Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Една реалност

... Събуди се преди 8. Не беше мигнала, плачовете и кавгите в главата й я стряскаха и се будеше през 20 мин! Всеки път щом се унесеше виждаше нещо страшно и не смееше да затвори очи... Стана и си направи кафе. Мислеше си за днешната среща! Беше я страх да отиде там... Щом се качи в колата спомените ...

migli4kite

Проза

2007-04-04T16:56:33+03:00 1.5K 1

Откритието в образа

Не знаех колко дълго ще чакам този момент, но бях готова за него. И ето той дойде.
Пролетта вече се бе завърнала от предшестващата я дълга почивка, у дома, дърветата по улиците на града отново посрещаха своите рожби, след зимната им раздяла, а в прекрасните градини на хората кокичетата, заедно с мин ...

Slaveya

Проза

2007-04-04T14:30:53+03:00 968 1

Великата Мими

Мими е не просто гневна. Тя е бясна. Коя е Мими ли? Няма да ви кажа! Защо ли? Причината е проста - тя е анонимна. Всичко това може и да си има своите основания, но тя пък ме познава толкова добре, че реши и публично да ми се скара. Как ли? Това вече мога да го разкажа, защото то поставя много важни ...

MOJSEI

Проза

2007-04-04T11:32:36+03:00 1.6K 25

В добронамерената усмивка на живота

От няколко дни нямах нито ден почивка. Пролетта дойде не само с аромата на очакване, но и с неотменните ангажименти. Ритъмът на живота ми рязко се промени. Придоби някаква твърда решимост, примесена с нервност. Продължавах да спазвам неизменният си "маршрут" на действие, но сякаш се бях отдръпнала м ...

дакота

Проза

2007-04-04T09:29:33+03:00 1.1K 6

Ще се женя

Ще се женя
Реших да се оженя, булка за целта да си намеря. Мама казва, да я избера работна, в домакинството да е страхотна. Тате казва: „Не търси у жената миячката, гледай да е като Мара отварачката!” Баба и дядо също ми дадоха мнение, съвсем пък не ми е ясно тяхното поколение. Да може да готви и да ...

Mimi1001

Проза

2007-04-03T21:48:15+03:00 1.5K 13

Аз и политиката

Аз и политиката
Всеки ден ставах в 6 и половина – това беше, докато бях на три и половина. Хубаво е, че тази емоция отдавна отмина. И за къде мислите, че бързах? За къде, за детската градина! Майка ми ме влачеше всекидневно с тролея, с притворени очи се лингахме от Дружба за Обеля. Пристигахме в гра ...

Mimi1001

Проза

2007-04-03T21:03:37+03:00 1.1K 4

част от преработената втора глава на книгата,която скоро мисля да продължа да пиша...тукощо ми хрумн

Крис си легна в трепетно очакване на следващия ден, който бе така важен за него... но нали все пак и той е човек -трябваше да поспи. Въртя се известно време в леглото си, но в крайна сметка успя да задреме. Когато затвори очи отново му се присъни същия сън, който вече две седмици не го оставаше на с ...

_Hellscream_

Проза

2007-04-03T12:01:18+03:00 1.3K

Всичко е футбол

ВСИЧКО Е ФУТБОЛ

За миналата Нова Година поканихме на гости най-добрия приятел на мъжа ми и жена му. Много симпатично семейство. На мъжа ми му било омръзнало да сме все сами. Какво му липсва бе, като така му разнообразявам ж ...

svetlanal

Проза

2007-04-03T04:31:40+03:00 1.4K 21

в шепота на спокойствието

(импресия)
Заглъхвам, като ехо в сивкавата нищета, до прашното дъно на огнището на бившето щастие, със забравено мечтание за огън...
Чувам само шумът на далечни води, откраднати от горещия дъх на решението си. Като плесница в средата на море от цъфтящи дървета и растения, в уплашената градина на све ...

