Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Театър

Из сенките се мъждукаха странни светлинки, малки и толкова непонятни за очите. Стоеше с притихнало сърце и тръпнеше в очакване на случващото се. Знаеше, че тази вечер всичко щеше да бъде различно от всичко онова което познаваше и бе изживяно. Странно чувство витаеше наоколо и се усещаше присъствие н ...

strais

Проза

1.1K 1

Далечно

Знаете ли кое е потискащо?
Да си караш нощем по празен път и радиото да прекъсва. Много, много ме дразни. Онзи горе толкова ли ме мрази, че не ми дава дори да си намеря една скапана радиостанция. Да ми попее някоя кукла като вокалистката на Sexy Bitches и да се разсея малко.
Карам си колата, търся с ...

Рима

Проза » Разкази

1.1K 5

Иван Ангелов или вечно неразбраната душа на един артист!

Едва ли в историята на Music Idol в световен мащаб има или е имало певец с качествата и с недостатъците на Иван Ангелов, момчето от Айтос, което мечтаеше за слава... По време на предварителните кастинги за шоуто видяхме какво ли не, станахме свидетели на това как неграмотността, незнанието и невежес ...

Liv_

Проза » Други

3K 7

За осите и жилата

Не яжте кюфтета, където ви падне.
Седях си на пазара в ъгъла до кебапчийницата и кротко си похапвах кюфтета, като ги прокарвах с пиво шуменски пъдпъдък. Пред мен жумолеше пъстър пролетен рояк от хора, забързани в хаотичен ориенталски ритъм, като осички. Не можеше да се хване дирята на всеки, ако не ...

Mobby_Dick

Проза » Разкази

1.2K 1

Седем

(Пътуването)
е скучно и продължително. Навън вали. Проливен дъжд! Доскоро бях под него, но едва сега, когато съм на сухо в трамвая, усещам колко съм мокър. Свалям качулката си, от която капе вода. Вода капе и от ръкавите и крачолите ми, а маратонките са толкова влажни, че изглеждат с една идея по-тъ ...

Itilon

Проза

1.4K 3

Дъждовни размисли без страсти

Вали. Колко банално начало на разказ. Сега вероятно ще си помислиш, че има още стотици разкази, които започват така и ще се откажеш да четеш този. Имам какво да кажа. Винаги имам. Така трябва. Но рядко някой ме слуша (чете). Все пак ако имаш време за губене...
Вали. Защо дъждът пада? Много просто - ...

Vyrtina

Проза

1K 1

Влюбена мечта

Пак съм влюбена. Може би се лъжа най-вероятно. Сигурно не. Та всичко започна в една църква. Когато стъпих там, ми беше отвратително. Всичките тези стари хора, мотащи се насам-натам ме изнервяха. И тогава, докато си проправях път между тях, съзрях него. Един прекрасен, сякаш идеал. Едни къдраво кесте ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

1.1K 1

Той не искаше да бъде себе си!

Малките часове на нощта вече се изнизваха. Влажният паваж на тротоарите в малкото градче мълчаха и сякаш чакаха да чуят нещо. Луната срамежливо се криеше зад тъмните облаци и почти не огряваше улиците, докато тих дъждец ги мокреше.
Той стоеше, подпрян на стената на една сграда и някак нервно се огле ...

kiks

Проза » Фантастика и фентъзи

1.4K 1

Хроника на един полет

ХРОНИКА НА ЕДИН ПОЛЕТ
12.05
Пътуването със самолет е високо и интересно занимание, едно малко, летящо в непосредствена близост до облаците общество, обединено от общата посока и добре, дори учтиво прикриван страх от големи пропадания и катастрофи. Екипажът е сред най-уважаваните и компетентни в свет ...

kokokamila

Проза » Разкази

1.5K

Крива паланка I

КРИВА ПАЛАНКА I
Краят на горския път беше дръглив и обрасъл. Сплетените трънливи клони не допускаха никой до порутените стени на бившия хан. А стените му бяха с цвета на келявата гора наоколо - на места обрасли с бръшлян, а на други с оглозгана от времето мазилка.
Под нея се бяха озъбили издялани ка ...

