4 968 резултата
Стени във мъх и стар бръшлян,
пропити с восък и тамян,
камбанен звън във полунощ,
беснее буря с дива мощ.
Магия с кръв и кръстен знак, ...
пропити с восък и тамян,
камбанен звън във полунощ,
беснее буря с дива мощ.
Магия с кръв и кръстен знак, ...
107
1
4
Събудих се усмихната. Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...
94
3
3
ПЕЧАЛНИ, СВЕТЛИ И ДОБРИ
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...
136
3
1
Нарамил слънцето на загоряло рамо,
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...
127
2
2
Колко е тихо. Колко са тихи
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...
146
2
4
След мен ...
Пъстротата в красота прелива,
наоколо край мен, в изобилие…
От обич съкровена, бликаща
в сърцето ми, пораждат се стихове… ...
Пъстротата в красота прелива,
наоколо край мен, в изобилие…
От обич съкровена, бликаща
в сърцето ми, пораждат се стихове… ...
97
1
2
Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...
191
2
9
“Всеки може да започне пак,
но не с любов, а с мъст за грях,
извършен от най-скъп човек,
за тази болка няма лек.”
Стои синът на Немезида ...
но не с любов, а с мъст за грях,
извършен от най-скъп човек,
за тази болка няма лек.”
Стои синът на Немезида ...
114
1
Да пея, дарба си нямам,
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни, ...
но музика пее в мойта душа.
Чувствата в стихове влагам,
мелодията, с тях да ви внуша.
Чувам звънчетата медни, ...
134
1
2
Нахлупил лятна шапка вятърът подскача
по плажа, ширнал се догдето поглед стига,
по пътя си чадърите закача
и хвърчила трептящо-пъстри вдига.
Бягат към брега къдрокоси вълни ...
по плажа, ширнал се догдето поглед стига,
по пътя си чадърите закача
и хвърчила трептящо-пъстри вдига.
Бягат към брега къдрокоси вълни ...
133
Горо ле, горо зелена!
Обичам твойта корона.
Горо ле, там е Вселена!
Горо ле, там е отмора!
Плачеш ли, горо зелена? ...
Обичам твойта корона.
Горо ле, там е Вселена!
Горо ле, там е отмора!
Плачеш ли, горо зелена? ...
104
1
3
Лятото, лятото, лятото
с бели цветчета по блузките сини.
Ятото, ятото, ятото
смели момчета с момичета фини.
Лятото, лятото, лятото ...
с бели цветчета по блузките сини.
Ятото, ятото, ятото
смели момчета с момичета фини.
Лятото, лятото, лятото ...
81
1
Има нещо тъжно в празните училищни дворове,
нещо носталгично в пожълтелите листа,
гонещи се между пейките и горе
над широките и светли игрища.
Има нещо шепнещо в Септември, ...
нещо носталгично в пожълтелите листа,
гонещи се между пейките и горе
над широките и светли игрища.
Има нещо шепнещо в Септември, ...
98
1
3
Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
112
2
Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
104
Търси я в хаоса - подреденото е прозаично.
Отбягвай суетната симетрия безлична.
Наблюдение внимателно - иначе изпускаш.
Птиците, непокорен кичур, любими устни.
Гората дива, жива - как по хълмовете се излива… ...
Отбягвай суетната симетрия безлична.
Наблюдение внимателно - иначе изпускаш.
Птиците, непокорен кичур, любими устни.
Гората дива, жива - как по хълмовете се излива… ...
141
Ето, вече си тук. Слънчогледите сведоха чинно
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...
174
2
8
Август е стъпил
автор:Елеонора Крушева
Надскочил хълма на лятото
Август мие лицето си в хладен поток,
толкова зрял по поля и по плодното ...
автор:Елеонора Крушева
Надскочил хълма на лятото
Август мие лицето си в хладен поток,
толкова зрял по поля и по плодното ...
101
Носи се мълва из Егейско море,
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.
Със своя глас злокобен, ...
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.
Със своя глас злокобен, ...
220
1
2
Вълните на морето ми говорят
за теб за слънчевите ти коси,
чайките пък неуморно спорят,
за дълбините на твоите очи...
Пясъкът пък сякаш шепне: ...
за теб за слънчевите ти коси,
чайките пък неуморно спорят,
за дълбините на твоите очи...
Пясъкът пък сякаш шепне: ...
128
4
Лятото в няколко кадъра си отиде,
на забавен синьо-розов каданс…
Септември вдругиден е и близо
е на слънцето последният шанс…
Да изгрее в червено, да залезе в лилаво, ...
на забавен синьо-розов каданс…
Септември вдругиден е и близо
е на слънцето последният шанс…
Да изгрее в червено, да залезе в лилаво, ...
206
3
6
Откога дърветата стоят на бдение,
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят, ...
сухите треви на жълта смърт приличат,
а реките жално лазят по земята,
чакат своето спасение.
Първи капки по стеблата галят, ...
107
1
В розовия цвят на Егейския следобед
аз не мога прегърна този който ревностно обичам.
Мек и влажен е неговият меден поглед,
но сълзите му като солената вода се мудно стичат.
Защо те няма тук при мен във тоя миг, ...
аз не мога прегърна този който ревностно обичам.
Мек и влажен е неговият меден поглед,
но сълзите му като солената вода се мудно стичат.
Защо те няма тук при мен във тоя миг, ...
156
1
2
Шепне тихо, може би е стих,
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.
Тръпне приласкан и този град, ...
пак дъждът по топлия ми покрив,
думичките до една са мокри,
затова в стиха ги приютих.
Тръпне приласкан и този град, ...
