Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

Справедливост за всички (роман) част 2, епизпод 1

Двете морско сини плажни чанти стояха на леглото, плътно прилепени една до друга. Разтворените им ципове приличаха на широки усмивки, сякаш чантите се радваха, че отиват на море. Даниела беше ужасно неорганизирана, когато подреждаше багаж и губеше много време в излишни действия. Слагаше една дреха, ...

asktisho

Проза

2.1K 1

Желана глътка

Усещаш я в себе си, да тя е навсякъде в теб! Така изпълва цялото ти вътрешно
усещане... Така, както ти никога не би искал да се отделя от теб. Знаеш, че тя те
притежава, знаеш, че тя е нещо повече от всичко важно на земята... А земята...
толкова безпомощна без нея, толкова нуждаеща се от нея, за да ...

strais

Проза

1.7K 1

Да се почувстваш жив

Влизам в тихата стая на пръсти и веднага усещам миризмата... миризмата на нещо нежно, мило, изпълнено с невинност и доброта. В кушетката се вижда малко бяло вързопче. Отивам до него и виждам малкото бебешко личице... спокойно и изпълнено с живот! Седя и го гледам... не мога да откъсна очите си от то ...

SweetDimples

Проза

1.3K

Приказка за Златко, Златка и ракийка

(мини-приказка)
Имало едно време Златко и Златка с много златни косички...
И те живеели до реката с майка си. Нейната приятелка добра взела кошницата, сложила ги в нея и ги пуснала в реката.
И плували, плували и стигнали до една къщичка, в която живеели баба и дядо. Те ги извадили и ги пуснали да пъ ...

mallkaslladka

Проза

1.5K 6

?!

Студ гали лицето ми. Мрак прегръща душата ми.
Студ... Тъмнина. В далечината - светлина. Треперя.
Потъвам в нощта... Студ. Напомня ми. Усещам.
Мисля. Желая. Усмихвам се. Знам, че мислиш за мен.
Усещам присъствието ти. Нощта е дълга. Денят - далеч. ...

alina

Проза

1.2K

ЩЕ БЪДА...

Ще бъда вече силна, ще живея ден за ден. От днес променям личността си, ще бъда друга, непозната за пред хората и мен. Ще правя всичко, което чувствам, без да мисля за след това. Имах учител един, за това. В твоя образ го открих, пред себе си се кланям, а други унищожих. Даде ми дар безценен и аз го ...

Наталинчето

Проза

1.5K 1

За звяра и неговия побратим...

Там, сред тъмнината на листака, две страшни очи просветваха зловещо в своята самота и глад. Но единственият, който ги видя, бе той. Стоеше си там, покрит със своето тъмно наметало и обут в кожените си ботуши - застаналият на скалата Скитник. Наблюдаваше недружелюбните пламъчета в погледа на звяра, и ...

ddarkness

Проза

1.1K

Спомен

Празникът чудесен вече си отмина
и аз отново си копнея.
да видя моята любима. Как ухаеха цветята
на този празник за жената ;
А как ухаеше пък тя, символа на нежността ! ...

kumbi

Проза

1.1K 1

На море

На море
След толкова години работа и спестяване, тази година сме на море. Предварително репетирахме вкъщи с детето. Като го питаме иска ли нещо – дъвка, сладолед или други лакомства, да казва „Не”. Измъчихме го, но успяхме.
По ресторанти нямаме пари да ходиме, затова по цял ден си висиме на плажа. В ...

svetlanal

Проза

1.9K 27

Дървото на Желанията

Бо беше седнала на земята, играеше си с онези шарени топчета, тя винаги си играеше с шарените топчета... Приличаше на малко дете, винаги приличаше на малко дете, когато е седнала на земята... Изглеждаше безвечна, непоклатима и много концентрирана в това, което прави:
- Пак си говорим същите думи и о ...

cheshire_cat

Проза

1K 1

Тих Въглен

Тих Въглен
- Добро утро!
Тя се събуди. Стана от огромното си твърдо легло и се протегна, сякаш искаше да докосне слънцето с върха на пръстите си. Седна пред малката тоалетка пред нея и започна да реши дългата си, мека и лека като перушина коса. Слънцето упорито напираше в стаята, но големите дървени ...

