Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Ние... хората...

Ние, хората, сме едни от най-сложно изградените създания на този свят...
Макар и с различен външен вид, с различни качества и характери, ние всички си приличаме...
Всички плачем, когато ни се плаче, когато страдаме, когато ни боли.
Смеем се, когато сме щастливи, когато се радваме на свое или чуждо щ ...

puholinka

Проза

1.5K 2

Дали

Дали, прегърнала гнева си, ще скоча в Ада мой...
Или целуваща ръцете на Изида, ще плача, просеща прозрение...
Дали ще викам в транс - ухаеща на мускус и ванилия...
Или ще блъскам гневно в раменете твои, че аз съм тук - а Ти отчаян търсиш към хоризонта тъмен...
Дали изритала бих всички свои скрупули ...

Леа-Естер

Проза » Други

1.2K 1

Но Разплаканият глас не умее да лъже. Или аз не умея да вярвам.

Уютно е да чувам разплакания ти глас в телефонната слушалка.
В два след полунощ.
Точно когато сънят е станал
отчайващо
преплетен и с предполагаем писък в края. ...

Vyrtina

Проза

1.5K 5

Промоция

ПРОМОЦИЯ
Имаше в нашата махала един ресторант, който все си стоеше затворен. То всъщност не беше ресторант, а Ресторант – Градина. Чувал съм от баба ми, че още нейната прабаба й казвала, че си стоял все така. Минавал съм аз понякога покрай него.
Има една табела -“Затворено поради ремонт! ”. Какво то ...

vesben

Проза » Разкази

1.8K 1

Натюрморт

Наскоро си купих прекрасен натюрморт, от неизвестен холандски художник.
На бледожълтия фон на картината - три огромни домата. Гледам ги и подсвирквам оптимистично с уста. "Какви грамадни домати! - мисля си. Тъкмо за моята изобилна трапеза. Изобилна трапеза, ха... Само в света на приказките."
Един де ...

mari45

Проза » Хумористична

1K

Да, но то винаги успява да избяга...

А времето... то няма да избяга...
В първи клас аз вече бях стара... после малко по малко умрях... сега бездушна вървя нацапана от пръстта... Запознах се с времето и то не ме хареса... пречупи всичко детско и всичко детско днес е спомен... И играх си само няколко години... после остарях... защо ме на ...

osviencim

Проза » Други

1.7K 6

Още един ден в ада

ОЩЕ ЕДИН ДЕН В АДА
Беше скапан ден. Един от онези, в края на които започваш да си задаваш въпроса защо живееш. Още от сутринта не започнах добре. Докато се бръснех в банята направих няколкократен опит за самоубийство, в резултат на което излязох от нея целият в лепенки. Приличах на човек, който е им ...

Greg

Проза » Разкази

1.8K 20

Последният ден

Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде на ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 3

Сняг

Сняг. Отпред. Отзад. От двете страни. Само сняг. Изглежда така, сякаш земята го бълва към небето. А то, горкото, цяло е прашасало от уродливо-грамадните снежини. Едри, мокри трохи. И вятър, който ги насипва с космическа бързина на грамадни преспи точно върху пътя. С отчаяние оглеждам грозното бяло п ...

Апостолиция

Проза » Повести и романи

1.8K

Малка част от душевноста ми

Казвали хората някога имало добър свят, а къде е сега, питам, като все едно живеем в ад.
Не, ние не живеем в пъкъла, по-скоро живеем в един свят на материалното, където парите са най-важната част от нашия живот. Те изместват дори и семейството, а за любовта има ли смисъл да говорим?
Всеки трезво раз ...

Mytag

Проза » Други

1.4K

И сякаш...

Вдъхновено от едно друго „И сякаш...”
Посветено на Вени...
И сякаш ти си крилете, с които политам между сградите... и сякаш ти ми направи хартиени ръце, които се подчиняват само на твоята воля... и сякаш падам всеки път, когато си далеч... и сякаш ти си цялото ми вдъхновение и цялата сила в душата м ...

eX_girl

Проза » Писма

1.4K 1

Кръговрат

Картините се сменяха пред очите ми, а образите бяха едни и същи. Всичко бе снежно и бяло. Дърветата бяха свели ниско клоните си, сякаш ридаеха безмълвно. Снегът като че бе затрупал и грижи, и проблеми, и болки.
А напролет? Когато слънцето мъчително го разтопи с лъчите си? Борбата започва отначало. З ...

MaRtiTyyy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 2

Бълбук

- Здравейте - бодро поздрави Ко Те двамата си братя - Как е?
- Бълбук - отговори му Мър Мър, като изкара сапунен мехур от устата си.
- Бълбук - омърлушено избълбука едно балонче и Мър Мяу.
- Ъ?! - възкликна Ко Те - Какво става тук?!
- Бълбук - обясни му Мър. ...

Bersek

Проза » Разкази

1.1K 1

Ако бях...