дакота

Проза

2007-04-03T02:08:03+03:00 970 3

***

Изтича по коридора, чийто стени бяха издраскани или украсени с надписи от рода на: "Къде си, Мишо, чакаме те с водка?!", "Отваряй, нещастнице!" (до една врата) или многозначително: "Валя"... Портиерката я спря и попита, дали си тръгва, а след това я отписа. Очите й се пълнеха със сълзи... без да иск ...

tsvetintse

Проза

2007-04-02T16:01:59+03:00 1K 2

Болка

1.04.2007г.
Заблуждавам себе си, заблуждавам хората около мен, че не боли, че ми е все едно… Но
не е така…
Боли… адски боли… Искам да крещя, да чупя, да плача докато не изплача и последната
сълза за теб. ...

Слънчицето

Проза

2007-04-02T15:36:02+03:00 1.9K 6

Цената на любовта

...Тя стоеше там, сама и уличните лампи осветяваха пътя й. Но пътя накъде? Замисли се над песента - "не искам да тръгвам,не искам да оставам...". Наистина беше така, но най-ужасния момент в живота и отново се появи в ума й... Той не и каза нищо, той и обърна гръб... имаше ли смисъл да живее? Той беш ...

Fgttn

Проза

2007-04-02T15:19:50+03:00 1.1K 1

Той живееше в блока на Ива...

Не зная кога се случи. Само знам, че живееше в блока на най-добрата ми приятелка Ива. Мисля, че се казваше Тихомир... Не го загледах. От първия път, когато го видях, не ми вдъхна доерие. Стана ми толкова антипатичен, че когато го видех да пресича улицата минавах на другата, само и само да не срещам ...

Simon4eto

Проза

2007-04-02T03:00:50+03:00 2K 7

Самота

Как ви звучи думата Самота? В живота човек се опитва да постигне всичко това, което би го
направил истински щаслив. Любовта е едно от чувствата, които човек иска да запази за цял живот.
Всеки би искал да има човек до себе си, на който да сподели радостите и болките на този, иначе
така суров, свят. Н ...

Sweety^_^

Проза

2007-04-02T02:33:53+03:00 1.4K

I will always love you

Беше сама в стаята си, заровила глава във възглавничката си, молейки се така сълзите да се смилят над нея и да спрат да се леят. Но... те не спираха. Мокреха нежната кожа, проправяха си път по нея до устните й, вече свикнали със соления им вкус.
Пое си дълбоко дъх. „Дали сълзите от щастие са сладки? ...

Морещица

Проза

2007-04-01T21:50:59+03:00 2.3K 4

На любовта на живота ми

Здравей, Пламене...
Толкова неща имам да ти кажа. Толкова те обичам, а ти все ме обиждаш и се държиш все едно съм втора ръка човек.
Ооо, колко много искам да ме прегърнеш, целунеш и докоснеш нежно... Да ми кажеш нещо мило, да видиш сълзите в очите ми, когато те гледам. Но дори и не си помислям, че щ ...

britneyka

Проза

2007-03-31T13:40:03+03:00 1.8K 4

Знам, че ме лъжеш, ама ми е хубаво да те слушам

Знам, че ме лъжеш, ама ми е хубаво да те слушам

С приятелката ми Силвия се уговорихме да се срещнем в петък след работа на кафе в центъра. Не се бяхме виждали отдавна и решихме да си отпуснем поне един час свобода.
Точно в ...

svetlanal

Проза

2007-03-31T06:10:29+03:00 2.5K 24

Като през стъкло

Здрачаваше се. Бавно, но неумолимо нощта спускаше пипалата си върху хладната земя и обгръщаше всичко, всеки малък детайл, галейки го с ледената си ласка. Ласка на любовница, готвеща се да поиска и вземе всичко, да доведе избранника си до несвяст, карайки го да я желае все по-силно и да я моли да не ...

Морещица

Проза

2007-03-31T05:38:57+03:00 1.7K 7

Червено

Трябва ти малко търпение. Не знам защо почвам така... Както и да е, има връзка. За да пътуваш на стоп наистина ти трябва търпение. Да чакаш и да не тъпееш, а да се радваш на това, което става около теб. На живота, защото само този, който пътува на стоп и чака вечно движещи се неща около него да спра ...

