39 864 резултата
Огледай се! Да ти, огледай се добре! Не виждаш ли всичката тази красота,
всичката тази прекрасна и жива глъчка. Животът е в разгара си, толкова буен
и интересен, а ти си седнал и самосъжаляваш всичките тези мрачни минали
спомени. Не се връшай назад, недей да мислиш дали си постъпил правилно.
Вдигни ...
  815 
В главните роли сме ти и аз. Но главните роли са много субективни. Постановката започна неотдавна... Актьорите са прасета, но ние не се въргаляме в калта! Ние сме от чистоплътните бозайници. Умеем да се разсмиваме! Умеем и други неща... Тях ще си ги припомним в някоя друга пиеса, защото сега изпълне ...
  815 
ШОФЬОРЪТ
/По действителен случай/
Като всяко дете и Васко мечтаеше да стане шофьор. Беше на пет години, когато стиснал здраво в ръце въображаем волан бръмчеше из кварталната градинка, натискаше от време на време въображаем клаксон и издаваше досущ същите звуци като на истински такъв. Естествено от в ...
  1107 
Какво е поезията, мили хора?
Какво е любовта? Как ги разбирам аз, сега с вас ще споделя! Дали за мен са просто понятия без смисъл или са свързани с дълбоки, искрени, истински и пламенни чувства? Ако сгреша, поправете ме! Скарайте ми се дори, аз не казвам, че на сто процента ще успея да изразя всичко ...
  2144 
Затварям очи и сякаш ти си там.
Поглеждаш ме и приковаваш погледа ми така, както всички предишни пъти. Не си се променил въобще - черна, стърчаща на всички възможни посоки коса, тъмни чисти очи, лишени от всякакъв порок и най-невероятната усмивка, която някога съм виждала или ще видя. Само са се поя ...
  938 
Мечовете проблясваха и се удряха със звън. Въпреки че времето беше хладно, те бяха с половин брони, които прикриваха само торса и главата им. Но въпреки всичко те се потяха и пуфтяха.
- Кажи ми, Хенри, още ли се занимаваш с онези глупави магии? Честно да ти кажа, хората почват да те смятат за луд, а ...
  781 
ОБЕЦАТА
Старата дървена врата протяжено изскърца. Едрият мъж влезе и бързо я затвори преди виелицата да нахлуе в хана. Потропвайки от крак на крак да изтръска снега от ботушите си той припряно свали калпака си.
- Помози Бог, бай Василе!
- О, Гоце, влизай, влизай - ханджията се надигна от тезгяха, от ...
  1593  12 
Мислех, че съм силна след онази безсърдечна жестокост от твоя страна, приятелко... Ранена, измъчена, изтерзана от болки, от мъка, от гняв, от тъга, от нестихващата агония, четяща се в погледа ми... от сълзите, от кръвта, от живота... Предаде ме... защо?!? Нима го заслужавах с предаността си, разбира ...
  866 
Сред четири стени аз седя. Ето да тук съм и очите ми търсят светлина уморени да гледат мрака и сивотата на деня. Опитвам се да намеря изхода, тук някъде трябва да има нещо, което да ми даде сили да промени моя живот. И с очи копнеещи и търсещи, откривам само черното небе, надвиснало над мен като пел ...
  922 
КАК ПРИБРАХ ЕДНА КОТКА
През 1986 г. ни бутнаха къщите и през 1987 г. се настанихме в новопостроените апартаменти.
Улисани в пренасянето и всекидневните ангажименти, дните минаваха. Може би бяха изминали две години, когато забелязахме една котка, която спеше на черджето, поставено пред вратата на сре ...
  915 
Aз се влюбих в него напълно случайно. Няколко пъти бях попадала на неговата снимка в някакъв измислен сайт за запознанства. Но интересното е, че преди онази вечер той никога не бе ми правил впечетление. Не се познавахме лично, а само си писахме от време на време и то само "здрасти", "как си?" и т.н. ...
  654 
Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!
Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
Вярно е, че н ...
  2070  29 
Холивудски филмови саги в наш вариант
Наближава полунощ. Седя срещу часовника и потропвам нервно с пръсти по масата. Моята половинка все още не се е прибрала. Кой е измислил това определение? Лично аз се дистанцирам от него. Или например „съпружеско тяло". Пфу! Тоя плешив дебелак с криви крака и под ...
  1293  20 
Три… три.. Ще преброя само до три…
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…

Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тез ...
