2 728 резултата
Шала и шапката остава само една ивица от Полезрението, но и това стигаше за да се вижда разцепващото равнината дере. Мястото беше много добро за засада. Проблемът беше мразовития вятър идващ от към планината, но не беше само това Сакари говореше твърде много, а Туук твърде малко.
- ... Какво значени ...
- ... Какво значени ...
496
Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Това е последната глава.
12
Ези или тура
Пресрещнаха го веднага щом излезе от долината и влезе в града. Петнайсетина елфи застанаха пред него с насочени лъкове. Хвърлиха му железни вериги и Тализ разбра намека. Сложи си ги сам. Премина окован ...
12
Ези или тура
Пресрещнаха го веднага щом излезе от долината и влезе в града. Петнайсетина елфи застанаха пред него с насочени лъкове. Хвърлиха му железни вериги и Тализ разбра намека. Сложи си ги сам. Премина окован ...
861
1
6
Бях толкова нервен. Постоянно ту се поглеждах в огледалото, ту се разхождах напред назад в стаята и потънал в размисли хапех долната си устна. Определено чаках този ден с нетърпение - денят в който ще се срещна с Евън. Не бях спал нормално от известно време и това си личеше по измореният ми поглед. ...
957
2
Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Това са глави 9, 10 и 11. Остава още 1. Приятно четене.
9
Пратеник
Тализ яздеше като стрела. Право през гората. Нямаше време да следва пътя. Слънцето отдавна беше предало света на луната и тя унило галеше боровата гора със сребърните си лъчи. ...
9
Пратеник
Тализ яздеше като стрела. Право през гората. Нямаше време да следва пътя. Слънцето отдавна беше предало света на луната и тя унило галеше боровата гора със сребърните си лъчи. ...
783
1
Всяка градивна критика, мнение и коментар са добре дошли. Приятно четене.
6
Блатото на сълзите
Това беше една дълга нощ, изпълнена с мрак и болка. Колкото повече Тализ се приближаваше до Рангваен, толкова по-студено ставаше, докато накрая брадата му не започна да замръзва. Вървеше наедно с коня и в ...
6
Блатото на сълзите
Това беше една дълга нощ, изпълнена с мрак и болка. Колкото повече Тализ се приближаваше до Рангваен, толкова по-студено ставаше, докато накрая брадата му не започна да замръзва. Вървеше наедно с коня и в ...
1218
3
3
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошм ...
Децата на войната
Тализ беше на калния път. Плачеше, викаше, молеше. Но другият не го чуваше и сините му очи не ставаха по-ясни. Той шепнеше, усмихваше се. Понякога поглеждаше лудешки и тези негови сини очи обещаваха отмъщение. И сънят се повтаряше постоянно. Тализ не можеше да излезе от този кошм ...
813
2
2
Тъмнината на душата
"Артъс Макритис, моят предшественик, отишъл в най-северните части на Брания- в покрайнините на планината Ергес. Когато разпитал хората там, се оказало, че те имат дума за подобни същества - викали им егери. Казали му, че егерите са умрели войни, сключили сделка със смъртта. Смъ ...
Тъмнината на душата
"Артъс Макритис, моят предшественик, отишъл в най-северните части на Брания- в покрайнините на планината Ергес. Когато разпитал хората там, се оказало, че те имат дума за подобни същества - викали им егери. Казали му, че егерите са умрели войни, сключили сделка със смъртта. Смъ ...
1000
4
1
Егер
"... а аз до последно отказвах да повярвам, че този човек съществува. Ако всички следи бяха точни, ако всички архиви бяха верни, нещото, което преследвахме въобще не беше човек. Историята му започваше някъде преди 80 години. Успяхме дори и името му да издирим - Тализ. Преживял е чумна епидеми ...
Егер
"... а аз до последно отказвах да повярвам, че този човек съществува. Ако всички следи бяха точни, ако всички архиви бяха верни, нещото, което преследвахме въобще не беше човек. Историята му започваше някъде преди 80 години. Успяхме дори и името му да издирим - Тализ. Преживял е чумна епидеми ...
