Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Две капки

Две капки
Писмо, от графиня дьо Волюар до любовника й барон Хайнес, намерено на двадесет и трети октомври хиляда седемстотин деветдесет и шеста година: "Отражението ми в огледалото на живота ме поглъща. Фон ненужен никому се чувствам. Очертанията ми се разливат като струйки вода по грапава повърхнос ...

анахронизъм

Проза » Писма

2008-10-17T17:06:44+03:00 1.5K 1

Разговор

Нощта бавно напредваше. Той стоеше сам в дома си и мислеше за нея. От последната им среща бяха минали само два дни, но бавният полет на часовете превръщаха времевата нишка още дълга и сякаш бяха изминали години оттогава. Погледна през прозореца и видя натрупалия сняг. „Какво ли прави тя сега?” -поми ...

Sensesfail15

Проза » Разкази

2008-10-17T16:54:39+03:00 1.2K 2

Горска хармония

Стоях край стария дъб и отсичах последните парчета от неговата същност. Каква символика. Самота и тъга, примесени в едно парче по парче част и от моята душа. „Тя отдавна не е такава каквато беше" - помислих си.
Кората на дървото се попи по брадвата и ме накара да се почувствам така, сякаш обелях себ ...

Fontaine

Проза » Разкази

2008-10-17T12:32:44+03:00 1.1K 6

Прах

Прах. По книгите, по рафтовете, по снимките, по предметите, по компютъра, по мебелите, по дрехите, по пода. Навсякъде прах.
Мишо дълго стоя и гледа прашната стая, накрая пак си легна. Дълго лежа без да мръдне. Когато най-сетне някой влезе в стаята му, Мишо беше изчезнал, а прахта беше навсякъде.

The_Crimson_King

Проза

2008-10-17T08:40:42+03:00 1.4K 5

Истинската любов - 2

Истинската любов преминава през всичко – през разстоянието,
което ни разделя, през минутите, в които не сме заедно.
Истинската любов остава в сърцето, дори когато ръцете не се докосват,
устните не се допират, а очите са далеч, за да се видят.
Тя е тук, дори когато ни няма. ...

polikrusteva

Проза » Други

2008-10-17T02:06:42+03:00 1.1K 1 2

Обикновени хора

Елена М. Колева имаше своя тайна. Като всеки нормален човек и тя криеше нещо дълбоко лично и интимно в себе си. Не го беше споделила нито със съпруга си, нито с най-добрата си приятелка, нито дори с майка си. А Елена М. Колева казваше всичко на майка си, въпреки че беше четиридесет и пет годишна съп ...

Рима

Проза » Разкази

2008-10-17T01:54:58+03:00 1.3K 4

Фрагменти от спомени (повест)

ЙОРДАН СЕРАФИМОВ
“ФРАГМЕНТИ ОТ СПОМЕНИ”
никак комерсиална дарк повест:)
(Посветено на Слънчева Дъга.
Почивай в мир, мило момиче...) ...

меланхолик

Проза » Повести и романи

2008-10-17T01:33:23+03:00 3.8K 13

Само ако знаеха

Възрастната жена седеше пред отворения прозорец, загледана в пейзажа, който се разкриваше пред очите й. Беше сама. Всички бяха забравили за нея и тя започна да разсъждава на глас:
- Когато си млад, чертаеш планове за бъдещето. Всичко ти изглежда реално и постижимо, имаш надежда и сякаш няма нищо, ко ...

Sw3eTyTo

Проза » Разкази

2008-10-17T00:47:38+03:00 1.8K 3

Как провалих избора на Сергей Станишев, първи тур

Как се бе случило тъкмо на мен да се влюбя, не можех да си го обясня... Така или инак пострадах толкова много от тази несподелена любов, че прописах стихове. Всъщност малко смело казано “стихове”. Просто реших, тъй като явно вкусовете ми към словото не съвпадат с общоприетото в България, да създам е ...

Boabab

Проза » Хумористична

2008-10-17T00:00:38+03:00 1.8K 2

Без чувства~

Превъзмогнах ли ВИ... или само сънувам?!
Притъпиха ли се чувствата разни, нараних ли ги,
изтръгнах ли ги, затрих ли ги, може би?
Мразят ли ме, избягаха ли, изгоряха ли в ПЛАМЪЦИ ОТ СЪЛЗИ?
Изоставих ли ги, изгоних ли ги, забраних ли им да ме имат? ...

