Наред с всичко друго животът предлага и анекдотични ситуации. За тях искам да ви разкажа днес.
Като малки със сестра ми сме били досадни "защотковчета". Майка често ни разказваше забавни случки от ония далееечни времена... Тогава баща ни дълго отсъствал по служба. Един ден съм полюбопитствала:
- За ...
Малкото родопско селце беше на километър-два от планинската хижа. След няколко дневната експедиция из гората и пещерите накрая решихме да помързелуваме един ден, да се изперем и измием, да хапнем човешка храна. Срещу хижата се кипреше мъничко барче, в което предлагаха всичко необходимо за изгладнели ...
Защо вечно се налага да се бориш?
Защо всеки по пътя си иска да те стъпче?
Защо омразата ни завладява,
а гневът и завистта заслепява?
Къде е любовта, ...
Пук. И последния розов балон се спука. Остатъците от него се пръснаха на около по тротоара. Сега в ръката й останаха само шарените панделки. с които беше завързала снопа балони.
А те бяха толкова много.. и толкова шарени. Сини, бели, зелени, червени, розови, вълти... Бяха накарали толкова много хора ...
До сега не бях го чуствала със сърцето си, до днес не го бях виждала с очите си. До днес не знаех от какво значение си ти за мен и колко много те обичам. Сега съм сама и чакам да настъпи утрото, за да те видя отново, но теб те няма, няма те и повече никога няма да почуствам как бие сърцето ти. Пусна ...
- Аз ще отида - каза Филип.
- Добре, но бъди внимателен. Аз ще включа компютъра.
- Възможно е да е всеки.
- Да, всичко е в възможно - отвърна Кристиян, докато натискаше копчето на машината.
Филип излезе от стаята. Междувременно си сложи маската. Светлината блесна под нея, докато тя прилепваше по лиц ...
Тя беше застанала до вратата. Сърцето й биеше силно, зениците й бяха разширени, дишаше тежко... Зад вратата беше той... За последен път прехвърли всички разговори и писма, които си бяха писали, спомни си погледа му, когато го видя за пръв път на камерата... и това й даде надежда и сила.. Почука на в ...
Защо ми казваш, преди да се любим: "Ти вече не ме обичаш"? Започни отначало.
Кажи ми колко съм хубава; как искаш да ме вземеш в прегръдките си и да останем сами на света, дори и за 10 минути. Не ме питай за изневери. Аз не искам да слушам за твоите. Не сега. Или може би - никога. Представи си, че за ...
Джейн
Понякога миналото е толкова дълбоко, че то се превръща в настояще и поглъща бъдещето. То още повече ни завладява, когато не искаме да го изхвърлим от съзнанието си, когато станем негови пионки. Един отминал живот ни обсебва и ние започваме живеем с този призрак. Сила, която е толкова могъща, ч ...
Събуждам се мързеливо. Аз не се подчинявам на никого, дори и на времето. Защо да се боря за него, след като го има в излишък?
Протегнах ръка за кафето си. Бях го оставила там от вчера - студено, гъсто, горчиво.
Горчиво, защото горчилката на времето спира да напира, когато горчиво е нещо друго.
Гъсто ...
Събуждаш се, поглеждаш сивия таван и се усмихваш, на пръв поглед няма нищо забавно в еднообразната, повтаряща се утринна обстановка, но ето че ти се усмихваш. Чувстваш се прекрасно…
Някак си почти винаги човек успява да пресъздаде емоцията, която усеща вътре в себе си и не мисля да ви убеждавам в то ...
Трагедия
-Липсваш ми - промълви момичето в телефонната слушалка. - Цяла седмица не сме се виждали, с какво толкова си зает, нека се видим! Не ти ли липсвам, поне малко?
- Разбира се, че ми липсваш - отвърна той и въздъхна. - Виж, наистина имам ужасно много работа напоследък. Ще ти се обадя, когато с ...
Ако се погледна в огледалото, ще видя ли теб? Ще видя ли твоето лице?
Очите ще са зелени, лицето сякаш кърваво, а ръцете копнящи за предателство. Дали това си ти? Или аз!?
Огледало... образ на сърцето и душата...
Но забравих за мечтата, а ти забрави ли красивите мечти, от щастие "белите" сълзи?
Сяка ...
Моята история за нашата среща
Вървиш си сама по улицата... Мъглата показва и състоянието на ума ти - напълно неясна мисъл, която както влагата прониква във всички кътчета на съзнанието ти - човърка и наводнява застоялата сила на ума ти... Вятърът преминава през тялото ти, пронизва душата ти и отнася ...
"Мерцедес за SMS "
или
" Отмъщението на една Снежанка"
Имало едно време в сегашно време една Снежанка, на която всички и викали Снежка, а на галено Снежето. Тя работела като секретарка без договор във фирмата на Дядо и Мразов с название „Лапландия" - ООД, но той си имал и ЕТ под прикритие като дъщер ...
Тя дълго не можеше да заспи. Въртеше се в жълтите си чаршафи на пеперуди и четеше поредното фентъзи. Телефонът и иззвъня. Екранът изписа името му - някак си знаеше, че е той, но... чак толкова късно...
- Ало...
- Какво правиш? Аз такова... само да те чуя.
- Добре съм, кажи?
- Искаш ли...? - той се з ...
Здравей, ЛЮБОВ МОЯ!!!
Исках да ти напиша това писмо от известно време, трябваше! Трябваше, защото понякога изказваме думи, но те не са достатъчни, за да кажат всичко онова, което душата отвътре крещи, а тя казва само и единствено едно - ОБИЧАМ ТЕ!!!
Да, може и да съм луд, или пък странен, та било то ...
