Проза

41,8 резултата

Алиенации

Алиенации *
или
Как смъртта се оказва само една обикновена пачавра...
Ноември. Месецът от годината, който най-добре рисува истинското лице на смъртта и умирането. Всичката тази гнилост, всичката тази тишина и нарастващ мрак... Каква сковаваща прегръдка на отчаяние... Топлите отблясъци от очите на жи ...
1.9K 7

Скок

Ето, вече летя. 10 метра спринт, едно препятствие (чисто символично) и готово. Всеки момент ще стане. Защото ще направя всичко, за да си спомня рождения й ден.
Вече три поредни години. Три поредни години забравях за нейния рожден ден. Заедно сме от четири. Обичам я, както никоя друга досега. Просто ...
1.1K 2

Обичам те

Думите загубиха смисъла си...
До скоро чрез тях изразявах измислени от ума ми "чувства". Не че съм знаела, че са измислени, съвсем истински си изглеждаха. Живеех си в мислите и ежедневните събития. Смеех се, влюбвах се, наранявах, манипулирах, хитрувах, играех, преценявах, мерех... абе то не е лесно ...
2.9K 7

Непоискано писмо за Светлана Лажова

Знам, че не го очакваше от мене, егати, очакваше го от съседа от долния етаж - шампиона по скално катерене и самбо. Оценявам опита ти да не споменаваш имена, цитирам по памет: „Как се казваше, как? Ах, да сетих се... Пер... Петър.” Представям си какво ще стане ако споменеш имена: Пер, Петър, Петров, ...
2.8K 19

Тази Любов

ТАЗИ ЛЮБОВ
Под навеса беше поносимо. На арената обаче слънцето пареше с цялата си лятна сила. И това ни най-малко не интересуваше Апия.
Интересуваше я кой щеше да оцелее. В края на деня щастливецът щеше да притежава не само живота си, но и гореща нощ в обятията й. Което бе по-голяма награда от всичк ...
1.8K 6

Тръгвам си

Тръгвам си
Най-горещата нощ. Най-тъжната сутрин. Най-тежката обич.
Да, мили, това сме ти и аз. Да, време е вече. Време е да си вървя. Не, недей!
Моля те, не говори. Просто ме прегърни. За последно в твоите прегръдки да се стопля, подари ми последен миг сигурност.
Не, спри! Не, не искам да виждам в о ...
3.1K 1 1

За Станислав Пенев лично

Писмо до поискване за Станислав Пенев
Не го очаквах това от тебе, егати! Можеше да бъдеш малко по-дискретен, дис кретен!
Опитах се да не споменавам имена, но ти... Аз, ако исках да се разбере с кого съм била, можех да го разкажа в сутрешния блок по btv. Бареков щеше да каже:
- А, ето имаме новина! Л ...
2K 25

Кашонът

Тази история се посвещава на Таня:
Стоеше пред леглото си, гледайки пръснатите предмети. Избираше наслуки.
Картичка за Коледа. Не погледна от коя година. Омекнали ръбове, "поругано бели" (му хрумна), като градски сняг. Банални пожелания, цветно мастило, сърчица. Закъсняло признание на момиче от учил ...
1.3K 1 6

Аз пиша, за да разкажа как пощенските услуги ме свързват със света

Скъпи мой непознати приятелю,
Не знам дали някога ще получа отговор. Не знам дали някога ще се срещнем. Даже не знам дали някога ще изпратя на някого това писмо. Въпреки всичко ти си за мен най-добрият, най-чувствителният, най-близкият. Ти си моят душеизповедник, затова ще разкрия най-откровено моме ...
1.7K 2

Жена

Жена
Името и означаваше сексапил, а лицето и показваше съвършенство. Знаците и показваха истината, а думите - идеалната преструвка. Топлината на кожата и предизвикваше мъжките ръце, а устните и доставяха удоволствие, независимо дали с допир, знаци или поетични слова. Духът и бе по-силен от този на п ...
1.4K 3

Опит

Телефонът засвири... Настя погледна... беше Хари! Тя пое дълбоко въздух и вдигна. "Добър вечер"- каза тя сухо и строго. "Здрасти бе, шушо, как си, мила, какво правиш? Искаш ли да дойдеш до нас да си вземеш гъбката?"... Настя се учуди на въпроса и все пак каза: "Ако дойда до вас да си взема гъбката, ...
1.4K 3

Спомени

Спомени
Винаги ще помня моя дом. Голямата бяла къща, в която заспивах и се събуждах Онзи прозорец, от който виждах небето и балкана преливащи, един в друг. Лятото се радвах на играта на клоните на стария орех. Вятърът подухваше и те танцуваха своя танц. Помня градинката с цвета. Имаше всякакви, но н ...
2.4K 2

