6 659 резултата
Идва ред на моята изповед. Тя е отправена към теб.. и се надявам някой ден да можеш да разбереш, осъзнаеш и оцениш всичко това.
Ще започна с двете думи, които не казвам никак лесно, които, когато изрека, това е сякаш давам сърцето си, буквално. Обичам те. Наистина те обичам, както никой друг до сега ...
Ще започна с двете думи, които не казвам никак лесно, които, когато изрека, това е сякаш давам сърцето си, буквално. Обичам те. Наистина те обичам, както никой друг до сега ...
2598
2
Видях го, докато чаках колежката си. Май бях и подранила, та запалих една цигара... Стоеше на не повече от метър, бръкнал в джобовете си гледаше нанякъде. Погледът му беше някак празен, озлобен. Какво ли беше преживял този младеж? Беше на не повече от 22 години, но изглеждаше някак на доста повече. ...
1135
2
В превратностите на времето, някъде във фантастичните представи, човекът-книга. Пристрастията определят дните. Личните особености и характерни черти, другарувайки с чувствата обхващат изразеното, писано слово. Слово, търсено, прозряно. Откровение, мрачна прокоба. Обособило времена, философия, наука. ...
845
Започвам, евентуално, дълбоко да се съмнявам съществуват ли наистина всичките тези проблеми и лоши неща, които се случват през живота на всеки един. Дали истината за това, че съдбата има много по-големи планове за нас, не е просто много добре прикрита. Убийства и кражби. Изнасилвания и наркомания. В ...
600
1
Април е странен месец, редува лятото със зима. Променлив е и непредсказуем. Напомня ми на мен самата.
Този април имам по-малко възможност да излизам и да бъда свободна. Сега като прекарвам доста време затворена вкъщи, това което много ми се е приискало е да се заровя в някоя книжарница, но не за да ...
Този април имам по-малко възможност да излизам и да бъда свободна. Сега като прекарвам доста време затворена вкъщи, това което много ми се е приискало е да се заровя в някоя книжарница, но не за да ...
1051
Снощи до късно разглеждах обяви за работа. Бях легнал с лаптопа в ръце и неусетно съм заспал. Но и в съня си продължих да чета обяви за работа. Така попаднах на следната обява: "Небесното царство набира ангели пазители". Ха!? Отворих обявата и зачетох..." Небесното царство е една от най-големите ком ...
560
1
Не ми харесва кабинетът ти. Тъмен е и мирише на мухъл.
Знам, че го избрахте, защото е на пъпа на София, ама човек като влезе в него, и му става мрачно и неуютно. Сигурно от надвисналия балкон от горния етаж. Или от буйната растителност пред прозореца. Само един от трима ви пуши, а въздуха - с нож да ...
Знам, че го избрахте, защото е на пъпа на София, ама човек като влезе в него, и му става мрачно и неуютно. Сигурно от надвисналия балкон от горния етаж. Или от буйната растителност пред прозореца. Само един от трима ви пуши, а въздуха - с нож да ...
551
1
Нямах време за Теб, но не съжалявам!
Мога и без Теб – щом се замисля за Него. Дори не се сещах за Теб, защото Той беше до мен. Никога не бих избрала Теб, въпреки че имах нужда и от... Теб. Ако ти се отдам, Той ще страда много...
Не бих се замислила и за миг, ако трябва да Го последвам, защото само с ...
Мога и без Теб – щом се замисля за Него. Дори не се сещах за Теб, защото Той беше до мен. Никога не бих избрала Теб, въпреки че имах нужда и от... Теб. Ако ти се отдам, Той ще страда много...
Не бих се замислила и за миг, ако трябва да Го последвам, защото само с ...
1257
1
От месеци не съм писала. Сякаш вместо думи на
белият лист щях да излея душата си, написаното
щеше да стане действителност и нямаше да остане
нищо, в което да вярвам. Страхувах се, че любимият
ми щеше да остане заключен в тези страници и никога ...
белият лист щях да излея душата си, написаното
щеше да стане действителност и нямаше да остане
нищо, в което да вярвам. Страхувах се, че любимият
ми щеше да остане заключен в тези страници и никога ...
524
1
Паля третата цигара. Или е осма, не знам. Спрях да ги броя. Сядам на ръба на моста и провесвам крака през парапета. Взирам се във водата. Толкова е красива! Мръсна, мътна, воняща на клозет, обаче красива. Колите зад гърба ми фучат напред-назад. Бързат за някъде. За къде? Да трупат пари, имоти, скъпи ...