  834 
„Но Устата заших си…”
… Защото имам малко многоточия… Виж… Многоточия за мен и за теб. Аз зная – думите ми са твърде празни, за да си заслужава да запълваме себе си с тях… Не ме гледай с ОНЗИ поглед, знаеш за какво говоря… Нима не го усещаш? А може би винаги си го знаел, мили мой Човек с големи Обещ ...
  760 
- Сега криволичим по правата..
- Не. Това е крива.
- Праволичим по кривата…
Из Една-От-Многото-Истории-На-Алиса
Отивам да ме хване Липсата…?! ...
  749 
За непознатите, които си остават непознати. За тези, които се разхождат безцелно. За обектите, които не могат да се разплачат. За истините, които не се споделят. За внезапните туптежи, които умират. За болките, които спират понякога. За хората, които се борят със самотата. За онези, които я заобикал ...
  843 
В автобуса
(Част Втора)
- Ау-у-у, колко е пълно! Ами сега как ще влезем? Я, ако обичате, влезте по-навътре, че да могат и другите да се качат!
- Няма място.
- Как да няма? Я вижте колко място има навътре, но всички стоят на вратата. ...
  819 
На спирката
(Част Първа)
По идея на Ведрин.
Ведрин благодаря ти, че те има! Благодаря ти, че те познавам!
- Извинете, Вие кой рейс чакате? ...
  731 
СЛЕД ГОДИНИ
След гимназията завърших за учителка по математика в Пловдивския университет. Няколко години бях учителка в различни градове. През 1973 г. станах преподавател по математика във ВИХВП - гр. Пловдив. Бях винаги заета. Четях много. Подготвях си упражненията. Задължаваха ни да стоим в инстит ...
  1343 
Памет
Сребристият джип БМВ спря пред олющената сграда на кметството. „Сграда" беше силно казано. Просто една сглобяема талашитена барака с националния трибагреник и табела, на която пишеше „Кметски наместник" и приемните му часове. Шофьорът на джипа изскочи пъргаво, без да гаси двигателя и се втурна ...
  1060  11 
Тя вървеше бавно... без да се оглежда. Хората я заобикаляха и я гледаха с интерес. Тялото и се извиваше грациозно, сякаш искаше да полети. Беше "забила" поглед в земята и нищо не я интересуваше. Времето беше топло. Тя стигна до градинката и седна на една пейка. Никой не и обръщаше внимание. Изведнъж ...
  970 
Среща в бъдещето
Там, където светлината и мракът се сливат! Там, където времето тече ирационално, там, където пространството и времето променят своя закономерен ритъм и законите престават да се подчиняват на познатите ни взаимозависимости! Там, където няма утро, няма ден, няма нощ, където сънищата с ...
  1121 
"Усещаш ли,ти сега това. Къжи ми усещаш ли го?
"Как би могъл та ти дори не вярваш.
Ирония, смях, веселие.
В това вярваш ти нали?"
Думи блуждаещи в мисълта и. Думи изречени, но не чути. Седнала , там, тя под дървото, мечтае, плаче, смее се. И в неяснотата на своите чувства, тя изгаря. ...
  713 
Чудни и вълшебни приказки разказват хората. Предават се от поколение на поколение и от уста на уста. Обикалят целия свят, за да разкажат за голямата любов, за щастието и богатството на чудни принцове и принцеси от чудни страни. И за да бъде докрай вълшебна тази приказка, просто трябва да погледнеш к ...
  1018 
Eксkурзия в чужбина
Писна ми да пестя пари, както казва баба ми, за черни дни! Писна ми все в същата мизерия да живея, искам на нещичко и аз да се засмея! Затова отивам на екскурзия в чужбина, веднъж и аз през граница да мина! Избрах за тази цел аз Джалма Пур и най-скъпата почивка в Истанбул. Автобу ...
  872 
Седя и чакам вече час на спирката. Пусто е. Студено. Снежинките падат и образуват бяла покривка около мен. Покрай мен притичва разплакано момиче, сигурно на не повече от 12 години. Въпреки това животът вече се е отнесъл несправедливо към нея... както и към всички нас. Най-накрая автобусът идва... ви ...
  871 
... Беше поредната безсънна вечер ... изключих си компютъра , загасих телевизора ,
чух как баща ми излиза от спалнята ... легнах си в леглото и се отпуснах.
Бях уморена , но все още в будно състояние.
