Стихове и поезия от съвременни български автори
На Него
Но така ти се иска да приличаш на мене,
да играем на вечност, която тъй бясно
излапва изтичащото ни време.
Ще приседна за почивка в очите ти, ...
Твоите очи
1 Никога не ще забравя твоите очи.
Те ме озаряват,
винаги щом ги зърна.
Те ме изгарят ...
Българийо, родино мила
един копнеж нестихващ тлей,
надежда сетна – несломена,
проблясва и светлей…
Далеч прокудено в чужбина, ...
Нека
Отдавна си нося вързопа на времето,
спомен за вятъра ме съхрани;
на змията поривът е все в очите ми,
но сянката от камък тъй отдавна виси. ...
Научени на вяра
че свещите е лъжела със вяра.
И тя притихна, сви се горе в кулата,
и даже не поглеждаше клисаря.
Започна да се рони меден прах. ...
Така устроен е човек
да страда, след като загуби.
По пътя му – съвсем нелек –
съдбата праща му заблуди.
От логики и антилогики ...
В пустинята
сред пясъцъчните дюни.
Насред посоките
от слънчевите обръчи.
От жаждата ...
Пътят на съдбата
Всички от мен си тръгват -
тръгват и сам ме оставят.
Аз ги моля да останат тук,
но не, сякаш всичко е напук. ...
След години
Горчиво снаждам, с болка преподреждам...
Опитвам се забравените чувства да събудя.
Ще мога ли да пременя в надежда
и да закърпя дрипата любовна с жажда луда? ...
Тъгата на палача
неусетно проплака палачът:
- Боже, кой ли възелът тъй ми вързá,
та отвътре ме кара да плача!?
И кой с тежък и трънен венец ...
Насладата....живот...
мило с цветен лъч докоснал
простора....воля...свобода
и политаш ...без умора
като птица- жар...без крила... ...
Пулс
се озвучават странно и запълват нишите,
когато барикада от слова
не значи вече- приседни до мен, легни до мен,
когато уродливата безмаскност ...
Спомен за "ЕКСПО-81"
един вестник помести
един хубав мой стих.
Хубав –
в смисъл на дълъг. ...
Душата-номад
в Лабиринта-стих луташ се сам,
пак спасение търсиш на Изток,
зърнал в Слънцето... път за натам!
Знам, обличал си нови одежди, ...
И ще
а аз ще се превръщам ...в пепелище,
в което да засееш куп надежди,
и урожай да жънеш в късна есен.
И ще припламват облаците буреносно, ...
Есента е жена
И мълви ветрове.
И проплаква слана.
И чете стихове...
И във нейното „да” ...