39 893 резултата
Безкрайно пътуване из красивия град
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който ...
Тя обичаше предизвикателствата, тя обичаше да е сама, обичаше скоростта, обичаше дъжда...обичаше всичко, което за много хора е незабележимо. По дългите осветени улици на спящия град нямаше никакво движение, само ситни капчици дъжд отскачаха от мокрия асфалт, който ...
1353
1
Явно им бе писано да се срещнат, въпреки различията и разстоянието, което ги делеше.
Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.
Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омаг ...
Да не забравяме, че нито единия от тях знаеше за съществуването на другия.
Тали замислено гледаше течността в чашата, а нечии мъжки погледи гледаха замечтано нея.
Тя бе свикнала с това. Беше красива и стройна с омаг ...
1810
1
Бурен спомен
> Разрази се буря. Наоколо всичко бушуваше. Изви се вихрушка, която прерастна в торнадо. Силата му беше невъобразимо голяма. Минавайки през тихите му спомени, отнесе всичко повърхностно. Останаха само спомените за едно нежно създание - създанието на неговия живот. Създанието, което вина ...
> Разрази се буря. Наоколо всичко бушуваше. Изви се вихрушка, която прерастна в торнадо. Силата му беше невъобразимо голяма. Минавайки през тихите му спомени, отнесе всичко повърхностно. Останаха само спомените за едно нежно създание - създанието на неговия живот. Създанието, което вина ...
2054
1
Сънят
> Той стоеше объркан, потънал в мислите си, а нощта - тъмна и безлюдна подсилваше чувството му на подтиснатост. Нощният мрак го обгръщаше плътно и тук-там прокрадващата се през облаците луна, очертавяше неясен силует в праха на стария път.
> Мислите му препускаха между спомени и настоящи момен ...
> Той стоеше объркан, потънал в мислите си, а нощта - тъмна и безлюдна подсилваше чувството му на подтиснатост. Нощният мрак го обгръщаше плътно и тук-там прокрадващата се през облаците луна, очертавяше неясен силует в праха на стария път.
> Мислите му препускаха между спомени и настоящи момен ...
2098
2
Слабост
> Той стоеше с перо в ръка ... опитваше се да напише нещо - може би стих, може би разказ, но мисълта му все така се рееше из чужди хоризонти. Неговият творчески гений се изпари. Липсваше му свободата на мисълта. Преливаше от вдъхновение и може би това не го оставяше на мира, не можеше да мис ...
> Той стоеше с перо в ръка ... опитваше се да напише нещо - може би стих, може би разказ, но мисълта му все така се рееше из чужди хоризонти. Неговият творчески гений се изпари. Липсваше му свободата на мисълта. Преливаше от вдъхновение и може би това не го оставяше на мира, не можеше да мис ...
1850
1
- Какво е страхът? – попита тя с някакъв особен блясък в очите.
- Страхът е паяк. – отговори той със спокойния си равен глас.
- Но какво може да направи едно паяче, освен да плете своята тънка паяжина? – тя почти незабележимо присви очи и блясъкът се превърна в недоверчивост.
- Именно това – той пле ...
- Страхът е паяк. – отговори той със спокойния си равен глас.
- Но какво може да направи едно паяче, освен да плете своята тънка паяжина? – тя почти незабележимо присви очи и блясъкът се превърна в недоверчивост.
- Именно това – той пле ...
1686
3
Сядам да пиша това с мисълта, че всичкото време на света е мое.
Време винаги ми е липсвало, все не ми оставаше заета с хилядите неща за свършване, които нямаха свършване. Е, сега го имам и всичкото е мое.
Предстои ми път, спокойна съм и не бързам, всичкото време на света е само мое.
Време винаги ми е липсвало, все не ми оставаше заета с хилядите неща за свършване, които нямаха свършване. Е, сега го имам и всичкото е мое.
Предстои ми път, спокойна съм и не бързам, всичкото време на света е само мое.
1259
- Какво е мъката? – попита тя без да го погледне. Очите й още се любуваха на красивата червена роза, която едва се беше разлистила.
