Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Върхът на иглата

ВЪРХЪТ НА ИГЛАТА
- Почакай, моля те, стой... добре, ще ти обясня всичко!
- Всичко?! - изпищя Панора.
- Всичко.
Сгромоляса се на един стол и дървото изстена. После сграбчи злобно косите си, опъна ги силно и властно назад така, че кожата на челото й изтъня, и ги намушка в някакъв ластик. Отново ги опъ ...

kokokamila

Проза

933

Хора, животни и случки: Смрадливото краварче

"Всичко си има поука, стига да знаеш да я намериш."
Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата"
Имало едно време едно малко селце. В селцето живеели не повече от 30 човека и всички се познавали. Но сред тях имало двама които силно се откроявали. Единият бил най-богатият човек на селото Бай Байлаиф, ...

The_Crimson_King

Проза » Хумористична

1.8K 5

Хамбарът на Истините

Там, в хамбара на истините, стоят всички истини заключени. А хората одавна са изгубили ключа. И сега не смеят да си кажат нищо, защото всички знаят, че това ще е лъжа. В това село хората вървят с наведена глава, тъжни за това, че никога няма да могат да се погледнат в очите и да си кажат истината. Т ...

ihavenofear

Проза » Разкази

1.4K 1

За него...

Отново копнея аз за старите дни, за дните, в които умираше за мен, в които аз бях всичко за теб и пръстите ни се преплитаха на лунна светлина. Нежно ме галеше и шепнеше бавно: "Обичам те!" Тези думи се набиваха в съзнанието ми, придружени от целувки сладки. Ах, тези целувки, тези твои устни! Косите ...

plamisun

Проза » Други

1.5K 1

Лятна буря

Горещината наоколо беше почти непоносима, а лекият ветрец само дразнеше със заядливото си напомняне, че няма намерение да прогони задуха. Сякаш животът беше спрял - на улицата не се забелязваше движение. Никакви хора, никакви коли, никакви звуци, нищо. Дори в детската градина отсреща, децата се бяха ...

bela

Проза » Разкази

4K 5

Тя

Беше рано сутринта, слънцето още не беше изгряло, а той беше буден.
Лежеше тихо в топлото легло, на сантиметри от нейното лице и я гледаше толкова нежно как спи. А тя беше така красива, дори в съня си... тъмно кестенявите и къдрици обгръщаха лицето и, а изражението и на ангел го караше да потрепва в ...

Ангел_без_крилА``

Проза » Разкази

1.1K 3

Човекът, който тежеше на мястото си

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ТЕЖЕШЕ
НА МЯСТОТО СИ
Със събуждането си установи, че едната му ръка е изтръпнала, а това не беше добър знак и докато се бръснеше пред огледалото в банята, замириса му на изкипяло кафе и понеже се намръщи, сбръчквайки кожата на лицето си, клъцна се лошо с бръснача по бузата.
С кръстче ...

kokokamila

Проза » Разкази

935 3

Срещи

Да размием сляти устни, сластно впили се в живота и да сътворим мига от непотребните останки на съзнанието! Да отпуснем сетивата си, за да предвкусваме още и още от несбъдналите се тревоги на покварата... За да го оценим като бленуваното благоволение на настоящето. Като приказно стълкновение между н ...

beti

Проза

989 1

Любовта към свободата е цвете израсло в килия (приказка)

"Любовта към свободата е цвете израсло в килия, защото само в затвор можем наистина да оценим същността й" Хайне
Гледайки мрака на килията и усещайки студената гневна закана на Свободата срещу онези, които само напразно се бяха вричали в нея, му минаваха всякакви непознати мисли през главата... сяка ...

ddarkness

Проза » Разкази

2.7K

Полето на смъртта

Есента бавно, но сигурно наближаваше. Златна Добруджа бе по-красива от всякога. Накъдето и да погледнеш, небесата и се сливаха едно в друго като море. Малки бели облачета плуваха по синия фон. Златните жита покриваха нивите от единия край до другия. Селото се беше оживило и всички работиха. Историят ...

Мъничету

Проза » Разкази

1.4K

Опитомена

Канарче пърха... с ударите на сърцето... и сякаш ще изскочи през очите ми. Трескавост вали от миглите и плаха нервност пропълзява от усмивките...
Уличните фенери пресичат сенките си, преплитат се със светлините от рекламните билбордове и се впускат в преследване. Гоня се и аз сред тях, лутам се, тър ...

