39 921 резултата
Мили хора, приятели, бързам да ви се похваля, тъй де, да споделя радостта си с вас. Голяма изненада ни споходи мен и моите съседи. Ей на, от умиление съм се просълзила. Не знам за скъпите ми комшии, ама аз така съм развълнувана, че думите не ми стигат. Дали се дължи на ЕГН-то ми или на двайсет и три ...
  1098  13 
Имало едно време Роника и Робин Худ.
И един ден тя си родила едно алено момиче като цвете - с червени очи и червена коса.
- Доведи ми детето на 4 май, но първо го заведи в гората!
- Трябва да си оправя палатката - казало червеното дете. - И тогава ще ходя с татко в гората. Мамо, защо се премести да ...
  1133 
КОТЕНЦАТА НА МАША
Когато отидох да купя храна за котката, споделих с продавачката, че първото от котетата се роди мъртво, предполагам, че докато го раждаше котката, то се е задушило.
- Ами, трябва да помагаш при раждането. Трябваше да дръпнеш малко.
Маша си гледаше котенцата, миеше ги. След осем ден ...
  992 
Приказка от времето на силикона
(съвременна интерпретация на стар виц)
Живеело в едно българско село в началото на третото хилядолетие едно хубавко моме - Мари, именувано на баба си Марийка, магистър по вътрешен и външен дизайн. Мари упражнявала професията си в семейния ресторантьорски бизнес - прес ...
  1487 
... Седиш сам в стаята... и сякаш са останали само спомените... красивите и вечни спомени... сякаш само те ни крепят... Мрачно е, а навън вали... и гледаш замислените и забързаните хора, изморени от живота, и нещастни, сякаш някой е взел малката искрица надежда в очите и сърцата им... поглеждаш и се ...
  1011 
Вече с нетърпение всеки път очакваше да слезе на брега и да се видят отново. Господарката на дома отдавна знаеше, че този бял, така го наричаха всички в къщата и той не се обиждаше от това, не търси наслада, а само нейното момиче с име на вишна. И правеше всичко възможно, без да обижда другите клиен ...
  1128  13 
Винаги трябва да има елемент на изненада!
Няма да си споделям колко години съм семейна, защото някой със слабо сърце няма да издържи. Това е все едно да се съблека чисто гола пред мъжа ми на светло, той с това болно сърце... О, идейно, ако много ме нерви ще го направя! За да си запазя брака използва ...
  2069  22 
Истини
Той идва във съня ми и разказва дълги истини...
Но то е само, когато Луната е празна и кухо дрънчи, пришита към дрехата на Нощта...
Колко дълго говори ли? Не зная...
Оттук, където започва мълчанието ми, когато го гледам, ...
  753 
Пазете мъжете
Едвам дочаках да завърша гимназия и право в гражданското. Мъжът ми пък от войнишкия шинел скочи директно в сватбения костюм. ..Около мене всички познати начело с майка ми, разбира се, грачат в хор: „Закъде си се разбързала, за какво ти е да се жениш?" Слушам ги и си мисля: приказвайте, ...
  1422  32 
Направих го за да угодя на един човек. Бях убеден, че ще е само веднъж, само едно кафе. Но живота понякога поднася изненади.
След този ден копнеех да я видя отново, мечтаех за нейната усмивка, нейния поглед. Реших се и я поканих отново да излезем.
Беше вечерта на 3-ти март, прекрасна пролетна вечер, ...
  850 
Подай ми ръката си. Аз ще я хвана и ще я задържа в моята, но за кратко.
Повдигни очите си и ме погледни. Аз ще ги задържа върху своите... но за кратко.
Усмихни устните си. Аз ще поема вината за това и също ще ти се усмихна.
Направи една крачка напред. Пристъпи към мен. Аз ще направя същото.
Не знам ...
  2054 
Тази зима снегът не спря да вали. Ден след ден, час след час. В града не можеше да се види жива душа. Въздухът бе ледено студен - режеше лицето ти и късаше косата ти. Животните се бяха изпокрили по хралупите си. Хората не излизаха от домовете си със седмици. Всички пътища бяха затрупани. Прокълнатия ...
  1098 
Влизам под кожата ти. Топло е. Кръвта ти ме залива. Тъканта ти ме покрива като пухеста завивка в буреносен ден. Аз съм вирус. Във водовъртежа се спускам стремглаво. Водовъртеж от буйната река на кръвта ти. Тя разклонява се и аз плувам по нея. Малък и незначителен съм, поне засега. Когато ми стане до ...