1024
8
Всяка кола минава на годишен технически преглед. Проверяват ù състоянието на спирачките, фаровете, стоповете, предното, задното окачване, работата на двигателя, състава на изгорелите газове... Това всеки шофьор го знае. Мислех си, ако душата ми мине подобно на колите на годишен технически преглед, к ...
802
4
Сигурно съм хищник, помисли си Зара, докато разбъркваше кафето си. Ненужно - липсваше му захар, не понасяше сладко кафе.
Ставаше ù блудкаво, блудкаво, като киша.
Киша... и в главата ми е киша.
Не можеше да го изхвърли от там.
Тривиална история - някакъв мъж. Не е кой знае какво. Някакъв мъж, преобър ...
Ставаше ù блудкаво, блудкаво, като киша.
Киша... и в главата ми е киша.
Не можеше да го изхвърли от там.
Тривиална история - някакъв мъж. Не е кой знае какво. Някакъв мъж, преобър ...
1185
5
Ден първи:
Днес завърших школата за архангели, със специалност "душевадец" - заедно с дипломата ми връчиха и първото назначение на Земята. Отворих го с треперещи от вълнение ръце и криле. Чия ли душа щях да извадя за начало!?... Душата на duffmckagan - някакъв наглед добродушен шишко от България. Пр ...
Днес завърших школата за архангели, със специалност "душевадец" - заедно с дипломата ми връчиха и първото назначение на Земята. Отворих го с треперещи от вълнение ръце и криле. Чия ли душа щях да извадя за начало!?... Душата на duffmckagan - някакъв наглед добродушен шишко от България. Пр ...
627
4
Тя беше момичето с най-топлите очи, момичето, което се смееше на всичко, което помагаше на хората - те ù споделяха всичко, независимо дали я познаваха, тя беше най-лъчезарният човек, който познавах; опора в живота на всеки, докоснал се до душата ù. Тя беше момичето без проблеми, момичето, за чийто ж ...
499
Когато дойде да ме искаш, пак ли не знаеше? Ами
когато се сгодихме, пак ли не знаеше? А когато плачех
на рамото ти, защото знаех, че в живота ти има
друга жена? Как можа да ме предадеш по толкова
долен начин? Нямаш право да плачеш! Сам си си ...
когато се сгодихме, пак ли не знаеше? А когато плачех
на рамото ти, защото знаех, че в живота ти има
друга жена? Как можа да ме предадеш по толкова
долен начин? Нямаш право да плачеш! Сам си си ...
608
1
Нима всеки, който има необятно въображение е луд?
Онзи, който има талант, не може да избяга от съдбата си да пише, да тръгне по пътеката на оная луда страст, където утоляваш жаждата си, подреждайки разпилени мисли. Този безумен порив да подредим себе си, ни кара да опознаем вътрешните си светове. То ...
Онзи, който има талант, не може да избяга от съдбата си да пише, да тръгне по пътеката на оная луда страст, където утоляваш жаждата си, подреждайки разпилени мисли. Този безумен порив да подредим себе си, ни кара да опознаем вътрешните си светове. То ...
737
1
Подозирам, че от доста време Любовта - тази, която е имала за задачата персонално да отговаря за мен, се беше разболяла от заушка. Нали го знаете онова заболяване, при което се подуват слюнчените жлези пред ушите? То може да доведе до импотентност, но също и до загуба на слуха. Как иначе да си обясн ...
626
1
Веднъж, на един лов, излязохме една по-малка група. Всички други трябваше да се разположат на пусия, а моята задача беше да отида през няколко долчини по-нататък и там да пусна кучето.
След което и сам да вървя през гората към пусията, та ако мога и аз да подплаша някакъв дивеч към тях.
Отидох на мя ...
След което и сам да вървя през гората към пусията, та ако мога и аз да подплаша някакъв дивеч към тях.
Отидох на мя ...
636
1
Денят, в който се родих, нямах нищо. В деня, в който се родих, видях Земята. Малките човечета, които търсеха смисъла на живота си, човешките въпроси и това, което ги връщаше обратно към душевната смърт, нещото, което те кара да гниеш в тялото си, което влачеш всеки ден, о, да, това беше човешката ом ...
771
... Много години чаках и се надявах. Мислех и премислях, търсех причина, за да простя, исках да чуя една единствена дума... или по-точно две. Търсех теб, а не парите ти... търсех сърцето ти, а не обвивката, търсех емоцията в очите ти, а не страха в гласа ти, търсех трепета в сърцето, а не камъка в г ...
