40 985 резултата
Тя видя само гърба му, но даже не беше сигурна че е той. След няколко дни Веси седеше сама в стаята си и слушаше музика когато изведнъж пред очите и минаха няколко момента - първата и целувка с Венци, мига, в който за първи път чу думите "Обичам те" от бившето й гадже Сашо и моментът, в който тя изн ...
  884 
-ШЕСТА ЧАСТ-
След половин час Люк вече бе станал притежател на гипс с най-различни рисунки,които сестрите му бяха оставили като "спомен".В осем часа вече си бяха вкъщи.Уморени и мълчаливи...Вечерята бе досадна и мъчителна за всички...
-Хайде,милички!Време е за сън.
-И за приказка!-Карлос си опитваше ...
  1225 
-ПЕТА ЧАСТ-
Когато се събудиха,беше три и петнадесет следобяд...Кармелита бе поела изцяло грижите за децата и в този ден,Ан отново беше благодарна,че им е намерила толкова добра детегледачка...
В четири слязоха в трапезарията,където Лукас и Анабела ги чакаха за следобедна закуска.Всички заеха местат ...
  1188 
1
Приключение
В късните часове на ноща в един от най-опасните квартали на престолният град, в сенките се спотайваше човешка фигура. Личеше си, че този човек не е от този квартал, бе облечен в дрехи на благородник, макар и да бе наметнал старо наметало в опитите си да се маскира. Капки пот бяха избил ...
  1412 
Булевардът беше пуст и изтръпнал от студа. Ярките жълти лампи на върховете на стълбовете светеха силно, но със своята студена неонова светлина сякаш допринасяха студът да бъде непоносим. Мъжът чакаше тролейбуса вече 20 минути и почти беше изгубил търпение. На спирката нямаше никой. Погледна часовник ...
  1592 
* * *
Оставаше й малко, когато най-после отвори очите си за нея. Дълго, като цял неизживян живот, беше отчуждението му. Видя я отново с предишните си очи – очи на влюбен – докато тя гладеше поредното неделно пране пред телевизора. Стори му се, че този момент се повтаря. Сякаш се завръщаше след дълго ...
  964 
* * *
За двайсетте минути от началото на обеданата почивка палеше вече шеста цигара. Беше седнал сред развалините на катедралата с гръб към шумната тълпа колеги, които бяха предпочели удобството на столовете. Отстрани правеше впечатление на усамотил се за професионални размисли. Вече девети ден рабо ...
  809 
НА ЗАНИК
Когато за първи път чух песента на Коцето: „Бавно умираш приятелю” тази история дойде при мен!
„...снощи видях лунен изгрев. Луната беше голяма и червена като слънцето при изгрев. Беше много красиво...” /КРЧ/
Чувстваше се уютно в колата – топличко, удобно, напълно откъснат от всички проблем ...
  1218 
-ЧЕТВЪРТА ЧАСТ-
Всичко беше така,както го бях оставила.Тогава чух въздишка на облекчение от Бети...Разбирах,че има нещо,което крие.Влязохме вътре и седнахме.В главата ми нахлуваха картини на побойща,синини...
-Ан,мисля,че трябва да смениш бравата и да сложиш алармена система.За по-сигурно...
-Но защ ...
  1300 
Момичето нетърпеливо застана на мрачния перон и зачака влака да дойде. Прелитаха мисли незначителни, нетрайни в съзнанието й - "Да, тук на това място хората се разделят, но пък други с трепет чакат да се срещнат...Колко ли сълзи са проляти тук и колко ли забързани стъпки са направени с копнеж за дъл ...
  1410 
Сърцето ми самотно, тъжно, плачещо за любов, все теб чака, а ти не идваш. Къде
ли си сега?! А душата ми - и тя самотна и тъжна се скита в пустиня. И като
безпомощно тяло прежадняло и умиращо за капка вода, така и моята душа, скитаща в
пустинята на Самотата, умира за капка истинска Любов. Пустинята н ...
  1824 
Странно е как човек сяда след полунощ пред празния бял лист, пали недоизпушена цигара и започва да излива това , което му тежи и гони съня от очите му. Сякаш мастилото е болката
в душата и се разлива върху хартията ,за да я освободи.
Хиляди мисли и тъжни ноти танцуват безспирно в главата ми. Мисля з ...
  1762 
И така, книгата “Озарението на любовното съпреживяване” е готова. Остава да напиша заключителните думи и изведнъж те изникнаха като най-важни, защото имат предназначението да кажат всичко онова, което не съм успял да кажа в самото изложение. А чрез публикуването на това Заключение става възможно пре ...
