Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.2K резултата

Така ли свършва най-съвършената love story?

Един ден той просто изключва телефона си. Завинаги…
Сутринта е прекрасна. Мрачна, твърде хладна и твърде многообещаваща за края на май.
Леко ръми. Липите са сънени и лениво излъчват тежкия си аромат.
Тя се събужда към 08:00. Както всяка сутрин, поглежда телефона си.
Търси някой нощен SMS от него, на ...
GoldenRose (Мария Момчилова)
GoldenRose
Проза
1.4K

За Него!!!

Минаха месеци, докато разбера, че съм влюбена в теб! Ще минат повече, докато разбера, че вече не съм... Не знам дали обикнах теб или образа ти запечатан в паметта ми, но всяка вечер копнея за тялото ти, нежните ти ръце и влажните ти устни. Нo и знам, че нищо няма да излезе от това, защото прекалено ...
GoldenRose (Мария Момчилова)
GoldenRose
Проза
1.5K 1 1

Най-мъчното сбогуване

“Вие сте млад, отвърна Атос,
и има време горчивите спомени да станат приятни!”
последните думи от “Тримата мускетари”
- Искам да мина!
- Хар-хар-хар, да мине оттук и вятърът не смее. ...
selsal (Едуард Кехецикян)
selsal
Проза
1.4K

The labyrinth of one's brain

Кратък разказ за пробуждането на една магьосница в Света на Мрака.
Пробуждането
Клара Уайтфийлд не можеше да се похвали да е постигнала нещо кой знае какво в живота. Дъщеря на бедно семейство в Чикаго тя беше принудена бързо да си намери работа след завършването на гимназията, иначе я чакаше глад и ...
Exiled (Петър)
Exiled
Проза
892 1

Концертът на Джордж Майкъл

Трябва да отбележа, че става дума за концерта в София на 28.05.2007. Аз така и не бях на този концерт, всъщност преди самия концерт не знаех почти нищо за Джордж Майкъл и неговите песни... В онзи ден аз и един мой приятел - Георги, взехме билети от 2-ма приятели и ги показахме на госпожите ни по нем ...
valde (Валде)
valde
Проза
1.4K 1

Милостивата Смърт

Един ден ставам аз, стресната, мислейки, че закъснявам за училище и какво да видя: до мен стой един възрастен човек. Беше облечен в черно наметало. Видях, че до стената беше облегнат един сърп и се зачудих кой е той.Стареца ми се усмихна някак така топло. Усмивката стоеше някак странно на лицето му, ...
f_soul (Дани)
f_soul
Проза
1.3K 1

Black Hostile (sequel)

Тъмнина. Черна непрогледна пелена покриваше всичко. До ушите на обезумелия шофьор не достигаха звуци. Нямеше време да реагира адекватно на случващото се. Чуваше само пулсиращата кръв в ушите си. Не можеше дори да си поеме въздух. Беше тъмно. Безплътен катран запушващ устата му и запречващ зрението м ...
The6SiC6Ness6 (Мирослав Георгиев)
The6SiC6Ness6
Проза
1.1K 2

ВМЕСТО БЛАГОДАРНОСТ

Има на Балканския полуостров една малка страна. В нея ухае на рози и небето понякога е оранжево. Страната се нарича България и е моята родина. В нея честичко «ухае» и на мърша. И по-чувствителните усещат миризмата. Аз официално се водя към населението на тази страна. Но искам да ви разкажа за една д ...
dar4e_to (Дарина Дечева)
dar4e_to
Проза
2.2K 18

Зелените листчета на Сиси

Първият път, когато Сиси се почувства истински нещастна, беше на 16 години. Датата беше 23 октомври 1994 година. Това беше денят на погребението на баща й. Човекът, който най-много беше обичала през целия си 16-годишен живот, си беше заминал. Той беше само на 44 години, но от стрес ли, от какво ли, ...
motley_nikki (Софи)
motley_nikki
Проза
1.9K 4

Здравей, любима!

