Проза и разкази от съвременни български писатели
Магьосниците от Средноград (приказка за есента)
Вълшебна приказка
Средноград и баба Цветна
Някога, в една далечна страна имаше малък град. Той беше съвсем обикновен. Хората, къщите, кметство, училището - всичко бе съвсем като в останалите градове. Тъй като се намираше в средата на страната, хората го бяха нарекли Средно ...
Прах от рози
Пускам се по течението на съня, и се понасям във водовъртеж от отминали ...
Белезите на една война (част втора)
- Познаваш ли го? - запита го Соня, докато джипът шумно се тътреше към Грозни.
- Виждал съм го няк ...
До моите две семейства - това вкъщи, и до това семейство тук - в сайта!!
нещо досега, имам следа, която да оставя назад. Преследвам моята мечта - да стана поетеса и чрез стиховете си, да печеля приятели, които да са до мен - в добрите и лошите моменти! След себе си. Аз разбрах повечко от болката, ...
Лудост
Аз ще те чакам, любов моя, н ...
Не мога без твоето рамо
Обожавах дядо си Георги. Имах две баби, но един-единствен дядо, който ме караше да се чувствам най-щастливото дете на света. После татко го замени, когато дядо си отиде. Ако майка се грижеше да съм нахранена и чиста, папа ме възпитаваше. Той ме учеше как да рецитирам Ботев. Н ...
Другият живот на Виктория
Два часа след пладне се изви вятър. Неочаквано въздухът стана тежък и мазен, небето зацапа синьото си и легна като капак над града. Вихрушката разнасяше по тротоарите пластмасови чаши, лъскави бонбонени опаковки и ланшни листа. По оглозгания от вятъра площад две кучета душе ...
Този, който носеше...
- Червило. Червено червило.
- Да, това го виждам. Но защо си... Наистина ли ще си сложиш от него?!
- Не ставай глупава, Сид. Разбира се,че ще си сложа! Виж този цвят и...
И аз излязох от банята. Гаджето ми щеше да използва моето червило. Страхотно. Как се случи?! ...
Когато полудяваш
"Когато си помислиш да скочиш през
прозореца и не се изплашиш...
значи наистина си полудял"
Една леко шантава зъболекарка. ...
...
- Онази кучка ме заряза!
Първият ти съветник махна с ръка:
- Остави! Стига си опявал. Голяма работа! Да не ти е за първи ...
Капки смола
Точно това правеше и Калина, през оня късен съботен следобед в средата на юни, до ...
Прераждане
Белезите на една война (част първа)
Легенда за земята
Изповед: Мизерия в свят на блясък
Дългият път към дома
- Хайде, стягай се! Тръгваме веднага!
- Чакай, Лио! Къде?
- Обадиха се по телефона. Всички, които са свободни, да тръгват. Циклонът е бил силен. В ...
Една несбъдната мечта
Изповедта на една снимка
Сън
Хората в рейса бяха по-мрачни и от време ...
Kaкто преди
- А аз обичам теб!
- Аз те обичам повече, идиоте!
- Не, аз!
- Не спори с мен бе, аз съм велика! ...
Две слънца над Кабул
Братята Бели сърца VI - Господин Верду
----
“Брат Лотсоппа, не реката, а хотелът предлага на обикновените удобства. Приеми ги, за да те приеме тя – възжелаещата, ала само скришом страстна. Иди, срещни я, промени. Сега!”
Васил, съсредоточен и замислен, скъса на без ...
Поради липса на обич
Стая за обесване
Тук дните винаги бяха еднакви като близнаци. Ставане в шест, закуска в осем. Учебни занятия от десет до дванайсет, обед точно в дванайсе ...
Дали успя да го прочетеш?
Пиша ти поредното писмо. Твърде далеч си да си говорим. И ти пиша писма. А това е поредното. Нещо ми подсказва, обаче, че няма да е просто поредно. Май ще е последното. Не ни остава много време. Затова ще бъда сериозна.
Помниш ли как се роди? Надали. Ще ти разкажа тогава.
Дълго те изобре ...
Клошарката
Широко ...
Закъсняло откровение
За Теб...
Страхувах се да те погледна, но сега не бих понесла да не виждам твоите очи.
Страхувах се да те докосна, но сега ...
Разказче за камъчето
Та нямаше си тя сърце, но си имаше малко ...
Страст
Приказка за отчаянието
Връщам се към теб
Собствен избор
Паркът беше слабо осветен, но това не му пречеше да се движи бързо. Знаеше мястото наизуст, а и лунната светлина му помагаше да се ориентира безпогрешно. От десет години насам това беше неговият дом. Той доста се различаваше от предишното му жилище в тихия квартал, предназначен за хор ...
Момчето и Циркът
Любовен бумеранг
- Ало, ало! - дочу ...
18+ Езерото на Джеремая
Сърцето е самотен ловец
Огънче
Мъж, над трийсетте, беше излезнал пред входа на многоетажния си блок и спокойно пушеше, зяпайки в залязващото небе. В градинката пред блока на полусчупена пейка седеше младеж с уморен и напрегнат вид. Нещо странно в начина, по който момчето поглеждаше от време на време кьм входа, привлече вни ...