Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Ако можех... 2 :)

Ако можех, щях...!!! Скъпа, налей по още едно. Бейб, не мога да те обичам. Никога не съм могъл. Не съм искал, скъпа. Не съм те обичал. Мразя те. Не. Не те мразя. Ненавиждам те. Ненавиждам красотата ти. Перфектността ти. Изпий го до дъно, скъпа. Мразя те, защото те обичах толкова силно. Или поне така ...

Iceman

Проза

1.1K 1

За едно обещание... (част втора)

Алексия се взираше през прозорчето на самолета и не знаеше какво да каже. Не се чувстваше омъжена, макар формалният й съпруг да стоеше до нея. Беше уморена, защото не бе спала две нощи от притеснение дали делото ще мине гладко, а в същото време изпитваше силно задължение към Нилс, който бе направил ...

Amadea

Проза

1.5K 2

Преход към Сега

Tрябва да захвърля онези стари спомени, които тежат на съвестта... Може би трябва да се заредя с енергията на любовта и да се оставя на течението на живота... Да спра да мисля за всичко и всички и да съм тук и сега, за да не изтърва мига... Трябва да живеем само в настоящето, защото минало и бъдеще ...

beytula_bubu

Проза » Други

1.1K 3

И вятърът ще духне кротко пак и пак

Видях я днес. Оживяла е след зимата. Още по-мръсна и мърлява и воняща. Но жива. И весела. Видях я за първи път преди около 6 години. Качи се в трамвая на Красно село. Беше топло, задушно и навсякъде летяха пухчета от дърветата. Не, не я видях. Усетих я. Миришеше ужасно в целия трамвай. На урина. Зас ...

virginblack

Проза » Разкази

1.5K 5

Приказният сън

Синьо небе.
Реещи се облаци.
И един ангел лети.
Нежно докосва с крилете си птиците.
Грееща усмивка. ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1K 1

Самота

Прибирам се пак сам в апартамента, няма те до мен и това ме измъчва. Влизам пак в пустата стая и лягам на леглото и самотата и мрака ме обгръщат мигновено. Това чувство е ужасно и направо ме разкъсва. На вън вали и е студено, което ме кара да се сгуша, за да се стопля. Всяка светкавица прорязва мрак ...

Leprous

Проза » Разкази

1.4K 1

Приятелска смърт

П Р И Я Т Е Л С К А С М Ъ Р Т
Едноактна пиеса в три действия. 2005г.
Посвещава се на всички загинали във войната в Ирак.
Действащи лица:
РЕДНИК ГЪДИ ГЪДЕВ - мерач, картечар ...

йеромонах

Проза » Други

1.7K

Танц

Калиста влезе в апартамента и се огледа за своята приятелка. Беше събота, 10 сутринта:
- Тами, спиш ли?
- Не... Добро утро.
- Добро е! Снощи пропусна много, че не дойде с мен! Но тази вечер няма да се измъкнеш!
Калиста си съблече палтото и се запъти към стаята на Тами. Тя беше легнала на леглото, гу ...

Prokletia

Проза » Разкази

1K

Призрачни дни-спомени

Сутрешната слънчева светлина се плъзгаше над света – бавно, красиво и сигурно. Обливаше земята в злато, прегръщаше я, докосваше я за кратки мигове, траещи почти вечно и продължаваше напред към следващия обект, който щеше да се разлее в меката топлина. Малко по малко всичко идваше на предопределеното ...

Воркосиган

Проза » Други

1.9K 2

Неочакван Край vol. 1

Прерията бе навсякъде. Суха, сбръчкана и червена като кожата на стар индианец. Поне така изглеждаше на самотния ездач, който преминаваше през адската й утроба, яхнал изнурения си кон. Отдалеч си личеше че е свикнал на самотния живот на каубоя. Стойката му бе леко приведена, за да го пази от горещия ...

uriel_blanchard

Проза » Разкази

1.3K

Ако можех...

Ако можех... щях!!! Скъпа, налей още по едно. Бейб, аз съм този, който би могъл да ти даде всичко останало. Не пий повече. Само още едно. Обичам твоите очи. Обичам всичко около тях. Миглите. Веждите. Клепачите. Всичко е перфектно. Ти си перфектна. Обичам косата ти. Обичам да я галя. Ако ще пиеш и та ...