Искам да се гушна в теб, искам да ме обгърнеш със силните си ръце, да почувствам мощта ти. Искам да ме прегърнеш силно, да ме целунеш така, както само ти ме целуваш. Искам да ме обгърнеш с нежност и да ми дадеш обич. Искам много обич!
До теб се чувствам добре! До теб се чувствам желана, красива, изя ...
Да те накарат да бачкаш 10 часа и да не ти дават да пиеш вода - Кипър.
Да си 148 кила и да сложиш розов клин и ток 15 см - пак там. После аз съм била розов балон!
Да си на 85 години с кожа увиснала като слонска и да се печеш топлес - англичанка в Кипър през ноември. Дързост и... дързост.
Да си на 68 ...
Телефонът в джоба на палтото и звънеше. Пет минути по-късно тя вече беше получила допълнителната работа на застрахователен агент в местното дружество. Искаше да се движи, да е сред хора и случки, да се смее и разговаря, искаше дома и да е като хотел за нея. Празнотата му и действаше убийствено, а и ...
Без име...
Нужно ли е да заспим, за да сънуваме. Нужно ли е да затворим очи, за да мечтаем. От толкова много ли се нуждаем, за да сме малко по-добри. Нима множеството приказки, които сме чували докато сме били малки, тези, които сме изчели, които даже сме гледали екранизирани на малкия цветен телеви ...
Вече усещаш отчуждението ми. Чувстваш другия. Казваш, че няма блясък в очите ми, когато те гледам, казваш, че вече не съм същата. Може би предчувстваш. Може би знаеш, може би те боли, че съм такава; хладна, студена - повече от всякога неопитомена... Питаш има ли друг, питаш обичам ли те; какво да ти ...
Завръщане у дома
Катя бе момиче от народа, както се казваше тогава, с работнически произход.
Не живееха зле, напротив, мама и татко с добри заплати, а дядо и баба се трудеха здраво в едно, близко до Варна, добруджанско село.
Почти никога нищо не и бе липсвало, но тя винаги бе завиждала на моряшките ...
За миг остана сама. Седна на масичката и извади от джоба си стара снимка. Бяха минали 7 години. Седем тежки за нея години, през които трябваше да се справя сама. Кога станаха толкова? Помнеше последния път, когато го видя, сякаш беше вчера. Спомняше си красивите му зелени очи и усмивката му. Каза й, ...
Този Алексанър не е поредният измислен герой. Той дори е повече от истински. Мечта, блян, преживяване, много болка и много страдание. Когато имаш всичко (което ти е достатъчно) Онази - съдбата, решава, че имаш прекалено много, че трябва да ти го отнеме. Замахва с костеливата си ръка и го опустошава. ...
Вълкът наскоро бил продал моловете в София, свършила му концесията на боклука и решил да търси ново поприще да пере парите на Луканов.
Отворил вълкът строителна фирма в гората и тъкмо когато вече се бил изпънал пред камината с пура Davidoff2000 в едната ръка и Johnie Walker зелен етикет в другата, р ...
Обичам те
Обичам те в нощта красива на фона, на обсипаното със звезди небе. Обичам да те гледам отстрани как с другите говориш и цял на тях принадлежиш. Не изгасна онзи пламък, който в сърцето си тая към теб. Все още ми се иска да погаля твоето лице и да разроша с пръсти твоите коси, и да се слеем в ...
Още малко и ще бие звънецът. Какво се мотах цял час и не отидох за закуска? А, да - директорката ни пак се е побъркала преди празниците и в учителската стая е опънала един "чаршаф" - пет листа справки за отсъствията на учениците за първия и последния час от всеки ден на декември, за всеки клас. Дано ...
Не ви ли омръзна да живеем в една матрица? Едно клише. Един шаблон. Еднообразието не ви ли убива? Не чувствате ли едни окови, които сами си налагаме, защо не си позволяваме да мечтаем?!
Сутрин е. За пореден път нищо не чувстващият телефон звъни, този час си му задал, ставаш, механично се засилваш къ ...
В открития космос е тъмно. Каквото и да си мислите, каквото и да си представяте. Тъмно е и въобще не е толкова романтично, колкото звучи. Всъщност колко неща ти се струват романтични, когато знаеш, че ще умреш след няколко часа?
Хората все разправят, че в такива моменти виждаш цветовете по-ярко, пти ...
Уа Шо Ро се почеса притеснено по левия рог и гледайки озадачено в посоката, в която си тръгна странния му посетител, промърмори:
- Това пък какво беше?! - после няколко минути се взира в чашата си, след което се почеса замислено по десния рог и каза - Абеее, май не трябваше да пия чак толкова уграрг ...
Ние сме това, което МИСЛИМ! Всичко останало е заблуда и игра на съзнанието ни с една едничка Идея: ДА СЕ ХАРЕСАМЕ НА ДРУГИТЕ... "В света на материалните ИЛЮЗИИ аз ви предлагам още една - ИЛЮЗИЯТА на ИДЕАЛНАТА МИСЪЛ... "
Писмо до мен (изпуснати думи)
Виждаме хората с тези очи, с които ИСКАМЕ да ги ви ...
Преди време се хванах на игра, която знаех, че не мога да играя. Но тъй умело се старая и прикривам, че няма как дори да зная с играта дали се справям. На думи тя все още е проста, а оказа се толкова трудна, че не знам до кога ще мога да прикривам,че аз е бях загубила преди да започна да играя. Игра ...
Събрали се хората да умуват. Мислили, умували, спорили, разисквали и дори се скарали, но никой не можал да обясни УСМИВКАТА. На прозореца имало едно славейче. Слушало славейчето, чудило се и накрая си казало: "Абе тези хора са странни създания! Вместо просто да си се усмихват и да се радват на толко ...