йеромонах

Проза » Разкази

947

Наемник

Имах среща с Майкъл в кафе „Джуулс" в Нюкясъл. Бях отишла по-рано, това беше навик още от началото на журналистическата ми кариера. Той се появи точно навреме. Бивш военен, не забравяше своите навици. Другото, което правеше впечатление у него, бяха белезите по лицето му. Постарах се да не се вглежда ...

Романтик

Проза » Разкази

2.1K 15

Силният мъж

Днес се загледах в един мъж на моите години, работещ в нашата фирма, мисля като счетоводител. Той бе с черен панталон, черни обувки с цип (обърнах внимание точно на това, защото обувките с цип ми се струваха досега несериозни) и с риза на големи вертикални раета. Обещах си да ходя на работа така тов ...

YourNightmare

Проза » Разкази

1.9K 2

Чудовище

Как те мразя!!! Май ме караш да лазя?! Мислиш си, че не мога без теб. Но там е твоята фатална грешка. Не мога да продължавам така да се хабя във фалшиви връзки без бъдеще. Мислиш си, че като си перфектна няма да те оставя. Една оставих като теб и теб ще оставя. Сигурно си си мислела, че никога няма ...

ihavenofear

Проза » Други

1.9K 1 3

Леденото огледало

Леденото огледало
Седя пред огледалото и се взирам в него. Струва ми се, че истинската ми същност стои от другата страна на студената, гладка повърхност.
Нейните отровно зелени очи се впиват в мен и ме изгарят. Казват ми, че аз не съм истинска, че не съществувам.
Губя се в тези прекрасни, но безизра ...

snow_queen

Проза

1K

Неочаквано

Винаги очаквай неочакваното.
Но всъщност, как да го очакваш,
когато то е Неочаквано?...
Тоест, когато го очакваш, значи
е Очаквано?... ...

levski66

Проза

1.5K

Погубен в отчаяние

Част от мен просто иска да се махна от всичко това.
И всеки ден като отворя очи ми напомня колко много се мразя. Просто ми се иска премахна моята душа и да съм с празна дупка там... да могат там да падат моите сълзи за това, че просто гледах да съм добър към всички. А те да са се обръщали и да са го ...

ihavenofear

Проза » Други

1.6K 1

Ангели

Ангели
Казват се ангели. Защо? Да не би да са по-добри? С какво са заслужили това прозвище? С постижение, за което всички са чували, освен мен, разбира се. Затова, че са ТАМ, а ние тук. Заради крилата, пухени и бели в мечтите на децата, розови и прелитащи в бляновете на подрастващите, сиви и обикнов ...

kalides

Проза » Други

1.6K 1

Познат шепот

"Познат шепот"
Аз бях там. На онова място, което ти твърдеше, че е нашето. Бях там, под голямото разлистено дърво, близо до морето, близо до безкрая. И те чаках. Надявах се, че ще дойдеш, но песента на океана ми нашепваше тъжна и позната мелодия. Листата на храстите шумоляха разпалено и се опитваха ...

Chrissie

Проза

1.3K 2

Една нощ...

Спри, недей така да ме измъчваш вече.
Недей гледа ме с поглед властен, каращ тялото
ми цяло да трепери.
Смени към мен своето държание.
Да бъда товята робиня, за това копнееш, ...

mkli

Проза

1.7K 1

Вина

Кръв капе по лицето ми и ме събужда от дълбок сън. Оглеждам се стресната и учудена, ала е тъмно, мрак заобикаля тялото и душата ми. И ето - още капки... Какво става?...
Навън в студа сенките зловещи играят своя танц с вятъра. Дъжд излива се върху сухата земя. Вали толкова силно, сякаш мъката, събрал ...

