Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Една вечер

Една вечер
Наближаваше 6 часа. Мариана се приготвяше за поредната вечер навън. Беше тежка седмица. В училище беше затрупана от работа. На всичкото отгоре Иво, „красивото” момче от горния клас се мотаеше с „оная курва”, което я натъжаваше изключително много. Тя все още беше онова наивно детенце, отно ...

_NK_

Проза » Разкази

971 1

азбука на отчаянието

… и тогава… тогава паднах…
... говори само, когато има
нужда да говори,
а когато го прави,
го прави с малко думи... ...

cheshire_cat

Проза

1.3K 1 9

Есенният листопад на надеждите

Докато малкото животинче ближе ръката ми, си мисля за есенния листопад на надеждите. Докато нашите клони остават самотни и голи, листата се сипят по мокрия от сълзи асфалт.И вятърът гаси така трудно запалените огньове и оставя опустошени жарави. Скоро ще дойде зимата и ще посипе с чист сняг мъртвото ...

em4ety

Проза

1.3K 1

Времената сигурно са полудели - 19 глава

19.
Погледнах за пореден път часовника, закачен на стената над бара и помахах на сервитьора за сметката. Време беше. 11:35 ч. Ако изчисленията ми бяха верни, при Наум 2 в момента беше около 16:50 ч. Всъщност, сигурно трябва да го нарека Наум 3- Все пак Наум 2 е бащата на детето ми, пък този, при ког ...

kcekce

Проза » Фантастика и фентъзи

1K 1

Отражения 27

Отражения 27
Дребният човек може да има грандиозни идеи за разлика от дребнавия.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

970 4

щастие

с весел поздрав, за Ани!
Гарвани изпълват зимното небе и напомнят на белия сезон, че е време да се проявява.
Странно топло е обаче и лекият бриз повдига красиво буклите й...
Тя просто седи на канарата и погледът и се плъзга по вълните, но къде ли е Мисълта й?
Опитвам се да си спомня последните ни ду ...

atanas_dvk

Проза » Разкази

1.7K 2

Невидими очи

Невидими очи ...
Невидими очи,
въвят след мен и ме преследват,
сякаш пазейки ме от деня...
Невидими очи така безмълвно ме обсебват ...

If^I^could**FlY

Проза

2.2K 4

Хитър Петър и Черния боб

ХИТЪР ПЕТЪР и ЧЕРНИЯ БОБ
Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и непреднамерена.
Глава I
Суматохата
През 3-тата година кога стана голямуту мурабе (войната) възпята от киминчиджията Каню щърбия мечкадар, Гатю Марийкин, левент и напет момък, получи от военния отдел на околийското пови ...

МАРК

Проза » Повести и романи

4.5K 3

Съдба

Съдба
Дъждът се сипеше с такава сила, все едно Господ го бе заплашил с уволнение при най-малката издънка и сега определено даваше всичко от себе си, за да запази работата си. Едрите капки сякаш се изстрелваха нейде от черното небе и стремглаво се разбиваха в мократа земя със звучното "Цоп!". Беше то ...

Lord_Dobs

Проза » Разкази

1.8K 2

Ало, скъпи...

- Ало, скъпи, след работа веднага ли се прибираш? Да напазаруваш, ей, да не забравиш, че ще имаме... Как нощно дежурство, не, не си ми казал?! Спешно... и къде? В НДК-а?! Абе казаха ми, че напоследък много често те виждат около НДК с една блондинка, да не е... А заподозряна, така ли? Ей, ти да не ме ...

svetlanal

Проза » Хумористична

3.5K 1 49

Той

Love is when you look in someone's eyes and see everything you need.
Не е ли достатъчно банално просто да кажеш на някого, че го обичаш и да не си мислиш какво ще стане по-нататък, а просто да замълчиш, да го целунеш и да застинеш в сладкия момент?
С всеки изминал ден се убеждавам колко са сложни чу ...