Little_black_dress

Проза

2008-10-16T18:14:18+03:00 987

Тук...

Тук...
(На М.)
Побърках се... Да, аз пиша... Тук е истината. Тук си ти, за когото винаги ще ме боли. Тук са истинските мигове. Тук е светът, в който съм сама... със себе си. Любимият ми лист и химикалът на дните ми. Не се крия. Аз съм тук. Тук, между страниците. Тук... в музиката ми. Тук... във вятъ ...

lady_rose

Проза

2008-10-16T18:06:53+03:00 1.4K 3

Една любов обезмисля целия живот...

Пред входа на пейката седяха Нела и Магдалена. Току-що се бяха върнали от училище и решиха да си побъбрят. Както си говореха, край тях минаха трима колоездачи и двете момичета отправиха погледи към тях. Добре познаха момчето, което караше последно.
- Връщат се от тренировка. - каза Нела.
- Нели, Анд ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

2008-10-16T17:38:41+03:00 1.3K 7

Нов живот

Нов живот
(в памет на Тоше Проески - македонският изпълнител с ангелски глас.
Днес, 16. 10.2008г. се навършва 1 година от нелепата му смърт.
Почивай в мир, Тоше!)
Емили бе прекрасно малко момиченце, много чакано и желано от родителите си. Майка й дълго не можеше да има деца и когато се роди Емили, с ...

Veronisia

Проза » Разкази

2008-10-16T17:05:30+03:00 1.3K 2

Подплаших го

Като малка самотна пеперуда,
подгонена от вятъра,
той се вкопчи в миналото си.
Очите му трескаво заиграха,
сърцето му щеше да се пръсне. ...

670301

Проза » Други

2008-10-16T06:35:16+03:00 946 1

Между пустинята и живота

Дали е нужно първо да си изясним понятията живот и пустиня?!... Всъщност изобщо разбираме ли тези термини и възможно ли е тяхното правилно тълкуване?
Пустинята - обезлюдено място с пясъчни бури, високи температури и най-важното - липса на вода! Не е ли водата тази, която ни поддържа живи? Е, тогава ...

teddka_90

Проза » Други

2008-10-15T23:05:59+03:00 1.8K 1

Изплакано

И така, денят сменя нощта. И обратно. И до безкрай. Или поне е близо до безкрая. Тази нощ пак легнах до теб. Беше студено. Много студено. Разкъсан между минало и бъдеще, ти лежиш до мен и ти е студено. А аз не мога да те стопля.
И прозорците са студени. Изрисувани от хладните пръсти на зимата, те не ...

Kotentseto

Проза » Други

2008-10-15T23:01:18+03:00 1.3K 4

Прегръдката

Прегръдката
Миризмата на вкусна пилешка пържола проникна директно в дробовете на русия, голобрад младок. Той изпитваше известна трудност да борави с нож и вилица, но след нeколкоминутна битка със съдържанието в чинията започна да се справя по-добре. Малкото ресторантче отдавна не бе гощавало с комфо ...

smelo_sarce

Проза

2008-10-15T20:46:31+03:00 963 2

Разговор с дявола

РАЗГОВОР С ДЯВОЛА
- Хайде, вземи душата ми! Какво чакаш? Тя е тук и те очаква - потреперваща и изпълнена с чувство на вина. Ето, давам ти я, не е нужно да се бориш за нея, вземи я! На мен вече не ми трябва.
А той само стоеше и гледаше със жадни огнени очи. Сива димна завеса бавно се свличаше и покри ...

GLAVATA

Проза » Други

2008-10-15T20:36:20+03:00 1.8K 3

Лъжа

Нека ти разкажа аз сега за малкото момиче с големите мечти.
Тя винаги си е имала всичко - и семейство, и дом, и приятели.
Но един ден това момиче срещна едно мило и добро момче.
(поне така изглеждаше)... И така, момичето си живееше спокойно.
Но един ден се случи нещо с момичето. То отново видя милот ...

sunshine_93

Проза » Други

2008-10-15T20:20:31+03:00 1.4K 2

Разговор

Написах това в малко нестандартен стил. Простичко е, не е нищо особено, но крие много чувства, много спомени и често ме кара да се замисля.
Д.: ... И ти си тръгна просто така? Без да й кажеш нищо? Без да й кажеш, че ще продължава да е всичко за теб, че винаги ще я обичаш колкото и далече да сте един ...

c0matose

Проза » Други

2008-10-15T20:15:16+03:00 1.5K

Обелска народна приказка за пет мечки с безплатна поука накрая

Имало някога пет мечки, които вървели по пътя. Имената на мечките били: Кико, Мико, Дико, Вико и Рико. Те вървели през мрачна гора с безброй сенки. Било много страшно и мечките се озъртали непрекъснато. Скоро гората свършила, но от другата страна имало бърза и дълбока река.
- Какво ще правим? – Попи ...

