Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Съдба или... (продължение на "За жените...)

Бях започнала да ви разказвам за моя французин.
Каква е тази женска орис - да се влюбваме отново и отново!? От най-ранна възраст - около 10-годишни, когато никой не ни вярва, до 5 - дори до 10 пъти по 10 години (откъде този късмет или проклятие?!), когато пак никой не ни взема на сериозно. Може би е ...

Galina_B

Проза » Разкази

2K 2

Блага дума железни врати отваря

Не знам повече от това какво да направя. Не знам! Наистина, понятие си нямам. Нямам желание да изневерявам на мъжа си. Но непрекъснато се получава. Просто така. От само себе си. И аз нямам обяснение как и защо. Да съм първа красавица – не съм. Да ме привличат чуждите мъже – съвсем не. Просто… и аз н ...

Mili4ka

Проза » Хумористична

5.3K 10

Ти и той или той и ти

Шепотът на стрелките пронизва съзнанието ми... Колко е часът?!
Шепотът на времето блъска по гланцираната повърхност на снимките,
дращи, ала без успех, непокътнати са, засега...
Непокътнато е и усещането за теб, запечатано в спомена, засега...
С онази очерователна усмивка и с онзи поглед светъл, глас ...

Marbeq

Проза

1.5K

Остави ме да си изблея мъката :)

- Стоилее! Не чуваш ли, че звъни телефонът, бе! Аз ще вдигна, ама кой знае какви поразии ще се случат и после пак ще ми мърмориш.
Алоо, дом семейство Стоилови, кого търсите? Каква кака те е патила бе, жена? Кака е баба ти!
Не съм вчерашна аз, ти мене за каква ме мислиш? Сега ще ми кажеш, че си ми пл ...

Довереница

Проза » Разкази

1.8K 15

Незабравимият

Неговият поглед...
ах, този поглед, искам да го видя отново.
Погледът, който не ме оставяше на мира
дори за миг всичките тези месеци. Този поглед,
който ме изгаряше като огън всеки път, когато го зърнех. ...

bEtt

Проза » Други

1.8K 2

* * *

"В един свят, където смъртта е ловец, приятелю мой, няма време за съжаления, нито за съмнения - има само време за решения."
Беше толкова късно, че часът вече нямаше значение. Нощта си беше нощ, а денят щеше да се появи тромав и разрошен, както всеки друг. Стаята беше топла, а светлината в нея жълта. ...

lothen

Проза

769 1

Искам да плача...

Да, наистина го искам... Защото много се промених за неопределен от мен период от време... Но не знам дали е било за добро... Казвах си, че за да успея в живота, ще трябва да правя не само материални, но и духовни жертви из душата си в непробиваема стена от лед, потискан гняв и и неизкрещян вопъл в ...

Hexagramm

Проза

2K 1

За началото

Жадувам звън на камбани в неделна сутрин. На средата на пролетно поле. Ръцете ми са тичинки на макове и ги разпилявам – по нослето, по гърба.
Отказвам да робувам на емоционални затвори и изпълвам дробовете си с песен на щурци... тънките им пипалца настройват струните ми... и замижавам благословена.
...

Ralina13

Проза » Други

1.5K 5

Обичах те, но дотук

Стоя сама и си мисля за днес, за утре... за целия ми живот.
Чудя се дали някога ще има смисъл. Искам просто да съм щастлива,
не мисля, че е много. Но защо всичко се обръща с краката нагоре?
Самотата ме преследва. Вече почвам да си мисля, че на света
не е останала и капка любов за мен. ...

SweeT_KisS

Проза » Други

3.2K 3

Приятели

ПРИЯТЕЛИ
- разказ-
- 1-
Не! - Това беше последната дума, която тя му каза. Пламен помълча и тръгна. Стъпките му като часовниково махало отмерваха времето, което за него беше спряло завинаги. Той беше тръгнал за някъде. Топлата юнска нощ го погълна, сякаш искаше да го скрие от погледа й. Тръгна и Нат ...

oki76

Проза » Разкази

1.3K 2

Искам да призная 2

Искам да призная една мечта.
Така виждам аз жената...
Луната сякаш натискаше със светлия си образ клоните на стария кедър. А той уморено полюшваше листа, сякаш непокорно тръскаше глава срещу редките дихания на сухия вятър. Въздухът беше тежък, жежък. Сякаш заплашваше жителите на древния град никога ...

