40 985 резултата
Време
Голи, равни брегове,
множество слънца и розово море.
Орденът на трите ешафорда,
тук е с мисията отговорна. ...
  1252 
НЯКОГА В СТРАНАТА НА КОМПЮТРИТЕ
Лаптопчо LG искал нова DVD записвачка.
Отишъл при дядо си.
-Дядо Правец, имаш ли DVD записвачка?
-Не, нямам, Лаптопчо. Питай майка си Интел. Аз имам само флопидисково устройство. ...
  1167 
Аз съм слънцето, което те гали. Аз съм вятърът, който те докосва. Аз съм огънят, който те изгаря. Аз съм всичко,което би
желал да съм и въпреки това аз съм невъзможното. Не ми е нужно друго. Накарай ме да повярвам, че се усмихваш само за мен, че забелязваш
само моите очи, че си тук Да чувам гласа ти ...
  1244 
Иска ми се на мога да опиша моментното си състояние възможно най-ясно. Не знам как успявам да запазя равновесие. Присвивам
очи, стискам зъби, само и само за пореден път да не издам чувствата си. А какво ми е всъщност? Боли ме, сърцето ми изгаря
от съмнения, които оставят пукнатини, а през тях прокап ...
  1330 
Не мога.. не мога да откъсна очи, не мога да стана, не мога да направя нито крачка.Стоя полужива-полумъртва в тази стая -
затвор и не правя нищо.Отчаяно сам свела глава,примирено съм скръстила ръце.Аз!Непокорната,гордата-тази,която никой не можеше
да спре,тази,след която всеки се обръщаше.
Тoва аз л ...
  1538 
Обикновен делничен ден.Обикновени хора.Минават някъде покрай мен.Студено е...
Работен ден.Бързат хора.По улицата върви жена на средна възраст,с голяма чанта в ръка.
Може би учителка... .Мъж черномурен,спретнат.С дълъг шлифер и маркови дрехи.
Може би банкер... .Млада дама,с официален,елегантен костюм ...
  1148 
Една сълза се плъзва по лицето ми...сълза, извикана от спомена за най - прекрасния човек , когото съм познавала.За майка ми. За тази, която ми дари живот, а после ми отдаде и своя, в който имаше толкова малко радост, и толкова много грижи. Още една сълза тръгва по пътя на първата. За онова неповтори ...
  2070  14 
На Мама...
Притча за момъка мислител

Живеел в едно селце, забравено от цивилизацията, високо горе в планината един момък. От бебе за него се носели легенди. От малко момче за него се разказвали истории и не свършвали негови ...
  1074 
  1513 
Аз съм малко цвете... Случайно попаднах в твоята градина.
И аз не помня как,един ден просто се събудих там...-насред
многото цветя.В началото не виждах останалите.Чувствах се
единственото и най-красиво цвете.
"Ах,колко е хубаво тук!"-помислих си аз! Така започнах да ...
  1077 
От човешката душа се изтръгна една дълбока въздишка. Беше отворила голямата врата и пред нея се яви гледката на всичко онова, за което някога беше мечтала. На разстояние от само една единствена крачка. Една крачка, за да има всичко. И все пак тя не се решаваше. Как е възможно, разсъждаваше, да имаш ...
  1500 
трябва да ти кажа ,че ти си тази която за първи път ме накра да чувствам онова чувство което хората наричат любов.да така е ти си!С тебзапърви път бях напълно щастлив,защо не знам,може би единственото което исках беше ти.Дори за краткото време в което бях около теб ти направи така че не аз на теб а ...
  1294 
Добър човек беше Наско,добър ама глупав.То и глупоста му го утрепа,ама така го утрепа че и добротата му не му помогна.Удави се бай ти Наско като пале в чувал,щото и да плува не може,нали е глупав.Всичко почва от там дето попа в наше село реши да води търговията.Каза ми ти попа че ще е търговец и тов ...
  1064 
Слънцето изгрява над брега, осеян с хиляди черупки на миди. Бурята вилня дълго тази нощ, за да изтръгне и преобърне сърцето на морето, а може би това беше една груба, неразбрана милувка. Само морето знаеше или поне така се надяваше студеният вятър.
Ти така и не дойде...
Скрита в сенките на огромното ...