Pinky_girl

Проза

1.4K 1

Някога щастливи

Усмивката... :) Беше загубена някъде. Забравена, но
толкова истинска. Ти я върна.
Преоткрих те. Преоткривам те всеки път. Знаците
оново говорят. Ти и аз. Ние. Заедно. Отново се
усмихваме. Липсваше част от мен... усмивката... ти. ...

alina

Проза

1.3K 1 1

Купувачът на очи VII

Истината за преди е истината за утре: Дементия Прекоксиана –
Камбанката при входа на бакалията звънна. Фантазьорът на града влетя задъхан, с развети коси.
- Къде е? Бил ли е тук? – очите му тършуваха навсякъде. – Ах, заминал си е! Изтървах го.
- Кого си изтървал? – запитах.
- Как кого? Клошарят, тво ...

selsal

Проза

1.4K 3

Мое разследване за чувствата!!!

Когато ми е тъжно, затварям очи за секунди. Опитвам се да извикам сълзите, за да ми олекне от мъката. Когато съм сама, а имам нужда с някого да споделя нещо, което ме измъчва, аз сядам над белият лист и двамата с него "се мъчим" да пресъздадем всичко в главата и сърцето ми едновревременно, но след т ...

lunna_sianka

Проза

1.2K 10

18+ Бум-бум!

Вали от една седмица. Постоянно, непроменливо. Сиво, а дърветата толкова чисто и истински зелени, по-зелени от зеленото като понятие за цвят. Един монотонен, модернистичен и бавен потоп - с много чадъри, някои, за радост - цветни, и много плуващи коли, мокри и псуващи хора, увлечени в ежедневното и ...

sylvia_doncheva

Проза

1.4K

Тъмнина в очите.

Усещаше само мрачния полъх на нощта по бузите ти. Не можеше да усетиш топлината, която тлееше от последните дни на стария ти живот. Стоеше сама и не разбираше какво става около нея. Знаеше, че се е случило нещо много лошо и
непоправимо, но не искаше да повярва на тези така мрачни мисли, толкова мрач ...

strais

Проза

1.8K 1

Теория на мечтателството и за ролята на рамката

Имало едно време един човек - най-големият мечтател на света. Мечтал за всичко и всеки, всеки свободен миг мечтал, всяка свободна секунда летял в облаците, всяка минута бил усмихнат.Човекът се наричал Неудачник. Неудачник бил добър и кротък, може би, защото мечтал, но лошото билo, че той никога не с ...

Chimbawamba

Проза

1.3K 1

Яна-Мария

Тя не беше спирала дори и за един момент да диша, тя не беше спряла за миг, спомням си го твърде ясно... Всяка секунда от времето, което й оставаше, тя запълваше с дихание, с надежда, с живот, с усмивката си... Няма нищо по-хубаво и истинско от това усещане, няма нищо по-вдъхновяващо и замислящо... ...

cheshire_cat

Проза

1.1K 3

Утринни Приказки

Ванилията ме е понесла нанякъде със себе си, накъде и аз не знам... Трябва да я последвам. Усещам - това е част от нещо по-голямо...
Научихте ли урока си, мили мои?
Пък и това бе твърде отдавна, за да можем да предскажем, че ще се случи.
А ние... Бяхме предимно глупави... И малко красиви, но най-веч ...

cheshire_cat

Проза

1K

Писмо до непознат, но не съвсем

Стоя си вкъщи и често със себе си, та да не кажа винаги, си разговарям. Наум. Навсякъде. Подреждам мисли, докато подреждам дрехи, докато поливам цветята или пия отмарящо, с наслада кафето си в неделя, докато слушам музика, докато рисувам... и така - години. И тъкмо да кажа колко ми омръзна сама да " ...

inaMay

Проза

1.5K 4

15 юни

Всъщност... следващите редове не са дори разказ... не са и стихотворение. Те са малко, но важни за мен. Спонтанно откровение, след завършването ми на 7 кл.
15 юни. Завършвам. 7 клас. И вместо да се радвам, на мен ми е мъчно. Непознато чувство. Другите години съм била толкова щастлива, че идва ваканц ...