  1064 
-ТРЕТА ЧАСТ-
Вече беше почти полунощ,а Карлос още го нямаше.Децата отдавна спяха,а Кармелита си бе отишла преди три часа.Три часа,в които Андреа не спираше да мисли къде бе сгрешила?!С какво бе заслужила всичко това?!Защо децата й,толкова малки,трябваше да се сблъскват с жестоката действителност и д ...
  1134 
-ВТОРА ЧАСТ-
След двата мъчителни часа,прекарани в офиса му в една от най-проспериращите текстилни компании в Ню Йорк,Андреа се прибра вкъщи,знаейки,че й предстой най-трудното изпитание...Да обясни на петгодишната Анабела и тригодишния си син Лукас,че тате вече няма да живее с тях.
Влезе в луксозно ...
  1162 
Животът на Андреа Смит се бе променил от онзи миг,в който съпругът й Карлос Де`Лавива реши,че вече няма нужда от съпругата и семейното огнище,и се впусна в авантюра с младата и красива брюнетка Мишел Андрюс.
-Защо,Карлос?
Андреа бе покорна съпруга и всеотдайна майка.Тя не пойска да знае коя е новата ...
  1201 
5.
Демокрация и творчество
“Да превърнеш живота си в добре организирана игра, е нещо несравнимо повече от това той да протече като преживелица”
В.Рибаров
Ще ви разкажа една история. И да кажете на Лъки, няма значение…Вече няма значение! Откакто вкарахме в Двореца Интернет…Но нека да карам по ред! Са ...
  771 
Човек трябва да вярва в любовта.Не трябва да се предава.Защото предаде ли се веднъж вече няма връщане назад.
Веднъж когато много от моите приятели ме бяха предали,когато човекът когото обичах ме напусна, когато се бях скарала с родителите си почти бях изгубила всякаква надежда.Тогава нашите ми казах ...
  786 
Петте години на следване се бяха изнизали неусетно в уюта и топлината на тесните улички в малкото планинско градче. Беше дошла тук, едва на 18 години, за да получи най-доброто образование в един от най-добрите европейски университети. Още от малка майка й беше насърчавала амбицията и таланта й да ри ...
  1333  10 
Телефонът звънна!Веси вдигна и чу гласа на Венци.Искаше и се да затвори,да не го слуша,да не слуша отново неговите лъжи но не можеше.Сърцето й искаше да го слуша.Уговориха се да се видят след около час на кафето до плажа.До момента на срещата Вес не престана да мисли за това какво ще му каже,какво щ ...
  855 
Понякога мисля за хората, като за умрели. Може някой да си каже "леле тая колко е зле!" Ама знаете ли какви хубави неща си мисля за тях тогава. Ето шефа ми например, как ме ядосва тоя човек, ама как само ме ядосва! Гласът му скърца, все е нервен, един недоволен и само на мен си го изкарва, разбира с ...
  1089 
Това беше една много добра новина за Веси. Майка й току що й беше казала, че с брат й заминават за 2 седмици при чичо им в Байона.Веси имаше възможност да вземе и някоя приятелка, но предпочете да не взима никого-и без тях знаеше, че ще си прекара страхотно.
-Веси хайде побързай!Ще изпуснем самолета ...
  947 
  1320 
4.
Литература, художествена литература, поезия
“Почтеността е отстояване на справедливостта при всички обстоятелства, израствайки в особени случаи до доблест”
В.Рибаров
-В съвременното информационно пространство – казвам аз като се обърщам към Росица - броят на авторите расте, защото и условията за ...
  849  15 
Жестокостта на мечтите посвещава се на загиналите от "Радецки"
Зад полето и гората на хълма по реката, луната се бе посипала като пепеляв мрамор. Мокрите крака на нощта препускаха с надигнати поли от пролетните цветове, обаг ...
  2184 
3.
Мирогледна ориентация и творчество
“Позорът няма как да бъде смешен”
В.Рибаров
-Валери, във връзка с наша публикация, от автор с псевдоним Секирата, е постъпил коментар със следното съдържание: ”Бога ми! Не те разбирам, както и още 5-6 човека, пишещи тук! Не можете ли да слезнете долу със стихове ...
  855 
Какъв е смисълът на всекидневието? Защо е необходимо човек да се стреми, да влага страст, да убеждава себе си и околните в ценността на собственото си съществуване? Дали това е подсъзнателния страх от смъртта, към която, волю-неволю, вървим със бавни, но сигурни крачки?
