Проза и разкази от съвременни български писатели
Братята Бели сърца V - Архонтът
При първото изпитание малкият брат се поставя в ситуация, противоречива, объркваща, изискваща творческо въображение и оригинална реакция. ...
посветено на бебе, сочещо дъгата
Замръзва ли кипящата кръв? [Кръвта вода не става]
Хм... от вятъра трябва да е... А защо тогава очите сълзяха и през топлите дни? Сълзите замръзв ...
Сърцето на Музата
Сутрин, когато слънчевите лъчи пронизва ...
една вечер
Ритуалчето
Неизмеримо
Докато вървеше по улиците, хората я гледаха странно, защото валеше като из ведро, а пък тя не беше разперила чедъра да я пази, а го държеше в ръка. Сега градът, приветлив и слънчев през деня, и се струваше черен, плашещ и депресиращ в тази тъмна нощ. Всички млади хора и тинейджъри вече бя ...
История за старостта
За доматите
Филмът
Спомняше си чудесно времето, когато беше дребно хлапе, въпреки, че доста вода беше изтекла от тогава. В съзнанието му ясно изплуваха неделите, в които баща му го водеше на детски филми в градското кино, недели, които с нетърпение чакаше. Не беше забравил за прекрасните летни дни в малкото сел ...
Селото
Този ден слънцето процеждаше лъчите си през две отметнати дъски на прогнилия вече покрив. Тази щърба усмивка от ден на ден ставаше все по-голяма и сякаш старата плевня се надсмиваше над времето, макар че то не даваше прошка на никой и по никакъв повод.
Големият куп сено беше разстлал златни к ...
Жълтите дни са само за теб
Ръцетe, като махала на часовник, се клатеха и от ...
Добро утро
Твоите очи, твоята усмивка ме гали. Закача се и ме кара да се чувствам щастлив. Витае обичта и нежното й докосване. Сякаш гали с хиляди ...
Мъника
Не съм сигурен, че ще намеря подходящото, но съм убеден, че ще харесам някое...
И ето, че то се появява почти на края на пътеката - обикновено, червеникаво, подритвано хиляди години, мъниче...
Навеждам се, пръстите ми опипват внимателно грапавините ...
Една любов с трагичен край
Братята Бели сърца IV - Доменът
Метафора
а отговорите не открих. Разбрах едно: нещата просто се случват...
Не можем да контролираме всичко, не можем да знаем винаги
Но можем да се пуснем на течението, плувайки в океана от случки и хора
и да се учим от всичко, ...
Ноктюрно
(Верди)
Лекокрили като като пегаси, пръстите му препускаха в упоение по чернобелите клавиши на пианото. Душата му бе полетяла, сякаш с крилете на божествената мелодия... Лееше се като звезден дъжд „Лунната соната". Нощта беше ...
Пръчката
- Тати, ще ми купиш ли една пръчка и кибрит и като я запаля, тя да гръмне? – невинно ме попита той.
Младият пироман отново беше гледал образователни анимационни филмчета на Уолт Дисни. Доста се обезпокоих. Утехата ми бе, че все пак желанието му не беше толкова ...
СПИН
Един ден с 11а клас
ДЕЙСТВИЕ ПЪРВО:
В училище, Междучасие
- Нека ви разкажа за моят нов приятел! - каза Мимето - Днес...
- Не! -прекъсаа я Гери. - Писна ми да слушаме за него! Да поговорим за новите ми дънки... Правят ли ме деб ...
Намерих ли те ?
Намерих ли ръцете?
Намерих ли това, което търся - призрак в мрака?
Принцесата, която не съм виждал. Или отново е илюзия, игра на светлина. Игра на черна магия, решила да се полюбува на хвърлените стремглаво напред надежди и желания.
Не искам да се лъжа. Не искам да те лъжа. Какво ще н ...
Боли ме...
Доставка
- Благодаря ти! Идвам.
Доставка. Някак служебно звучи и студено... като в хладилна камера. Имам бегъл спомен за една хладилна камера.
Момчето от фирмата се усмихва официално. Поздравява ме и подава огромен букет от хризантеми. Не ги бро ...
Братята Бели сърца III - Спринтьорът
“Брате, Лотсоппа, в низините на обществото се срещат души, побягнали от този свят. Вечер площадът е място на мечти; той е със сърце широко, но с ум, потънал в блян. На ръст е среден, дрипав като теб, крачи бавно, поклаща се и куца. Едни побягват ...
Случка с манекени
И аз съм една...
Да спра и да погледам.
Вече не знам какво е мързелът. Наричаш ме мързелива, но аз даже не знам какво значи това? Забрави го. По-ужасно е, че съм забравила какво е почивката. Да поседя на едно място и да си клатя краката, както съм виждала хората да го правят. Не мога дори да се опъна на леглото и да ...
Транспортер
Първото колебание се появи на седмия етаж. Не трябваше да скача.
На шестия, напълно разубеден, реши да се откаже от падането и да се завърне отново горе.
На петия етаж разб ...
Продавач на души
Блага Ангелова погледна с нежност през прозореца на тихата класна стая и сякаш неосъзнато се усмихваше на децата. Тя бе млада жена, може би около 35 годишна ...
Урфей и Еври Дика
- Няма измъкване оттук – промълви тъжно Еври Дика.
- Ей, не се отчайвай, нали затова са приятелите. Ще те измъкна някак си – замисля се, - ако и себе си успея да измъкна.
Картинката е доста мътна. Все едно са попадн ...
Тъжно
Ала този свят не бе истински, защото истината е тъжна. Тя убиваше сърцето и всеки ден. То бе твърде крехко, наивно чак до глупост. Копнее ...
Отмъстителят
Най-хубавото нещо
Светофарът светна червено и огромният поток от коли на кръстовището зачака, нетърпеливо, да преминат пешаходците. Мощните машини ръмжаха, издишайки облаци пушек, които се вливаха в преминаващата тълпа хора. Фаровете им ги заслепяваха, сякаш искаха да ги дезориентират и объркат. Кат ...
За Карлсон и покрива
Сутрин се търсехме с притегателната сила на мълчаливо насищане и си общувахме с очи. През деня минавах неколкократно през полезрението му, за да можеше да се наслади на скоростните ми лупинги, на нов ...
Братята Бели сърца II - Сакрифициумът
“Брате, Лотсоппа, пресечи и чакай! Кльощава, лишена от усмивка, тя ще се яви. Душата й за низости копнее, отнето й било, сега най-люби да отнема тя.”
Всяко Бяло сърце има свое братско име. То се дар ...