39 902 резултата
Театър
Ръцете ми са вплетени в твоите. Около нас се носи ароматът на твоето топло кафе. Ноември месец е, навън е студено, а ние сме в онова кафене, в което решихме да бъдем заедно преди точно две години. Само че тогава нещата бяха различни. Гледаш ме със същия поглед както тогава, a за мене вече не ...
  2037 
Кошмар...
Лепкава тъмнина.Изгубени хора.Огледало.Погледи,просещи от студеното стъкло,желание да върне поне за миг спомена за това,което са били някога,за това, което никога няма да се върне...
Тя протяга ръка към чашата...
По полу-прозрачната и кожа пълзи мрежа от разкъсни чувства,разбита любов,погу ...
  2091 
Самотата или безразличието? единствено надеждата държи пръстите ми макар и замръзнали,все още допрени плътно до стъклото.Дълбоката вяра,че някой ще се вгледа през ледената заскрежена повърхност,ще ме види и ще ми се усмихне.Ще се сети за мен...Не е студът мой враг,не е и жегата зад стъклото-човешкат ...
  1871 
Вчера отново умрях. Вече започна да ми омръзва, честно казано. Едва ли някой от вас е умирал, но като ви се случи, че видите, че това не е чак толкова забавно и щом работата опре до това, ентусиазмът ви ще се изпари яко дим. Първо отказват мускулите и тялото ти застива. Дори не можеш да извикаш. Пос ...
  2107 
Бавно прекосих малката стаичка в опърпания мотел, където преди един Господ знае колко време (часове? дни? седмици?) бях отседнал, и влязох в банята. Краката ми сякаш ме носеха сами. Опитвах се да се самозалъжа, че всъщност копнея да изпия пет-шест аспирина, за да позамажа поне за малко отвратителнат ...
  1274 
Всяка една минута без теб е цяла вечност,която ме изпива.Тази вечност изсмуква щастието от мен и убива надеждата, че скоро ще те видя.Като едно малко, наивно дете аз се поддавам и попадам под неина власт, а от там трудно се излиза.Сърцето ме боли,сякаш хиляди ками го пробождат с остриетата си ,изтръ ...
  1716 
Да! Случи се! Отново обичам! Отново чувствам най-красивото и сладко нещо на света-Любовта!
Цялото ми тяло тръпне само при мисълта за него, цялото ми сърце се свива, дъхът ми спира, очите ми се притварят и през ума ми преминават всички онези моменти, в които бях щастлива. И сега съм щастлива! Щастлив ...
  2726 
Понякога всичко в мен умира... Умира всичко-и добро и лошо... Чувствата сякаш се изпаряват и "Нищото" нахлува в душата ми... Без да усетя, от очите ми започват да падат прозрачни сълзи... Падат бавно надолу и се губят... Не усещам нищо, сякаш сърцето ми е спряло или просто не е на мястото си... Бавн ...
  1846 
Пътят на снежинките
Една сутрин господин Тъмен облак среща очарователна и красива лейди. Между тях се развива бурна и страстна връзка. Започва размяна на положителни и отрицателни енергийни частици, при което се отделят малки и красиви създания. Времето, в което те попадат е студено и те се обличат ...
  2014 
Нечутата дума
Около обяд разговарях с един Човек – не много стар, но и не много млад. Черен панталон, черен шлифер и черни обувки бяха частите на неговото облекло. Този траурен тоалет се допълваше и с черно бомбе, което закриваше част от лицето му. Да не пропусна да спомена, че този Човек си беше вд ...
  1972 
Не вярвам парите да могат да направят човек истински щастлив, бедния има много нещастие в живота си но кратките щастливи мигове са много по-ценни, защото са рядкост, защото са истински. “Щастие с пари не се купува” имаше такава песен, и е истина. Простотата е в основата на всичко, малките неща съдър ...
  2079 
Сезонът на откъснатите цветя
Лари Клейтън, китаристът, по чиято музика въздишаше цял свят, но по чието нашарено с белези и изкривено лице не биха се прехласнали и най-закъсалите в интимно отношение пубертетчета, се събуди в отвратително настроение. Около леглото му бяха струпани накуп три бутилки во ...
  1277 
Бащата
Над Айрънвил полека-лека започваше да се смрачава. Много обичах точно тези мигове, преди по небето да започнат да изгряват бавно, една по една, яркобелите звезди, каквито могат да се видят само в такъв планински град, закътан в дълбоката провинция на Южна Дакота. Точно тогава винаги излизах о ...
  1378 
Да сънуваш, че сънуваш, че си мъртъв
Една нощ заспах, а когато се събудих, открих, че до мен си легнала ти. Бях много учуден и отначало си по-мислих, че сънувам. След това обаче разбрах, че всъщност съ-нувам, че сънувам. Или беше обратното? Не помня. Спом-ням си само как сдържах дъха си, за да не ти ...