desi.mandradjieva

Проза » Разкази

1.5K 4

Трънето

Трънето
Винаги съм смятал, че заточението е анахронизъм, безвъзвратно останал в историята. Наказание, с което благоразположените империи хем са се отървавали от неудобните, хем заселвали колониите си, хем ако в един момент палачинката се обърнела, връщали на бял кон същите тези неудобни. Да, ама съм ...

perperikon

Проза » Разкази

3K 7

Das Man

Събудих се. Бареков - политици, скандали, разправии. А... най-сетне нещо интересно - колко е сладко това котенце! Толкова са сладки всички - световното изложение на котенца. То е съвсем до нас - трябва да ида днес, защото утре затварят. От малка съм израснала с животните - винаги съм живяла с домаше ...

ballistixx

Проза » Разкази

1.5K 1

Бракът много променя мъжете

Бракът много променя мъжете
Млада съм, защо не ме харесват мъжете, просто се чудя. Нали казват, че всички млади са красиви, защото младостта ги краси. Всичките ми приятелки си имат гаджета, само аз - не. „Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли на смет!" Или: "По-добре да се родиш щастлива, отколкото кр ...

svetlanal

Проза » Хумористична

1.8K 23

Принцът (фентъзи) 3 глава от Руините на Мъртвия град

С пукването на зората Ноа потегли към Воинските хълмове със задачата да съобщи на човешкия народ, който обитаваше тези земи, за решението на Некус Сайф.
Всички добри народи и раси живееха в мир крепен от Кортовия съвет. Планината бе дом на всички им вече векове наред, нямаше смисъл да воюват помежду ...

Dushevadia

Проза » Фантастика и фентъзи

1.7K 2

Много ми се прави секс...

Заблудено искане, искане ли е това?
Ох, от кога не съм правила секс... Бърз, задъхан, неприличен. Това мое криво разбиране на света ме превърна в душна пустиня. Полива ми градинката слабичък дъжд (разбирай семейния секс), в другото време в прахан вилнея. Ох, а пък как ми се прави секс...
Някога бях ...

desi.mandradjieva

Проза » Хумористична

6.3K 5

В мрака

Главата ми ще се пръсне. Вие ми се свят. Опитвам се да се изправя, гърбът ми опира в нещо влажно и студено. Бетонна стена. Отварям очи - или поне си мисля, че ги отварям. В първия момент изпитвам паника, защото не виждам абсолютно нищо. Сляп ли съм? И ако да - как? И всъщност къде съм, по дяволите?
...

michael

Проза » Разкази

1.3K 7

(Серо)Позитивни

(Въпреки всичко, всеки трябва да се бори и да приеме факта, че е такъв, какъвто е. И нека заедно се обединим, защото така ще сме по-силни... Хора сме, тогава нека се държим като такива... По този повод написах тази пиеса, макар и темата да е "изтъркана", мисля, че проблемът си остава, но искрено вяр ...

zaXar4Oo

Проза » Други

3K 3

Прокълнат на самота

"Нещастник, Нещастник" - крещи един глас вътре в
мен. Затова, че съм отново сам, че за мен отново
няма надежда. Имам чуството, че ще съм винаги
сам. Защо ли? Защото изгубих нещо истиско - моята
истиска любов. Убих я, аз я убих с моята ужасна ...

ihavenofear

Проза » Разкази

2.2K 3

Криле

Хората гледали слабото момче със смешни криле, направени от кокоши пера и дърво. Момчето стояло близо до ръба на скалата и гледало надолу към синьото езеро.
- Няма ли да скачаш вече? - казал един нетърпелив зрител. Другите се засмели. Момчето нямало да скочи от скалата. Такъв бил планът му в началот ...

The_Crimson_King

Проза » Разкази

3K 1 3

Скалата на Спомените (фентъзи) 2 глава от Руините на Мъртвия град

Приседнал на една високата скала и с празен поглед, блуждаещ към пълната луна, скръбта не го напускаше. Обвиняваше себе си за всичко. Но какво друго му оставаше... най-жестоката и изгаряща болка, която можеше да изпита един родител... един баща е болката от загубата на своята рожба.
Обвиняваше се, ч ...