  898 
Когато я видя за първи път, помисли, че сънува или е слънчасал.
Беше в разгара на лятото и слънцето печеше силно. Въздухът трепереше в задушливата прегръдка на безконечния ден и замъгленият му поглед не отсяваше всичките нюанси на жълтото, преливащи помежду си в някакъв луд миражен кръговрат.
Както ...
  1000 
(мини-приказка)
Имало едно време един Мики Маус. Той срещнал един звяр, дето се качил на едно дърво. Когато го видял, звярът скочил и си направили Гоненица. Мауса много бързо тичал и звярът не можел да го хване...
Те си намерили един парцал. И едно огледало си намерили. Огледалото имало ъгълчета - с ...
  1798 
Отначало е като мъгла, все едно вали град и се опитваш да видиш какво става навън, но прозорците са слепи... Слепи и не можеш да проникнеш в светлината... Само глухи лъчи тихо се прокрадват в хола...
На пода в хола, на паркета ми, сенките на предметите се очертават по-ясно от всякога...
Сетне слънце ...
  771 
Поемам дълбоко въздух и задържам в дробовете си усещането за празнота.
Мога да потисна тази малка топка въздух, да я накарам да се свива, свива, свива... Докато не стане колкото юмруче? Не, още по-малка... Докато не стане колкото ириса на окото ми, поне... Поемам дълбоко въздух и го задържам, поемам ...
  753 
Отново....
... Тя дишаше дълбоко, равномерно и спокойно за няколко секунди! А след това избухна в плач, скривайки лицето в дланите си! Не знаеше какво става. За пръв път не контролираше чувствата си. Не знаеше защо, как и какво става. Искаше спокойствие, надежда и сили. Искаше разбиране, подкрепа и ...
  876 
(мини-приказка):)
Имало едно време един балкон.
Там живеели сто и един далматинци. И баща им казал да си отиват в леглата.
А те отговорили:
-Гладни сме! ...
  2294 
Кирилица
- Я, сипи по една кирилица!
- Абе, какво е това кирилица?
- Абе, сипи по една, кат' ти казвам!
- За шльокавица съм чувал, ама за кирилица...
  895 
Това е изповед за един неизвършен грях.
Изповедта ми започва с невинно драскане по белия лист и полуусмивка, изписана по чистото лице.
Ще излея върху листа всички свои желания... Ще го пропия с това, което сега не ми дава покой. Аз знам... знам, че думите без дела са убиец на мечти... Но не зная как ...
  931 
(мини-приказка):))
Имало един страшен вълк.
И той срещнал полицаи с коли, мотори и камиони. Той не можел да се измъкне, защото знаел, че те са полицаи.
Не са хора. Не се смей! Точно така е!
После полицаите му сложили белезници и го тикнали в едно затворче. ...
  2138 
(Здравейте! Искам да ви помоля да не оценявате тези приказки. Писа ги дъщеря ми, като беше на 4 години (по точно ми ги диктуваше). Те са шашави и нестандартни. Само за хора с чувство за хумор. Сега тя ми разреши да ги публикувам. Не я огорчавайте с 2-ки. За нея е важно. За мен оценките са без значен ...
  1979  19 
Понякога се чудиш защо си на тази земя, защо и за какво живееш. Всеки си мисли, че ще постигне нещо велико, или поне... нещо. Точно това си мислеше и младо момиче, проснало се на земята в някаква стая.
Това девойче се казваше Нели, беше на 16, но вече нищо не й беше чуждо. Като казвам нищо, имам пре ...
  958 
Звездна нощ
- Толкова ми е притеснено, няма да се справя! Това е финалната сцена, трябва да е супер, а аз съм ужасно уморена след всичките тези снимки. - Лили седеше пред тройното огледало в гримьюрната си и единственото, което виждаше, бе уплашеното си отражение в него. Зад нея стоеше Мишел, нейния ...
  1165  15 
Среднощен писък
В късния вечерен час седя сама у дома. Изведнъж тишината бе раздрана от женски писък, а после чух и груби мъжки гласове. Изтръпнах. Загасих лампата и погледнах през прозореца. Момичето продължаваше истерично да пищи, но понеже уличката ни е тъмна, не разбирах какво точно става. Отвор ...
  915  20 
Когато вървях под звездите и изгубил в мрака посока, ти се появи от нищото.
Попита ме с нежен и красив глас:
- Защо стоиш сам и натъжен?
