14 694 резултата
,,-Пух ?- каза Прасчо
-Да ?- отговори Пух
-Нищо..-каза Прасчо , хващайки го за лапичката
-Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух...,,
Катереше винаги сам. Беше влюбен в планините от малък. Първите му спомени бяха свързани с тях. ...
  249 
ДЯДО ДИМО
разказ
Мъдър човек беше дядо Димо. Празна дума на вятъра не хвърляше. Уважаваха го хората от селото. Работен човек, честен, гледаше си семейството. Роден в началото на двадесети век, в живота си какво ли не видял - и хубаво, и лошо...Имаше двама сина и една дъщеря, а от тях внуци и правнуц ...
  214 
Имам една книга – „Ранни мемоари“. Нали някой беше казал, че от всеки живот – дори най-ограничения, дори на най-тъпия – става роман.
Само дето с годините идват и спомените. И току се сетя някоя история, подмината в книгата.
Пък и тя завършваше знаменателно /самоцитирам се/: „До тук… Ожених се. А сле ...
  258 
Пролетта дойде така неочаквано и бързо покрай поречието на река Осъм, че ледените шапки на тихата вода се напукаха от яд и притеснение.
Клокоченето в плитчините на тази провинциална рекичка донесе успокоение на северният вятър и той утихна в полите на тучните полянки.
Малки жълти петънца засветиха п ...
  475 
Разказа е преведен от самия автор.
Никита растеше в малко селце, изгубено сред безкрайните полета и гори. Местните жители живееха прост, но тежък живот, където работата на земята заемаше по-голямата част от времето и силите им. Неговите родители изглеждаха погълнати само от това. Техният син беше за ...
  534 
НАЙ-СКУЧНИЯТ МИ ДЕН В ГОДИНАТА
- Ало? О, Сийче!...
- Какво да ти кажа, пълна скука! Толкова...
- Да, да... ами как да почне, нормално. Прибрах се по-рано, да съм готова със съответно обратни отпорни действия: натокана, облякана, гримосана, а той да си дойде точно навреме, представяш ли си! И всичко ...
  295 
Фатих Кадир ага постла молитвеното си килимче под цъфналата липа, за да кланя своя сабах намаз - сутрешната молитва. В тоз ранен час зората още не беше пукнала и конакът бе потънал в блажена тишина. Само заптиите, дето вардеха портата, бяха на поста си, чакайки скоро да свърши нощната им смяна. Няма ...
  833 
След като Станислав най-позорно ме изостави с думите, че съм била силно момиче и ще го изчакам някакви си четири години да се върне от Единбург, аз легнах болна. Нито ядях, нито пиех, нито лекари приемах – за мен животът беше свършил.
Тогава баща ми се намеси и каза един ден:
– Ставай! Отиваме при д ...
  464  11  11 
Първия път в който го видях, португалецът Еди се беше прострял като паяк върху пода и сглобяваше някаква паянтова етажерка. Явно беше съвсем непохватен щом често изпускаше отвертката, тя подскачаше с дрънчене върху паркета и дразнеше сетивата. Той бе с гръб и аз огледах стаичката, която отдаваше под ...
  480 
Отива тя на пазар. С парите, които й дадох – да ми вземе някои глезотии, според държавата. Така – шоколадче, месо, кафе и други ненужни за оцеляване неща.
Връща се и докладва. Значи – цените хапели като добичетата в „Джурасик парк“. Каквато стока била преди дни пет лева – станала седем. Която седем ...
  558  10 
Какво да знаех? Май бях подочул нещичко. Тя продължи:
-Адренохрома е субстанция, която се извлича от малки деца, когато те са под влияние на силен страх.
Използват я богатите, за да се подмладяват.Защо например, Елизабет Втора доживя до такава достопочтенна
възраст? И разни други представители на Дъ ...
  351 
Изборът
Болката кацна на рамото ми, като черен гарван, очите му бяха червени, а в гласът му се чуваше викът на Один. Езически бяс вилнееше в изгорелите стърнища на ума и като леден вятър покосяваше всеки пролетен цвят. Мечът още стоеше дълбоко забит в онази скала. Артур отдавна го нямаше, рицарите б ...
  172 
Спокойно си течеше петнадесетият век. Спокойно – нямаше закъде да бърза. Преди него мина четиринадесетият, зад гърба му чакаше реда си шестнадесетият.
Принц Джовани седеше до прозореца на кулата. Разчорлен, раздърпан и разтревожен. Война нямаше, данъците пристигаха овреме, търговци тоя ден не бяха г ...
