Стихове и поезия от съвременни български автори

257.6K резултата

Длъжен си да издържиш

Аз горда съм, че ти, народе мой, умееш
от пепелища да се вдигаш
и вървиш!
Със трудности да се преборваш, да живееш
и от отломки можеш ...
729 1

О, небеса...

Сапуненият гръб на нещо кухо
се счупи в тишината на мечтите.
Отказах да повярвам, че е лудост
тъгата на нещастните поети.
Забравих да запиша суетата, ...
1.3K 2

В залата…

Акварелът е на Уйлям Хаенраетс.
А стихът се надявам да ви хареса...Свързан е донякъде с предишния стих -"Полунощ"- емоционално. Така мисля...
Б.
Тук съм…
По средата ...
801 4

Деградация

Загърбил святост, прошка, идеал,
се връщаш в допотопната си същност –
дивакът в теб реве така могъщо,
че срутва всеки стар пиедестал.
А всеки нов стремеж към висота ...
1.2K 17

Голата истина *басня - интерпретация по приказката на Андерсен "Новите дрехи на царя"

Веднъж, как станало, не знам,
но Царят Лъв потънал в срам,
когато ужасен разбрал,
че е до кожа оголял
и, че гривата му гъста, ...
1.3K 7

Вечер, когато...

ВЕЧЕР, КОГАТО...
Вечер, когато си лягам,
мойта си молитва шептя:
"Слънчице, аз те обичам!" -
тез галени думи редя. ...
709

Наказвам те с Любов

Наказвам те с Любов -
жестока и тревожна.
И търся смисъл нов
във чувства невъзможни.
Наказвам те, макар ...
1.3K 6

Недей!

НЕДЕЙ!
Защо ти искаш да я детронираш?!
Тя още е царицата за нас!
Ти своя дълъг нос къде навираш,
най-святата магия да рушиш! ...
744

Пожелавам си

Искам аз гарван да бъда
и крила в нощта да разперя,
да се слея тихо с черното,
на мрака да стана вестител.
Искам да ти нося кошмари, ...
1.3K 1

***

С тебе сме есенни,
матови,
заедно.
И ни е хубаво.
Вятърът, ...
1.1K 2

Морална дилема

Мечта у дома
Радостно щастливо
Задружни чувства
Магически сили
Морална дилема
1K

Болка

И стига само един път да изпиташ истинска болка,
за да станеш неуязвим.
Да си претръпнал, да си се наплакал,
да си станал непоколебим.
И тази болка да не можеш да я определиш - ...
1.5K 1

Делници

Не чакай да те срещна с пълни менци,
по изгрев слънце, боса във росата
и да отворя дървени кепенци –
чевръсто да премитам пред вратата.
И песен кръшна няма да провикна ...
1K 9

Сама съм

Сама съм... в стаята във къщата -
без малко щях да кажа "У дома"...
Но не е ДОМ това, в което
почувствах се съвсем сама....
Да... празно е... ...
993 3

Бях птица в съня ти

На татко
Бях птица в съня ти.
Така ми разказа.
И си ме учил как да летя.
И каза, ...
1.4K 4

Виртуозно трио

Героят в това стихотворение e Васко Василев, след концерта му в Зала 1 на НДК с Чамбао.
ВИРТУОЗНО ТРИО
Късна вечер, прожектор свети,
цигулката подготвена да свири,
очите бляскат като мънички комети, ...
1.3K

Казино „Роял”

Разиграват съдбите ни на рулетки
разни измислени типове
с пращящи от манги банкови сметки
и, кой знае защо, нарекли се ВИП-ове.
Ние сме невзрачни пластмасови пулчета, ...
1.1K 7

Земята си отмъщава 1

Земята си отмъщава
за отношението нечовешко,
Земята предупреждава
за глупавите ни грешки.
Вървим към самоунищожение, ...
735 2

Обичам те и знам, че ни закриляш! (епитафия)

На свекър ми
Не съм те познавала никога,
а ми се иска да те бях познавала.
Виждала съм те на снимка само,
а ми липсваш!... Странно е и е необяснимо. ...
1.4K 6

На един другар

На един другар-злобар,
бивш Партиен секретар.
НА ЕДИН...
И той се плаши като слуша, дето
инфаркта удрял все там - ...
759 3

На майка ми...