  2439 
Погледът на мъртвите
Саймън Блекмор, дизайнерът, подлудил половината свят с налудничавите си на пръв поглед рекламни стратегии, които обаче носеха милиони долари на компаниите, за които работеше (а и на самия него... от време на време), се събуди със странното усещане, че е забравил да свърши нещо в ...
  1397 
Мракът и дъщеря ми
(разказ)
Студено ми е. Направо умирам от студ. А в същото време ме е страх да стана и да пусна отоплението. Страхувам се, че щом се изправя, и веднага ще се строполя на пода като труп. Чувствам краката си като гумени или като направени от желе. По дяволите, колко ми е студено!...
...
  2000 
Любов с кървави сълзи
Не знам дали ще можете да разчетете това, което пиша в момента. Моля да ме извините. Едва ли обаче и вие ще пишете по-добре с оковани в белезници ръце. На всичкото отгоре ужасно ми убиват и прангите на краката - явно глезените ми са подпухнали... или пък всеки момент ще се случ ...
  1949 
Ето те отново на тази уличка,върху която лунната светлина пада неуверено.Изпълнен с тъга и страх,разбиващи съзнанието ти,ти се отправяш към безкрайната пътека на самотата...Хиляди мисли те връхлитат,опитваш се да разбереш другите - но правиш скок в празнотата.Всичко това те обърква.Исторята се повта ...
  1575 
Слепецът
Всички познаваха слепия уличен музикант. Всеки ден в ранни зори облеченият изцяло в черни кожени дрехи човек сядаше на ъгъла на 42-ра улица и Парк Лейн и стоеше там до 9-10 часа вечерта. В свиренето му имаше някакъв ритуал, който никой от любопитните минувачи досега не бе успял да разгадае: ...
  1408 
Вавилонската курва
Аз съм Христос.
Китките на ръцете ми нямат здраво място по себе си, само че вместо от гвоздеи, раните са от бръснарски ножчета, начупени стъкла и кухненски ножове.
Обувките ми са изпокъсани от дългото скитане, но не из вечните свети земи на Израел, а из покритите с калдъръм кокети ...
  1565 
13-ата глава
(От цикъла "Кръчма "Зелената котка" - 6)
Събудих се от звука на камък, който стърже върху камък. Отначало не можах да осъзная откъде се разнася сухото търкане, но после полъхът, който разбута застоялия въздух, заобикалящ ме от незнайно колко столетия, освежи паметта ми. Бях в гробница. ...
  1196 
Днес се чувствам изключително свежа.Ръцете ми са ледени ,все едно са отрязани къс4ета от леден блок.Навън е прекрасно слънчево време .Но времето несъответства
на онова което усещам никак даже .С усмивка вътре в мен се таи една надежда един мираж. На върховното недостижимо блажено докосване до онова ...
  1850 
Усмихвам се но всъщност душата ми плаче.Усещам топлината от неговата ръка,която ме е хванала здраво ,като в примка.Вървим напред забързано...с бързината на товарен влак който няма търпение да се отърве от ненужния товар ,който носи.Слънцето се отразява в червените къдрици на момичето,а топлия вятър ...
  1970 
Алени бегонии
Стоя пред огледалото и виждам, че съм объркан. Дали да го питам? Сигурно има някакъв шанс той да може да знае? А ще ми каже ли? Искам ли и аз да разбера? Когато аз го гледам, той вижда ли ме? Ако имам право да задам само още едни въпрос кой да е той? Имам ли право? В дясно от мен чувам ...
  1952 
Всичко е една мъгла . Отваряш очи , а е тъмно , даваш всичко , а не получаваш нищо в замяна . Живееш на инерция .
А всичко беше слънчево....
Сякаш гледаш без да виждаш , чуваш без да слушаш , докосваш без да усещаш.
А всичко беше слънчево....
Сякаш губиш всичко , смисъл на живот , усмивката си , неж ...
  2218 
Оправям си пънка в огледалото. Бях ли вчера тук? Нямам спомени. Роша небрежно косата си. Нещо естествено без претенций за идеалност...като мен самия (?). Пускам водата и сякаш чувам...някой извън мен говори...отново този глас. Кой говори зад стените? Може би ти си гласът който винаги ме кара да забр ...
  1819 
Сънувам. В съня ми се появява странно позната картина. Стая. Някаква стая, обляна в светлина, може би е баня или кухня. Отвсякъде зловещо лъхат болка и мъка. Изведнъж силен плач нарушава тишината.
Оглеждам се - едно момиче. Тя седи присвита на пода и плаче. Сълзите й се стичат по бузите и падат тежк ...