The_Crimson_King

Проза » Приказки и произведения за деца

2008-10-15T15:57:13+03:00 2.4K 6

Благодарност

Хората казват "когато губиш, не знаеш какво печелиш". Аз не съм загубила нищо. Няма как да загубиш нещо, което никога не си притежавал. Само че спечелих нещо много ценно - приятел. Позволявам си да те нарека така, защото така те чувствам. А колко ме беше страх. Ужасявах се от момента, когато ще те п ...

delight

Проза » Писма

2008-10-15T15:49:36+03:00 2.2K

Превъплъщение

1982
1982
ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЕ
Прострян под плътната сянка на ореха и под похлупака на шума на полето, уханието на див джоджен и сено, ромона на звънците, Карата сънуваше как в тъмна нощ се прокрадва в миришещите на гюл дворове на турчина и заравя тъкмо срещу кьошка на харема изсъхнала и вързана с навосъче ...

Boabab

Проза

2008-10-15T14:58:28+03:00 1.3K 1

Но ман'с ланд 2

- Всеки ден, всеки час и дори всеки миг е уникален и неповторим, затова трябва да подхождаме към тях като към такива - казва Гар Ван, отпива и поставя купичката с вино пред следващият в кръга.
- Ако си позволим дори към един единствен миг да подходим с безразличие, ще сме в опасност да ни стане нави ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-10-15T10:40:22+03:00 796 4

Сестра

Къщата беше пълна с чужди хора. Олга стоеше зад вратата, свита на кълбо и наблюдаваше страхливо суетнята около мъртвото тяло на майка си. Струваше й се странно и ужасно, че я премятаха като парцалена кукла в коритото с вода, цъкайки с език при всяка синина, която съглеждаха.
- Ако имаше брат, това н ...

inakrein

Проза » Разкази

2008-10-15T06:21:49+03:00 1.6K 14

Писмо за мама с Любов

Скъпа мамо, ти прекрасна, мила и добра,
в света няма по-силно и красиво чувство от това
да обичаш силно, без да се страхуваш!
Вдъхваш ти надежда, опора,
даваш сила за следващата случка в спора. ...

neli_kacarska

Проза » Писма

2008-10-14T22:06:22+03:00 4.7K 1 1

Времената сигурно са полудели - 15 глава

15.
Ново двайсет, не знам, да се радвам ли, или да плача... Май все пак ще се радвам, де. Йохан за сметка на това е бесен, и то не само заради провалилите се научни изследвания. Мисля, че вярата му в здравия ми разум рухна окончателно и безвъзвратно. Това и аз не го очаквах, камо ли той, дето няма п ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-10-14T20:22:09+03:00 1.1K 1

Неизречени думи

Събудих се в 5:20. Сякаш съзнанието ми се отвори в един миг. Мислите така стремглаво нахлуха в главата ми, като че изобщо не съм заспивала. Първата ми мисъл отново беше за теб. Виждам те пред затворените си очи, виждам лицето ти, очите ти. А когато те видя не мога да ги погледна открито. Страх ме е ...

delight

Проза » Писма

2008-10-14T11:52:54+03:00 5.2K 1 2

Депресия

Тя нямаше никаква представа какво иска да напише. Началото винаги беше трудно, поне за нея. Белотата на компютърния екран я примамваше да се слее с него, да се отдаде без никакви въпроси и предразсъдъци. Скоро листът започна да се пълни с думи, бликащи от съзнанието й като освободени демони. Объркан ...