  1352 
ДА погледнем нещата от човешка гледна точка!Седя си аз на стола в кухнята и с нескрито удоволствие дъвча парче шунка...ама го дъвча това парче шунка като гладно прасе маруля..ако можете да си го представите..Простоизцяло и напълно запленен от мисълта колко ми е вкусна шунката не обръщам никакво вним ...
  908 
Тази нощ ти ме заведе в един неземно красив свят.И толкова силно те усещах в
себе си аз.Не ме интересуваше какво се случва,с тебе бяхме сами-само ти и
аз.Тялото ми докосваше твоето,усещах как пари кожата ти.Всеки допир ме караше да
изпадам в екстаз...Усещах целувките ти по цялото ми тяло,леко хапеше ...
  1706 
Аз съм само прашинка в този свят !
Всичко може да се случи без мен или с мен ...
Цялостната картина на живота не е никак "розова" !
- Както смятат за съжаление повечето хора !
Животът не е никак лесен - точно това ме кара да бъда по - силна ! ...
  1070 
Мразя те!Мразя те от дъното на душата си,до кръв...
Толкова много те мразя,че бих те убила,но и бих умряла с теб,за да сме заедно поне в смъртта си;бих проронила гореща сълза над замръзналото ти тяло,ако знам,че ще те заболи!
Толкова ужасно много те мразя,че омразата ми към теб е единственото,което ...
  2613 
Прелюдия в ре минор
Струните се късаха една по една, но той свиреше...
Беше луд, но гениален. Имаше дарба свише и тя бе неизменна.
Публиката го обичаше, защото винаги импровизираше. Не свиреше никога едно и също произведение. Не свиреше нищо дори на големите композитори. Той бе уникален. Никой не зн ...
  1000  10 
Преди... Преди не намирах никога точните думи.Преди...понякога дори не знаех
какжо искам да кажа.Преди не знаех какво чувствам...Но въпреки това преди бе
толкова по-лесно от сега. Преди..когато бях малка имах много мечти.Вярвах,че съм
една малка принцеса,вярвах,че когато порасна при мен ще дойде при ...
  952 
Цветчето на черницата То се ражда за трети път , отново от същата пъпка . . .
Отново през пролетта , но малко по-късно от предишната година и седмица преди
да се роди за първи път преди три . . . Със задоволство установява , че сега е
на по-високо място от преди и най-сетне е над онова толкова досад ...
  1006 
Тъмна сцена.Пълна тишина,като в пропаст.Тихо , някъде много на далеко се чува тъжна музика.Бавно прожектора почва да осветява средата на сцената.И се появява на преден план една малка кръгла маса с обикновен , скърцащ , дървен стол.На него седнало русо момиче.Изглеждащо много отчаяно.Сложило ръце на ...
  1382 
Слушам онази прекрасна музика, зачетен в мъртвия поет. Казва ми много, но искам
още нещо.Гледам брадясалото му лице, бръчките му...Гледам лицето на корицата
–все още посрещащо мен. Лицето, посрещало всякакви гости,всякакви неканени
типове,с бутилки или без тях, всякакви отрепки, всякакви стари мъртъ ...
  1074 
Тя крещеше истерично.Беше застанала на вратата на стаята и крещеше.Той не слушаше думите, те винаги бяха едни и същи и повода беше един и същ.Тя крещеше и звукът на гласа и се впиваше в съзнанието му.Стана, отиде до нея и я удари през лицето.Леко я удари, ако я беше ударил силно сигурно щеше да я уб ...
  884 
Все още е светло. Все още...
Слънцето вече започна да показва своето варварско великолепие и бавно, но непреклонно слага край на този ден.
Ден, като всеки друг.
Ден, побиращ безкрая, но само за нея.
Колко странно! Дори безкрайността си има край. А защо всеки си мисли обратното..? Е, хубаво е да си е ...
  724 
Беше една от онези нощи, в която всеки очакваше да се случи нещо лошо, когато е опасно и те хваща страх, че някой може да посрещне утрото сам, с разбито сърце и откраднати мечти.
С всяка следваща минута мракът ставаше по-плътен, небето по тъмно, звездите угаснаха от скръб, стопиха се в чернотата. До ...
  1284 
Отварям очите си... отново събуден от шума, който чувам вече повече от пет
хиляди години. Този на пръв поглед приятен звук, който унася в сън. Но само
унася... не можеш да заспиш... Духовете на гората шепнат, викат те далеч от
реалния свят, далеч от живота. Друид ме наричаха или поне така мисля. Заб ...
