Стихове и поезия от съвременни български автори
Миниатюра: Поетична смърт
и вързах го на примка.
Нахлузих я и се обесих...
Поне умрях с усмивка!
Мартенски сняг
Беше топличко навън и Слънчице засмяно,
така жадувано и чакано след зима зла,
огряваше ни ласкаво, а в двора рано,
кайсийка младичка разтвори се за пролетта. ...
Една звезда видях
Кажи ми, драги, за кого да светя.
А аз ù казах – ти си най-честита,
защото си божествено красива,
ти, огнена комета. ...
Спомени
Това, което напомня за слава далечна,
борба, до смърт, до края на ада и вечна.
Спомени, изчезнали безследно в тъмата,
забвение обзело всяка фибра на душата. ...
Близост
Появяват се често в съня ми
и участват в моменти подбрани
две създания с блясък чутовен
и разтърсват съня ми греховен. ...
Жената
Естественно критична
Суетността ù е черта
Търси вечна красота
Интереса на мъжа чертае ...
Българка
със тежък тропот на коне,
прабългарко, Кавказко цвете,
със древно име - Пагане.
Жарта от твоя Онгъл блика ...
Българки, поклон!
БЪЛГАРКИ, ПОКЛОН!
За вас, о, българки чудесни,
в душата ми се раждат песни.
Жени и мъдри, и красиви, ...
Жена
под мъничката капчица роса.
Там скрита си и чакаш ветровете
да махнат твоя плащ от самота.
Ти можеш да ухаеш като лято ...
Целуни ме!
Осмомартенско
на "женския празник". Защо точно днес?
Тъжно е - един ден за прослава,
уважение, почит и чест
на майката, на любимата, на Жената. ...
На теб, Жена!
Поклон дълбок на ТЕБ,
БОЖЕСТВЕНА ЖЕНА -
надежда на света за всички времена!
От ТЕБЕ жива, ...
Неизпратено
са мислите ми към теб.
Нестихващо "защо?"
звучи във мен като ек.
Имам полет без посока, ...
На един луд
Срещам го понякога на тротоара,
с жестове невидимите си овце да кара,
всичко е истинско - като навик стар -
стадото завръща лудият овчар. ...
Поредният мъж, страдащ от крипторхизъм*
не мислиш за почвата.
Но аз те познавам –
ти си човек,
който би хвърлил семето си и на бунището, ...
Вината
любов, топлина,
ласка и нежност,
сила, светлина,
вървиш през живота ...