Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
43.1K резултата

Свободен и сам

Сам на бара. И хич не ми пука, че трябва да се прибирам. Мога и да не се прибера, ако искам. И да се напия до безсъзнание мога. И най-хубавото е, че утре няма да ми се налага да се извинявам за това. Нито да се срамувам. И някоя козинка мога да си забърша, има и къде да я заведа - направо вкъщи. Ето ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Проза » Разкази
1.2K 1

Фаянсово въображение

Сякаш не фаянс лепеше в банята този мъж, а облицоваше въображението ú.
Подхващаше плочката деликатно, опитно, прокарваше показалец по ръбчетата, сетне с цяла длан обираше въображаеми прашинки откъм гърба. Опознаваше всяка една поотделно, пренебрегвайки очевидността на серийното производство. Сякаш г ...
izvorche (Христина Петрова)
izvorche
Проза » Хумористична
1.4K 3

Черна и Бяла роза

Глава пета
Марон има изпит по танци
Денят на изпита на Марон. Всички ù стискаха палци да успее да го вземе. Но тя се безпокоеше, защото не беше танцувала този танц от доста дълго време, а и ръката ù беше навехната. Точно един час преди изпита се появи една стара приятелка на Марон. Тя каза:
- Така, ...
Bunny91 (Тъмен ангел)
Bunny91
Проза » Повести и романи
1.5K 1 1

Отмъщение... и боли (част I)

Беше гореща августовска нощ... от онези, в които е толкова горещо, че не можеш да заспиш и постоянно пиеш вода от хладилника. Алекс лежеше почти на края на леглото, опитвайки се да избяга от ръцете на съпруга си, който постоянно я дърпаше все по-близо към себе си. Топлият чаршаф се беше събрал на къ ...
Zornitsa_Subeva (Зорница Събева)
Zornitsa_Subeva
Проза » Разкази
1.4K 2

Колко различни неща можеш да направиш за себе си?

Колко различни неща можеш да направиш за себе си?
Много чувстваш, много виждаш! Много искаш, бленуваш, събуваш, мечтаеш, чакаш, очакваш, желаеш. Но нямаш! Така като се загледаш, наистина са много, нали? Спомняш ли си когато за последно дефинира думата "инциатива" - когато каза, че ще я поемеш в свои ...
Katia (Катя Михайлова)
Katia
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.4K 1

Завинаги заедно

[Любов]
Тя стоеше легнала на брега на морето, загледана в звездите. Той дойде и легна до нея, прегърна я. Така останаха цяла нощ. Загледани в звездите, легнали на брега на морето и не казваха нищо. Защото знаеха, че това са последните им мигове заедно. На сутринта тя стана, но него го нямаше. Бе ост ...
mimi75 (Мариела)
mimi75
Проза » Други
1.7K 2

На небето

Ти беше слънцето, което с всяко влизане внасяше светлина и топлина всеки ден.
Ти беше цветето, ухаещо на спокойствие и любов.
Ти беше детето, внасящо лъчезарност и хармония в мен.
Ти беше вятърният полъх, свеж и лек, устремен към мен.
Ти беше нежният поглед, който ме топлеше в студените дни. ...
alex_f52 (Александра Николова)
alex_f52
Проза
1.5K 2

Магазин за резервни части

- Ало, магазин за резервни части ли е?
- Дааа.
- Трябва ми автомат за затваряне на дупки.
- Не можете ли да говорите по-високо?
- Казах, имате ли автомат за затваряне на дупки? ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Хумористична
1.1K

За тримата палавници, един камък, който не беше камък и две кучета

Ко Те, Мър Мър и Мър Мяу са братя, приличат си като три капки вода и на външност и по палавост. Направо нямат спиране, като им дойде вдъхновение да вършат лудории. Днес последните двама поне са си намерили занимание, което трудно би могло да доведе до някоя пакост, освен че малко ще поразхвърлят сен ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
916 1

Приказка за теб - Господин Робърт

Съмна се. Утрото мързеливо прогледна над почти невидимото сред падащия сняг градче. Валеше като в приказките. На парцали. Над гората, над съседските покриви, над реката, над заспалите в градината цветя. Господин Робърт пръв се събуди. Протегна се. Прозя се. Помириса въздуха и доволно примлясна. Посл ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Проза » Други
1.8K 1 1