756
6
На междупланетната станция „Южна Галактика“ спокойно изчаквах полета си до Земята. Разполагах с предостатъчно време да разгледам най- подробно магазините с маркови междупланетни облекла и аксесоари: скафандри на Кавали, ранички за кислород на Луи Вюитон, лъскави спускащи се шлемове от Армани, стелки ...
872
24
Корабът се плъзгаше плавно между десетките хиляди островчета в залива. Не плаваше сам, наоколо плуваха "белите канута". Така местните наричаха ледените късове, които не успяваха да се разтопят до края на лятото.
Матео стоеше на мостика и наблюдаваше всичко това. Безкрайната гола шир, заобикаляща зал ...
Матео стоеше на мостика и наблюдаваше всичко това. Безкрайната гола шир, заобикаляща зал ...
602
2
Дълго време тичах със всички сили, сякаш зад мен не бяха останали куп въпроси. Сякаш можех да избягам.
Преди да срещна Бол си мислех за живота ми тук. На това ново и интересно място.
Ясно е, че не започнах особено добре със приспособяването. Първото, което исках да направя бе да спра да се събуждам ...
Преди да срещна Бол си мислех за живота ми тук. На това ново и интересно място.
Ясно е, че не започнах особено добре със приспособяването. Първото, което исках да направя бе да спра да се събуждам ...
868
3
Изправи се водата
и ледените си пръсти -
един по един
като ехо безмилостно
и с грохот ги заби - ...
и ледените си пръсти -
един по един
като ехо безмилостно
и с грохот ги заби - ...
716
1
1
Той спря да се мята и извива и покорно се впери очите й. Докато вампирката гледаше в него, съзнанието й регистрира, че владее тялото му изцяло, бе в състояние да го превърне в безмозъчен роб. Но не искаше това. Копелето трябваше да си плати за всичко, което й бе причинил. Тихият, мелодичен глас на м ...
709
2
5
Тя крачеше спокойно в нощта. Оловно-сивите облаци, които връхлетяха над града по-рано изливаха пороен и студен дъжд. Появил се беше и поривист вятър, който развяваше кожената пелерина около тялото на жената. Сетивата й бяха изострени и улавяха и най-малкия шум наоколо. Нищо не беше в състояние да я ...
1047
1
6
Кам седеше на перваза с лице към покоите на кралица Херенити. Тъмни сенки го закриваха и ако не беше проговорил дори нямаше да го забележа.
- Не. - отвърнах. - Просто имах нужда от въздух.
Пристъпих бавно към момчето, което ми беше спасило живота като внимателно следвах движенията му.
- Ела. - скочи ...
- Не. - отвърнах. - Просто имах нужда от въздух.
Пристъпих бавно към момчето, което ми беше спасило живота като внимателно следвах движенията му.
- Ела. - скочи ...
1108
1
- Колко време Алек прекарал в сляпа тишина не знаел, но след шума от битката и последния смъртен стон на капитан Сураби, онова, което чул, били плискащите се в бордовете вълни и писъците на съпровождащите кораба морски птици. Сред вълните дочул и гласовете на неколцина моряка разказващи за боеве, за ...
714
3
Тъмнината е зло, Светлината е зло...Тъмнината е зло, Светлината е зло...
Отворих рязко очи и остра болка прониза главата ми. Опитах се да фокусирам поглед, но всичко ми беше замъглено.
Огледах се примигайки, но отново нищо не можех да разпозная, освен, че беше тъмно. Изведнъж се чу някакъв шум иззад ...
Отворих рязко очи и остра болка прониза главата ми. Опитах се да фокусирам поглед, но всичко ми беше замъглено.
Огледах се примигайки, но отново нищо не можех да разпозная, освен, че беше тъмно. Изведнъж се чу някакъв шум иззад ...
