Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,8 резултата

04 - Спомените

Сред болката от хапчетата и от ударите със шокови палки имаше едно нещо което още беше останало живо в мен. Това беше купчината спомени, небрежно разхвърляни на брега на моето съзнание. Брегът на моето съзнание беше едно от малкото места, което оставаше непокътнато и до което не успя да припари нико ...
Melancholy (Андрей Тарковски)
Melancholy
Проза
1.3K

Историята на 8в клас

Гледаш, гонят ни из двора родители с брадви и ножове, децата крещят и викат, но те не прощават и виновните със сила и бой наказват.
Събота, събота, събота - ден за отмора, но казват, преродил се тогаз дявола в двора на ЕГ. Нешева, учителка добра бяхте Вие, но дяволът във вас всели се и решихте вий б ...
fuckthelove (Поля Вълчева)
fuckthelove
Проза
2.2K 7

Магията на една черна роза

Той седеше в замъка и гледаше замислено бурята навън. Дъждът блъскаше с всичка сила по прозорците. Светкавиците осветяваха за миг небето - светлината беше зловеща, мрачна, обещаваща пустота и смърт. Той гледаше любимата си градина, наблюдаваше как дъждът безмилостно убива цветата му. Виждаше как сил ...
Morgana (Ди)
Morgana
Проза
2.7K 5

Въпроси и отговори

По принцип не обичам дебелашкия хумор. Когато хората се смеят, редно е да не е за сметка на някого.
Тогава все още бях студент, но като селянче, полската работа не ми беше чужда и не ми се разминаваше...
Копаем с баща ми царевицата. Ако някой твърди, че това е особено приятно нещо, съветвам ви да не ...
Sorbus (Пенко Пенков)
Sorbus
Проза
3.1K 11

Геврек и кравай

В нашето село цари етнически мир. Винаги го е имало и дано и занапред да го има. Просто няма какво да делим. Циганите си имат своя живот, ние нашия и така минава времето.
В миналото, циганите живели в Циганската махала, която е зад моста на реката. И понеже били в много тясно общество, се раждали вс ...
Sorbus (Пенко Пенков)
Sorbus
Проза
1.5K 3

Предчувствие

Казват, че децата сами избират родителите си...
Казват, че детското сърце е най-чистото. И голям грях върши този, който "запознава" малкото човече с лукавството, подлостта, лъжата, злобата...
Казват, че до три годинки децата общуват с Отвъдното, че тогава са най-близко до Господа...
И наистина, поня ...
Sorbus (Пенко Пенков)
Sorbus
Проза
1K 5

Кой ми сви романтиката?

КОЙ МИ СВИ РОМАНТИКАТА?

Чета си аз един женски вестник и попадам на заглавие: „Въображението поддържа чувствата свежи.” Интересно! Авторката пише, че след брака, погълнати от всекидневните грижи, забравяме, че човекът до на ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
1.4K 21

Вече няма значение

Приседна тихо на леглото. Погледна към крехкото й телце и към пребледнялото й лице, от което преди две големи сини очи те гледаха с любов. Не можа да сдържиш сълзите си и заплака. Но какъв смисъл имаше? Тя си отиваше. Проклинаше деня, в който те беше спасила. В който онова момиче, което рядко говоре ...
Луни (Мимс)
Луни
Проза
1.2K 2

Шампионска лига

Обичам дъ дзепъм у тиливизуръ мачувете. Тиа от шампионската лига. Другите ни мъ итерисувът. Щот съ фълшиви. Та коги давът тиа мачуви многу съ каръми с жинатъ Стойна. Щото ни га поглеждам. Кат жина де. Мъ не саму га ни глядам, но и другъта рабута ни върша. Саму дзепам у тиливизура. Ококорчен, гачи за ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Проза
2K 11

История с устни - края

Когато слънцето докосна връх Триглав, откъм къщата изгря звездата и с царствена походка тръгна към нас. Късите панталонки и голият кръст събраха мъжките погледи почти в една точка, която плавно се поклащаше. Гласът и ни омая като коняк на екс. Аз завъртях картината за да я разгледа добре, а Митко ве ...
kdimov (Костадин Димов)
kdimov
Проза
1.8K

Есенна покана

Слънцето започна да не топли. Дъждът се превърна от полъх в ледени тръпки. Птичите крила махат щастливо, но за сбогом. Гребените на вълните сред тревите са вече с уморена, пожълтяла окраска. Клоните са все така в гордите си пози, но очите им са натежали и отронват въздишка след въздишка.
Душата ми у ...
DRUGATA (Искам)
DRUGATA
Проза
1.4K 2

самотни души

Вървях по лунната пътека за да намеря теб, любима. Вървейки по безлюдните пътеки на любовта се питах: "Кога ли ще открия теб, любима?".
И така и тази вечер минах по обичайната пътека и о, чудо - какво видях:
Видях теб,приятелка най-обичана.Ти стоеше там и аз нямах думи с които да кажа, че лудо влюбе ...
Art_devil (Пацо Танчев)
Art_devil
Проза
1.5K 3

Една усмивка сред тъгата...