Не знам.
Виждаш ли, до скоро, ...
  1305  10 
1
Той знаеше, че всички са пътници. И че в известен смисъл щеше да му е по-приятно да извърви пътя си с компания. Но другите хора неизменно те забавят. Роднините - трябва да се съобразиш, ако някой се разболее, ако иска да си почине, ако, ако...Приятелите - "приятел в нужда се познава". Всеки път из ...
  969 
2.
Малка равносметка и ориентация в проблема
“Запазването, отстояването и развитието на хуманното преживяване е важна задача пред съвременния човек”
В. Рибаров
-Валери, накара ме и аз да размишлявам върху това, възникнало спонтанно предизвикателство – соделя с мен и с четящата публика Росица - поете ...
  1076 
ЙОРДАН МАТЕЕВ

ВТОРИЯТ СИН
разказ
На Григор Петров – заради предаността му към фантастиката. ...
  1280 
1.
Замислих се над нейните думи
“Напиши нещо леко за четене!”
Ваня
-Четеш ли моите книги? – питам младата продавачка в кварталното магазинче, докато ми подрежда, закупените хранителни стоки в найлонов плик. Казва се Ваня. Има гъвкава, спортна фигура и само тъгата в очите й нарушава индивидуалната й ...
  980 
***
По Коледа Малин се върна и донесе със себе си алена кърпа и две златни пари. Всичкото, което беше скътал. Посрещна го Нонка. Очите й сияеха и така усмихната Малин я видя по-хубава отпреди, по-красива и от забуления в мъгла образ, който беше останал в главата му. Дълго, след като се беше прибрал ...
  1984 
***
Денят се смрачаваше. Тъма обгръщаше селото, когато го наближиха. Скрито на запад, слънцето все още изпращаше светлина между облаците и ги обгаряше в пурпур. Големи, тежки, като кървави парцали, те сновяха по небето. Застудяваше. Вятърът режеше в гърбовете им, очите им сълзяха. Усещаха дрехите си ...
  1115 
Опит за продължение на "По жицата" на Йордан Йовков
Все по жицата, все по жицата… Докато мина Преображение и черните броеници на телеграфните жици разпиляха зърната си. Оголяха и олекнаха. Не олекна в душата на Нонка. Сви се тежка буца в нея, изсуши я. Каруцата пое по обратния път към дома, кичук Ах ...
  3617 
Ние, децата, си приличаме, но и се различаваме. Независимо от кой народ сме, каква религия изповядваме и от кой етност сме. Всички ние искаме да живеем в мир, да имаме щастливо детство, да сме здрави, да ходим на училище, да играем и да се веселим. Различаваме се по кожата, по облеклото, по песните, ...
  1067 
Беше неделя по някое време. Събудих се за малко и пак заспах. Спиш докато си напълно буден. Буден си, но усещаш, че тялото ти спи. Не знам как точно да го формулирам. То просто ми се случи в неделя по някое време.
На вратата се почука. Чувах как това се носи много, много отдалеч, а беше така близко ...
  1784 
Погребението на Ангела
Съзлите се ронеха като падащи бисери. Летяха по тъмния път на неизбежната си участ, докато не се разбиваха в зeмята с трясък, обсипвайки всичко окло себе си с кристален прашец. Плач изпълваше пространството, а въздухyт разнасяше тягостното му ехо някъде напред.. докато и от не ...
  1397 
На дядо Динко с много, много обич!
Небето го мамеше повече от всякога. Синьо и набъбнало, то едвам се вместваше в прозореца. Слънцето ей тъй си и убягваше от затвореното в рамка пространство, но облаците, издути като каделите на бабината му хурка, тези облаци като че ли носеха силата в есбе си. Напи ...
  858 
Прибрах се!И отново е бъркотия и хаос.Обиди отсам,
враждебни фрази оттам!Правя се,че нищо не забелязвам. И там ми е грешката!Сега и
аз съм в кюпа! Обиди,намеци...нараняват,но директните истини и подлости
дълбаят!Всичите тези неща правят всяко по своему драскотини в душата,но
постепенно разрастват ог ...
  1191 
Не си спомням началото си, защото е нужна по-голяма памет от тази, с която разполагам за да побера такава информация… Може би това е причината да се чувствам така “висяща”, но пък от друга страна, ще мога до насита да си измислям различни произходи и да попълвам паметта си със собствените си симулац ...
  1066 
Предложения
: ??:??