39 921 резултата
Сърце Самодивско
И днес като всяка друга сутрин, младият овчар подкара няколкото кози, които имаше, на паша. Слънцето едва се бе показало, когато той изкачи хълма и се озова пред огромната гора, за която хората от село разказваха какви ли не легенди.
Козите се зарадваха и започнаха да пасат от свежа ...
  827 
ПРОБЛЕМ
Когато се родиха котенцата, пъпните върви бяха дълги около 6-7 сантиметра. Те трябва да изсъхнат и да отпаднат. После разбрах, че те са влажни и лепкави.
Започна Маша да си гледа котенцата. Позволяваше ми да ги взимам в ръце. След няколко дена забелязах, че пъпните връвчици на котенцата се б ...
  1113 
Беше около 12 часа през една гореща юлска нощ. Той се прибираше от поредния изтощителен работен ден. Жегата като с нож влизаше под кожата му и караше кръвта му да кипи. Капки пот бяха избили по загорялото му лице. Вървеше по паветата на главната улица и очите му бяха заслепени от мнoгoбройните светл ...
  1023 
МАША
Зимата беше доста студена. Маша вече беше доста стара. Стара беше, стара и бременна. Жал ми беше за нея, затова често я канех в апартамента. Дните ставаха все по-студени. В мен взе да узрява мисълта, че трябва да й помогна да роди при мен.
Приготвих един голям кашон. Имах едни малки червени въл ...
  1046 
Нежно не желая да изяждам и търпението си. Нежни няма да са моите претенции. Извън един дълбок и безсмислен предел съм, разчупила се е себеизявата ми на 15. Сега съм гола, проста и наивна. Сега съм повече, отколкото съм била преди... Дърта сврака е пространството с органите ми; аула без нито един ст ...
  761 
Сега да се върнем на терена, където отборът на чувствата е захвърлен! Нарушение на един от играчите долових за умишлена разконцентрация на съперника. Играта не е много чиста, червените картони се раздават на поразия. На скамейката недоволно клати глава треньорът за слабата игра на един от титулярите ...
  756 
Морякът
- Добър ден, господине! Гледам Ви, стоите пред тази витрина и пушите. Жената ли чакате? Сигурно е в магазина и пазарува? Малко на пазар, а? Не е лошо, не е лошо, ама, гледам, малко нервничите. Жени, какво да ги правиш! Влязат вътре и да се чудиш какво толкова избират и мерят!... Чакайте, гос ...
  1050 
24-ти май...
Когато човек е влизал в нечия чужда кожа и е разказвал измислени истории десетки пъти, той малко или много се превръща в лъжец. Невинен лъжец. Благороден лъжец. Но все пак лъжец. И когато на него самия му се случи нещо необичайно, нещо което до този момент той си е представял за единств ...
  1565 
Виждаше, че хората я гледат със странни и уплашени погледи. Често търсеше очите им и опитваше да задържи погледите им върху себе си, но те бързо ги отместваха и се забързваха с приведени глави. А толкова искаше да си поговори с някой, да разкаже как е минал денят й. Поне веднъж. Дните й бяха еднакви ...
  670 
„ Мислиш ли си за смъртта? Не те ли е обсебвала? Не е ли владяла съзнанието ти?
Мислите ти? Не е ли обсебвала тялото ти? Не е ли била в кръвта ти? Не е ли била в
стаята ти? Зад гърбът ти? Не е ли спала до теб?”... ” Не е ли, не е ли?” Този стих на някаква песен, даже не беше сигурен в това, си пееше ...
  906 
ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
БОРЯНА
ОТРОВНО БИЛЕ
Няма я воденичката на дядо Горан Белокосия, Чудатият . . . и онези другите. Няма я и пенливата, буйна рекичка. Големите габъри са изсечени. Скрита от очите на хората е гордата девойка - билкарката. Още от дете е събирала билки. Търсила омайно биле. ...
  1376 
Омръзна ми да чакам да се появи човекът, който ще ме направи щастлива. Омръзна ми да го търся и да не го намирам. Омръзна ми никой да не оправдава надеждите ми, никой да не отстранява страховете ми. Омръзна ми след всяко поражение да падам и със сетни сили да ставам, за да посрещна следващото. Омръз ...