Приятелите й не могат да я разберат, близките също, всички се питат как е възможно да се побере толкова мъка, тъга, болка в едно същество. Как? След като е толкова млада и е видяла толкова малко от света.
Защо очите й са винаги тъжни, защо гледат така безпомощно, защо има страх в тях, защо е това ог ...
Morgana (Ди)
Morgana
Проза
1.8K 5

Селската царица на сливовите дръвчета

Ангелинка беше момиче от село. Тъмнокафяви коси ограждаха бялото й лице, а черните й смолисти очи светеха като две малки мъниста. Гинка, както я наричаха, беше най-личната мома на селото.
Същински пример за подражание! Завъ ...
Фройд (Владислава)
Фройд
Проза
1.8K 6

спомен....

...запознаха се в един чат...
...станаха много добри приятели...
...споделяха си всичко!...
...скоро тя се влюби в него...
...а той продължаваше да говори за своята любима... ...
m0nitY (Моника Михайлова)
m0nitY
Проза
1.2K 1

Една случайна среща

Всичко започна в едни най-обикновен ден. За пореден път отидох на училище, но още с отварянето на очите си разбрах, че ще ми се случи нещо необикновено. Първият звънец удари... Ходех, както винаги, бавно, скапано, но въпреки това с високо вдигната глава. Случайно, с периферното си зрение, видях едно ...
KisskilleRcHe (Атанас Татарски)
KisskilleRcHe
Проза
1.4K

Благодаря ти

Никога не съм вярвала, че съм способна да направя нещо такова! Наранявам несъзнателно тези, които са държали най-много на мен. Днес разбих едно сърце... не исках... не беше нарочно... съжалявам... прости ми... ти си най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало, накара ме отново да се почувствам ...
skrappy (Скрапи Ду)
skrappy
Проза
1.6K 2 1

Край?

Просто вървях напред… Знаех този път наизуст, но всяко нещо, всеки човек ми се струваше толкова далечен и чужд… Вървях и разказвах на вятъра… Предадох му чувствата си, а той пое сълзите ми и с тях заличи миналото… Не знаех накъде вървя, може би бягах от нещо, но точно тогава, на онази улица, се почу ...
Луни (Мимс)
Луни
Проза
1.4K 5

Щастието!

Животът е прекрасен, просто трябва да повярвате :)! До скоро бях най-нещастното същество на света, изпълнено с толкова много болка и тъга! Не вярвах в нищо и никой, толкова се бях отчаяла, че бях готова на крайни мерки... Господи, колко съм била заблудена... Няма нищо по-хубаво от това да си жив! Да ...
skrappy (Скрапи Ду)
skrappy
Проза
1.7K 4

Невписаният

Ех, умът ми е тъй слаб, че се наложи да извърша най-естественото деяние – напълно се отказах от неговите услуги. И странно, без ум животът ми доби вкус, а листът му блед се най-зелен разрасна. Но не ме питайте какви са причините, защо така се случи, непосилно е да ви дам отговор; вярвам, ще разберет ...
чезал (Едуард Кехецикян)
чезал
Проза
1.3K 2

Избор

Наближаваше времето, когато Елисавета трябваше да вземе своето окончателно решение.
Вече бяха изминали четирите години, в които бе далече от своето семейство и приятелите, за да получи образованието си в чужбина.
От няколко дни тя бе в особено настроение.
Мислейки за близките си, в сърцето й се проб ...
Slaveya (Славка)
Slaveya
Проза
977 3

Две минути за сбогом

Две минути за сбогом
Цветан Бекяров
Но ето че, докато гледам през притъмнелите стъкла на кабината, се сещам как през една друга синкава вечер, посипана от тънкото було на студения дъждец, стоях до прозореца вкъщи и гледах навън. Вятърът духаше в оголените клони на дърветата, прогизналите от влагата ...
jurasik55 (Цветан Бекяров)
jurasik55
Проза
1.3K 3

Сърце

Сърце
Още от деня на своето раждане той знаеше, че е по-различен от другите. Даваше си сметка, че има нещо по-специално в него, но не осъзнаваше какво. Всеки ден на площада виждаше как хората се смеят и плачат, докато един д ...
Alice (Калина)
Alice
Проза
2.6K 25

03 - Приятелите ми

Моите приятели
В санаториума нямаше особенно голям избор откъм гледна точка на това с кой искаш да другаруваш и с кой не. Болшинството от моите "приятели" е елементарно устроено. Хора с психични разтройства, които живеят ден за ден и основната мисъл в съществуването им е това, да намалят ударите със ...
Melancholy (Андрей Тарковски)
Melancholy
Проза
1.7K 2