Мемоари от пубертета 1

Чашата - изпита. Смехът - изсмян. Мечтите - заровени в забрава. Но оставя белег всяка рана! За миг сетила се бях за всичко, що бе в живота ми прекрасен... и затъжих.
Сега забравила съм аз какво обичам и никога не съм щастлива. Към всичко станала съм безразлична- отминавам- чужда, мълчалива. Защо съм ...
disnilent (Коколлляк)
disnilent
Проза » Други
1.5K 1

Ловец на души

Играя на наблюдение. Започнах отдавна тази игра. Ей, така - просто наблюдавам един тип. Не че е умил зорите. Трябват му поне 10 сантиметра нагоре от косата. И поне пет килограма надолу, особено в онази средната част на тялото, която прави раменете му да изглеждат малко крехки. Иначе има хубави бистр ...
Апостолиция (Ели Лозанова)
Апостолиция
Проза » Разкази
1.4K 4

В училище

Беше сутрин около 10 часа. Пролетта сякаш напираше от прозорците на класната стая. В стаята имаше само няколко ученици. Велин седеше върху учителското бюро подпрял дългите си крака с маркови маратонки на чина пред него. Ядеше пакет чипс и нехайно ронеше парченца по пода. Беше забранено да се яде в к ...
Kopriva (Диана Георгиева)
Kopriva
Проза » Разкази
1.3K 3

Живот на колела. Или светът - Мама, легло и вечно усмихнат палячо, който навява тъга

Просто нов опит да изневеря на себе си...
Златомира седи в леглото и държи в ръчички палячо. Не просто го държи - малките детски пръстчета се впиват във влажния шарен плат, почти проникват през него в подплата. Седи така от часове.
Мама би я похвалила. „На мама златното момиче" - би казала. Тя е точ ...
Vyrtina (Алиса)
Vyrtina
Проза
1.7K 2

За мъдреците

Да си поговорим за зъбите. Не, няма да изнасям лекция, просто ще пофилософствам за мъдреците.
Ето, расте ми трети мъдрец. Ходих на зъболекар, бил за вадене. Пречел на другите зъби и ги бутал напред. Замислям се аз преди малко; нали и мъдростите в живота бутат човека, карат го да продължи напред. Защ ...
disnilent (Коколлляк)
disnilent
Проза » Други
1.5K

Скачаме ли?

Скачаме ли?
Стояхме пред сладкарницата и спорехме. Във връзка като нашата диапазонът от теми за спорове беше от забравена на котлона тенджера с извряла супа до жестоко и абсолютно безпричинно предателство. Изврялата супа си е сериозен проблем. Особено когато нямаш какво да ядеш, а умираш от глад в 3 ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза » Разкази
1.1K 1

Малко за мечтата и още нещо...

- Мечтаеш ли?
- Мечтаех.
- Защо спря?
- Защото нямах за какво повече да мечтая.
- Не разбирам! ...
gall (Галина)
gall
Проза » Други
1.5K 2

Черна и Бяла роза

Глава четвърта
Бяла Роза помага на Черна Роза и ú дава обещание
След като всички от учебната база разбраха, че Марон е танцувала. Абсолютно всички момичета я молеха да бъде в отбора им, освен една. Това момиче, което се държеше още по-гадно с Марон, беше Даниела.
Един ден Даниела каза:
- Защо продъл ...
Bunny91 (Тъмен ангел)
Bunny91
Проза » Повести и романи
1.4K 1 1

Времената сигурно са полудели - 24 глава

24.
- Стартираме парада утре. – млъкнах, очаквайки въпроси и уточнения. Наистина много се надявах Мирна да е достатъчно наясно със ситуацията, за да знае сама какво да прави.
- В колко часа? – попита тя, а аз въздъхнах наум с облекчение.
- Около два следобед по твое време. Ако всичко върви по план. ...
kcekce (Ксения Соболева)
kcekce
Проза » Фантастика и фентъзи
1.1K

Беше...