Здравей, любима!
Изминаха много дни от нашата раздяла и сърцето ми с всеки следващ все повече се свива. Накрая ще се пръсне от мъка.
Нищо не е вече както преди. Всичко се промени. Дори усмивката, която се появява на лицето ми понякога, е измъчена. Въпреки това в сънищата си сънувам все един и същи с ...
Романтик (Христо Костов)
Романтик
Проза
1.8K 17

РАЗКАЗ ЗА ДЪВКИТЕ

Причина да го направи днес, в най-голяма степен беше, че искаше да се направи на идиот като отиде в магазина. Бившата му приятелка работеше там, те бяха разделени от две седмици и вече бяха изгубили чувство за време. А бяха се разделили, понеже тя изведнъж бе сметнала, че това, което правят, е точно ...
меланхолик (Йордан Серафимов)
меланхолик
Проза
1.5K 11

Човекът между греха и възмездието, между слабостта и величието

Човек извършва грях, защото е слаб! Той заблуждава сам себе си, че се чувства
велик, но идва един ден - денят на възмездието, когато целият му измамен свят рухва... И той ще е скоро...
Моля те, Господи, спаси ме! Избави от мъки грешницата! Поведи ме към възмездието, направи ме по-силна и по-велика о ...
LiNiKa (Велина)
LiNiKa
Проза
2.6K 1

Пейката помни

На онази полянка те отидоха още на третата си среща и не престанаха да ходят там. А ако не бяха на това място, се прегръщаха на моста над ЖП линията. Е, когато беше студено за моста, те просто седяха на онази пейка в Борисовата градина и си говореха, смееха се, прегръщаха се, целуваха се или ядяха н ...
motley_nikki (Софи)
motley_nikki
Проза
2.1K 8

Ела на себе си!

Не можеш да се изчервиш - не достига достатъчно кръв в бузите ти.
Не можеш да надмогнеш - лятото си е лято...
Когато зараства неудачната ти рана - целият свят е глух! Чувстваш се и леко замаян - сам си си паднал на своя гръб...! Ела на себе си!
Не стъпвай по контура на сенките.
Не разобличавай обект ...
chocolate (Муф)
chocolate
Проза
1.3K 2

Принцесата и шутът

Принцесата била изключително красива - или поне така казвали Мама, Тати и всички слугини. То не, че имало значение какво говорят слугините, ама все пак е хубаво да подочуеш нещичко приятно по свой адрес. Тя имала най-русите къдри, най-бисерната усмивка, най-малкото и симпатично носле, най-грациознат ...
storyknitter (Ваня)
storyknitter
Проза
1.5K

на Лили джунджурийката (за сръчната Лили)

Лили е на деветнайсет. Лили обича да си прави джунджурийки. Сега Лили сяда на масата и почва да си прави джунджурийка. Всички необходими материали са налице, тя цял ден ги търсеше насам - натам, усмихвайки се.
- Хайде Лили, почвай - и тя почва:
Взема една хубава бутилчица от минерална водичка - двес ...
меланхолик (Йордан Серафимов)
меланхолик
Проза
1.2K 7

Идолът

Идолът
Романът „Видения по пътя" излезе в понеделник в скромен тираж.
До събота се бяха продали около осемдесет екземпляра от книгата. Три от тях бяха попаднали в точните ръце. На три купона в събота стана въпрос за „Видения по пътя".
Авторът му - писателят с рождено име Йордан Йорданов се подписваш ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза
1.3K 1 2

Трябва да кажа на мама, че я обичам, но кога?!

Трябва да кажа на мама, че я обичам, но кога?!
Майка все се оплаква, че нямам време за нея. Вярно е. Тичам след работа на пазар, после да сготвя на децата и за нея все не остава време.
- Кога ще дойдеш да ме видиш? Срамота е да не се обаждаш на майка си!
Реших! Един път в седмицата ще ходя да я вижд ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
2.4K 21

Ще издам стихосбирка!

