Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Беседа

Беседа с Ницше
Ницше: Аз говоря за онова начало и онази същност, които са отдавна заробени от нисш господар. Аз се боря за тяхното освобождение, защото тяхната свобода е единствения път към живота. Аз се боря не против кумири на ума, а срещу самия ум. Той е тирана, от него идва страха, от него лъха ...

isavita

Проза » Други

2008-02-02T14:39:38+02:00 1.7K 4

'Мила Моя'

Някога имаше едно момиче с мечта. Мечта, прекалено невъзможна да се сбъдне, но все пак истинска, блестяща, светеща в ума й като ярка звезда, падаща от нощното небе. Беше ли влюбена? Това любов ли беше всъщност? Можеше ли да бъде наречено така? Тя беше влюбена в празни илюзии. Влюбена в своето въобра ...

princess_havok

Проза » Други

2008-02-02T13:36:01+02:00 2K 1

Изповед...

Завръщането на принцесата на мрака...
Изповед на едно момиче:
Мислех си, че съм преживяла принцесата на мрака, че съм оставила някъде назад във времето. Но уви, колко наивна съм била, когато се бях опитала да я затворя като пленница в най-дълбоката килия на своята душа.
Тази вечер, повече от всякога ...

The_Princess_Of_A_Dark

Проза

2008-02-02T08:50:30+02:00 1.5K 1 2

Без име

Животът е странно нещо, нали?
Красотата му откриваш, когато започваш да я губиш малко по малко...
Откриваш какво имаш, когато го загубиш...
Откриваш кой си, когато вече даже никой не си...
Губиш и печелиш... искаш повече, искаш да се научиш да губиш, но така и не съумяваш да го сториш... ...

AgainST

Проза » Други

2008-02-02T08:11:04+02:00 1K 2

Залезът ( Из "Откровено за лудостта")

***
Дъх в дъха - като древен ритуал за съпричастност. Очите ти не молят. Те налагат себе си в пространството, губещо все повече допустимите очертания на отминала сетивност.
Тази вечер искам да ти опиша залеза...
Казваше ми, че когато си нависоко, можеш да му се наслаждаваш по-дълго. Послушах те и се ...

beti

Проза

2008-02-02T08:08:31+02:00 1K 4

За жените, принцесите и още нещо

Жените сме ощетени от природата.
Погледнете мъжете: повечето от тях остаряват, запазвайки мъжественото си излъчване. Например Шон Конъри, Мел Гибсън, Ален Делон и др. известни лица над 50 годишна възраст, са не по-малко привлекателни за жените от Том Круз, Леонардо Ди Каприо и следващите ги цяла пле ...

Galina_B

Проза » Разкази

2008-02-02T07:56:48+02:00 3.1K 5

Детето и Господинът

Здравей, страннико, как си днес?
Пръстите ти си играят с чашата, прегърнал отново питието, разклащаш кехлибарената течност и я поглъщаш бавно, с наслада. Питам се, колко ли човешки целувки заменя тази чашка в момента? Колко спотаени милувки подаряваш на нея. И очите ти, едни такива мътни, празни... ...

~iSkRiCa~

Проза

2008-02-02T07:41:38+02:00 893 3

Да се пречистиш в капчица роса...

Прозирни мечти и копнения кацаха като пеперуди по люляка... Нежно белите цветчета закачливо галеха тънките ръчички, които се стремяха към съвършеството им... Уморена от тичане, тук сред гордо изправените мраморни кръстове, тя намираше успокоение...
Нежното приласкаване на люляка я караше да забравя ...

azura_luna

Проза

2008-02-02T00:00:43+02:00 1.4K 11

Спомен от раздялата

Спомен от раздялата
На раздяла ме погледни за последно.
Запази в съзнанието си моята усмивка.
Спомняй си всички красиви наши мигове.
Не забравяй никога моята любов към теб. ...

zlatiti_cheneva

Проза » Други

2008-02-01T16:31:53+02:00 6.1K 1

Спомен

Седя си съвсем тихо. Гледам ги, затаила дъх, а мисълта, че дори да крещя, няма да ме чуят, е странна... Готвят. Застанали са един до друг така, както вървят в живота - заедно! Потънали в очите си, наметнати с плащ от топлина. Толкова светлина не съм виждала в друг дом. ДОМ. Лекото ми покашляне преди ...

