Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

Завръщане

Събудих се с люлякови устни. С горящи и потни бедра. И замряла, забавях умишлено утрото. Отварям очи с блажена мараня разлята в зениците, мокреща ресниците. Знаеш ли какъв е погледът ми тази сутрин? Красиво отговарящ с ехо на шепота ти, крехка бродерия от въздишките ни... и те гледам - жадна, а ти с ...
Ralina13 (Ралица Стоева)
Ralina13
Проза » Други
1.7K 13

Огледала - 11

ПОЕТИ
Хора, които пишат за живота, докато другите го живеят.
НЯКОИ ПОЕТИ
Крилата разновидност на Homo sapiens, която се храни с думи и при напън отделя стихове.
КЪМ ПАРНАС ...
LONTANA (Даша)
LONTANA
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.3K 5

Кървавата стрела

Лятна нощ.
Прашна пътека.
Жена воин.
Красив меч.
Едни кафяви очи гледат във вечността. ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Проза » Разкази
933 1

В какво ме превръщаш, негоднико!?

Жените вечно са в депресия...
Поглеждат се в огледалото и хоп! Депресийка...
Поглеждат в портфейла на мъжа си и... Пак депресия.
Поглеждат съпруга или приятеля, с който живеят вече пета година и айдеееееееееее... В тресавището на черните мисли.
Мога да напиша трактат върху депресията, защото съм жен ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Други
1.5K 9

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe... (Или как да се спасим от скуката)

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe... (Или как да се спасим от скуката)
(Всичко в тоя разказ е измислено и съвпадения с действителни случаи и събития е плод на вашата фантазия)
Отпуската отдавна отшумява. Старите тревоги също. Зимата преваля.
Отпивам малко от чашата с бира и с ...
YourNightmare (Кирил Кирилов)
YourNightmare
Проза
3.7K 2

29.02.2008

Песента е стара и позната чак до болка, връща ме назад в някоя от нашите нощи. Очите си затварям и за миг отново пак съм там, от целувките пак потръпвам и сърцето ми сякаш полудяло е. Но хладината на стаята напомня ми, че теб те няма, че просто болезнени спомени е всичко. Разумът ми моли ме да те за ...
ToNq (Тоня)
ToNq
Проза
1.2K 1

Студен като живота 4 част

"Непрекъснатият алармен звук, като нестихващо металическо бучене на часовника, бавно и мъчително ме изтръгна от съня ми. Пет часа, време за тренировка. Наплисках си лицето с ледена вода да се събудя и навлякох екипа за тичане. Треньорът вече стоеше на верандата с две чаши кафе. При появата ми недово ...
westlife (Камелия Кацарска)
westlife
Проза » Повести и романи
1.3K 7

За жените и... жабите?

На скритите принцеси...
Ама, аз съм била принцесата на блатото!
Около мен - насядали в кръг - има множество жаби. Всяка една от тях ме гледа многозначително в очите и очаква с надежда да се престраша, да надвия погнусата си и да се спра на нея. Оглеждам ги внимателно, една след друга и се старая да ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Хумористична
1.7K 5

"Флейтите на Кришна" 3

***
Докато стигна спалнята, писъците бяха спрели и когато отворих вратата, момичето продължаваше да спи спокойно - само позата на тялото й и събраните на топка завивки под нея свидетелстваха, че се е мятала в съня си.
Сънищата са странно нещо - никой, бил той човек или бог, не е успял да даде точна ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Проза » Фантастика и фентъзи
1.1K 3

есен е

Есен е. Навън се чува детски смях. Носи се аромат от току-що разцъфтели рози. Небето сияе. Слънцето изпраща усмихнати лъчи. Подарява ни пролетта.
Есен е. Той е тук. Той донася пролетта и вечността. Обичам го. Виждам го през размазаните зеници на очите си. Усмихвам се със сълзи и гледам към него. Той ...
Бубчето (Александра Ангелова)
Бубчето
Проза » Разкази
4.8K

Ах, колко те обичам...