Антон затвори папката със сценария и я тръшна в полунатрошеното бюро на кабинета си. Той бе ядосан. Бе свил устни и челото му бе като плисирано. Когато го поотпусна, се отличиха дълбоки бръчки. Режисьорът сега не мислеше. Цял ден се опитваше да прочете този отвратителен сценарий, който привидно не х ...

icohim

Проза » Разкази

1.4K 4

Пропуснати мигове

.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.1K 1 2

Няма да има по-добри от нас - монолог

Мащабни открития, политизирано мислене, забравена връзка с природата и човекът-робот. Такава е нашата действителност.
Ограничил се в рамките на пашкула си, ти не виждаш и не чуваш. Това неминуемо води до твоето духовно падение. А Любовта, онази космическа сила, която те кара да летиш към незнайни ви ...

mari45

Проза » Други

1.4K 1

Единственият

Всички жени търсят Единствения. Някои от нас го намират, други не. Още от деца ние имаме представа за това какъв точно трябва да бъде той и макар че не винаги си го признаваме, ние търсим неговите черти в нашата половинка. Като започнем от външния вид, преминем през дребните неща, които ни карат да ...

Teddy_music

Проза » Други

1.5K

Стената - Част II

Всичко ми се върти. Попрекалих с водката и с глупостите. Много глупости правя напоследък. Емо много ми липсва. Опитвам се да не се замислям много, много, но... уви. Ще взема да се видя с момичетата. Да поизлезем някъде, да удавим мъката в алкохол. Не ми се излиза много. Поне да мине времето.
Телефон ...

eX_girl

Проза » Повести и романи

1.2K

Тъмно е

Тъмно е. Е, не чак толкова. Въпреки плътните завеси, силуетите на познатите мебели изплуват тук-там в топлата тишина на стаята. Другите спят. Не трябва да шавам много, много, защото щом ги събудя ще стане тя една. Ще ме питат боли ли ме нещо, пие ли ми се вода, ходи ли ми се до тоалетната, лош сън л ...

линасветлана

Проза » Други

1.4K 1

Съпоставка

Знаеш ли колко много прилика има между хората и кучетата?!
При женските кучета била вродена повече агресия и доминантност и били по-хитри от мъжките. При нас да не е по-различно! То мъжете са си все под нечий чехъл - стоят си там на сянка - мирни, тихи, кротки - не смеят да шават, че развихри ли се ...

disnilent

Проза » Други

1.2K

Плачат ли на раздяла звездите

- Слушай, дядо, сънувах странен сън - каза момчето.
- Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
- Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! - възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядо ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

1.2K 4

Красивият убиец

Казах им да не ходим там, но те не ме послушаха. Беше в средата на ноеври и целият ден бях прекарала сама в нас. Реших, че трябва да изляза. Обадих се на най-добрата си приятелка Ива, тя ми каза, че с Вили и някакво момче щели да излизат, ако съм искала - да се присъединя. Никак не ми се стоеше в на ...

people-always-leave

Проза » Разкази

1.6K

Абортът

Денят, в който установи, че е бременна, я хвърли в ужас и отчаяние... Каква ирония на съдбата. Стотици жени копнеят да станат майки и бременността за тях е най-големият божи дар, а при нея истински кошмар. Та тя имаше голям син, вече тинейджър, а сега тази бременност. Само това и трябваше... Защо Го ...

dimi49

Проза » Разкази

1.6K 6

Чудо

ЧУДО
Миг преди да стовари секирата, лъч светлина озари тила и. Кафявата къдрица, самотна върху бялата кожа, припламна и палачът потръпна. Не усети как ръката му се отпусна, но усети тишината. Огледа се - тълпата я нямаше, цялата тази гмеж, лъхаща на немити тела и прогнили души. Зелено... всичко беше ...

сиа

Проза

1.3K 2

Телефонен маратон

- Ало, ремонтната?
- Да, ние сме.
- Мъжът ми каза, че има нужда от ремонт.
- Кой има нужда?
- Веднага го вземете за ремонт! ...

mari45

Проза

949 1

На Баща ми

Беше дъждовна ноемврийска сутрин. Заедно със едно съседско момиче бяхме се запътили към къщата на една съученичка.
Когато стигнахме, видяхме баща ù, който трескаво подреждаше документите на колата си, защото явно вече закъсняваше за работа. Щом го видя, нашата приятелка му извика:
- Тате-е-е, закара ...

*Dark_Girl*

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.1K 4

История на изкуството

Младият Микеле дълго се любуваше на изгряващите зари над родната Флоренция. Избледняващият мастилен цвят на утринта, просветването на първите искри, величественият възход над земята на огнения оранжев слънчев диск. Първите затанцували сенки...
Юношата се вълнуваше от красотата на творението, величие ...

WIK

Проза » Други

942

Спускане с шейна

Ако походите около една сухопътна миля на изток от последната къща на Околийската Околия, ще стигнете до една поредица склонове и хълмове, които зимно време, като натрупа снегът, се използват за пързаляне със ски, шейни и какво ли още не.
Гарван се събуди късно сутринта и първата й работа бе да слож ...