687
Нефела кимна на Хелиос и отмести поглед от него. Отново очите ѝ се взряха в тези на Лина. Сякаш разчиташе всяка нейна мисъл.
- Приятно ми е. - накрая каза Нефела с топъл майчин глас
- Как можем да стоим на облаците? - бързо прекъсна запознаването Макс.
- Облаците са много специални. Хората са глупав ...
- Приятно ми е. - накрая каза Нефела с топъл майчин глас
- Как можем да стоим на облаците? - бързо прекъсна запознаването Макс.
- Облаците са много специални. Хората са глупав ...
667
2
Пътят беше почти пуст, пусти бяха и осеяните с едноетажни къщи предградия, през които Мартин преминаваше. Хората явно се бяха изпокрили заради жегата, мъчеща този район вече трета седмица. Мартин усили климатика на колата си – мощен шевролет „Камаро” модел 2001 – и се отпусна в удобната кожена седал ...
694
2
- Алек успял да се измъкне в деня на обсадата, именно неговото бягство защитил Лил Втори, привличайки вниманието на нападателите към себе си. Алек оставил замъка си в Дир, върнал се за да защити последния си близък човек. Но след дълга и изтощителна битка разбрали, че всичко е загубено, затова краля ...
774
1
Два дена.
Вече от два дена стоях във така наречената си "килия" .
Беше осветена от неонки, но бяха 100 пъти повече и светлината бе по- ярка от всяка друга стая.
Бях се излегнала на мястото, което се предполага, че е легло и отчаяно се опитвах да се наместя, за да не ми убива.
Още щом ме затвориха из ...
Вече от два дена стоях във така наречената си "килия" .
Беше осветена от неонки, но бяха 100 пъти повече и светлината бе по- ярка от всяка друга стая.
Бях се излегнала на мястото, което се предполага, че е легло и отчаяно се опитвах да се наместя, за да не ми убива.
Още щом ме затвориха из ...
996
1
ИСТОРИЯ ЗА ВЪЗДИГАНЕТО НА ХОРАТА
НАПИСАНА ОТ АЛОС ХОЛАНАР
ЛЕТО 1735-ТО ОТ СРЕБЪРНАТА ИМПЕРИЯ
МАНАСТИРЪТ ЕЛЕНАР
ПЪРВИТЕ ХОРА ...
НАПИСАНА ОТ АЛОС ХОЛАНАР
ЛЕТО 1735-ТО ОТ СРЕБЪРНАТА ИМПЕРИЯ
МАНАСТИРЪТ ЕЛЕНАР
ПЪРВИТЕ ХОРА ...
667
Северът сякаш искаше да покори света в тази зимна нощ. Бурните му напъни се усещаха във всяко едно кътче и виещия грозно вятър разтреперваше пламъците на свещниците, а сенките по стените се нагъваха също като вълни в морето при буря. Небето отрано остана забулено в мътна пелена и сега ни една звезда ...
874
3
Първият ми спомен беше Светлината.
Онази ярката, от която чак ти причернява, обаче не и на мен.
Всъщност на всички първият спомен беше Светлината, онази същата, от която ти причернява, но не и на нас.
Лежах по гръб във леглото си и чаках да стане 6 часа и алармата да се включи.
Странни мисли минавах ...
Онази ярката, от която чак ти причернява, обаче не и на мен.
Всъщност на всички първият спомен беше Светлината, онази същата, от която ти причернява, но не и на нас.
Лежах по гръб във леглото си и чаках да стане 6 часа и алармата да се включи.
Странни мисли минавах ...
1088
1
“Белият таван отразяваше светлината от луминисцентните лампи. Отдъхнах си. Онова бе само кошмар, просто бях сънувала. И все пак нещо не беше на ред. Това не беше моята стая, а и болката в ръката ми напомни за себе си.
- Най-после се събуди!- обади се приятелски глас.
- Къде съм?- промърморих.
- В бо ...
- Най-после се събуди!- обади се приятелски глас.
- Къде съм?- промърморих.
- В бо ...
801
1
Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бях ...