964
1
И на лова на следващата година пак бях гонач. Вървях през гората и си декламирах. Наближавахме пусията. Навлязох в един букак с големи, обрасли с мъх камъни.
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че мо ...
И един от тях толкова ми заприлича на прасе, че си помислих: този камък ако някой го види, ще си помисли, че е свиня.
А защо не очаквах, че мо ...
703
Многоточия
Гладуваше Морфей. Омръзнало му бе със сънищата на бедняци да се храни.
Подхвърляха му по парченце спомен от живот край езерцето старци-врани.
Свидливо и с треперещи ръце се взираха в очите на следобедната дрямка,
прегърнали мощта на минали хвалби, подпирайки си мисълта с утеха-сламка. ...
Гладуваше Морфей. Омръзнало му бе със сънищата на бедняци да се храни.
Подхвърляха му по парченце спомен от живот край езерцето старци-врани.
Свидливо и с треперещи ръце се взираха в очите на следобедната дрямка,
прегърнали мощта на минали хвалби, подпирайки си мисълта с утеха-сламка. ...
705
8
Беше се облегнала леко на дясната си страна и гледаше замечтано през прозореца. Всъщност това не е съвсем вярно: тя по-скоро мъчително се взираше през него. Беше толкова изцапан, а зрението ù вече тъй отслабваше от възрастта, че едва успяваше да различи какво имаше отвън. Свечеряваше се и захладнява ...
524
1
Между съня и реалността има една стена, която разруших несъзнателно. Сега все повече се бъркам и се питам - дали тази стена беше изградена от строги правила или от безумие и човешка глупост. Два свята се разкъсват, реалността и съня. Лудостта се превръща в един нов свят, нов по-интересен, водещ до с ...
723
След четири години служба в Толбухин се преместих на служба в Долна Митрополия. И в землищата край Плевен имаше дивеч, но вече не беше като в Добруджа.
В Добруджа ловните излети рядко продължаваха до след обяд – обикновено до обяд за всеки ловец имаше заек, или четири яребици, или фазан, и по обяд д ...
В Добруджа ловните излети рядко продължаваха до след обяд – обикновено до обяд за всеки ловец имаше заек, или четири яребици, или фазан, и по обяд д ...
829
Преди да ме срещнеш, ще ме обичаш много повече. Ще ме виждаш между редовете на книгите, които четеш, ще ме откриваш в паузите на актьорите, които говорят от екрана, ще ме чуваш в тишината на пещерите, които толкова много обичаш… Преди да ме срещнеш, ще знаеш кой е любимият ми цвят и ще си представяш ...
892
7
И за още една лисица почти съм сигурен, че съм я убил, но нея не можах да я намеря.
Когато имахме нощни полети, на другия ден обикновено се отиваше на работа по-късно, около обяд.
И една сутрин след нощни полети аз пак, както обикновено, излязох да потичам из равнината. И чух и видях далече, от друг ...
Когато имахме нощни полети, на другия ден обикновено се отиваше на работа по-късно, около обяд.
И една сутрин след нощни полети аз пак, както обикновено, излязох да потичам из равнината. И чух и видях далече, от друг ...
618
Понякога... Понякога трябва да спреш за миг своя забързан ход.
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...
Да спреш и да се огледаш. Да видиш хората около теб.
Да видиш как блести щастието в невинните детски очи.
Да се вгледаш в погледите на преминаващите край теб.
Да погледнеш в тъжните очи на някоя старица или старец, протягащи просеща ръка ...
749
1
575
За да му заверят билета, ловецът трябваше да се отчете с вреден дивеч – да е убил една лисица и да предаде 25 чифта крака от сиви врани или от свраки. Трябваше да предаде за унищожение отрязаните уши на лисицата
или да представи кожата, на която пробиваха ухото, за да личи, че вече някой се е отчел ...
или да представи кожата, на която пробиваха ухото, за да личи, че вече някой се е отчел ...
679
И много яребици имаше в Добруджа. По времето, когато ловът им беше разрешен, житата бяха вече прибрани, и яребиците бяха в царевичните блокове.
Наредени в редица през 4-5 реда, ловците тръгвахме напред. А яребиците тичат напред по редовете, но когато ловците ги наближат, вдигат се във въздуха. И тог ...
Наредени в редица през 4-5 реда, ловците тръгвахме напред. А яребиците тичат напред по редовете, но когато ловците ги наближат, вдигат се във въздуха. И тог ...
935
2
И отново си по средата...