- Мъката е роза. – отговори той.
- Но тя е красива...
- Да. И мъката има своята красота.
Тя милваше цветето с необикновена нежност. Пръстите й обхождаха дръжката към ме ...
- Мъката е роза. – отговори той.
- Но тя е красива...
- Да. И мъката има своята красота.
Тя милваше цветето с необикновена нежност. Пръстите й обхождаха дръжката към ме ...
3191
1
19
10:24 14.9.2004
и какво 14.9.2004 ден като ден безразличен скучен... тъп... нищо интересно като станеш на 18 години... ама нищо интересно... скука .. тъпня..... безмислие и какво ли още не деня в които всеки ти ходи по задника и ти купува това което искаш или това което си искал някога... голема раб ...
и какво 14.9.2004 ден като ден безразличен скучен... тъп... нищо интересно като станеш на 18 години... ама нищо интересно... скука .. тъпня..... безмислие и какво ли още не деня в които всеки ти ходи по задника и ти купува това което искаш или това което си искал някога... голема раб ...
1649
Заключих вратата...
Звукът обиколи пространството и се заби в съзнанието ми с непоносима болка. Треперещите колене с усилие направиха първите крачки към кофата за боклук.
- Може да не ти харесва - мерна се в съзнанието ми докато ключа падаше в нея - но това е най подходящото място за теб.
Крачките о ...
Звукът обиколи пространството и се заби в съзнанието ми с непоносима болка. Треперещите колене с усилие направиха първите крачки към кофата за боклук.
- Може да не ти харесва - мерна се в съзнанието ми докато ключа падаше в нея - но това е най подходящото място за теб.
Крачките о ...
1289
TRUE TEAM
Настоящата история има няколко цели,от които ше споделя само една,а тя е разкриването на някои черти от човешкия характер и по-конкретно на определени човешки характери.Героите са действителни лица,но ролите които изпълняват в сюжета,не се покриват с ролите им в реалността.Същото важи и за ...
Настоящата история има няколко цели,от които ше споделя само една,а тя е разкриването на някои черти от човешкия характер и по-конкретно на определени човешки характери.Героите са действителни лица,но ролите които изпълняват в сюжета,не се покриват с ролите им в реалността.Същото важи и за ...
1568
2
Тополите
Вървяха двама хора, едно момче и едно момиче и се вслушваха в галещият косите им вятър. Вървяха двама хора между тополите през пролетта и се любуваха на падащите пухчета които милваха нежно лицата им. Вървяха двама не хора, а влюбени потънали в любов и завладени от любов, все неща така непо ...
Вървяха двама хора, едно момче и едно момиче и се вслушваха в галещият косите им вятър. Вървяха двама хора между тополите през пролетта и се любуваха на падащите пухчета които милваха нежно лицата им. Вървяха двама не хора, а влюбени потънали в любов и завладени от любов, все неща така непо ...
1647
3
Спрях пред къщата и слезнах от колата. Огледах постройката - двуетажна
каменна къща, която съвсем не се вписваше в града. Въпреки че наоколо имаше
само къщи, те бяха… някак си по съвременни. Метална ограда в средновековен
стил отделяше мястото от реалността. Сякаш стоях пред древен дворец. Макар
и д ...
каменна къща, която съвсем не се вписваше в града. Въпреки че наоколо имаше
само къщи, те бяха… някак си по съвременни. Метална ограда в средновековен
стил отделяше мястото от реалността. Сякаш стоях пред древен дворец. Макар
и д ...
1527
1
Никога не съм вярвал в прераждането. Нито в задгробния живот. Не съм вярвал
нито в рая, нито в ада. Странното е, че повечето хора си представят смъртта
като един вечен сън. Но никога не съм могъл да си представя как така
изведнъж преставаш да съществуваш. Хората винаги са се опитвали да обяснят
необ ...
нито в рая, нито в ада. Странното е, че повечето хора си представят смъртта
като един вечен сън. Но никога не съм могъл да си представя как така
изведнъж преставаш да съществуваш. Хората винаги са се опитвали да обяснят
необ ...