На майка ми...
Не мога днес да не започна, Мамо,
с таз дума истинска - ПРОСТИ...!!
Прости, че мислих се за тъй голяма,
нали съм майка, тъй както беше ти... ...
1.7K 2

Морска импресия

Морска импресия
Бряг. Море - равно и беззвучно...
Какво ли споменът ми търси тук
в бяг от ежедневието скучно?
Навярно онзи шепот – звук, ...
2.1K 30

Старият двор

> В памет на Димчо Дебелянов
> "... сън е бил, сън е бил тихия двор,
> сън са били белоцветните вишни!"
Къде ли остана
в моите спомени ...
894 2

Да имам теб...

Не мога нощем да сънувам,
не мога буден да остана
и твоето лице да не жадувам
като удавник фар сред океана.
Вълните удрят ме свирепо, ...
1.4K 5

Раздяла

Ти пожела - не те възпрях насила,
раздялата потропа и у нас,
от остра болка рамене присвила,
на масата ридая глухо аз...
Да пръснеш диаманта на парчета, ...
1.2K

... доживотно съзерцание...

... доживотно съзерцание...
Осъди ме! На доживотно съзерцание.
Зад дългите стени на сенки голи.
Неизведима нощ на Северно сияние.
Сред рифове и хлъзгави подмоли. ...
1.5K 24

Наистина

Аз съм твоето скрито лице
и сълзите, с които си плакал.
Аз съм всичко, което не е
част от шумния весел спектакъл.
Тайна слабост съм в твойта ръка ...
2.1K 14

Тази бенчица малка...

Вземи си парите, моя малка Катрин!
Не струват те даже и кошница плява
разпиляна от вятър, пред поглед един
към бенката малка на бедрото отляво.
Макар да ме гониш от своята стая, ...
1.3K 14

Не бих те сменила

Моя Родино - китна градина,
пълна със цвят, с аромат!
Кипнала
като есенно вино,
пълна със плод, с благодат! ...
1.1K 3

Морето ни

Морето ни
Остави ме насаме с морето
синьо – зелено до небето.
Безкрайно, прозрачно и чисто.
Тайни, лъжи и признания на дъното ...
1.1K

По-силна

И вече ще съм силна, неранима -
oт моето сърце не се запази и парче.
И слабостта, и болката отминаха,
защото и да чувствам ми отне.
Аз вече не съм онзи нежен ангел, ...
1.5K 2

Красиво безразсъдство

Моят свят за теб е непонятен,
а твоят за мен – тъй необятен.
В твоите очи оглеждам се аз,
те разтапят и най-страшния мраз.
Твоят поглед сгрява моето сърце, ...
1.5K 1

* * *

Изминаха се три години неусетно,
дойде мигът, в който ще се разделим;
в сърцето сякаш нещо ми потрепна -
сбогувам се с моя курс любим.
Сбогувам се и с вас - професори, доценти, асистенти, ...
931

Още по-силно

Не поглеждай нататък,
там няма светлина,
нека чиста остане душата ти
и в мрака пропълзи ведрина.
Светът по-хубав е - ...
1.4K

... отново по релсите...

= = = = =
релси от тежко желязо
се преплитат
към теб
дестинационно ...
1.1K 8

Шепот за пробуждане

Войник стои в тъмната гора,
проклинащ своята съдба.
Умира бавно той, самотен
потънал в неохота.
Останал последен от своята пехота. ...
1K

Субективно или Някой стават с г...ърба нагоре

Слънце чорлавите си лъчи разреса,
после разпиля ги – в светло петолиние,
две оси под палката на вятъра унесен
неохотно се разпяха – доо, рее, ми.
Червени токчета ритмично закъсняваха, ...
1.3K 14