Разкази и проза — кратки и еротични разкази от писатели | Откровения

"Мъжът на моя живот"

Наричам те "мъжът на моя живот"... Обичам те... много отдавна! Всъщност, обичам те от първия момент, в който те видях. Ти стоеше там, толкова далеч от мен. Още в първия момент ми се прииска да си мой... Така ми се искаше да те имам в обятията си, да те галя, да те милвам, да целувам всяка част от тв ...

bebesladkoo

Проза

3.1K 1

Счупено

(Radiohead – Pulk pull revolving doors)
Счупени са всички неща, счупени са всички хора, счупени са улиците, градинките, пейките, гълъбите, размазани по релсите, счупени са прозорците на къщите, счупени са очите на малките момиченца, които хванали за ръка плюшените си меченца, се надяват, че ще срещн ...

cheshire_cat

Проза

1.4K 2

Случаен Дим

...а тя стоеше в ъгъла, вдигнала свитата в юмрук ръка към устните си. Гледаше го, поглъщаше с поглед очите му, докато нейните се наливаха със сълзи...
Защо?! Стоеше толкова близо до него, скрита в тъмнината там, където двете стени се срещат и искат или не са обречени да са заедно завинаги... и сякаш ...

HighHanged

Проза

1.7K 5

Изчадията на мрака...

Вчерашният ден беше мрачен, гръм и мълнии се стовариха върху всеки, дръзнал да проповядва доброто... Създания на вечната тъмнина бродеха из мръсните улички, по прашните и окаляни булеварди, булеварди, по които се лееше кръв... Те търсеха и изпиваха всяка надежда и пламък на красивото... Затова бяха ...

vampire_blood_kiss

Проза

1K 1

Един мой ден

Тишина. В просъница чувам отново онзи познат звук. Отново будилникът.
Събуждам се и ме посрещат слънчевите лъчи, протикващи през многобройните
дупки на щората. Отново нов ден. Отново слънцето гали очите ми. Лежа...
Но знам, че ме чакат. Отново познатото... отварям прозореца и вдишвам
глътка въздух, ...

alina

Проза

1.5K 2

Лабиринт

Примирена, но по-силна отвсякога, търсеше изход от лабиринта, в който пожела да остане сама. Вглеждайки се в познатите стъпки, не намираше пътя, правилния, обсипан с нейните невидими следи. Оставила много болка и сълзи след всеки неуспех, осъзнавайки силата непозната, усещаше уханието на изхода. Изп ...

alina

Проза

1.3K

ПО СЛЕДИТЕ II

ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
II
След обикалянето и черкуването, хайдутите поседнаха в гъсталака край Крива река, близо до Трънливата поляна. ...

ElenaGutman

Проза

1.1K

ПО СЛЕДИТЕ I

ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
ПО СЛЕДИТЕ
I
Две зими да лежиш без да станеш, е не само мъка и тегло за човек, свикнал да ходи из горите, да се бие със сабя и стреля. Това положение за хайдут Димо Загорчалията бе тегло. Довели го бяха тайно тук ранен. Искаше му се час по-скоро да умре. ...

ElenaGutman

Проза

1.1K 1

Гащите на панталоните

Али, или Александра Стамболийска е най-новата ми приятелка. В момента е във възрастта на опадащите млечни зъбки. Едно симпатично дете, с доста буден ум, което е прихванало от слънчевия характер на майка си. А майката е новата ми колежка...
Спечелих нейното приятелство, като й показах как се играят и ...

Sorbus

Проза

1.3K 10

З.А.Е.Д.Н.О.

Всичко започна от една пейка. Стоеше си в парка, съвсем обикновена, точно под уличната лампа. Някой обаче я премести зад едно дърво. И така, тя заживя в най-тъмното кътче.
Запознай се със З.А.Е.Д.Н.О., както сами се кръстиха. В единия край на пейката, с безалкохолно в ръка седи Захо. До него е заста ...

Flame

Проза

2.9K 4

Задушница

Беше един от най-задушливите дни от месеца и лястовиците летяха ниско над земята. Сигурно щеше да вали.
По улиците цереше необикновено оживление. Жените бяха облекли празничните си дрехи. В едната си ръка държаха букети пролетни цветя, а в другата нечия малка детска ръчичка. Мъже почти нямаше. Мъжет ...