Лорелай

Проза

1K 3

Не-братя

На улицата вече бе валяло сто и петнадесет пъти, когато две мънички фигурки излязоха иззад ъгъла и се насочиха към Градинката. Влажните павета и самотният бордюр... Няма по-добра компания от тях в една юнска вечер.
Две мънички сенки се плъзгаха и увиваха по сякаш на-никъде-водещия път...
... А след ...

cheshire_cat

Проза

1K 2

Някой

Някой ме е снимал докато спя, снимал ме е без да зная и сега на тази снимка черно-бяло са се отпечатали моите мисли... Мислите, които са изтекли изпод клепките ми, запечатали са се страховете ми и спомените ми, на тази снимка сега съм отпечатан самият аз...
Сега тихо се пребивам по стълбите на мълча ...

cheshire_cat

Проза

1.1K

Питър, Бьорн и Аз

Имаше някога... Някъде... Едно нещо, наречено изгрев... И нерядко се случваше да излезем, само ние тримата да излезем, да поемем с пълни дробове все още хладния юнски въздух... И да повярваме, че има Понеделник... Защото има дни, знаеш, когато не можеш да вярваш в нищо, най-малко пък в това, че има ...

cheshire_cat

Проза

1K 2

Купувачът на очи VI

Говори се –
От вчера насам все повече се говори за това, чии очи купувачът на очи е взел при своето предишно идване. Вече ги няма съмненията, няма ги догадките. Купувачът на очи е взел очите на бащата на фантазьора на града. Защо?
Говори се (защото някои си припомниха), че по онова време, преди пове ...

selsal

Проза

1K 3

Ех, хубава бременност...

Когато забременях, бях на седмото небе от щастие. Не можех да повярвам, че аз, че точно аз съм бременна и очаквам дете. И смея да твърдя, че това беше най-веселяшкият, но и най-ужасяващ период от живота ми. Наслушах се на "бабини дивитини"и на "заповеди" от околните, които вече бяха раждали и се въз ...

lunna_sianka

Проза

2.1K 20

Пази , Боже, от ревнив съпруг и красив зъболекар

Пази Боже, от ревнив съпруг и красив зъболекар
Когато си записвах в поликлиниката домашен лекар по избор, отидох при най-стария, защото смятах, че ще е и най-добрият. Само че не съм стъпвала при него, защото съм здрава. Виж, със зъбите съм много зле и все вися пред зъболекарския кабинет. Зъболекарка ...

svetlanal

Проза

3.6K 32

Златни рибки

Един ден ти си дойде от училище с една малка торбичка с три малки рибки. Беше само на 13 години. Изсипа водата и рибките в едно бурканче и ги остави да плуват. Даде им имена. Седя пред тях цял ден и наблюдаваше изтънчените, грациозни движения с които въртяха кипро опашките си. Нахрани ги грижливо и ...

virginblack

Проза

2.2K 6

Пуснах духа от бутилката и лъсна истината за семейната ни изневяра

„Мъжът на една жена се прибрал по-рано вкъщи от командировка и я заварил в спалнята с любовника й"- така започват сума ти вицове. И аз ги слушах и разказвах, но никога не съм мислила, че ще изпадна в подобна ситуация.
Семейният ни живот не вървеше. На всичкото отгоре мъжът ми все ходеше по командиро ...

svetlanal

Проза

1.9K 24

Цирка е вкъщи:)Заповядайте!!!

Напоследък започнах да искам много неща наведнъж да върша,а и донякъде те просто се налага да бъдат свършени за отрицателно време.Дали и аз в робот вече ще трябва да се се превръщам?Знам си аз-в тях е бъдещето!Искам да върша по сто неща едновременно,а накрая поглеждам-нищо не е докрая довършено.Тука ...

lunna_sianka

Проза

982 2

Феята

Тя все така лежеше на поляната,а той все така я гледаше и галеше косата й.
-Камене, обещай ми нещо...-опита се да каже тя.
-Роси, тихо.Не говори.
-Не, искам да ти кажа...Всичко ще е наред...Всичко...
-Знам, знам - каза той и лек хлип заглуши думите му. - Мълчи сега.Не се уморявай. ...

motley_nikki

Проза

1.6K 2

За приказките...

За приказката тази вечер?... За болката?!... Която носим, за да осмисляме със нея, да ни пречиства, да ни напомня, да ни дава успокоението, че сме живи... Да ни говори за силата и да упреква слабостите ни... Да ни събира, да ни разделя, да ни възпитава, да ни разказва, да ни учи да я пазим като исто ...

inaMay

Проза

2.1K 3

Признание

Написал съм неща, които нямат цел, не са преживяни от мен. Написах ги, защото те са ежедневие и много хора са ги преживели.
Написах ги, защото ми харесва как звучат и да се опитам да изразя своята подкрепа. Може нередно да ви се струва, но така мисля аз.
Написал съм неща, защото са част от моя живот ...