567
3
Годината е 2112.
Живеем след Апокалипсиса. Точността в календара на маите бе поразителна. Луцифер се възкачи на Земята. Нищо не можеше да го спре. С цялата си армия от Ада той докара само смърт и страдание. Само мъка.
Казвам се Гавраил. Бях един от ангелите на Рая, преди да отнемат крилете ми. Сега ...
Живеем след Апокалипсиса. Точността в календара на маите бе поразителна. Луцифер се възкачи на Земята. Нищо не можеше да го спре. С цялата си армия от Ада той докара само смърт и страдание. Само мъка.
Казвам се Гавраил. Бях един от ангелите на Рая, преди да отнемат крилете ми. Сега ...
941
2
Глава 3
Съдба
Ако човек е лишен от свободата си, той забравя кой всъщност е и защо всъщност живее. Хората, отричащи своята свобода, без значение колко са силни, не са нищо повече от нищожества, които следват сляпо правилата.
Урок без болка е безсмислен. Това е, защото никой не може да вземе без да п ...
Съдба
Ако човек е лишен от свободата си, той забравя кой всъщност е и защо всъщност живее. Хората, отричащи своята свобода, без значение колко са силни, не са нищо повече от нищожества, които следват сляпо правилата.
Урок без болка е безсмислен. Това е, защото никой не може да вземе без да п ...
628
1
“Цялата картина бе толкова странна, че ми се струваше напълно нереална. По средата на стаята стоеше някакъв мъж. Целият бе облечен в черно, а на главата си имаше шапка, чиято козирка закриваше част от лицето му. Стоеше напълно неподвижно, загледан в нещо пред него и държеше на каишка някакво странно ...
704
1
Алексис... името ми е Алексис
Старият детектив се беше затворил в кабинета си и вече с часове разглеждаше уликите по делото на Нина. Бяха в сериозна задънена улица, тъй като нямаха нищо, с което да обвинят главния заподозрян, който всъщност беше и единственият такъв. Вече дори не беше сигурен, че то ...
Старият детектив се беше затворил в кабинета си и вече с часове разглеждаше уликите по делото на Нина. Бяха в сериозна задънена улица, тъй като нямаха нищо, с което да обвинят главния заподозрян, който всъщност беше и единственият такъв. Вече дори не беше сигурен, че то ...
505
2
След намирането на тайното хранилище имах много работа. То беше пълно с древни книги, които само аз разбирах и трябваше да ги преведа.
Ема ми помагаше с превода и преписите и покрай това бе научила част от езика.
Една вечер тя стоеше в хранилището и четеше един от най-старите дневници. Беше късно, т ...
Ема ми помагаше с превода и преписите и покрай това бе научила част от езика.
Една вечер тя стоеше в хранилището и четеше един от най-старите дневници. Беше късно, т ...
895
Стоях така, потънала в мислите си, объркана от това ново откритие. Така се бях вглъбила в себе си, че не бях разбрала кога старицата е заговорила. Откъснах се от тези мисли и насочих вниманието си към Пола. Бях пропуснала началото на разказа, но нищо. Заслушах се в гласа ù.
- ... дойде да ме вземе и ...
- ... дойде да ме вземе и ...
709
1
Главният заподозрян
Беше вече полунощ и градските улици бяха тихи и спокойни. Тук там се виждаха някои групички отиващи на дискотека или други такива, които се прибираха вкъщи. На много места бяха разлепени постери за изчезналото момиче. Дариус изобщо не им обърна внимание. Той вървеше бързо и беше ...
Беше вече полунощ и градските улици бяха тихи и спокойни. Тук там се виждаха някои групички отиващи на дискотека или други такива, които се прибираха вкъщи. На много места бяха разлепени постери за изчезналото момиче. Дариус изобщо не им обърна внимание. Той вървеше бързо и беше ...
443
"Ние никога няма да умрем"
Дариус отвори очи и се изправи рязко. Дишаше бързо и тежко и присвиваше очите си заради силното слънце. То беше точно отгоре, което предполагаше, че е около обяд.