Ralina13

Проза » Други

1.7K 4

Най-лошата шега

Най-лошата шега
Ерик беше нормален 20 годишен мъж. Като всеки друг човек на тази възраст, той обичаше да се събира с приятелите си и да се забавлява. Той беше с добро чувство за хумор. Обичаше шегите и забавленията.
На 1 първи април той бавно се измъкна от леглото, след като чу алармата от телефона ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.3K 2

Куча история

Вече колко време стоеше залепена до стената?
Десет минути... петнадесет... повече?
Познатият мъжки глас отдавна беше се отдалечил, а тя не смееше да мръдне. Беше изтръпнала, сърцето и биеше учестено, зъбите я боляха от стискане, а усещаше и пулсираща болка в слепоочията си.
"Гадняр! Кучи син!"- злоб ...

Нел

Проза

1K 1

Една прекрасна утрин

ЕДНА ПРЕКРАСНА УТРИН
Полетът беше невъобразимо красив!
Издигах се, падах, тялото ми чувстваше с всяка своя клетка освобождението от физическите закони. Небето не беше вече небе, а море от разтопени желания, сред които плувах, възхитен от собствената си възхита. Секундите се превръщаха в минути, мину ...

пинда.св

Проза » Разкази

2.2K 12

Воин без кауза 3

Там някога бях в красивата страна. Сега усещам как преминавам бавно към тъмната. Всичко, което имам е отрицание, защото хората го забелязват и ме гледат странно. Но аз съм воин!!! Отново съм на моето бойно поле. Където бях нараняван хиляди пъти от думи, които са равностойни на отровни стрели, думи, ...

ihavenofear

Проза

1.4K 2

* * *

Славей беше кацнал на едно от дръвчетата, които така бяха преплели клончета едно в друг, че бяха създали естествен тунел над алеята. Беше пролет и мириса на новото и очакваното щастие се носеше във въздуха. Влюбени един след друг идваха и си заминаваха. Никой не се сещаше да погледне нагоре към дърв ...

bagunko

Проза

1.1K

Препятствие (фентъзи) 5 глава от Руините на Мъртвия град

От Воинските хълмове го деляха не по-малко от 2 дни, а времето бе все така на негова страна. Инстинктът го държеше през целия път нащрек, независимо спокойствието, което цареше в есенните гори. Знаеше, че това бе неестествено, имайки в предвид множеството пещери, които го заобикаляха...
Слънцето зап ...

Dushevadia

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 2

Подарявам ти живот...

Тъмното и душно пространство, чиято пленница бях от доста време, заличи представата за слъцето, за облаците и цветята... Протягах ръце към стоманените решетки, но ги свивах окървавени... Приютявах се в някой ъгъл, забравила за пронизващия, като острие, хлад... Мислех за крехкия лъч светлина, изникна ...

azura_luna

Проза

1.3K 18

Усмихната, успешна, удивителна

Купих си списание... Отбелязвам го, защото по принцип винаги съм смятала, че това са грешни пари, които бих могла да вложа в хубава книга. А аз не изневерявам на принципите си. Както и да е, какво ли не прави скуката с хората. Та в това списание открих нещо забележително. Конкурс... При това с награ ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

2K 1

Преди да изляза

ПРЕДИ ДА ИЗЛЯЗА
- Оставих го горе.
- Виж хубаво, Джордж.
- Да, да, няма го.
- Да те почакам тук, Джордж? ...

kokokamila

Проза » Разкази

1.1K

Апатия (Wake me up when September ends)

Пейзажът в парка, през който минава, е типичен за септември. Пъстри листа, ефирна мъгла, нежно обгърнала тялото й, по което от време на време преминават тръпки. Колко е красиво! И колко романтика има в есента! Сега той я чака на топло в сладкарницата и сигурно се тревожи защо закъснява. Тя си предст ...

Vyrtina

Проза

1K 4

тактика за мило поведение

аз казах,
той се
държи
непоносимо
тя каза, ...

cheshire_cat

Проза » Други

1.5K 5

Хора, животни и случки: Грозното пате със зелената каска

"Всичко си има поука, стига да знаеш да я намериш."
Луис Карол - "Алиса в страната на чудесата"
Имало едно време едно много грозно пате. То било толкова грозно, че при раждането му, майка му като го видяла, си глътнала езика и умряла. Бащата на патето - Дъртия Паток се оженил за една свиня. Но една ...