Фройд

Проза

2K 1

Ирландската детелина

Отдавна беше минало времето, когато събирах цветя, слагах ги внимателно с найлоново пликче и ги мушвах в някоя книга. Обожавах да го правя! Скоро нямаше книга без цветенце. Намирах всякакви – на повечето дори не знаех имената. Но това не ме интересуваше. Манията ми запълваше всяка свободна минута от ...

Лорелай

Проза

3.2K 1

Виж ми окото!

Виж ми окото!
Така и не разбрах от какво ми се възпали окото. Започна да сълзи, да ме боли, дори се наложи мъжът ми да ме води до поликлиниката. Лекарката - мила, внимателна, чак да не повярва човек. Прегледа ме, даде ми рецепта, че даже и болничен! Така се зарадвах, така засиях - а бе нали е жена, ...

svetlanal

Проза

1.6K 20

СБОГОМ МОЯ ЛЮБОВ-ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ

Обичам те, моя единствена любов!
Колко пъти трябва да ти се докажа?
Колко пъти трябва аз да го изкажа?
Трябва ли да викам и крещя, че обичам те сега?
Трябва ли да ти се моля, за да разбереш, че съм твоя? ...

i_love_you_1988

Проза

2.7K 1

ИВАНЧО АКА

Тих следобед. В коридора е прохладно, от отворената врата на кухнята долита мирисът на пържещи се кюфтета, нахлуват слнъчевите лъчи, минали през големия прозорец над печката.
В средата на коридора, седнал върху голямото зелено цукало, е Иван и ака. Той е отпуснал глава назад върху стената, сгънал си ...

меланхолик

Проза

1.5K 9

Сърце

Сърце Самодивско
И днес като всяка друга сутрин, младият овчар подкара няколкото кози, които имаше, на паша. Слънцето едва се бе показало, когато той изкачи хълма и се озова пред огромната гора, за която хората от село разказваха какви ли не легенди.
Козите се зарадваха и започнаха да пасат от свежа ...

jorkata

Проза

1.1K 2

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 6

ПРОБЛЕМ
Когато се родиха котенцата, пъпните върви бяха дълги около 6-7 сантиметра. Те трябва да изсъхнат и да отпаднат. После разбрах, че те са влажни и лепкави.
Започна Маша да си гледа котенцата. Позволяваше ми да ги взимам в ръце. След няколко дена забелязах, че пъпните връвчици на котенцата се б ...

SARNE42

Проза

1.6K

Надежда

Беше около 12 часа през една гореща юлска нощ. Той се прибираше от поредния изтощителен работен ден. Жегата като с нож влизаше под кожата му и караше кръвта му да кипи. Капки пот бяха избили по загорялото му лице. Вървеше по паветата на главната улица и очите му бяха заслепени от мнoгoбройните светл ...

Rabbit

Проза

1.6K 3

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 5

МАША
Зимата беше доста студена. Маша вече беше доста стара. Стара беше, стара и бременна. Жал ми беше за нея, затова често я канех в апартамента. Дните ставаха все по-студени. В мен взе да узрява мисълта, че трябва да й помогна да роди при мен.
Приготвих един голям кашон. Имах едни малки червени въл ...

SARNE42

Проза

1.5K 2

Антинежност..

Нежно не желая да изяждам и търпението си. Нежни няма да са моите претенции. Извън един дълбок и безсмислен предел съм, разчупила се е себеизявата ми на 15. Сега съм гола, проста и наивна. Сега съм повече, отколкото съм била преди... Дърта сврака е пространството с органите ми; аула без нито един ст ...

chocolate

Проза

1.2K 1

Тупа-лупа vs Антинежност

Сега да се върнем на терена, където отборът на чувствата е захвърлен! Нарушение на един от играчите долових за умишлена разконцентрация на съперника. Играта не е много чиста, червените картони се раздават на поразия. На скамейката недоволно клати глава треньорът за слабата игра на един от титулярите ...

chocolate

Проза

1.2K

Морякът

Морякът
- Добър ден, господине! Гледам Ви, стоите пред тази витрина и пушите. Жената ли чакате? Сигурно е в магазина и пазарува? Малко на пазар, а? Не е лошо, не е лошо, ама, гледам, малко нервничите. Жени, какво да ги правиш! Влязат вътре и да се чудиш какво толкова избират и мерят!... Чакайте, гос ...