  1226 
В онези дни, когато се свиваш на кълбо в един ъгъл и не искаш да слушаш нищо друго, освен капките, полепнали по прозорците, тези мънички капки и плъзгането им, едва доловимо… Едва…
В онези дни, когато искаш да си разбиеш главата в стената и когато ходиш по улиците, не усещаш краката си, а и не искаш ...
  799 
Сега ще ви разкажа една, може би стара, може би нова история, предназначена и за всички и само за един. Може би вече се сещате, че става дума за любов.
Всъщност ми е неописуемо трудно да ви опиша каква щастлива любов имали главните герои в историята. Толкова била красива, че даже била малко нереална ...
  833 
ХИМИЯТА НА C.
И стигаме до тук. Стигаме до сряда вечер. Това е вечер, която сме разрешили: намерили сме мястото, където да седнем и където спонтанно да изпием по една бира – и дори марката на бирата не предизвиква колебание у нас със С.
Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, ...
  1175 
На върха е друго. Чувстваш, че имаш власт. Всичко онова, което е долу - толкова е много, а е в краката ти. Усилията си струват - суровата подготовка, изстискването на всяка сила от ума и тялото, до последно...За да впрегнеш целия си наличен ресурс и да стигнеш мечтания връх. Физическата болка е афро ...
  732 
Коледна история
Студът щипеше скулите му. Той намести изкуствената брада и мустаци по-нагоре. Малко или много топлеха лицето му. Надолу широкият червен плюшен костюм върху топлия му пуловер вършеше същата работа. По опустелите софийски улици рядко се мяркаха закъснели минувачи. Свити в топлите си зи ...
  2934 
Огледай се! Да ти, огледай се добре! Не виждаш ли всичката тази красота,
всичката тази прекрасна и жива глъчка. Животът е в разгара си, толкова буен
и интересен, а ти си седнал и самосъжаляваш всичките тези мрачни минали
спомени. Не се връшай назад, недей да мислиш дали си постъпил правилно.
Вдигни ...
  817 
В главните роли сме ти и аз. Но главните роли са много субективни. Постановката започна неотдавна... Актьорите са прасета, но ние не се въргаляме в калта! Ние сме от чистоплътните бозайници. Умеем да се разсмиваме! Умеем и други неща... Тях ще си ги припомним в някоя друга пиеса, защото сега изпълне ...
  816 
ШОФЬОРЪТ
/По действителен случай/
Като всяко дете и Васко мечтаеше да стане шофьор. Беше на пет години, когато стиснал здраво в ръце въображаем волан бръмчеше из кварталната градинка, натискаше от време на време въображаем клаксон и издаваше досущ същите звуци като на истински такъв. Естествено от в ...
  1107 
Какво е поезията, мили хора?
Какво е любовта? Как ги разбирам аз, сега с вас ще споделя! Дали за мен са просто понятия без смисъл или са свързани с дълбоки, искрени, истински и пламенни чувства? Ако сгреша, поправете ме! Скарайте ми се дори, аз не казвам, че на сто процента ще успея да изразя всичко ...
  2150 
Затварям очи и сякаш ти си там.
Поглеждаш ме и приковаваш погледа ми така, както всички предишни пъти. Не си се променил въобще - черна, стърчаща на всички възможни посоки коса, тъмни чисти очи, лишени от всякакъв порок и най-невероятната усмивка, която някога съм виждала или ще видя. Само са се поя ...
  940 
Мечовете проблясваха и се удряха със звън. Въпреки че времето беше хладно, те бяха с половин брони, които прикриваха само торса и главата им. Но въпреки всичко те се потяха и пуфтяха.
- Кажи ми, Хенри, още ли се занимаваш с онези глупави магии? Честно да ти кажа, хората почват да те смятат за луд, а ...
  786 
ОБЕЦАТА
Старата дървена врата протяжено изскърца. Едрият мъж влезе и бързо я затвори преди виелицата да нахлуе в хана. Потропвайки от крак на крак да изтръска снега от ботушите си той припряно свали калпака си.
- Помози Бог, бай Василе!
- О, Гоце, влизай, влизай - ханджията се надигна от тезгяха, от ...
  1601  12 
Мислех, че съм силна след онази безсърдечна жестокост от твоя страна, приятелко... Ранена, измъчена, изтерзана от болки, от мъка, от гняв, от тъга, от нестихващата агония, четяща се в погледа ми... от сълзите, от кръвта, от живота... Предаде ме... защо?!? Нима го заслужавах с предаността си, разбира ...