Iceman

Проза

1.7K 1

Твоят сън

Бавно затваряш очи. Унасяш се в сън. Сън на мечтите. Сякаш разперваш криле и политаш нагоре към небето. Размахваш тези криле бавно, очите ти сияят като звезди. Ти виждаш света - спящия, притихнал и свит в къщиците свят. Усмихваш се, нещо сякаш като с перце гали душата ти. Навярно се питаш какво ли е ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.2K 1 1

Млечни зъбки

Като че ли съвсем скоро бях малка, а така бързо да забравя как се вадят млечни зъбки. Единственото, което изплува в паметта ми, беше как баща ми връзва разклатеното зъбче с конец и се шегува, че ще върже другия му край за минаващия влак. Аз ревях от ужас, представяйки си как летя със 150 км в час сл ...

Mili4ka

Проза » Хумористична

2.7K 7

Знаеш ли

Знаеш ли какво е да има човек, който мисли денонощно за теб? Знаеш ли какво е да има човек, който е готов да даде живота си за теб; който вижда целия свят в очите ти...
Знаеш ли какво е този човек да страда - тогава и ти страдаш, знаеш ли какво е този човек да се смее - тогава и ти се смееш, знаеш л ...

domino

Проза » Други

1.6K

Призраци

Още от самото начало на човешката инвазия в двете Граници (периодът 2100-2113 г.) частта от галактиката, обозначена на повечето карти като BVC-114, си беше спечелила статута на космическата версия на Бермудския триъгълник. И това в ни най-малка степен не беше преувеличено.
Първият кораб, изчезнал за ...

michael

Проза » Фантастика и фентъзи

1.7K 1

Зад боята...

"Аз вярвам в мълчаливата любов -
без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста!
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта!" ...

azura_luna

Проза » Приказки и произведения за деца

1.4K 8

Жените в мерки и теглилки

Винаги съм мразила самолетите. Не че не обичам да летя, ама не са ми сигурни някак си. Опънали лъскавите си стоманени туловища на пистата, отдалеч ми приличат на странни същества, които нямат търпение да напълнят търбусите си. Едно ей такова механизирано птиче ме погълна и мен на път за Лазурния бря ...

desi.mandradjieva

Проза

1.2K 3

Бягство от безкрайността

Притвори очи от дима. Малко по малко осъзнаваше в какво се бе превърнала. Все още млада, толкова ранима, толкова страдаща, пробождана от сърцето си, желаеща, копнееща, обичаща, нараняваща повече от всякога, повече от всеки друг – себе си...
Мария усещаще болката, поразила сърцето и още мига на запоз ...

angel_zone

Проза » Разкази

1.6K

Плитка

Много често майка ми ме галеше по косата и ми говореше колко прекрасна и блестящо мека е тя... Обичаше да сплита гъстите тъмни къдри на плитка и да вплита в нея сатенена нишка. И аз търпеливо стоях, докато сръчните й пръсти заплитаха косите ми и втъкваха в нея силната й майчинска обич. Изключително ...

devisil

Проза » Други

2.7K 3

Вдъхновение, къде си?

Протягам ръце, без настроение, с треперещи пръсти, без посока конкретна, търся си вдъхновение.
Затъжих се, беше време, когато то вестеше ме редовно, чувах го да тропа по вратата на ухото ми, отварях му, канех го на топло в главата си, сипвахме си мастило в счупените ми порцеланови чаши и пиехме за с ...

Вангел

Проза » Други

1.2K 4

За сезоните и брака

Слънцето се е разпиляло деликатно, пръскайки топлината и светлината си без да се скъпи. Небето е синьо, сякаш току-що изкъпано, а белотата на облачетата приканват да помечтаеш за почивка в нежната им мекота. Птичките са обявили вече началото на любовния - ловен сезон... Така, че хората са готови да ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

1.4K 1 3

Интеграция

Семейният съвет на мъжа ми (свекъра и свекърва ми) постановиха аз да ходя и да оправям документите на бабата на мъжа ми. В "Социални грижи". Пристегна ми под лъжичката. Имах боен опит със служителките там. Когато родих, не бях се дипломирала още, а и не работех, трябваше да си търся майчинството в с ...

aranhuez

Проза » Хумористична

1.6K 2

Бунтът на безименните

Чуваш ли шума на влака? Чуваш ли шепота на нощта? Виж света! Погледни, как забързан е деня. Всичко минава покрай нас. Всяка капка живот тече в нас и извън нас. Нo къде сме ние в този парад на суетата? Нима сме само пешки на огромната шахматна дъска на съдбата? Не, аз няма да бъда пионка, няма да заг ...