Шопче

Проза » Писма

2008-02-01T15:55:15+02:00 1.2K 1 2

Онова момче от ’87-ма

Онова момче от '87-ма
Вече няколко нощи будувам до сутринта. Съветвам се със самотата. И мракът взема добри участия в разговорите. Харесва ми как мълчи в ъгъла, докато самотата разказва някоя от дългите си истории и само в някоя от болезнените и паузи издиша нещо из недрата си. Харесва ми, но още не ...

nemesis888

Проза

2008-02-01T08:21:31+02:00 1.7K 9

Последната

Тя беше последната, единствената. Някой отвори кутията и я взе. Не някой, а момичето, добре, познатото момиче, с тъмнокестеняви коси и търсещи устни, с жълтозеленикави котешки очи, игриви и дяволити като самата нея. Девойката повдигна черните си, извити като ятагани вежди и започна познатата игра. К ...

afro3

Проза

2008-01-31T19:57:42+02:00 859 1

Пътят към прошката

Красиво плачат днес иконите... в алено червено. Топлината ме заставя да те съчинявам... семпло, като захарна отрова и усмивки в листи.
Ще се окъпя в оранжевия глас на хоризонта. И ще се раздам, вперила поглед към Юга. Прибави ми отпечатък от твоето мастило към сенките... за да бъда магнитно привлече ...

Ralina13

Проза » Други

2008-01-31T19:34:41+02:00 1.6K 4

Eine kleine Nachtmusik

Този опит за творчество посвещавам на хората, научили ме какво е любов.
Позволили ми да почувствам обичта на майката, на сестрата, на приятелката. Един ден вярвам, ще се появи човекът, който ще ме научи и как обича жената.
Поклон пред всички вас !
Настроение Tchaikovsky - Swan Lake. Scene
http://sto ...

~iSkRiCa~

Проза » Разкази

2008-01-30T22:21:38+02:00 1.2K 2

По-щастливи

Някак си всичко се е разпиляло, останала е само бездната, в която съм аз и моята няма душа, която известно време спря да ми говори.... мълчание... тишина, в която откривам онова, което дълго време не съм поглеждал. Моето променено съзнание, от което изплуват спомени... Вечер е и отново тръгвам без п ...

beytula_bubu

Проза » Други

2008-01-30T21:35:56+02:00 1.2K 7

Smile up!

Понякога човек не гледа с очите си, а с това вътре в него, търсейки в другия нещото, което го допълва... а то не се крие във външната обвивка...
Хора губим и плачем, затова, когато нещо липсва, не трябва да продължаваме да скърбим, а единственият начин е да го преодолеем чрез усмивка.

firegolem

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-01-30T21:08:29+02:00 1.7K 3

Момче

Запознах се с едно момче, усмихнато. Шегите обича, смее се с глас интересен. Образът му от снимки, безброй изградих си. Тъгува и то за проблеми свои. Та кой ли ги няма в живота суров.
Обича то музиката жива, весели се с приятели много. Китара една обещах му. Ще изпълня мечтата в знак на приятелство. ...

dusiaa

Проза » Писма

2008-01-30T21:02:11+02:00 1.7K

Скулптор

Пия смеха ти. На глътки преглъщам безкръвните сондажи в сърцето си. Отдавна разгадах живота, но няма кой да ме чуе. Качулати въжделения прикриват истинската същност на всемира. Като тайнствено братство на горгони.
Прикрий лицето си, за да не вкаменят нетленното в теб! И ръцете, които даряват живот.. ...

beti

Проза » Разкази

2008-01-30T08:46:51+02:00 1.3K 7

Повелителката на вещиците - глава 2

Три години по-рано.
„Събуждане за спящата Красавица”!
Ужааас – мобилният телефон не спираше да звъни. Мразя да ставам сутрин. Искам да спяяя, по дяволите.
Отново започваше скучният и еднообразен ден в сивото ежедневие. Отново трябваше да ходя на скучната и еднообразна работа. Станах. Нямаше как. Взе ...

cherry74

Проза » Повести и романи

2008-01-29T21:01:40+02:00 1.5K 2

Старицата и цветето ( Из „Срещи")

Докато пътуваше към адреса, пред очите му се превърташе споменът на тяхното запознанство. През онзи следобед всички бяха изнервени. За негово учудване, никой не говореше със съседите си на обичайните дребни теми от ежедневието. Знаете за какво говоря - така обикновено се убива времето чрез безсмисле ...