По средата на вечния кръстопът...
Въртейки се в кръг, задавайки си едни и същи въпроси...
„Какво да избера? Накъде да тръгна? Кой е правилният избор?“...
И за стотен път отговор няма... Просто трябва да избереш... Сам да решиш... ...
По средата на вечния кръстопът...
Въртейки се в кръг, задавайки си едни и същи въпроси...
„Какво да избера? Накъде да тръгна? Кой е правилният избор?“...
И за стотен път отговор няма... Просто трябва да избереш... Сам да решиш... ...
681
Сама
Болка, но не и страх. Сама. Колко е скучно. Нито стон, нито зов.
Само надежда. Надежда за по-добър живот. Тя знаеше, че това е нещо временно, но времето не минаваше. И отново сама. Сама с вятъра и самотата. Какво ù предстоеше… Никой не знаеше. Само Бог знаеше това! Боже, дай ми сили, казваше си ...
Болка, но не и страх. Сама. Колко е скучно. Нито стон, нито зов.
Само надежда. Надежда за по-добър живот. Тя знаеше, че това е нещо временно, но времето не минаваше. И отново сама. Сама с вятъра и самотата. Какво ù предстоеше… Никой не знаеше. Само Бог знаеше това! Боже, дай ми сили, казваше си ...
849
1
В нашата ловна дружинка бяхме 46 човека. Много, нали? Но затова пък колко много дивеч имаше по онова време в Добруджа!
“И Добруджа, с опънатите жици,
с клоните, провиснали от птици –
сиви гривеци и гургулици,
в угарите със стада от зайци, ...
“И Добруджа, с опънатите жици,
с клоните, провиснали от птици –
сиви гривеци и гургулици,
в угарите със стада от зайци, ...
884
2
Ах, че мен, дядо, додея,
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея …“ Хр. Ботев.
И на мен така, додея ми.
Време е да сменя темата на писанията си, но с какво да я сменя? ...
любовни песни да слушам,
а сам за тегло да пея …“ Хр. Ботев.
И на мен така, додея ми.
Време е да сменя темата на писанията си, но с какво да я сменя? ...
2374
2
Заслушана в барабаненето на дъждовните капки по стъклото на замъгления прозорец потъвах в света на сънищата. Сънища, които искаха да се превърнат в истина, а не да бъдат просто една несбъдната илюзия.
Намирах се в планината насред една прекрасна тучна поляна, покрита с капчици бистра роса, които бле ...
Намирах се в планината насред една прекрасна тучна поляна, покрита с капчици бистра роса, които бле ...
1346
2
Миналата година те чакахме да се върнеш от работа.
Бях запазила ресторант. Не скъп. Ти никога не ме водиш на скъп. Традиционно. Цветя ли? Че кой подарява цветя на собствената си жена? Майка ти се обади. Да ни честити годишнината от сватбата. А децата те накараха да ми подариш онази черна рокля. От л ...
Бях запазила ресторант. Не скъп. Ти никога не ме водиш на скъп. Традиционно. Цветя ли? Че кой подарява цветя на собствената си жена? Майка ти се обади. Да ни честити годишнината от сватбата. А децата те накараха да ми подариш онази черна рокля. От л ...
556
На момчето, което някога ще бъде моят живот, моят въздух и моята светлина в тъмнината.
Не се сърди, ако понякога говоря прекалено много или с моите действия те наранявам.
Не се сърди и когато те карам да се ядосваш. Недей, не се сърди, когато ти затворя телефона по средата на разговора ни и не ти ди ...
Не се сърди, ако понякога говоря прекалено много или с моите действия те наранявам.
Не се сърди и когато те карам да се ядосваш. Недей, не се сърди, когато ти затворя телефона по средата на разговора ни и не ти ди ...
602
Силата ми се изчерпва с всяка крачка, която предприема.
Силата да бъда сама.
Силата да ставам всеки път, когато Съдбата ми подложи крак.
Силата да продължавам да вярвам в трудностите.
Силата да отстоявам себе си. ...
Силата да бъда сама.
Силата да ставам всеки път, когато Съдбата ми подложи крак.
Силата да продължавам да вярвам в трудностите.
Силата да отстоявам себе си. ...
632
2
В един от топлите майски дни централната улица на града гъмжи от хора, едните забързани за някъде, а другите излезли просто на разходка, приличащи на рояк пчели. И всички носят своите си радости и тревоги. Понякога се покатервам на едно от дърветата на улицата и ги наблюдавам. В последно време ми на ...
875
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