AnTiHrIsTa

Проза » Други

1.2K 3

Съдба ли си?

Хей, момиче, къде така? Пак ли хукна да търсиш една изгубена надежда, един блян, една любов...? Пак ли си причиняваш онова, за което всеки път се самообвиняваш? Пак ли си играеш с огъня и пак ли си се опарила? Чудя се на волята ти да продължиш, когато всичко изглежда свършило. И ти се възхищавам, до ...

MIla_f

Проза

1.4K 4

Разказ с неочакван край...

Оня ден, гледайки телевизия, отбелязах как водещите на сутрешния блок се развилняха на една песен. Румънска била. Чалга при това. Страхотийка. Странното беше, че през целия ден, който каквото и да ми кажеше, в мозъка ми реагираше първосигнално едно "малееееееееееееееее". Само това бях запомнила. Хм, ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

1.5K 4

Ах, дъждът...

Навън вали. Искаш ли да ти разкажа приказката за дъжда?! Не си мисли, че това е само благодат, която напоява майката земя. Всяка капка от него е съблякла дъгата и всяка носи в себе си нечия съдба.
Ах, дъждът... Появява се, за да скрие нашите сълзи, да измие тъгата горчива, когато майката се сбогува ...

shemetna

Проза

1.7K 3

Вьпроси 1

Колко кратко живеем - миг от вечност,
малка песъчинка от дюна.
И се мислим за безкрайност.
И за нещо повече от времето.
Смятаме, че ще доживеем до мига ...

EMPEROR

Проза

1.4K 1

18+ За живота, смъртта и всички останали самоубийства

След като се опиташ да изчетеш трудовете на всички велики умове, които са се раждали и умирали на този свят (тук-там спестяваш усилие и разчиташ на преразкази на твои приятели), е твърде вероятно да бъдеш споходен от странното усещане, че единственият текст, който би те изненадал, е този на собствен ...

without_a_definition

Проза » Разкази

3.9K 10

Една изгубена любов

Една изгубена любов
Огън, мрак и тишина... Болка, ярост и тъга... Една любов... Една съдба... Една погубена душа...
... Къдравите й коси се вееха на ръба на скалата. Сините й очи се взираха в тъмнината. Крещеше... Дори Смъртта се молеше Бог да спаси душата й. Ръце, обляни в кръв, а сърцето й в леден ...

strahliva

Проза

1.5K

На Адам с цялата ми любов

Това е с посвещение... На всички, които обичам :)
Адам от Райската градина...
Рано се запознах с него. Още докато тичах по поляните и се катерех по дърветата, прибирайки се в къщи, за ужас на баба ми, без пола. Тя висеше на парцали, на някой клон в двора, а баба, милата, сядаше и за двадесет минути ...

desi.mandradjieva

Проза » Други

1.7K 5

За едно обещание...

Алексия тракаше с високите си токчета по мраморния под на летището в Техеран и бързо се отправи към терминала. Даде си паспорта и зачака нервно. Беше бясна и изключително изнервена.
- Къде е визата ви за престой? - попита на развален английски мъжът, който пое паспорта й.
Алексия, която наблюдаваше ...

Amadea

Проза » Разкази

1.8K 3

малко черно разказче

НЕКА ПОНЕ ВЕДНЪЖ СЕ ВГЛЕДАМЕ В БИСТРИТЕ ОЧИ НА РЕАЛНОСТТА!
В този разказ ще ви разкажа за момиче, което е било малтретирано от баща си и ненавиждано от майка си. Да наречем момичето Лиса. Добре помня сестра й, Сара, която беше по-малка и момичето никога не позволи на баща си да я докосне.
Една сутри ...

mn_lufkam_chazzyto

Проза » Разкази

1.4K 2

В търсене на изчезналата девственост – част 4

Картал баир: Кварталът на богатите
Докато част от фамилията, незапозната с езика на Джино де Пистоя трескаво се ровеше в лаптопите си, за да открие превода на мистериозната ямболска фраза „Fungi poisonari”, съкрушеното око на доня Милка отчаяно търсеше отговор на въпроса как бе изчезнала наследницат ...