ВТ

Проза » Разкази

2008-01-29T20:47:43+02:00 1.6K 3

3 в 1

3 в 1
Аз много обичам да пия 3 в 1. Не, това не е реклама на една много известна фирма, аз наистина много обичам да пия 3 в 1, но ми се случва доста рядко - само, когато съм в „ баланс”... Иначе през деня пия кафе със захар - за енергизиране, а нощем -мляко без захар - за успокояване.
Наскоро ми мин ...

сиа

Проза » Хумористична

2008-01-29T18:45:06+02:00 1.5K 3

Българско лято

Обилно слънце, задух, лепне кожата. Панелният кошер е замрял с широко отворени врати на всички клетки. Стоманата в стените мързеливо се протяга. Задушена от тежкия бетон, диша през тапетите в хола ми.
Сякаш всички са в отпуск.
Съседът ми отгоре псува някакъв "левак" от "скапаните англичани", но ведн ...

sniv

Проза » Разкази

2008-01-29T17:29:21+02:00 1.4K 2

Преоткриване

Из света на Earthrise - част1
Острието попадна право в сърцето. Той никога не пропускаше. В тъмната уличка очите на жертвата, озарени от светлините на градския център, придобиха кристален вид и пречупваха милионите светлинки, изпразнени от съдържание. Джон обичаше този букет от чувства, да гледа как ...

Bheil

Проза » Разкази

2008-01-29T14:25:37+02:00 1.2K 1

Историята на Нищото и Всичкото

Всичкото отново почука на вратата на нищото. Тя-нищото искаше да не чува, да не вижда, за да не знае, че той-всичкото е дошъл за пореден път. Копнееше да устои на изгарящите я чувства, да преглътне силната си любов към него и да не се затичва за пореден път към входа - при всичкото за нея. Най-накра ...

The_gold_f

Проза

2008-01-29T14:17:36+02:00 1.1K 8

Сбъдване

Крия се от стържещите писъци на празното. Блокиращи дишането. Резонират глухо в ушите ми. И разкъсват... сякаш стръв...
Реват от кухост бокалите. И примижават. Само капки слънчевост се процеждат през клепките... достатъчно е само да отворя устни – да ги хвана, да ги премълча...
Ненаситно разлиствам ...

Ralina13

Проза » Други

2008-01-29T08:35:40+02:00 1.6K 4

* * *

Цял живот чакане...
Чакаме раждането си...
Чакаме пълнолетието си...
Чакаме целувката на принца...
Чакаме първите стъпки на рожбите си... ...

vrabec07

Проза » Други

2008-01-29T00:31:41+02:00 1.4K 2

The thinker boy и едни кирливи чорапи

"Най-скъпите ти хора..."
Думите й отново и отново отекваха в съзнанието му. Преследваха го, като лоша настинка и отвличаха вниманието му за дълго време, не че по принцип не беше малко отвеян и не прекарваше часове в кой знае какви размишления. Всъщност не това смущаваше Хоши. Когато за първи път тя ...

tsuki-shiro

Проза » Разкази

2008-01-29T00:03:24+02:00 1.6K

Първата крачка

Виелицата блъскаше снега гневно срещу предното стъкло на колата. Чистачките упорито се бориха с вихрушката, но не постигаха никакъв успех. Това, обаче, не правеше впечатление на шофьора на колата. Той бе зает да говори по мобилния си телефон, последен модел.
- Не ме интересува! - гласът му кънтеше и ...

gripping_bosh

Проза » Разкази

2008-01-28T23:58:44+02:00 1.4K 2

Любов. Ела да я изживеем заедно

Срешал ли си някога любовта?
Ела, разкажи ми историята си!
Ела, покажи ми как се живее!
Ела, знам, че си самотен! Ела да бъдем самотни заедно!
Знам, че обичаш живота. Знам, че обичаш любовта. Знам и искам и ти да знаеш. ...

jyjy

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2008-01-28T20:03:29+02:00 1.8K

Една нощ в Гнездото

Из света на Earthrise - част2
Гражданинът Лойд Рамзи следеше мониторите на камерите. Това бе единственото му задължение като част от Системата. Четирите монитора разкриваха един от многобройните площади в Китайския кватал, обхванат от всички ъгли. Той минаваше за сравнително малък - само с един фонт ...

