аз тъгата в сърцето! Сипвай, да отровя аз душата, пък за утре не мисли! Знаеш ли... ах, само, ако знаеше. Едно момче плени душата и сърцето... Досипвай от кръвта... Едно момче ...
1.4K
Най-трудно е...
Най-трудно е да те виждам толкова близо до мен, а да зная, че нямам право...
Най-трудно е да гледам в очите ти, да виждам болката и твоите сълзи, но да нямам право...
Най-трудно е да се усмихвам, да бъда щастлива щом си тук, но да нямам право...
Най-трудно е да изпивам устните ти, а те да ме прогаря ...
Най-трудно е да гледам в очите ти, да виждам болката и твоите сълзи, но да нямам право...
Най-трудно е да се усмихвам, да бъда щастлива щом си тук, но да нямам право...
Най-трудно е да изпивам устните ти, а те да ме прогаря ...
1.5K
5
Моето студено изкушение
Тихо е. И тъмно. Лек ветрец развява косата ти. Виждам те. О, да, виждам те. Виждам луната, отразена в сините ти очи. Виждам себе си там, безмълвна и наблюдаваща. Устните ти - така меки и изкушаващи. Като коприна. Усещам твоя поглед, който преминава покрай мен като въздишка и отшумява като полъх на м ...
1.2K
1
Сълзите на кървавата луна (1)
Коментар на автора: тази историйка е... хмм, писана много отдавна, ако трябва да съм точна, когато бях в седми или осми клас я почнах и съм изписала едва три тетрадки, та наскоро седнах да оправя поне начина на изразяване и стила на писане и макар че идеите са малко простички и не така добре обмисле ...
1.5K
4
Отражения 14
Отражения 14
Задната врата рядко скърца.
Георги Гълъбов
Задната врата рядко скърца.
Георги Гълъбов
1.1K
3
Докога
Мълчанието ти пронизва тишината. Сякаш хиляди камбани зазвъняват в главата ми. Въпроси, по-остри от стрели, се забиват в мен. Празният екран на телефона отразява само едно отражение - моето. Пак ли? И този път ли рицарят на бял кон ще се окаже само една химера? А може би Снежната кралица е превърнал ...
1.3K
2
Остатъци
Малко са пътите, когато смълчана съм останала... разпадах се във викове, разлагах се във викове. И след това се събирах от остатъците слюнка в устната кухина - нищожни остатъци след толкова викане...
... Повръща ми се от изкуствена близост само, за да са топли ръцете. А плесен дави думите и се разбя ...
... Повръща ми се от изкуствена близост само, за да са топли ръцете. А плесен дави думите и се разбя ...
1.6K
5
Разминаване
РАЗМИНАВАНЕ
първа част
Тъмен остър хлад се процеждаше през малките прозрачни капчици мъгла, която бе загърнала дърветата, къщите и хората, и с някакво злорадо настървение изсмукваше уютната светлина на домовете и живия светлик на душите и ги хвърляше безмилостно в хаоса на тишина и мрак. На фона на ...
първа част
Тъмен остър хлад се процеждаше през малките прозрачни капчици мъгла, която бе загърнала дърветата, къщите и хората, и с някакво злорадо настървение изсмукваше уютната светлина на домовете и живия светлик на душите и ги хвърляше безмилостно в хаоса на тишина и мрак. На фона на ...
1.1K
1
Изповед
Яна слезе от червеното мицубиши, пресече улицата и бавно заизкачва стъпалата. С всяка крачка напрежението в нея растеше, с всяко стъпало светът й се смаляваше и чувството за безпомощност я обземаше изцяло. Тя се спря за миг и отново прекара през ума си днешния ден.
* * *
Днес ще бъде чудесен ден, по ...
* * *
Днес ще бъде чудесен ден, по ...
1.3K
2
Няколко кратки
Едно
Нещо дребно се опита да се шмугне покрай Гар Ван, когато отвори вратата на килера, но:
- Какво е пък това? - пита тя, като държи за опашката едно мишле.
- Аз - казва животинчето, докато се гърчи в опитите си да избяга.
- Мишка - посочва очевидното Но Щен Вълк. ...
Нещо дребно се опита да се шмугне покрай Гар Ван, когато отвори вратата на килера, но:
- Какво е пък това? - пита тя, като държи за опашката едно мишле.
- Аз - казва животинчето, докато се гърчи в опитите си да избяга.
- Мишка - посочва очевидното Но Щен Вълк. ...
902
2
Принцесата и звездата
В една далечна страна живееше малка, нежна принцеса. Тя беше толкова самотна, че понякога й се искаше да заплаче от мъка. В една необикновена нощ, когато се случваха всякакви чудеса, принцесата тайно излезе от двореца. Тя мина покрай заспалата стража и отиде на морския бряг. Там приседна на пясъка и ...
1.2K
5
Барманът вижда отвъд
Двама на масата в дъното. Тя е зряла, сочна; живот, уреден до отчаяние; нито една мечта непостигната; няма илюзии; без романтични излишъци. Той - посребрен, с осанка на благородник; прекалено зает, за да бъде обичан; с поглед стомана разрязва, но нея я гледа отнесено. Деловите костюми, блясък в обув ...
1.3K
4
