Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Писъкът на Дивата

Писъкът на Дивата
Никога човек не би бил толкова истински, ако не се е докосвал до природата с целия неин антураж от нюанси, форми и образи. Може би не е трудно човек да го направи, но когато изведнъж усети, че нещо го тласка към нея с неудържима сила е по-добре да се откаже, защото когато природата ...

icohim

Проза » Разкази

1.4K 6

* * *

Искам да извикам, искам да ме чуят!
Искам да счупя хиляди кристални чаши,
за да видиш на колко парченца е пръсната душата ми!
Останах на 19, а минаха хиляди луни и хиляди слънца,
не мога да видя сянката си на стената пред мен ...

spazito

Проза » Други

1.5K 1

Писмо до теб

"Знаеш ли, че още си мисля за теб? Всеки ден, щом мина през мястото, където съм те срещал някога.
Не бих казал, че съм добре. Само споменът за теб ме поддържа жив. А когато и той избледнее, какво ще правя?
За мен ти си остана единствената. Все още си мечтая за момичето с големите кафяви очи, което с ...

сТеЛчЕ

Проза » Писма

2.1K 2

Моето родно място

Моето родно място - прекрасен кът от България
(съчинение)
Родното място не е географска точка от картата на България. То е място, където човек вдишва първата си глътка въздух. Мястото, където казва първата си дума и прави първата си стъпка. Това е мястото, където лети на крилете на детството си. В т ...

peti_bel

Проза » Други

11.4K 1

Деликатности от нашенския манталитет

Или кратък наръчник как да (не) се държим с жени в деликатно състояние (бременност).
С носталгия си припомням не дотам далечното минало, когато да си бременна беше състояние на почит, уважение, и най-важното - тяхното засвидетелствуване от околните. Умилявам се, припомняйки си как хората се чувствах ...

Mili4ka

Проза » Хумористична

2.3K 9

Звярът

Беше на пътя повече от шестнадесет часа, може би минаваше един след полунощ, по магистралата се виждаха само дългите фарове на преминаващите автомобили. След десетина километра се налагаше да завие по второстепенен път, тук почти нямаше движение. Всичко беше пусто, но най-празно бе сърцето му. Той б ...

sofist

Проза » Разкази

1.9K 1

Колко въпроса събира една салфетка?

Колко въпроса събира една салфетка?
Това ли е? Изгаряща прегръдка, безпаметен миг, застинал само в няколко секунди. Искра, пожар, не, експлозия! Само аз и тя. И две тела.
Красота, страст, буря, апотеоз.... и НИЩО. Край .
Къде съм аз, къде е Тя? Къде е чувството извън плътта? Празнота. И аз се нося в ...

Zasukan

Проза » Други

1.3K 1

Проститутката на Вилхелм (последна, редактирана версия)

И всяка нощ тя беше там.
На улицата.
На ъгъла.
Под лампата.
И всяка нощ тя ги съзерцаваше тайничко. Звездите! Ама кой ли ги гледа тях... А като малка си мислеше, че това са светулки, които показват пътя на някое изгубено зайче. Колко се е лъгала... Те просто си седят там, самотни... точно като нея. ...

FaLLeN^AnGel

Проза » Други

1.1K

Признание

Хей, ти каза, че искаш истината? Е, добре, слушай ме сега. Ще ти разкажа всичко.
Когато ти си тръгна, мили, знай-много ме болеше, че си отиваш. Искрена съм, може би не ти показах,че съм тъжна онзи ден на улицата. Но бе така, мили. Когато побягнах по поляната, една сълза се стичаше по лявото ми око - ...

*Dark_Girl*

Проза » Писма

1.4K 4

Съдби

Кап, кап, кап... Кап, кап, кап... Кап, кап, кап, кап, кап, кап...
Дъждът постепенно се усилваше. Хората се разбягаха по главната улица кой накъдето свари - към близкия МОЛ, спирка, бирария, държейки над главите си най-разнообразни неща - дрехи, торбички, раници. Един-двама имаха чадъри. Ето ги и оне ...

H1rMi

Проза » Разкази

1.5K 1

Стъкълце

Имало едно време... или поне така започват приказките - тези с щастливия край. Но има ли такива и в исинския живот? Както и да е...
Имало едно време един влюбен младеж. Толкова влюбено момче не е имало никога. Мислел единствено за любимата си: за тъмната и коса с цвят на кестен, за топлите й като ка ...

fantasy__

Проза » Разкази

1.6K 5

А ако утре мен ме няма?