Аз съм момичето, което носи голямата тъга.
Аз съм тази, която проклина те в нощта.
Аз съм тази, която без тез не може да заспи, нощем търси те дори.
Знам, че за теб съм само позната.
Знам, че моята дума за тебе нищо не означава. ...
kpucka (Кристина)
kpucka
Проза » Други
2.1K 3

Ангелът-Хранител

Падат капките дъжд в калната локва. А там лежи едно момиче. Струйка кръв се стича по студената й буза. Дъждът мие сълзите по лицето й. Почти мъртва е душата.
И в този труден миг някой бавно пристъпва в калта. Приближава се, подава ръка и й прошепва: "Стани", но създанието мълчи и не проронва нито ду ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Проза » Разкази
956 1

Прости

Знам, че никога не ще ми простиш за туй, което ти причиних. Знам, че много те нараних. Знам, че съцето ти разбих, но, моля те, прости. Прости ми, че исках да страдаш. Прости ми, че в капана ми сам падна. Прости ми, че не ти казах истината. Прости за всичко. Моля те на колене - не ме мрази. Не ме мра ...
bLoOdYkIsS (ДяВоЛчЕ)
bLoOdYkIsS
Проза » Други
1.6K 1

Мазохист

Вдъхновено от едноименния разказ на beti (Бехрин)
Странно нещо е животът. Най-хубавото е, че не знаем какво ще ни предложи в утрешния ден. Не можем да предположим дори как един миг, една случка могат да го тласнат в съвсем друга посока. Моят повратен момент се оказа запознанството ми с Петя.
Всичко ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Проза » Разкази
5.1K 26

Глава 17 - Аксаза

Глава 17 - Аксаза
Някъде из високата черна кула на гилдията на некромантите той седеше в тъмнината и чакаше тя да се появи. В една черна и празна отвътре ставя без никакви прозорци, той я чакаше.
Черната фигура, покрита изцяло с некромантска черна роба, се появи от тъмната част на помещението. Робат ...
Antinormal
Antinormal
Проза » Фантастика и фентъзи
1.4K

Лимонено

Понякога се чувствам като чайка (може и от кръвното да е).
Понякога като лайно от чайка.
Понякога съм хитра като куче.
Понякога съм като кебапче с кучешко.
Понякога в душата ми е пролет. ...
virginblack (Гергана Дечева)
virginblack
Проза » Други
1.4K 3

Йоана

Времената се разлистват, дните се стелят като есенни мъгли по полята на нашите души. Пясъкът тече, стъклено.
Светлината се разстила по петнистата земя, летлива утринна зора, замаяни пред нея, в прегръдката на тази топлина, изпращаме погледите си някъде след златоструйните вълни, там, където свършва ...
Вангел (Серафим)
Вангел
Проза » Други
1.1K 4

"Ден на гнева" 2

Първа част
Оловният войник
... Този обладан от демони свят...
Карл Сейган
1. Дъжд ...
michael (Владимир Ангелов)
michael
Проза » Повести и романи
1.3K

Благодаря Ти, Отче!

„Тази земя е създадена от Твоите ръце, Татко, но те не го осъзнават и искат да смачкат реколтата Ти, Отче, но Ти ни пазиш и закриляш, за да сме обгърнати от защитата на прекрасните Ти и милостиви ръце и така никой няма да ни отнеме живота, защото Ти ни очакваш отвъд небесата, за да ни отведеш в Рая, ...
skyloverka (Зорница Димитрова)
skyloverka
Проза » Други
1.6K 4

Измяната

Измяната
Тази история започва така: едно най-обикновено момиче си харесва момче, но то си пада по друга...
Момичето е отчаяно, загубило е любовта си, но среща надежда в този студен свят в лицето на това момче. След известно време момчето проявява интерес към нея. Но сърцето на момичето е объркано... ...
*Dark_Girl* (Вили)
*Dark_Girl*
Проза » Разкази
962 1

Студен като живота 3част

„... През цялата изминала седмица Стела неизменно присъстваше в болничната ми стая. Невъзможността да се разделим будеше недоумение в околните и пораждаше безумна надежда в изтерзаното ми сърце. Не знаех с какво съм заслужил подобно щастие, но го приемах, държейки го здраво в ръцете си, без да му да ...
westlife (Камелия Кацарска)
westlife
Проза » Повести и романи
1.3K 6

Средноградски приказки История за Зима и закъснелия сняг (Откъде идват снежинките?)