perperikon

Проза

1.4K 7

24-ти май

24-ти май...
Когато човек е влизал в нечия чужда кожа и е разказвал измислени истории десетки пъти, той малко или много се превръща в лъжец. Невинен лъжец. Благороден лъжец. Но все пак лъжец. И когато на него самия му се случи нещо необичайно, нещо което до този момент той си е представял за единств ...

perperikon

Проза

2.2K 4

Хората

Виждаше, че хората я гледат със странни и уплашени погледи. Често търсеше очите им и опитваше да задържи погледите им върху себе си, но те бързо ги отместваха и се забързваха с приведени глави. А толкова искаше да си поговори с някой, да разкаже как е минал денят й. Поне веднъж. Дните й бяха еднакви ...

катеринарина

Проза

996 2

Йошимото Наоми

„ Мислиш ли си за смъртта? Не те ли е обсебвала? Не е ли владяла съзнанието ти?
Мислите ти? Не е ли обсебвала тялото ти? Не е ли била в кръвта ти? Не е ли била в
стаята ти? Зад гърбът ти? Не е ли спала до теб?”... ” Не е ли, не е ли?” Този стих на някаква песен, даже не беше сигурен в това, си пееше ...

Shina

Проза

1.4K 1

ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ ПОВЕСТ

ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ
ПОВЕСТ
БОРЯНА
ОТРОВНО БИЛЕ
Няма я воденичката на дядо Горан Белокосия, Чудатият . . . и онези другите. Няма я и пенливата, буйна рекичка. Големите габъри са изсечени. Скрита от очите на хората е гордата девойка - билкарката. Още от дете е събирала билки. Търсила омайно биле. ...

ElenaGutman

Проза

1.7K

Омръзна ми

Омръзна ми да чакам да се появи човекът, който ще ме направи щастлива. Омръзна ми да го търся и да не го намирам. Омръзна ми никой да не оправдава надеждите ми, никой да не отстранява страховете ми. Омръзна ми след всяко поражение да падам и със сетни сили да ставам, за да посрещна следващото. Омръз ...

SweetDimples

Проза

1.6K 3

В онези дни

В онези дни, когато се свиваш на кълбо в един ъгъл и не искаш да слушаш нищо друго, освен капките, полепнали по прозорците, тези мънички капки и плъзгането им, едва доловимо… Едва…
В онези дни, когато искаш да си разбиеш главата в стената и когато ходиш по улиците, не усещаш краката си, а и не искаш ...

cheshire_cat

Проза

1.1K 5

Една история

Сега ще ви разкажа една, може би стара, може би нова история, предназначена и за всички и само за един. Може би вече се сещате, че става дума за любов.
Всъщност ми е неописуемо трудно да ви опиша каква щастлива любов имали главните герои в историята. Толкова била красива, че даже била малко нереална ...

H1rMi

Проза

1.3K 1

Химията на С.

ХИМИЯТА НА C.
И стигаме до тук. Стигаме до сряда вечер. Това е вечер, която сме разрешили: намерили сме мястото, където да седнем и където спонтанно да изпием по една бира – и дори марката на бирата не предизвиква колебание у нас със С.
Разрешили сме и разположението си – седнали сме на кръгла маса, ...

Ладида

Проза » Разкази

1.6K

НА ВЪРХА

На върха е друго. Чувстваш, че имаш власт. Всичко онова, което е долу - толкова е много, а е в краката ти. Усилията си струват - суровата подготовка, изстискването на всяка сила от ума и тялото, до последно...За да впрегнеш целия си наличен ресурс и да стигнеш мечтания връх. Физическата болка е афро ...

катеринарина

Проза

984 2

Коледна история

Коледна история
Студът щипеше скулите му. Той намести изкуствената брада и мустаци по-нагоре. Малко или много топлеха лицето му. Надолу широкият червен плюшен костюм върху топлия му пуловер вършеше същата работа. По опустелите софийски улици рядко се мяркаха закъснели минувачи. Свити в топлите си зи ...

perperikon

Проза

3.5K 8

Щастлив

Огледай се! Да ти, огледай се добре! Не виждаш ли всичката тази красота,
всичката тази прекрасна и жива глъчка. Животът е в разгара си, толкова буен
и интересен, а ти си седнал и самосъжаляваш всичките тези мрачни минали
спомени. Не се връшай назад, недей да мислиш дали си постъпил правилно.
Вдигни ...

strais

Проза

1.4K 1

Театър.