182
3
6
Забулен през нощта във белия чаршаф
ме прегръща силно и плаче смуглият Ашраф.
И спомени горчиви тъй задавено преглъща,
докато аз в обятията му неспокойно се извръщам.
А на тая слаба светлина той е хубав, карамелен, дългокос ...
ме прегръща силно и плаче смуглият Ашраф.
И спомени горчиви тъй задавено преглъща,
докато аз в обятията му неспокойно се извръщам.
А на тая слаба светлина той е хубав, карамелен, дългокос ...
192
1
Звездни елмази, индигов венец,
мрачен копнеж на съня е крадец
Свила – косите, а устните – пух,
огън – дъхът на могъщия дух.
В шепи от бархат разцъфват цветя ...
мрачен копнеж на съня е крадец
Свила – косите, а устните – пух,
огън – дъхът на могъщия дух.
В шепи от бархат разцъфват цветя ...
166
2
В момента съм в Китай и знам,
че искам да съм само с теб.
Скитам из дъждовния Джиангнан,
минавам край каналите безчет.
Помниш ли как бяхме само двамата? ...
че искам да съм само с теб.
Скитам из дъждовния Джиангнан,
минавам край каналите безчет.
Помниш ли как бяхме само двамата? ...
225
2
5
Стоя на брега и се страхувам да се гмурна
защото плашат кожата ми студените морски пръски.
Но веднъж вляза ли, аз няма да се върна
и ще прекося веднъж завинаги тихите брегове гръцки.
Но моята посока не е ни Миконос, не е ни южен Крит, ...
защото плашат кожата ми студените морски пръски.
Но веднъж вляза ли, аз няма да се върна
и ще прекося веднъж завинаги тихите брегове гръцки.
Но моята посока не е ни Миконос, не е ни южен Крит, ...
150
Прибирах се привечер от обичайната разходка с кучето ми
и минах покрай нашето място,
нашето
тайно
място. ...
и минах покрай нашето място,
нашето
тайно
място. ...
203
Светлината блесна в утринта ранна,
огря небето със златист покров.
Дървета, пътеки, птиците странни
разцъфват в лъчите, под нежния зов.
Полянки светят в багри, свежи, ярки, ...
огря небето със златист покров.
Дървета, пътеки, птиците странни
разцъфват в лъчите, под нежния зов.
Полянки светят в багри, свежи, ярки, ...
246
Сред върхове високи, сякаш в сън,
планината се издига в небесен звън.
Снежни пътеки в мълчание крият,
скритите тайни, които от векове се вливат.
Ветровете пеят стари песни там, ...
планината се издига в небесен звън.
Снежни пътеки в мълчание крият,
скритите тайни, които от векове се вливат.
Ветровете пеят стари песни там, ...
189
3
Малка къща в планината
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада - ...
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада - ...
177
2
1
В онези паузи между всяко вдишване,
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста, ...
в най-тихото на всяка тишина,
дълбоко в дълбините на безкрайното,
откривам те, окъпана в луна,
така вълнуваща, единствена, лъчиста, ...
165
1
2
Изгрява ден и родният Балкан
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,
градът лежи ленив и странно тих, ...
сияе гордо, сякаш позлатен е,
прегръща ме, обича само мене,
в нозете му – и сънен, и смълчан,
градът лежи ленив и странно тих, ...
157
1
4
Зениците ми се овъглиха от ръжена на Хелиус...
Погледът ми зелен като блатно цвете...
Се зарея след птица...
Аз никога няма да мога да я стигна, но имам сянката й по мен...
Митични ветрове я носят и като мида се люлее... ...
Погледът ми зелен като блатно цвете...
Се зарея след птица...
Аз никога няма да мога да я стигна, но имам сянката й по мен...
Митични ветрове я носят и като мида се люлее... ...
156
Малка къщичка, стаена в бяла пухкава прегръдка,
пуши, тихичко, небрежно,
И подканя ме, ела!
Що си тъй самотна ?
Тук съм само днес, сега! ...
пуши, тихичко, небрежно,
И подканя ме, ела!
Що си тъй самотна ?
Тук съм само днес, сега! ...
180
От тъжното ми вчера юли бързо
изряза ми сърце. Така завчас.
С парченце от небето синьо върза
два мака, слънчоглед и житен клас.
Кълне се, че съм първата (поредна), ...
изряза ми сърце. Така завчас.
С парченце от небето синьо върза
два мака, слънчоглед и житен клас.
Кълне се, че съм първата (поредна), ...
248
2
2
Можем ли на небето да танцуваме?
Измежду звездите да се наредим?
Можем ли във техния океан да плуваме,
но за разлика от тях да не горим?
Можем ли светещи желания да бъдем ...
Измежду звездите да се наредим?
Можем ли във техния океан да плуваме,
но за разлика от тях да не горим?
Можем ли светещи желания да бъдем ...
163
2
Когато дъждът проплака и облаци ледени
страховито надвиснаха над земята,
вятърът разлудял закърши безмилостно клони,
сви се умореният свят като бебе в утроба,
изпокриха се в миг птици и хора, ...
страховито надвиснаха над земята,
вятърът разлудял закърши безмилостно клони,
сви се умореният свят като бебе в утроба,
изпокриха се в миг птици и хора, ...
322
5
9
Бързам по крайбрежната алея,
с утрото пълзящо по нея,
да мога на моста в зори
да срещна първите лъчи.
Щом застана пред морето, ...
с утрото пълзящо по нея,
да мога на моста в зори
да срещна първите лъчи.
Щом застана пред морето, ...
244
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