История за Зима и закъснелия сняг
(Откъде идват снежинките?)
Декември
Ден подир ден листата на дърветата окапаха, клоните оголяха, стана студено. Есен си тръгна и дойде време по- голямата и сестра да я смени и да покрие земята с пухкав сняг. Ала Зима се бавеше. Децата нетърпеливо поглеждаха към небе ...
Miya (Миа Ми)
Miya
Проза » Приказки и произведения за деца
2.8K 1

Забравено момиче

В късната зимна нощ едно момиче сковано е от вечен лед. Стои само в гроба пуст и леден. Забравено от всички. Забравено от "своите приятели". Забравено дори от "своята любов". Плаче в своя вечен сън, че никой, никога за нея не се е интересувал, плаче, че имаше приятели, които нож в гърба и забиха. Пл ...
bLoOdYkIsS (ДяВоЛчЕ)
bLoOdYkIsS
Проза » Други
1.6K 4

Несподелени любовни чувства

Несподелени любовни чувства
Марина познаваше Йордан още от дете. Той беше гадже на нейната братовчедка.
Двете момичета не бяха много близки.
Марина пожела приятеля на Катя с една мисъл, но веднага я потисна, спомняйки си десетата божия заповед.
Това се случи на бала на братовчедка й, когато Марина б ...
f_e_l_i_n (Мечтателка)
f_e_l_i_n
Проза » Разкази
5.5K 8

* * *

Понякога и аз така се чувствам - изгубена... лутаща се между реалност и мечти, блуждаеща в пространството от хорски клюки и завист... заобикалящи ме всеки ден и не намирам покой, понякога дори и в съня...! А само там се чувствам, че съм себе си сега, само там не ме следят мръсните погледи на чужди х ...
404ка (Полина Димитрова)
404ка
Проза
956

Обичта на Бог е безкрайна!

Бог те обича, закриля, пази и е една истинска защита за теб!
Бог е опората под краката ти!
Бог те прави по-силен след всяко нещо, което те е наранило!
Бог е мил с теб винаги, просто трябва да го осъзнаеш!
Бог ти дава храна всеки ден, за да не си отпаднал! ...
skyloverka (Зорница Димитрова)
skyloverka
Проза » Други
1.7K 1

В началото бе Ламята Спаска... и така и си остана положението докрая

Първата официална история за сътворението се появява в епоса за Гилгамеш. Но в апокрифното евангелие към него се обяснява как Бог Ха, като вижда Безкрая, в който е попаднал и липсата на интелигентна компания, създава това уникално, неповторимо и неустоимо зеленооко-дългоопашато създание Ламята Спаск ...
angel555 (Ангел ангелов)
angel555
Проза » Хумористична
1.3K 2

На конкурс като на война!

Стегна ме нещо шапката напоследък. Таман наех как да впрягам творческата си енергия в писане, и някои хора пак недоволни. Ами какво да правя? Да се карам на детето ли? Да си го изкарвам и на без това вечно потърпевшия съпруг? Ами хайде, съжалете го! И той душа носи! Прежалете се и вие малко, джанъм! ...
Mili4ka (Мила Нежна)
Mili4ka
Проза » Хумористична
1.7K 14

Душата ми ...

Някои казват, че книгата на живота се пише от неговото раждане. Защо е така?Малко могат да отговорят...
Аз ще започна от мига, в който оставих сърцето си далеч, назад в историята, под палещото тропическо слънце, на камъните, на брега на Моето Море.
Малко са хората, които мъчат съзнанието си в опит д ...
desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева)
desi.mandradjieva
Проза » Други
1.5K 1

...