- Дали не съм сънувал? - помисли си той - Не, няма начин. Тя беше истинска и трябва да я намеря.
Беше адска же ...
Дариус отвори очи и се изправи рязко. Дишаше бързо и тежко и присвиваше очите си заради силното слънце. То беше точно отгоре, което предполагаше, че е около обяд.
- Дали не съм сънувал? - помисли си той - Не, няма начин. Тя беше истинска и трябва да я намеря.
Беше адска же ...
480
Една душа - Една година
Някой казват, че щастието е въпрос на гледна точка, други, че то не съществува. А може би и двете заключения са верни, честно казано всичко е въпрос на гледна точка, а щастието... Това е едно кратко усещане, което човек получава когато е постигнал нещо искрено желано. То обач ...
Някой казват, че щастието е въпрос на гледна точка, други, че то не съществува. А може би и двете заключения са верни, честно казано всичко е въпрос на гледна точка, а щастието... Това е едно кратко усещане, което човек получава когато е постигнал нещо искрено желано. То обач ...
522
1
Глава 2
Воинът на залеза
Ако някой ми беше казал, че ще ми се случи „това“, никога нямаше да му повярвам. И, че щях да се запозная с „тях”. Никога нямаше да осъзная колко е жестока съдбата с хората, които не са достатачно „еднакви“ с останалите около тях. И ако някой ми беше показал „онова“ щях да г ...
Воинът на залеза
Ако някой ми беше казал, че ще ми се случи „това“, никога нямаше да му повярвам. И, че щях да се запозная с „тях”. Никога нямаше да осъзная колко е жестока съдбата с хората, които не са достатачно „еднакви“ с останалите около тях. И ако някой ми беше показал „онова“ щях да г ...
1066
Имението Харли
Винаги съм бил най-добър във всичко. Сред обществото често се възхищаваха на моя интелект, неприсъщ за едно дете. Семейството ми бе едно от най-уважаваните и с отличен финансов и социален статус. Цялата ми фамилия се помни с добро име и често биваме канени на различни събития. Определ ...
Винаги съм бил най-добър във всичко. Сред обществото често се възхищаваха на моя интелект, неприсъщ за едно дете. Семейството ми бе едно от най-уважаваните и с отличен финансов и социален статус. Цялата ми фамилия се помни с добро име и често биваме канени на различни събития. Определ ...
838
3
1.
От север облаците запълзяха и се посгъстиха. Върховете на високата трева се заклатиха, а въздуха стана хладен. Замириса на дъжд и на идваща буря – определи Наратин след тътена, който разтури приятната тишина на долината и се огледа за подходящо прикритие. Такова обаче нямаше никъде из голото поле ...
От север облаците запълзяха и се посгъстиха. Върховете на високата трева се заклатиха, а въздуха стана хладен. Замириса на дъжд и на идваща буря – определи Наратин след тътена, който разтури приятната тишина на долината и се огледа за подходящо прикритие. Такова обаче нямаше никъде из голото поле ...
675
1
Лежах в снега, взирайки се в мрачното, мъгляво небе. Снежинките падаха бавно и зловещо, затрупвайки тъмната гора. Гледайки нагоре се разплаках. Стичайки се по устните ми сълзите оставяха соления си вкус. Усещах всичко човешко - студ, мъка, самота и отчаяние. Сякаш цялото ми тяло бе потопено в литий ...
1259
2
След един дълъг месец постоянни борби, за пръв път се събираха да разпуснат. Не успяха да се съберат всички поради различни причини. Бяха - Ники, Иван, Вени, Иво полицая, Емо, Ивайло.
-Е, другите имат работа и няма да идват. Брат ми е зает, с една негова съученичка ще се вижда.-каза Иван.
-В този св ...
-Е, другите имат работа и няма да идват. Брат ми е зает, с една негова съученичка ще се вижда.-каза Иван.
-В този св ...
650
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