Аз не посмях да ти отвърна, защото си помислих лудост ли е или не. Възможно ли е момичето, което обичах и което наричах любима, сега да стои пред мен. Продължих да ...
  1097 
ОМАГЬОСАНИЯТ ПРИНЦ
(съвременна приказка)
Имало едно време...
Не, имало тук и сега, пред мене, старец и старица. Седят седнали на един голям камък, вероятно, за да си починат от дългия път, който са оставили зад гърба си и който им предстои да изминат. Те са приковали интереса ми, защото е рядкост да ...
  1415 
Мамо, мамо, едва сега те разбрах...
В последния клас на гимназията имаше период, когато с моята приятелка бяхме неразделни. Заедно на училище, заедно след училище, можехме с часове да си приказваме и пак не ни стигаше. По едно време майка ми започна да се притеснява не на шега: „Какво е това, ма дъщ ...
  1247  22 
Пътят й свърши през една от влажните парижки нощи, в тъмната градина на прекрасното имение на лорд Енд.
***
- Къде отиваме? - попита Симон.
- Никъде - отговори й през шепот древният вапмпир...
... Ето до тук я бяха отвели твърдоглавието и дългите нощи, отдадени на греха. Сега бе сама в обятията на е ...
  1013 
Чуйте вие, хора! Тя победи, кралицата на Зимата е коронясана! Тя вече е сред нас, студ, мраз, вятър, мъгла - надигнете се, приветствайте вашата Кралица! Слънце, скрий се, никога вече не изгрявай, звезди, скрийте се, ден - скрий се! Нощ, зима, студ, вълци! Нейните поданици! Очите й - без капка милост ...
  907 
Чувал ли си за Троя, слушал ли си преданията и митовете за този загубен град, чел ли си Омир и знаеш ли, че хората казват, че войната започнала заради жена. Но ти не си направил май нито едното от тези неща, защото ти спря да се бориш за мен, ти застина в миналото, заслепен от стари спомени. Загуби ...
  987 
Мария...
Никой няма право да говори за нея.
Мария...
Болка и топлина.
Мария... ...
  894 
Никога не съм вярвала, че ще се стигне до тук... Появи се в живота ми почти толкова случайно, колкото случайно и се стигна до тук!
В началото ти бях казала, че прекалено много съм рискувала, за да бъда с тебе и че всъщност не знам защо съм го направила, но само се надявам да не съжалявам! Но ето...- ...
  2933 
"Хей,мъничка" дочух приятен глас,онзи ден,точно онзи ден,който беше най-непоносимият в училище.Не се обърнах,просто защото гласът ми беше напълно непознат,но той пак извика-"Хеееей,мъничка".Притихнала ,просто извърнах глава назад,зърнах някакво момче,който тичаше след мен.В първия момент не познах т ...
  985 
Седяхме с моя колега д-р Станев в градинката пред болницата и пиехме кафе. Току що беше привършил работния ни ден и чаках жената да мине да ме вземе. Станев помоли да го хвърлим до някъде и докато чаках жената се разприказвахме. Имаше към половин час време и полека разговора се насочи кой как е почн ...
  1571  20 
Вятър
Полъхът се бе превърнал във вятър.
Едно листо се рееше. Рееха се и нейните спомени в безизразния хаос на душата и. Загледана в морето тя го чакаше, чакаше невъзможното. Косите и бяха така разпиляни, толкова небрежни... бризът се прокрадваше в тях като раздорник и объркваше целият и свят. Те пр ...
  1098 
Стъкло
Стъклото, като призрак, се спотайваше под клоните на безименния боров столетник. „Дали се опитва да скрие красотата си под тъмнината на дебелата сянка или иска да забрави топлината на Слънцето" - се запита момичето, докато гледаше безмълвната статуя. Бе от матово стъкло, красива женска фигура ...
  948 
Колкото и да е изтъркано... целият ни живот се върти около любовта... а и как няма да е така,след като тя е най-хубавото чувство,на което човек е способен... без нея животът ни е непълноценен... Вече съм на 35 и малко са моментите,които мога да си спомня, в които не съм обичала, не съм била обичана, ...
  1337 
"Хей, мъничка" дочух приятен глас онзи ден, точно онзи ден, който беше най-непоносимият в училище. Не се обърнах, просто защото гласът ми беше напълно непознат, но той пак извика: "Хеееей, мъничка". Притихнала, просто извърнах глава назад, зърнах някакъв човек, който тичаше след мен. В първия момент ...
  1425 
Предложения
: ??:??