  2337 
ХАТИЛ / ВОЙН – ШАМАН
/Разказ – игра/

УВОД / ПРОЛОГ
Беше средата на Септември. Студено и ветровито времето не жалеше никого. Идваше зимата, но при все тази студенина, която ги посрещаше те не се отказваха. И не само това. Те ...
  1896 
Събуди се.Отвори очи.Въздъхна обречено.Още един ден,пуст и неубещаващ нищо,за което си струва да стане.Слънцето отдавна е изгряло,но какво от това,просто още 24 часа,в които напразно ще ходи,говори и диша.Ставайки от леглото,дъха и спира,краката и затреперват,като че ли борейки се с невидими окови,с ...
  1790 
ЧЕРНА КОТКА НА ЦВЕТНИ ПЕТНА
Тя премина покрай групата с момчета с видимо самочувствие. Беше облечена с тъмни дрехи с екзотични нюанси от изкрящи цветове. Имаше убийствено излъчване: като черна котка в пълнолунна нощ; светещи ...
  2354 
Есен...Малко момиче се е залепило за прозореца в очакване на някого. Пръстите й са оставили гореща следа по безпристрастното стъкло. Капчиците влага се плъзват от допира с топлата длан и проплакват неосъзнатите сълзи но момичето. Лицето й е оставило влажна сянка по прозореца. Тя чакаше. Безмълвна ст ...
  2777 
Даровете на Любовта
Да вдигнем тост за Любовта!
Да вдигнем тост за Жената!
Дайте от онова кървавочервено шампанско, от онова горчиво, с вкус на сълзи дяволско питие, което кара душата да стене на глас. От онова шампанско, което приспива мозъка, връзва крилете на душата и отвръзва ужасно главоболие, ...
  2846 
Посвещавам този разказ на
РеНЕ (Ирена Тодорова), която
не харесва стихотворенията ми.
Дано харесаш този разказ.
Джо беше бог. След последното "разтърсване на чувала" породено от промяната на виждането, че местен човек трябва да е бог на своята планета, Джо стана бог на една малка спретната планета с ...
  2514 
И той пак е сам. Без мечта, без надежда, без любов. Аз го виждам как тъжно плаче в нощта! Защото...живея в съседния блок. А вие знаете ли защо е тъжен? Защото любовта на живота му го напусна!
Вали. Той е на прозореца и плаче.Плаче, а сълзите му падат на перваза.Горкият! Беше се влюбил в такава ужасн ...
  1864 
Посвещавам този разказ на
impure_blood и kjano (Калин Кемов),
които с мненията си във форума
ме накараха да напиша този разказ
Благодаря! ...
  2643 
ЛЯГАМ И ПУША...
УСТАТА МИ...
СПОМНЯМ СИ НАКЪДЕ ТИЧАМ, ШЕПНЕШКОМ.
НАСЛАЖДАВАМ СЕ- УСИЛИЕ НАД СЕБЕ СИ. КАКТО ПО- РАНО.
ПОМНЯ КАК СЕ ИЗМЪЧВАХ ВЕДНЪЖ. ПОМНЯ САМО, ТЯ НА МОЕТО ЛЕГЛО... С ВДИГНАТИ КОЛЕНЕ, КОЯТО НАВЯРНО МЕ Е ОБИКНАЛА. ИЗДАВАЩА СВОЯ ЗВУК КАКТО ВИНАГИ. АЗ МЪЖЪТ, КОЙТО НИКОГА НЕ СЪМ И ИЗНЕВЕР ...
  2222 
няма значение колко стълби ще изкача и накъде ще бягам. няма значение с кого ще говоря. няма смисъл от всичката активност на горепосочените действия. то е в мен, независимо от това дали гледам децата в парка или обикалам из мокрите пътища. то е в мен. независимо от това колко билети ще си купя и мес ...
  1844 
мойта любов, нашта любов, някъде в началото на нашите улици, колкото жива,
толкова и мъртва, толкова далечна и истинска, истински убиваща, все още.
най- страшната смърт, породена от невъзможности, без теб, от теб, нашите
думи, твоите думи, несподелени, от невъзможност да говоря всичко,
да ти кажа вс ...
  1936 
ЕДНО, ДВЕ И ТРИ
по Сара Кейн
ЕДНО:
Обичам ги. Те сега са всичко, което искам и което имам. Те са моят живот. Те са аз. Моите противоречия, моите две граници. С единият започва всичко, а с другият свършва.
Обичам го, обичам го вече цяла вечност. Той ми подари живота си още на първата среща, сърцето с ...
  2917 
Какво струва женското щастие???
Не е хич трудно да направиш една жена щастлива!
Трябва само да си добър:
1) Приятел
2) Другар ...
  2167 
Предложения
: ??:??