Golden_Girl

Проза » Разкази

2K 6

С аромат на восък

Слизам. Долу. Възможно най-долу, там където огънят е най-голям.
Дяволът ме чака. Днес вече ще е мой. Не ме вика, но знам, че ме желае.
По-надолу... по-надолу. Но къде са червеите?!
Те са горе, не обичат цинизма, не обичат пошлостта. Те са просто червеи... затова ги няма. Тук тунели няма. Няма светли ...

Chimbawamba

Проза » Разкази

1.3K 1

Усмивка =)

Събудих се от тежките слънчеви лъчи падащи върху ми. Влизаха право в едва отворените ми очи. А те - очите – бяха кърваво червени и пареха. Възглавницата, още мокра от попилите в нея среднощни сълзи, ме гледаше недоумявайки. Сънят е бил реалността, затова съм плакала. Възглавницата мълчеше, не искаше ...

stefitopz

Проза

896 3

Харесваше ми, искам пак

Харесвам, когато случайно ме погледнеш, щом погледите ни се срещнат, нещо в мен потрепва, иска ми се да не спираш. Обичам да ме гледаш с тези големи сини очи, така красиви, че ме пленяват всеки път. Но винаги идва моментът, в който трябва да си тръгна, но мислите ми не те напускат, остават там при т ...

anichka93

Проза » Други

1.3K 1

Един пореден ден...

Един пореден ден...
Един пореден ден, а може би последен... Странно, нали? Веждаш истината и... пак, не можеш да я приемеш. Трудно е... То, реално, на теория е по-лесно. Но на практика...
Петър стоеше на терасата, засмуквайки последния фас. Дробовете вече го боляха, но той палеше един след друг. Не ...

_NK_

Проза » Други

870

Отражения 26

Отражения 26
За изневярата на един са виновни трима.
Георги Гълъбов

vihren

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.3K 9

Кръпки

- Истинската ми любов ще се обади по телефона, нали?
- Доколкото те познавам твоята истинска любов няма да има телефон.
***
Книгите са безсмислени по принцип. Но най-безсмислената е тълковният речник. Вече с 100 000 думи. Обяснени. Имам страхопочитание към тази книга. Обяснява смисъла на нещо, което ...

Vyrtina

Проза

1.3K 3

И всред смеха сърцето си има болката... II част

Няколко години по-късно Варшава бе частично възстановена след германската окупация. По сградите още личаха дупките от куршумите, за да напомнят за събитията, случили се неотдавна. Шатърът на нечестивите бе рухнал, но прахът му още душеше полското население.
- Казвам се Давид Фитерман и съм доктор по ...

azura_luna

Проза » Разкази

1.7K 29

Страх

Страхa... мразиш ли го? Пречи ли ти да правиш вълнуващи неща? Да зарежеш нещо и да не ти пука. И да си признаеш, и да не го направиш, е така, но в същото време той те държи жив. Пази те от собствените ти налудничави идеи. Пречи ти да умреш. Пазите от скок без парашут, от допрян до главата пистолет, ...

shmatity

Проза » Други

1.7K

Призив!

ПРИЗИВ!
Хей, ти!
Да, да, точни ти!
Ти, с доброто сърце и вярващата душа. Ти, с малката, но сплотена компания, с която ти е кеф да си прекарваш времето. Ти, с вечната усмивка на лице, макар не винаги да ти е весело. Ти, която вярваш в любовта, но не си го признаваш на никого. Ти, която ходиш на църкв ...

devil_nu6

Проза » Други

1.2K 4

Болезнен спомен... Или илюзия

"... да можеш да летиш, като цял живот си лазил..."
Случи се преди повече от година, но случката на гарата остави дълбок спомен в съзнанието ми. Беше при едно от последните ми пътувания за София. Ден като ден. Студен, декемврийски, изпълнен с бързащи хора. Едни си отиват, други се прибират за празни ...

SlaY

Проза » Разкази

1.3K 7

Така и не можа да му го каже

Валеше. И сякаш не беше 9 сутринта в понеделник, 20 април, а късно през нощта.
Беше мрачно. Локвите бяха навсякъде. Малкото провинциално градче не бе виждало толкова дъжд от близо 20 години. Улиците, на свой ред, бяха задръстени от автомобили, карани от шофьори, надуващи клаксоните, изнервени от без ...