Bheil

Проза » Разкази

2008-01-28T20:02:24+02:00 1.3K

Само Буковски знаеше как

Поредният ден на разлагащ се мързел и желание за правене на нищо.
Пореден ден на препълнения с цигари пепелник.
Пореден ден в бара с чаша евтин ром.
Просто един пореден ден, изплетен от поредни моменти и завършващ с един и същи пореден въпрос: Дали не сбърках?
Отговорът винаги бе един и същ – не! ...

Amadea

Проза » Разкази

2008-01-28T19:10:23+02:00 2.2K

Избор на власт

Времето, което най-много мразеше след поправителната есенна сесия бяха местните избори за кметове и общински съветници. Баща му беше лидер на една от основните политически сили в града и по време на избори къщата им се превръщаше в нещо като малък импровизиран предизборен щаб. Любо мразеше това врем ...

канапе

Проза » Разкази

2008-01-28T19:03:13+02:00 1.5K 1

Глава Трета: На кръстопътя

Глава Трета: На кръстопътя.
- Шефе, ако трябва да бъда искрен, имам чувството, че така ще си пропилеем живота! От няколко дни наблюдаваме този безлюден път, по който не минават дори и селски каруци! Безсмислено е да стоим в тези миризливи храсталаци по цял ден и то за какво - за нищо! Инак друго си ...

La__Torpille

Проза » Повести и романи

2008-01-28T17:30:23+02:00 1.6K 3

Забранена територия

- Още много ли остава? - попита тя с ръце, притиснали гръдния кош, където се бе появила режеща болка.
- Ами! Около час само. - чу тя приглушения му отговор.
- Ха-ха-ха - саркастично му отвърна. - Колко смешно! Кажи де, къде е това място.
- Има още малко, потрай. Ще бъде голяма изненада!
Изкачваха ст ...

4orap

Проза » Разкази

2008-01-28T15:57:53+02:00 1.7K 1

Моят приятел

Посветено с много обич на Борислав
Какво да ви разкажа за моя приятел?...
Че беше идеалист и доблестен? (забравихме ли истинското значение на тези думи?)
Че вярваше "в доброто и в човека"? (което всички обичаме да повтаряме, но вече май никой не мисли...)
Че когато се смееше, светът отвръщаше на таз ...

faithnomore_

Проза

2008-01-28T14:33:37+02:00 876 3

Разходки, улици, снимки

Селото не беше малко. Близостта на големия град спомагаше за бързото му едреене. Купчини богаташки къщи редовно изникваха, придърпвайки границите му по съседните хълмове. Нови улици до тях, допълнителни пресечки и алеи.
Мария бе започнала да снима улиците преди месец. Случи се така, че на връщане от ...

sniv

Проза

2008-01-28T12:00:02+02:00 1.4K 2

На баня

На баня
Един човек много обичал да ходи на баня. Вземал си торбата със сапуна, тасчето, хавлиите и джапанките и заедно със със своите познати и приятели, всяка седмица отивали в банята.
В къпалнята било шумно и горещо, всеки викал, за да го чуят останалите, а в парата не се виждало много кой кой е.. ...

URAGANNNN

Проза » Разкази

2008-01-28T11:15:39+02:00 2.1K 5

Най-красивата

Една калинка лекокрила изпаднала в душевна криза. Завиждала на пеперудата, че е изящно красива и по-елегантна, и някак по-ефирна. Мислила дълго калинката, мислила как да компенсира своя недостатък. Била закръгленичка, тумбеста, а точките съвсем я излагат. Накрая решила след дълги терзания, да се нак ...

alex_skot

Проза » Други

2008-01-28T10:10:21+02:00 1.7K 1

Из терзанията на една душа

Животът е клетката, а аз съм мишката, хваната в капана на нейните лапи, боря се за глътка въздух...
"Да, още малко… почти успя!"
... и за малко щастие и радост през това, което ми остава да преживея между тези стени от тел...
"По дяволите! Искам да се измъкна! Искам навън! Искам да видя света! Искам ...

AgainST

Проза » Други

2008-01-28T10:06:49+02:00 1.1K

Глава десета - Бардът

Глава десета - Бардът
Слънцето току-що беше изгряло зад пътешествениците. Селото Химбър зад тях вече се разбуждаше. Духаше хладен северен вятър. Пътят продължаваше през все същото пусто поле до самия хоризонт. Петимата ходеха един до друг по прашния път и тихо си говореха. Кел беше казал, че след ок ...

Antinormal

Проза » Фантастика и фентъзи

2008-01-28T10:06:08+02:00 1.2K 1