В един момент тялото ми се обездвижи ,
чух силни удари по вратата ,сякаш ме предопреждаваха , че ид ...
  662 
Тя беше обикновенно момиче,непознаващо щастието и любовта.
Нейното ежедневие минаваше по един и същ начин,обичаше с часове да се взира в луната
и звездите,и да мечтае,че някой ден ще открие любовта.
Мечтите й се простираха извън реалното и навлизаха в света на смелите фантазии.
Името на тази мечтате ...
  2542 
Днес присъствах на една погача...на погачата на моята малка и красива племенница.Това толкова красиво създание само стоеше
мирно и послушно,гледаше всички онези непознати жени и се опитваше да не заплаче...А толкова му бе интересно!Виждаше нови
неща и в малките й очи се криеше едно огромно любопитст ...
  832 
МАНЕКЕНЪТ
-Този човек, когото видях тогава на пейката в 5 и нещо сутринта на Славейков, този човек, който беше прегърнал гол манекен на жена и плачеше над него, та този човек така успя да ме закове на място, че всичкия погълнат алкохол и никотинов дим от през нощта, сякаш се изпариха от самосебе си ...
  784 
...
Мрак. Тишина. Дъждът ромоли по затворените прозорци на къщите. Сякаш небето плаче, а черният асфалт поглъща жадно горчивите му сълзи. Всичко спи. Дори вятърът, побутващ мързеливо клоните на дърветата, изпитва умора... Всичко...
Но не! Под единствената светеща лампа на улицата седи момиче... Това съм ...
  1113 
Седиш срещу мен. Нервен, неспокоен... личи ти, че си притеснен от нещо. Палиш цигара. Досега не те бях виждала да пушиш... Не говориш много, срам те е дори да ме погледнеш... Отпиваш бавно от чашата си. Оставяйки я, тя полита надолу и се разбива на каменния под. Малките кристални стъкълца се разпръс ...
  1837 
Усещам две топли ръце, които обгръщат тялото ми и една тежка въздишка. Ти и аз. Пак стоим и гледаме как водата изтича в неясна посока, точно както дните ни. Ти и аз отново сме откраднали малко от времето, измамили сме го, за да бъдем няколко дни заедно, преди отново самолетът да отлети и животът да ...
  1337 
Те ще ми кажат, че не ми били възпитани децата!
Не случих на съседи. Много са злобни, завистливи и прости. Правят се на културни и възпитани, обаче не на мен тия! През лятото, нали прозорците и вратите са отворени, чувам как съседката крещи на сина си: „Марш да изхвърлиш боклука!" Отрочето отвръща: ...
  1087  18 
Намираме се във възраст, в която всеки тийнейджър е неуверен и несигурен не само в действията си, но и в постъпките си. Понякога правим грешки, изричаме думи, които дълбоко нараняват околните и най-вече любимия на сърцето ни човек.
Защо го правим? - Дали от несигурност в чувствата и на двете страни, ...
  8269 
Спестени пари
Майка ми е едра жена. И до ден днешен си прави сутиени по поръчка, защото нейния номер не се произвежда. А пък аз съм се метнала цялата на тате. Откъде и да ме погледнеш, все съм си „моето мъжко момиче". Даже една злобна колежка ми викаше да си купувам блузки с копченца, за да се ориен ...
  1254  25 
Поглеждам към другите момичета, също самотни, решили в горещината на майския ден да отдъхнат на до болка познатите пейки. Навеждат се и откъсват поредното цвете. Със завидна прецизност откъсват всяко листче и наум си повтарят вечната игри на думи - Обича ме, не ме обича. Сякаш е истина и когато посл ...
  1856 
С теб съм. От колко време бях мечтала за това... да съм отново с теб. Да ме прегръщаш, както си ме прегърнал сега, да чувам искрения ти смях, провокиран от щастието ни, просто да бъдем заедно! Дълго време бях без теб, дълго време се опитвах да запълня празнотата в себе си, но нищо, нищо не можа да м ...
  1324 
Вече знам, че обратното на любовта не е омразата, а страха! Не вярвам в нищо вече. Единственият виновник затова си ти! Ти беше всичко за мен. Вече се страхувам от всичко, което ме води към теб. Дори нежния полъх на вятъра ме плаши, напомня ми за нощите, прекарани с теб. Не вярвам в ничия любов. Не в ...
  1218 
Предложения
: ??:??