Zimed

Проза » Разкази

2007-03-30T23:32:52+03:00 1.9K 1 2

Фатално привличане

Момче създадено за грях,
Изкусител си от класа,
Но защо ли ме е страх
С тебе да изляза?
С поглед всяка можеш да плениш... ...

vili_tr

Проза » Разкази

2007-03-30T23:19:27+03:00 1.8K 11

Вечен сън

Мъничките пръсти галят плахо светлината и прониква в мене бавно, самотата сякаш е открила мъртвите искри. И с поглед, огънят се пали, а душата ми жарава в пламъците грее. Вятър болка разпилява, дете надава вик и в светлите очи, блясъкът изгасва, щом си тръгваш ти. Тъжен стон във мене свири, а пред м ...

VampireHearT

Проза

2007-03-30T22:07:02+03:00 995

ПРЕКАЛЕНА ПРИЛИКА

Научнофантастичен разказ
В края на двадесет и втори век учените открили, че към Земята се приближава гигантски метеорит и изчислили, че ще достигне до планетата след по-малко от половин век. Последствията щели да бъдат катастрофални, всички учени единодушно предричали гибел.

меланхолик

Проза

2007-03-30T14:54:35+03:00 1.5K 7

Човекът Подражание II - Митът за "Рудата"

Пред “Прорицателя”, на стотина метра от висящите му над мен ръце, започваха високи стъпала, които независимо дали изкачвах или слизах, винаги ми се струваха безчетни. Те бяха широки почти километър, а от двата им края до самата незрима далечина в ниското, един след друг, бяха наредени човешко-животи ...

чезал

Проза

2007-03-30T13:00:13+03:00 1.2K 1

Помниш ли?

Здравей, Аня!
Много исках да ти напиша това писмо или още повече да ти кажа всичките тези думи, но уви. Нас ни разделяше морето. Ти беше самичка на брега, аз също. Само, че тъмнината ни пречеше да се видим. Но не ни попречи ...

Романтик

Проза

2007-03-30T08:55:05+03:00 1.6K 19

Среща с непознат...

Навън беше прекрасен ден, слънцето напичаше и в същото време духаше прохладен вятър. Още щом се показах на терасата, разбрах, че днес ще е един необикновен ден. На момента реших да излезна, облякох се набързо и тръгнах.
Вървях без посока, обикалях града и неусетно се озовах на плажа... Там вятърът б ...

Rosica

Проза

2007-03-30T01:40:26+03:00 2.3K 17

Приказка за спасението на света

Имало едно време една самотна принцеса. От другите принцеси я отличавало това, че нямала балгородно семейство и че баща и никога не би дал половината си царство, ако някой пожелаеше ръката й - просто защото го нямал. Принцесата той затвори във висока кула. Никога не й беше забранявал да излиза оттам ...

Stella

Проза

2007-03-30T00:53:48+03:00 1.5K 2

вярвах

>>>>> вярвах
>>>>> Знаеш ли, вече не вярвам в любовта, не вярвам, че е имало такава между нас, ти не можеш да обичаш, само нараняваш тези, които те обичат. Каза ми, че не съм ти безразлична, че за тебе съм нещо нетипично, че събуждам в тебе нещо ново, лъжи... само това ли можеш. Обичаше ме друг тога ...

malkata_feia

Проза

2007-03-29T23:15:37+03:00 1.7K 3

Целувка

На Диян Х.Я.
Наближаваше три сутринта. Ина и Алекс се прибираха от рождения ден на свой приятел. Празненството бе минало приятно, с нормалното количество алкохол и танци. Но по обичая си, в края му, те отново се скараха. Естествено и двамата вече дори не помнеха каква беше причината за кавгата - тов ...

Dona

Проза

2007-03-29T21:50:22+03:00 1.9K 4

Вярата на дядо Иван

pepina1983

Проза

2007-03-29T20:47:39+03:00 1.6K

Пепел

Пътят лакътушеше пред очите ми. Един завой, после друг. Не усещах как краката ми сами ме водят, докато ума ми се беше отвял в миналите години. Улици, тротоари, после железопътната линия. Известно време вървях по нея, после се отделих надясно. Ако бях продължила напред, щях да стигна до морето. Но за ...

