Беше един от най-задушливите дни от месеца и лястовиците летяха ниско над земята. Сигурно щеше да вали.
По улиците цереше необикновено оживление. Жените бяха облекли празничните си дрехи. В едната си ръка държаха букети пролетни цветя, а в другата нечия малка детска ръчичка. Мъже почти нямаше. Мъжет ...
Отдавна беше минало времето, когато събирах цветя, слагах ги внимателно с найлоново пликче и ги мушвах в някоя книга. Обожавах да го правя! Скоро нямаше книга без цветенце. Намирах всякакви – на повечето дори не знаех имената. Но това не ме интересуваше. Манията ми запълваше всяка свободна минута от ...
Виж ми окото!
Така и не разбрах от какво ми се възпали окото. Започна да сълзи, да ме боли, дори се наложи мъжът ми да ме води до поликлиниката. Лекарката - мила, внимателна, чак да не повярва човек. Прегледа ме, даде ми рецепта, че даже и болничен! Така се зарадвах, така засиях - а бе нали е жена, ...
Обичам те, моя единствена любов!
Колко пъти трябва да ти се докажа?
Колко пъти трябва аз да го изкажа?
Трябва ли да викам и крещя, че обичам те сега?
Трябва ли да ти се моля, за да разбереш, че съм твоя? ...
Тих следобед. В коридора е прохладно, от отворената врата на кухнята долита мирисът на пържещи се кюфтета, нахлуват слнъчевите лъчи, минали през големия прозорец над печката.
В средата на коридора, седнал върху голямото зелено цукало, е Иван и ака. Той е отпуснал глава назад върху стената, сгънал си ...
Сърце Самодивско
И днес като всяка друга сутрин, младият овчар подкара няколкото кози, които имаше, на паша. Слънцето едва се бе показало, когато той изкачи хълма и се озова пред огромната гора, за която хората от село разказваха какви ли не легенди.
Козите се зарадваха и започнаха да пасат от свежа ...
ПРОБЛЕМ
Когато се родиха котенцата, пъпните върви бяха дълги около 6-7 сантиметра. Те трябва да изсъхнат и да отпаднат. После разбрах, че те са влажни и лепкави.
Започна Маша да си гледа котенцата. Позволяваше ми да ги взимам в ръце. След няколко дена забелязах, че пъпните връвчици на котенцата се б ...
Беше около 12 часа през една гореща юлска нощ. Той се прибираше от поредния изтощителен работен ден. Жегата като с нож влизаше под кожата му и караше кръвта му да кипи. Капки пот бяха избили по загорялото му лице. Вървеше по паветата на главната улица и очите му бяха заслепени от мнoгoбройните светл ...
МАША
Зимата беше доста студена. Маша вече беше доста стара. Стара беше, стара и бременна. Жал ми беше за нея, затова често я канех в апартамента. Дните ставаха все по-студени. В мен взе да узрява мисълта, че трябва да й помогна да роди при мен.
Приготвих един голям кашон. Имах едни малки червени въл ...
Нежно не желая да изяждам и търпението си. Нежни няма да са моите претенции. Извън един дълбок и безсмислен предел съм, разчупила се е себеизявата ми на 15. Сега съм гола, проста и наивна. Сега съм повече, отколкото съм била преди... Дърта сврака е пространството с органите ми; аула без нито един ст ...
Сега да се върнем на терена, където отборът на чувствата е захвърлен! Нарушение на един от играчите долових за умишлена разконцентрация на съперника. Играта не е много чиста, червените картони се раздават на поразия. На скамейката недоволно клати глава треньорът за слабата игра на един от титулярите ...
Морякът
- Добър ден, господине! Гледам Ви, стоите пред тази витрина и пушите. Жената ли чакате? Сигурно е в магазина и пазарува? Малко на пазар, а? Не е лошо, не е лошо, ама, гледам, малко нервничите. Жени, какво да ги правиш! Влязат вътре и да се чудиш какво толкова избират и мерят!... Чакайте, гос ...
24-ти май...
Когато човек е влизал в нечия чужда кожа и е разказвал измислени истории десетки пъти, той малко или много се превръща в лъжец. Невинен лъжец. Благороден лъжец. Но все пак лъжец. И когато на него самия му се случи нещо необичайно, нещо което до този момент той си е представял за единств ...