1710
2
Туп туп туп. Тихо! Съвеста ми ще говори. Ти мълчи ... тя шепни. Ето почва се. Сега
отново ще ме обвини. Повярвай има за какво. Направих грешки, бях луда, бях дива.
Не ми вярваш? Никой не ми вярва, че ти ли? Така си го направих самичка.
Лъгах, и бях излъгана. Мамих и бях измамена. Взимах, но не давах ...
отново ще ме обвини. Повярвай има за какво. Направих грешки, бях луда, бях дива.
Не ми вярваш? Никой не ми вярва, че ти ли? Така си го направих самичка.
Лъгах, и бях излъгана. Мамих и бях измамена. Взимах, но не давах ...
1725
4
Нелепите чувства ще трябва да спра,а как да живея и как да умра без любов. Често пъти,човек върви по пътя на живота и стига кръстопът.На табелката "стоп"се спира и си дава една груба равносметка за извървяното досега.Нали трябва да реши по-нататък на къде.А ако му е тъмно в душата,въпреки,че както к ...
2188
1
Беше студен късен следобед, с вече натежали клепачи. Тъкмо се бях завърнал и отпуснал на дивана. На вратата неочаквано се почука – един от онези моменти, когато почукването е нож. И той разряза платното тишина, което напълно ме бе покрило. Беше тя. Не я бях виждал толкова отдавна...
- Здравей - запо ...
- Здравей - запо ...
1809
3
Не ме е страх от раздялата.Страх ме е от времто,което няма да успее да излекува раненото ми сърце,а само ще изтрие спомена за следите от чужди устни по тялото ми...
Черния Сааб летеше с бястна скорост.Косите и подмятани игриво от вятъра се разпиляваха непослушно във всички посоки.Погледът и следеше ...
Черния Сааб летеше с бястна скорост.Косите и подмятани игриво от вятъра се разпиляваха непослушно във всички посоки.Погледът и следеше ...
1696
НОЩНИЦАТА
Ясен пристигна в санаториума в ранния следобед на горещ юлски ден. Идваше за първи път, не познаваше обстановката и нямаше претенции относно настаняването. Затова момичето на рецепцията го изпрати по своя преценка ...
Ясен пристигна в санаториума в ранния следобед на горещ юлски ден. Идваше за първи път, не познаваше обстановката и нямаше претенции относно настаняването. Затова момичето на рецепцията го изпрати по своя преценка ...
1214
И да дишаш с цвят на перла,и да говориш с лъчите на слънцето,и да гледаш с дъха на сърцето,кажи ми лесно ли ще ти е да преглътнеш една сълза?А като толкова си обичал,лесно ли ще ти е да хвърлиш подарената роза,да намразиш лъчите на деня,да убиеш любовта?Ще преглътнеш ли болката на ободената устна,ще ...
1765
1
Тъмно. И тихо. Нощ, осветявана само от бледото сияние на луната.
Бетонна приумица на велик архитект. Мазилка, отдавна излющена. Тераса. И куче – на терасата. Не спи. Взира се. В луната? Или в бетона наоколо?
* * *
12.00
Ден като вчера. Даже малко по – зле. Вчера поне имаше хляб. Макар и мухлясал. Дн ...
Бетонна приумица на велик архитект. Мазилка, отдавна излющена. Тераса. И куче – на терасата. Не спи. Взира се. В луната? Или в бетона наоколо?
* * *
12.00
Ден като вчера. Даже малко по – зле. Вчера поне имаше хляб. Макар и мухлясал. Дн ...
3813
33
Ангел и Ана
Дядо Велко беше стар и изморен човек. Не обичаше шум. А около неговата уличка винаги имаше деца. Той много ги обичаше, тъй като напоследък в село Ангеланово нямаше такива.
Велко се замисли. Не искаше да гони малч ...
Дядо Велко беше стар и изморен човек. Не обичаше шум. А около неговата уличка винаги имаше деца. Той много ги обичаше, тъй като напоследък в село Ангеланово нямаше такива.