Bersek

Проза » Разкази

1.1K 2

Най-ужасният мъж на света е моят

Най-ужасният мъж на света е моят
- Вие мислите, че аз живея добре?! Не, лъжете се. Може и аз да съм ви подвела, с моите тъпи „Милото, муцито"... Ама аз, за да не се излагам. Но вече няма какво да крия от вас, вие сте ми най-добрите приятелки.
- Защо говориш така, мъжът ти не е лош?
- А, така ли?! Не ...

svetlanal

Проза » Хумористична

3.1K 14

Псевдо-екзистенциализъм

На този свят сме, за да се събудим сутрин, приели фактите за константи...
за да усетим душевните емоции - дадени ни като дар,
за да видим материята, но и криещото се във въздуха,
за да се заслушаме в шепота на миризмата и гласа на глухарчето,
за да проникнем в плиткото и да се загубим, ...

va6ta-lelq

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2K 2

Once upon a time...

Имало едно време... една гъсеница. Тя си живеела както всяка друга гъсеница, хапвала листа и пълзяла, стремейки се да опознае света около себе си. Било ден като всеки друг и гъсеницата решила да направи своята ежедневна разходка... Както си пълзяла по ствола на едно дърво, тя съзряла необикновена св ...

SveT

Проза » Други

1.9K 6

Изгубихме се...

... В средата на седмицата
при всеки здрач си спомням за теб
и се измъчвам...
Вървейки към брега, аз виждах само теб
и спомена... ...

samomen

Проза » Други

1.6K 1

В търсене на Лазурния - VІ ч.

ГЛАВА ШЕСТА
Вечерята в далечното царство
Държа да се знае, че приказката е писана през 2006 година, когато още не знаех за съществуването на този сайт и подвизаващите се в него, крале, принцове, котараци, вълци, птици, вампири, канибали и други герои. Затова приликата с всеки "разпознал" себе си е н ...

Юлия

Проза » Други

1.3K

Ветеринарят и маймунката

Едно незнайно как появило се приятелство. В унисон с падналата гъста мъгла, тъжна с навлажнени, червени очи маймунката стоеше примирено свита в скута му. Явно тук се чувстваше защитена след поредната кошмарна нощ. С приповдигнато самочувствие и изпълнено със съчувствие и доброта човешко сърце, заста ...

dimi49

Проза » Разкази

2.3K 4

Демонът + Ева (1)

Надявам се, че ще прочетете откъса до края и ще коментирате, за да знам дали да публикувам и продължение. (:
Улицата на Художниците
По-страшни и призрачни от занемарените къщи са само и единствено изоставените улици, където все още личат хорските стъпки, а глъчката отеква във въздуха като далечно ех ...

watergabi

Проза » Други

1.4K

* * *

И пада сняг.
И обичта се рони,
но късчета остават по снега...
А снежинките любовта не гонят -
остава вечността... ...

deyzisi

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.9K 1 2

Стената

8 часа вечерта. Какво виждам? Нищо. Морето се разбива уморено под прозореца. А аз съм никой. Просто едно размито момичешко лице, устремено към звездите. Слушам John Surman. Много подходяща за обстановката музика. Отнася ме. Трябва да сляза долу на брега, да се отдам малко на морето. Но след малко, н ...

eX_girl

Проза » Повести и романи

1K

из На гости на Гар Ван - Липси

- Не може да бъде! - намръщи се Ко Та Рак - Някой ми е изпил паничката с мляко!
- Хм - изхъмка замислено Но Щен Вълк.
- Хей, някой да е виждал черпак №2? - извика от кухнята Гар Ван - Нещо не мога да го намеря.
- Хм - изхъмка отново Вълк.
- Кой ми цапцароса газта?! - провикна се от двора Сянка - Ток ...

Bersek

Проза » Разкази

1K 2

Страдание и болка

Тази нощ, пълната луна пак изгря. Обградена от звезди, тя никога не е сама. Тя не знае що е самота. Винаги има до себе си все една звезда, която да ú прави компания в тъмната нощ. Никога не върви своя път сама. Никога не чувства що е болка. Всеки път, щом я погледна, виждам теб. Твоите очи не могат ...

Bunny91

Проза » Други

1.5K 1

Stop!

Просто замълчи...
Спри! Не говори! Нито думичка повече... Не!
Млъкни или си върви...
Къде тръгна? Спри! Стой...
До мен бъди. ...

GEMINITheTwins

Проза » Писма

1.1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Ние... хората...

Дали

Но Разплаканият глас не умее да лъже. Или аз не умея да вярвам.

Промоция

Натюрморт

Да, но то винаги успява да избяга...

Още един ден в ада

Последният ден

Сняг

Малка част от душевноста ми

И сякаш...

Кръговрат

Бълбук

Ако бях...

Пропуснати мигове

Няма да има по-добри от нас - монолог

Единственият

Стената - Част II

Тъмно е

Съпоставка

Плачат ли на раздяла звездите

Красивият убиец

Абортът

Чудо

Телефонен маратон

На Баща ми

История на изкуството

Спускане с шейна

Най-ужасният мъж на света е моят

Псевдо-екзистенциализъм

Once upon a time...

Изгубихме се...

В търсене на Лазурния - VІ ч.

Ветеринарят и маймунката

Демонът + Ева (1)

* * *

Стената

из На гости на Гар Ван - Липси

Страдание и болка

Stop!

Опашка