Мога ли да забравя времето, прекарано с теб и да изтрия ей така щастливите дни...?!
А мога ли да забравя, че те обичах и че давах живота си за теб?!
Всичко друго бих забравила, но не и това! И сега те обичам, но е различно!
... беше някога, вече не е!!!
ZlobnotoBaby (Милена)
ZlobnotoBaby
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.5K

Светът през погледа на малкия човек - 3

Светът през погледа на малкия човек - 3
... продължение...
Светът през погледа на тригодишното дете
Вече ходя, тичам, катеря се. Въобще, избирам си посока на случаен принцип... и потеглям. Е, не винаги успявам да предвидя препятствията. Често се спъвам или подхлъзвам. Не е от най-приятните усещания. ...
pavli (Павлина Петрова)
pavli
Проза » Разкази
2.2K 8

Таро

- Какво е това? - попита една вечер Ко Та Рак.
- Карти Таро - лаконично както обикновено отговори Гар Ван.
- Хм - замисли се котакът - А какви пък са тези карти Таро?
- Служат за разчитане на послания - започна да му обяснява сенчестата - Ето примерно тази означава... а пък в комбинация с тази... до ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
1.9K 1 3

Приказка за началото

Съмва се. Усещането за изгрев рисува причудливи сенки по опушения таван. В огнището тлеят два-три по-упорити въглена. Около мен мирише на сън и на старост, на изживяно време и на спомени. Навън ранобудно, все още не настроило гласец петленце вика слънцето. Слънцето... което ще изгрее за другите, слъ ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Проза » Разкази
1.2K 1 4

Тя - душата на едно малко момиче

Валеше от два часа. Калният и студен дъжд обливаше малките, забравени от Бога, улички. Студът допълнително сковаваше жалките и очернени души на хората, пълзящи като плъхове по улиците на града. Мракът обгръщаше всичко – града, улиците, душите, включително и Нея. Тази вечер всички земни сили бяха сре ...
Ca6uTy (Александра Фирсова)
Ca6uTy
Проза » Други
1.2K 2

Екзекуция

"When you know that your time is close at hand
Maybe then you'll begin to understand
Life down there is just a strange illusion"
„... краят на осемнадесети век във Франция. Тежки времена, търсещи бързи решения. Народът се губеше в хаос, а главите падаха като круши. Париж бе удавен от дъжд и сълзи. О ...
Rabbit (Йосарян)
Rabbit
Проза » Разкази
1.6K 1

Вратата

Крачка. После още една. И още една. Улицата се приближаваше заедно с автобусите, колите и камионите. А животът се отдалечаваше. Не че щеше да ми липсва. Нямаше нищо, което да ми трябва. Та кой би искал живот, пълен с лъжи? Не и аз. Но никой не ме питаше. Не така вървеше животът. Така свършваше. Свър ...
Ilere (Глория Добрева)
Ilere
Проза » Разкази
966

За Него

Когато плачеш, аз винаги съм до теб и бърша сълзите ти.
Когато се страхуваш, аз винаги съм до теб, за да те пазя.
Когато целия свят не те разбира, аз съм тук, до теб, за да ти помогна.
Когато отново тъжен вървиш под дъжда, знай, че аз съм онази топлинка в сърцето ти, която ще е твоята компания, кога ...
c0matose (Гер)
c0matose
Проза
1.6K

09.09.2007

За един от най-красивите дни в живота ми...
Един най-обикновен ден. Бях си все така празна, както съм празна и сега. Болеше си ме все така, както ме боли и сега. И нищо не беше различно.
Циганско лято. Топла септемврийска утрин. Малко преди да започна училище. И тогава ли бях такова диване, каквото ...
eX_girl (Метафора)
eX_girl
Проза
938 1

Луната на ловеца

ДЕН ПЪРВИ: ЛЕГЕНДИ
1. ЛОС АНЖЕЛИС
- Докато бил на езерото Теле, Африка, американският инженер Херман Регустерес чул странна история, разказана му от местните жители. Те твърдели, че няколко месеца преди това - тоест през февруари, 1981 година, във водите на езерото били намерени мъртвите тела на три ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Проза » Повести и романи
2.6K