"Лека нощ, обич моя, до утре"- думите, които ми казваш всяка вечер преди сън, а след това затваряш телефона.
Колко обичам тези думи, какво невероятно спокойствие ми носят. Те ме утешават всяка вечер, когато не си до мен, когато не съм сгушена в твоите прегръдки. Добре ми е, защото знам, че има утре. ...

auaila

Проза » Писма

5K 1 5

През пустинята

Вече трети ден се влача сам през пустинята без храна, а последната глътка вода изпих тази сутрин, сега мъкна празната манерка с надеждата да намеря някъде вода и да си налея. Не, не си мислете, че съм се юрнал безотговорно да прекосявам пустинята без необходимата подготовка; до преди три дни бях час ...

Bersek

Проза » Разкази

1K 1

Бум

БУМ
Дълбълдън! (Силен тропот по входната вратата)! Дълбълдън! Предупреждавам те спри с експериментите, защото въздухът около къщата ти отново придоби онзи синъо-зелен цвят. Отговор нямаше, отвътре се чуваха само стари ретро парчета, които ученият обичаше да слуша.
Морис поблъска още малко масивната ...

GLAVATA

Проза » Разкази

1.7K

Звярът в красавицата (Дневникът на една умираща надежда) - Част 4

Звярът в красавицата
(Дневникът на една умираща надежда)
- Част 4 -
Аз и Ти...
Стоим от двете страни на едно и също огледало и се оглеждаме един в друг. Иска ми се да се протегна към теб, за да те докосна, но така ме е страх, че ще се порежа на острите му нащърбени ръбове... ...

Heart_of_Fire

Проза » Разкази

1.7K 6

Споделено

Обади се, че ще дойде след дежурство - дано е преодолял комплексите си - ризата му била каре, а не райе, пък и от подмишниците понамирисва, не е успял да вземе душ и още нещо банално... гледам го в очите с все по-непознат цвят, ей сега, казвам си, ще предложи вечеря, а после нещо необуздано, а то... ...

СОЛАР

Проза » Други

1.3K 6

Леко конфузни ситуации

Леко конфузни ситуации
Тъкмо приключвах последния том от знаменитото си произведение на тема „Възход и падение на демокрацията в република Мбадунга" и възникнаха особени проблеми. Най-напред жената, която следеше работата ми изкъсо, се намеси в решителния момент и ме скастри:
„Ама то това нещо няма ...

radi.

Проза » Разкази

1.5K 16

Майсторство

Има нещо по Пътя ти, което никой не може да ти даде, никой не може да те научи и то е това, което ще те прави майстор в избраната от теб дисциплина.
Въпреки че и Шира, и Ръмжачът бяха тук, тази нощ думата бе взел вълкът, който иначе рядко говореше, особено толкова дълго, а обикновено даваше думата н ...

Bersek

Проза » Разкази

998

Бъди с мен

Бъди с мен
Ако се съдеше по красотата на човек за неговата душевна доброта, то Франсоаз Оливие бе едно от най-добрите същества на този свят. Разкошните тоалети, с които всекидневно се обличаше, бяха така наречената й „отличителна марка". Всеки, дори случайните минувачи по „Ла Мартин" още отдалеч поз ...

blumi

Проза » Разкази

1.5K 1

Сбогом

Гледам слънцето и ясното небе и се питам дали и при теб времето е такова. Въпреки че ярките лъчи се мъчат да стоплят замръзналата земя, те само навяват спомени. Реже ме студеният вятър на болката и тъгата, на спомените за приятелството. Ти просто замина в един такъв хубав слънчев ден. Вярно, че не б ...

bugsbunny1108

Проза » Други

1.4K

С дъх на горски теменуги - 2 част

Съпроводена от лекия южен вятър и унесена в сладките си момичешки мисли, Виктория бързо стигна до любимото си кътче в хладната, просторна гора. Отново седна там, където сядаше всеки следобед и отново опря гръб на същото дърво, на което го правеше всеки ден. Но през другите дни тя се отпускаше и се у ...

devilkin_f

Проза » Разкази

1.3K 1

Любов, война и разкаяние

Червеникавото небе притъмняваше. Беше горещо и нямаше жива душа. Алекс се огледа уплашено. "Какво е това място, по дяволите?" - помисли си той.
Последното, което помнеше, бе смъртния му миг. Електрически стол. За терористите дори това бе милост. Поне не го измъчваха, както някои от другите заловени. ...