Велко се замисли. Не искаше да гони малч ...
1700
5
Това ми се случи малко преди да навърша 15. Бяхме отишли с майка ми до Бургас за един месец да видим баща ми как е. Тогава, както и досега той работи в гражданска авиация. Преди това работеше в транспортната авиация. Като малък много често ходех с него на работа да ми показва машините. Сага пак иска ...
2437
2
Ще ти разкажа приказка. За Нея. Която обичала и мразела живота. Обичала го, защото само в този живот можела да види красотата на истинските неща. А го мразела, защото за един миг същите тези неща изглеждали нереални, далечни и Тя изпитвала страх, че ще ги изгуби. Тя мразела страха, но понякога попад ...
1842
3
Болно ми е... Толкова ми е болно, че ми иде да вия. Като
\'вук". Хем ми е болно, хем ме е яд на мене си, че съм такъв олигоф. Защо се ядосвам за глупости да ме пита човек... Знам, че няма да ми помогнеш, ама ще ти разкажа - да ми олекне. Ти ако искаш, не ме слушай...
Та, така... Ожени се дъщерята. Т ...
\'вук". Хем ми е болно, хем ме е яд на мене си, че съм такъв олигоф. Защо се ядосвам за глупости да ме пита човек... Знам, че няма да ми помогнеш, ама ще ти разкажа - да ми олекне. Ти ако искаш, не ме слушай...
Та, така... Ожени се дъщерята. Т ...
1947
2905
4
Древни писания разказват за четирима могъщи войни-стихии:Земята и Водата,
Огънят,Въздухът,Зимата.Те имали могъщ и силен враг-Мрака.Мракът погубвал всичко хубаво и добро,и така набирал сили ,за да създава своите зли създания.
Векове наред Мракът и Стихиите се били и доброто останало що годе не накърн ...
Огънят,Въздухът,Зимата.Те имали могъщ и силен враг-Мрака.Мракът погубвал всичко хубаво и добро,и така набирал сили ,за да създава своите зли създания.
Векове наред Мракът и Стихиите се били и доброто останало що годе не накърн ...
1335
ИНТЕРНЕТСКА ИСТОРИЯ
Компютърът изпука ревматично и върху екрана на монитора се заизреждаха встъпителните надписи на операционната система. Накрая иконките се подредиха като числа в матрица. Почти веднага след това прозвуча м ...
Компютърът изпука ревматично и върху екрана на монитора се заизреждаха встъпителните надписи на операционната система. Накрая иконките се подредиха като числа в матрица. Почти веднага след това прозвуча м ...
1271
2
Здравей ЛЮБОВ МОЯ. Дните ми без теб са тъжни и пълни с горчиви сълзи. Дори и слънчевият ден е мрачен, дори и бялото е черно в моите очи, защото в сърцето ми боли, има празнина, която скърби. Мисълта, че те няма, че си с друга изгаря моето сърце и капят ли капят сълзи по тъжното лице. Дори сред хора ...
13799
3
10
Последните лъчи на виолетовото слънце вече се скриваха зад планината, когато тя започна да звъни отново. Знаех, че е тя, дори без да поглеждам към телефона. Нямаше кой друг да ме търси по това време: нито бе сутрин, за да съм нужен на някого като кошче за душевни отпадъци, нито бе нощ, за д ме канят ...
1779
4
ДАМСКИ ГАМБИТ
Леките вибрации в камерата спряха. Хуманоидът му се усмихна, както му се стори – съчувствено, и кимна към отварящата се плавно врата-люк. Никола се поколеба няколко секунди, внезапно припомнил си максимата “Ког ...
Леките вибрации в камерата спряха. Хуманоидът му се усмихна, както му се стори – съчувствено, и кимна към отварящата се плавно врата-люк. Никола се поколеба няколко секунди, внезапно припомнил си максимата “Ког ...
2065
Момчето се качи във влака в крайно отегчено настроение,беше сложило слушалките на уолкмена си и искаше само да се настани в някое празно купе и да си слуша музика и да си мисли за това ,което щеше да го чака когато влака щеше да спре на гарата.