Кандидат за робот

КАНДИДАТ ЗА РОБОТ
Кико: О, Геро, здравей!
Геро: Здрасти, Кико.
Кико: Как я караш?
Геро: Да кажем тип, ама топът хич го няма, завалията. ...
mari45 (Мария Герасова)
mari45
Проза » Хумористична
934

Интернет любов

Ина нямаше търпение да се прибере от работа. А мислите й отдавна не бяха там. Още от сутринта чакаше с нетърпение да си тръгне по-рано и да прекара възможно най-дълго време пред компютъра. Малко откраднато време, което да посвети на себе си преди Михаил да се прибере от работа.
С него бяха женени от ...
auaila (Наталия)
auaila
Проза » Разкази
1.5K 2

Случайност

Случайност
Срещна го съвсем случайно. Нищо не търсеше, отдавна затвори вратите на сърцето си за всички мъже. Само старите проверени приятели останаха там, само в тях имаше доверие. Дори не във всички.
Когато вдигна поглед, по алеята се движеха много хора. Но той привлече вниманието й с някакъв дребе ...
klemenTINA (Калина Томова)
klemenTINA
Проза » Разкази
1.5K

Черна и Бяла роза

Глава трета
Марон вижда отново момчето, което я е наранило много.
- Какъв прекрасен петъчен ден. – каза Марон на Мияко.
- Да така е. – каза Мияко. Изведнъж Чияки се намеси и каза:
- Ей, защо да не си направим парти. Ще потанцува ме и ще си поприказва ме. ...
Bunny91 (Тъмен ангел)
Bunny91
Проза » Повести и романи
1.3K

a.m.

Пак 3:00, пак онова чувство за загуба. Дори щората знае колко съм изгубил за толкова кратко време - седмица или две. Загубата идва като вълна, а трае колкото прилив. И защо климатиците вън изкарват наяве всичката тази вътрешна потиснатост на хората: пръскат я из прашните улици, разпиляват я като нев ...
cloudmaker (Деймиън)
cloudmaker
Проза
1.6K 4

Коледа

Коледа
Приготвям се. За довечера. Ръцете ми са стиснали неоформеното тяло на тестото, онова, от което откакто се помни моя род жените като мен извайват за Коледния празник Боговица - символ на земята, дома, семейството, животните. Приглаждам тестените фигурки. Първо житните класове, после слънчевите ...
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
линасветлана
Проза » Други
1.3K 1

Иначе съм спокоен човек...

Аз преди не можех да споря... е не, че не можех, `ми си мълчах. Няма да се обаждам викам си..оня прословутият лаф, дето като мълчиш изглеждаш по-умна... викам за мене е направен значи... И си мълча ли, мълча, като бито дупе си мълча...
Обаче тоя път... някак си не можах да си замълча. Аз по принцип ...
snEjiTy (Елиза)
snEjiTy
Проза
1.9K

Огледало

Малкото Ко Те е вече ветеран, врял и кипял в живота, даже веднъж се загуби в гората, тъй че не се учуди на голямото огледало, като го видя, защото вече знаеше какво е това чудо. Малчуганът спокойно се приближи и застана пред огледалото, а отражението му от своя страна също толкова гордо се взря в не ...
Bersek (Стоян Вихронрав)
Bersek
Проза » Разкази
976 1

Историята на една кукла

Градски шум. Смях и веселие. Един прашен таван и една кукла - стара, парцалена кукла. Да, това съм аз! Вгледай се в лицето ми: от изкуствените ми очички текат сълзи - толкова чисти като на малко дете. "Това е невъзможно!" - ще кажеш... Нали куклите нямат сърца... Повярвай, това е една голяма, голяма ...
xhrizpxx (Хрис)
xhrizpxx
Проза » Други
1.5K 4

Любовница

Антония нетърпеливо очакваше неговото обаждане. Вече беше 17:45, закъсняваше с 15 минути, отново... А и беше обещал, отново... Да, обещания, каква глупост само. Да му вярва - още по-голяма глупост. След всичко, което ù причини, след толкова много време и толкова лъжи, тя все още му вярваше и се надя ...
auaila (Наталия)
auaila
Проза » Разкази
1.5K 1 2