Dushevadia

Проза » Фантастика и фентъзи

1.6K 1

* * *

Беше малко пространство.
Нямаше никого.
Стъмваше се.
Мъничката стаичка ухаеше на люляк.
Стените бяха бледолилави и гладки. ...

meagainst

Проза » Други

1.2K 2

От мекотелото, което си е облякло черупка на рак за раците, които са се облекли като мекотели

Плачете. Безхарактерно ревете, прегръщайки се една друга. И обвинявате мен за сълзите си. Толкова сте скучни! Толкова слаби и съвършено еднакви. Плачете. И твърдите, че аз съм причината. Проклинате мен и неразбираемите ми думи. Проклинате невероятния ми късмет и още по-невероятното ми равнодушие към ...

Vyrtina

Проза

1.3K 2

Давя се

Давя се.
Потъвам.
Пред себе си виждам само размазани образи...
Потъвам така бързо... Боря се, крещя... Но никой не забелязва.
Потъвам. Сама съм. Във водата няма никой освен мен, ...

domino

Проза » Други

1.6K 2

Той---

V - та Глава
- Здравей!
Не говореше с никого. Просто му се прииска да каже "Здравей!". Спомни си колко пъти се е усмихвал на едва познати хора и им е казвал "Здравей!". Сега нямаше нито един от тези хора. Дори не помнеше повечето. Замисли се. Не, не ги помнеше. Замисли се за тези, които на него са к ...

bydy

Проза » Разкази

1.4K 1 1

Не ми говорете за любов, моля

Имам нужда от емоция, която
Да
Прероди
Душата
Ми. ...

Рима

Проза » Разкази

2.8K 14

Театър

Той стоеше близо до прозореца, стаил дъх, сякаш за да запази момента, и тръпнещ от вълнение. Нещо изпука отатък и го събуди от размислите му. Обърна се и я видя. Красива и жизнерадостна, точно както я помнеше. Той протегна ръка, за да я улови, за да я задържи. Тя му се усмихна тъжно, потрепера за ми ...

delta_f

Проза » Разкази

1.4K

Истински автор?!?

Аз не съм истински творец и не мога да пиша. Нямам изграден начин на писане, а още по-малко някакъв стил. Аз само се опитвам да творя. Чрез това си изливам емоциите и мислите, коите бушуват в главата ми... Та това, което се питам, е какво прави някого истински автор? Кое точно провокира читателите д ...

*Dark_Girl*

Проза

933 4

18+ В търсене на изчезналата девственост – Част 5

Никюпското съкровище – книгата на любовта
Вратите на Каса ди Фердинандови се затръшнаха зад гърба ми със зловещото скърцане на отдавна неупотребяван девствен пояс. Мрачният карталски въздух заглушаваше стъпките ми, така че нощната тишина се нарушаваше единствено от звука на запалката ми и мистериозн ...

Wizard

Проза » Хумористична

2.9K 2

Какво харесват мъжете

Какво харесват мъжете
„Мъжете харесват атрактивни жени, интелигентността няма значение.”
Аз защо ли се правим на главна? Спирам да готвим и се започва една атракция, ум да ти зайде. Откъде ми дойде на ум, та купих две кила портокали, намерих в мазето един обръч и цел ден жонглирам като алтава, ама с ...

svetlanal

Проза » Хумористична

7.2K 20

Експеримент

- Стой там! - извика му тя и той се подчини.
Отстрани сигурно изглеждаше смешно каква огромна власт имаше това дребно къдрокосо същество над такъв як исполин като него. Само че на него никак не му бе до смях. На лицето му бе изписан ужас от това, което осъзнаваше. Ситуацията бе следната: намираше се ...

LightOne

Проза » Разкази

1.4K 3

Една прекрасна вечер

Светкавичният рефлеск на Митко, придобит в следствие на двете години като резервен вратар на юношенския отбор на “Марица” се задеиства. С котешка ловкост отмести главата си, но дори и завидната му пъргавина бе недостатъчна да го избави от неизбежното. Дали в това имаха пръст 5-те големи сливови или ...

Stivanoff

Проза » Разкази

1.6K

Цар на...?