Виждаше, че хората я гледат със странни и уплашени погледи. Често търсеше очите им и опитваше да задържи погледите им върху себе си, но те бързо ги отместваха и се забързваха с приведени глави. А толкова искаше да си поговори с някой, да разкаже как е минал денят й. Поне веднъж. Дните й бяха еднакви ...
„ Мислиш ли си за смъртта? Не те ли е обсебвала? Не е ли владяла съзнанието ти?
Мислите ти? Не е ли обсебвала тялото ти? Не е ли била в кръвта ти? Не е ли била в
стаята ти? Зад гърбът ти? Не е ли спала до теб?”... ” Не е ли, не е ли?” Този стих на някаква песен, даже не беше сигурен в това, си пееше ...
ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
БОРЯНА
ОТРОВНО БИЛЕ
Няма я воденичката на дядо Горан Белокосия, Чудатият . . . и онези другите. Няма я и пенливата, буйна рекичка. Големите габъри са изсечени. Скрита от очите на хората е гордата девойка - билкарката. Още от дете е събирала билки. Търсила омайно биле. ...
Омръзна ми да чакам да се появи човекът, който ще ме направи щастлива. Омръзна ми да го търся и да не го намирам. Омръзна ми никой да не оправдава надеждите ми, никой да не отстранява страховете ми. Омръзна ми след всяко поражение да падам и със сетни сили да ставам, за да посрещна следващото. Омръз ...
В онези дни, когато се свиваш на кълбо в един ъгъл и не искаш да слушаш нищо друго, освен капките, полепнали по прозорците, тези мънички капки и плъзгането им, едва доловимо… Едва…
В онези дни, когато искаш да си разбиеш главата в стената и когато ходиш по улиците, не усещаш краката си, а и не искаш ...
Сега ще ви разкажа една, може би стара, може би нова история, предназначена и за всички и само за един. Може би вече се сещате, че става дума за любов.
Всъщност ми е неописуемо трудно да ви опиша каква щастлива любов имали главните герои в историята. Толкова била красива, че даже била малко нереална ...
ХИМИЯТА НА C.
И стигаме до тук. Стигаме до сряда вечер. Това е вечер, която сме разрешили: намерили сме мястото, където да седнем и където спонтанно да изпием по една бира – и дори марката на бирата не предизвиква колебание у нас със С.
Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, ...
На върха е друго. Чувстваш, че имаш власт. Всичко онова, което е долу - толкова е много, а е в краката ти. Усилията си струват - суровата подготовка, изстискването на всяка сила от ума и тялото, до последно...За да впрегнеш целия си наличен ресурс и да стигнеш мечтания връх. Физическата болка е афро ...
Коледна история
Студът щипеше скулите му. Той намести изкуствената брада и мустаци по-нагоре. Малко или много топлеха лицето му. Надолу широкият червен плюшен костюм върху топлия му пуловер вършеше същата работа. По опустелите софийски улици рядко се мяркаха закъснели минувачи. Свити в топлите си зи ...
Огледай се! Да ти, огледай се добре! Не виждаш ли всичката тази красота,
всичката тази прекрасна и жива глъчка. Животът е в разгара си, толкова буен
и интересен, а ти си седнал и самосъжаляваш всичките тези мрачни минали
спомени. Не се връшай назад, недей да мислиш дали си постъпил правилно.
Вдигни ...
В главните роли сме ти и аз. Но главните роли са много субективни. Постановката започна неотдавна... Актьорите са прасета, но ние не се въргаляме в калта! Ние сме от чистоплътните бозайници. Умеем да се разсмиваме! Умеем и други неща... Тях ще си ги припомним в някоя друга пиеса, защото сега изпълне ...
ШОФЬОРЪТ
/По действителен случай/
Като всяко дете и Васко мечтаеше да стане шофьор. Беше на пет години, когато стиснал здраво в ръце въображаем волан бръмчеше из кварталната градинка, натискаше от време на време въображаем клаксон и издаваше досущ същите звуци като на истински такъв. Естествено от в ...
Любовтта е смисъл на живота,а поезията е начин тя да се сподели
Какво е поезията, мили хора?
Какво е любовта? Как ги разбирам аз, сега с вас ще споделя! Дали за мен са просто понятия без смисъл или са свързани с дълбоки, искрени, истински и пламенни чувства? Ако сгреша, поправете ме! Скарайте ми се дори, аз не казвам, че на сто процента ще успея да изразя всичко ...