За негово съжаление нямаше много празни купета и се нал ...
За негово съжаление нямаше много празни купета и се нал ...
41371
11
Днес ходих за пръв път на погребение. Госпожа Петрова умря. Мама не искаше да ме взема, но аз настоях. Татко мисли много и накрая ме взеха. Беше тъжно. Всички плачеха, а една баба само викаше високо "Цанке-е-е-е, Цанке-е-е-е, къде ме оставяш?...". Казаха, че тя била на госпожа Петрова майка й.
Лицет ...
Лицет ...
1894
4
Утрото настъпи постепенно, разпъна победоносно бледорозовото си знаме. Слънцето се появи от изток, отначало се озърташе плахо, но като забеляза, че хоризонта е чист – засия усмихнато. Градът се пробуждаше...
През нощта беше паднал дъжд. Въздухът, пречистен и влажен, носеше дъха на скъп омекотител за ...
През нощта беше паднал дъжд. Въздухът, пречистен и влажен, носеше дъха на скъп омекотител за ...
1832
ЯВУРИП
Отдавна
в зората на чието и да е съществуване
звучеше една песничка.
Песента на Явурип. ...
Отдавна
в зората на чието и да е съществуване
звучеше една песничка.
Песента на Явурип. ...
1424
Аз съм Бинчето. На пет години съм и ходя на детска градина. В трета група съм, при г-жа Петрова.
Госпожа Петрова е стара, с големи жълти зъби и брадавица на носа. Много е страшна, но това е само като я видиш. После разбираш, че е красива. Има красив глас и когато се смее, сякаш звънят камбанки. Тя м ...
Госпожа Петрова е стара, с големи жълти зъби и брадавица на носа. Много е страшна, но това е само като я видиш. После разбираш, че е красива. Има красив глас и когато се смее, сякаш звънят камбанки. Тя м ...
1996
7
Хукнах през глава.........за да гоня вятъра, препускам лудо, искам да го докосна поне за миг, да усетя хладния нежен полъх .....Как се гони вятъра???? Някой ще ми каже ли?? Как се бяга след дъха на сезоните? Питах и ми отговориха :
- За да докоснеш вятъра трябва да тръгнеш по пътя на истината, да от ...
- За да докоснеш вятъра трябва да тръгнеш по пътя на истината, да от ...
1791
2
Валеше дъжд.Капките падаха с трудно долавящ се от ухото трясък.Стъклото се запоти.Дърветата шептяха от другата му страна.
Тя лежеше в ъгъла на стаята покрита със старо одеало въпреки наличието на дървено легло с прокъсън матрак в другия край на помещението.Пот избиваще на челото й.Беше сама.По мрачн ...
Тя лежеше в ъгъла на стаята покрита със старо одеало въпреки наличието на дървено легло с прокъсън матрак в другия край на помещението.Пот избиваще на челото й.Беше сама.По мрачн ...
1995
4
Беше тъмно. Улицата бе осветена единствено от няколко улични лампи. Небето сякаш всеки момент щеше да се стовари върху земята. Сенките на дърветата се бяха надвесили като призрачни фигури, чакащи своята жертва. Пустота и студ...
2077
2
КЛАДА
Пламъци.Зной.Не усещаш нищо друго, освен нежното и болезнено галене на огнените езици. Всичко гори.Чувства,спомени,илюзии,реалността бавно изгаря на клада.Не чувстваш нищо.Не искаш това да спира.Пламъците бавно те превземат.Усещаш ги.Безмилостно изгарят всичко, до което се докоснат.Огънят е на ...
Пламъци.Зной.Не усещаш нищо друго, освен нежното и болезнено галене на огнените езици. Всичко гори.Чувства,спомени,илюзии,реалността бавно изгаря на клада.Не чувстваш нищо.Не искаш това да спира.Пламъците бавно те превземат.Усещаш ги.Безмилостно изгарят всичко, до което се докоснат.Огънят е на ...
1845
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