Интервю

Не мога ли аз песен да напиша?
Или себе си да опиша,
но в песента ли?
или просто с мисли пак да зашеметя мозъка си.
Знам, че звучи грозно, ...
911

Предателство

Воините не се печелят с битки. Те се печелят с решения, взети от отговорните. Тези незрими постъпки са много по-важни от всяко видимо събитие, защото събитията са само последствия от тях.
От легендите за Първият Герой
Петнадесета година от войната с драконите.
Селото не трябваше да съществува, но ет ...
1.8K

Празнота

Празнота
Погледнах се в огледалото, ей така случайно, когато излизах от стаята. Видях изрусена, топирана, красива жена с ноктопластика и лещи. Уплаших се. Онези синьо-сиви, без лещите зелени, очи бяха сякаш празни, без следи от чувства. За пръв път осъзнах истината - бях стананала бездушна красавица ...
1.2K 1

История с мирис на хлор

Първият текст на Мартин, написан върху стената на една от тоалетните в университета, остана незабелязан. Поне никой не надраска отговор около него. Беше странно. Целите тоалетни бяха нашарени с фалоси и майни в отговор на лексиконни стихове, псевдофилософски закачки и призиви за пушене на джойнт и д ...
1.7K 10

Сега (I Don't Care)

Ерата на бързото хранене.
Десетилетието на поръчките по интернет.
Годината на безплатните mp3-ки.
Месецът на скъпите ски курорти.
Седмицата на "breaking news" по CNN. ...
2.3K 5

Да изчегърташ розово петно

Балонче. Розово балонче. С лилава връвчица. Реещо се във въздуха. Свободно. Симпатично. Меко, но все пак пълно. Не с въздух! С надежда. С вяра. С нежност. С копнежи. С невинност.
Колко е красив светът! Колко много неща могат да се направят в него! (Забравих да кажа, че балончето е пълно и с амбиции) ...
1.3K 2

Къде е щастието...

( По действителна история)
Елка лежеше свита на леглото и слушаше пиянските крясъци на баща си в другата стая. Караше се с по-малката И сестра.
- Мръсница... курвантия... Нямаш ли си дом, ами се скиташ по нощите с разни мъже. Май не само те черпят, а? Сигурно те минават... кажи, ма?
Сестра И мълчеше ...
1.9K 21

Автограф

Отново изстри всичко. Напоследък не се получаваше. Запали си цигара и затвори очи, изпитваше гняв. Онова момиче от съседния апартамент пак крещеше. Лазеше и по нервите. По всяко време на денонощието го правеха. Будеха я през нощта и като че нарочно - на пук на самотата и, стенеха и натрапваха удовол ...
1.8K

Среща

Едно момиче стоеше на терасата и плачеше. Луната се отразяваше в прозорците на отсрещната сграда и бледата й светлина проблясваше във влажните очи на момичето.
В този момент едно младо божество правеше вечерната си разходка, когато го забеляза. Божествата рядко обръщаха внимание на хората, но това с ...
1.1K 4

Пътуването

Това е един от стотиците мейли, които моята приятелка ми е изпратила. Смятам, че призванието и е да пише, но тя така и не поиска да ме чуе. Тя все пак преди писател е адвокат... все още се опитвам да я разбера. Публикувам този неин разказ, защото бих искала повече хора да се докоснат до нейните прои ...
1.3K 2

Цената на силата

Жената е облечена в изхабени селски дрехи, които не могат да прикрият красотата й. Застанала на прашния път тя ръкомаха, говори, разпалено, бута все по-грубо мъжа пред себе си, опитвайки се да предизвика у него някаква реакция.
Мъжът носи дълга износена дреха, покрита с джобове, пришити магически си ...
2K 2

Самота

Сюзън се събуди от проникналата светрина в стаята. Знаеше, че е 9 часът. Прислугата витаги я будеше в 9. Усети миризмата на прясно изпечени кифлички и кафе. Стана и се заметна с копринения си халат. Седна по прозореца на лежанката и отпи от живителната течност. Огледа стаята, типично обзаведена за а ...
1.7K 1

За недостатъка на жребия

Жребият твърде често взима по-верни решения от избора на човека. Единственият му недостатък е в това, че хипотезите, измежду които решава жребият, са подбирани от човека.
1.2K 7

Коледата приключи. Забравете. (Послеслов)

Причина да напиша долните редове, бе чутото вчера за случка през годината. Повтарям - през годината, а не по време на Коледните празници. Искам да я разкажа накратко. И след това ще отговоря на споделеното от вас, като коментари за друго произведение. Надявам се, че още тук ще има хора, които ще пре ...
1K 5