The_Crimson_King

Проза » Хумористична

2.3K 6

Воин без кауза 2

Всеки ден е като тест. И всеки ден ми изглежда все по-трудно да премина. Борбата, която водя е толкова голяма с толкова много противници. Всеки ден ги преминавам. След това се прибирам у нас изморен и изтощен от всичко, което съм преминал. Сядам на един стар дървен стол до прозореца и гледам как дъж ...

ihavenofear

Проза » Други

1.6K 2

Падащата звезда

Падащата звезда
Малка компания стоеше на двора на едно от момичетата от групата. Бандата не беше в пълния си състав, но ето кои бяха: Маргарита - домакинката; винаги приветлива и усмихната; Михаил, който беше добър и умен. Винаги знаеше какво да каже. Атанас беше най-голямата любов на Маргарита, но ...

Nikoleta94

Проза » Разкази

2K 2

Бедно сърце

Защо, когато кажа, че си минало за мен, сърцето пак тъй нежно започва да тупти?
И шепти ми, че е готово пак за теб в ада да гори. Защо душата ми е като куче, изритана и измръзнала от студ? Но щом свирнеш, тя лети и сама знае пътищата зли. Преминава ги пак и при теб идва за късче любов, но уви. Живот ...

Наталинчето

Проза » Разкази

1.5K 1

N-OIR (не го правете)

Беше студена ноемврийска вечер. Само уличните лампи (където ги имаше) осветяваха улиците и задните дворове. Градът изглеждаше като зловещо хтонично чудовище, хипнотизиращо и убиващо веселостта на всеки бродяга с немигащите си жълти, стъклени очи, които го гледаха от вси страни. Нищо не можеше да зад ...

nvision

Проза » Разкази

1.7K 2

Когато всичко свърши

Когато всичко свърши
- Кажи ми, защо плачеш?... Кажи ми, моля те, не мълчи така зловещо!
Изведнъж тя се сепна, тръпки полазиха тялото й и механично сякаш се раздвижиха устните й :
- Аз не плача.
- Не, не ме лъжи! ...

Insatiable_for_you

Проза » Други

3.1K 1

Ако някога пак завали

Ако някога пак завали, няма да ми направи впечатление. Защото много пъти е валяло, когато съм искала да плача, затова ако някога пак завали, няма да ми прави впечатление, защото не смятам да плача повече.
Ако някога пак завали, аз ще гледам телевизия. За предпочитане е пред депресираното настойчиво ...

Hexagramm

Проза

2K 3

...

Казваш, че трябва да съхраня ножа. Онзи, който извадих от гърба си. Приятелският. Да го сложа на тоалетката си и да го виждам всеки път, когато се изправя пред огледалото, за да видя очите на жената, която със сълзите си отми собствената си кръв по този нож
Не мисля!
Защото ще го виждам постоянно и ...

Нел

Проза

900 3

Един том разкази

ЕДИН ТОМ РАЗКАЗИ
- Кейт, нали не ми се сърдиш? - каза унило Патрик. Не можеше да я погледне в очите, затова от четвърт час тъпчеше лулата си.
- Има ли вече някакво значение, щом си съгласен?
- Но, Кейт, не искам да ме разбереш неправилно, знам, че ще ти е неприятно, но ти няма да го правиш от сърце, ...

kokokamila

Проза » Разкази

1.4K 1

Без име

Понякога един миг може да преобърне живота ни на 180 градуса, способен е да ни изиграе толкова лоша шега, че в момента да не можем да се осъзнаем. Направим ли го, ще разберем, че вече ни няма, ще сме просто сенки, сенки, след които ще остане само болка... Болка, която не ще напусне никога сърцата на ...

hidden_lady

Проза

1.4K 2

Последна година заедно

Здрасти! Казвам се Исабел и съм пиано. Пиано, което знае много тайни и неведнъж е усещало чувствата на притежателите си. Името ми е дадено от малката пианистка Зорница. Тя толкова често свиреше на мен. Чрез нотите ми разказваше за чувствата и желанията си, преживяванията. Аз винаги се стараех да я у ...