Siforest

Проза

2007-03-29T15:19:06+03:00 1.1K

ЗАЕШКИ ПРАВА

ЗАЕШКИ ПРАВА
ДОНЕСОХА Я НАЕСЕН – ВЕЧЕ ПОРАСНАЛО МАРТЕНСКО ЗАЙЧЕ С МЕКА МУЦУНКА И СТРАХЛИВИ ОЧИЧКИ. СВИ СЕ В ПРАЗНАТА КЛЕТКА И НЕ ШАВНА ЦЕЛИ ДВА ДЕНА. А БЕШЕ НАЙ-ИГРИВАТА СРЕД БРАТЧЕТАТА И СЕСТРИЧЕТАТА СИ. И НАЙ-БЪРЗАТА. ОЩЕ КТО МАЛКО ПУХКАВО БЕБЕ ИЗПРЕВАРИ ВСИЧКИ С НЕВЕРОЯТНОТО СИ ЛЮБОПИТСТВО. ПОДАД ...

Румена

Проза

2007-03-29T14:16:18+03:00 1.5K 2

За името на Странджа планина

Ангар

Проза

2007-03-29T14:02:44+03:00 3.1K 4

Операция "Мъгла"

Пак ме изнудиха. Два месеца по-рано да съм купела самолетните билети, за да хвана евтината тарифа. Е, аз как да знам, дали тогава ще съм права, или ще лазя на четири крака от ишиас? Щом си го помислих, веднага ме насви. Айде пак – серия масажи, илачи, антидепресанти.... тцъ. Не минава. Захващам се д ...

Lunatic

Проза

2007-03-29T13:37:55+03:00 1.3K 5

Последна разходка (по истински случай)

(на леля Вили - липсваш ни!)
Поредната сутрин. Петдесет години под това слънце, а се буди все по същия начин - отваря очите си и вижда... напукания таван. Цялото жилище плаче за ремонт, но за кое по-напред да дадеш пари?
Вчера й казаха, че нямат повече нужда от услугите й. Остана и без тази работа. ...

Anele

Проза

2007-03-29T01:03:54+03:00 1.6K 5

Слънчеви очила

Часовникът цъка с език и заканващо размахва стрелки "5 минути още и си закъсняла! Тичай!".
Бръквам в джобовете и подхващам песничката, измъчено достигнала до мен от отминатото барче. Там-тирири-рам. Мрънкам си под носа, заглушавайки тик-такащата си съвест. Ръцете - в джобовете. Безгрижния изглед на ...

Anele

Проза

2007-03-29T00:58:39+03:00 1.4K

Приказката...

Имало в България, в едно китно градче един хубав замък, с хубави хора и още по хубава принцеса. Oбаче тази принцеса имала много обожатели и един от тях се ядосал веднъж
и я проклел, да стане така, че замъкът да се вижда само от много далече, а край него гора и от нийде да няма пътека,
а принцесата д ...

X-real

Проза

2007-03-28T18:23:29+03:00 999

Разруха

РАЗРУХА
-------
Теодор бе роден за художник. В това се убедиха всички негови близки още от деня, в който се роди. Никой не си спомняше кой постави в ръцете на бъдещия художник четки и бои, но пък всички помнеха деня, в който, на 7 години, изля една кофа с боя на стената и грабна четките. Получи се н ...

zaXar4Oo

Проза

2007-03-28T17:26:07+03:00 1.3K 2

Булгариано

- Мила Наде, добредошла, тинеме познаваш, алаот приказките на маматИ и бащатИ азъ разъбрахфисичко за теб, тисимИ катороднасестра и мноооого- много теобичам! Научиласъм това приветестевено слово наизус без дазнам бъкел български, но вечеще взема даспра, защото ако продължа, ще се наакам! – изстрелва ...

Lunatic

Проза

2007-03-28T14:18:49+03:00 1.5K 6

Когато шофира жена

Пътят бе продължителен, крив и неравен. Докато стигна до Драгоман, уцелих всичките софийски дупки, задминах неправилно около петдесет ТИР-а и изобщо не загасих дългите светлини. Псувните на насрещните шофьори се лепваха като размазани мухи по стъклото, ама така е, като се тръгва посред нощ. Защото у ...

Lunatic

Проза

2007-03-28T13:41:33+03:00 1.6K 10

Разстоянието между нашите сънища

Разстоянието между нашите сънища

(сънено писмо)
00:30 - 6:00
23.03.2007год. ...

Меричка

Проза

2007-03-28T10:01:40+03:00 1.2K 4