В главните роли сме ти и аз. Но главните роли са много субективни. Постановката започна неотдавна... Актьорите са прасета, но ние не се въргаляме в калта! Ние сме от чистоплътните бозайници. Умеем да се разсмиваме! Умеем и други неща... Тях ще си ги припомним в някоя друга пиеса, защото сега изпълне ...

chocolate

Проза

1.2K 3

Шофьорът

ШОФЬОРЪТ
/По действителен случай/
Като всяко дете и Васко мечтаеше да стане шофьор. Беше на пет години, когато стиснал здраво в ръце въображаем волан бръмчеше из кварталната градинка, натискаше от време на време въображаем клаксон и издаваше досущ същите звуци като на истински такъв. Естествено от в ...

perperikon

Проза

1.5K 8

Любовтта е смисъл на живота,а поезията е начин тя да се сподели

Какво е поезията, мили хора?
Какво е любовта? Как ги разбирам аз, сега с вас ще споделя! Дали за мен са просто понятия без смисъл или са свързани с дълбоки, искрени, истински и пламенни чувства? Ако сгреша, поправете ме! Скарайте ми се дори, аз не казвам, че на сто процента ще успея да изразя всичко ...

lunna_sianka

Проза

2.5K 9

Среща за сбогом

Затварям очи и сякаш ти си там.
Поглеждаш ме и приковаваш погледа ми така, както всички предишни пъти. Не си се променил въобще - черна, стърчаща на всички възможни посоки коса, тъмни чисти очи, лишени от всякакъв порок и най-невероятната усмивка, която някога съм виждала или ще видя. Само са се поя ...

Samion

Проза

1.4K 2

вобюл антсащен

Мечовете проблясваха и се удряха със звън. Въпреки че времето беше хладно, те бяха с половин брони, които прикриваха само торса и главата им. Но въпреки всичко те се потяха и пуфтяха.
- Кажи ми, Хенри, още ли се занимаваш с онези глупави магии? Честно да ти кажа, хората почват да те смятат за луд, а ...

pavel07

Проза

1.1K 2

Обецата

ОБЕЦАТА
Старата дървена врата протяжено изскърца. Едрият мъж влезе и бързо я затвори преди виелицата да нахлуе в хана. Потропвайки от крак на крак да изтръска снега от ботушите си той припряно свали калпака си.
- Помози Бог, бай Василе!
- О, Гоце, влизай, влизай - ханджията се надигна от тезгяха, от ...

perperikon

Проза

2K 12

Какво направи, пуста сестрице...

Мислех, че съм силна след онази безсърдечна жестокост от твоя страна, приятелко... Ранена, измъчена, изтерзана от болки, от мъка, от гняв, от тъга, от нестихващата агония, четяща се в погледа ми... от сълзите, от кръвта, от живота... Предаде ме... защо?!? Нима го заслужавах с предаността си, разбира ...

vampire_blood_kiss

Проза

1.1K 5

Проза и разкази от съвременни български писатели

"Мъжът на моя живот"

Счупено

Случаен Дим

Изчадията на мрака...

Един мой ден

Лабиринт

ПО СЛЕДИТЕ II

ПО СЛЕДИТЕ I

Гащите на панталоните

З.А.Е.Д.Н.О.

Задушница

Ирландската детелина

Виж ми окото!

СБОГОМ МОЯ ЛЮБОВ-ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ

ИВАНЧО АКА

Сърце

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 6

Надежда

КОТЕШКИ ИСТОРИИ 5

Антинежност..

Тупа-лупа vs Антинежност

Морякът

24-ти май

Хората

Йошимото Наоми

ХАЙДУШКА ПОВЕЛЯ ПОВЕСТ

Омръзна ми

В онези дни

Една история

Химията на С.

НА ВЪРХА

Коледна история

Щастлив

Театър.

Шофьорът

Любовтта е смисъл на живота,а поезията е начин тя да се сподели

Среща за сбогом

вобюл антсащен

Обецата

Какво направи, пуста сестрице...

Опашка