Nikoleta94

Проза » Разкази

1.5K 2

Сватбата на Доменико

СВАТБАТА НА ДОМЕНИКО
Доменико се спря пред вратата и позвъни. Пъхна едната си ръка в джоба. Чу как някой се приближава откъм вестибюла и погледна шпица на панталона си чак до обувките.
- А, ти ли си, Доменико. Влизай, влизай. Лаура още се къпе. Влизай, Доменико.
- Благодаря - отвърна Доменико и прек ...

kokokamila

Проза » Разкази

1K 2

Из дневника на една влюбена :)

1.09.2006
… Здравей, мило дневниче! Посрещаш ме с усмивка… Питаш ме как съм… Ами…как да ти кажа… Аз съм много добре! Познай… Днес се запознах със едно момче…Ах, мога да ти разказвам с часове за него… Красив е... има прекрасни пъстри очи…Може би ще кажеш, че не го познавам… Но аз чувствам, че го позн ...

Blue_Love

Проза » Други

1.3K 3

Цeцо от село Раш

Цeцо от село Раш
На село като ти потрябва майстор за къщата, освен че трябва да може всичко, трябва най-добре да може да маже. Къщите на село са бели отвън и отвътре, без вар нищо не става. Затова и тръгнах към кметицата Бориска да я питам за майстор, щото бях идвал на село от дъжд на вятър и не поз ...

Раш

Проза » Разкази

1.3K 1

На пейката и след това...

НА ПЕЙКАТА и след това...
разказ
… Малката двеста грамова бутилка с уиски вече привършваше. Мъжът, който пиеше, беше млад, около 30 годишен. Седеше на една пейка в есенния парк. Мобилният му телефон звънна и той тихо заговори. Имаше някаква мъка в гласа му. От лицето му се излъчваше тъга, а очите му ...

Бинев

Проза » Разкази

1.6K 4

Ангел

Стоя сама на пода. С парче огледало в ръка, но то не е, за да се оглеждам, а да видя живота си. Взирам се отново и отново, но не виждам нищо. До мен тече прясна и топла кръв, но не е от мен, а от ангела - моя пазител. Лежи неподвижен и без дихание. Дали е мъртъв? Не зная. Побутвам го с надежда и пла ...

Сарафина

Проза » Разкази

1.9K 2

Танцът на снежинките

> Беше студена зимна вечер. Вятърът подемаше реещите се в небето снежинки и ги понасяше в лудешки танц...
>
> Малкото село уютно се беше сгушило под бялата пелена на снега в очакване на Новата година. Улиците бяха пусти, селската кръчма немееше, но зад светещите прозорчета на къщите цареше празнично ...

lenya

Проза » Разкази

3.6K 5

Истината за бременната жена

Бременната жена била прекрасна... Така ли? Аз що не разбрах?
В първите месеци се отдаваш на неконтролируемо повръщане. (ако имаш късмет, ще си остане така до края) Хапваш и бягаш на тоалетната чиния и после пак, и пак, и пак... Докато накрая осъзнаеш, че е много по-лесно да пренесеш спалнята си в ба ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

1.7K 13

Проза и разкази от съвременни български писатели

Върхът на иглата

Хора, животни и случки: Смрадливото краварче

Хамбарът на Истините

За него...

Лятна буря

Тя

Човекът, който тежеше на мястото си

Срещи

Любовта към свободата е цвете израсло в килия (приказка)

Полето на смъртта

Опитомена

Най-лошата шега

Куча история

Една прекрасна утрин

Воин без кауза 3

* * *

Препятствие (фентъзи) 5 глава от Руините на Мъртвия град

Подарявам ти живот...

Усмихната, успешна, удивителна

Преди да изляза

Апатия (Wake me up when September ends)

тактика за мило поведение

Хора, животни и случки: Грозното пате със зелената каска

Воин без кауза 2

Падащата звезда

Бедно сърце

N-OIR (не го правете)

Когато всичко свърши

Ако някога пак завали

...

Един том разкази

Без име

Последна година заедно

Сватбата на Доменико

Из дневника на една влюбена :)

Цeцо от село Раш

На пейката и след това...

Ангел

Танцът на снежинките

Истината за бременната жена

Опашка