Стихове и поезия от съвременни български автори
Диалог с времето
променят се хората!
Преди столетия
навярно
чул съм го... ...
Само миг ме почакай
Още болки по мене тежат.
Затова закъснявам, да могат
в мене бурите да се укротят.
Дъждовете да стихнат изчакай. ...
Мокро ноктюрно (фибопоезия)
дъжд от музика
дали Господ е забравил валдхорната си
Символ
храня с трохи.
А той мене с жива вода
ме залива.
Не мога
Не съм Господ,
затова и прошка не мога да ти дам.
Ежечасно събирам вини,
колекционирам грешки – ...
Прерия
една съдба нетленна може би
или луна, препускаща в небето лудо,
или трева сред горските върби.
Не знам дали те виждам, ...
... глуха съм за всичките: „Ела”
"О, Вий, прекрачващи тоз праг,
надежда всяка тука оставете." - Алигиери.
Във тая тъмнина се преродих.
Отсреща е ...
Остани
остани поне за кратко.
Вечерта да споделим
и сладко двама да заспим.
Сгушена в прегръдката ти от стомана, ...
Това ли е краят
Онова, което ме разяжда.
Вътрешно с душата си крещя.
Ала звук устата не изважда.
Лесно ли е да се разбере? ...
Докато можеш...
Ще искаш,
но недей да мислиш,
защото не знаеш
какво ще решиш! ...
Писател Драскачко Скрибуцков
Писател Драскачко живее на един таван,
оглозган е уютът, за дома парите май са блян.
Дращи си Скрибуцков пиеси, разкази, поеми...
Пише във несвяст фермани сложни и големи. ...
Искам онези дни
които даже слънчеви са били
по време на дъждовните порои...
И пак онези дни,
в които имаше звезди, мечти... ...
Лято
че ме няма по изгорелите пътища.
Аз дори не изрекох “обичам“,
но се влюбих в съня на една спътница.
Аз дори не почувствах морето. ...
Напук
Жалко е и се излагаш.
Що за мъжко поведение?
Да се криеш и да бягаш?!?
Колко още ще ме мъчиш? ...