^no_comment^

Проза » Разкази

1.2K

Останалото е само дишане

Искам да те отворя. Като хирург на масата. Да разпоря гърдите ти и да видя къде ти е сърцето. Да видя има ли го. И ако го намеря... Да го отделя леко. Да го взема в шепа. Да го изгоря с дланите си. Да бъде пепел, а не камък.
Искам да заспя и да не усешам болка. Искам да извадя кинжала, преди ти да и ...

virginblack

Проза » Разкази

1.5K 1

Звярът, Разумът и Покварата

Вдъхновено от http://www.youtube.com/watch?v=yohT9BY2j9U
Мъжът бавно се връщаше в съзнание. Осъзна, че тялото му тича по мръсните, нощни улици на бедняшкия квартал. Мъжът винаги бе усещал вътрешният си звяр, но го бе удържал. Сега звярът бе свободен и дори не обърна внимание на плахите опити на чове ...

coleto

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K

Трите версии

ТРИТЕ ВЕРСИИ
Приличахме на корабокрушенци още преди корабът да е отплавал. Не знам, но аз - със сигурност - да. Може би за последен път се разхождах по този претъпкан мостик, заглеждах се в лицата на хората и се мъчех интуитивно да отгатна с кого от тях евентуално бих се чувствал най-добре върху няк ...

kokokamila

Проза » Разкази

929

Под дъжда

В интересни дни живеем... Дни на повърхностни чувства... И повечето момичета когато ме видят, сигурно си мислят "Ето новата ми плячка - допада ми, ще пофлиртувам, ще тръгнем, ще го напия и ще го направим. Ако ми хареса, ще повторим." И тази философия след всеки ъгъл. Ами ако й откажа? Или ще я амбиц ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

1.6K 1

Тъмната Кула

Тогава Ка се обърна към него и попита.
- Какво искаш?
- Тъмната Кула. - отвърна Стрелецът.
- Какво ще ми дадеш в замяна? - попита Ка.
- Всичко, което пожелаеш. - отвърна Стрелецът. ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

1.5K 2

Телефон ни дели

Телефонът иззвъня... някак неочаквано. Събуди ме от просъницата и енергично вдигнах слушалката. С разтреперен от вълнение глас отроних едно неочаквано звучно "Алоооо". От отсрещната страна, за мое голямо разочарование, се чу женски глас.
- Радвам се да чуя вълнението в гласа ти всеки път като ти се ...

broken_wing

Проза » Разкази

1.7K

Една съдба

Вървях по прашните алеи на града, отрупани със смачкани отпадъци, изхвърлени от терасите на кооперациите и чух яростния крясък на една разярена жена от мазите на една от сградите. Тя преживяваше отново и отново случилото се с нея. Мъжът й я беше изоставил, навярно й е изневерил много пъти и то пред ...

*Dark_Girl*

Проза » Разкази

899 1

Самота

Самота
Усещам настъпващата нощ, която ме разделя от другите. Разбираща, утешаваща ме. Търсейки начин да загърбя миналото, аз мога да вървя без цел до безкрайност!
Всичко, което желая, всичко, за което съм нужна, е заключено зад последната врата, за която няма ключ!
Моята приятелка Нощта ме подкрепя, ...

snow_queen

Проза

1.4K

* * *

Както се разхождах из града случайно те зърнах седнал на една пейка. Зачудих се дали наистина си ти. Не бях те виждала от 4 години. Толкова се беше променил. Русата ти коса беше потъмняла и станала почти кестенява и беше станал висок и мускулест. Нямаше и помен от онова ниско, срамежливо, русо момче ...

Galandriel

Проза

678

Пианото

Пианото
Мъжете се придвижваха внимателно по коларския път. Студеният дъждец мокреше килима от борови иглички под дърветата и заглушаваше тихите им стъпки. Някъде горе върховете на планината белееха от падналия пресен сняг. Макар да беше средата на май, зимата правеше плахи опити да се завърне в Алпи ...

perperikon

Проза » Разкази

1.9K 10

Ян

Черни прозорци. "Няма никой тук." - казват хората, вдигайки поглед към тях. Ян става и тряска врата зад гърба си. Не му се седи тук. "Майната ти!" - мисля си, допушвайки някакъв фас... Само си мисля обаче. Не мога да го кажа на глас - Ян не допуска подобно поведение край себе си. Аз пък не допускам ...

maligani

Проза » Други

1.4K 2

Неустоимо привличане

Кога една жена е неустоимо привлекателна в мъжките очи? Желана, жадувана, ухажвана, преследвана, мечтана, неотразима? Истинската, единствената, обичаната жена? Всевъзможни отговори могат да се намерят на тези въпроси, но не пренебрегваме ли един малък, тривиален и често неудобен отговор - когато е ч ...