WhatTheHell

Проза » Разкази

1.7K 3

Гневът е сляп и не различава добро и зло

Стоиш на масата и музиката тихо свири, светлината е приглушена и всички около теб са, като че ли, изпаднали в някакво странно състояние. Те спят, те сънуват. Само ти си буден и виждаш какво става.
Стоиш на масата и срещу теб е Тя, а до нея е Той.
Лигавят се, казват си мили думички и Тя чува него, а ...

kuber

Проза » Разкази

1.4K

Любов

Бях глупачка! Позволих ти да влезеш в живота ми така неусетно и ти се превърна в нещо толкова ценно за мен. За съвсем кратко време ние разбрахме, че става нещо между нас... дори и другите го виждаха. Политахме във въздуха, забравяйки, че ще трябва все някога да спрем. Ти... ти ми показа какво е любо ...

basketballgirl

Проза » Разкази

1.3K

Моята радост

Скоро ще се навърши една година, откакто сме заедно. Преминахме през толкова перипетии. Лятото бяхме в различни градове. Направихме всичко, за да се виждаме доколкото е възможно повече. Изживяхме и изчувствахме по веднъж всеки сезон-в студената зима сгрявахме сърцата и телата си, цветната пролет беш ...

RosiNq

Проза » Разкази

874 1

И ето, че мога да не мисля за теб...

Днес няма да мисля за теб! Ето, почвам!
Събуждам се и изобщо не усещам аромата ти, който (как, по дяволите) сякаш се е напластил във всяко кътче на спалнята.
И ето, ставам и си приготвям закуска и даже и не мисля за това как приготвях и за теб всяка сутрин.
Обличам се и не ми липсва начинът, по койт ...

aureole

Проза

1.8K 3

Моят град

Вървя по улиците на града. На моя град, тъй близък и далечен. Срещам погледите на хора, които може би съм познавала някога. Пресичам двора на гимназията. Татко, татко, къде си? Кога отлетяха годините, когато всички тичахме при теб за щяло и нещяло? И ти ни бе опора и пристан. Няма те вече и нищо не ...

berta

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 1

Изгревът

Изгрев
"Пия Туборг. Понякога кафе.
После заспивам и се будя в съня си..."
Цитат от e-mail, получен през август...
Понякога спя. Друг път дори сънувам. После се будя и съм част от странно съновидение. Някой мечтаят за романтичния залез. Други очакват изгрева с нетърпелив гъдел. Аз ли? Аз чакам нощта. ...

snowdrop

Проза

1.3K 2

18+ De-Precious Love/Смотан

Есен. Мъгла. Борова гора като нарисувана с детски пастели от другата страна на прозореца...
Навремето бях смотан. Много смотан. Или поне се смятах за много смотан. Сега определено не съм. Може би порастнах, може би някой дойде в живота ми и неусетно извърши промяната, може би няма причина... не знам ...

Foolosopher

Проза » Разкази

1.4K 1

* * *

Михаела
В един обикновен ноемврийски ден се запознах с нея. Небето беше сиво, ръмеше ситен дъжд и обстановката излъчваше някаква меланхолия, като че ли в хармония с душевното ми състояние. Външно бях весел, ухилен до уши като пача на витрина, но отвътре... Вече бях забравил даже за какво ми беше тол ...

_NK_

Проза » Други

800

Отражения 25

Отражения 25
От препятствията в живота често малките са най-трудни за преодоляване.
Георги Гълъбов

vihren

Проза

1K 2

За "Стълба към рая"

Дълга пътека... Вървя, а съзнанието ми изкривява картината.
Размърдалите се храсталаци по пътя ми шумолеха. "Хората са пешки в този свят" шепнеха ми те протяжно.
А аз не вярвах... Продължавах да гледам вътре в себе си.
Мраморна стълба, издигаща духа ми там... далече в памуковите облаци. Цветовете на ...