Затварям очи и сякаш ти си там.
Поглеждаш ме и приковаваш погледа ми така, както всички предишни пъти. Не си се променил въобще - черна, стърчаща на всички възможни посоки коса, тъмни чисти очи, лишени от всякакъв порок и най-невероятната усмивка, която някога съм виждала или ще видя. Само са се поя ...
Мечовете проблясваха и се удряха със звън. Въпреки че времето беше хладно, те бяха с половин брони, които прикриваха само торса и главата им. Но въпреки всичко те се потяха и пуфтяха.
- Кажи ми, Хенри, още ли се занимаваш с онези глупави магии? Честно да ти кажа, хората почват да те смятат за луд, а ...
ОБЕЦАТА
Старата дървена врата протяжено изскърца. Едрият мъж влезе и бързо я затвори преди виелицата да нахлуе в хана. Потропвайки от крак на крак да изтръска снега от ботушите си той припряно свали калпака си.
- Помози Бог, бай Василе!
- О, Гоце, влизай, влизай - ханджията се надигна от тезгяха, от ...
Мислех, че съм силна след онази безсърдечна жестокост от твоя страна, приятелко... Ранена, измъчена, изтерзана от болки, от мъка, от гняв, от тъга, от нестихващата агония, четяща се в погледа ми... от сълзите, от кръвта, от живота... Предаде ме... защо?!? Нима го заслужавах с предаността си, разбира ...
Сред четири стени аз седя. Ето да тук съм и очите ми търсят светлина уморени да гледат мрака и сивотата на деня. Опитвам се да намеря изхода, тук някъде трябва да има нещо, което да ми даде сили да промени моя живот. И с очи копнеещи и търсещи, откривам само черното небе, надвиснало над мен като пел ...
КАК ПРИБРАХ ЕДНА КОТКА
През 1986 г. ни бутнаха къщите и през 1987 г. се настанихме в новопостроените апартаменти.
Улисани в пренасянето и всекидневните ангажименти, дните минаваха. Може би бяха изминали две години, когато забелязахме една котка, която спеше на черджето, поставено пред вратата на сре ...
Aз се влюбих в него напълно случайно. Няколко пъти бях попадала на неговата снимка в някакъв измислен сайт за запознанства. Но интересното е, че преди онази вечер той никога не бе ми правил впечетление. Не се познавахме лично, а само си писахме от време на време и то само "здрасти", "как си?" и т.н. ...
Благодаря ти, скъпи, за чудесния подарък!
Мъжът ми завинтва последното винтче. Гръмвам шампанското. Пенливото вино искри, звънват кристалните чаши. Двоен празник имам - след повече от шест месеца молби, кандърми и скандали днес (навръх рождения ми ден!) той оправи вратата на гардероба.
Вярно е, че н ...
Холивудски филмови саги в наш вариант
Наближава полунощ. Седя срещу часовника и потропвам нервно с пръсти по масата. Моята половинка все още не се е прибрала. Кой е измислил това определение? Лично аз се дистанцирам от него. Или например „съпружеско тяло". Пфу! Тоя плешив дебелак с криви крака и под ...
Три… три.. Ще преброя само до три…
И защо изобщо трябва да броя?
Сега… сега ще се разрежа на три половини - една за него, друга - за нея и трета за някой случаен минувач. Имаш ли мисли, които да ми подариш… Предполагам, не…
…
Отварям вратата. Отдавна се познаваме. Но тези две седмици и три дена… Тез ...
„Но Устата заших си…”
… Защото имам малко многоточия… Виж… Многоточия за мен и за теб. Аз зная – думите ми са твърде празни, за да си заслужава да запълваме себе си с тях… Не ме гледай с ОНЗИ поглед, знаеш за какво говоря… Нима не го усещаш? А може би винаги си го знаел, мили мой Човек с големи Обещ ...
За непознатите, които си остават непознати. За тези, които се разхождат безцелно. За обектите, които не могат да се разплачат. За истините, които не се споделят. За внезапните туптежи, които умират. За болките, които спират понякога. За хората, които се борят със самотата. За онези, които я заобикал ...
В автобуса
(Част Втора)
- Ау-у-у, колко е пълно! Ами сега как ще влезем? Я, ако обичате, влезте по-навътре, че да могат и другите да се качат!
- Няма място.
- Как да няма? Я вижте колко място има навътре, но всички стоят на вратата. ...