Ще се откъсна от сляпото

Ще се откъсна от сляпото. От свирепия плътски нагон. И ще дотичам. С вкус на захар и зелен лимон.
Ще потопя изкълчените кокалчета в пристрастието си към бялото. Но ще запомня белезите. Изтощените в съществуването си белези. От раменете им ще избърша потта.
Вълни и мъхове напоследък се промъкват. В е ...
1.1K 4

Клиширано, сантиментално, без препратки

За пръв път пиша по този начин. Има нещо много стойкаджийско в цялата ситуация. Масата е отдавна забравена мозаечна плоча. Металните и крака се губят в гъстия буренак пред вилата. Щях да кажа "под старата череша", но тя изсъхна преди няколко зими и татко я отсече. Сега е празно. Седнал съм на потъмн ...
1.7K 11

Малко истини в този момент

Взирах се силно в живота си, за да разбера смисъла, открих истините, мъдростта и законите на Вселената. Минавайки по пътя на изучаването, изучих себе си, сега най-силното ми желание е никога, никога да не се загубя, в постигането си на целта, не позволявам на себе си да бъда зависима от човешко съще ...
1.4K 2

Един тъжен край

"Недей... Спри... Остави ме!..." - изкрещя тя в нощта, но никой не я чу. Измъчена се молеше за помощ, за спасение, ала молбите й не успяха да стигнат до светлината. Дишаше учестено и дълбоко, а сърцето й така напираше, толкова бързо туптеше, сякаш всеки момент щеше да разкъса плътта на гърдите й и д ...
1.2K

Плетачката на дантели

Ще се мре, каза си Анастасия и пак се прекръсти. – Прости ми, Боже, знам, че голям грях ще сторя... ама поне да е в хубаво време, да има цветя да ме накитят!
И се залута из огромния двор. Ходеше като в несвяст и току се навеждаше да отскубне някоя млада тревичка. Зимъс Карата й беше отскубнал едничк ...
3.3K 3 16

Не винаги ти си ангелът...

Усещах болката от влаченето по пода, усещах болка в китките си, някой ме държеше за ръцете, дърпаше ме по пода и крещеше името ми...
Не можех да отворя очи, чувствах клепачите си толкова тежки. Сякаш бях труп, но душата ми още живееше в мен. Бях будна и жива, но тялото ми бе умряло отдавна. Исках да ...
2.4K 2

Какво става после

КАКВО СТАВА ПОСЛЕ
на мен, на него и на оная тъпа овца
не очаквай нещо да се случи, когато не ти си писал разказа
Имаше трупове навсякъде. Телефонът постоянно звънеше и му съобщаваха, че другите погребални бюра не могат да поемат повече случаи и че той трябва да се погрижи за още 30-40 тела. Той се о ...
1.5K 3

Глава девета - Приготовления

Глава девета - Приготовления
- Тази книга! С нея некроманта следи движенията ми. Скоро след като намерих книгата, ме нападна един от слугите му. Но Аксаза нямаше никаква представа, че я послушваме, докато не я хванахме. Сънят ми също беше предизвикан от книгата, мисля. Сигурно Аксаза или господарят ...
1.6K

Войнишка смърт

Усещал ли е някой болката след гибелта на свой, близък човек? Може би не знаете за буцата, която засяда някъде в гърлото и няма на кого да я изплачеш? Всеки те гледа съчувствено... Някои дори не смеят да си протегнат ръка, за да изкажат своето съболезнование... Дори и времето ти се струва мрачно, не ...
1.1K 7

Интимност

Душата ми чертае своята интимност в тези редове. Приюти я в очите си, стопли я с мислите си, докосни я в сърцето си. Звуците се гонят в уютна тишина. Перлени сълзи се ронят между пръстите на жена. Ярки феникси раждат искрите в нейните очи. Тя пише в огъня пламтящите стонове на своята душа. Зад врата ...
1.7K 1

Песъчинка мъдрост

Бавно подритвах едно камъче по неравния и прашен път. Вдишвах чистия въздух на Балкана, а над главата ми имаше малък, сив облак, в който се гнездяха проблемите, мъките и сълзите ми. В нищичко вече не ми бе останало да вярвам – и добротата у хората се изпари, и пламъчето в очите им вече го нямаше. По ...
2.5K 3

Избор

Сухата земя глъхнеше в тишина... Само повеят на вятъра донасяше трепетите на шумния град... Брегът пустееше, сякаш мрачно вперил поглед в тъмните води на морето... Разпенени вълни го загръщаха в някаква ярост, целуваха го страстно и се оттегляха, за да прегърнат и други брегове... Тъмната вода шумеш ...
1.5K 12