  1122 
Карам си.
- Как я караш – пита това момиче.
- Просто я подкарвам,някак си.
- На умен ли се правиш – пита същото момиче.
- Не. ...
  895 
Посърналата му същност се бори доколкото може с болестта. Гърдите му кашлят в тихата стая. Този човек е написал стотици разкази, говорил е пред огромни аудитории, защитавал е хора и каузи, правил е милиони неща, които е можел и да не направи, а сега умира сам в стаята над тихата улица.
Кашлицата, да ...
  1034 
Гледам небето, луната, броя звездите ала времето бавно отминава. Виждам твоите очи две прекрасни огнени кълба, устни нежни меки топли леко влажни как копнеят да ги целуна... Виждам едно красиво тяло изваяно сякаш от млечният път. Да виждам теб в небесния простор как танцуваш развяваш косите си усмих ...
  1017 
Представи си…..представи си приятелче..просто си го представи. -Седяхме там и не
вярвахме на очите си! Просто не вярвахме…нямаше на какво да вярваме,или просто
не можехме да го проумеем. Стояхме изправени четиримата на ръба на една
котловина..тя..такова. .тая котловина всъщност беше кратер. А вътре ...
  832 
Беше ден болезнен за мен, беше мрачно в моето сърце, нямах сили да се боря със живота. Беше тъжно, нямаше пламък, нямаше огън, нямаше нищо. Чувствах самота. Тя ме бе обгърнала отвсякъде и не искаше да ме пуска. Оттегчен, стоях в един бар, пиейки бира, тъжен, сам, изгорен от дълбоките изневери... Но ...
  1010 
Аз мисля, че когато децата по света облекат пижамките си и заспят в топлите легла, дърветата започват да говорят на човешки език. Най-малките дръвчета казват:
- Какво ли правят децата сега?
Старите дървета отговарят:
- Те спят и сънуват сънища.
- Какво е сън? Ние не знаем. Ние не спим – говорят дръв ...
  3552  13 
1878 г. - 1918 г.
“Искам веднага да те опровергая теб, който четеш този дневник, ако мислиш, че историята е поредица от случки, довели до някакво събитие, тя е животът на хората, които са я случили. Тук ще опиша именно своя живот, който посветих на Майка България, както хиляди незнайни като мене мъж ...
  2234 
Както най-дългият, така и най-късият път започват по един и същи начин - с една
стъпка. Стъпка, която не е малка за теб и голяма за човечеството, а дори
обратното. Стъпка, която правиш след като си открил вратата - началото на своето
пътешестие. Тази врата може да се сбърка много лесно сред множеств ...
  1783 
Те носеха тежкия ковчег, където беше положено безжизненото ми тяло, а аз се
смеех отстрани на тази пародия. Процесията напредваше бавно, докато небето
пригласяше на хлипанията им с далечни гръмотевици, а на сълзите им с лек ръмеж.
Ех, такъв пейзаж найстина би ми бил по вкуса, но... Слънцето печеше п ...
  1347 
Посвещавам този разказ на Марго и Ваня – две слънца в моя живот.Обичам ви, момичета!

-Ела тук, Дани, стига си досаждала на хората!
Дани непрекъснато се губеше от погледа на майка си, обикаляше из парка, играеше си с непозна ...
  1602 
Старото привидение се беше настанило удобно в любимия си люлеещ се стол и скърцайки с него, мислеше за отдавна минали неща. Роден в далечната 1840-та година с името Бенджамин Стюард, той беше член на голяма аристократична фамилия. Животът му премина в изтънченост и дисциплина, но не беше скучен чове ...
  2505 
Още един задушен юлски ден. Слънцето безмилостно пръска лъчите си по земята и
всичко наоколо е като пустош - празно, сякаш всичко живо се е изпарило от високите
температури. Отново скука и отново си мисля за теб. За пореден път препрочитам
писмата ти и за кой ли път си казвам "Стига!" и отново ги пр ...
  1132 
Заваля онзи летен дъжд, който те кара да си спомняш. Хората извадиха чадърите си, за да опазят всичко в тях, което не желаят да бъде мокро. Облакът се усмихна, а Слънцето го помоли да се отмести.
- Този дъжд прилича на сбогуване – каза Хенри.
- Този дъжд е един от всички дъждове – усмихна се някой.
...
  1079 
Предложения
: ??:??