Бързам.
Уморена съм от работа, леко напрегната от предстоящата вечер. Ще имам гости. Обичам приятелските вечери, но днес като че ли нямам нужното настроение. Близо съм до банкомата на Окръжна болница. Трябва да дръпна някой лев, после хипермаркета, после салатите, ордьоврите... Не! Определено нямам ...
Нел (Наталия Иванова)
Нел
Проза
944 3

Вечността не си струва

Думите са празни звуци, в които няма да откриеш вечността. Тя - вечността - няма да се разлее по кожата ти, когато чуеш: "Обичам те", няма да тръпне по устните ти, когато казваш: "И аз теб", няма да остане по белите листи, когато я обличаш във фрази.
Един миг в очите ти е повече от цялата вечност, к ...
`Fallen_Angel` (Тони)
`Fallen_Angel`
Проза » Други
1.4K 1

Как да помогна...

КАК ДА ПОМОГНА...
- Какво да правя? Боже, докога?...
Срещу мен седеше най-добрата ми приятелка и плачеше. Не знаех какво да й кажа. Попитах я какво се е случило, толкова ли е лошо? И тя започна:
- Нали знаеш мила, че се разделих с мъжа си преди три години. Оттогава живея при нашите. Преди две години ...
Murtva (Надежда)
Murtva
Проза » Разкази
1.2K 1

Небесното дърво

Небесното дърво
Там нейде на една полянка, в една ничия гора, се извисявало гордо едно кичесто дърво. То било толкова високо, че на този, който го гледал от земята, се струвало, че върхът на това дърво достигал небесата. И там, точно на върха, имало орлово гнездо. Двете птици снесли своето първо яйц ...
BoryanaY (Боряна Йосифова)
BoryanaY
Проза » Разкази
1.6K 1

Винаги ще те обичам

Преди да умре, едно момиче казало на любимия си „Обичам те... не позволявай на тази любов да умре... защото ще се върна " Момчето погледнало към гаснещата девойка и без да се замисля, се заклело във вечна любов... Когато любим човек си отиде от този свят, ние не вярваме, че може да се върне и затова ...
Samo_Teb_obi4am (Перла Тайна е )
Samo_Teb_obi4am
Проза » Разкази
1.2K 2

Обичам те, Исусе!

Исусе, аз се нуждая от Теб в моя живот!
Исусе, аз искам да Те следвам!
Моля Те, Спасителю, не ме изоставяй!
Не ме забравяй!
Твоята подкрепа е най-важното за мен! ...
skyloverka (Зорница Димитрова)
skyloverka
Проза » Други
1.7K 4

Тя и Той

Беше ноември... студена зимна вечер... Тя беше нощна смяна...
Оказа се, че нея вечер ще има купон на работното й място. Огледа се - всичко си беше уж същото - обстановката и хората дори, с изключение на едно момче, което виждаше за първи път.
Засякоха си погледите за няколко секунди - Той не беше ни ...
404ка (Полина Димитрова)
404ка
Проза » Разкази
1.6K

Когато духът играе

Съвсем отегчително е човек да прави опити да изпита пълните възможности на своя ум. Но истински занимателно би било, ако постоянно се стреми да ги затрие; и надскочи окончателно.
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
1.2K 1

Страх

По паважа се стичат умопомрачен проклятия. Спи дъждът, а светлината безумно препуска в мъгла. Тревожни вопли вплитат отминаващите мигове и ги захвърлят в тиха безпросветност, за да запазят част от и без това изчезващата човешка духовност. Началото на едно падение, предначертано от собствените му сла ...
beti
beti
Проза
1.1K 2

Раздяла с първата любов

Раздяла с първата любов
Кристина и Преслав бяха гаджета от две години, през които се обичаха лудо, всеотдайно, безрезервно. Нищо не подсказваше края на тяхната любов.
Но той дойде изневиделица, стоварвайки се върху крехките им рамене, смазвайки ги с непоносимата си тежест.
Преслав замина да следва в ...
f_e_l_i_n (Мечтателка)
f_e_l_i_n
Проза » Разкази
2.4K 4

Кучешки живот

Вървеше и си мрънкаше наум... А и защо обу тия кокили днес...
Мислите й скочиха като опарени, блокира всичко в нея. Отсреща някакви хлапета, вързали на синджир едно кученце, си играеха на въртележка. Жива. Редуваха се в садистичната си игра и крещяха: "Давай, по-силно! Гле'й как скимти." Тя се стрел ...
danisab (Ниела Вон)
danisab
Проза » Разкази
1.3K 5