Мисля да издам стихосбирка
Или за приятелството и злобата
Когато напиша нещо, първо го давам на приятели и чакам техните реакции. За фейлетоните ми няма нужда от много приказки. Щом се смеят, докато четат, значи съм добре. Или следва: „Това е за боклука, а върху това поработи още малко!” В стиховете ...
svetlanal (Светлана Лажова)
svetlanal
Проза
3.2K 22

Лунен шепот

Той се събуди от дълбокия сън. Беше около два-три часа през нощта, но вече не му се спеше, защото мислите за прекарания ден с нея отново изпълваха цялото му съзнание. Един от най-щастливите дни в живота му, искаше му се той да продължи и утре, и други ден, цял живот. А всъщност утрото на този ден бе ...
valde (Валде)
valde
Проза
1.2K 3

Греховен Град

Град на греха... моят град... техният град... улиците понякога толкоз мълчаливи... или прекалено кресливи... залезите в прегръдка сладка с изгревите слени... хората забързани в ежедневието си еднообразно...
а аз седя и гледам... гледам, но не виждам... съзнанието замъглено сред цигарен дим с дъх на ...
waitshark (Стоян)
waitshark
Проза
1.5K 2

Въпрос на време е...

Чувствам се толкова самотна, но защо? Напоследък никой не може да разбере мисленето ми.
Послушах приятелките си, след десет месеца убеждаване да зарежа приятеля си, най-накрая се разделих с него. Не знам защо, но го направих. Може би болката ми дойде в повече най-сетне или може би исках той да ме сп ...
Слънчицето (Деси)
Слънчицето
Проза
1.4K 1

Камбаненото сърце

На свечеряване камбаните на църквата отмериха неспокойно шестия час. Сърцето й почти подскочи от ужас. Скоро целият град щеше да го подгони. Ужасът в мозъка й нарастваше с всеки удар на камбаната и парализата ставаше все по-голяма.
Започна да приготвя вечерята. Кой го знаеше дали ще се прибере тази ...
Фройд (Владислава)
Фройд
Проза
1.3K 4

Топлите ти кафяви очи

Отварям вратата и нощта разкрива тайнството си пред мен. Тъмно е, не мога да видя дори собствената си фигура. Сякаш луната я няма. Няма даже тънка ивица светлинка в тъмнината. Дъждът се сипе на ситни капки, вятърът духа с всичката си сила. Тръгвам. Накъде? Добър въпрос. И аз не знам. Тръгвам да търс ...
SweetDimples (Моника)
SweetDimples
Проза
2K

Някой да ме чуе!

Запознах се с него преди 2 години. Беше същия като мен.
В онзи мрачен октомврийски ден като че ли нямаше какво толкова да ме впечатли. Дъждът се сипеше като из ведро, а аз чаках влака. Бях си събрала багажа и в ръката си държах билет за Бургас. Щях да отседна при Нели замалко, а после... Кой знае? Н ...
motley_nikki (Софи)
motley_nikki
Проза
1.9K 4

Момчето от парка

- Mислиш ли, че е щастлив?
- Вероятно.
- Но той не познава никой.
- Но се усмихва.
Те останаха загледани в момчето на пейката срещу тях. Седеше там от една седмица, съвсем сам. Смееше се на всичко и всички - всъщност, беше най-усмихнатият човек, който някога бяха виждали. Личеше си, че беше бавнораз ...
motley_nikki (Софи)
motley_nikki
Проза
1.5K 3

Поредното разочарование

Поредната глътка от чашата... поредната гореща сълза.
Моята любима музика, вдъхновявала ме всеки път.
Всяка следваща глътка става все по-горчива, а всяка
следваща сълза пари все повече. Спомените са толкова
болезнени... гърлото пари... гласът ми трепери, а очите са ...
alina (Алина)
alina
Проза
1.7K 1

Да му подариш усмивката си

Често хората искат да върнат времето назад и разбират колко много се нуждаят от някого, когато той си е отишъл и е останал спомена след него. Никога не съм искала да върна врмето назад, за да се повтори даден момент, но за пръв път в живота си искам да направя това. Но не мога... надявам се, че кога ...
florr (Диди Георгиева)
florr
Проза
3.1K 7

Лилавите носорози

ЛИЛАВИТЕ НОСОРОЗИ
Шофьорът на ТИР-а превключи чистачките на по-бърза скорост. Дъждът се усилваше. Добре поне, че нямаше почти никакво движение по пътя и никой насреща не го заслепяваше. Той самият караше на дълги светлини и мощните фарове разцепваха тъмнината на нощта надалеч. Беше идеалното време н ...
perperikon (Пер Перикон)
perperikon
Проза
1.5K 6