Не им вярвам.
Понякога, колкото и да опитвам (всъщност през повечето време въобще не се опитвам), не успявам да им повярвам...
На тях...
Хората по улиците...
Бюстиетата, ...

cheshire_cat

Проза » Разкази

2K 6

Препоръки за пътуване с автобус през лятото

Препоръки за пътуване с автобус през лятото
За предпочитане е по-светло облекло. Така, ако не сте сигурни, че няма да ви забележат, то всяко допиране до случайни повърхности, не толкова добре почистени, личи върху дрехата и неволно привлича различни погледи... Още по-добре, ако имате малка пъпчица, ...

pavli

Проза » Хумористична

1.5K 4

той

VІІІ глава
Не беше повече от 14.00 часа. Жегата мореше. Косата му се бе сплъстила под овехтялата шапка. Дланите се мокреха и щом понечеше да ги избърше в панталона си, оставяха мазни петна. Коженото му яке беше загубило цвета си на места, но ръкавите все още бяха дълги. Родителите често му купуваха ...

bydy

Проза » Приказки и произведения за деца

1.5K 1

Сънищата (фентъзи) 1 глава от Руините на Мъртвия град

- Те дори не знаят, че съществуваме! - смаян, отбеляза Ноа Хорн и леко сведе глава. Май нямаше да успее да разубеди упорития жрец.
- Няма никакво значение... става дума за нашия дом, приятелю... за нашия дом и неговата безопасност! Трябва да я открием!
- В името на Торис, та ние сме елфи! Те са хора ...

Dushevadia

Проза » Фантастика и фентъзи

1.5K 2

Изповед на едно вечно Камъче

Здравейте, аз съм Камъче! И съм вечно...
По принцип съм си много мързеливо, бях си намерило едно местенце между две големи скали до морето, не ме достигаше вода и човешки крак трудно се озоваваше там - убежище мечта! Имах сменящи се съседи - интересно е как живите същества не обичат спокойствието, а ...

Меллисса

Проза » Разкази

1.8K 5

Очакване

„ Кое е това момче, което, нощ след нощ, в моите сънища на зазоряване, ме спясява от собственото ми корабокрушение?”
Роза Лобато Де Фариа
Не се бави. Не се бави, когато влизаш в земята ми. Виждам те през клепачите си, болни от взиране в теб... нетърпение ме гризе от дъното на корените ми. Корените н ...

Ralina13

Проза » Други

1.6K 4

За едни сватба, за други брадва...

Написах разказ. Не какъв да е, а хумористичен. И не за какво да е, а за конкурс. Писах го, четох го, смях си се. Сама на себе си. Като го завърших се замислих. “Ами сега? На мен, че ми е смешен, смешен ми е, но дали ще е такъв и за другите?” Изпратих го на всичките си приятели. Някои ми се хилиха по ...

Mili4ka

Проза » Разкази

4.7K 11

Труден джаз

ТРУДЕН ДЖАЗ
- Джазирай, Пенка! - се изтръгна от гърлото на Матей. Черната тениска, прилепнала по него, се открояваше на зачервеното му превъзбудено и започващо да се предава тяло. Пено "тромпеда" повдигна инструмента си и жалните вопли изведнъж се заизвиваха в ритъм с привкус на евтин Ню Орлеандски ...

йеромонах

Проза » Разкази

1.2K 4

Проза и разкази от съвременни български писатели

Съдба или... (продължение на "За жените...)

Блага дума железни врати отваря

Ти и той или той и ти

Остави ме да си изблея мъката :)

Незабравимият

* * *

Искам да плача...

За началото

Обичах те, но дотук

Приятели

Искам да призная 2

Трънето

Das Man

Бракът много променя мъжете

Принцът (фентъзи) 3 глава от Руините на Мъртвия град

Много ми се прави секс...

В мрака

(Серо)Позитивни

Прокълнат на самота

Криле

Скалата на Спомените (фентъзи) 2 глава от Руините на Мъртвия град

* * *

От мекотелото, което си е облякло черупка на рак за раците, които са се облекли като мекотели

Давя се

Той---

Не ми говорете за любов, моля

Театър

Истински автор?!?

18+ В търсене на изчезналата девственост – Част 5

Какво харесват мъжете

Експеримент

Една прекрасна вечер

Цар на...?

Препоръки за пътуване с автобус през лятото

той

Сънищата (фентъзи) 1 глава от Руините на Мъртвия град

Изповед на едно вечно Камъче

Очакване

За едни сватба, за други брадва...

Труден джаз

Опашка