  521 
Ехо нарочно вървеше по хребета на дюните - така виждаше морето под тях като една равнина, стигаща чак до далечния хоризонт, сега изсветлял в точката си на сливане между водата и небето.
Ветрецът се закачаше с покачена на дюните, като развяваше краищата на дрехите и игриво разпиляваше косите ѝ, успел ...
  289 
На абитуриентската бяхме само момчета. Отидох със старата Шкода. Нямах гадже.
На сутринта хванах първата кометата за Бургас и се качих на м/к „Елена“ за стажантският ми рейс.
Бях на долният канижел, естествено по двама в кабина, аз и един моторист, който беше в нощната вахта. Филистрина половината в ...
  351 
И ето, дойде денят, в който щяхме да погребем моя баща. За първи път от 30 години се събрахме цялото ми старо семейство -- аз, майка, сестра ми и за последно баща ми, макар и в затворен ковчег. Денят бе слънчев, но ветровит. С нас бяха и жена ми, както и сина ми; и с това се изчерпваше траурната про ...
  293 
Страсти
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
С Мая се запознах случайно – на едно тържество в центъра на града. Тя беше нисичка, но доста добре сложена, с естествено къдрава коса, красиво оформена. Имаше дяволити очи, от които можеш да очакваш всичко.
–Празник като празник! – подхвърл ...
  191 
А времето неотклонно бързаше напред.
Близначките и мама Роза изпратихме на гости при бабите. На Михаил му предстоеше четвърти семестър. Срамежливо ми говореше за приятелката си, оставяше да нощува при нея. Спомена ми, че е чужденка, следва икономика и финански. Попитах го няколко пъти каква е,да ни ...
  365  12 
А ние с Роза за пръв път останахме сами. Пийнахме по чаша вино, приказки за едно време, помниш ли това, помниш ли онова. Поглеждахме се скришом.
- Петър, страх ме е да спя сама горе...Може ли да спя при теб - тихичко промълви тя - Знаеш ли, не е някаква отплата за благодарност, за това че се ангажир ...
  376 
Беше един от онези дни, в които , ако се вярва на метеоролозите,имаше магнитни бури.
Или слънчеви изригвания..или не знам още какви природни катаклизми.
С две думи-беше отвратителен ден. Седях на металната пейка в чакалнята на автогарата в Ч.
и убивах времето до тръгване на автобуса ми със зяпане по ...
  190 
След малко Михаил паркира колата и излезе сам, съкрушен като военопленик.
- Какво стана, Мишка - запита Роза
- Снощи се съгласи, но майка й взе да разпитва с кого, къде ще ходите, кои са другите... Какво да крия, казах им. А леля Ленче ''Аха, параван да сте с Насето на майка си и новият й любовник, ...
  588 
Баба Неделя Карабелчева от Сполуково наблюдаваше със задоволство как солидната на широчина, но не и на височина Христофаниела Костуркова, съседка от отсрещния апартамент, с пъшкане и усилие се повдига на пръсти, протяга пухкавата си ръка и непохватно върти стрелките на часовника в хола ѝ, затрупан с ...
  474 
Вдигнахме наздравици за Михаил, за нас, за живота като цяло...
- Извинявай, че любопитствам, ти спомена че си тук за рожденния ден на майка си, сам ли си, имаш ли жена, деца, семейство - несигурно попита Роза.
- Да, сам съм, не успях да се оженя. Все срещам, може би неподходящия човек. Имах сериозна ...
  511 
Маймуните попаднаха на малка горичка с банани и се заеха с работата си. Късаха, лапаха – понякога дори белеха бананите, тъпчеха се, защото… Абе, никой не им гарантира, че утре ще намерят подобна горичка. При това необрана.
Което означаваше труд. Трябваше да ровят пръстта с пръчки, да мятат в изровен ...
  305 
„Аз съм само цвят лилав - люляк съм, люляк съм… * – тананикаше си Елена.
Тя хвърли последен поглед към огледалото. Зелените й очи бяха с дискретни сенки, устните с гланц, русата й коса вдигната високо на конска опашка. Само една непокорна къдрица се беше спуснала по скулата й. Намигна си весело. Беш ...
  366  16 
Пеперудата от Рая
(благословията на розата)
- разказ
Всичко около нея бе така розово и някак си на пръв поглед спокойно. Тя вървеше ли , и вървеше в посока на мъгливото и неизвестното , и не знаеше ни най-малко къде се намира. Нямаше и представа защо. През цялото време , в което крачеше колебливо в ...