сТеЛчЕ

Проза » Разкази

1.6K 6

С дъх на горски теменуги - 1 част

Тя стоеше на тревата, опряла гръб на едно дърво и прегърнала коленете си. В гората беше толкова тихо, че тя чуваше собствения си дъх, излизащ на пресекулки от алените й устни. Наоколо беше толкова зелено и чисто, че тя сякаш забравяше името си с всеки поглед, насочен към околната природа. "Виктория, ...

devilkin_f

Проза » Разкази

1.3K

Загуба

Сълзите се стичат по мрачното лице. Очите, кръвясали гледат тъжно в нищото. Тялото стои замислено. Душата чувства самота. Вятър подухва леко и разнася из света историята на момиче загубило най-добрата си приятелка. Всички чуват безпомощният й зов. Чува го дори и момичето, което й беше приятелка. Две ...

garfi_94

Проза » Разкази

1.4K 2 1

Пътуване към обратната страна на вината

Светлините на гарата се отдръпваха бавно. Влезе в първото празно купе - метна раницата на багажната мрежа и се отпусна... Развиделяваше се, но само навън. Вътре в него тъмното си беше свило гнездо и не го напускаше. Влакът приспивно и монотонно тактуваше по релсите: "тук-там", "тук-там"...
И както в ...

Довереница

Проза » Разкази

1.9K 15

За теб ...

Какъв си ти сега? Какво те накара да се промениш? ДАли бях аз или моето държане? Дали бяха постъпките ми, толкова грешни, че всички ме осъждаха?Мислиш ли, че съм го искала? Мислиш ли, че исках да те нараня и да те накарам да ме мразиш?
Май сама трябва да си отговоря на тези въпроси, защото ти не иск ...

bugsbunny1108

Проза » Писма

1.9K 1

Монолог на един съвременен Бай Ганьо

МОНОЛОГ НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН
БАЙ ГАНЬО
На днешно време е модерно да членуваш в партия някаква или движение. Аз да не съм по-изостанал от другите, че да стоя настрана и да си давам вид на аполитичен.
Реших и аз да съм кат` хората и да си осигуря топло местенце в некоя партия.
Хубаво, ама те зеха, че из ...

кумеца

Проза » Хумористична

4.4K 10

Един ден в Париж...

Отново слънцето се опитва да пробие мрачните облаци и както всяка сутрин е трудно да предвидя „какво ще бъде времето днес"... затова слагам дънки, една тениска, взимам си якето и „отивам в центъра".
Докато се блъскам в RER-а с разни „цветнокожи" си задавам въпроса „всъщност... къде съм?". Все още е ...

svetleto

Проза » Разкази

3.3K 2

Моето спокойствие в 9 здравословни хапки

Моето спокойствие в 9 здравословни хапки
1. Една хапка хубава мисъл.
2. Една хапка радост.
3. Една хапка благопожелание.
4. Една хапка смях. ...

pavli

Проза » Други

1.3K 7

Изповед на един активен потребител

Както си шарех в нета, открих един сайт за лично творчество. Супер! И аз едно време съчинявах стихове, даже още си пазя тетрадката. Избрах едно стихче и го пратих в сайта. Беше нещо от рода:
О, защо, приятелко, ти ми го отне?!
Толкова го аз обичах!
Защо злата съдба така ме прокле?
Ден и нощ аз в нег ...

feia

Проза » Хумористична

2.7K 27

Писателят

Кой беше този мистериозен мъж? Във входа бабките го наричаха с обидни имена. Казваха, че е болен, че е недъгав. Дори умствено нестабилен. Няколко човека го наричаха Писателят, но никой не знаеше името му. Пощенската кутия на апартамент № 14 не бе отваряна с години. Името беше откъснато от вратичката ...

Rx-Ende

Проза » Разкази

1.8K 1

Кафето като измерител за любовта ми

Бях доста малка, когато се научих да пия кафе. В началото, признавам си, не ми допадна много, но го пиех дори на сила, защото за мен това беше нещо, което всеки възрастен човек прави. А никой не трябва да се изненадва, че на възрастта на прехода - 14 години всяко малко момиченце иска да бъде вече же ...

auaila

Проза » Разкази

2.9K 5

Произведено: 07.06.07 Срок на годност: 01.08.08

- Ето ти от любимите кифлички.
- ОТНОВО? Нали ти казах - не обичам кифлички. Пък и не ям сладко, нима не помниш? Престани да ги разнасяш тези кифли - вече са мухлясали.
Ах, как
мразя!
Мразя, да ...