Mili4ka

Проза » Разкази

3K 6

Падаща звезда

Виждали ли сте падаща звезда? Красиво, но и тъжно. Мислите да си пожелаете нещо хубаво, недейте, няма смисъл, тази звезда не е щастлива, не носи щастие, късмет и радост, ще донесе само мъка, празнота и самота. Както вече казах - не е щастлива звезда, това е поредният самотник, влюбил се в луната, из ...

masster

Проза » Разкази

1.6K 1

Реална излюзия

Някъде прочетох, че реалността е илюзия, породена от липсата на вяра... Странно... Винаги съм мислила, че вярвам силно, но пък съм се възприемала като реалист...
Вяра... В какво всъщност вярвам? В Бог? В съдбата? Във вечната любов? В истинското неопетнено приятелство? В щастливия край? И защо се смя ...

Dona

Проза

1.4K 2

Прекрасна лъжа

Хубаво е да си дете.
Да живееш в свят без лъжи,
а с чудеса.
Без рани,
а с Любов. ...

Chrissie

Проза » Други

1.5K 2

Захарен памук

Каза „да”, когато те попитах дали ще избягаш с мен.
Затова, ето ме, бягам. На вратата на съзнанието си съм, опаковала всички чувства и спомени прилежно, в торбички.
Пристъпвам прага и излизам от себе си. Тялото ми се превръща в капки лилаво мастило, а аз продължавам навън без него.
Въздушна, гледам ...

HighHanged

Проза » Писма

2.3K 4

Поредният тъжен стих за любовта

Хиляди сълзи, хиляди болки, хиляди надежди, хиляди усмивки... една любов.
Знаеш ли какво правя, когато съм сама? А знаеш ли, че винаги съм сама...
Стоя безмълвна и гледам залязващото слънце, докато сълзите бавно съхнат по лицето ми. Сълзите... по- силни от буря, която не затихва и по- тихи от трепет ...

VirtWorld

Проза » Други

3.4K 2

Любов и омраза

ЛЮБОВ И ОМРАЗА
"Над всички неща е истината. Защото тя е единственото, което господствува над всичко, и най-висшето, което има преднина пред всички неща." - Джордано Бруно
Въпреки, че не желаеше да крие чувствата си заради някаква болка, сърцето му не даваше да го стори. Беше наясно със себе си, знае ...

PLASHKOFF

Проза » Разкази

1.3K 1

* * *

Майка
Слушам по радио и телевизия, чета в пресата, как майка удушила детето си, друга го захвърлила на боклука, трета го оставила в майчин дом, без повече да се интересува за него и ми става тежко и страшно. Човешко ли е това? Не сме ли паднали по-ниско от другите твари? Та Бог ни е дарил с разум и ...

stoyna83

Проза

913

Сняг

Събудих се.
Прозорецът над главата ми сърдито проскърцваше под напора на вятъра.
Завинаги ли си отиде?!
Погледнах навън да попитам старите си приятели - измръзналите дървета и ахнах!
Светът през стъклото ме гледаше с очите на току-що изпрана болнична престилка. ...

Люса

Проза

1.1K 1

Проза и разкази от съвременни български писатели

Театър

Далечно

Иван Ангелов или вечно неразбраната душа на един артист!

За осите и жилата

Седем

Дъждовни размисли без страсти

Влюбена мечта

Той не искаше да бъде себе си!

Хроника на един полет

Крива паланка I

Наемник

Силният мъж

Чудовище

Леденото огледало

Неочаквано

Погубен в отчаяние

Ангели

Познат шепот

Една нощ...

Вина

Останалото е само дишане

Звярът, Разумът и Покварата

Трите версии

Под дъжда

Тъмната Кула

Телефон ни дели

Една съдба

Самота

* * *

Пианото

Ян

Неустоимо привличане

Падаща звезда

Реална излюзия

Прекрасна лъжа

Захарен памук

Поредният тъжен стих за любовта

Любов и омраза

* * *

Сняг

Опашка