Стихове и поезия от съвременни български автори
Свещенодействие
Влюбена съм в тишината звездна.
В чувствата си – езера бездънни -
ритуално чиста влезна.
Гмурна се до дъното, където - ...
Приятел в Бентли се познава
на светофара пак сме пет.
И гледаме се някак нервно…
родила съм се без късмет.
И черният ù цвят ме дразни… ...
Стига ми това
да бдя, когато засънуваш
и веднъж поне да чуя
името ми как бълнуваш.
А в свежо хладно утро ...
Огледалце мое от стената
Огледалце мое от стената!
стига ме упреква, мен, горката,
че съм влязла вече във години,
а акъл все няма да ми стигне! ...
На Лора
Недей, не си отивай от света.
Какво, че тя го иска? Той до теб стои.
Красавице, не се погубвай. Не така.
Късно е да ги изричам тези думи. ...
Буквално
"… не дърпай завесите
на химерните прозорци…
поезията често
е изкуствено осветление…" ...
Недостиг
два сантиметра ръст и северняка,
за да поскачам на въже. А после
да спре да се върти под мен земята.
Не ми достигат шапка, ръкавици ...
Анатема
До голо ограби ме, взе всички мечти –
уж съвсем за малко, за да се съвземеш.
Протегна ревниво към мен Косата,
разстла милостиво красиви лъжи ...
* * *
целта е рана в нечия душа.
Няма вечност, замисъл и път,
съществува само този малък кът.
В него има здравец - стрък надежда, ...
Профан
и моето мълчание...
Пропускам своя ход
с угаснало желание.
Спомени за смях, ...
Раздяла
Една раздяла.
Сърце едно,
една мечта угасва.
Една съдба умира. ...
Апокалипсис
а в тялото ми прокрадва се омразата.
Тя, устремена в мрака да обземе онова
ценно и неоспоримо право свобода
в полулунната фаза на нощта. ...