Vyrtina

Проза

998 1

Сърцето на Санела

Санела беше на двадесет години, когато се запозна с Киро. Една вечер го срещна в дискотеката и от този ден, вече една година бяха заедно. Макар да беше на тридесет и две години, Киро я правеше щастлива. Никога не й показваше явно любовта си, но държеше на нея и правеше всичко възможно тя да го разбе ...

сТеЛчЕ

Проза » Разкази

1.8K 1

понякога...

Понякога те мразя адски много, понякога държиш се с мен сурово.
Понякога ми иде да крещя, да чупя, хапя и летя, понякога просто те обичам на инат.
Понякога си много лош, понякога обсипваш ме с любов...
Понякога треперя като лист пред теб, а нощем чакам да заспиш, за да те гледам, дори и в малките ча ...

migli4ka

Проза » Други

1.6K 1

Инцидент 2

Започнах да я посещавам всеки ден. Винаги ми се усмихваше, когато идвах и очевидно й беше приятно да си говорим, но сякаш нещо я притесняваше. Имаше нещо, което стоеше между нас и може би затова често се случваше да изпаднем в неловко мълчание. Отначало си мислех, че се тревожи за бъдещето и е прите ...

Heel

Проза » Еротична

1.9K 1

Възможно ли е възпитание на чувствата?

Възможно ли е възпитание на чувствата?
(есе)
За да се отговори на този въпрос, първо трябва да се изясни представата за думата „чувства". Според някои психолози, понятието „човешки чувства" може да се дефинира така:
„Човешките чувства са като контейнер, разделен на две секции. Първата е настъпателна ...

котето92

Проза

2.3K 3

Една история, разказана по няколко начина

Историята!
Вървя си един пролетен ден из града и виждам много красива девойка. Облечена е в червена ризка и черна пола. С черни очила и черна коса. Стройната и фигура се отличава ярко сред другите пешеходци. Влюбвам се от пръв поглед.
Решавам да я заговоря. Отивам до нея и правя опит да се запозная. ...

Xpu100

Проза » Хумористична

2.7K 9

Втора приказка на Шира

Човекът пусна последния наръч клони на земята, прецени, че е събрал достатъчно и с тежка въздишка се отпусна на земята. Чувстваше се стар и ужасно уморен, а той наистина беше стар - много години натрупа и вече му тежаха. Наричаха го Скиталецът, поне няколко века не беше използвал рожденото си име и ...

Bersek

Проза » Разкази

1K 4

Безсънна любов

Безсънна любов
Не се раждаме самотни, на самота се учим, със самотата привикваме. Самотата е наказание.
Свърши нашето шеметно лято, а ръцете ми още миришат на море и... на теб.
Спомням си откраднатите луди нощи. Не трябваше да се разделяме, но ваканцията ти свърши и трябваше да се прибираш у дома, к ...

svetlanal

Проза » Други

2K 21

Проза и разкази от съвременни български писатели

Писъкът на Дивата

* * *

Писмо до теб

Моето родно място

Деликатности от нашенския манталитет

Звярът

Колко въпроса събира една салфетка?

Проститутката на Вилхелм (последна, редактирана версия)

Признание

Съдби

Стъкълце

А ако утре мен ме няма?

През пустинята

Бум

Звярът в красавицата (Дневникът на една умираща надежда) - Част 4

Споделено

Леко конфузни ситуации

Майсторство

Бъди с мен

Сбогом

С дъх на горски теменуги - 2 част

Любов, война и разкаяние

С дъх на горски теменуги - 1 част

Загуба

Пътуване към обратната страна на вината

За теб ...

Монолог на един съвременен Бай Ганьо

Един ден в Париж...

Моето спокойствие в 9 здравословни хапки

Изповед на един активен потребител

Писателят

Кафето като измерител за любовта ми

Произведено: 07.06.07 Срок на годност: 01.08.08

Сърцето на Санела

понякога...

Инцидент 2

Възможно ли е възпитание на чувствата?

Една история, разказана по няколко начина

Втора приказка на Шира

Безсънна любов

Опашка