02 - Птици

Птици
Седях си на стола в санаториума и гледах през прозореца. Навън видях първо рогът на изобилието, лудоста на хората и красотата на света. Първо погледнах пищно украсените дървета които санитарите бяха накичи по случай празника на санаториума. Видях как масите на двора са натрупани с всевъзможни ...
Melancholy (Андрей Тарковски)
Melancholy
Проза
1.7K 2

01 - Кафето и цигарата

Кафето и цигарата Отпивах поредната глътка от горчивото кафе. Кафето нетипично в мой стил (кафе не пия) беше сапътствано от цигара. Цигарите които пуша са един от доволно тежките предлагани на пазара в моята страна. "Синьо Виктори" - пакет. Бях ги намерил на приемлива цена - 2 лв. и бях доволен от т ...
Melancholy (Андрей Тарковски)
Melancholy
Проза
2.7K 3

Нож в гърба

Чувствам се сама, въпреки че около мен има толкова много хора, не знам каква е тази апатия, която е превзела живота ми, апатия граничеща с тотално безразличие. Все едно живея по инерция, следвам пътя, а нека той ме отведе където трябва. А някога имах мечти, вече не, реалността уби желанието ми да ме ...
vili_tr (Вили Мотовили)
vili_tr
Проза » Разкази
1.7K 1

Приятели

Приятели...
Ще бъдеш някога обичан, ще бъдеш някога щастлив и щастие ще си намериш... щастие с друга, някой ден...
Ще минат месеци, а може и години, ще се срещнем пак някой ден...
Недей с омраза да ме гледаш, недей отминава ...
juliet_999 (Жулиета Стоянова)
juliet_999
Проза
1.4K 1

В бяло облечена...

В бяло облечена...
Дъжд навън вали, гаснат мойте мечти, отпивам от чашата с вино, но вече и то горчи...
Цигара отнова паля, но догаря в пепелника тя, слушам музика, уж щастлива, но в мен единствено звучи , че “любовта умира” ...
juliet_999 (Жулиета Стоянова)
juliet_999
Проза
1.2K 1

Размисли върху досието на...

“Обичам те, Ейми. Не искам да ти се случи това.”
Внимавай! Границата е толкова тънка, че самото й достигане вече те е отвело от другата страна...
Диалог... не, ние нямаме такъв. Прекалено далече сме един от друг, доколкото това може да бъде някаква причина за липсата на комуникация между нас. Но е т ...
Moira (Мойра)
Moira
Проза
1.1K 5

страст

Страст
В момента искам просто да пиша, да излея душата си в следващите редове.
Когато ме погледна за първи път, когато ръката ми докосна твоята, тогава
разбрах, че не си просто обикновено момче, а дори напротив.
Ти си най-необикновеното и най-привлекателно момче, което познавам. ...
angel{P}kiss (Кики)
angel{P}kiss
Проза
1.3K

една невъзможна любов

Защо любовта ми е невъзможна ли?
Не знам, но вината е изцяло твоя. аз те обичах повече от себе си дори,
но ти не го осъзна. Сега харесвам друг, но ти не можеш просто така да
изчезнеш от мислите ми, все пак те харесвах две години.
Мисля, че дори няма смисъл да пиша това, но просто исках да излея душа ...
angel{P}kiss (Кики)
angel{P}kiss
Проза
1.3K 1

Един тъжен край...

Днес - хубав слънчев ден в началото на март. За прърви път небето беше толкова синьо и ясно. По въздуха се усещаше познатата пролетна умора. Дърво - туко-що разлистило се, което хвърляше сянканката си някаде в далечината, а под него една пейка. Ти и Аз. Тишина. Пак мълчим. Гледам в очите ти - празно ...
665 (Някой)
665
Проза
1.6K 7

Мъртвият ангел...

Мъртвият ангел...
Тя бе ангел, пратен от небето, но не защото бе съгрешила, а може би, защото раят бе твърде малък за да обхване безкрайната и доброта... Сякаш самата тя бе избрала да се върне тук, на Земята, да гази в калта на днешният ден, с единственото желание да прави хората около нея щастиливи ...
lost_in_art (Надежда Рашева)
lost_in_art
Проза
1.5K 5

Имало едно време...

Имало едно време едни родители, дето все бързали...
Дианка е на пет годинки. Майка и татко работят, дядо – също. Баба е пенсионерка, но от време на време дава уроци по математика. Казва, че пенсията й е малка, а й се иска да ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
1.4K 16

Приказка

Приказка...
Искаш ли да ти разкажа приказка една, там геройте са двама, както ние с теб...
Един човек цял живот се скитал и живота си посветил, да охажва хубавите дами и на всички сърцата им разбил.
Но веднаж остана на улица ...
juliet_999 (Жулиета Стоянова)
juliet_999
Проза
1.1K

Тъжна есен

Тъжна есен...
Навън е пролет, навън има цветя,
а в душата ми е тъжна есен,
от нея боли и капят сълзите от мойте очи.
Аз обичах горещо, аз чаках от тебе дете, ...
juliet_999 (Жулиета Стоянова)
juliet_999
Проза
1.3K 1