I_Hate_you

Проза » Други

1.5K 1

Ах, това вълшебно детство

Нали има такава приказка: Да се събуждаш като петгодишно дете.
Петък вечер, със Симона гледаме по телевизията детския филм „Русалките". Вече е време за сън и точно тогава й се прияжда нещо по така, пие й се сок. О, да си доиграе играта на компютъра. Десет пъти ходим до тоалетната, зъбите се мият до ...

svetlanal

Проза » Разкази

3.4K 24

Морски вълци

МОРСКИ ВЪЛЦИ
- Морски вълци били моряците, а другите - сухоземни плъхове. Как ли пък не.
Новият ми познат унило мърмореше под носа си и яростно триеше цигарата между пръстите си.
Дали ги отказваше и това бе вид терапия, или нещо по-сериозно го ангажираше, та бе забравил за нея.
- Никакви вълци не см ...

katera4a

Проза » Разкази

1.3K

Без заглавие... (Просто един ежедневен проблем.)

Това не е просто поредното сърцераздирателно любовно рзказче на една наранена душа. Това не е мит или легенда носена през вековете. Товa не е един красив любовен разказ. Това не е поредното изразяване на чувства към някой друг. Това е нещо, което не вярвах, че ще се случи на някой за втори път...
То ...

In_The_Shadows

Проза

1.8K 3

Някога

Някога ще разбереш, че си значел нещо в живота ми! Някога ще осъзнаеш, че си бил най-важният човек в живота ми! Някога ще изпиташ болка, каквато аз изпитах! Някога ще разбереш колко много ти липсвам, както ти на мен! Някога ще разбереш, че те обичам много, но ще бъде твърде късно!!!

bLoOdYkIsS

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

1.6K 1 1

Кристалните земи - II част

2. Срещата
Беше един съвсем обикновен летен ден, само лекият ветрец успяваше да пребори тягостната жега, а студената речна вода беше едно от малките спасения за живите твари през този горещ период на годината. На една от поляните, непосредствено до малко поточе лежаха две огромни котки. Златистата и ...

Taceria

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 2

Парче олово

Някъде в Ирак. Омиротворителна база на НАТО. Два часа и тридесет минути сутринта.
Млад войник обхожда за пореден път външните стени на крепостта. Висок, здрав, изправен, смело крачещ, стиснал силно своето оръжие „АК – 47”, като държи палеца на дясната си ръка върху предпазителя, а с лявата стиска ко ...

kuber

Проза » Разкази

1.8K 2

Цветна шизофрения

... Истината е, че не знам откъде да започна, понеже ясно знам, че не съм сигурна кой ще свърши...
Става въпрос за Аз и моите подАЗове. Сещате се за онези грозни драсканици, които великите художници смятат за велики картини, от които пък не може да видиш нищо съществено... Е, това няма много пряк см ...

mishie

Проза » Други

1.6K 4

спи

свалям тембъра на светлината с няколко октави,
разпилени по върховете на боровете,
самотно прегърнали гледките на слепите си очи
и настроенията на часовете съвпадат нетрайно някакси си,
а отраженията в огледалата ...

dressy

Проза » Други

923 5

Проза и разкази от съвременни български писатели

Една вечер

азбука на отчаянието

Есенният листопад на надеждите

Времената сигурно са полудели - 19 глава

Отражения 27

щастие

Невидими очи

Хитър Петър и Черния боб

Съдба

Ало, скъпи...

Той

С аромат на восък

Усмивка =)

Харесваше ми, искам пак

Един пореден ден...

Отражения 26

Кръпки

И всред смеха сърцето си има болката... II част

Страх

Призив!

Болезнен спомен... Или илюзия

Така и не можа да му го каже

Гневът е сляп и не различава добро и зло

Любов

Моята радост

И ето, че мога да не мисля за теб...

Моят град

Изгревът

18+ De-Precious Love/Смотан

* * *

Отражения 25

За "Стълба към рая"

Ах, това вълшебно детство

Морски вълци

Без заглавие... (Просто един ежедневен проблем.)

Някога

Кристалните земи - II част

Парче олово

Цветна шизофрения

спи

Опашка