Стихове и поезия от съвременни български автори
Пясък
корените ми злобно изтръгна,
отнесе ме в неизвестна посока
и ме разпиля като прах от кутия.
Но аз съм жива, въпреки че умирах, ...
Открита Рана
отново съм сам в този късен час,
питам се къде е любовта,
ще я намеря ли, къде е тя?
Защо аз, защо ти, ...
Танц с вятъра по ръба на нищото
(градът безсрамно ме излъга – вярвах му, че е огромен)
слънцето без страх лъчи прехапа, за да пазят тайна,
небето със хастара се обърна и звездите си разголи,
уморени, светофарите удавиха се – във кръвта си собствена, ...
Колко мога
Оставил ли си ме сама,
да бъда пух на чуждото одеяло,
макар да съм над земя,
станала тежка от зряло сляпо ...
Саблен удар
а моят меч, аха... да хване прах.
Приятелствата са ми кът. Отнесе
реката на живота част от тях.
И думите на четири уж режа, ...
Повторения
както преди.
Но усещам,
в душата му нещо се къса!
- настръхнал от ревност е... ...
Опитвам да открия...
в очите ти - усмихващи се още,
забравил, че е птица и с крила
за миг ще литне в есенните нощи.
Прогонена от моята любов, ...
В "Зона 30"
„Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре” Форест Гъмп
Като размекнат бонбон под R-дъжд съм, ...
Пролет-акростих
Очаквана радост, миличка, ти ни донасяш.
Булки нагиздени - дърветата разцъфтяли.
Истинска наслада за очите разнасяш.
Чакаме песните на птичките долетели. ...
Един завет
Печатът стар
е велик олтар;
червен и бял –
велик идеал… ...
Блясък
Един веселяк подмени личната форма
на глагола "живея"в безлична и изрече:
"В България ДОБРЕ СЕ ЖИВЕЕ".
Б Л Я С Ъ К ...
Прахът на хербария
Подреди ме в хербария на женските образи
и се шмугна в джунглата на лов
за нова тръпка, подклаждаща огъня.
Погълна те пламъкът и след сто луни ...
Нашата любов
грешно страстна и антилогична.
Ти на убийство дори си готов.
Аз съм смущаващо прозаична.
Странно кротка пълзи в нас нощта. ...
Въпрос
Търсих те, а те намерих чак сега -
когато вече бях сама...
Кой си? Накъде вървим -
не зная... ...