  243 
Рев на мощни мотори, усмихнати момичета с причудливи рокли и прически, момчетата облечени с костюми,папионки, посрещаха момичетата, които мотористите докарваха, подаряваха им смутено майски рози с неуверено приклякване. Еуфория на абитуриентския бал.
Мотористите бяха печалившата партия, на момиче по ...
  553 
Възнеслата се душа
(Разказ)
„Мъртвите никога не умират истински. Те просто
сменят формата си. " - Сузи Касем
Пролетта бе дошла само преди няколко дена. Цветята бяха отдавна разцъфнали. Прелетните птици се бяха завърнали и започнаха да свиват гнездата си, за да излюпват малките си. А лъчите на слънце ...
  255 
Горг чу лекия шум, усети зефира от полъха на ангелските крила и разбра, че пак има височайше посещение.
Стените, вратите, прозорците тук бяха условни. Виждаха ги и използваха само душите, попаднали в Рая. Ангелите просто ги пренебрегваха. Видимо материалното стоеше доста надолу в организацията на се ...
  292 
Разказа е преведен от руски език от самия автор.
Глава 1: Леший
Пролог
Светът се променя. От векове на мрак и легенди към епохата на технологиите и светлината е дошло времето, когато древните същества от приказките и легендите все още съществуват, но са се научили да се крият в сенките на дигиталния ...
  314 
- Режи, мале... Режи, да не ти е жал!- Магдалена хвърли бегъл поглед към земята.
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне ...
  1162  15  40 
Имало едно време един крал, който се мислел за съвършен. Поданиците му се страхували от него, а той си внушавал, че го уважават. Често налагал жестоки наказания, които считал за справедливи и необходими. С годините дворецът, който обитавал все повече опустявал и накрая не останали приближени, които ...
  324  19 
1.
Ехо гледаше към небето по което нощта бе разсипала звезди с цялата си щедрост.
Излезе на терасата на една от кулите на замъка, промъквайки се покрай дълбоко спящия стражник на стълбището, много внимателно отвори резбованата врата, за да не скръцне предателски, и се озова под трепкащите над нея бе ...
  384 
Човечеството преодоля опасността да стане роб на нечовешкото. На Изкуствения интелект.
Много фантазьори, пророци, анализатори предупреждаваха за риска от попадането под робството на машинното мислене. Обаче, хората сковаха Изкуствения интелект с маса закони /трите за роботите, измислени от древния ф ...
  277 
Нощта беше ясна. Хиляди звезди осветяваха яркото небе. Луната изглеждаше толкова близо, сякаш да протегнеш ръка и ще я докоснеш. Блажена тишина! Дори ароматът на въздуха бе прекрасен, прясно окосена трева премесена с аромат на ягоди.
Идеята на майка й бе много добра, затова Петя не се възпротиви да ...
  379 
В центъра на градана мечтите тече ремонт. Подменят отдавна разбрицаните и разбити плочи. По замисъл зейналите ями трябва да бъдат ликвидирани. И прословутата главна улица да стане що-годе нормална пешеходна артерия.
Очакванията са розови с черни ивици на песимизъм. Познават си хората и управата, и н ...
  366 
Лиза
С Петьо бяхме неразделни приятели от първи клас. Заедно тренирахме футбол, споделяхме сърдечните си тайни. Затова като гръм от ясно небе ме тресна новината, че се местят да живеят в чужбина.
— Ама аз с кого ще ходя на футбол? – запитах като пълен глупак.
Петьо почервеня и захапа долната си устн ...
  307 
Нещата вървят към оправяне. Въздухът, който издишвам е по-чист от въздуха, който вдишвам. Пиесата отново е за Адам и Ева, но актьорите са различни... току-що пришляпа един господин, главно действащо лице с пола, цици, кукуриго и каза „Бонжур“. Жур, жур, но изглежда не му е бон: неизвестен размер на ...
  353 
Чуваш ли? Някой пее, каза той, и се загърна още по нагоре с одеялото, почти до наболата му бяла брада, така както си седеше на инвалидната количка, и наддаде ухо към улицата.
След ненормалното затопляне през последните дни, сега времето беше твърде свежо, даже студено.
Заслушах се. Наистина някой пе ...
  285 
Всички са равни, но някои са по-равни. /Оруел, "Животинска ферма"/
хххх
Ясен, Асен, Асан и Йосиф бяха връстници. По Конституция, закони и в речите на властимащите – равноправни граждани.
Само дето живееха различно.
Ясен от малък си беше романтик. Тоест – живеещ в някакъв измислен свят на идеи, мъгли ...
  296 
Предложения
: ??:??