CORRADO

Проза

1.3K

Проблеми... ?!

Уф, аман от несъобразителни хора... вярно, че съм отзивчив и помагам винаги, когато мога и с каквото мога, ама някои хора прекалявят с натрапването на проблемите си... Набързо ще си разкажа драмата... преди около 9 години ме блъсна един камион, тогава бях на 8 години. Бил съм 3 дена в клинична смърт ...

mindscrew

Проза

1.3K 9

Купувачът на очи V

Версията на клошаря -
Моят приятел, клошарят, категорично отбеляза:
- Всичко това е вярно!
- Откъде знаеш, все пак той е фантазьорът на града – усъмних се аз.
- Вярно е, сигурен съм! Помниш ли, той каза, че бакалите в нашия град някак безпричинно изчезвали? ...

selsal

Проза

1.5K 2

За любовта и още нещто

Любов. Тази дума, толкова често употребявана с повод и без повод. В тези пет букви има толкова жар, но и яд, че може да разруши всичко. Но какво всъщност е любовта - чувство на радост или на болка? Самата аз не мога да си отговоря. Бях се зарекла да не се влюбвам, но можеш ли да заповядваш на сърцет ...

valia

Проза

1.1K

Безсилие

Никога преди не си бях и помисляла, чe eдно "обичам те" може така да ми въздейства. За мен това беше поредната безмислена фраза, която хората изричат, за да получат нещо или някого. До онзи момент, в който я чух от човек, който не искаше нищо в замяна, който я казваше, защото така му нашепваше сърце ...

valia

Проза

1.1K 1

Детето не било от него!

Дирих те, чаках те, исках те - мое утре, мое бъдеще! Копнях цял живот да те имам
и достойно да изживея дните си! Градих тухла по тухла, създавах свой нов дом и пясъчни кули от надежди и очаквания - вятъра ми разрушаваше... Но не се предавах, продължавах, вярвах, че щом съм жива - надеждата никога не ...

lunna_sianka

Проза

1.6K 16

Възпитание на тинейджър през 70-те и след това

ВЪЗПИТАНИЕ НА ТИНЕЙДЖЪР ПРЕЗ 70-те И СЛЕД ТОВА
Седя на терасата и чакам Васко да се появи на съседната, за да ми разкаже как е продължило събирането у Ачо снощи, защото аз си тръгнах в 10 часа. Даже преди Пепеляшка. Но татко не позволява повече. Казва, че тъй като съм още ученичка, ми е рано за пове ...

LONTANA

Проза

1.6K 4

За любовта

По неизминатите от нас пътища лежат несбъднатите ни мечти.
В необятните простори на небето летят нашите тайни мисли.
В дълбоките дебри на нашите сърца се зараждат тайните страсти.
Те ни преследват като хищни прилепи и грабят нашите чувства, пият от жизнените ни сокове и изпиват силата ни и желанието ...

valia

Проза

1.1K

Проза и разкази от съвременни български писатели

Справедливост за всички (роман) част 2, епизпод 1

Желана глътка

Да се почувстваш жив

Приказка за Златко, Златка и ракийка

?!

ЩЕ БЪДА...

За звяра и неговия побратим...

Спомен

На море

Дървото на Желанията

Тих Въглен

Някога щастливи

Купувачът на очи VII

Мое разследване за чувствата!!!

18+ Бум-бум!

Тъмнина в очите.

Теория на мечтателството и за ролята на рамката

Яна-Мария

Утринни Приказки

Писмо до непознат, но не съвсем

15 юни

Не-братя

Някой

Питър, Бьорн и Аз

Купувачът на очи VI

Ех, хубава бременност...

Пази , Боже, от ревнив съпруг и красив зъболекар

Златни рибки

Пуснах духа от бутилката и лъсна истината за семейната ни изневяра

Цирка е вкъщи:)Заповядайте!!!

Феята

За приказките...

Признание

Проблеми... ?!

Купувачът на очи V

За любовта и още нещто

Безсилие

Детето не било от него!

Възпитание на тинейджър през 70-те и след това

За любовта

Опашка