"Мъжът на моя живот"

Наричам те "мъжът на моя живот"... Обичам те... много отдавна! Всъщност, обичам те от първия момент, в който те видях. Ти стоеше там, толкова далеч от мен. Още в първия момент ми се прииска да си мой... Така ми се искаше да те имам в обятията си, да те галя, да те милвам, да целувам всяка част от тв ...
bebesladkoo (Бебе)
bebesladkoo
Проза
3.1K 1

Счупено

(Radiohead – Pulk pull revolving doors)
Счупени са всички неща, счупени са всички хора, счупени са улиците, градинките, пейките, гълъбите, размазани по релсите, счупени са прозорците на къщите, счупени са очите на малките момиченца, които хванали за ръка плюшените си меченца, се надяват, че ще срещн ...
cheshire_cat (Питър Хайнрих)
cheshire_cat
Проза
1.3K 2

Случаен Дим

...а тя стоеше в ъгъла, вдигнала свитата в юмрук ръка към устните си. Гледаше го, поглъщаше с поглед очите му, докато нейните се наливаха със сълзи...
Защо?! Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където двете стени се срещат и искат или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш ...
HighHanged (Неда )
HighHanged
Проза
1.7K 5

Изчадията на мрака...

Вчерашният ден беше мрачен, гръм и мълнии се стовариха върху всеки, дръзнал да проповядва доброто... Създания на вечната тъмнина бродеха из мръсните улички, по прашните и окаляни булеварди, булеварди, по които се лееше кръв... Те търсеха и изпиваха всяка надежда и пламък на красивото... Затова бяха ...
vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
vampire_blood_kiss
Проза
1K 1

Един мой ден

Тишина. В просъница чувам отново онзи познат звук. Отново будилникът.
Събуждам се и ме посрещат слънчевите лъчи, протикващи през многобройните
дупки на щората. Отново нов ден. Отново слънцето гали очите ми. Лежа...
Но знам, че ме чакат. Отново познатото... отварям прозореца и вдишвам
глътка въздух, ...
alina (Алина)
alina
Проза
1.5K 2

Лабиринт

Примирена, но по-силна отвсякога, търсеше изход от лабиринта, в който пожела да остане сама. Вглеждайки се в познатите стъпки, не намираше пътя, правилния, обсипан с нейните невидими следи. Оставила много болка и сълзи след всеки неуспех, осъзнавайки силата непозната, усещаше уханието на изхода. Изп ...
alina (Алина)
alina
Проза
1.2K

ПО СЛЕДИТЕ II

ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
II
След обикалянето и черкуването, хайдутите поседнаха в гъсталака край Крива река, близо до Трънливата поляна. ...
ElenaGutman (Елена Гутман)
ElenaGutman
Проза
1.1K

ПО СЛЕДИТЕ I

ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
I
Две зими да лежиш без да станеш, е не само мъка и тегло за човек, свикнал да ходи из горите, да се бие със сабя и стреля. Това положение за хайдут Димо Загорчалията бе тегло. Довели го бяха тайно тук ранен. Искаше му се час по-скоро да умре. ...
ElenaGutman (Елена Гутман)
ElenaGutman
Проза
1.1K 1

Гащите на панталоните

Али, или Александра Стамболийска е най-новата ми приятелка. В момента е във възрастта на опадащите млечни зъбки. Едно симпатично дете, с доста буден ум, което е прихванало от слънчевия характер на майка си. А майката е новата ми колежка...
Спечелих нейното приятелство, като й показах как се играят и ...
Sorbus (Пенко Пенков)
Sorbus
Проза
1.3K 10

З.А.Е.Д.Н.О.

Всичко започна от една пейка. Стоеше си в парка, съвсем обикновена, точно под уличната лампа. Някой обаче я премести зад едно дърво. И така, тя заживя в най-тъмното кътче.
Запознай се със З.А.Е.Д.Н.О., както сами се кръстиха. В единия край на пейката, с безалкохолно в ръка седи Захо. До него е заста ...
Flame (Пламена)
Flame
Проза
2.9K 4