Проза и разкази от съвременни български писатели
"Дойде ми музата"
Като му с ...
Моят Любим Домашен Вампир
Моят Любим ...
Изневяра!
Мотелска стая номер 7
Матю затвори с трясък вратата. Дишаше тежко, очите му бяха кръвясали, почти изскочили от орбитите си. Сърцето му биеше тежко, а ръцете му трепереха. Щракна ключалката и провери дали вратата е заключена. Не искаше компания. Не, че някой щеше да го безпокои. Матю захвърли палтото ...
Просто един Вторник
Добър vs. Готин
Хъм, не е точно това. Даже и да си добър и красив, никой няма да те забележи, ако не си готин. Трябва да пушиш, пиеш... хах, не, че всеки 2 не го прави, нали? Всеки се ...
Ела, Тъга !
Все още се опитвам да продължа да летя...
Безумно тъжна е Луната... звезди танцуват хаотичен танц и гаснат една по една...
Ех, Тъга... Добре дошла! Слей се с мен, стани част от мен, в погледа ми настани се! Ела отново, Тъга! Да те усетя с всичките си сетива... По ...
Страхът ми ме подведе
Всяка нощ лягах сама... Сам-самичка в леглото си... Но знаех, че поне в съня си ще съм с теб... ще те прегръщам... ще те докосвам... Една нощ ти отново беше пред очите ми... докоснах те и в миг отскочих назад... Ти беше истински, беше вече мой... Вече не мечтаех за дългите нощи ...
Моят дядо
Един ден дядо беше застанал на мивката през къщата да измие калта от краката си. Крак ...
На кафе
- Любов, Маре... много любов ти се пада, ама с друг.
- Ау, да не се изпуснеш пред Пацо само!
- Е, моля ти се! Това е една нова любов така като... как да ти кажа... я виж! Едно пиленце. Това е добра вест. Писмо ще получиш, някой може да ти се обади...
- Кой, ма Р ...
Приказка
Другарката Иванова, приятно ми е.
- Добър ден, другарко. Соколов от общината, от отдел жилищно настаняване. Търся домоуправителя на входа.
- Ах, добър ден другарю Соколов! Много се радвам да се запознаем. Заповядайте, влезте!
- А, не благодаря, другарко.
- Другарката Иванова, приятно ми е. Ама, заповядайте, да пием по ...
Мъртво море
Малко момиче седи високо над локвата на пуста скала. Гледа, но нищо не вижда. Кап-кап, локвата расте ли, расте.
Хей, момиче, какво ти е? Празният й поглед се премества в моята посока.
- Пак го разочаровах - ч ...
Пречупване
В памет на баба Иванка
Вървя по улицата, пресичаща другия ъгъл на живота и само разцъфналите дървета наоколо ми напомнят, че животът има и хубава страна. Вървя и мисля, че той е една двуъгълна фигура и това не е никак странно. Той просто не се подчинява на законите на геометрията. Нег ...
За теб мечтая
Отиде си, а аз останах сама,
защото нямах смелост да ти кажа, че те обичам...
ти ме пита дали ме е страх, но и тогава... и тогава
не можах да си призная... съжалявам ли? - безкрайно... какво искам ? - любов... а за какво мечтая - За теб... ...
Вратата на Вселената
Очакване
- Искам няколко от Тези и от Онези, също така от Това, което в началото е сладко и след това става горчиво, стипчиво и оставя неприятен вкус в устата за дълго време… Не се сещам за името…
- “Очакване” ли?
- А! Точно това!
В деня, в който умра, ще ми липсва ...
Ангелите плачат
Не мога
Не мога да се правя, че нищо няма, когато знам, че всичко е много по-различно.
Не мога да те лъжа, че всичко е наред, че няма проблеми, а те да са пстоянно в главата ми.
Не мога повече така, искам да умра, но не и да те нараня! Ти си ми всичко, разбери! Обичам те, запомни! Помогни ми да е съ ...
Лъжицата на греха
Идилично
На колко години сте?
Двете ми родни дечица ми вдигнаха кръвното! В буквалния и в преносния смисъл. Ама не са виновни те, то аз съм си за... бой ли или за нещо друго, вече не знам.
Прибирам се вчера от работа и питам мама:
- Къде ми е синчето?
- Преди малко излезе, ама сигурно е зад блока, защото е ...
Полетът На Пеперудата
Алексис и едно смахнато лято - част 1
„Съседката е вещица"
Голямата жега бе пресушила много реки и езера. По синия небосклон не се мяркаше нито едно облаче, а слънцето безмилостно хвърляше своите огнени лъчи към земята. Нивите бяха позлатени с жита, но горещината щеше да умъртви всичко. Птиците се криеха в клоните на раззеленени ...
Необратимо
Нима допуснах това?
Да бъда част от това…
Да бъда част от себе си…
От деня си… ...
Господин Арогант и Котката
Всъщност часът е десет без една минута, но Часовникът в онази закусвалня, покрай която минавам всяка сутрин на път за метро ...
На Ръба
От парка лъхаше някаква отблъскваща студенина по това време на годината. Може би това се дължеше на факта, че беше напълно безлюден, а и красивите разноцветни багри на пролетта се бяха превърнали в синьо-бели монотонни ледници. Дърветата бяха голи, необлечени в своите красиви, бални премени. ...
Романтични небивалици от Красно градище - 02
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
Романтични небивалици от Красно градище - 01
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
Романтични небивалици от Красно градище - Увод
Тези небивалици ми бяха изпратени в няколко опърпани тетрадки от моя братовчед Марко, с цел тяхното публикуване. След известно колебание, дали да запазя оригиналния правопис (по-скоро „кривопис"), реших да запазя някои оригинални трактовки на чуждици и сложни ...
Живей,Обичай,Гори,Умри...
* * *
Събудих се с болки в гърба, ден като ден,,красиво беше небето,,по-красиво от друг път. Замислих се за живота си преди, не си го спомнях, странно, не ми и пукаше. Навлякох черните дънки и овехтялата тениска "Within Tem ...
How Easy Lamb Lose / Прав в Ъгъла Когато Ъгълът Лежи
Pain
Приказките на баща ми 11
Гледал Господ от небето и се любувал на произведението си. Колко е красива земята. Планини, реки, езера, гори.
- Я да видя, как живеят хората. А, ето тук един мъж оре нивата си с дървено рало. Ама, какво прави той? Започва от единия край на нивата, изкарва една бразда до ...
Тъмно бъдеще I
Годината е 2023 , мястото - България... град София. Наоколо нямаше много движение. Оцелелите от атомните експлозии се укриваха в бункер ...
* * *
Приятелка добра, умна и красива - казваше се Ива. С нея всеки ден и час седяхме, чакахме във мрака да не става часът, в който ще се разделим. Плакахме и се молех някога да я видя, плакахме и се молех да не заминава. Ала корабат потъна заедно с мечтите. Всичко стана в мрак. Пред очите ми беше сам ...