Wizard

Проза » Хумористична

1.5K

Една дума

Една дума, съпроводена от едни тъжни очи, една последна прегрътка. Остава само болката и раната, която никога не ще зарасне. Едно изгарящо сърце, което не може да я понесе. Вътрешно крещях, но външнo само в теб се взирах. Устните ти трепнаха и чух гласа ти за последен път, който каза СБОГОМ.

Leprous

Проза

1.2K 1

Необходомистта от незабавно заминаване

Необходомистта от незабавно заминаване витаеше в съзнанието на М. твърде дълго. Измъчван от чувство на необратимост, той ясно си даваше сметка, че всеки последвал ден оттук насетне ще доведе до неизвестна и тайнствена развръзка, която ще преобърне устоите на неговото битие. Именно тази предупределен ...

firebird

Проза » Разкази

961

Миграцията на бабите

Баба Иглика се качи от синята спирка “Праскова”.
Баба Роза се качи от шумната спирка на Красно село.
Баба Иглика беше купила 350 грама сирене, два хляба и лалета.
Баба Роза не беше купила нищо, но носеше пълна торба с дрехи на внучето си, които му бяха умалели.
Баба Иглика и баба Роза пътуваха в еди ...

pale-yellow

Проза » Разкази

1.8K 5

МотиF - 2

Имам мотиF и ще го използвам! Край на двойната брадичка, край на бричовете, край на така наречените "любовни дръжки". Край на онази бяла, пищна пухкавост, по която останаха очите на не един мъж. Край на меките, заоблени, женски очертания, които замъглиха съзнанието и погубиха разума на силните ни по ...

Mili4ka

Проза » Хумористична

1.8K 5

Нещо...

Аз исках просто да съм твоя... Аз исках просто да мълча... Аз исках да ме има и като дъждец по тебе да валя... Да измивам от тебе лъганата кал, да избърсвам със ръка очите ти... Аз исках до тебе да заспивам... Аз исках да се гуша в тишина... Аз искам да съм такава, каквато ти ме направиш с твоите дв ...

migli4ka

Проза » Други

1.2K

Най-вече любов

Аз ти повярвах дадох ти всичко, а ти се подигра с мен, с моите чувства. Дадох ти всичко, нима не е достатъчно, та ходиш при друга да дириш капка страст и наслада. Сега сама седя и се чудя - аз ли бях виновна или ти не ме оцени? Питам се какво е прошката и дали я заслужаваш? Седя в мрака и се терзая. ...

AnTiHrIsTa

Проза » Други

1.2K 1

Да споделиш

Да можеш да споделиш радостта, болката, мъката, щастието и нещастието; да се чувстваш безнадеждно наранен или изгубен, да си най-безразличният човек на този свят и да можеш да го споделиш. Да имаш всичко и да нямаш нищо... и да можеш да го споделиш.
Да споделиш смеха си, да споделиш дори мълчанието. ...

domino

Проза » Други

1.6K 2

Проза и разкази от съвременни български писатели

Ако можех... 2 :)

За едно обещание... (част втора)

Преход към Сега

И вятърът ще духне кротко пак и пак

Приказният сън

Самота

Приятелска смърт

Танц

Призрачни дни-спомени

Неочакван Край vol. 1

Ако можех...

Твоят сън

Млечни зъбки

Знаеш ли

Призраци

Зад боята...

Жените в мерки и теглилки

Бягство от безкрайността

Плитка

Вдъхновение, къде си?

За сезоните и брака

Интеграция

Бунтът на безименните

Съдба ли си?

Разказ с неочакван край...

Ах, дъждът...

Вьпроси 1

18+ За живота, смъртта и всички останали самоубийства

Една изгубена любов

На Адам с цялата ми любов

За едно обещание...

малко черно разказче

В търсене на изчезналата девственост – част 4

Една дума

Необходомистта от незабавно заминаване

Миграцията на бабите

МотиF - 2

Нещо...

Най-вече любов

Да споделиш

Опашка