Kors

Проза » Разкази

2008-10-14T11:45:55+03:00 1.2K 1 2

Море

Помниш ли как се гонехме по брега на морето и аз закачливо те пръсках с вода? Как ми подари празна мидена черупка и ми каза, че ако в нея имаше перла, тя не би блестяла повече от една моя усмивка? Отдавна беше, бяхме ние. Сега си само ти, сега съм само аз.
Опитах да забравя тези сини спомени, но те ...

shemetna

Проза

2008-10-14T11:42:57+03:00 1.2K 1

Смехът на тъгата

Тя дойде при мен неусетна. Тихо пристъпи и ме докосна. Насочи взора ми към себе си. Защо? За да я видя, да я позная. Очите й бяха черни. Мрачни и тъмни като наслоявана вековна тъга. Моите грешки, моите омърсени мисли, се бяха отразили в очите й. Тя ме гледаше и ме молеше. Искаше мястото ми само за м ...

snowdrop

Проза

2008-10-14T09:31:24+03:00 1.3K 3

Гар Ван или Който падне - черпи

Знае, че се различава от останалите от народа си, затова и тръгна да обикаля. Прекара в скитане доста години, но поне време има в изобилие - видът, от който е част (макар и не съвсем стандартна такава), е изключително дълголетен. Наскоро си хареса едно място, където отива и в момента.
От въздуха Око ...

Bersek

Проза » Разкази

2008-10-14T08:57:15+03:00 790

Съ(д)брахме се!

Националната среща на откровенци в Казанлък е вече история. Беше голям купон. Събрахме се и се съдрахме от танци, но всичко по реда си.
Усърдно и методично се готвех за мероприятието - то не бяха маски, тоалети, диети... Последните дни геройски издържах на вода и сухари. Сама съм си виновна - кой дя ...

feia

Проза » Хумористична

2008-10-14T08:21:18+03:00 1.9K 33

Рокси

Това е един тъжен разказ за мен и моето куче Рокси. Рокси беше изключително умно и интелигентно куче и с него много добре се разбирахме. То бе най-добрият ми приятел, с когото живеех в малката си гарсониера на петия етаж. Имаше невероятни кафеви очи и сива козина. Беше смес между много породи и зато ...

jonmatrix

Проза » Разкази

2008-10-14T08:12:11+03:00 1.5K 3

Обичта на птицата

ОБИЧТА НА ПТИЦАТА
- Това... това... е Николай. Той е - отскочи от мястото си жената и хипнотизирана от някаква своя незрима мечта впи безпогледни очи в птичката, която все така потайно я очакваше, сгушена в своето отчаяние и самота.
- Нали съм ти разказвала за него. За целият мой свят, който рухна б ...

dezmond

Проза » Разкази

2008-10-14T07:49:15+03:00 1.2K

Мястото на срещите се променя

Просто се чудя откъде да започна. То бива, бива... Да направи срещата в Казанлък... Той утре ще реши да я направи в Париж, както е тръгнало. На мен ми е далече и се чудя дали да ходя. Но реших - ще отида и ще му кажа всичко в очите. Много съм му ядосана на този, как му беше името... Жоро, не... Джор ...

svetlanal

Проза » Хумористична

2008-10-13T09:43:23+03:00 1.5K 22

Пак съм пиян

Вечер е, звезди обсипват свода небесен и аз пак съм пиян. Разтривам с ръка размазаната си физиономия и отново споделям: "Наздраве!" Нормално е да се пие, но по-страшно е, че пия сам. Не знам защо така се получи или все така става, но пия сам. Тази вечер не е по-различна от миналата или от предната и ...

jonmatrix

Проза

2008-10-12T22:53:21+03:00 1.7K 6

За хора с минало...

Тя си събра и последния багаж... Погледна през прозореца. За първи път гледката и се стори красива. Вятърът леко разклащаше листата, сякаш за сбогом. С въздишка и последни сили взе багажа. Вече и стените имаха очи, които бяха навлажнени с тъга... Погали ги за последно. Бяха я пазили и обгръщали толк ...

gerena

Проза » Разкази

2008-10-12T22:16:19+03:00 1.4K 6

Брашнена нишка

Тракторът, с който Ники обработваше земята, беше много стар. Почти всеки ден се налагаха ремонти, а времето никак не беше склонно да го чака. Опитваше се да не се подава на отчаянието и да е все същото усмихнато момче - каквото го познаваха хората в селото. То не, че останаха много хора там. Но пък ...

полет

Проза » Разкази

2008-10-12T21:36:57+03:00 1.4K 3

Трябва да си доста глупава...

:) Трябва да си доста глупава, за да повярваш, че не си поредната... Да повярваш, че ме мрази след цялата тази Любов с мен... Да повярваш, че никога не съм го виждала насълзен заради мен...
Трябва да си доста наивна... да повярваш, че не си поредната за седмица-две... Да повярваш, че той наистина ми ...

mirqnka

Проза » Хумористична

2008-10-12T21:10:07+03:00 1.5K 1 6