  872 
Сред четири стени аз седя. Ето да тук съм и очите ми търсят светлина уморени да гледат мрака и сивотата на деня. Опитвам се да намеря изхода, тук някъде трябва да има нещо, което да ми даде сили да промени моя живот. И с очи копнеещи и търсещи, откривам само черното небе, надвиснало над мен като пел ...
  928 
КАК ПРИБРАХ ЕДНА КОТКА
През 1986 г. ни бутнаха къщите и през 1987 г. се настанихме в новопостроените апартаменти.
Улисани в пренасянето и всекидневните ангажименти, дните минаваха. Може би бяха изминали две години, когато забелязахме една котка, която спеше на черджето, поставено пред вратата на сре ...
  929 
Aз се влюбих в него напълно случайно. Няколко пъти бях попадала на неговата снимка в някакъв измислен сайт за запознанства. Но интересното е, че преди онази вечер той никога не бе ми правил впечетление. Не се познавахме лично, а само си писахме от време на време и то само "здрасти", "как си?" и т.н. ...
  661 
Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!
Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
Вярно е, че н ...
  2074  29 
Холивудски филмови саги в наш вариант
Наближава полунощ. Седя срещу часовника и потропвам нервно с пръсти по масата. Моята половинка все още не се е прибрала. Кой е измислил това определение? Лично аз се дистанцирам от него. Или например „съпружеско тяло". Пфу! Тоя плешив дебелак с криви крака и под ...
  1299  20 
Три… три.. Ще преброя само до три…
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…

Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тез ...
  838 
„Но Устата заших си…”
… Защото имам малко многоточия… Виж… Многоточия за мен и за теб. Аз зная – думите ми са твърде празни, за да си заслужава да запълваме себе си с тях… Не ме гледай с ОНЗИ поглед, знаеш за какво говоря… Нима не го усещаш? А може би винаги си го знаел, мили мой Човек с големи Обещ ...
  765 
- Сега криволичим по правата..
- Не. Това е крива.
- Праволичим по кривата…
Из Една-От-Многото-Истории-На-Алиса
Отивам да ме хване Липсата…?! ...
  750 
За непознатите, които си остават непознати. За тези, които се разхождат безцелно. За обектите, които не могат да се разплачат. За истините, които не се споделят. За внезапните туптежи, които умират. За болките, които спират понякога. За хората, които се борят със самотата. За онези, които я заобикал ...
  843 
В автобуса
(Част Втора)
- Ау-у-у, колко е пълно! Ами сега как ще влезем? Я, ако обичате, влезте по-навътре, че да могат и другите да се качат!
- Няма място.
- Как да няма? Я вижте колко място има навътре, но всички стоят на вратата. ...
  824 
На спирката
(Част Първа)
По идея на Ведрин.
Ведрин благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че те познавам!
- Извинете, Вие кой рейс чакате? ...
  737 
СЛЕД ГОДИНИ
След гимназията завърших за учителка по математика в Пловдивския университет. Няколко години бях учителка в различни градове. През 1973 г. станах преподавател по математика във ВИХВП - гр. Пловдив. Бях винаги заета. Четях много. Подготвях си упражненията. Задължаваха ни да стоим в инстит ...
  1352 
Памет
Сребристият джип БМВ спря пред олющената сграда на кметството. „Сграда" беше силно казано. Просто една сглобяема талашитена барака с националния трибагреник и табела, на която пишеше „Кметски наместник" и приемните му часове. Шофьорът на джипа изскочи пъргаво, без да гаси двигателя и се втурна ...
  1066  11 
Тя вървеше бавно... без да се оглежда. Хората я заобикаляха и я гледаха с интерес. Тялото и се извиваше грациозно, сякаш искаше да полети. Беше "забила" поглед в земята и нищо не я интересуваше. Времето беше топло. Тя стигна до градинката и седна на една пейка. Никой не и обръщаше внимание. Изведнъж ...
  975 
Среща в бъдещето
Там, където светлината и мракът се сливат! Там, където времето тече ирационално, там, където пространството и времето променят своя закономерен ритъм и законите престават да се подчиняват на познатите ни взаимозависимости! Там, където няма утро, няма ден, няма нощ, където сънищата с ...
  1128 
Предложения
: ??:??